събота, юли 03, 2010

Отново за библиотекарите и пиратите

Днес гостувах на предаването 5400, което се излъчва по TV7. Прави се на запис, така че ще можете да ме видите в ефир утре 4-ти юли , неделя, от 17,00 часа ;-)

Темата беше отново читанка.инфо, а събеседник ми беше една сладкодумна госпожа от издателство "Кръгозор".

Водещите са трима младежи, с не особено голям опит, които се оставиха госпожата да ги омае, и трябваше малко скандалджийски да се обаждам отстрани, за да взимам думата, иначе така и нямаше да ми я дадат.

Предаването се снима извън София, в Нови Хан. Това пък е подарък от неразумния строителен бум в София, който направи неизгодно чисто финансово ползването на студиа в София, а задръстванията винаги заплашват с провал директните предавания.

Моето мнение, синтезирано (не съм сигурен, че успях да кажа всичко):

Книгата в електронен вид и книгата във вид на книжно тяло са два различни продукта и тази разлика се признава както от собствениците на права (които се опитват да продават отделно права за електронни книги и за традиционни книги), така и от издателите, които влагат доста труд и средства, за да превърнат един текст в готов за продажба продукт.

Дори ужасно ретроградният Закон за авторското право и сродните му права дава възможност на "общодостъпните" библиотеки да разпространяват авторски материали без да дължат такси за авторски права. За съжаление, материята, посветена на библиотеките в българския закон е също толкова ретроградна и неадекватна. "Общодостъпна библиотека" е нещо, което съществува само в този закон и не е по никакъв начин дефинирано, докато "публична библиотека" е полудържавна структура, функционираща под контрола и с помощта на министерството на културата, както е обяснено в закона за публичните библиотеки и, разбира се, не отговаря на съвременното положение на нещата.

Ако сравним библиотеките и книжарниците преди повече от 20 години, те бяха горе-долу равностойни - предлагаха едни и същи книги на два различни режима и бяха еднакво достъпни за потребителите. В момента книжарниците са навсякъде в интернет, има сигурно стотици места, в които могат да се купят книги на български, а библиотеките са силно онеправдани, нямат бюджет за книги, много далеч са от факта да поддържат приличен каталог на съвременни издания. Този дисбаланс се компенсира само от ентусиазма на доброволци, поддържащr съвсем малко на брой места, където може да се чете, т.е. читанка.инфо е едно от тези места, тя е ОБЩОДОСТЪПНА БИБЛИОТЕКА. Друго такова място е azcheta.com, където можете например да прочетете книгата на Алекс.

Наистина, законът може да се тълкува по много начини, но в една демокрация, за разлика от комунистическия режим, законът (би трябвало) да се тълкува в полза на гражданите и техните права.

Но лобистите в България са много силни и използват ГДБОП като мутри, сплашващи конкуренцията.

В крайна сметка, делът на авторския материал в крайната цена на книгата е много малък (не повече от 5%). Това означава, че за да получат авторите, преводачите и художниците същите хонорари както досега, не е необходимо книгата да струва повече от 50стотинки до 1 лев. А ако имаме само текста в насипен вид, може би и двойно-тройно по-малко.

Време е капитализмът да настъпи и при книгоиздаването и цената на книгата да се определя на пазарен принцип - като компромис между търсенето и предлагането. И е време това да се случи в световен мащаб.

И накрая, един цитат от книгата "Племена" на Сет Годин, която ми подари госпожата от издателството преди предаването, който напълно опровергава тезите и. (на стр. 108)



Битката тепърва предстои, но ще трябва да се преборим.

24 коментара:

wattie каза...

Ха, че то именно "капитализмът настъпи" със затварянето на Читанка. Моделът на авторските права е 100% капиталистически модел и той в крайната си фаза не търпи безплатно разпространение на каквото и да е.

Просто не всичко капиталистическо е добро и не всичко социалистическо е лошо. И обратно. Ама някой трябва да спре с политическото обременяване, за да го види.

Кирил Кирилов каза...

@wattie

Не бъркайте авторските права с капитализма, социализма и т.н. Ще ви дам един пример.

Именно в капитализма има едни творци и една цяла индустрия която съществува без регулация на авторските права:

http://www.ted.com/talks/lang/bul/johanna_blakley_lessons_from_fashion_s_free_culture.html

Та тези автори и тази индустрия не просто съществуват, те печелят повече от индустриите в които авторските права са силно регулирани. Ще ви се стори нелогично на пръв поглед, но само на пръв поглед...

