петък, септември 24, 2010

Държавно религиозно

Днес се проведе литийно шествие, призоваващо към въвеждане на задължителен предмет „вероучение“ в училище, с мотиви:

Изучаването на религия, в което българското училище има традиция, ще е голямо духовно богатство за българските деца и семейства, възможност да се преборят с нихилизма и дезориентацията на децата в моралната система, да вложим в сърцата им ценната духовна енергия, необходима, за да станат добри хора. (Митрополит Неофит)


Не беше толкова отдавна когато трябваше да понасям обвинения в безбожие и в прекалена набожност от читателите на този блог.

Продължавам да настоявам, че начинът и посредникът на общуването на човека с Бога са си негова лична работа и държавата няма право да се намесва в този процес.

За скандално намирам не самото литийно шествие (всеки има право да се сдружава и да демонстрира), а поредните изказвания на министри:

„Това, което трябва да направим ние като общество, е да помогнем и да призовем в неделния ден семействата, празнично облечени, които са вярващи, да посетят храм.“ (Сергей Игнатов, министър на образованието!)

„Като правителство ние отчитаме похвалната загриженост на Българската православна църква за духовното здраве на нашите деца“ (Божидар Димитров, министър без портфейл)

За пореден път двама министри потъпкват българската Конституция и светския характер на българската държава.

Министър на образованието (!!!) на съвременна европейска държава не бива да призовава към посещаване на църкви. Дори и с уговорката, че това важи само за тези „които са вярващи“!

Не може друг министър на практика да одобрява инициативата за въвеждане на вероучение, като я приравнява на „загриженост за духовното здраве“.

Самата идея за въвеждане на задължително вероучение в училище смятам за изключително зловредна. Какво означава за децата разделянето им в даден час по религии? Това означава завинаги да се запечата в съзнанието им че са РАЗДЕЛЕНИ ПО ПРИРОДА и това не зависи от техния личен избор. Религията не е обикновен учебен предмет. Това означава, че държавата на практика абдикира от задължението си да възпита децата като добри граждани в ценностите на демокрацията, светската държава, разделението на властите и човешките права и предава „на концесия“ децата в ръцете на религиозните институции. Религията е въпрос на самоидентификация и система от ценности, които ръководят цялата социализация на личността. От принудителното разделяне в час до кютека на по-голямата групичка над по-малката е въпрос на една крачка, която ще бъде направена на много места.

Отделно стои въпросът за хората, които не желаят да обвързват децата си с религии или поне не в толкова ранна възраст. Най-малко трябва да финансират начинанието с данъците си.

Насилственото въвеждане на православно вероучение ще доведе до възприемането на православието от учениците като още един метод за репресия и ограничение, като още едни окови, от които трябва да се отърват, щом напуснат класната стая, (учителите по вероучение едва ли ще се отличават с някакви особени качества на педагози, отсега съм сигурен)

Децата, избрали православието като свободноизбираем предмет в момента са 3000. Не открих данни за броя духовни лица в БПЦ на територията на България, но според косвени данни (според моя приблизителна оценка за броя действащи храмове в България и от там за броя свещеници), на духовно лице/действащ храм се падат средно по две деца изучаващи доброволно православно вероучение. Толкова за реалното духовно влияние на БПЦ и на всеки един от свещенослужителите. А доколко е благотворно това влияние, при условие че от БПЦ идват само новини за скандали за имоти, пари и по-деликатни работи? На коя православна църква да дадем децата - на тази, която направи Слави Бинев архонт, която би камбаните в цял Пловдив на сватбата на Барека или която носи хубави часовници, докато паството гладува?

Моля, не правете тази мечешка услуга на православието и изобщо на християнството. Църквата не е кошара, в която трябва да се вкарва с неизвинени отсъствия. Нито пък със селски номера на преброяването.

Има един единствен валиден и достоен начин БПЦ и православието да стигнат до повече хора - мисионерството, защото уважава личния избор на всеки човек за уреждане на духовния си живот. „Купуването“ на вярващи от държавата е мерзко деяние и ще има ужасни последици.

