сряда, юли 07, 2010

Поне в нещо да сме първи

Днес гостувах в сутрешния блок на Нова Телевизия (мързи ги да си обновяват видео-архива) по повод чисто новия химн на МВР, изпълняван от Веселин Маринов. Мой събеседник беше именитият поет Евтим Евтимов, автор на текста на химна, който вече е на почетните 77 години.


България трябва да се гордее, че е първата държава от ЕС, която има химн на вътрешното си министерство. Това е културна иновация, която обаче не е достигната дори от много по-развити държави от нас. В световен мащаб подобни химни има в Хонгконг,  Индия (химнът на Мумбай, създаден със съдействието на местната полиция) и в Грузия (химн на полицията само обаче, не на цялото министерство)

Разбира се, ние не бихме могли да се мерим с шампиона в тази област - Русия, където има стабилна традиция на създаване на сериозни и шеговити песни, посветени на милицията (руската полиция). Още Маяковски през 1925г. в поемата си "Хорошо", заявява твърдо на скептиците:

Револьвер     
         желт. 
Моя      
   милиция 
меня      
    бережет. 
Жезлом      
      правит, 
чтоб вправо      
           шел. 

В този блог вече ви представихме друга песен (Наша служба), посветена на съветската милиция, песента Ночной патруль представя романтиката на полицейската служба в Москва, За съжаление открих само инструментал на  най-класическото произведение в този жанр "Моя милиция", а този вариант е продукт на злостна антисъветска кампания

Химнът на Мумбай

МВР на служба на Родината
Освен, че е иновативен, химнът на МВР може да бъде разглеждан и като програма на МВР за борба с престъпността. Първо, да разгледаме кои са враговете, с които се бори институцията:

- Първата група врагове са тези, които продават своето отечество и слава и прегазват дълга си. Това очевидно са представителите на МВР, които са преминали от другата страна на закона, включително и тези, просещи почерпка, за да си затварят очите за дребни нарушения на ППЗДП. На враждебните действия на тази група се опълчва "моята полиция", тази полиция, която лирическият герой счита за охраняваща неговото лично пространство.

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.


- Към втората категория врагове спадат членовете на организирани престъпни групи:

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.

Тук се подчертава неразривната връзка на полицията с родната страна и патриотичните мотиви на служителите на реда. Лирическият герой е доволен, че има родолюбива сила, която успява да се противопостави на ограбването на обществото.

- Третата вражеска група, която е и най-опасния враг на българската държавност, е заклеймена най-категорично:

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.

Кой убива вярата на народа в МВР? Това са представителите на антибългарската кампания - медии, организации и отявлени блогъри. Критикувайки без много любов органите на реда, те дефакто прикриват престъпници. Лирическият герой предвещава скорошна разправа на полицията с лъжците (особено с тези в Интернет, където се тиражира на който каквото му скимне), които лазят, защото знаем, че на лъжата краката са къси. Тук, разбира се, е ясно че когато подслушва интернет трафика, контролира онлайн медиите и преследва клеветниците, полицията действа в интерес на всички, и затова тя е "нашата полиция".

Трънливият път към сърцата на хората


Много е трудно днес да бъдеш патриот. Пищното и феерично шоу, наслада за очите, с балетисти, облечени като полицаи, с патрулки и мотоциклети на сцената, което се провдеде на 5-ти юли в зала 1 на НДК, беше безочливо цензурирано от меркантилните медии, които излъчиха само като кратък репортаж, а не предадоха цялото събитие. Съвсем скоро ще стане ясно на какви господари служат те. Веселин Маринов забеляза, че в тази кампания участват и радиа, не само телевизии:

“Имам нужда да пея патриотични и социални песни. Имам много такива, написани с Тончо и Евтим, които никой не ги знае, освен тези, които имат албумите, защото живеем в много непатриотично време. Не ги и пускат”, гневи се Веселин Маринов.

Триото, създало химна на МВР - Тончо Русев (музика), Евтим Евтимов (текст), Веселин Маринов (изпълнител) има солиден опит в създаването на ведомствени химни. Досега са създали песен на войника, песен на летеца, песен за десантчика (баретата) и песен на моряка.  Чест му прави на Веселин Маринов, че за него няма значение политическата сила, за която твори - любим певец на Жан Виденов, участвал в множество предизборни кампании на БСП, подкрепил президента Първанов, днес той изпълнява мечтата на близкия си приятел Цветан Цветанов, неговото (на Цветан Цветанов) МВР да има химн.

