неделя, август 08, 2010

Нека винаги да има животни

Това е главата "Нека винаги има животни" от преводното издание на книгата на Джералд Даръл "Хванете ми колобус" (Catch Me A Colobus, 1975),  Земиздат, 1981г, превод Борис Дамянов и Владимир Ганев. Изумително е, че след 35 години текстът звучи напълно актуално, а преводачите през 1980г едва ли са мислили, че частта за депутатите ще може и да се приложи в България. Странно е също, че тези книги, които бяха любими на много хора в България сега не могат да се намерят в елекронен вид. Илюстрациите са оригиналните, но не мога да намеря автора им.


Като продължава да унищожава природата, човек реже клона, на който седи, защото разумната защита на природата е същевременно и защита на човечеството.
„Изчезнали и изчезващи животни"

От книжните лавици, ограждащи отвсякъде моя кабинет, постоянно ме наблюдават две дебели книги с червени подвързии. Те първи привличат сутрин погледа ми и последни ме изкушават вечер, когато затварям кабинета си. Те стоят на постоянна стража. Това са Червените книги, издадени от Международния съюз за защита на природата. Едната е посветена на бозайниците, а другата — на птиците. В тях са посочени всички бозайници и птици, заплашени от изчезване — в повечето случаи пряко или косвено от вмешателството на хората. Засега са излезли само тези два тома, но предстои издаването и на други. Те ще направят положението още по-потискащо, защото единият том ще бъде посветен на влечугите и земноводните, другият — на рибите, а третият — на дърветата и тревистите растения.

Веднъж един репортер от някакъв вестник ме попита, когато ме интервюираше:



— Кажете ми, господин Даръл, в същност колко вида животни са изправени пред опасност от изчезване?
Отидох до лавицата, взех двете дебели червени книги и ги сложих на коленете му.
— Не съм сигурен — отвърнах аз. — Не ми достига смелост да ги преброя.
Той хвърли поглед върху двата тома и вдигна изпълнените си с ужас очи към мен.
— Боже мой! — възкликна той. — Нима искате да кажете, че всичко това са застрашени животни?
— Не, това са само половината — обясних му аз. — Тези томове се отнасят само за птиците и бозайниците.
Той остана потресен, защото дори днес повечето хора не осъзнават колко много рушим света, в който живеем. Ние приличаме на група малоумни деца, които са въоръжени с отрова, триони, сърпове, пистолети и пушки и са оставени на свобода в прекрасна, нямаща равна на себе си градина, която превръщат бавно, но сигурно в гола и безплодна пустиня. Напълно е възможно през последните няколко седмици от лицето на Земята да е изчезнал още един бозайник, птица, влечуго или растение. Дано да не е така, но зная със сигурност, че дните на някои от тях са вече преброени.

Светът е крехък и сложен като паяжина: докоснете ли една нишка, трепетът преминава по всички останали. Ние обаче не само докосваме паяжината, а правим огромни дупки в нея; обявили сме своеобразна биологична война на заобикалящия ни свят. Изсичаме съвсем безпричинно гори, създаваме ерозирани места и променяме по този начин дори и климата. Замърсяваме реките с промишлени отпадъци, замърсяваме моретата и атмосферата.

Започнеш ли да говориш за защита на природата, хората веднага правят извода, че като страстен любител на животните имаш пред вид защитата само на пухкавата коала или на нещо подобно. Не, под защита на природата се разбира нещо съвсем друго: това е запазването на всичко живо в света, независимо дали е дърво, трева или дори самият човек. Не бива да се забравя, че някои племена са били изтребени много успешно през последните няколкостотин години, а други, като патагонските индианци, ескимосите и др., се намират на границата на изчезването. С нашето безразсъдство, алчност и глупост през следващите петдесет години и даже по-скоро ще създадем такава биологична ситуация в света, при която ще стане трудно изобщо да се живее.

Независимо от това, че преди всичко се занимавам със защитата на животните, аз съм дълбоко убеден, че трябва да се защищават и местата, които те обитават, тъй като едно животно може да се изтреби успешно не само с пушка, капан или отрова, но и като се унищожи средата му. Когато ме питат, а това се случва често, защо взимам всичко така присърце, аз отговарям: навярно затова, защото съм щастлив човек и през целия ми живот светът ме е дарявал с най-големите радости. Аз се чувствувам задължен на него, затова се мъча да направя нещо в отплата. Хората винаги ви гледат малко смутено, когато говорите по този начин, като че сте казали нещо неприлично, но на мен ми се иска повече хора да се чувствуват задължени на света и да проявяват готовност да сторят нещо за него.

