четвъртък, август 05, 2010

Рецензия

„Такива книги не трябва да се дават за деца. Много е скучна и е пълна с глупости – напълно измислени истории, които не знам на кого могат да са интересни. „Нарисувай ми овца!“ – и той рисува кашон с дупки! Такова нещо никъде не се случва. Пък и как може да обикаля планетата? То въздух няма там, а той за вулкани разказва. Много скучна книга! „Децата от Шумотевица“* е сто пъти по-добра, а тук лъжат още със заглавието – „малкият“?!? принц. Добре, че я прочетох вече и свърши“

Не искам да се фукам, но в къщи расте девойка, която със сигурност когато порасне няма да казва, че на нощното ѝ шкафче има Паулу Коелю или Хорхе Букай :)

*„Ние, децата от Шумотевица“ е с автор Астрид Линдгрен

24 коментара:

Lemon каза...

Поздрави на момичето ти! Не знам на колко е години, но аз като дете не можех да понеса скуката в Малкият принц. Харесвах историите на Ерих Кестнер, Астрид Л. и на много други, но тази ми беше досадна.

Но всъщност може и да не си прав в предположенията си - аз направих опита с П.К. и Хорхе Б. Е, не им станах най-големият фен, но все пак ;)

Анонимен каза...

Принцът не е книга само за малки деца. Ще порасте девойката, ще има своят втори шанс да хареса книгата.

А

Стойчо каза...

Втори за трети клас е и Малкият принц е част от литературата за ваканцията :)

Стойчо каза...

@Lemon, то не е зле да се прочетат П.К. и Х.Б., въпросът е да не ги държиш на нощното шкафче ;-)

Стоян каза...

"Малкият принц" може би трябва да е в списъка за четене на по-горните класове, за поотрасналите деца(кaто например тези, които са минали 25г. ;):D). Аз също имам спомен, че не ми беше особено интересна тази книга, когато я четох като малък.

Иначе мога да препоръчам "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" на Ено Рауд, любима книжка, ако вече не я е чела :)

Анонимен каза...

Умно момиче:)
Не вярвам втори, трети или енти прочит да промени мнението и. Моето поне не успя да се промени въпреки нарочното прочитане в различни възрасти. Наистина не е книга за деца, но не е и книга за възрастни.
И явно има силна зависимост между принца и притчописеца. Вторият не понасям още от първата му книга.

Стойчо каза...

@Стояне, точно това чете в момента :)

wattie каза...

Интересно ... очень интересно ... и даже похвалы!

Комитата каза...

И аз трябва да призная, че първия път като четох като малък "Малкия принц" ми беше ужасно депресарска и скучна. Втория път като четох ставаше. Трябва на дърти години да пробвам пак.

wattie каза...

Стойчо,

Пусни ми един e-mail, за да ти напиша няколко думи лично. Ако се интересуваш от мнение по темата на психолог по направление от начална и предучилищна педагогика естествено (не съм аз, а просто споделих прочетеното с моя колежка, която е специалист).

Стойчо каза...

@wattie, не съм сигурен, че имам твой мейл?

wattie каза...

Аз ще ти пиша, имам ти го.

Стойчо каза...

Малко уточнение, за да не стават грешки: детето чете книгата, защото беше в задължителния списък с книги (а ние сме доста дисциплинирани що се отнася до училищните дела). Умишлено нито съм й говорил, нито съм обсъждал книгите с нея, защото и на мен ми беше интересно каква ще е реакцията ѝ. Даже не съм я питал след като я прочете какво е мнението ѝ – изказаното от нея мнение беше казано самостоятелно от нейна страна без някакъв провокиращ въпрос от моя пред това. Нали точно за това написах този пост – устами младенцев глаголет истина :)
Иначе строго погледнато цитатът е по спомен, но точно предва смисъла на мнението ѝ.

Lemon каза...

Ами да, значи съм била с правилни предположения за възрастта. Да се пробва (при добро желание) след поне 10 години. Което при мен не подобри кой знае колко ситуацията с тази книга.
и да - прав си, не ги задържах там тези книги :))

А на Стоян благодаря от сърце за напомнянето за Маншон,... Още тези дни ще я изровя отново!

fon каза...

Препоръчвам й "Шумът на върбите" на Кенет Греъм - http://www.stari-knigi.com/index.php?do=products&products=items&items=view&view=3851

Atanas Boev каза...

Момо! Веднагически и моменталически да прочете Момо! Много я препоръчвам! :)

Atanas Boev каза...

