сряда, май 26, 2010

Колко компромис е достатъчно?

Почти без желание участвах в дискусията при Майк за последния концерт на Любэ. Мислех си, че говоря очевидни неща, но май не така мислеха другите дискутиращи.

Руската група Любэ съществува от приблизително 20 години. Специализира в поп-рок, тематиката на песните е военно-патриотична. Говори се, че били любимата група на Путин. Това, честно казано, не ме интересува, освен че може би любопитният факт, че едно тъпо ченге може да има зачатъци на добър вкус.

В България Любе (ще ползвам българския правопис) са познати главно с участията си в предизборните прояви на БСП. Може би ще повдигнете вежди, но и това много не ме интересува, нямам намерение да стъпвам на такива прояви, освен от чисто научен интерес. Това поставя под съмнение морала в БСП (за тези, които сега кацат от Марс).

Аз лично ги слушам и имам поне два албума, макар че не ги събирам съзнателно. Не ходя на техни концерти и не бих отишъл на платен такъв.

След дългото въведение да обясня защо никога, по никакъв начин не бих дал пари за техен концерт или за техен диск (Колев, можеш да ме заловиш).

Фронтменът на групата Николай Расторгуев отскоро е депутат и член на парламентарната фракция на „Единна Русия“, партията на Путин, управляващата партия в Русия. В Русия парламентът не функционира, политическият дебат се води далеч извън стените му, а в пленарната зала заседават фигуранти. Премиерът Путин раздава депутатските места като херцогски или графски титли на свои приближени и любимци. За да има все пак някакъв авторитет, парламентът се пълни с певци, спортисти, актьори и писатели, но от този вид, които обичат да си затварят очите, ушите и устата в подходящия момент. За което им се плаща със статус, връзки и нелоши заплати.

Това не е поведение, достойно за човек на изкуството. Нещо повече, човек на изкуството, който приеме този вид компромис, престава да бъде човек на изкуството. Той става съучастник на режима, човек, който с авторитета си прикрива престъпленията му, а в Русия те никак не са малко – там има политически затворници, почти няма свобода на словото, няма свободни избори, откъсват се територии от съседни държави и някои региони са раздадени като феодални владения на местни сатрапи, като Чечня например. А благата усмивка на народния човек в парламента прикрива всичко това.

Отказвам да се съглася, че той е дебил и не разбира какво прави, за мен валидно е единственото обяснение че той е направил проста сделка - съвестта си и доверието на публиката срещу малко повече спокойствие, пари и връзки.

Какво мога да направя аз, като един обикновен слушател? Първо, мога да ви разкажа за това. Второ, мога да не дам нито един лев за него. Трето, мога да не го забравям. Твърде малко време мина, откакто ние бяхме в положението на нещастните хора на Русия, и очаквахме помощта и съчувствието на Запада като подразбиращи се (чак до приемането ни в ЕС). Защото това е хуманният начин да се постъпи. И сега е наш ред да бъдем хуманни.

Ето и едно тяхно парче, да послушате и да помислите по въпроса:

19 коментара:

Н.Никифоров каза...

Харесвам Любе отдавна. Всъщност пеят за неща, които са важни за руснаците по начин, който руснаците много обичат. На мен просто ми харесват.
Апропо, Путин е всичко друго но не и глупав. Ако следваме логиката ти, пари за руско изкуство следва да даваме само за руското народно творчество (включвам тук не само частушките, нали разбираш). Щото всичко друго създадено през последните 80+ години...Аз бих се опитал да гледам през неполяризирано стъкло.

Ангел Грънчаров каза...

Спор няма, че Любэ са талантливи, че песните им са хубави, че трогват особено ония, които имат някакво по-близко отношение към "иначе необятната руска душа" - такива като мен, примерно (моя милост е живяла в най-хубавите си, в младежките си години в СССР, пардон, в Русия!). Песните им се вписват в една национална музикална традиция, един вид, носят в себе си "духа на Русия"; а този дух на Русия е не по-малко необятен от руската земя. Аз лично съм харесвал най-искрено песните на Любэ, и съм писал за това в блога си - поради което доброжелателите ми не са пропуснали да ме клъвнат: я го виж ти той, антикомунистът, как харесва любимата група на Путин! Харесвал съм песните им, ала в един момент, откакто групата започна нескривано да обслужва великодържавната идеология на путинска Русия, не мога да си кривия душата, нещо във възприятието ми се развали: пусните им започнаха да звучат за мен специално доста по-различно. Това е интересно, понеже оказва се, чу даже нашето възприятие на музиката зависи от споделянето на някакви базисни ценности, то се пречупва през тях, през тяхната "оптика", в резултат на което, ето, песните на Любэ за мен лично сега звучат съвсем иначе.

Не става дума за налагането на някакъв груб идеологически предразсъдък върху възприятието на музиката. Тук нещата са много по-фини. И докосват страни от най-дълбокота вътрешна същност на изкуството. Ще се опитам накратко да кажа какво имам предвид.