Сред безбройните писма, които получавам всеки ден, винаги има такива, в които хората ме питат дали действително е необходимо да се защищава природата. Както току що обясних, аз наистина мисля, че това е едно от най-наложителните неща в един свят, изпълнен с толкова безсмислени работи, а природозащитниците не вдигат напразен шум. Получавам писма и от хора, които очевидно никога не са насочвали погледи към заобикалящия ги свят. Те разбират единствено от цифри, само записаните върху хартия цифри означават нещо за тях. На такива хора давам цифри.

В това отношение североамериканският континент предлага два много убедителни примера за опустошителната дейност на човека. Когато европейците открили Северна Америка, там съществували два вида в най-многобройните струпвания, каквито човек може да си представи на Земята. Един от тези видове бил североамериканският бизон. В началото животните били избивани заради месото. След това започнали да ги изтребват по политически съображения — за да уморят от глад индианците, които не можели да съществуват без бизоните. Те представлявали всичко за индианеца — дори. костите и кожата били важни за съществуването му. Прословутият Уилям Коди, наречен Буфало Бил, веднъж убил само за един ден двеста и петдесет бизона. Пътуващите през местата, населени с бизони, затваряли прозорците на вагоните заради смрадта от разлагащите се трупове, защото по това време бизоните били избивани само заради езиците, смятани за голям деликатес, а телата оставали там, където падали мъртвите животни. За щастие бизонът бе спасен навреме, но какво означават жалките останки пред милионите животни, които са се носели с величествен грохот през североамериканските прерии!

Другият вид е странствуващият гълъб — по всяка вероятност един от най-многобройните птичи видове, каквито е имало и ще има на Земята. Ята гълъби, наброяващи до два милиона птици, засенчвали небето. Под тежестта им се чупели дори огромни клони на дървета. Всички смятали, че е невъзможно гълъбите да бъдат изтребени — месото им било много вкусно, но те били толкова многобройни. И така хората започнали да ги избиват и избиват; стреляли по възрастните птици, ограбвали яйцата и малките от гнездата. През 1869 г. само в един район уловили седем и половина милиона птици. През 1879 г. в щата Мичиган заловили един милиард птици. Постъпвали така, защото било „невъзможно" напълно да се унищожат странствуващите гълъби. Те били многобройни. Размножавали се бързо.

Последният странствуващ гълъб в света умира през 1914 година в зоологическата градина на Цинцинати.



На човек винаги му е стигал умът как да унищожи даден вид, но той все още не е открил начини да го възстанови. Повечето хора, изглежда, не се безпокоят от този факт. Дори и сред зоолозите се намират „умни глави", които твърдят, че това е естествен ход на еволюцията и че без нашата намеса животните пак щяха да изчезнат. Решително възразявам против такова твърдение. Да се нарече това естествен ход на еволюцията е безсмислица и оправдание. Също като човек, който притежава банка с кръв и казва на друг, чиято кръв изтича: „Слушай, старче, ние имаме много кръв, но не можем да ти прелеем, защото ти е определено да умреш сега".

— Но, — ще възразят някои, — така е било в миналото; сега това не може да стане. Съществуват резервати и така нататък, в които животните са на сигурно място. Днес не се вършат такива работи.

За хората, които вярват в това, мога да цитирам някои съвсем нови данни1, за да изясня малко картината. Всяка година се „жънат" — на езика на китоловците — между шестдесет и седемдесет хиляди кита. Независимо от предупрежденията, на учените, че в резултат на тази експлоатация няколко вида китове вероятно ще изчезнат много скоро и ще се сложи кръст върху китобойната промишленост, избиването продължава. Изглежда, девизът на китоловците е: „Обогатявайте се днес, а утрешният ден да върви по дяволите."