Както във всяка пазарна икономика, така и това силово трио има конкуренция. Михаил Белчев (текст), Хайгашод Агасян (музика), Красимир Гюлмезов (аранжимент) са създали "Обикновена песен за необикновени хора", която е официален символ (почти химн)  на Националната разузнавателна служба.

Сравнение между припевите на двете песни, показват че НРС е далеч по-консервативна институция отколкото МВР:

Ние пазим България, тя е над всичко
и щом трябва да тръгнем без да се пита защо.
Прибираме в куфара икона и снимки,
кръст, пистолет и един най-обичан патрон.

Очевидно, религиозната вяра играе огромно значение при подбора на кадри в НРС. Въпреки опасността от разкриване на самоличността им, особено при митнически проверки на багажа, агентите не могат да се разделят с религиозните символи - кръст и икона, а грижливо изгражданата чужда самоличност е застрашена от личните снимки, които служителят винаги носи със себе си, както и личното оръжие и отделно превозвания патрон, които пък могат да му създадат големи проблеми по летищата. Но тъй като тези предмети са част от неговата самоличност, той не би могъл да ги изостави.

В МВР положението е по-различно. Припевът на химна е една емоционална изповед, предаваща жаждата на лирическия герой за повече обич от страна на обществото.

Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете на България и МВР! (текстът)

Цветето е либерален, new age символ, който показва че МВР не дискриминира по вероизповедание, както и че не изисква притежанието на оръжие и специален патрон за излизане от неразрешими ситуации. Лирическият герой чувства, че лицето му остава незабелязано от хората, които се впечатляват много повече от униформата му, а подреденото в редове МВР плавно прелива в редовете на цялата държава, където на всяккави отговорни постове се трудят знайни и незнайни кадри на МВР.

Възпитателната роля на изкуството
В допълнение, песента е мощно средство за превъзпитание на обществото, противоотрова срещу чалгата и невежеството на младото поколение:

"Песента се ражда, за да възпитава. Въобще изкуството е възпитание. А до кого ще стигне и колко ще стигне, то е като с учебника. Живеем в страшни времена, когато децата не знаят кой е Левски. Трябва нещо да се направи в тази посока и аз смятам, че нещо правя. В момента българската духовност е един разграден двор. В някои попфолк песни се пеят такива мръсотии и никой не реагира. А когато веднъж нещо хубаво е изпято за полицията, започват да се водят страшни полемики." В. Маринов




.

22 коментара:

Анонимен каза...

ушев педерас!

Анонимен каза...

Да си жив и здрав, Комита -- много ме разсмя;) Най ми хареса анализът на припева на песента за НРС. Дано качат участието ти на сайта на Нова скоро.

HerrNY

bsskg каза...

Предаването по-скоро може да се намери тук http://play.novatv.bg/play/231164 Почва на 1:50

Belomore каза...

Първият коментар (кратък и ясен) ми припомни, че и българският (футболен) хулиган по примера на своя по-голям брат - съветския такъв, е създал своя "химн" за родната милиция:

Ушко е още малко ченге,
може ли ушко да разбере,
че си правят с него та*ак
целият град, целият свят.

(мелодията е на "Шаро е още малко кутре")

Та и Веско като ушко. Явно не може да разбере човекът, вкл. коя година сме...

Хесапов каза...

Беломоре, ушав идва от ушанка. Едно време милиционерите носеха едни идиотски ушанки през зимата.

hinkoff каза...

„...граби Народното богатство„. Ами тези дето грабят частното богатство, обират апартаменти, банки, магазини, разни джепчии, крадци на коли и т.н. от тях кой ще ни пази, кой ще ги фаща, че да ги пуска съдът. За тях не става дума в химна, предполагам защото „триото„ създатели на песента живее все още във времето на плановата икономика, народното стопанство и преди указ 56.
Освен това за мен остава истинска мистерия стиха „...да служиш в редовете на България..„. В кои редове, за какво става дума-може би се има предвид някой редове в лозарските масиви на винпром Карнобат или Пещера, но какво ще се служи там, може би нещо да се прекопае с мотиката!!!
Не разбирам!!!

Ema каза...