Изкуството е сфера на чисто духовното. Музиката - също. А духовното е чисто, безкористно, то има за единствен свой предмет красивото, възвишеното, изящното - в духа, в живота, в човека. Налагането на едно изкуство на някакъв идеологико-политически и държавен интерес осквернява чистотата на художественото произведение, обременява го с неприсъщи нему функции и задачи, в резултат на което неизбежно се разваля спонтанността и искреността, непосредствеността на самото възприятие. Давам веднага един пример: даже геният Достоевски, когато в творчеството си се представя като поддръжник на великоруския шовинизъм, независимо че го прави по дълбоки вътрешни подбуди, звучи като обикновен партиен агитатор. Нещо подобно се случи и със Солженицин - развали се ореола му на страдалец, пък и върху книгите му падна някаква сянка, след като почна да бълва своите православно-държавни идеи и пр. Нещо подобно сега имаме и с групата Любэ, и понеже тук става дума за музика, а пък музиката по идея е нещо най-чисто и възвишено - чиста емоция, най-чист душевен трепет - нещата тук се развалят и оскверняват в особено голяма степен.

Ангел Грънчаров каза...

Талантът в сферата на изкуството е чист дух, той, разбира се, не може да служи на партийни цели. И ето, лидерът на Любэ се продаде на властта, стана нещо като придворен паж на диктатора. Това хептен развали ореола му на творец, изразяващ в творчеството си най-съкровени и дълбоки нравствени ценности. Изкуството принадлежи към сферата на идеалните неща, не бива да бъде тикано в калта на политиката, щото ще се омърси, а веднъж омърсено, няма как да се измие. То е същото като, да речем, върху Джокондата на Леонардо накой кретен да напише с блажна боя политически лозунг и да я превърне в плакат. Същински идиотизъм е това. Нещо подобно правят музикантите от Любэ като се продадоха на властта, на милостта на диктатора Путин: песните им взеха да звучат като политически послания и лозунги, което оскверни чистотата на естетическото и на художественото им възприятие. Ето така аз си обяснявам промяната в моето отношение към техните песни. Тя, както виждаме, съвсем не е случайна.

Истинският творец в изкуството е общочовешки дух. Като се постави в услуга на някаква държавно-политическа и имперска кауза, той дегенерира, слиза от пиедестала си, и става това, което е станал, именно: слуга. Може да си слуга на цяр, на диктатор, на Бойко, на който и да е, но това не променя факта, че си станал слуга. Слугинстването в сферата на изкуството е гибелно.

Ангел Грънчаров каза...

На времето комунистите смятаха, че изкуството трябвало да служи на "Партията" им и на "народа". В резултат на провеждането на тази догма те успяха да унищожат изкуството. И то пак за пари. Спомнете си само Левчев и това ви стига. Той пя песни в прослава на Тодор Живков. Сега даже и не го е срам за това. Отива си опозорен. Нищо че Гоце му връчва ордени. Мръсотия е това, не нещо друго. Та такива неща се случват и с Любэ. Опозориха се. Позорът им е неизмиваем. Светостта на таланта им е осквернена. Талантът е нещо Божествено. Путин никога няма да бъде "бог", а ето, че те, почвайки да служат нему, го приеха за свой бог. Срамна работа!

Развалата и развратът трябва да бъде пълен. По това се познават диктатурите. За тях няма нищо свято. Готови са на всякакви мерзости. Всичко чисто искат да натикат в калта. Ето, с Любэ постигнаха целта си: музикантите бяха принудени да си продадат душите на дявола. За пари, за много пари, естествено. Ала изкуството е безценно. И вечно. Да го замениш за пари е тъпа и грозна работа. Парите, властта, славата и други подобни неща са най-временното и преходно нещо на този свят...

И затова, в резултат на всичко казано, на мен песните на Любэ вече ми звучат прекалено тъжно, бих казал даже някак си гробовно. Понеже са вече омърсени и освернени. Каква трагедия! Винаги когато творец си продаде душата на някой властелин, той получава нещо, ала жертва друго. Жертва и таланта, и изкуството си. И става политически парцал, политическа пачавра...

Марин каза...

Преди 2 дни видях темата на Майк Рам и се чудех дали да пиша там, ама се отказах.
Изпитвам подобни чувства като А. Грънчаров. Може би музиката на Любэ е добра, но като знам че са по-някакъв начин свързани с Путин, със сигурност няма да ми хареса. А в България са свързани по някакъв начин с БСП, което ги изравнява с Веселин Маринов.

Комитата каза...

Никифоров, не е така. Не всички са се продали, и не всички са се продали така откровено. Всеки е сам по себе си, но постъпката на Расторгуев е напълно явна, липсва и дори и смокиновия лист.

Petkova_nz каза...

