четвъртък, юни 24, 2010

Евтин пиар, скъпи последици

Всички знаят, за какво става дума. Затвориха читанката (цък на линка, има свежи новини). От софийски покрив беше изкорубен компютър, на който не разбрахме има ли твърд диск. (какво значи тук някакъв си диск) Книгите усетиха нападналите ги гдбоп комари и мигрираха в торентите и на сайтове със смешни имена.

Като оставим настрана теорията на конспирацията, която напира в мен във връзка с акциите от последната седмица, базираща се върху овладяването на цялото медийно пространство преди голямата битка между Г. и Б. (или Цецо, кой знае), продължавам да се изумявам от късогледството и неграмотността на сегашната власт, що се отнася до погледа върху информационното общество и бъдещето ни по принцип.

Електронните книги непрекъснато растат като заглавия в развития свят, но в България издателствата публикуват само на хартия, като туземци от ЕС, които още изработват гривните и герданите си на ръка, което ги прави неприлично скъпи.

Тогава?

Странно, но никой не си мисли за пазарно решение, т.е. да се даде на потребителите това, от което имат нужда – хората вече имат хубави телефони, таблети, компютри, нетбуци, където може да се чете. Отдавна беше време да им се предложи адекватен електронен продукт, но издателствата упорстват, а правителството се сеща за тия въпроси само като трябва да се оправдават защо пускат бандитите на свобода.

То не само с електронните книги в България е зле. Зле е и такава услуга като продажбата на домейни .bg . Зле е и с електронните подписи и електронното правителство. По-светнатите потребители си купуват .com, научават английски, ако вече не знаят и почват да си дават парите на хора, които ги уважават, например на amazon.com. А най-светнатите сменят доставчика на административни услуги – т.е. държавата.

Повтарям някои аргументи от това, което писах за музикалния пазар
Електронната среда, поради това, че е евтина за съхранение, пренос и копиране (сравнявайте го в стотинки на килобайт, в стотинки на куб. см и в стотинки за килобайт на километър) е място, където могат да съществуват безброй книги само в електронен вид, за разлика от ограниченията в броя  хартиени книги, защото както вече сметнахте наум и се усмихнахте, хартията е много по-скъпа като носител на информация. Отпаднал е негласният монопол на хартиеното издание, което има много висока долна цена, под която не може в природата да съществува хартиена книга. А както знаем, като отпадне монополът, цените падат!

Т.е. всеки читател има достъп до много хиляди книги, а свободното време за четене е останало същото, тоест предлагането е скочило драстично, а търсенето остава същото. Какво трябва да стане? Ами същото, което е станало с цените на дрехите (и книгите!) след началото на индустриалната революция – цените са се срутили, а шивачите, работили по стария метод са фалирали.

Но книгите в България не поевтиняват, защото се произвеждат в архаичен производствен антиекологичен процес, разпространяват се по ретрограден картелен режим и по цялата верига от автора до читателя пада голямо извиване на ръце (най-пострадали са авторът/преводачът и читателят, да разсея съмненията) и законодателството е неадекватно. Лично аз издадох книга преди две години и знам какво говоря и какъв процент от коричната цена на тиража в книжарницата е самият интелектуален продукт.  Жокер - минимална е!


Хартиените книги нямат бъдеще в култури с малък брой читатели, като нашата. Интернет разглези и читателите – огромното разнообразие на достъпна литература позволи на всеки читател да си изгражда абсолютно индивидуален вкус и да извървява своя духовен път отделно, което означава че все по-рядко читателите ще са в същата книга на същата страница. В малка и капсулирана култура като нашата, на практика това означава ликвидация на класическия книжен пазар, освен за най-масовите, най-жълтите и най-гениалните произведения.

Читателите също не са балами. Ще четат само във вид, който им е удобен и ще плащат за книга, толкова, колкото смятат, че си струва. Защо да мъкнеш една раница с книги, ако можеш да си вземеш таблетчето или четеца. Засега книжната книжка е окей за плажа или за малки деца, докато устройствата не станат достатъчно надеждни да издържат и тия напасти.