Niki каза...

Аз имам един въпрос към автора - той за или против авторските права и правата на разпространение по принцип е?

Ако отречем авторските права като вредни за обществото по принцип - тогава съм склонен да се съглася с изразената позиция. Но това е сложна и дълга дискусия, която няма как да водим в коментари на блог.

Но ако приемем, че авторските и разпространителските права са нещо добро или да кажем приемливо - то тогава смятам за смешно да обявиш за библиотека място, което ти дава за безвъзмездно ползване продукта на чужд труд, чийто автор изришно го е защитил с авторски и права за разпространение.

читанка.инфо не е библиотека и не може да бъде такава. Българското законодателство дори не намеква за това, а здравия разум диктува, че не е.

А че електронната и хартиената книга, както и аудио, видео и т.н. книга са различни продукти и се разпространяват различно е очевидно. Но нито една от тези форми не премахва авторските права.

Съжелявам, че в България е толкова популярна идеята, че е нормално да крадем интелектуалните продукти на чуждия труд.

Аз лично не съм 100% убеден, че начина по който в момента функционират авторските права по света е най-правилния и обществено полезен, но също не мисля, че това да позволим на сайтове като читанка.инфо да съществуват е обществено полезно.

Ако определени книги са от обществено значение, то тогава смятам за нормално държавата, обществени организации или хората да си откупят правата за разпространение на една книга.

Fil каза...

"Ха, че то именно "капитализмът настъпи" със затварянето на Читанка. Моделът на авторските права е 100% капиталистически модел и той в крайната си фаза не търпи безплатно разпространение на каквото и да е."

Защо тогава именно в капиталистическите страни - в Швеция, във Франция, в Канада и т.н. - се регистрираха за пръв път Пиратски партии, които са против авторското право?

Lazar Pendov каза...

Господинът, който обвини Читанката за нарушител (пират/крадец) нека първо прочете законът за авторското право. Личните мнения какъв трябва да е този закон нямат значение. Важното е какъв точно е законът сега. Първото, което може да забележим, е разделът за имуществествените права и най-вече началото (чл.18, който толкова обичат издателите да го цитират). Този член дава изключително право на автора за ползване, възпроизвеждане и даване на права на друг за всичките тези неща за произведението му, но... Интересен е края "освен в случаите, за които този закон разпорежда друго". И наистина един от случаите в този закон разпореждащ друго е точно въпросният чл.24 т.9 (цяла България научи за тази част от закона). Това дали chitanka.info е библиотека не мисля, че е логичен въпрос. Библиотека е място където се съхраняват книги с цел четене от малко или много на брой хора. Тя може да си е библиотеката вкъщи на стената, може да бъде библиотеката на училището... Има колкото искате варианти. Точно за да не стават грешки са дефинирани две условия за да може една библиотека да възпроизвежда (включващо копиране; на който не му хареса, да прочете допълнителни наредби към закона) без плащане на компенсации. Тези две условия са:
1. Да е общодостъпна. Библиотеката у дома пак си е библиотека, но си е само моя и най-много на семейството ми. В случая няма как да се изпълни това условие. Въпреки неизпълнението на условието домашната ми библиотека не може да се нарича друкак освен библиотека.
2. Възпроизвеждането да не се извършва с търговска цел (казано по-просто да не продаваш изходния продукт от възпроизводството; пример: правиш копие на книгата и го продаваш).
Читанка изпълняваше и продължава да изпълнява тези изисквания. Всяко друго изискване извън тези двете няма нищо общо с този закон. Законите за обществените библиотеки са си за обществените библиотеки. В ЗАПСП става въпрос (поне така си е написано) за "общодостъпни", не за "обществени" или "държавни" библиотеки. Казвал съм го неведнъж, но пак ще го направя. На който не му харесва Законът за авторското право и сродните му права да се оплаче в народното събрание за да го променят.
Щом така са преценили законодателите, така и трябва да бъде. Не може просто така да впрягаме цялата държавна мощ, защото бизнесът ми не вървял, пък законите... Е, те явно за господата издатели не са важни. Важни са интересите.

Niki каза...