Силно обезпокоен съм от навлизането на политическото християнство в България, обезпокоен съм че и хора, които много уважавам, твърде леко жонглират с християнските ценности и вероучението като път за спасение на цялото общество, а не само на вярващите. 


Гответе се отново за дебати за и против Дарвин, абортите и дори забраната на такива „непристойни“ шоу програми и реклами:



29 коментара:

Atanas Boev каза...

Аз, като беден аспирант, мисля да проведа шествие в подкрепа на задължителната висша математика в училище.

Комитата каза...

Проведи едно шествие със знамена със знака на интеграла ;-)

Анонимен каза...

Малко в страни от темата, но кога ли ще можем да се ебаваме и с исляма в стил отец нафарфорий? Наскоро дори и саутпарк изяде политкоректна тесла за това...

Комитата каза...

Това каква връзка има с насилственото вкарване на вероучението в училищата?

Codile каза...

Убеден съм, че смятането на интеграли ще възпита много по-ценни качества у децата отколкото общуването с т.нар. българско духовенство :)
Така че излизам и аз на парад. Това се вързва с предишната идея да се направи един нърд прайд в центъра на София- където да се разкарваме с учебници по квантова механика.

А иначе Комита- на 100 % съм съгласен с теб. Това между човека и Бога няма нищо общо с държавата. Нито с училището. Но БПЦ какво друго да прави - да не искаш примерно с благотворителност да се захване? По-добре да забранява филми и концерти, да ни поучава за вредата от гейството и да се опитва да се набута в училище.

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

Даебатът за/против Дарвин беше отпочнат в студиото на БНТ(бънътъ) малко преди литиумното шествие.

Ангел Грънчаров каза...

Споделям тезата на автора; изразил съм твърдо отрицателното си становище по въпроса за "въвеждане" на религия в училище още през 2008 г.: Религията в училище: не трябва да им позволяваме да се погаврят и с най-святото! Позицията ми при това е на вярващ човек и философ, който от много години е преподавал и в университета, и в средното училище за вярата, Бога и истините на сърцето, ала от една философска гледна точка. В статията си, чиито линк давам по-горе, обстойно съм аргументирал тезата си, изразена в самото заглавие, поради което е излишно и тук отделно да се обосновавам.

Не мога обаче да се съглася с оценката на К.Павлов относно това, че тезите на големия български философ и теолог проф. К.Янакиев са "леко жонглиране с християнските ценности"; такава една оценка е неоснователна, пресилена и несправедлива. Жонглират и грубо спекулират с християнските ценности нашите казионни владици и поповете, мечтаещи за публичност и пр., както и пишман-"православни" политици-ментета от рода на Божо Димитров, Волен Сидеров, Яне Янев и прочие безскрупулни играчи, но съвсем не големият християнски мислител Калин Янакиев. Смятам, че най-вероятно К.Павлов се е подвел, понеже недостатъчно познава и усеща философския и духовен заряд на творчеството на проф. Янакиев, за да допусне да го обвини така неоснователно в някакво "леко жонглиране" с християнските ценности.

По въпроса за това следва ли автентичната десница (СИНЯТА КОАЛИЦИЯ) в тази ситуация да подкрепи акцията на морално дискредитирания Синод за въвеждане на предмет вероучение може и трябва да се спори, естествено, възможни са различни позиции, подобни и на тази на templar. Аз лично никога не бих се наредил като templar сред вървящите в шествие, водено от толкова дискредитирани и с нехристиянско поведение "духовници" като владиката-талибан Николай и пр. Трябва да се внимава да не би вместо да изпишем вежди, да извадим очи: именно, "очите" на автентичното духовно и религиозно чувство, чието място е тъкмо в сърцето, а не във външната показност на една лицемерна - защото е демонстративна и фалшива - религиозност. Българската православна църква в лицето на настоящия й Синод, воден от тодорживковия Патриарх, с това свое искане училището (държавата) да поеме собствената й хем тежка, хем отговорна духовна мисия, де факто признава, че се е провалила напълно в мисията си. По-ясно признание за неспособност за носене на тежкия кръст от тия самозабравили се безскрупулни дяволи с раса аз изобщо не мога да си представя.