И също така, забелязвам истински магарешки инат да не се допуснат библиотеки в Интернет, въпреки че по сегашния закон на библиотеките се разрешава да предоставят произведения „в печатен вид и по друг начин“, независимо колко некомерсиални. Стигнахме до там, пак да основаваме нелегални читалища и библиотеки и да се надлъгваме с „османлиите“.

И да вметна за сервилните и неграмотни медии, които безкритично папагалски повтарят глупостите на МВР за разбита „книжарница“. Срам не срам, аз научих разликата между библиотека и  книжарница най-късно в първи клас.

Прогноза

Нещата няма да стават по-добре, ще стават по-зле. Аз лично не искам (многократно съм го повтарял) да съм близо до мястото на експлозията (виртуална експлозия, ей, това е метафора, полицаите!), която предстои, неизбежно! Скъпо ще ни излезе!

Ех, ако османлиите се бяха сетили да забранят четенето на книги от библиотека, както и размяната на книги и бяха задължили раята да си купува всяка книга, която чете... (снимката е от тук)


.

45 коментара:

Анонимен каза...

ми да цитирам шефа на бард :
"По думите на Антов масовото качване на произведения, без да се плащат авторски права,

бави навлизането на електронните книги у нас,

въпреки че по цял свят този начин на четене отдавна е набрал скорост. Това личи и от все по-усъвършенстваните таблети като iPad, които излизат на пазара. "90% от учебниците в света са електронни, като така цената им пада между 40 и 50%", казва още Антов. По думите му, докато пиратството на книги е толкова лесно осъществимо, никое издателство не би рискувало да инвестира в авторски права за електронни книги, които само ще залежават по книжарници и сергии."
не мисля, че след това има нужда от какъвто и да е коментар.

Комитата каза...

Напротив, има нужда от коментар, за да се разбере правилно. Не трябва да се мешат толкова безотговорно понятия като „пиратство“, „залежаване на електронни книги“ (!?!). Господин Антов май не си е гледал календара в последните 10 години. Да не повтарям отново всичко за търсенето и предлагането. Господин Антов е слуга на потребителите, а не те на него, стопляте разликата, нали? Не виждам нищо рационално в това книгоиздателите да се държат като БДЖ.

dzver каза...

Тия верно си мислят, че електронните книги се продават на сергия и искат пари за инвестиция :) Идиоти.

Анонимен каза...

това, което имах предвид е, че с антов диалог не може да се води. той очевадно не прави опити за мислене.
колкото до това кой на кого е слуга - тук, в българия, нещата са доволно обърнати.
иначе цялата акция може да се обобщи в едно изречение : издателите, ползвайки гдбоп, атакуваха хората, които им купуват редовно книгите.

Longanlon каза...

хахахаха

"електронните книги залежават по сергии"


ХАХАХАХАХАХАХАХАХА

Анонимен каза...

забравих да уточня - цитатът е от вестник Сега.

Събина каза...

Аз пък не иска да чета електронни книги. :) Искам да ми тежат, да си ги нося в чантата на хартия, да си ги гледам по лавиците. Шуут ми. ;)

Положителното покрай цялата история е, че се отвори дебат. Да са надяваме, че тоя бизнес ще се раздвижи покрай тая работа.

И да надявам се, въпреки всичко да има книги на хартия. Защото, ако се хвана за думите ти за шивачите и сравня шиенето на ръка, от майстори шивачи, с шиенето на конфекция като качество, сори аз предпочитам шивачи.

Комитата каза...

Събина, странности и хобита имат всички. Обществото се развива по обективни закони ;-)

Георги Павлов каза...

Обществото се развива по обективни закони: диамат и истмат :-)

Кирил Кирилов каза...

Нещо от twitter, което обяснява много неща.

"1900 г. Тъкачите са против тъкачните станове. 1980 г. Бакалите са против супермаркетите. 2010 г. Книгоиздателите са против интернет."

Стойчо каза...

Лека корекция: Тъкачите са били против тъкачните станове още през XIX век (лудитите)

Анонимен каза...

