петък, юни 04, 2010

Like a Rolling Stone

Тая вечер беше концерта на Боб Дилън в зала 1.

Доживях.

Преди 10-тина години се бях уплашил, че го изпуснахме, когато с мъки прескочи трапа.

Готин е, но гласът му вече звучи като шкурка по ръждясал винкел.

За носталгиците трябваше да си подготви малко от класическия репертоар, от парчетата, с които сме израснали. Снимането беше абсолютно забранено, а и светлината беше така нагласена, че снимките да не излизат.


Концертът беше страхотен, но в него не влезе всичко. То и няма как да набуташ 45-годишна кариера в два часа.

Моите любими песни не влязоха, или пък влязоха с друг аранжимент, затуй ви ги слагам отдолу.

С тази песен, според мен, трябваше да завърши концерта. Бях се приготвил да рева с пълно гърло на нея ;-)




Bob Dylan - With God On Our Side

Rock Hunter | MySpace Video






Всъщност, като се зарових има и още много. Тези ви стигат засега ;-)


.

3 коментара:

Анонимен каза...

От Лазо

И аз бях там и аз ревах!

След време ще мога да кажа на децата си, че съм слушал "Like a Rolling Stone" наживо насред София!

А относно гласа, това е Боб Дилън и част от този факт е специфичния тембър на гласа му, който е наричан как ли не, но за мен е страхотен. Славееви бози и музикален сироп като Бочели и Иглесиас не могат да са мащаб, когато става дума за стария Боб, който като запее ми идва да си взема шапката, да гръмна някое тъпо копеле и да отпраша с коня през свободната прерия!

al_shopov каза...

Хм,

Май си единственият ми познат, който е бил там.

За аранжиментите — това да преобразува всичкото рок (4/4, 8/8, 16/16) на валс (3/4) му е запазена марка, поне мен не ме изненада, но понякога се налагаше да изчакам текста, за да отгатна песента.

На мен ми хареса, че имаше песни и от последните албуми и не слушахме само неща от 60-те и 70-те. Те времената наистина се промениха.

Страшно съм разочарован от озвучаването — имаше толкова пъти микрофония и нивото на звука бе неравномерно, понякога отделен инструмент и даже някои тонове заглушаваха всичко, а бях почти в центъра на залата.

Гласът на Дилън в момента е като рашпила по стъкло, все едно има катар, но той си прави каквото иска.

Концертът се хареса на феновете, но не мисля, че би привлякъл нови.

За жалост бе кратко — само един бис, макар и с 3 песни. Е, тия работи се уговарят и плащат предварително. Мисля, че и на музикантите им хареса публиката, като се има предвид колко малко Дилън реагира на това.

От старите песни щях да се зарадвам на „Song to Woody“ и „All I Really Want To Do“, а от евангелският му период на „Man Gave Names To All The Animals“.

Дилън с изглед като Леонсио от „Робинята Изаура“ дави рибата и пържи гайки, направо. Трогателен е като си наклони главата, а чрез това действие и панамата, и разтвори ръце като руски певец.

Аз съм доволен, но ми се щеше да е по-длъжко. Аз съм пристрастен обаче. Дилън да беше излязъл на сцената, да беше пръднал и след това да си тръгне – е пак щях да съм доволен.

Като мрънкаш за аранжимента на „Like A Rolling Stone“ — ето ти един по-близък до оригинала, от хора на възраст по-близка до Дилън през 1965 http://aimini.net/view/?fid=ENJ3Km2VPBXN5BGHiFmh

ал_шопов

Комитата каза...

хехе, все пак човекът е на години, и е легенда. много неща съм склонен да му простя, но няма да пропусна да ги отбележа ;-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)