вторник, юни 01, 2010

Музикални вечери в София

Нямах време за откритата сцена на втория ден от Mellow Music Festival (тук писах за първия), и отидох направо за вечерната. И без друго почти не употребявам, затова отидох със Зеления като тих протест срещу фалшивите таксита в София.

Внимавах да отида навреме, защото първи бяха обявени WhoМadeWho, които държах да чуя от край до край. Но пак се повтори историята от първия ден – старт с голямо закъснение, и пак някакви диджеи за загрявка (Floating point?, т.е. плаваща запетая). Извинявайте, че нищо не вдявам от сетове.

Гонзалес


Появи се Гонзалес (Gonzales). Меко казано, се държа неадекватно. Първо, публиката искаше да се раздвижи след приспивните йоники и беше настроена на високо напрежение и викаше. Гонзалес започна с някакви бурни импровизации. Беше яко, затова публиката го възнагради с любимото си –



„Йеееее!“

Гонзалес, обаче, държеше на смисления диалог с публиката.


„Кажете сега какво да ви изсвиря. Всичко мога да свиря“
„Йееее!“
„Техно ли искате да ви свиря? А?“
„Йееее!“
„Техно може да прави всеки, не е необходимо да е музикант, за да прави техно.“
„Йееее!“
„Това, което мога да правя съм го постигнал с тежък труд. Много труд.“
„Йееее!“
„Дръм енд бейс ли искате? Знаете ли че дръм енд бейс не е нещо ново?“
„Йееее!“
„Мога да ви свиря рап. Знаете ли, че рапът е единственият музикален стил, който се е появил след вашето раждане? Той е нещо наистина ново.“
„Йееее!“

Значи не знам точно на коя реплика, но Гонзалес започна пак да свири, тоя път тихи и лирични неща. Всички обаче жужаха и чакаха купонът най-сетне да започне.

Гонзалес спря.

„Защо говорите, докато свиря?“
„Йееее!“
„На Запад хората ме слушат, докато свиря, а вие говорите“
„Йееее!"
„Искам да пазите тишина, докато свиря.“
„Йееее!“
„Това ли искате, да си тръгна?“
„Йееее!“

Пак тук някъде Гонзалес става прав на пианото и започва да свири Police с крака и да се лигави, докато пее. Много впечатляващо.

„Йееее!“, му се кефи публиката.



„Ще си тръгна, да знаете! Знаете ли че баща ми е българин! Баща ми е българин, който се бореше за вашата свобода и умря за свободата на България!“
„Йееее!“ и лек смях.
„F*ck you Bulgaria, тръгвам си, тръгвам си!“
“Йееее!"



И Гонзалес си тръгна. На негово място, не бих се мъчил да установявам смислен контакт с българската публика на английски. А и ако е наистина голяма звезда, да го докаже с няколко парчета.




По телевизията няма кой да му шуми.

До мен и Х, с когото се засякохме в тълпата, се появи един от организаторите.

„Какво става?“, пита Х
„Платили сме му за 70 минути концерт. Не знам какво ще го правим сега“

На сцената се появява Гонзалес, заедно с един от организаторите. Организаторът нещо мрънка на микрофона, нищо не се чува, микрофонът е изключен. Включват го тъкмо за да се чуе последната фраза –

„F*ck you!“, заявява организаторът и двамата с Гонзалес си тръгват.

Този, който е при нас, разяснява:

„Абе Гонзалес е изпушил сигурно едно кило трева откакто е кацнал.“

Склонен съм да мисля, че може да има връзка.

Вкусът в устата ми го оправят WhoMadeWho, желязна банда от Дания. Мноу яки!




Забиват няколко свежарски парчета, междувременно аз се намерих със сплотения и привлекателен, да не забравям интелигентен и блестящ с вътрешна красота, екип на MediaBasket и поскачахме заедно. WhoMadeWho определено ще ги слушам.



После започват пак някакви диджеи, а ние се проветряваме навън, потънали в разговори за важните неща в живота. Доволен съм от вечерта!

Джанго Зе и Уикеда.



Концертът на Джанго Зе и на Уикеда беше на следващия ден в The Box. Вече бях отметнал две събития - пикник и сбирка с блогъри в парка, когато се появих с М. в това клубче, ама да ви кажа, голяма дупка е. Малко ремонт няма да му се отрази зле.