аз съм професионален читател. обичам контакта с книгата, в библиотеките се чувствам като у дома си. но напоследък все по-рядко го правя и все по-често ползвам гугъл букс или гигапедия. направих си цяла виртуална библиотека и все на специализирани книги, които няма да открия в българия в близките 10-15 години. освен това си я нося с мен навсякъде. що да ходя до народна, като мога да си проверя цитатите и точните заглавия в интернет. много по-практично е. обичам книгите. но неусетно мигрирах към електронния формат. неизбежно е, ако си практичен, работиш професионално, ползваш много книги (повече от 500, както смята дан браун), трябва да правиш много много препратки и цитати. а пък за библиотеките ... ами и те са една от причините да откажат хората от книги. колегите ми правилно наричат четвърта читалня на народна сборище на луди.
гергана

Ангел Грънчаров каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Ангел Грънчаров каза...

Георги Павлов каза: Обществото се развива по обективни закони: диамат и истмат :-)

Тази подхвърлена реплика ме накара да се замисля: а всъщност по какви закони се развива обществото? Явно не по истматовско-диаматовските "закони". А тогава по какви? И дали са "обективни"?

Аз, да си призная, не зная обективни ли са или са субективни законите, по които се развива обществото. Тази тема не ме е занимавала от години. След като марксизма е развенчан, би следвало да имаме философия на обществото и на историята, която задоволително обяснява нещата. А нямаме. Има много ценни идеи в тази област, а не са свързани в нещо цялостно. Трябва да се появи нова, модерна философия на развитието на обществото, имаме нужда от такава, та да бъдат изтласкани от главите останките от марксистките "обективни закони". Ето как случайно ме накарахте да се замисля по-сериозно над този проблем и непременно ще напиша нещо по-сериозно в близките дни. Благодаря иначе за това, че подхвърлихте

ivan каза...

Относно обективните закони за развитие на обществото:

Намерих в библиотеката "Сблъсъкът на цивилизациите" на Хънтингтън. Сега си чета с удоволствие.

Комитата каза...

Не е само Хънтингтън, имаме и Тойнби. Но другарят Павлов не е забравил уроците от детството ;-)

Тодор Станчев каза...

Днес попаднах на едно клипче: http://www.webpark.ru/comment/64279
То показва защо предпачитам да чета, а не да обяснявам...

Анонимен каза...

" А най-светнатите сменят доставчика на административни услуги – т.е. държавата."

RESPECT!!!

:-)

Георги Павлов каза...

Другарят Павлов все още чете, все още повече на хартия :-)

Тойнби е велик, разбира се, Хънтингтън .. хм, не знам. Да си прав още не значи да си велик :-)

А обществото не е подвластно на "вечни" закони. Просто това, което е общество се променя. Сменя си агрегатното състояние и законите стават други ..

Иначе за читанка.инфо .. абе сладко нещо, ама не е библиотека, съжалявам .. гадният капитализъм победи тук .. просто трябва рязко да се ограничат авторските права - до 20г. след създаването на произведението и толкоз.

Комитата каза...

Библиотека е, дори по смисъла на закона.

Цитирам ЗААПСП

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

точка 9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

Картелът и монополизмът нямат нищо общо с капитализма, който се основава на свободната конкуренция. Но някои хора мерят капитализма с червения аршин ;-)

Георги Павлов каза...

коце, коце,

сега първолашки обяснения нужни ли са?

разликата между библиотеката и книжарницата е, че в библиотеката получаваш книгата за временно ползване - до 1 месец, а книжарницата си купуваш книгата и можеш да я държиш столетия.

ха сега ми обясни как читанка е била библиотека и е осигурявала ВРЕМЕННОТО ползването на книжките?

цитираната т.9 посочва няколко актернативи за местата на ползване на обектите на авторско право - "(1) общодостъпни библиотеки, (2) учебни или други образователни заведения, (3) музеи и (4) архивни учреждения" - като добавя кумулативно изискване за начина на ползване, където има пак 2 алтернативи - "(1) с учебна цел или (2) с цел съхраняване на произведението" - като отново кумулативно добавя - "ако това не служи за търговски цели".

и така .. читанка не е библиотека, изяснихме го. каква е следващата теза? че е музей? или че архивно учреждение?