Съществуват много и различни начини за пълното, унищожаване на някое животно и те не са свързани с убиването му заради кожата, месото или заради това, че е смятано за вредител. Срещаните на изток различни видове носорози били жестоко преследвани, в резултат на което сега техният брой е толкова намалял, че са останали само няколкостотин екземпляра. Причината за това е крайно глупавото вярване, че ако се вземе вътрешно, смленият му на прах рог действува възбуждащо, възвръща силата на старците и ги прави привлекателни за младите момичета. Това, забележете, става в един от многото райони на света, в който пренаселеността е толкова голяма, че трябва да се мисли по-скоро за противозачатъчни средства, отколкото за стимулатори. След като практически бяха изтребени всички носорози в Индия, Суматра и Ява, сега вниманието е насочено към африканския носорог и аз не се съмнявам, че той е следващият застрашен от пълно унищожение вид.

Или да вземем случая с тихоокеанския морж. Когато ескимосите го използували само като източник на прехрана, те украсявали огромните му бивни с най-сложни и прекрасни резби. След като интелигенцията „откри" ескимоското изкуство, всички се подлудиха и сега моржът бива преследван само заради бивните. Избиват го в такава степен, че вероятно в скоро време ще изчезне от лицето на Земята. Той вече е включен в списъка на застрашените от изчезване животни. Ето още един пример на задълбочено мислене от страна на група хора, които не разбират нищо от природата. В Африка решили, че дивите животни са носители на причиняващите сънна болест организми. Така се стигнало и до блестящото решение: за да се защити човекът и неговият мършав добитък (който е унищожавал и унищожава бързо шубраците и опустошава по този начин обширни области), да се избиват всички диви животни. Загинали половин милион зебри, антилопи, газели и други животни, преди да се разбера, че и по-дребните животни са преносители на това заболяване. Така унищожението на толкова много великолепни животни се оказало напълно безсмислено. \

Хората негодуват, когато всяка година по пътищата на Великобритания загиват около две хиляди души.

Това, разбира се, е истинска трагедия, но малцина знаят, че там ежегодно загиват и около два милиона диви птици. В малък район, проучен от един датски учен, броят на загиналите по пътищата животни за една година е, както следва: 3014 диви заека, 5377 таралежа, 11557 плъха, 27 834 различни дребни бозайника, 111728 птици, 32 820 земноводни. Разбира се, става дума само за главните пътища; ако се прибави и броят на убитите по страничните пътища, вероятно цифрите ще се утроят. Ако бяха убивани толкова много хора, в която и да е страна в света, щяха да се надигнат такива протести, такава врява, такива оплаквания, че всяко правителство щеше да се принуди да забрани . автомобилите като превозно средство и да се върне към конете и каруците. Аз съвсем не съм против автомобилите, но нали ме разбирате?

Изобщо не се осъзнава един такъв факт: ако погледнем картата на света, ще видим, че местата, определени за резервати на диви животни, са безкрайно малки точици, всичко останало е исполински резерват за човечеството. Не е достатъчно да има резервати, необходими са и средства за поддържането им. Повечето правителства не проявяват желание да харчат пари за защита на средата или на фауната (освен ако обществеността не надигне глас и не стане дума за някое особено ефектно животно), а много други просто не разполагат с необходимите средства.

Не бива да допускате нито за МИГ, че рисувам твърде мрачни картини. Бих могъл да изпълня цялата книга с потресаващи статистически данни, но те само ще докажат, че от всички населявали Земята същества — от гигантските хищни влечуги на древността до днешните създания — най-ненаситният, най-безразсъдният и най-кръвожадният хищник е човекът, Но нали със своето поведение той си нанася непоправимо зло. Това е необикновена форма на самоубийство — изтребвайки животните, ние убиваме и себе си.

Както вече споменах, съществуват паркове, резервати и др., но разрешете ми да цитирам още едно място от превъзходната книга „Изчезнали и изчезващи животни", от която взех и мотото за тази глава: „Вземаните от правителствата предохранителни мерки са безсмислени, ако не се осигуряват средства за ефикасното им изпълнение." Следователно можем да простим греховете на нашите прадеди, като кажем: „Те не знаеха какво вършат." Но можем ли ние във века на техниката, е която толкова много. се гордеем, да си простим онова, което вършим и продължаваме да вършим сега въпреки протестите на всички здравомислещи независимо от това, дали са зоолози, еколози, природозащитници или просто разумни и прозорливи хора! Ние стъпихме вече на Луната и това е забележително постижение.

