понеделник, май 03, 2010

Докладът Талявини и падението на еврото

3 май 2010, „Ежедневный журнал“, Юлия Латинина

Вероятно много хора се чудят защо в разгара на гръцката, а по-скоро на европейската криза, реших отново да пиша за едно събитие, което се случи преди почти година - за доклада, посветен на руско-грузинската война, изготвен от Европейската комисия, председателствана от г-жа Хайди Талявини (Tagliavini).

Факт е, че, по мое мнение, това е едно от най-важните събития в света. В известен смисъл, докладът е по-важно събитие дори от самата руско-грузинска война. Докладът Талявини е новият Мюнхен. И то Мюнхен, който означава много - включително и текущият икономически колапс на Европа.

Ако изградиш своята политика и икономика върху лъжи и самозаблуди, и ако искрено си вярваш, че си защитник на свободата, а в действителност от страх и примирение правиш отстъпки на диктатурите, ако наистина се възприемаш като пазарна икономика, но дълбоко си затънал в ръчно управление и живот на кредит - последствията рано или късно ще бъдат чудовищни.

Докладът на Комисията Талявини беше шок за мен, когато го прочетох. Прочетох го и си помислих: „Европа се пенсионира. Няма вече Европа.“ И наистина, изтече година – и Европа се разпада.

На първо място, да припомня съдържанието на доклада. На някой, който не е посветен в детайлите на руско-грузинската война, той не изглежда зле. В доклада не се повтарят руските гьобелсовщини: няма истории за това, че Съединените щати стоят зад коварното нападение на Грузия над мирната Южна Осетия, нито пък че грузинският "Град" напада мирно спящия град, нито пък твърдения за 2000-те мъртви осетинци, за момичетата, изгаряни в църквите и за танковете, които мачкат бебета.

Неизвестно защо, в доклада по някаква причина не се анализират тези слухове, това са именно слуховете, дали повод за нахлуване на руската армия и за етническото прочистване на грузинските села. В доклада те срамежливо се премълчават: това е като да описва нацизмът, без да се споменава твърдението на нацистите, че евреите пият християнска кръв.

После следва анализ на самата война, а войната според Талявини започва в момента, в който Грузия удари Цхинвали. Наистина, веднага след това, Комисията уточнява, че това е било предшествано от различни сложни събития.

Въпрос към госпожа Талявини: През юни 1941 г., Финландия обяви война на СССР. Това бе предшествано от такава малка подробност, като бомбардировките на десетки фински селища от Червената армия, без обявяване на война. Сигурна ли е г-жа Талявини, че докладът за втората Съветско-финландска война трябва да се води от момента, в който Финландия обявява война на СССР?

През ноември 1939 г. полското правителство в изгнание обявява война на СССР. Това бе предшествано от такива дреболии като окупацията от Червената армия (без обявяване на война) на 52% в Полша. Въпрос към г-жа Талявини: Смята ли тя, че началото на войната между Полша и Русия трябва да бъде ноември 1939г.?

 Хайди Талявини, снимка

Г-жа Талявини просто прави революция в световната политика, като въвежда на нова дефиниция за войната. Войната, се оказва, я започва този, който оказва съпротива на агресора. Значи, когато Червената армия изсипва бомби в Хелзинки, или натиква двайсет хиляди полски офицера в затвора, или пък когато осетински "доброволци" изгарят грузински села - това не е война. Но ако отвърнеш на удара - значи ти, проклетнико, започна войната. Следвайки логиката на комисията Талявини, грузинците не трябваше да отвръщат на удара. Пристигат руските танкове в Гори - няма отговор. Стигат до Ахалгори - пак без отговор. И ако дойде руски танкове до Тбилиси, и грузинците отговорят – тогава те ще бъдат копелетата, започнали войната. Безупречна логика: в края на краищата, ако грузинците не бяха реагирали, и война нямаше да има.

Третият изненадващ момент в доклада на Комисията е въпросът, дали грузинските бомбардировки на Цхинвали в нощта на 7-8 август са „нарушение на човешките права“, или не са. И тя стига до заключението, че са.

Аз веднага ще се съглася с мнението на официалната комисия. Нека така и напишат – „Артилерийският обстрел на мирен град е нарушение на човешките права“.