Боже, Боже, какъв полет на мисълта!!! Нямало да слушат ЛЮБЕ, щото се продали на Путин!!! Вие сте луди! Ако ще и на дявола да се продадат, те са ЛЮБЕ!!! За всеки, който поназнайва руски и разбира за какво се пее в песните им!
Пиша това, защото ме подразни внушението, което налагате- защо ВЕЧЕ не бива да ги харесваме! А на когото не му харесва ВЕЧЕ, просто да не ги слуша и гледа!
Това няма да промени факта, че са велика група!!!

Комитата каза...

Аз какво ще направя, съм го написал съвсем конкретно. Защо ще го направя, също. Благодаря за комплиментите.

templar каза...

Знаеш ли какво ме притеснява в позицияата ти? Има нещо като "двоен аршин". Някак си приемаме че "западните" певци са олигофрени и не можем да им се сърдим, че подкрепят Обама, ИРА, пеят срещу "агресията във Виетнам" или "Агресията в Ирак" и срещу "глобалните корпорации" и всякакви други бози. Не си спрял да слушаш Мадона, Боб Дилън, Джон Ленън или бозата на бозите - Боно от U2... не ги отсвирваш заради тъпанарските им "граждански позиции".
Но виж, съветския човек стои по-високо от "тъпия американец" и той е длъжен да вижда нещата в тяхната политическа цялост.

Иначе "обама-манията" като краен резултат може би ще навреди на човешките права на руснаците и не само на тях повече, отколкото "Единна Русия", чиято власт е де-факто призната от целия
"цивилизован западен свят" (който дефилира на Червения площад пред знамената със сърп и чук)

Така че най-добре да признаем, че "творците" не разбират от политика и да гледаме със снизхождение на напъните им да си придадат допълнителна значимост.

Комитата каза...

Мне, мили гости. Едно е да изразяваш политическа позиция, била тя и безумна, съвсем друго е да участваш лично във властта на една авторитарна диктатура.

Mike Ramm каза...

Смятам, че позицията ти не е правилна. Политическата пристрастност е нещо временно и преходно. Истинското изкуство е вечно.

На Джордж Оруел отдавна му извадиха досието и го компрометираха като "шестак" за това, че е бил агент на тайните служби, но това не ни пречи да четем романите му, нали?

Мериш с двоен аршин - това е очевидно. Ако Расторгуев беше американец, нямаше да имаш такова отношение към него.

Анонимен каза...

Mike Ramm: Не ти ли стана ясно, че протестът е срещу участието не срещу позицията. Не се изисква толкова акъл да се разбере позицията на Комитата да не говорим, че е негова и си я изразява. То по-ясно изразяване на лична позиция трудно може да се направи. Написано е първо, второ, трето и точка.

Petkova_nz каза...

".....В България Любе (ще ползвам българския правопис) са познати главно с участията си в предизборните прояви на БСП. Може би ще повдигн...."

Уважаеми Комита!
Ей с това никога няма да се съглася, защото просто не е вярно! Любе си бяха познати в БГ още преди умниците от БСП да се усетят, че могат да се възползват от популярността на групата.
Нашият народ е мъдър. Наша е пословицата, която казва:
Хубавият кон и под скъсан чул се познава!
П.С. Не съм била и няма да бъда симпатизант на БСП.

Petkova_nz каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Комитата каза...

Благодаря на Анонимния, че формулира мисълта ми в толкова малко думи.

Именно – престъпна е не позицията (всеки има право на мнение), а участието във престъпната власт.

templar каза...

Херберт фон Караян е бил член на Националсоциаистическата работническа партия. И ще си остане най-големия от най-големите... дирижирал най-гениалните цигулари, до един евреи, някои минали през концлагерите...

Българите сме свикнали увлечението ни по изкуството да е политическа позиция. Някога да слушаш Пърпъл и Зепелин си беше политика...

Музиката е просто музика. Или трябва преди всеки концерт да проуча политическите, сексуални, религиозни и пр. изяви на музиканта, да проверя съдебното му минало и ако не идва влак... премини...

Комитата каза...

Не съм съгласен, членуването в партия е едно, участието във властта е второ, симпатиите са трето нещо.

Музиката си е музика, наистина, но затова съм сложил и такова заглавие.

Според мен, участието във властта е недопустимият компромис.

Спас Колев каза...

@templar: Музиката е просто музика, но не всяка музика има смисъл, извадена от контекста си. Какъвто, страхувам се, е конкретният случай. Караян можеш да слушаш без текст и сантиментални предубеждения, но тук това е трудна работа.

Ангел Грънчаров каза...

Има един тънък нюанс, който не се разбира според мен: Хайдегер също е бил член на национал-социалистическата партия на Германия. Но разликата е тази: с цялото си поведение той е показал, че личността му е от съвсем друг мащаб. Такива личности като него живеят в друго измерение - в сравнение с идеологическия комплекс на нацизма. Докато други се продават на властта за слава и облаги. Тъпо е: защото иначе щяха да имат истинска слава и най-непреходни "облаги".

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)