Но защо отидохме там — за да си доставим някои по-редки минерали или за да използуваме Луната като огромен сияещ трамплин към другите планети, на някои от които може да се окажат същите форми на живот? Но ако тръгнем от планета на планета, за да създаваме същия безпорядък, както на нашата собствена планета, тогава, струва ми се, -много по-добре би било, ако огромните средства, използувани за космически изследвания, бъдат вложени за лекуване раните на Земята, причинени от самите нас. Проблемът за защитата на животните и средата, в която живеят (както заради самите нас, така и заради онези, които идват след нас), е огромен и сложен. В света има много страни, които, както вече споменах, защищават само „на книга" животните, защото правителствата утвърждават закони за защита на животните, но не отпускат достатъчно средства, за да може резерватите — дори когато са вече създадени — да се контролират и ръководят, както трябва. В една посетена от мен страна попитах с какви резервати разполагат, и отговорният за защита на животните служител разгърна огромна карта, изпъстрена със зелени петна. Ето, обясни ми гордо той, това тук са резервати. После уж случайно се заинтересувах, дали тези райони са изследвани от зоолози, еколози или биолози, които биха могли да кажат дали в същност те са най-подходящите за резервати. О, не, отвърна той, за това нямали средства. Тогава може би тези големи зелени петна са проучени, за да се установи дали в същност има животни в тях и дали местата са удобни за резервати? Не, и това също не било направено, не достигали средства да се наемат подходящи хора... Е добре, поне охраняват ли се по някакъв начин? Не, нямали пари да наемат пазачи и надзиратели... Така чудесната, изпъстрена със зелени петна карта всъщност не означаваше нищо.

Както вече казах, от липса на средства се оплакват почти всички страни в света, в които съществуват някакви закони за защита на околната среда и фауната. А има и много други страни, в които изобщо няма такива закони. Това се разбира много добре от природозащитниците и те отдават всичките си сили, за да поправят положението, но всичко става много бавно. Страхувам се, че тогава, когато приемем закони за защита на природата и животните, много видове ще са изчезнали вече от лицето на Земята.

В повечето цивилизовани страни съществуват много клубове, групи и дружества — орнитоложки или за общо естествознание, които полагат отчаяни усилия за спасяването на местната фауна. Има и големи организации, като Международният съюз за защита на природата и Световния фонд за защита на животните. С радост мога да кажа, че те в много случаи постигат успехи. В Испания например бе спасена огромната област Гвадалкивир с площ 625 000 акра. В Австралия бе наново открита храстовата птица, смятана дотогава за изчезнала. За съжаление тя гнездела в район, определен за застрояване. Преди петнадесет години това щеше да се сметне за твърде неудобно и птицата щеше да загине при построяването на града, но сега строителните планове били преразгледани: храстовата птица била оставена на спокойствие и районът — обявен за резерват. Така че светли петна има, но те са твърде малко, преобладават тъмните.

Докато настояваме за защита на животните в естествената им среда, има и нещо друго, което можем да направим. Точно затова е създаден и нашият тръст. Много видове са спасени от изчезване благодарение на това, че се отглеждат при специални условия — в зоологически градини или паркове. Това, разбира се, е последният изход, но той поне спомага да не изчезне напълно даден вид. Остава и надеждата, че някога законите за защита на природата в родината на вида ще започнат да се прилагат строго и че със спасеното ядро от размножаваща се колония популацията ще може да се възстанови отново.


Списъкът на спасените по такъв :начин животни е дълъг и внушителен. Да вземем например елена на Давид (милу), който изчезнал в Китай по време на Боксерското въстание. За щастие Бедфордският херцог събрал всички елени на Давид, които успял да открие из европейските зоологически градини, и ги пуснал на свобода в имението си в Уобърн, където те се приспособили отлично и започнали да се размножават. Сега стадото е толкова голямо, че двойки елени се разпращат в зоологическите градини в пял свят, а на напоследък — дори и в тяхната родина. Ако там успеят да се размножат, би могло да им се отдели някой район за строго охраняван резерват. По този начин еленът на Давид ще се върне отново в естествената си среда. Хавайската гъска е друг пример. Тази прекрасна птица бе почти на изчезване, но благодарение на разумната позиция на хавайските власти и на прозорливостта на Питър Скот тя бе спасена от сигурна гибел. Доста дълъг е списъкът на подпомогнатите по такъв начин животни — европейския зубър, североамериканския бизон, антилопата сайга, дивия кон на Пржевалски и др., но много повече са животните, които спешно се нуждаят от такава помощ.