Ангел Грънчаров каза...

Нещата според мен трябва да станат така: първо пречистване и дълбоко реформиране на самата Българска православна църква. В резултат та ще почне да носи кръста си, който сега е хвърлила в калта, понеже там ламтят най-вече за пари и имоти, а не за духовно служене. Ако училището трябва да върши най-съществената част от работата - именно духовното просвещение и приобщаване на младите към ценностите на вярата - тогава възниква логичния въпрос: а какво оправдава съществуването на една институция, която сама дезертира от отговорностите си?! Когато един ден заблещука някакъв духовен живот в Църквата ни, да речем в съботно-неделни училища по вероучение за деца, пък защо не и за възрастни (и за тази цел Църквата може да наема класни стаи и в училищата), едва тогава може да се мисли за някакъв учебен предмет в училище, който на по-високо, философско-богословско ниво, да занимава обаче не всички, а само ония ученици, които свободно пожелаят това.

Начинът в приобщаването към духовните ценности е един-единствен: свободният избор, а не задължителността, не принудата. Иначе ефектът ще бъде изцяло бумерангов, а в крайна сметка ще постигнат точно това, което изглежда наистина желаят толкова ревностните ратници за въвеждане на предмет религия в нашите училища: пълно дискредитиране на религиозните ценности и поругаване на тяхната святост, в резултат на което ще се отприщи още по-мощна вълна на аморализъм и нихилизъм.

Което пък ще доведе до пълна нравствена катастрофа многострадалната ни нация - и многострадалния, изоставения на произвола, без духовно напътствие, наш съвременник, особено пък младежта. Та затова в тази област - духовното просвещение и духовното здраве на нацията - не трябва да се действа по бойкоборисовски, именно както действат обикновено слоновете когато попаднат в магазини, пълни със стъкларии, а трябва да се пипа съвсем внимателно, сякаш с кадифени ръкавици, защото нещата са толкова деликатни, фини, "хвъркати" и дори, бих казал, раними.

(Забележка: И Калин Манолов е написал много добър текст по същата тема, виж го: Божието - Богу, кесаревото - кесарю)

Апостол Апостолов каза...

Нещо много се разщъкаха попчетата, а? Пак искат нещо да намажат, нещо да отмъкнат, а? Те най- много са загрижени за келепиреца си, а?

Vesi Stefanova каза...

Струва ми се, че единственото полезно нещо, което може да се случи в образованието на тема "религия" е да се въведе предмет "Световни религии". На учениците трябва да им се разкаже за по-популярните религии. Мисля, че един такъв предмет би бил изключително полезен, защото кореспондира пряко с историята, литературата, икономиката и т.н. Без базови познания на различните религиозни доктрини, в знанията за културите и цивилизациите остават големи дупки. Дисциплината спокойно може да се изучава като академична, а не като вероучение, както се изучава в университетите. Недопустимо е, децата ни да нямат базови познания за християнството, исляма, юдаизма, будизма, индуизма. Може и да ми възразите, че това е работа на семейството, но честно казано, имам големи резерви относно знанията на голяма част от родителите...А относно "вероучението" - не е вярно, че се изучава като академична дисциплина. Преди години синът ми посещаваше такъв СИП и в този час те изучаваха доктрините, като АБСОЛЮТНИ истини! Изобщо не се коментираше варианта, че вярата е въпрос на избор, че може и да е друга (различна от православното християнство), че може и да си атеист и т.н. Стана много дълго, явно ще трябва да си напиша отделен пост...Поздрави! Vesi

Free Infidel каза...

Дебат За/Против Дарвин??? Това пък що за идиотщина е? Значи трябва да направят дебат за-против гравитацията.

Vainpire каза...

Infidel-e, ти не разбираш! Гравитацията е дело на Бог :)
П.С.: вярването в приказни създания върви ръка за ръка с бягството от действителността- един вид психическо разтройство, което обаче кара вярващите да се чувстват всесилни, единствено прави и щастливи.

Анонимен каза...