Комитата каза...

Точно обратното. Библиотека е. Никъде в закона за обществените библиотеки (няма закон за частните обществени библиотеки между другото, така че тълкуването може да е само по аналогия) няма задължение да се връщат книгите. Ето ти първите няколко члена от закона, които дефинират какво е библиотека:

Чл. 1. Този закон урежда учредяването, видовете, функциите, управлението и финансирането на обществените библиотеки.

Чл. 2. Обществените библиотеки са образователни, информационни и културни институти с национално и местно значение, които събират, обработват, организират, съхраняват и предоставят за обществено ползване печатни и други произведения и информация, включително за книжовното и литературното културно наследство.

Чл. 3. Обществените библиотеки осигуряват правото на гражданите на равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационното обслужване. Те съдействат за изграждането на гражданското и информационното общество.

Чл. 4. Обществените библиотеки предоставят безплатно основни библиотечни услуги.

Чл. 5. Обществените библиотеки могат да се сдружават за защита на своите интереси и за провеждане на съвместни дейности и инициативи.

Чл. 6. Министърът на културата осъществява държавната политика по отношение на обществените библиотеки, като създава условия за тяхното развитие.

Очевидно министърът няма да се занимава с частна обществена библиотека, но останалите положения според мен са приложими. (пак капитализмът ще ни измъкне а социализмът ни натиска надолу, усещаш ли)

Освен това в много от случаите публикуването в читанка инфо служи именно за запазване на произведението, защото то отдавна не е било издавано и на практика не може да се намери на пазара.

Освен това, читанка.инфо отговаря и на изискването да не съхранява произведенията с търговска цел. Всичко там е с нетърговска цел.

И като се хванем за ключовата дума „учреждение“, която спада към типичния соц. жаргон и няма правна съвременна дефиниция, най-близо е „юридическо лице“, което пак, слава на капитализма, може да е частно или неправителствено.

Така че, читанка инфо би могла да бъде също и – учебно или друго образователно заведение, всеизвестен факт е, че произведенията там се ползваха и се ползват за образователни и научни цели. Никъде не е казано, че им трябва тапия от някакво министерство за да извършват частна образователна или научна дейност и слава богу, живеем в капитализъм.

Също така може да бъде и електронен музей на книги, които са библиографска рядкост и нямат никакъв шанс да бъдат издадени именно в този си вариант, с тези преводачи/автори и от издателство, което вече не съществува.

Така че читанка инфо отговаря почти на всички критерии по този член, и ако спазваме духа на закона (защото буквата не е достатъчно подробна) всичко си е наред и читанка има право да съществува.

Съветвам те да видиш глупостите които Явор Колев дрънка по медиите как читанка инфо нарушава закона, за да видиш колко е несъстоятелен.

Читателят каза...

В отговор на:

"разликата между библиотеката и книжарницата е, че в библиотеката получаваш книгата за временно ползване - до 1 месец, а книжарницата си купуваш книгата и можеш да я държиш столетия."


В същност закноът дава възможност на библиотеките да извършват действието

"възпроизвеждане на произведение"

"без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение",

което има точна дефиниция в закона:


3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;

Библиотеките на практика се възползват от правата, които им дава закона. Например виж в сайта на на Народната библиотека "Св. Кирил и Методий" в секция "услуги" какво пише:

Ксерокопиране и Фотокопиране
Ксерокопиране
1. Всеки читател може да поръча изработване на ксерокопия от материали на библиотеката.

www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0041&n=2&g=

Ето и още:
-------------------

Отвориха библиотека колкото мол в Плевен

"Това ни е бук скенерът и е една от новостите, които предоставяме на читателите. На бук скенера се сканира всичко, което читателят иска да си го вземе на друг носител, не книжен. Взима си на флаш памет или на нещо друго, или на електронната поща. Вкъщи му изпращаме това, което иска той да си вземе като текст.

Другата функция на скенера ще бъде да дигитализиране на библиотечния фонд”, обяснява Ася Михова. Целта на библиотеката е да направи фонда си достъпен онлайн така, както на най-добрите библиотеки в Европа.