линк: http://www.book.store.bg/p26902/momo-mihael-ende.html

Анонимен каза...

Наистина си прав, дъщеря ти няма да чете книги на Букай и Коелю, като порасне. Едва ли ще е дорасла и за тях. Но виж, Софи Кинсела вероятно би й допаднала.

Вярно е, че книгата е неподходяща за малки деца, но ти като родител би трябвало да знаеш това и да й обясниш каква е ситуацията, преди да я оставиш да критикува. Фактът, че си толкова горд с нейния коментар, не говори много добре за теб. И все пак нека е жива и здрава дъщеря ти - и дано занапред запази тази своя критичност.

Поздрави.

Стойчо каза...

И аз като порасна, че да разбирам модерните комерсиални писатели ще си забравя името и ще се пиша анонимен. За срам си е, съгласен съм

Благодаря на всички останали за препоръките!

Atanas Boev каза...

Стойчо, що храниш трола :)

Ema каза...

Всъщност точно на такива години последователно и моите две дъщери четяха "Малкият принц" и много добре я разбираха и харесваха книгата, а тя тогава не беше включена в никакви задължителни списъци. Просто я имахме в нашата домашна библиотека даже в два варианта, като самостоятелна илюстрирана книжка с меки корици и като част от книга с твърди корици, в която има и други произведения на Екзюпери.
Спомням си как се зароди интересът за прочитане на тази чаровна "приказка". Нали си спомняте периода на приказките записани с подходяща драматизация на касетки? Ние имахме такава касетка с уникалния глас на Славка Славова, в ролята на Малкия принц, Леда Тасева - в ролята на Змията и вече не помня имената на другите, които озвучаваха Авиатора, Лиско, Суетния цар, Географа, Пияницата и то по толкова незабравим начин, че тази касетка се слушаше безброй много пъти. И всяка дума се знаеше наизуст от децата и се повтаряше успоредно с гласовете на актьорите, при това със съответната артистична интонация. Много обичаха да се кривят и със смях да повтарят думите на Географа за това, че на географските откриватели им изисквали доказателства за откритията и ако са открили голяма планина, то за доказателство трябвало да донесат оттам големи камъни. Децата ми бяха почувствали нежната красота на тази приказка и чак тогава потърсиха да прочетат книгата, но те вече бяха "отхапали от ябълката". Мисля си, че ако и сегашните деца преминат една такава фаза на предварително запознаване с тази драматизирана от талантливи актьори приказка, те ще я разберат и със сигурност ще я харесат.

Стойчо каза...

@Ема, така е – по този начин може и Война и мир да се чете – с предварителна драматизация, въпреки, че според мен точно Война и мир да се пуска в light вариант си е живо изнасилване.

Иначе самия Малък принц и аз го четох за пръв път горе-долу по същото време (2-3 клас, не помня точно) и си признавам, че ми се видя пълна боза. После под влияние на общественото мнение направих още един нещастен опит да я прочета на 22-24 годишна възраст и ... заспах. Книгата не само не е за деца, ами не е и за мъже и съм сигурен, че и не за всички жени е. Това последното (за жените) го добавям не само заради коментиращите по-горе дами, но и заради това, че разказах тази история и на някои мои близки и познати жени – е,като цялото масовата реакция беше: „абе да си призная честно и на мен не ми е допадала“ )в една или друга форма.

А идеята на постинга ми е, че човек не бива да се поддава на общественото мнение за нещата, които харесва или не – собствената глава на раменете е нещо изключително важно и което се надявам да възпитам в отрочето.

И нещо забавно: без да съм търсил връзка с темата, но Капитал публикуваха тази седмица класация на най-продаваните книги и автори в България в последно време (мързи ме да търся линка) – но класацията е следната:
1. Нещо от Паулу Коелю
2. Листопад (романът)
3. Малкия принц
4. и т.н. :)

Така че май съм прав по отношение на желанието да се мисли със собствената глава и да не се поддава човек на комерсиалната литература, а още по-малко да плаща данък обществено мнение.
Собствената глава на раменете е важна! :)

Ema каза...

@Стойчо, аз съм от хората, които пет пари не дават за каквито и да е било класации от вида, който ти си посочил. По никакъв начин не робувам на имена и сама откривам кого да си харесам и кого не. Значи "аз съм си "класацията". На мен лично и на хората от моето семейство "Малкият принц" На Екзюпери ни харесва и ни носи радост. Свят голям, пристрастия- разни.

Стойчо каза...

@Ема, точно това е поантата в кратката ми дописка, радвам се, че се разбрахме :)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)