събота, юли 31, 2010

Изтупване на данъчния чувал

Силно обезпокоен съм от ВСИЧКИ идеи, които правителството проповядва, за закрепване на бюджета и стабилизиране на данъчната политика. Идеите варират от радикално леви (ограбващи, но с някаква „философска“ обосновка) до откровено ограбващи (без обосновка или със смехотворна такава).

Очевидно, положението с финансите в държавата е трагично. Първо, наднормен бюджетен дефицит (3,7%), който предизвиква наказателна процедура, и драстично падане на доверието в българското правителство (които лъжат или не могат да смятат!), бързо стопяване на фискалния резерв (харчене на готови пари, което автоматично води до увеличение на риска и съответно на лихвите на потенциални нови заеми) и накрая за капак – актуализация на бюджета (публично признание в некадърност). И всичко това в ситуация, в която светът мъчително се е изкачил над най-тежкия етап от кризата.

Данък иновации – най-просташкото изпълнение от последните дни. 2-3% данък, който уж трябва да отива за финансиране на иновативни дейности. Кой избира дейностите и фирмите, които ще бъдат финансирани – доверени партийни чиновници, кой друг. Типична, христоматийна лява мярка, позната от първите дни на съществуването на „народните демокрации“ – наказвани са фирми с над 10-тина работещи. Също така и неявно вдигане на плоския данък.

Имуществен ценз за упражняващите свободни професии – да се чудиш защо дясната ГЕРБ трябва да подкрепя мярка в полза на олигархичните структури и левите партии. Нито левите партии, нито олигархията има полза от съществуването на свободни хора (т.нар „самонаети“), които сами планират приходите и времето си, не участват в колективни трудови договаряния, не биват изнудвани на тристранни съвети, поради факта че сами изкарват парите си имат собствено мнение за всичко и т.н. Това са истинските свободни хора в България, които тази промяна има намерение да изтреби.

Облагане по АНАЛогия (гледай след 22-рата минута) Идеята е следната – отивате на даден пазар, например, и си избирате дадена сергия, която използвате за „сергия – еталон“. Виждате колко пари внася сергията в бюджета и какви пари плаща на работниците си. Започвате да проучвате другите сергии наоколо, и ако някъде има разминаване (например съседна сергия плаща по-малко на продавачите си или внася по-малко ддс), удряте здраво с данъчната брадва. Няма значение, че ниските разходи може да са резултат от разумна политика по отношение на приходи и разходи, или пък потокът от хора при другата сергия е минимален, стоката не става или продавачът е по-добър търговец. Така неефективните ще бъдат ползвани за еталони, а ефективните ще бъдат порязани с брадвата, защото са твърде ефективни (100% социализъм!). А най-вълнуващото е, че презумпцията за невинност напълно се изпарява. Виновен си и те санкционират, защото СЪСЕДЪТ ти е направил нещо. А на аргумента, че сергиите и фирмите „еталони“ ще бъдат избирани компетентно и по съвест, взимайки предвид всички фактори, влияещи на цените и заплащането, позволете ми само да се изсмея грозно. ХА ХА ХА!


Освен изтупването до дупка на данъчния чувал, са необходими и РЕФОРМИ!

7 коментара:

Vesela каза...

Даааа. Глупостта е скъпо удоволствие... Но няма как, трябва да си я платим.

Мери Катлийн О'Луни каза...

уравновиловка нарочаха това едно време

Хесапов каза...

Искам да отбележа, че това не си го позволи и Станишев, въпреки простотиите,които извърши!

Зелен Бетон каза...

Всъщност, всичко това е продължение на една стратегия, която се следва неотклонно и без никакво изменение още от 1944 година насам: в никакъв случай да не се допусне възникването на средна класа в България.

Стабилните световни икономики дължат стабилността си на средната класа; бързоразвиващите се дължат бързото си развитие пак на нея. Реалната средна класа (не просто хората със средни доходи!) е носител едновременно и на иновативния потенциал и енергия на нацията, и на онзи здравословен консерватизъм, който предпазва обществото от резки залитания.

Да, обаче средната класа е много трудно да се контролира "отгоре". Това са хора (било наемни работници или самонаети), които със собствен труд са се реализирали, осигурили са екзистенц-минимума за себе си и семействата си, и имат ясното и основателно самочувствие на икономически и ценностен фундамент на обществото. Това са хората, чието съзнание не е затормозено от мисълта за физическо оцеляване, плащане на застрашително надвиснали сметки или безусловна и неизбежна подчиненост на външни (държавни или не) структури и механизми.

Накратко казано, това са хората, които са си гарантирали съществуването: не само за момента, а и в обозримо бъдеще, вследствие на стабилността и предвидимостта на обществено-политическата и икономическа среда – която се поддържа стабилна и предвидима пак благодарение на тях.

Тези хора не само могат да си позволят да мислят за по-крупните процеси в обществото, и не само осъзнават правото си да го правят, а и го смятат за свое задължение. Нещо повече: те са единствените, които са способни да правят това. Те имат реалното самочувствие на граждани, които са суверен на властта в демократичното общество, както и на естествен коректив на процесите в това общество.