Цялата новина: www.uchenik.com/5080-otvorixa-biblioteka-kolkoto-mol-v-pleven.html (25 май 2010)
-------------------------

Георги Павлов каза...

Не знаех, че има закон за обществените библиотеки.

Наистина там не пише, че предоставянето на библиотечния фонд за ползване трябва да е временно.
По принцип министърът може да добави това в Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, който трябва да приеме. Нещо се забавя с половин година, ама това е нормално ..

Следователно, ПРОМЕНЯМ мнението си. Смятам, че читанка може да бъде библиотека по силата на законовото определение, то има приоритет пред обичайния смисъл на думата.

А Явор Колев няма какво да гледам. Не ми е приятен и не го подкрепям.

Подкрепям обаче върховенството на закона. Да, и на лошия закон, какъв според мен е този за авторското право.

wattie каза...

Нещата са елементарни и трябва да бъдат въведени в един и същи вид и за електронни и за нормални библиотеки, а именно:

1. Книгите, на които не се държат или изискват авторски права могат да се разпространяват напълно безплатно;

2. Книгите, които имат авторски права и авторът/издателството не разрешават те да се ползват безплатно - да НЕ са безплатни.

Така нещата са пределно ясни. Няма разлика между този казус и казуса с лицензирания софтуер. Същото е с музиката и филмите, но в много по-малка степен (там произведения без авторски права почти няма). А пиратите трябва да влизат в затвора. Това е. Простичко е. Чешем си езиците за глупости.

Иво Ников каза...

Един простичък пример:
Таксата за карта на New York public library e... 0 долара. С помощта на тази карта можете да ползвате пълните онлайн архиви на библиотеката - включително да ги свалите на компютъра си вкъщи. Видимо плачат за ГДБОП. :-)
Как е у нас:
Издателствата са задължени по закон да предоставят на Народната библиотека между 6 и 16 книги (в зависимост от тиража) - БЕЗПЛАТНО.Тези книги остават в библиотеката и се разпространяват по окръжните клонове. Оттам аз мога да ги взема и чета БЕЗПЛАТНО. Мога да събера колкото искам приятели и да им чета книгата на глас - пак безплатно. Нашите библиотеки вече имат скенери за дигитализация и, макар и тромаво,почват да пълнят архива си с електронни книги. Които на всичкото отгоре също безплатно ще бъдат достъпни.
Е, пита се в задачката - какъв точно е проблемът с chitanka.info?
Впрочем и библиотеката на Максим Мошков (www.lib.ru) мина през тези перипетии, но сега в главата й пише - С подкрепата на Федералната агенция по печата и масови комуникации.
С две думи - и тук нещата ще се изчистят, но бавно и мъчително, както повечето неща се случват у нас.
Лично за мен поне остава удоволствието от това, как властта се гръмна ефектно в крака.
P.S. Горното пиша и като автор, и като издател - нещо повече ускорено подготвям всички мои неща за качване в chitanka.info. По-умните ще се сетят защо го правя.

wattie каза...

Ако взема сега, че изкопирам статия на Комитата в чужд блог - ще се зейне до небето, че съм крадец и не съм спазил "Creative Commons" лиценза, нали?

Гледате много едностранно върху проблема. Писатели и преводачи без пари няма да има. Щом нещо е безплатно, то си задайте въпроса "кой плаща"? Чак тогава може да уври акъл и да предложите реални решения. Но внимавайте - обикновено добрите идеи в сферата са доста социалистически, а вие нали сте "капиталисти", да не вземете да си прекършите "пазарните принципи"...

Комитата каза...

Wattie, много хора препечатват мои статии и дори не питат. Аз имам условия - линк към статията поне да има. Затова е криейтив комънс лиценза, за да улеснява разпространението и да поощрява творчеството.

wattie каза...

За мен е същото двуличие - както казах, ако не те споменат, то най-вероятно ще вдигнеш пара до небето. Признаваш "криейтив комънс" лиценза и си радетел за спазването му, но другите лицензи не ги обичаш (защото не са изгодни за твоя "бизнес план")...

Комитата каза...

Не изместваш ли въпроса – въпросът беше за копирането и свободното ползване на съдържание. Дал съм това право ;-)

Анонимен каза...