@Lazar

Благодаря за законовата обосновка. Надявах се, че начина, по който беше формулирана позицията ми подсказваше, че съм прочел и закона за авторските права и този за обществените библиотеки преди да пиша.

Аз не съм юрист и не държа да влизаме в юридически спорове, но аз единствените общодостъпни библиотеки, които виждам дефинирани в българското законодателство са обществените.

Това, че вие приемате, че библиотеката "е място където се съхраняват книги с цел четене от малко или много на брой хора" си е ваше право, но това не прави читанка законна библиотека.

Ако ние ще си измисляме дефиниции то моята (и според мен основана на здрав разум) за библиотека е, че тя предоставя книги за временно ползване и не променя формата, в който са публикувани. Читанка нарушава и двете части на тази дефиниция.

Аз лично съм виждал книга да се издава на хартия и в електронен (и аудио) формат с DRM ограничения. Но рядко съм виждал книга да се издава в Word или PDF формат.

Едиственото сигурно е, че закона не дефинира ясно и конкретно какво е правилно в този случай.

Мен лично повече ме вълнува въпроса дали това което се случва е правилно или не. Има много хора, които са използвали дупки в закона за много неща, но рядко получават обществена зашита. Това, което ме вълнува е, зашо смятате че читанка постъпва правилно и тя трябва да бъде защитена.

Ако аз примерно взема да фотокопирам в формат А4 последната книга на хари потър и да я раздавам публично без пари на всеки който поиска, това мое право ли е? Мога ли да го направя? Аз не мисля, че имам това право и че постъпвам правилно.

Пак казвам, на мен би ми било интересно да проведем някой път дискусия за това какъв би бил светът без авторски и разпространителски права. Или по какъв начин тези права трябва да бъдат видоизменени, за да са обществено полезни и да мотивират хората да пишат (професионално), четат и обменят информация.

wattie каза...

Fil каза: Защо тогава именно в капиталистическите страни - в Швеция, във Франция, в Канада и т.н. - се регистрираха за пръв път Пиратски партии, които са против авторското право?"

Wattie отговаря: ХАХАХАХА!!! Ти сериозно ли заявяваш, че единствените реално работещи социалистически режими в света (Швеция и Канада) са примерите за "капиталистически страни"???


@Niki: много, ама много разум има в твойте слова. Радвам се, че има и хора, които гледат обективно на проблема.

wattie каза...

Niki: А по повод последния ти въпрос за дискусия по повод "света без авторски права" - то отдавна е измислено и отдавна доказано работи. Примерът е научната литература - върху нея няма никакви авторски права. Разпространява се безплатно. Учените пък си получават парите от държавни субсидии, т.е. данъците на народа.

Ако същото нещо стане и в художествената литература проблемът "читанка" изчезва. Който колкото иска читанки да си прави. И да си копира на А4 и да си препечатва в домашната книгопечатница колкото ще.

Лошото е, че повечето хора НЕ четат и съответно няма да искат да плащат данък... Затова е непопулярно. Освен това е "социалистическо" - "демократите" в България са против...

Аз тези неща и в предишната статия на Комитата ги писах. Съжалявам, че станах като развален грамофон. Все пак ще преповторя:

Българинът не желае нито капиталистически, нито социалистически, нито либерален, нито консервативен, нито марсиански модел на управление. Той иска да руча и да не плаща. Българинът е "пират". И докато е такъв - никога нещата няма да се оправят. Държавата на тарикатите с бизнес мото: "голяма далавера прави, голям данък не плащай"...

Георги Павлов каза...

@Niki

Не си прав.
И аз бях на твоето мнение, но си го промених след като прочетох Закона за обществените библиотеки.

ТАМ се дава ясна легална дефиниция на обществена библиотека, откъде по аналогия може да се съди за общественодостъпните библиотеки.

Изисквания като библиотеката да "предоставя книги за ВРЕМЕННО ползване" няма. Казано е "за ползване".
И аз се изненадах, но това е законът.

А щом обществените библиотеки просто предоставят за ползване, то и общодостъпните трябва да могат.

Изискване "да не се променя формата, в който са публикувани." също няма.

Читанка е общодостъпна библиотека и ако едно читалище застане зад нея ще бъде и обществена.

Niki каза...

@Георги

Мерси за отговора.