Докато се тръшкате какво щяла да направи православната ни църква с децата ви, те стават жертва на всякакви секти,ловци на души, които върлуват в България съвсем необезпокоявани и нямат вашите скрупули http://www.bnews.bg/article-15681
От всичките религии,православната с всичките и недостатъци и местни изкривявания, е най-безопасна за нашите деца.За православната църква никога не съм чувала да е създала пречка на някой да смени вероизповеданието си, никога не са задължавали когото и да било да дава пари насила, на никого не е навредила ...
Едно чуждо мнение по въпроса много ясно описва това което искам да кажа: "Християнството е не само религия, това е идентификационен и цивилизационен код.Тоест представлява съвкупност от морални ценности и житейска философия, които идентифицират нашата общност." А когато децата ни не се самоопределят като християни,те просто са никакви и лесно стават жертва на всеки докоснал сърцето им. Смятането на интеграли никога не е успяло да помогне на някое дете да се измъкне от лапите на сектите. Не, че детето ще разбира всичко което му говорят, та те 75% от днешните родители не знаят нищо за религията ни, но усещането, че е част от тази общност, би го запазило в някаква степен, докато достигне възрастта, в която ще направи осъзнат избор.
Няма как незнаещите, да научат децата си в къщи, когато дори поколението преди тях беше гонено да не стъпва в църква. Душата човешка е като празен съд, ако ти не го напълниш с нещо, вътре може да влезе всяко случайно преминало зло.
А вие гледайте първо домашните по математика и плюйте църквата, тя е най-големия виновник за проблемите в нашата държава, там са крадците, там са тези от които децата ви трябва да се пазят, тя е виновна за члга културата и пълната липса на духовност, която ни е заляла. Само, че такава сме си я направили ние самите и тя е отражение на духовната ни нищета, нали сме специалисти по унищожаването на всичко, което е в нашето минало ...

Анонимен каза...

Докато се тръшкате какво щяла да направи православната ни църква с децата ви, те стават жертва на всякакви секти,ловци на души, които върлуват в България съвсем необезпокоявани и нямат вашите скрупули http://www.bnews.bg/article-15681
От всичките религии,православната с всичките и недостатъци и местни изкривявания, е най-безопасна за нашите деца.За православната църква никога не съм чувала да е създала пречка на някой да смени вероизповеданието си, никога не са задължавали когото и да било да дава пари насила, на никого не е навредила ...
Едно чуждо мнение по въпроса много ясно описва това което искам да кажа: "Християнството е не само религия, това е идентификационен и цивилизационен код.Тоест представлява съвкупност от морални ценности и житейска философия, които идентифицират нашата общност." А когато децата ни не се самоопределят като християни,те просто са никакви и лесно стават жертва на всеки докоснал сърцето им. Смятането на интеграли никога не е успяло да помогне на някое дете да се измъкне от лапите на сектите. ...

Анонимен каза...

...Не, че детето ще разбира всичко което му говорят, та те 75% от днешните родители не знаят нищо за религията ни, но усещането, че е част от тази общност, би го запазило в някаква степен, докато достигне възрастта, в която ще направи осъзнат избор.
Няма как незнаещите, да научат децата си в къщи, когато дори поколението преди тях беше гонено да не стъпва в църква. Душата човешка е като празен съд, ако ти не го напълниш с нещо, вътре може да влезе всяко случайно преминало зло.
А вие гледайте първо домашните по математика и плюйте църквата, тя е най-големия виновник за проблемите в нашата държава, там са крадците, там са тези от които децата ви трябва да се пазят, тя е виновна за члга културата и пълната липса на духовност, която ни е заляла. Само, че такава сме си я направили ние самите и тя е отражение на духовната ни нищета, нали сме специалисти по унищожаването на всичко, което е в нашето минало ...

Ангел Грънчаров каза...

Не мога да се въздържа да не кажа, че бедните и така елементаризиращи представи за религията, Бога и вярващите хора показват единствено духовната и интелектуална оскъдица, в която пребивават индивидите, позволяващи си лукса да демонстрират такова обидно най-вече за тях самите отношение...

Bla каза...

Чудесен пост. :)

Vainpire каза...