Всъщност, Комисията би трябвало да определи, при какви условия е извършена бомбардировката. Например, за да установи, защо няколко дни преди коварната атака над Цхинвали бяха изтеглени почти всички цивилни граждани, а вместо това бяха докарани масово журналисти, предназначени да отразят коварната грузинска агресия.

Например, за да установи защо в Осетия властите на 7 август докладват за унищожаване от грузинците на селата Дменис и Хетагурово, а когато старателните журналисти отиват да проверят, се установява, че Дменис и Хетагурово са непокътнати, докато в непосредствена близост на Хетагурово, грузинското село Нули гори.

Например, за да се установи защо в 20:00 през нощта жителите на Цхинвали се радват и празнуват унищожаването на Нули, и пишат по блоговете „да преизпълним нормата за трупове в моргата в Гори!“ И няколко часа по-късно, Грузия внезапно да нападне „мирно спящия Цхинвали“.

Да, и не би било лошо да се установи, къде, какво и колко е било разрушено, тъй като става дума за някакъв странен тотален обстрел със всички средства, при който кореспондентът на "Известия" се изкачва на покрива (!) на хотела и наблюдава от там тоталния обстрел, а министърът на осетинското правителство тича към министерския съвет и установява, че сградата гори. Тъй като от този разказ следва, че не всичко в Цхинвали гори и дими, щом министърът безпрепятствено е тичал по улиците към сградата на правителството.

Но да оставим тези дреболии. Да се съгласим с Комисията Талявини: Грузия не е имала право да изстреля нито един снаряд по града. Ето, другата страна има право да изгори Нули, и това не е нарушение на правата на човека, другата страна има право да убива грузински миротворци - и грузинците не бива да отвръщат, другата страна има право да обстрелва със 152-мм артилерия, - но такива дреболии, откъде пък в зоната на конфликта са се появили 152-мм оръдия, Комисията Талявини дори не обсъжда.

Ето, един единствен въпрос: Нали Цхинвали е обстрелван не само в нощта на 7-8-ми?. Но и в нощта на 8-ми срещу 9-ти. И в нощта на 9-ти срещу 10-ти, когато грузинските танкове са вече в града.

И ние имаме описание на тези бомбардировки, от очевидци, и е ясно, че тези бомбардировки, са така абсолютно ужасени, тук никой не се движи по улиците, нито пък се катери по покрива на хотелите, от небето обстрелват всичко наред, и именно тези тотални бомбардировки и обстрели извадиха грузинската армия от града.

И така, кой изравняваше града до основи, когато в него бяха грузинските танкове? Може би, тъпите грузинци сами са си го причинили? Тогава комисията Талявини трябваше да ги осъди, ето, ненавистта на грузинските фашисти към осетинския народ е толкова голяма, че те, завладявайки града, хвърлят бомби директно върху техните си танкове и пехота, само и само да унищожат заедно с техните си танкове и осетинците. След това Комисията Талявини трябва да заклейми проклетия тиранин Саакашвили, който в пристъп на лудост, унищожава собствената си армия в града.

А ако руските войски са бомбардирали града, за да пометат грузинците, то тогава Комисията също трябва да даде оценка. Ето, неотдавна, външният министър Игор Лавров отново заяви, че Русия в Южна Осетия спасяваше живота на осетинците, които иначе биха били унищожени. Предполага се, от проклетите грузински фашисти. И изведнъж се оказва, че докато грузинците са били в града, те нищо не са унищожавали. Но са ги унищожавали тях - заедно с цивилното население - с падащи от небето снаряди и бомби на руската армия. Ако артилерийската подготовка срещу града, в който вкарваш танковете си, е военно престъпление и нарушение на човешките права, а как след това да се разгледат като бомбардировките по площи върху населението, които „спасяваш“?

И какво казва Комисията Талявини? Нищо. Тя никога не се занимава с този дребен проблем. Но за неговото съществуване, тя очевидно знае, тъй като никъде в текста на доклада, тя не пише за „обстрела на Цхинвали“. Тя винаги посочва времето – „обстрелът на Цхинвали през нощта на 7-ми срещу 8-ми“. Обстрелът на Цхинвали в по-сетнешно време не я интересува.

Защо говоря за това? Защото в текста на доклада Талявини, подобно на Мюнхенското споразумение от 1938 г., няма директни лъжи, като например фразата, че „Великобритания и Франция подкрепят идеята на националсоциализма“ или „Уважаемата Комисия споделя мнението на генерал Ноговицин“, и смята, че зад гърба на грузинските фашисти стои Четвъртият Райх на Съединените щати.