А и мернах „по телевизора”гостуването на Комитата. Добре стои на екран.
Представиха го като „блогър”. Сигурно е такъв, ама аз не знам като каква професия е това. Ама то е щот съм проста и такива „купечки думи” са ми непознати.
Слушах как мънка известния ни поет, написал текста на обсъждания химн на МВР. И без да искам си припомних как в онези „социалистически времена”, бяха поканили един мой познат архитект, доказал се с проекти зад граница и с награди там, да изработи проект за някаква резиденция за най-отбраните партийни величия. Не го поблазниха нито суетата да бъде автор на престижен проект, нито парите за такъв проект, които позволяваха на маститите творци, влезли успешно в коловозите, да си живеят ухажвани от властта и в завидно материално благополучие. И моят познат отказа тази примамлива покана. Отказа с думите: „Аз във вашето мошеничество, не желая да участвам”. Не се забравят тези думи. Не се забравя и човека. А като гледах по телевизията, като слушах какви ги приказваше Евтим Евтимов, се запитах: „ А този от участие в какво би се отказал”? И за Веселин Маринов се питам той пък в какво би се отказал да участва?
Едно време в гимназията един мой учител се опитваше да ни научи колко важно е в живота човек да се усети къде да спре. Когато някой не знаеше къде да спре, той го питаше „ А баба ти, аршин имаше ли?”
С годините свикнах да наблюдавам себе си и да се питам „Имам ли аршин или къде ми е аршина?” А като наблюдавам другите отвреме навреме да се питам „ Абе на тоя, баба му дали е имала аршин?” Оказва се, че има хора, които никога не са виждали как изглежда „аршинът”. Колкото и да е талантлив Веско Маринов, колкото и да са талантливи и текстописците и композиторите, които работят с него, мое лично мнение е , че на Веселин Маринов баба му, изобщо аршин не е имала и самият Веско не е виждал как изглежда едно такова мерително приспособление.
С други думи, по моя лична преценка, на Веско Маринов му липсва мярката. И не знае кога да спре. Зор да пее! Пее, та пее! По всякакви поводи, на всякакви сцени и сборища и по всички телевизии пее! И всякакви кичовини е способен да изпее, подскачайки, обилно обливащ се в пот и звучащ по един и същи начин, еднакво скокливо, еднакво сълзливо, еднакво драматично, еднакво ритмично, еднакво мелодично, все едно за какво се говори в текста, който пее.

Ema каза...

Помните ли онзи „ универсален поет” от романа на Илф и Петров „Дванадесетте стола”, Трубецкой-Лапсис? Той пишеше поезия на всякакви теми и от сутрин до вечер обикаляше от редакция на редакция да настоява поезията му да се отпечатва.
С цел да се популяризират идеите за профилактиката в достъпна форма, в редакцията на „Хигроскопичен бюлетин” той декламира „Балада за гангрената”:
„Гаврила беше болен от гангрена.
Гаврила от гангрена легна болен.”
Следва историята на Гаврила, който поради проявено невежество, не отишъл навреме в аптеката и загинал, понеже не намазал навреме раната си с йод.
В списание „Делниците на телеграфиста” Трубецкой Лапсис предлага друго стихотворение със заглавие „Последното писмо”:
„ Гаврила носеше писма.
Гаврила стана раздавач.”
И следва историята на Гаврила, в седемдесет и два реда. В края на поемата раздавачът Гаврила, макар и сразен от куршума на фашист, доставя писмото на адреса.
А в друга редакция, Трубецкой-Лапсис предлага творба , озаглавена „Молитвата на бракониера”.
„Гаврила дебнеше в гората заек.
Гаврила заека с куршум удари.”
Преработена тази творба придобива заглавие „Урокът на бракониера”.
„Гаврила дебнеше в гората птица.
Гаврила птицата с куршум удари.”
А в списание „Кооперативна флейта” Поетът предлага стихотворение, в което отново Гаврила е герой, със заглавие „Еолова флейта”.
„Гаврила стана продавач.
Продаваше Гаврила флейта”.
В списанието „Гората, каквато е в действителност”, Трубецкой-Лапсис предава за публикуване малката поема „ Накрая на гората”. Тя започва така:
„Гаврила бродеше в гора дълбока.
Гаврила пръчка от бамбук отсече.”
А в редакция „Кифладжия”, поетът предава друго стихотворение с тъжното название „За хляба, за качеството на продукцията и за любимата”, посветено на тайнствената Хина Члек. Началото, както винаги е епическо:
„Гаврила стана фурнаджия.
Гаврила баница опече.”
Голям роман на големи и много мои любими писатели е „Дванадесетте стола". Допускам, че не съм единствената.
А онова, което исках да кажа е, че и у нас си и сега си ги имаме тези творци модел „Трубецкой-Лапсис”, които по всеки повод и на всяка сцена могат да изнесет по някоя „Гаврилиада” и да ти възпеят всичко що се е родило под слънцето.

wattie каза...