Нашият тръст се стреми да изпълнява точно такива функции. Ние съзнаваме ясно, че той представлява само едно винтче в съвременния сложен механизъм на защитата на природата, но смятаме, че това винтче е важно. Тръстът не бе създаден, за да държи животните само като пленници. Аз гледам на него като на резервоар — своеобразен стационарен Ноев ковчег, - в който, надявам се, ще можем и занапред да отглеждаме и размножаваме най-застрашените животни. По този начин ние може би ще ги върнем някога по родните им места. С радост бих разпуснал още утре тръста, стига да няма повече нужда от него. Страхувам се, че сега той е много нужен и ми се
ще подобни тръстове да се открият из целия свят.

Както вече обясних, аз съм посветил живота си на тази дейност, изхарчил съм много собствени средства и затова не се стеснявам да се обърна за помощ и към вас, моите читатели. Ако сте прочели тази книга и тя ви е харесала, ако която и да е от моите книги ви е доставила удоволствие, позволете да отбележа, че те нямаше да бъдат написани никога, ако не се отнасяха за дивите животни. Въпреки това много от тези животни се намират в опасност и ако не им се помогне загинат. Аз се старая да върша това, което мога, но не съм в състояние да се справя без ваша помощ.

Ако не ви харесва нашият тръст, тогава ви моля да се включите в някоя организация, която прави нещо, за да спре разорение то на Земята. Правете всичко, което е по силите ви: безпокойте непрестанно вашия депутат в парламента (или съответния му колега във вашата страна), ако смятате, че се извършва неразумно посегателство върху природната среда, или ако някое растение, птица или животно са в опасност и не им се оказва достатъчно помощ. Пишете възмутени писма. Само като надигнете глас, ще принудите властите да се вслушат във вас. Действувайте според принципа: ако викаш достатъчно дълго и силно, накрая някой ще те чуе. Помнете, че животните и растенията нямат депутати в парламента, те не могат да пишат или да провеждат стачки; никой не се застъпва за тях освен нас, хората, които съжителствуваме заедно с тях в един свят, който не е само наша собственост.

_________
1. Страните, провеждащи улов на китове, взеха решение от 1975 г. да бъде прекратен уловът на северен финвал — последния от китовете, застрашени от унищожение. Много преди това е бил забранен напълно уловът на сини, а от 1936 г. — на сиви и гладки китове (бел. ред.).

17 коментара:

templar каза...

http://www.shoarns.com/Humans.html
Даръл го тача повече и от Костов :)

Поздрави!

Комитата каза...

Мерси, страхотен линк! Между другото точно издаваните в България книги ги няма там, егати случайността.

wattie каза...

Хубава статия. Благодаря!

Иначе философският въпрос е дали човек е свръх същество или не е. Ако го поставим като просто едно еволюирало и много по-развито животно, то в такъв случай защитата на изчезващите видове и следенето на популациите трябва да се изключи - законът на природата е еднозначен, че по-слабия индивид не оцелява. От там нататък следва модела Валтер-Лотка. Ако това наистина е така, то опазването на останали видове животни пречи на закона на природата и от там вреди на всички, включително на човечеството. Да, измирането на хиляди индивиди от глад (а при човечеството вече би трябвало да значи милиони) е природно нормално, но ние не желаем да си го позволяваме.

Ако пък приемем, че човекът е свръх същество или е животно постепенно еволюирало до свръх същество, то може би няма проблем да му вменяваме и тези задължения. Не мога да кажа еднозначно.

Аз лично съм застанал твърдо зад опазването на живота на всяко животинче...

Комитата каза...

wattie, не ми е много ясна терминологията ти, но за мен е очевидно - този, който е взел властта и има ресурсите трябва да се погрижи за останалите.

Стойчо каза...

С минимална забележка за wattie: "законът на природата е еднозначен, че по-слабия индивид не оцелява."
трябва да се чете „по-неприспособения“ не оцелява. Ако беше „по-слабия“ нямаше ни една пеперуда да няма, а светът щеше да се управлява от лъвовете или донозаврите. А хората изобщо нямаше да оцелеят – даже средно шимпанзе е по-силно и агресивно от човек, да не говорим за по-едрите маймуни (особено пък праисторическиет гигантопитеци).
Така че терминът е „приспособен“, а не „силен“.