Имаше съвсем малко хора, може би бяхме максимум 30 души публика.

Започнаха Джанго Зе. Миро е невероятен музикант, който би постигнал чудеса, ако беше по-сериозен. Най ме накефи парчето „Три комара

А накрая ни скри шапката с тия изпълнения на китарата. Може ли да има такъв талант, а така да се похабява. Сега живеел в Лондон.



Уикеда не ги бях гледал на концерт досега. Някой ми беше разказвал, че са много зле на концерт, и не ги бях гледал на живо, но това което видях, беше супер. Имат собствен почерк – карат парче след парче почти без паузи, но вкарват много хъс и падат големи танци. Като изключим факта, че май нямаха млади парчета, концертчето беше един път.



Минах се, че отидох на последната вечер на фестивала, не бях чел програмата и се надявах да няма неприятни изненади. За пръв път да ми хареса диджей – Stefan Goldman, страхотен е. Наистина, много енергия, интересна фраза, в музиката му има истинска емоция. Малко ми досадя накрая, предпочитам по-малки дози. Чаках да свърши, за да видя какво ще е следващото. Като видях, че пак диджеи, си тръгнах.


 Stefan Goldman

Уинстън

На фестивала имаше промоция на цигари Winston и 7-8 промотърки обикаляха наред и питаха „Пушите ли?“. Първата вечер никоя не ме доближи, но втората вечер (незадоволителен търговски резултат на първата вечер?) обикаляха като разритан кошер из аудиторията. За да се забавлявам, експериментирах с различни отговори.

Първо беше едно чернооко миньонче, с много хубава гривна на ръката (червена с бели точки).

„Пушите ли?“
„Не.“

Отдалечава се.
Хм, това не беше интересно.

Двойка руса и черна промотърка. Не мога да разбера от пръв поглед коя е по-старша. Черната изглежда, защото русата и се крие зад гърба.

„Пушите ли?“ - черната;
„Хммм.“
„Цигари?“ - русата, видимо по-запозната с навиците на аудиторията в залата;
„Не.“

Гледат ме разочаровано.

„Иска ми се да пуша.“, ги лъжа благородно.


Русолява промотърка изниква някъде откъм лявото ми рамо.

„Пушите ли?“
„А вие?“
„Да.“
„Аз не.“

Трябваше да измисля по-добър финал.

Приближава се брюнетка, оттегчена до смърт:

„Пушите ли?“
„А виееее?“
„Даааааа.“
„Каквоооо?“
„Уинстъъън.“

Хехе, това беше добре. Поне някаква полза от глупостите на Бойко и депутатите.

Третата вечер ми стана жал за последната, с която говорих:

„Пушите ли?“
„Не пуша, ама кажете ми какви са подаръците.“
„Ако купите кутия цигари, печелите колан, чаша или запалка. Може да купите кутията за подарък. Ще получите и сувенира.", и стиска в ръце талончетата. „3,40 струва кутията“

Мисля. Три и четирсет са ми твърде много за жест към един случаен човек. Мразя да ми димят.

„Не, благодаря.“

Културен живот, ей!

5 коментара:

Emil каза...

Хе-хе... и аз ги церя по подобен начин девойките от "point of sale". Обикновено на въпроса "Пушите ли?" си поглеждам ръцете учудено и показвам, че не държа цигара. Или отговарям: "Не, разбира се. Тук е забранено пушенето.", ако ме заговорят в магазин.

А за "Джанго Зе" и аз съжалявам. Много приятна банда бяха.

Стойчо каза...

Ех, Емо, пушенето беше забранено до вчера – от днес няма да имаш подобно оправдание :( Ще трябва ново да измислиш ;-)

Георги Павлов каза...

еее, яко :-)

Комитата каза...

Явно хората от цигарената фирма бяха решили, че ще ударят кьоравото на фестивала, но публиката масово не пушеше и според мен не са доволни от резултата.

ian каза...

Коце, бидейки на тая тема... на Park Live Fest планираш ли да ходиш подир 2-3 седмици?

Горещо препоръчвам изпълнението на Готан Проджект там!
(http://parklivefest.com/festival/artists/gotan-project/)

Аз за съжаление ще съм в Габрово в деня на техния пър-фор-мАнс, но много силно се замислям дали да не пътувам да ги гледам в Солун, където продължават след София на другия ден.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)