вторник, август 10, 2010

Млада воля: Запад и нашият идеал



Вече знаете, че под влияние на купчините книги, които вече ми отнемат сериозно от личното пространство, реших да ви направя нова рубрика – „забравени страници“. В нея ще ви сканирам разни неща, които ми се струват интересни и, със сигурност, странни за четене днес. За вас имам още един цитат от вестник „Млада воля“, орган на младежката организация при Всебългарския съюз „Отец Паисий“ от 2-ри март 1936г. Още повече, че чувствам илюстрацията много близка до себе си ;-)

Западъ и нашиятъ идеалъ

„Западъ е въплотения егоизъмъ и алтруизъмъ, безъ никаква следа отъ човещина. Западъ прониква въ жадните за култура и напрѣдъкъ народи, не съ въображението и симпатиите, които създавагь и вършатъ единение, но съ преднамѣрена зла цель и страсть къмъ завоювание и богатство“. (Изъ книгата „Моето учение“ отъ Рибиндранатъ Тагоре).

Разбита и отчаяна, изпитала горчевинитѣ отъ покруситѣ на единъ националенъ погромъ, въ който, заедно съ скѫпите, лелѣяни национални идеали, бѣха погребани и всички най хубави, присѫщи само на младитѣ, качества, българската младежь, следъ голѣмата война, попадна въ шеметенъ хаосъ.

Лѫжа и поквара, фатална апатия и сантиментално лекомислие, наедно съ лошия примѣръ на възрастните, които въ тия години на тежки   изпитания се бѣха отдали на развлѣчения и удоволствия, на грубъ материализьмъ и вражда, за задоволяване на най-долни желания и инстинкти прорѣзаха дълбока бразда въ душите на младото поколение. И така, младите останали сами попадаха въ мѫчително раздвоение. Моралъ, вѣра въ доброто и красивото въ своя народъ, нѣкаква цель, която осмисля живота имъ бѣха само думи, които нѣкога бѣха слушани на ученическитѣ   скамейки И дойде денъ на страшенъ разколъ едни къмъ лѣви утопии, други къмъ площаденъ патриотизъмъ, а всички заедно съ най-голѣма охота поглъща а „културнитѣ“ поуки на „модерна“ Европа.

И дойде день, когато единъ футболистъ, който умѣе да вкарва голове, стана националенъ герой, а другъ, който поля съ кръвьта си поробена земя – „кокошкарь". И дойде день, когато човѣкъ не можеше да разбира матерния си езикъ, защото се бѣ „поевропейчилъ“.

Маса реформи и съмнителни учения за държава, народъ, моралъ, идеи, и какво ли не още, наводниха трескавото отъ „модернизъмъ“ време. Никакви стремежи, никакви духовни устреми, никакви упования за по-хубаво бѫдеще. Та защо ли? Нима нашите бащи, които имаха такива, не се згромолясаха наедно съ своитѣ развѣнчани кумири? . . .

А „модерния западъ“ предлага животъ – удоволствия: кино, танци, футболъ и всичко необходимо за „културния съвремененъ младежъ...“ Но има нѣщо друго. Има нещо, чисто като снѣга по родните планини, има нѣщо неопятнено отъ праздния животъ на всѣкидневието.

Нѣщо вѣчно като самия създатель. Нашето скѫпо минало съ своитѣ свѣтли примѣра и завѣти.

Да. Далече презъ вѣкове, въ стари времена, когато благоуханието на тамяна и кръвьта на свѣтитѣ мѫченици – Народни будители сѫ се сливали въ една чудна, мистична сплавъ, вѣчна и по-твърда отъ най-твърдия гранитъ, когато безпределната любовь къмъ Отечеството е била религия, а нейнъ святъ знакъ – жертвата за доброто на Родината, тогава животътъ е ималъ съдържание, а смъртьта – възкресение.

Въ тѣзи скѫпи за насъ спомени, тъй далечни, но така красиви, ние отправяме нашиятъ взоръ. Съ затаенъ дъхъ ние следимъ и виждаме въ праха на миналото, дивни легенди за себеотрицание и най-висши морални завѣти.

Тѣ сѫ нашата опора. Те сѫ нашия идеалъ.

Люб. Савовъ



А тук бягам от някакъв луд с меч.

3 коментара:

Апостол Апостолов каза...

Звучи много актуално!

templar каза...

Твърде интересен исторически момент. ВБСОП използва заглавието "Ратник за напредъка на българщината". Съвсем скоро след този вестник, организацията ще се раздели на две. ВБСОП ще остане интелектуална, по-скоро консервативна националистическа организация, а РНБ ще прегърне най-модерните и напредничави идеи на епохата и ще стане антисемитска, проповядваща социален национализъм конспиративна група.

Този брой на Млада воля е хванал организацията в нейния пик, преди разцеплението и преди политически некоректните увлечения.

Belomore каза...

Нищо странно за четене няма в случая.
Статията наистина е удивително актуална и точна, при все архаизма и наивността в някои отношения.
Обърнете внимание, че в статията авторът поставя на една плоскост левите увлечения и площадния патриотизъм.

На мен също ми направи впечатление подзаглавието и словната "връзка" с РНБ.
Както е посочил Темплар и в коментарите под предишната статия, "Отец Паисий" са били наистина интелектуално, дори елитна младежка организация, без показност и крайности, но с искрена мисъл за напредъка на обществото. От техни съвременници съм
чувал единствено добри отзиви и за членовете, и за дейността им.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)