Aйде сега, духовна и интелектуална оскъдица. Това религиозните сте като зараза- гледате да се разпространите навсякъде.
Ти като имаш деца защо не си ги учиш в твоя дом на богове и феи? Направи си ги копия на себе си- морални, с нужните ценности, духовно богати личности...

Комитата каза...

Твърдо съм против да се намесва християнството в политиката. В този смисъл не приемам думите на проф. Янакиев. От християнска гледна точка може да се разглежда всичко, но но да се строи политика около религиозни тези е изключително рисковано и на практика е връщане назад.

Комитата каза...

За т.нар. „секти“ да се говори така, наедро, че били „ловци на души“ и т.н. е изключително безотговорно. България е правова държава и отговорността се носи лично. Коя религиозна организация, кога, кой духовен лидер злоупотребява с вярващите? Да не се окаже, че БПЦ и мюфтийството водят с няколко обиколки пред другите в злоупотребите?

Същите хора, които говорят за „сектите“ вероятно смятат, че „циганите“, „турците“, „фирмите“, „политиците“, „евреите“ „гейовете“ и т.н. са виновни за нещо чрез колективно заклеймяване и колективна отговорност. Има си съвсем ясна терминология за такъв тип отношение. Например „расизъм“, „антисемитизъм“...

Ангел Грънчаров каза...

Не става дума за намеса на християнството в политиката, щото това няма как да се случи; в политиката могат да се намесват субекти и институции (партии, църквата и пр.), докато християнството е учение, е съвкупност от идеи и ценности.

Християнските ценности пък съдържат в себе си универсалност, която се разпростира върху всички сфери на съществуващото; западната цивилизация, по всеобщото признание, е християнска цивилизация. Основната ценност на християнството е суверенната автономна личност, носеща пълната отговорност за живота си; свободата пък е ценността, благодарение на която вярващият в Бога и на тази основа и в себе си човек постига себе си, сиреч, става пълноценна личност. Неслучайно велики философи като Георг Хегел наричат учението на Христос религия на свободата.

Така погледнато, съвкупността от християнските ценности изцяло съвпада със същината на т.н. "десен мироглед", с ценностите и разбиранията на т.н. десен човек, сиреч, на свободния човек, на човека, достигнал до едно развито съзнание за себе си. Дясната политическа философия пък е производна на християнската (дясната) ценностност; вярвам сте чували, че по начало автентично десните партии в Западна Европа са все християнски партии; или, ако това не е съвсем така, идеите им прекрасно се хармонизират с ценностите на християнската религия и философия.

В този смисъл проф. Янакиев като виден български християнски мислител е съвсем последователен когато в изказванията и в статиите си експлицира оня най-дълбок вътрешен смисъл, който сродява десния мироглед с ценностите на християнската вяра и религия. Това, както вече, надявам се, се разбра, не е нечий каприз или суетност, понеже, както се видя, става дума за все едни и същи ценности, които сродяват и придават цялост на дясното мислене и на християнската вяра и философия.

Затова искането "да не намесваме християнството в политиката" означава и се свежда де факто до несъзнаваното желание дясната политическа философия и практика да загуби верността си към своите автентични основи, именно към ценностите, които й придават душа, живот и смисъл. Християнският морал съвпада изцяло с т.н. "традиционен морал" на човечеството, той е негова душа; а пък една политика, която не се съотнася и не кореспондира с нравствените принципи и норми на човечеството е безнравствена, аморална политика. Такъв тип политическо мислене и действие е типичен за левите партии, отличаващи се с материалистическа, с антидуховна безскрупулност, далавераджийство, лъжливост и пр.

Ако десницата изневери на моралните ценности на човечеството, имащи за свой корен най-вътрешното на християнската вяра и на християнското учение, това означава, че тя непременно ще дегенерира и ще се свлече до аморализма на лявото атеистично и материалистическо мислене и действие. Т.е. ще приеме аморализма (лицемерието, лъжите, далаверите и пр.) на лявата политика.

Впрочем, само автентичната дясна политика може да съхрани верността си към ценностите на християнския и общочовешки морал, т.е. може да бъде една морална политика, една политика, съдържаща в себе си нравствен дух. Автентичният десен човек е такъв по ценностни подбуди, а сърцевината на тези последните е уважението към личността и отдадеността на свободата. Тия две конституивни и фундаментални ценности дължим на християнското учение, на учението на Христос - и на християнската вяра.

