Тая вечер беше концерта на Боб Дилън в зала 1.
Доживях.
Преди 10-тина години се бях уплашил, че го изпуснахме, когато с мъки прескочи трапа.
Готин е, но гласът му вече звучи като шкурка по ръждясал винкел.
За носталгиците трябваше да си подготви малко от класическия репертоар, от парчетата, с които сме израснали. Снимането беше абсолютно забранено, а и светлината беше така нагласена, че снимките да не излизат.
Концертът беше страхотен, но в него не влезе всичко. То и няма как да набуташ 45-годишна кариера в два часа.
Моите любими песни не влязоха, или пък влязоха с друг аранжимент, затуй ви ги слагам отдолу.
С тази песен, според мен, трябваше да завърши концерта. Бях се приготвил да рева с пълно гърло на нея ;-)
Bob Dylan - With God On Our Side
Rock Hunter | MySpace Video
Всъщност, като се зарових има и още много. Тези ви стигат засега ;-)
.
3 коментара:
От Лазо
И аз бях там и аз ревах!
След време ще мога да кажа на децата си, че съм слушал "Like a Rolling Stone" наживо насред София!
А относно гласа, това е Боб Дилън и част от този факт е специфичния тембър на гласа му, който е наричан как ли не, но за мен е страхотен. Славееви бози и музикален сироп като Бочели и Иглесиас не могат да са мащаб, когато става дума за стария Боб, който като запее ми идва да си взема шапката, да гръмна някое тъпо копеле и да отпраша с коня през свободната прерия!
Хм,
Май си единственият ми познат, който е бил там.
За аранжиментите — това да преобразува всичкото рок (4/4, 8/8, 16/16) на валс (3/4) му е запазена марка, поне мен не ме изненада, но понякога се налагаше да изчакам текста, за да отгатна песента.
На мен ми хареса, че имаше песни и от последните албуми и не слушахме само неща от 60-те и 70-те. Те времената наистина се промениха.
Страшно съм разочарован от озвучаването — имаше толкова пъти микрофония и нивото на звука бе неравномерно, понякога отделен инструмент и даже някои тонове заглушаваха всичко, а бях почти в центъра на залата.
Гласът на Дилън в момента е като рашпила по стъкло, все едно има катар, но той си прави каквото иска.
Концертът се хареса на феновете, но не мисля, че би привлякъл нови.
За жалост бе кратко — само един бис, макар и с 3 песни. Е, тия работи се уговарят и плащат предварително. Мисля, че и на музикантите им хареса публиката, като се има предвид колко малко Дилън реагира на това.
От старите песни щях да се зарадвам на „Song to Woody“ и „All I Really Want To Do“, а от евангелският му период на „Man Gave Names To All The Animals“.
Дилън с изглед като Леонсио от „Робинята Изаура“ дави рибата и пържи гайки, направо. Трогателен е като си наклони главата, а чрез това действие и панамата, и разтвори ръце като руски певец.
Аз съм доволен, но ми се щеше да е по-длъжко. Аз съм пристрастен обаче. Дилън да беше излязъл на сцената, да беше пръднал и след това да си тръгне – е пак щях да съм доволен.
Като мрънкаш за аранжимента на „Like A Rolling Stone“ — ето ти един по-близък до оригинала, от хора на възраст по-близка до Дилън през 1965 http://aimini.net/view/?fid=ENJ3Km2VPBXN5BGHiFmh
ал_шопов
хехе, все пак човекът е на години, и е легенда. много неща съм склонен да му простя, но няма да пропусна да ги отбележа ;-)
Публикуване на коментар