Читанка е библиотека, защото е организирана като база данни (и такъв софтуер лежи отдолу). Другото са външни признаци - даване под наем, разположение, финансиране, юридически статус...

Навсякъде си имаше и автор, и преводач, година на издаване (много полезно), търсене... Общо взето основните неща, които ги има и в библиотечен каталог.

Законът урежда външните неща, не библиотечните функции - те са в стандарт - така пише в закона, но не проверих дали действително е направен, защото няма номер.

wattie каза...

Не не измествам въпроса. Ти си дал право да те копират. Други хора не са. Защо при теб лицензите важат, а при другите не?

В една друга статия си радетел за правата на гейовете. А тук си абсолютен консерватор - само твоите права важат, а тези на различните от теб - НЕ...

Интересен подход към живота...

wattie каза...

Все пак да доуточня - (CC) важи за едни действия, а (C) за други. Да сравняваш (CC) действие на (C) лиценз е грешно в своята същност. Така, че не измествам темата, а тя си е дефинирана много точно:

1. Признаваш само удобни на теб лицензи спрямо действията, които извършваш ти самия;

2. Отричаш лицензите, които ти пречат и чиито действия не ти помагат или са в твой ущърб.

Нещо не се връзва с "толерантността към различните" от другата статия.

Комитата каза...

;-) Напротив, всичко се връзва идеално. Давам възможност на моите читатели да бъдат максимално свободни. Толерантен съм към желанието им да разпространяват знания и мнения, които намират на сайта ми. Криейтив комънс е лиценз, алтернатива на „всички права запазени“ именно защото не е съгласен с абсолютизма на копирайта. Правя го, защото вярвам че идеите трябва да бъдат свободни и те са. Бих протестирал ако ми заличат името. За да направиш добра връзка, ще ти дам следната аналогия – представи си, че имаш книга с автор. Например Иван Вазов, който е написал „Под игото“. Едно е книгата да се разпространява свободно, съвсем друго е да смениш автора на Иван Петров (което е твоята хипотеза) и пак да я разпространяваш свободно. Надявам се, че ще разбереш.

wattie каза...

Не, хипотезата ми не е такава. Действието, от което защитава (CC), е подмяна на автора. Действието, от което защитава (C), е неплащане на правата върху произведението. Това са две различни действия, съответно за тях има различни лицензи. Ти признаваш единия (защото за теб и твоите цели е удобен), а не признаваш другия (защото за теб и за твоите цели е неудобен)...

Още нещо неясно?

Комитата каза...

;-)) Вече напълно се убеждавам, че не си разбрал много от статията и от аргументацията в коментарите.

Имаме ЗААПСП, който урежда действието на авторското право в смисъла на копирайт в България. В този закон има членове, които разрешават свободното разпространение на съдържание с нетърговски цели (приблизителен аналог на американския fair use). В този смисъл аз уважавам закона за копирайта, но полицията не го уважава. Защо - не е ясно, Явор Колев мънка глупости.

Отделно, това не пречи в Интернет копирайтът да е неполезен, най-малкото силно неудобен за разпространение на информация, това е моята оценка за този тип лиценз. Лицензът е набор от права, които даваш на потребителя. Копирайтът дава много малко права, не е полезен, архаичен е, тълкува се двусмислено, ето защо избирам криейтив комънс лиценз, за да улесня максимално разпространението на знания и мнения.

Всичко е логично като питагоровата теорема ;-)

wattie каза...

А не, криеш се зад един отдавна неработещ социален закон, който отдавна не работи. Вместо да се фокусираш върху това да бъде променен и адаптиран за новата ситуация, ти браниш да се спазва. В този смисъл ти вредиш на (C), т.е. работиш против авторското право.

Има една елементарна истина. За да има автори и издателства трябва да има пари. Приемете го като факт. Начини за финансиране има много. Вие не признавате "соц" методите (/бел./ а иначе сте радететели за соц. закона споменат в първия параграф на този коментар) и желаете силно да има "пазарен принцип", "пазарна икономика" и т.н. Ами тогава уважавайте авторските права, премахнете соц. закона, който пази крадци като "читанка" и затворете сайтовете, които разпространяват лицензирани продукти.