Стойчо каза...

... като има и по-съвременно разширено тълкуване – не става дума за „индивиди“, а за „гени“. Причината е, че много живи организми (индивиди) се дължат в разрез с „егоистичния“ интерес да оживее. Елементарния пример е женски (а и мъжки!) защитаващи малките си, но има и по-фрапантни примери, в които индивиди (сурикатите например), от които един се жертва като наблюдател срещу хищници, докато групата в това време успява да се нахрани. При нападение от въздуха „наблюателят“ е първата жертва и той го знае.

Така че законът на джунглата трябва да се чете като „оцеляват по-приспособените гени“.

Това разбира се изобщо не отменя отговорността на homo sapeins към средата. Ние сме единствените животни, които можем да я променяме, т.е.наша отговорност е да го правим така че да не си вредим (пак си е част от оцеляването на приспособените гени)

Belomore каза...

Простете за оф-топика, но още когато прочетох заглавието, одма се сетих за епохалния пътен знак на влазяне в Кресненското дефиле (откъм София, откъм Сандански май го няма):

Внимание, животни на пътя!
Attention, animals on the road!
(всъщност, не бих заложил пари дали имаше "Внимание" в началото или беше съвсем делово...)

Та, в тоя ред "животни" винаги ще има - особено онези на пътя. Но по-различни и, вероятно, доста по-малко интересни и симпатични от другите, за които иде реч при Даръл...

Мери Катлийн О'Луни каза...

Джералд Даръл доста често сам илюстирра книгите си, но специално "Колобуса" е илюстриран от Edward Mortelmans

wattie каза...

Стойчо - аз под "сила" не вменявам задължително "физическа сила". Тоест това, което казваш ти и това, което казвам аз май съвпада. Въпрос на терминология.

Комитата - по природните закони един лъв ще изяде толкова антилопи, колкото физическа сила за ядене има. Някои хищници, че дори понякога и жертви, въобще нямат чувство за засищане. Ярък пример са плъховете - те ядат докато има. Така, че никак не е ненормално стадо лъвове да изтреби до крак стадо антилопи. Без милост, без пропускане на женски, малки, бременни и т.н. А това, че прекомерното избиване на антилопите в един момент неминуемо ще доведе до глад и лъвовете ще започнат да измират - това тях не ги интересува. Природно нормално е. Тогава антилопите ще започнат да се размножават бурно.

Както споменах по-горе този модел отдавна е изследван и се нарича "модел на хищник-жертва на Валтер-Лотка". По-нататък са се появили доста по-усложнени и доста по-реално приложими модели. Математическото моделиране в биологията от десетилетия изследва тези процеси. Съставят се сложни системи от диференциални уравнения - понякога нерешими, но за сметка на това решимите са практически доказано вярни.

И сега е дошъл човекът, който си вмени, че е свръх същество. По-точно - той взе, че не спази закона "изяж всичко, което ти е физически възможно", а той започна да планира яденето си. Култивира своята храна и започна изкувствено да регулира популацията й. С други думи - извзе от функциите на природата. Резултат - свръхпопулация при хората.

Войните са периодично частично решение на проблема. Повече е написано тук (линкът е гаден, но това е положението):

http://www.cphpvb.net/politics/3462-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0/

Комитата каза...

Благодаря, Мери
Липсват ми корицата и страници от края на книгата, вероятно там пише.

wattie каза...

И сега срам не срам, но да се поправя - моделът е "Лотка - Волтера", а не "Валтер - Лотка" :)

e-mil каза...

Комитата каза: "точно издаваните в България книги ги няма там, егати случайността. "

Там са бе, Комита! Поне тези които съм чел, а аз не съм чел всички. И почти всички заглавия са буквално преведени на български:
- "Three Singles to Adventure" и "Two in the Bush" бяха издадени в едно тяло - "Три билета до Ъдвенчър / Двама в степта".
- "The Bafut Beagles" и "A Zoo in my Luggage" - също в едно тяло. "Гончетата на Бафут / Зоологическа градина в моя багаж".
- "The Drunken Forest" и "The Whispering Land" - пак заедно. "Пияната гора / Шепнещата земя".
- "Birds, Beasts, and Relatives" - "Птици, животни и роднини"
- "Catch Me a Colobus", която споменаваш в тази статия.
- "The Garden of the Gods" - "Градината на боговете".
- "My Family and Other Animals" - мисля, че също беше издадена като "Моето семейство и други животни", но не съм сигурен.