Мисля, че песента е позитивна и може да не допринася за нищо, но поне не носи лоши послания. Отваряйки vbox7 например мога да ви изцитирам директно няколко десетки песни, които са много по-тъпанарски и по-малоумни. Ако се заровя ще станат стотици - разните гангста рапове, метъли горящи църкви и певачици, които ни разказват колко е яко "да те бройкат" мутри. Тях обаче не коментирате.

Или просто с тях свикнахте и не е интересно да се плюе. Трябва нещо ново за оплюване.

Комитата каза...

Така е, wattie. Иначе ние от антибългарската кампания ще буксуваме на едно място.

Н.Никифоров каза...

Коце, кефиш! Толкова зареден със сарказъм текст отдавна не бях чел...
Бил си бил блогър, казват, а? :))))

Анонимен каза...

wattie:
въпросните песнички не ги слагат за химн на мвр и не ги плащат с нашите парички.

Комитата каза...

Никифоров, благодаря за добрите думи. Навремето много ме мъчеха литературните анализи.

Точка каза...

"А когато веднъж нещо хубаво е изпято за полицията, започват да се водят страшни полемики." (смях)
Хубавото нещо, комбинирано с безумния балет, е абсолютна перверзия и подигравка с полицаите.

Още се смея със сълзи, когато го мерна някъде в нета, но всъщност е трагично, много трагично.

Забранете най-накрая на този да пее, моля ви!

wattie каза...

Анонимен - точно с твоите парички глупчо. И за щастие си прав - все още никой не се е осмелил да ги оприличи на химн. Слава богу!

Кирил Кирилов каза...

@wattie

И кое точно и е позитивното в тази песен. Излагация в стил соц. халтура.

Вчера говорих с двама редови полицая, мои стари приятели и познати. Избазиках ги за "Химна на МВР" и те в прав текст ми казаха, че и те се срамуват от този "Химна на МВР" но какво да направят.

wattie каза...

Интересно щом сте такива критици - дайте пример за друг текст, който да стане по-добър пример за химн на МВР...

Сега ще кажете "ама аз не съм човека който трябва да...". Ами да - именно. Не сте и човека, който трябва да критикува ако не разбира също!

Комитата каза...

Самата идея за химн на МВР е най-малкото комична. Видяла жабата, че подковават вола...

Можеха поне конкурс да си направят. Но няма начин да има конкурс, щом има такова мъжко приятелство между Ц.Ц. и В.М., което също е доста скандално, защото В.М. едва ли е пял без пари на тази скъпа сцена. За да няма съмнения в уреждане на концерти и хонорари, по-добра идея беше да не пее именно той, а да седи до приятеля си в публиката.

Не може вечно да се представят имитации за ценности.

wattie каза...

Осмяхте напълно цялата японска работна култура. Там почти всяка голяма фирма и държавно предприятие си има химн. Не само това, а на много места има прояви на култ към институцията. А тя не винаги работи добре - дори там. Но хората се стремят да гледат позитивно и да вървят напред.

Ние сме антипод. Не трябва да се говори нищо добро. Гледаме само лошото. И ако някой каже добри думи - трябва да бъде осмян.

Понякога е силно нужно да има много самочувствие. В противен случай четем първия коментар. И после се чудим защо вместо полицията да помага на гражданите - тя се конфронтира с тях. Ами самите граждани нямат елементарен респект към нея. Докато не й повярвяте - тя няма да работи.

Продължавайте да живеете в Булгаристан! Явно ви харесва...

Точка каза...

wattie,
след този ритник по самоуважението им самите полицаи вече не й вярват, та какво остава за редовия гражданин.

Сериозни съмнения се продкрадват, че зад никнейма wattie тук коментират дружно самите В.М. и Ц.Ц.

Bruce Wayne каза...

новите клипове май ги слагат в play.novatv.bg

Atanas Boev каза...

По-добра версия (която не насича) има тук: http://www.youtube.com/watch?v=FY1uiVFG2-M

Още по-добра версия, в техно ремикс, тук: http://www.youtube.com/watch?v=V3mKFlzNKLg

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)