Ако пък ви интересува как може да стане така, че хем да се разпространява свободно, хем авторите и издателствата да си взимат парите, а не знаете как - питайте. Малък жокер - методът е далеч от пазарната икономика, за която мечтаете в други публикации в този блог...

Комитата каза...

хахаха, копирайтът - социален закон. Колега, вместо да си признаеш че ще извадиш от девет дерета вода, за да доказваш, че „капитализмът“ бил виновен ;-)

wattie каза...

Явно нито четеш, нито не разбираш какво говоря. Социален е законът за библиотеките и читалищата. Сега се върни и прочети пак. Ако пак не разбереш се предавам.

wattie каза...

* корекция на предишния коментар:

Явно нито четеш, нито разбираш какво говоря. Социален е законът за библиотеките и читалищата. Сега се върни и прочети пак. Ако пак не разбереш се предавам.

Комитата каза...

Това, което казваш е вярно твърдение само ако приемем сталинистката теза за това какво е капитализъм ;-) Според сталинистите (правоверните комунисти) човек не се движи от никакви стимули, освен материалните, от там идва идеята им че човек за човека е вълк и идеята за революцията - да изтребим вълците (и да им вземем паричките).

Това че читалища и библиотеки има около половин век преди да се появят социалисти в България, разбира се е факт, който комунистическата теория не може да обясни.

Комунистическото управление наследи библиотеките от „лошия“ капитализъм, и ги използваше като инструмент на пропагандната си политика.

А истината е, че библиотеки, неправителствани организации, разнообразни учебни институции, истинска култура и истинско образование има там, където има истинско свободно пазарно общество с правила, които се спазват, още наричано „капитализъм“ Терминът не е точен, но понятийният апарат на комунизма не е особено богат ;-)

Законът за библиотеките е социалистически в смисъл, че предполага държавно управление на обществените библиотеки и не допуска съществуване на частна обществена библиотека (рожба на частна, т.е. капиталистическа инициатива), освен това законът за библиотеките не е този, който дава главната причина за съществуване на читанката.

Главната причина (парадоксално) дава ЗААПСП, където се говори за „общодостъпни библиотеки“, които имат право да ползват авторски материали без да плащат права. Дори по сегашния ретрограден закон ;-)

Така че всичко си е на мястото и бог да поживи капитализма за частната инициатива и свободата.

wattie каза...

Социални дейности като здравеопазване, образование и наука например е имало много преди въобще да са съществували понятията "капитализъм" и "социализъм". Библиотеки също е имало в различна форма и начин на действие още откакто книгопечатането стана масово.

Сега искам да си изясня структурирано тезата и да затворя тази страница:

I. Законът за общодостъпните библиотеки: това е един категорично социален закон, който е направен с цел да даде достъп до книги на бедните прослойки на населението. Така е и в университетите например - често студентите не успяват да си закупят всички нужни учебници и затова има университетска библиотека, която им дава същите безплатно. Дотук няма нищо лошо - добре е да се помага на всеки, който иска да чете, а няма възможност да го направи. Отделно библиотеката носи още важни функции като архив. Тях няма да ги разглеждаме, защото излизаме от конкретиката на темата.

II. Интернет библиотеките: тези сайтове, разпространяващи литература, масовизираха общодостъпните библиотеки. Тоест социалните ни библиотеки станаха много повече отколкото трябва да бъдат. Още повече, че лесния достъп даден от технологията направи безплатното предпочитано дори за хората, които имат възможности и не попадат в целевата група на общодостъпните библиотеки.

И тук иде разковничето на проблема - щом една библиотека е "безплатна", а все пак предлага продукт, то кой плаща за стоката? В момента е очевидно кой - авторите и издателствата. Те поемат все по-голяма тежест за изродената социална дейност на общодостъпните библиотеки и съответно търпят все по-големи загуби. Така постепенно литературната общност се свива и колкото и парадоксално да звучи - получава се така, че именно общодостъпните библиотеки започват да унищожават книгите (просто защото авторите и преводачите намаляват все повече и повече).