Това не е съучастничество. Това е малодушие. Малодушие дори не пред международния диктатор - пред международния хулиган. И в това малодушие не е би имало нищо лошо, ако хората, които са написали това малодушие, не претендират за ролята на арбитър.

Ето, казваме, вие грузинците, сте странни хора, вие руснаците, също, но ние, Европа - сме върховният съд. Ние сме съвестта на света.

И ето, оказва се, че тази съвест не можете да купите. Или да уплашите. Просто тази съвест е твърде ленива, за да разваля отношенията с Русия, която е много по-голяма и по-важна от Грузия.

И аз трябва да кажа, че в европейската икономика се случва същото. Не Гърция се пука по шевовете. Дори не и еврото се пука по шевовете. Пука се по шевовете самата философия на европейския бюрократичен социализъм, който според някое досадно историческо недоразумение се счита за демокрация.

Тази Европа, която е била построена, не е построена от сегашните бюрократи. Не е построена от Талявини, от Саркози, нито пък от PR експерта на „Газпром“ Шрьодер. Тя е построена - след Втората световна война - от техните бащи и дядовци. Като алтернатива на СССР. Като алтернатива на робството. Като напомняне, че не бива да се подписваш в Мюнхен и да строиш социализъм. И тази Европа, след краха на Съветския съюз, европейската бюрокрация я профука. В този смисъл, докладът Талявини и пропадащото евро - това са двете страни на една и съща монета.

7 коментара:

Анонимен каза...

Всеки има своята истина. Когато се откриваше Олимпиядата, когато преди векове са спирани всякакви военни действия, Саакашвили нападна Цхинвали. Даже на Путин се наложи да напусне Пекин и се върне в Москва. Ако е мислил да воюва, защо му трябваше да пътува до Китай и обратно. Колкото и да мразиш Русия, други с интересите си контактуват с руснаците. Ако искаш да знаеш в Русия витае най-върлия капитализъм. Виж колко евреи станаха милиардери, а
руския мужик тъне в мизерия. Не им предписвай соцкомунизъм.

Георги Павлов каза...

Сър, благодаря за текста.

За съжаление съм съгласен с него.

Mladen каза...

Браво Комита!

Последните два параграфа са изключително точни. Бюрократичен социлизъм- ваш ли е този израз..... .

Бюрокрацията завладява всичко. Дори и универстите, дори и най-престижните. Работя в университет в Англия и съм смаян от това как всяка година администрацията настъпва по всички фронтова. В моя университет харчи 20-25 % от парите според мнението на мои колеги с опит!! Това е от всички пари. Но това е само малък пример.

В този дух човек ако след изборите в Англия не може да отбележи, че всички партии се трепят да обещават придобивки. Кой ще реже таксите за висше образование, кой не знам какво си и тнт. Има плахи опити да се загатне, че е необходима работа, предприемачество, инициатива.

Браво още веднъж!

Mladen каза...

Da se chete:

В този дух човек ако следи изборите в Англия не може да не отбележи

Комитата каза...

Благодаря за комплиментите, но статията не е моя, нали разбрахте. Само преводът е мой. Иначе и аз се развам на страхотните формулировки на авторката.

Хесапов каза...

Комита, представил си добра статия. Легна ми на сърцето, защото споделям възгледите на автора. Между другото, брат ми живее във Финландия от доста години , преди 1990 и винаги е споменавал за "бюрократичния социализъм" в ЕС...Ако не беше възможността да излезем от ужасната изолация, никога не бих се радвал толкова на влизането ни в съюза...Сега пък се нервирам от европейските простотии, които закопават цялата идея за Евросъюз...Най-вече от ужасяващите двуличие и конюнктурност, които царят тук, при нас!
Комита, благодарско за снимката от представянето на Бегбеде. На първата от публикуваните ни има дъщеря ми мен...
...Ей, много фенки имаше там :)!
...Бегбеде не винаги е писател, но ми харесва с чувствителността си.

Анонимен каза...

Горещо препоръчвам за прочит мнението на лейди Тачър за ЕС, подробно отразено в автобиографичната й книга, издадена на български. И преди колко години!!!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)