Аз не съм твърдял, че в закона има изискване за временно предоставяне или промяна на формата. Напротив, заявих, че аз си измислих тази дефиниция на база здравия разум. Подобно на другата дефиниция, която Лазар измисли.

Закона единствено определя обществените библиотеки (каквото читанка очевидно не е) и дефинициите повече наблягат на обществения характер отколкото на това какво е библиотека. Затова смятам, че извеждането на дефиниция за библиотека като цяло чрез аналогия е непрактично и юридически неправилно. Но аз наистина не съм юрист, ако някой може да се изкаже по-авторитетно нека го направи.

С това бих приключил участието си в юридическия спор, нека адвокатите и съдиите решават. А пък и очаквам, че Читанка и съмишлениците й убедени в правотата си ще направят най-логичното нещо - да заведат дело срещу затварянето й. Едно такова деко, независимо от изхода му, ще е обществено полезно.

@wattie

не съм много убеден, че научните произведения не са защитени с авторско право. Поне в България - са. Мисля, че и в чужбина. И не малко от тях изискват заплащане - аз се интересувам от наука и съм си плащал за да получа достъп до чужди научни материали, макар и само 1-2 пъти.. нерядко факта, че трябва да платя ме е отказвал да продължа.

Друг е въпроса, че върху знанието няма авторски права - т.е. ако някой достигне до гениално откритие , дори и конкретната статия или книга да е недостъпна - знанието ще стане достъпно. Но това е отклонение от темата :)

Иначе сигурно бюджетното финансиране за авторите на книги и след това безплатното/евтиното им разпространение ще сработи - ама дали ще сработи по-добре (т.е. повече, по-достъпни и по-качествени произведения) от сегашната система - не съм хич сигурен.. може би в определени ситуации, но не и в общия случай. А и ти си прав, много хора ще мърморят с право срещу подобни данъци.

А иначе за заключението за това какво управление иска българина - само мога да смигна одобрително. Все пак мисля, че има доста мислещи и образовани хора и в България, които са наясно, че така не става и всеки модел на управление си има своята логика, идеология, позитиви и негативи.

wattie каза...

Niki - "научните статии", за които искат пари са дело на частни университети/институти, които минават под друг режим на финансиране и си изкарват парите по различен начин. В държавните университети авторско право няма. Поне не в смисъла, който се влага при художествената литература.

За да бъда по-точен - авторът на статиите всъщност има права върху статията. Той има правото на "първооткривател". Съответно ако някой използва части от неговия труд в нова статия, то той е длъжен да постави заглавието на труда в "изполвана литература". Много прилича на Криейтив Комънс лиценза. Научните среди стриктно следят за това.

Между другото си прав за едно - много често се злоупотребява със свободния достъп до научни материали. И по-точно самите материали са си безплатни и свободни за разпространение, но библиотеките не са. Тоест взимат ти пари, за да четеш безплатни материали. Така например много университети използват Moodle и си го заключват само за вътрешен достъп...

Това лека полека ще се промени...

Таня каза...

@Niki:
съжЕлявам = съжАлявам

друг е въпросА = друг е въпросЪТ

и други подобни грешки

Когато чета контра на моята позиция мнения, ги приемам сериозно, само ако са написани на качествен български език.

Защото с правописните си грешки Вие олекотявате собственото си мнение и без да искате показвате, че който малко чете книги, допуска повече грешки.

Подобни грешки срещам доста често напоследък, купувайки си печатни книги.

Да, аз предпочитам да чета напечатани книги, защото ми е по-удобно. Скоро си бях свалила отнякъде електронна книга и след два дни си я купих на хартия, защото ми се стори ценна и исках да я имам в качествена редакция, понеже при обръщането на книгата в електронен вариант имаше доста досадни правописни и граматически грешки, които ме дразнеха.

Какво беше огорчението ми обаче, когато започнах да чета напечатаната книга и вътре в нея имаше отново грешки макар и от друго естество. Това се среща доста често напоследък - некачествен превод, редакционни грешки и т.н.

Смятам, че за една такава книга цена от 8-10 лв. е абсурдна при положение, че колективът по издаването й не си е свършил работата и не заслужава да получи парите ми.

Съществуването на алтернатива на печатните издания донякъде би ги стимулирало да издават качествени книги, защото някои от тях в момента издават боклуци на невероятно високи цени. Почти 90% съм сигурна, че точно тези издателства недоволстват от електронните библиотеки, защото им създават конкуренция, на която те не могат да издържат, защото са мошеници, които искат с трици мишки да ловят...