И затова християнската ценностност и християнският морал трябва да оживотворяват и насочват инициативите на автентичната дясна политика, която в противен случай рискува - както и се случи у нас - да загуби притегателната си сила тъкмо защото подцени и пренебрегна своята нравствена природа, моралния си патос. Доверието се възвръща трудно, но само на нравствена основа, иначе по никой начин няма да бъде възвърнато...

Sash каза...

Подкрепям тезата на автора, както и се съгласявам с най-подробно коментиращия тук Ангел, като не смятам, че има много голямо разминаване в отношението на двамата към проблема.
Прави впечатление, че само несъгласните не пишат имената си, когато коментират.
Бих искала да споделя, че в училището на моите деца се изучава религия като свободно избираем предмет. Не се срамувам да се определя като "незнаеща", както казва г-н Анонимен в коментара си по-горе, точно затова записах и двете си деца да изучават предмета, за да почерпят ценни знания, които няма къде другаде да научат. Смятам, че това е правилният подход. В класа на едното ми дете имаше дете от мюсюлманско семейство и то беше записано на свободно избираем предмет - спорт. Нямаше никакви драми, никакви разделения, кой каквото иска изучава СВОБОДНО.

Ema каза...

Аз пък да ви кажа какво мисля по темата. При това с прости думи, щот' съм проста. "Не било в тиквите, ами в кратуните". Казвам ви го съвсем отговорно.
И що ли хората се доверяват на диагностика правена чрез ядрено-магнитен резонанс? Защо изобщо са измислени тези сложни апаратури? Само да се трошат пари на вятъра, галиба. Ми да идат хората, да палнат свещ, да изрекат някаква думи пред иконите и да не висят по болниците,въобще, изобщо. Па и на животоспасяващи операции да се подлагат. Той Господ или който и да е там "еквивалент" си знае работата. И здравеопазването няма да плаче за пари от държавата. Религията ще свърши всичката работа.
Първо минаваш през черквата, после изпълнен с религиозна вяра и познания по материята,
се мяташ на волската каруца и айде, кой от къде е. Тутакси ставаш "най-добрият човек". Толкова глупотевини съм чула, изречени с някакви религиозно звучащи думи и такива безмозъчни и безсърдечни постъпки съм видяла от тълпи заслепени от религиозен патос и двигателен подем хора, по време на най-светлите християнски празници, че се чудя, не чувствате ли фалша, празнословието и безмислието на всичко това, което се нарича "Въвеждането на предмет Вероучение в училището"?
На 15-ти Септември , на откриването на новата учебна година придружих малкия ми внук до двора на училището, в който имаше една дълга маса и наред с преподавантелите и директорите, се бяха подредили и двама-трима свещеници с черни раса. И по едно време запяха, и го докараха на нещо средно между комедийно шоу и заупокойна молитва. Беше отвратително и обидно, откъдето и да го погледнеш. На тези там от попската агитка с кандилниците, нито им беше мястото на масата на двора да училището, нито пък можаха по някакъв начин да зарадват първолаците, пък и по-големите ученици. Това си беше за мен "волската каруца".
Аз определено смятам, че всички спорове около тази тема са "наливане от пусто-в празно". И още нещо - царят е гол, не го ли виждате?

Таня каза...

Искам да ви разкажа една случка от баба ми. Когато била в 1 клас даскалът им говорел как Бог гледа през прозореца - не бива да се лъже, краде и убива, защото Бог ще ги види. На следващата година, която по съвпадение била 1944, същият тоя даскал в същата тая класна стая казал: "Деца, Бог не съществува." Но не внезапната метаморфоза е важна. Тази история за мен е много показателна за това как се е преподавало вероучение навремето - то е било възпитаване в морални ценности, толкова, че децата бързо да могат разсъдят кое е лъжа и кое – не.

