събота, август 28, 2010

Джон Клийз за творчеството

Джон Клийз споделя наблюденията си за същината на творческия процес. Много поучително!



  • Ако запецнеш нещо вечерта, на сутринта винаги се получава да го довършиш.
  • Ако напишеш нещо и го загубиш и после го възстановиш по памет, винаги се получава по-добре.
  • Най-опасното нещо е да загубиш концентрацията си. Трудно се възстановява, особено за нещата с по-сложни ситуации.
  • Не знаем откъде ни идват идеите, но със сигурност не идват от лаптопа.
  • Ако попаднеш в правилното настроение, то помага за творчеството, а ако гониш по цял ден задачи, това не се получава.
  • Как да създадем такова настроение? Трябва да си създадеш оазис в живота, с определени граници във времето и пространството. Т.е. освен изолация, трябва и начален и краен час.
  • За да разбереш в какво те бива, трябва да те бива в нещо. Затова много хора си нямат идея, че си нямат идея какво правят. Това обяснява Холивуд ;-)
  • Учителите обикновено нямат въображение и не ценят творчеството, затова трябва да се внимава с тях.

5 коментара:

lidiapetrova26 каза...

Добри изводи е направил.Изглежда доста е наблюдавал живота около себе си.Това за учителите него приемам напълно.Аз до момента съм имала изключително предани и трудолюбиви учители- шанс или съдба но факт.Винаги са уважавали моите идеи.Може би той не е попадал на такива хора.

Апостол Апостолов каза...

Голям шегаджия си остава този симпатяга.

Анонимен каза...

Фази на развитие валидни за всичко у нас:

1. Див ентусиазъм
2. Пълно обезверяване
3. Търсене на виновните
4. Наказване на невинните
5. Награждаване на случайни лица

Не зная кой е автор на това, но си мисля, че така вървят нещата. И нещо друго. Дано не се лъжа, но имам усещането, че всичко това се прави нарочно.

Комитата каза...

А кое е това, което се прави нарочно? ;-)

Laleelay каза...

Как кое бе, Комита! Всичко! Всичко се преави нарочно:) Освен случайните неща, които нарочно се правят случайно :РР

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)