И това не са всичките, разбира се.

e-mil каза...

Wattie!
Не знам дали си забелязал, но на природата често не и пука за кабинетните тълкувания на математическите модели.

Затова по природните закони лъвът първо трябва да стигне до антилопата преди да я убие. Което пък означава, че за да докажем, че група лъвове ще избие цяло стадо, трябва лъвовете да са способни да организират достатъчно голяма глутница за да обградят стадото антилопи. След това трябва да преодолеят инстинкта на глада, да продължават с изтребването и чак след това да се нахранят.
Кой математически модел описва подобно поведение на лъвовете и по кой природен закон се случва?

Да! Ако лъвът е в зоологическата градина може би е възможно да изяде толкова, колкото му дадеш, но това не са природните закони. Той е поставен в друга среда.
Но на свобода ще е много ненормално, ако стадо лъвове избие стадо антилопи.

Комитата каза...

e-mil, трябва да поясня.

Идеята ми е, че издаваните в България нямат лупичка до себе си, т.е. не могат да се видят онлайн. Сега, като се зачетох в заглавията по-подробно виждам че не съм съвсем прав, но не съм и съвсем грешен ;-) Имам навика да си съкращавам изреченията, за да не изглеждам многословен.

Издавани в България
Three Singles to Adventure (1954) - без лупичка
The Drunken Forest (1956) - заедно със Шепнещата земя в една книга бяха- без лупичка
My Family and Other Animals (1956) - издавана в България, във "Хванете ми колобус", с лупичка

Encounters with Animals (1958) - издавана в България, с лупичка
A Zoo in my Luggage (1960)
The Whispering Land (1961) - и двете без лупичка
Two in the Bush (1966) - издавана в България, с лупичка
Хванете ми колобус - без лупичка

Честно казано, другите, издавани в България, не ги помня. Значи от общо осем, шест са без лупички (което имам предвид, като казвам, че ги няма).

Стойчо каза...

Всичките тези книги са издавани на руски :)

По въпроса с лъвовете: успешна е не повече от 1 на 10 атаки.
Изобщо ситуацията при животните, които са връх в хранителната верига (пирамида) е крайно нестабилно е не е за завиждане:
да приемем, че двойка лъвове може да бъде поддържана от 10х антилопи (примерът е силно опростен, разбира се, само за целите на по-лесната интерпретация). Нека си представим, че поради някаква причина (вкл. и повишен брой успешни атаки, но и засуха, липса на трева и т.н.) стадото антилопи намалее до 5 хиляди – тогава остава място само за един лъв. Лъвът по принуда ще мине „на сухо“ и няма да може да се размножава, докато за 5 хилядното стадо антилопи ще запази гена си, защото ще може да се размножава.
Така се случва с „върховете“ на хранителната пирамида.

В този ред на мисли – човекът не е връх в тази верига (пирамида), защото човек се храни от практически всичките нива от хранителната верига (от планктон и водорасли през житни растемния, говеда и прасета до акули (мммм...вкусно) и кучета).

Изобщо прехвърлянето на чисто екологични модели върху обществените отношения е доста рисковано и некоректно

e-mil каза...

"Идеята ми е, че издаваните в България нямат лупичка до себе си..."

А-а... Аз, честно казано не видях кой знае каква допълнителна информация. Чукнах една-две лупички, видях само корици на книги и ги отсвирих.

А че си грешен - грешен си. Навикът за безогледно съкращаване допринася за световното неразбирателство. Покай се, чадо за всичките съкратени изречения през живота си!

Анонимен каза...

От Лазо:

Черпя всички следния текст, който е отговор на индианския вожд Сиатъл до президента на САЩ Франклин Пиърс, който през 1855 г. Предлага на племето Дуамиш белите да купят земята им, а те да се преселят в резерват:

http://ailupus.hit.bg/material/indians/siatyl/siatyl.htm

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)