Днес подобен метод на преподаване е невъзможен. Причини много (отслабения статут на църквата в световен мащаб, постоянните скандали със замесени църковни служители, заличаването на моралните ценности, децата знаят всичко и какво ли още не). Не мислите ли, че е важно да говорим за някакъв такъв предмет - етика за деца или нещо подобно? Има философия за деца и тя жъне успех в експериментални паралелки. Лошото е, че църквата се припознава като този спасител на морала, което едва ли не я поставя в позицията на оглавител на ортодоксално общество, доминиращо над останалите религии в страната. Вместо да си върши тази работа в църквите.

Подобно обществено дело от страна на църквата би било подходящо в държави като Ирландия, където религията е важен маркер за келтска принадлежност, отличаващ ги от гадните протестанти. В България имаме нужда от насърчаване на труда като ценност и тогава може и да се оправим и да почнем да мислим за извисяваща ни религия.

Комитата каза...

Това ми напомня за една случка, която ми е разказвал човек, който е бил в детската градина след 44-та година. Слагат ги да ядат, казват им да си закрият очите с ръце и да се молят "Дядо Боже, дай хляб. Дядо Боже, дай хляб. Дядо Боже, дай хляб", отварят очичките - няма нищо. пак ги затварят и почват да се молят - „Татко Сталин, дай хляб. татко Сталин, дай хляб. татко Сталин, дай хляб" през това време лелките подреждат масите, и като отворят очичките - има ядене

pippilotamentolka каза...

Аз от двадесет гдини, на всеки 15ти септември, като питам: "Какви са тия водосвети? Що дирят тия попове в светското ни училище?" никой не ми отговаря.А те решиха да вземат и за цялата учебна година да се пробват :)

wattie каза...

Изучаването на предмет "религия" в училищата е нещо прекрасно. Виж, изучаването на "вероучение" е нещо ужасно!

Неизбежно е рано или късно предметът "религия" да влезне обратно в учебната програма. Ако това не стане, то ще станем свидетели на тежки социални проблеми на разделение в обществото в бъдеще. Според мен това е осъзнато от управляващите и те ще го направят. Това литийно шествие е опит на БПЦ да "издърпа чергата" и да направи "религия" повече да прилича като "вероучение". Нещо, което не трябва да се случва.

В БАН имаме чудесни специалисти по "Философия на религиите". Никой обаче не се допитва към тях. Даже май института им е пред закриване, а те са в неплатен отпуск. А това са хората, които могат да дефинират учебна програма по такъв предмет така, че той да постига целите си.

Хесапов каза...

Ще го кажа радикално - тази попщина е скандална!
Да не говорим, че когато Българската
Църква трябва да направи нещо за хората, нея я няма и обяснява, че служи на вярата , а не на хората...
...изобщо, който иска да е религиозен, да се упражнява у дома. От къде на къде ще искат религия в училище, когато не плащат данъци! Аз съм един от тези, които дават парите и не искам да пълнят главите на децата ми с глупости.
...изобщо какво става? Каква е тази религия за която плачат? В кой век сме? Моля ви, не забравяйте, че човек е мярката...

Ema каза...

Г-н Хесапов мисли точно като мен. Как ще вкарат тези попове в училище? Накъде ще връщат знанията на децата? Нали всички деца вече знаят как се създава човешки живот? Материалът е включен в "Човек и общество" за четвърти клас. Е как така ще застане "Дядо Поп" и ще разкаже на внуците ми, които се движат с Ай-Под в джоба си и по всяко време могат да прочетат от интернет всичко, което ги интересува, как точно Дева Мария е заченала непорочно? Или за това как точно Авраам "познал" Сара? Апропо, да сте виждали слаб поп? Може, ама ако още не се е оял, в началото на "кариерата си". Мястото на тези свещеници е в храмовете и там да вършат дейността, на която са се посветили. Има категория хора, които вярват на всяка изречена от тях дума. Но в съвременното училище, поповете нямат място. Който иска да научи нещо повече за религиите по света и у нас, може да отвори дебелите книги и да прочете. Ако нещо не му е ясно, да потърси да прочете от интернет, а ако иска в църквата или в манастира да отиде и да попита "Дядо Поп". Той ще му поясни "как точно стоят нещата".

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)