Когато потребителят има насреща си качествен продукт, той ще му отдаде дължимото.

Когато някой прави боклук, той пищи за авторски права, стремейки се едва ли не и така да привлече интерес към себе си. Ама не става.

Стойчо каза...

Само да вметна, че ако държавата тръгне да изкупува авторски права, то можем да се хванем на бас, че ще започне с произведенията на живите класици Стефан Цанев и Недялко Йорданов. След това ще издаде с държавни пари 100 (сто) тома българска литература, която ще събира прах из избрани книжарници и рафтове.

И ако си мислите, че си фантазирам, спомнете си какво направиха в Македония преди година-две :)

Niki каза...

@Таня,

Благодаря за поправките и се извинявам за неудобството. Аз и още грешки си бях намерил но уви няма как да си поправям постингите. За смисъла от пълния член в българския език няма да започвам темата, че ми е болна :)

Все пак ще те помоля за снизхождение, когато четеш това, което съм писал, а ако ти пречи твърде много просто не го чети. Не искам никого да мъча.

А ако може да говорим по същество по темата, а не да се фокусираме върху странични неща, ще си златна.

Мен ако питаш цена от 8-10 лева за книга при ниското търсене на книги и върлуващата пиратщина е може би ниска, но цената се определя от търсенето, а не от себестойността. С тези пари трябва да се покрият разходи за писането, редактирането, илюстрациите, дизайна, печатането, маркетинга, продажбите и каквото още не съм се сетил.. Всичко това струва пари - и когато приходите са ти ограничени, ограничаваш и разходите.

Погледни колко струва подобна книга издадена в Англия например - при положение, че там купените бройки са в пъти повече, а с това и приходите.

Алтернативата на печатните издания е онлайн книжарницата с електронни издания. Какво пречи на един автор да си направи онлайн книжарница или да използва съществуващи такива и да си продава книгата - електронно или ако иска като PDF :)

Нищо не пречи на никой да го направи, моля заобиколете издателствата. Тогава маркетингът на книгата ще е в пъти по-скъп, от продажби и печатни услуги ще се спести, другото ще е според както си го направиш.

Тогава можеш да си продаваш книгата за колкото искаш - 0, 1, 5, 150 лв. и всички приходи са си за теб и зависиш изцяло от търсенето.
И тогава ще си истинска конкуренция на печатните издателства и ще ги стимулираш да направят по-добър печатен продукт.

Като подкрепяме пиратското разпространение на книги единственото, което ще постигнем е, че качеството на продукта ще падне още повече, защото приходите от всяка издадена книга ще намалеят, следователно и разходите (разбирай труда) за създаването й. А и хората ще вярват, че не трябва да плащат за положения труд от други хора, а само да го ползват паразитно, на готово.

Защо като трябва да си купиш хляб или мляко, или дрехи или транспорт не твърдиш, че трябва да е безплатно за обществото? Това са много по-жизнено важни неща от книгите, ама за тях сме свикнали, че трябва да плащаме. А за книгите, понеже е по-лесно да минем метър, изведнъж решаваме, че не е кражба да ги придобием без пари.

Големият проблем е в начина на мислене. След като някой си е направил труда да създаде нещо, е повече от нормално да го възнаградим, ако ще ползваме продукта му.

Всичко това са елементарни постановки от първоначални курсове по бизнес мениджмънт и микроикономика.

Голям спам направих в блога, за което се извинявам на Комитата. Успех!

wattie каза...

Стойчо - нищо хубаво не се "пръква" на белия свят готово и работещо. За да заработи добре е нужен дългогодишен труд. Справка за световната практика с научните статии - трудът да се стигне до днешното ниво е изискал столетия...

Стойчо каза...

@wattie, ама ти казваш, че е лошо. Аз лично съм привърженик държавата да им изкупи авторските права на горе-споменатите. Може и правата за моите пътеписи да изкупи :D

wattie каза...

Изкупуването не влиза в плана ми. По-скоро трябва да ги национализира.

Не ми се струва за морално честно един учен от БАН, който познавам, да направи високотемпературен сензор за ABS системи и той да се използва от производителите по цял свят. И това срещу 600 лева на месец естествено. А в същото време на всяка певачица, когато си сложиш касетката с музикалните й издихания в касетофона, трябва всеки път да й кихаш центчета (визирам примерно зараждащата се модерна интернет търговия с музика). Същото за книжките...