Наличието на такава прослойка е точно толкова неизгодно за властта от годините на прехода, колкото беше за комунистическия режим преди 89-та. По простата причина, че това не е тълпа, която можеш лесно да излъжеш, заблудиш или настроиш по удобен за теб начин. Точно обратното: средната класа винаги наблюдава и преценява критично думите и действията на властта и при всяко съмнение реагира незабавно и без страх.

Затова при всяка тенденция за оформяне на икономически и административно независима обществена група или прослойка, незабавно се въвеждат ad hoc законови препятствия и/или се стимулира извънзаконова обстановка, в която хората да се откажат да преследват подобна независимост.

Точно за това си приказвахме снощи с едни приятели. За факта, че в България има смисъл да притежаваш собствен бизнес само тогава, когато той гарантирано работи с достатъчно големи обороти, в противен случай си неминуемо на минус. За факта, че дребният собственик в у нас не само че никога не е бил действително защитен, а обратното: винаги е бил тъпкан, при това винаги с активното съдействие на властта.

И се помъчихме да си представим какво би било, ако още в началото на 90-те беше въведено регистриране на фирма за няколко лева, плосък данък 10%, значително по-широк обхват на дейностите по патент, солидно законодателство, защитаващо дребния бизнес от посегателства (включително и от държавни институции) и т.н. И стигнахме до извода, че днес в България (ВЕЧЕ!) щеше да има утвърдена прослойка от редовни и съвестни данъкоплатци, стандартът на живот щеше да бъде осезаемо по-висок, и "бизнес" нямаше да е мръсна дума. Да не говорим за това, че на България щеше да се гледа с много по-голямо уважение, нейната икономика щеше да е значително по-устойчива на кризисни флуктуации, а и самата власт щеше да е с много по-развързани ръце да провежда политика в съответствие с истинските национални интереси.

(продължава)

Зелен Бетон каза...

(продължение)

Вместо това имаме поредния смачкващ ход: задължителна регистрация по ДДС при всякакви (!) сделки с чужбина, без значение от обема. Включително и за физически лица (???). Това означава, че при мин. 100 лв./месец за счетоводител, който да ти попълва и внася ежемесечно разните бумаги, автоматично още от началото на годината си с 1200 лв. назад. Вместо държавата да ти създава улеснения затова, че си извадил няколкостотин или няколко хиляди евро от друга икономика и си ги вкарал в българската, тя те наказва (!).

А простата сметка показва следното: ако 10 000 души самонаети получат по 5000 евро на година от чужбина, това са 50 млн. евро. Точно от ония "свежи пари", дето маститите икономисти вечно пищят, че не идват. При това идващи без чуждестранни инвеститори, а "самички". 50 милиона – от които, ако се харчат в България (както става най-често, защото дребните търговци и свободните професии така си изкарват прехраната), 10 млн. автоматично влизат в бюджета под формата на ДДС. Плюс още 5 до 7,5 млн. под формата на ДОД. А държавата какво прави? – налага все едно предварителна санкция на тези 10 000 души в размер на 10 000 х 1200 = 12 млн. лв. От които да прибере още някаква мижава сума като преки и непреки данъци. Е, това ако е далновидна държавна политика, здраве му кажи...

Същата работа е с "гениалната" нова идея всички плащания над 5000 лв. да минават по банков път. Добре, голяма част от сивата икономика ще излезе на светло. А колко пари ще излязат от джоба на дребния собственик и ще потънат в банките във вид на комисиони? Не смята ли държавата, че трябва поне "от кумова срама" да изрази готовност да поеме поне част от тези завишени разходи? Не, очевидно. У брашнения чувал винаги има останало брашно, колкото и да го тръскаш, тъй че ще се оправи...

Списъка мога да го продължа още. Но всеки може да си го продължи и сам.

И после - българинът бил Андрешко. Не, не е Андрешко: българинът просто санкционира властта, която се опитва всячески да го мачка и да му пречи да бъде ефективен икономически субект и гражданин. Вместо да го стимулира да бъде такъв и да се облегне на него. Но подозирам, че тия, които трябва да прочетат това и да го проумеят, нито ще го прочетат, нито ще го проумеят. Защото мисленето на самовъзпроизвеждащия се властови апарат вече е безвъзвратно изкривено. То не е нито "микро", нито "макро", а е просто неадекватно. Отвсякъде.

Друг е въпросът, че властта няма как да спечели такава битка. Ако някога и някъде в историята я е печелила, то е било само за кратко – след което проблемът се е решавал с радикални и доста грозни средства. Лошото е, че подобно решаване винаги е свързано с гигантски разхищения и загуби на национално богатство. От всякакъв вид: икономическо, културно и ценностно.

Комитата каза...

Зелен Бетон, благодаря, мислех да включа и това но го бях забравил.

Анонимен каза...

Не съм чувал някъде в Европа банките да иамт комисионни за преводи, а дори и за поддържане на сметка вече има банки с безплатна такава оферта. Защо в България банките искат комисионни за преводи ? АБСУРД е това.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)