Това очевидно трябва да спре. Ако ще се държи на капиталистическия и пазарен принцип на действие (няма нищо лошо), то трябва спешно законът да се преработи и да се мине на лицензионен режим за общодостъпни библиотеки. Книги с все още държани авторски права не трябва да може да разпространява всеки, нарекъл себе си "библиотека". Това е.

Другият принцип, който на мен повече ми харесва, включва отпадането на авторските права въобще. Направено е много отдавна за научната литература и работи по цял свят (включително в развитите капиталистически общества) много добре. Става въпрос за това, че всеки научен труд е безплатен и общодостъпен, като ако се ползва трябва да се споменава името на автора (познато ви е, нали?). А откъде взимат пари учените тогава - много просто: от вашите данъци. Тоест социализъм. Доказано работи с научната литература. Не виждам защо да не работи и с художествената.

А безплатен обяд все пак няма. Със защитата на "Читанка" се опитвате да правите един Франкенщайн от старите неработещи социални закони с новите пазарни принципи на капитализма. Не работи и няма да работи. Не може хем всичко да ви е безплатно, хем да го има. Това е утопията на комунизма... а уж твърдите, че не сте комунисти...

Дискусията за мен (отдавна) се изчерпи.

wattie каза...

заключение: общодостъпните библиотеки са нужни, но трябва да се поддържат до санитарен за обществото минимум, защото в противен случай вредят....

Комитата каза...

Благодаря ти, особено за последния коментар. Мисля че след него, всичко е ясно. И да си дублирам коментара от другия постинг, защото идеално завършва дискусията:

„Тогава, покорила Глада (алгебрично = на сбора от външни блага), Всеобщата Държава повела настъпление срещу другия владетел на света. Любовта. Накрая и тази стихия била победена, т.е., организирана и математизирана, и преди около триста години бил провъзгласен нашият исторически „Lex sexualis“: всеки от номерата има право — като на сексуален продукт — да получава любовта на всеки номер по избор.

А по-нататък е въпрос на техника. Подробно ви изследват в лабораторията на Сексуалното Бюро, определял точно съдържанието на половите ви хормони в кръвта — и ви изработват съответна Таблица на сексуалните дни. После подавате заявление, че през еди-кой си ден искате да ползувате номер еди-кой си (или еди-коя си) и получавате съответния талон (розов). Това е всичко.

Ясно: вече няма никакви поводи за завист, знаменателят на дробта на щастието е сведен до нула — дробта се превръща във великолепна безкрайност. И онова, което за древните е било източник на безкрайни глупави трагедии, у нас е сведено до приятно-полезна функция на организма — като съня, физическия труд, храненето, дефекацията и прочие. Оттук виждате как великата сила на логиката пречиства всичко, до което се докосне. О, ако можехте и вие, незнайни, да усетите тази божествена сила, ако можехте и вие да се научите да я следвате докрай. “ – Евгений Замятин, „НИЕ“.

Можеш да я намериш в читанката.

wattie каза...

Не бе Комита - нали си строг "капиталист", мразиш "социалистите" и затова ти давам такива репресивни рецепти. Капиталистическия модел на финансиране на авторите и издателствата не може да съществува без тази репресия. Новата технология, която ни даде анархистични лостове за разпространение на данни пък изнесе борбата срещу репресията на другия полюс. И като, че ли побеждава. Това само и единствено доказва, че моделът "авторски права" (капиталистическият) е умиращ и неработещ. Само и единствено репресия може да го спаси... Ама нали си "демократ и капиталист" - затова искам да ти помогна...

Ако зависеше от мен - "данък художествена литература", адекватна комисия за оценка и раздаване на субсидии от този данък, а вие "пиратите" си разпространявайте колкото си искате. Соц е да, ама работи. Само, че който и политик да тръгне на го прави - пак вие "пиратите" ще отворите крокодилски усти и ще зеете "АМА АЗ НЕ ЧЕТА - ОТКЪДЕ НАКЪДЕ ЩЕ ПЛАЩАМ?"...

Няма угодия на крадците... Искат хем да ручат, хем да не бачкат...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)