Изобщо авторското право и патентите трябва да изчезнат. Да, това неминуемо ще забави техническия прогрес - стимулите базиращи се на алчност ще изчезнат, а човек много си обича алчността като първично чувство. Ама и ние защо трябва толкова да бързаме?

Анонимен каза...

Много ми е приятно, че освен заинтересовани, лицата от блога конментират темата с разумни гласове и разглеждат проблема от различините му аспекти.
Аз съм част от екипа на "сладкодумната дама", която между другото е управител на издателство с 10-годишен опит на българския пазар. Та струва ми се логично да подкрепя идеята всяка действаща библиотека да закупи само по една бройка от всяко излизащо заглавие за своя фонд. Така по 3000 книги от всяко заглавие ще бъдат реализирани с финансовата подкрепа на държавата. За което в момента издателите не смеят и да мечтаят!
За всички, които желаят да са в час, публикувам отвореното псимо на МОН:
Уважаеми госпожи и господа,

Във връзка с възникналите спорове относно затварянето на пиратски сайтове от страна на ГДБОП се обърнахме към Министерство на културата, Дирекция „Авторско право и сродните му права” с молба да дадат тълкуване на следните текстове:
- Чл. 24, т.9
- Параграф 2, т. 3
Въпросите, които АБК зададе са следните:

1. Сайтът chitanka.info и другите подобни представляват ли библиотека по смисъла на този или друг закон?
2. Какво означава „възпроизвеждане” и разпространяването на произведения в интернет представлява ли възпроизвеждане в смисъла на параграф 2, т.3?
3. Като крайно заключение – допустимо ли е разпространяването на произведения в интернет без съгласието на техните носители на права?

Отговор на въпросите даде г-н Георги Дамянов, Директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерство на културата:
Една от хипотезите за свободното използване на произведения без съгласието на носителя на авторско право и без заплащане на възнаграждение е допустима и в случая на чл.24, ал.1, т.9 – т. е. при възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки… В параграф 2 от Допълнителните разпоредби на Закона се дава определение на понятието възпроизвеждане.
В случая със сайта „Читанка” нямаме наличие на общодостъпни библиотеки, нито имаме възпроизвеждане в смисъла на този закон, което означава, че цитираната по-горе разпоредба не е приложима.
Първо, качването на едно произведение в интернет не представлява възпроизвеждането му. Това действие е записано в чл.18, ал.1, т.10 на ЗАПСП. Изключителното право на автора на произведението е да предлага достъп до произведението на неограничен брой лица, като този достъп се осъществява на място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях. Това значи, че достъп до произведението може да има всеки от своя компютър на място, където се намира лицето, и по време, когато иска да го направи. Но този достъп е законен само ако авторът или носителят на авторското право разреши това. Качването в интернет не може да става без съгласие и без заплащане на възнаграждение – в това законът е категоричен. Правомощието за запаметяването на произведението под цифрова форма в електронен носител се предоставя на библиотеките, за да могат да запазват дадени произведения за своите цели и няма нищо общо с предоставянето на достъп до произведението на милиони хора чрез интернет. Въобще възпроизвеждането на една книга е най-често физическото размножаване на екземпляри от нея. продължава

Анонимен каза...

Много ми е приятно, че освен заинтересовани, лицата от блога конментират темата с разумни гласове и разглеждат проблема от различините му аспекти.
Аз съм част от екипа на "сладкодумната дама", която между другото е управител на издателство с 10-годишен опит на българския пазар. Та струва ми се логично да подкрепя идеята всяка действаща библиотека да закупи само по една бройка от всяко излизащо заглавие за своя фонд. Така по 3000 книги от всяко заглавие ще бъдат реализирани с финансовата подкрепа на държавата. За което в момента издателите не смеят и да мечтаят!
За всички, които желаят да са в час, публикувам отвореното псимо на МОН:
1. Сайтът chitanka.info и другите подобни представляват ли библиотека по смисъла на този или друг закон?
2. Какво означава „възпроизвеждане” и разпространяването на произведения в интернет представлява ли възпроизвеждане в смисъла на параграф 2, т.3?
3. Като крайно заключение – допустимо ли е разпространяването на произведения в интернет без съгласието на техните носители на права?

