понеделник, май 24, 2010

Празници

Борката знаеше, че няма какво да губи и изригна трескаво, почти на един дъх:

„Не празнуваме ли Новата година именно защото няма нищо ново. Не празнуваме ли Ден на труда именно защото ненавиждаме работата. Не празнуваме ли ден на печата, защото няма никакъв печат? Не празнуваме ли Ден на конституцията, именно защото няма никаква конституция. Защо тогава ние умиращите да не празнуваме Ден на здравето? Защо лудите да не празнуват Деня на ума?“

И лекарят и аз се направихме, че не сме чули. Борката си отиде, но през всичките тези години неведнъж чувах високия му, почти писклив глас:

„НАЛИ НИЕ ПРАЗНУВАМЕ ТОВА, КОЕТО ГО НЯМАМЕ?“

Много пъти през тези години бях уверяван по най-категоричен начин, че не само се празнуваше това, което го нямаше, т. е. не само празниците бяха изпразнени от съдържанието, съответствуващо на техните имена, но и маса понятия, маса думи имаха точно обратното съдържание. Колко пъти съм се смайвал от пълната несъвместимост на думи и съдържание в официалния речник на режима. Понякога ми се струваше, че затъвам в непроходимо тресавище между истинското съдържание на думите и неговото пълно отрицание, че преставам да разбирам какъв смисъл е вложен в произнесения звук, в написаното слово.


– Георги Марков, Задочни репортажи за България

1 коментар:

Н.Никифоров каза...

Каква е разликата сега?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)