Отговор на въпросите даде г-н Георги Дамянов, Директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерство на културата:
Една от хипотезите за свободното използване на произведения без съгласието на носителя на авторско право и без заплащане на възнаграждение е допустима и в случая на чл.24, ал.1, т.9 – т. е. при възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки… В параграф 2 от Допълнителните разпоредби на Закона се дава определение на понятието възпроизвеждане.
В случая със сайта „Читанка” нямаме наличие на общодостъпни библиотеки, нито имаме възпроизвеждане в смисъла на този закон, което означава, че цитираната по-горе разпоредба не е приложима.
Първо, качването на едно произведение в интернет не представлява възпроизвеждането му. Това действие е записано в чл.18, ал.1, т.10 на ЗАПСП. Изключителното право на автора на произведението е да предлага достъп до произведението на неограничен брой лица, като този достъп се осъществява на място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях. Това значи, че достъп до произведението може да има всеки от своя компютър на място, където се намира лицето, и по време, когато иска да го направи. Но този достъп е законен само ако авторът или носителят на авторското право разреши това. Качването в интернет не може да става без съгласие и без заплащане на възнаграждение – в това законът е категоричен. Правомощието за запаметяването на произведението под цифрова форма в електронен носител се предоставя на библиотеките, за да могат да запазват дадени произведения за своите цели и няма нищо общо с предоставянето на достъп до произведението на милиони хора чрез интернет. Въобще възпроизвеждането на една книга е най-често физическото размножаване на екземпляри от нея. Второ, не може да се счита, че качването в интернет на съвкупност от произведения ги прави общодостъпна библиотека, защото законът има пред вид класическите библиотеки, които се посещават от хората, и на тези заведения е предоставена възможността да им служат за техните научни и образователни цели. Освен това книгите са предоставени на библиотеките за ползване, изчистени от авторското право, защото те са купени преди това от библиотеката и правото на разпространение на автора върху тези екземпляри вече е погасено. В интернет произведенията са качени без съгласието на авторите и на тях им се дължи възнаграждение.

Niki каза...

тц, тц, тц.. ама тя и другата страна много хитра била :)) едните искат да четат без пари, другите искат да продават по 3000 бройки от всяка книга ей така без да има търсене..

никой не иска свободен пазар - нито издаващите.. нито четящите.. всеки иска да излъже другия ;)

Стойчо каза...

Всъщност истинското пазарно поведение е: ако няма пазар за нещо, създай пазара! И точно това трябва да пишещите – да създадат пазара си, защото сегашният пазарен модел очевидно е стар.

Wattie, пътеписите са с CC лиценз – знам,че го знаеш :)

Maya M каза...

Wattie, хайде да не говорим наизуст. Аз работя в държавен университет и част от работата ми е да пиша научни статии. Приемат ли статията ми за публикуване, надлежно подписвам тапия, наречена договор за прехвърляне на авторски права (copyright transfer agreement). След което издателят слага статията на своя сайт с платен достъп, а аз нямам право да я сложа на своя сайт, нито на университетския. Имам право да дам копие на колега, който изрично ме помоли. Толкоз.
Комита, ти доста ме разочарова с този пост. Открих блога ти преди години благодарение на един пост, в който ти обясняваше как при социализма уж нямало престъпност, а всъщност всички са били крадци. Това, което го защитаваш сега, също е кражба. Когато крадеш, може страстно да искаш вещта, която крадеш, може да си убеден в правото си да я ползваш - от това кражбата не става по-малко кражба.

Комитата каза...

Мая, на тебе ти извиват ръцете с тапии, а аз съм крадеца? ;-) Знанието трябва да е свободно, словото трябва да е свободно. Трябва да се защитава индивидуалния принос, а не правото за копиране.

Maya M каза...

Разбира се, че ще ми извиват ръцете. Иначе ще фалират. Както и в супермаркета ми извиват ръцете да си плащам хляба и млякото, макар че от изконно-космическа гледна точка имам правото да ям, за да живея.
Знанието не може да е свободно, защото (грубо казано) процесът на отсяване на предполагаемото знание от свободните съчинения е работа и струва пари. Плаща читателят, авторът или данъкоплатецът.
Ти не си правил "читанки" и не си крадец, но хората, които защитаваш, според мен са.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)