четвъртък, май 13, 2010

Умственото здраве на обществото и склерозата

Какво ще си помислите за човек, който почти не чувства болка, почти веднага забравя болката и не може да различи фантазия от реалност? А ако говорим за цялото общество?

Варианти има – алкохол, наркотици, деменция...

В България има доста неща, които трябва да се помнят. Например атентатът в катедралата „Св. Неделя“ – събитие, разтърсило България в мащаби, сравними с 11 септември в САЩ.

Кога в САЩ ще забравят 11-ти септември? Може би когато Ал Каида дойде на власт?

Нашето общество, се държи като горепосочения алкохолик – удря се в остри ръбове, тече кръв, но не усеща и най-вече – не помни.

На 16 април в София неформално беше почетена паметта на загиналите в атентата.



Около 100 човека пренебрегнаха бюрокрацията и проливния дъжд за да свършат това, което смятаха за редно.

Поповете от църквата пък не допуснаха никого под козирката, и така спазиха буквата на правилата си, но не и духа на учението си.

Днес пък, в полуразбитото кино „Влайкова“ (което, слава богу, се ремонтира и  може би ще оцелее) се проведе безплатна прожекция на филма „Неизбодени очи“, посветен на биографията на един уникален човек - Григор Симов Божилов, който е прекарал 13 години като политически затворник, три пъти залавян при опит да избяга в Югославия и прекарал целия си съзнателен живот до 1989г. в борба срещу системата.

Противно на впечатлението, което прави биографията му, става дума за много благ и усмихнат човек, който обаче държи на паметта и истината. И това го прави неудобен дори днес.




Днес иска нещо просто - да си види досието, за да разкаже историята си, но необяснимо защо, то никога не стига до него.

Паралелно с неговата лична история се разказва и историята на Независимото дружество за защита на правата на човека, основано от политзатворници по времето на комунизма.

Филмът има известни технически недостатъци и използва някои леки клишета, които се свързват с този тип филми (връзката с вярата или Вивалди - зима) и ще спечели, ако му се направят едни субтитри, защото на места дикцията на участниците не е много ясна, но това са бели кахъри на фона на значимите въпроси, които повдига и най-вече този за паметта и приключването с миналото.

 След края на филма протече оживена дискусия.

Няма ли да приключваме вече, а? Кога ще отворим всички досиета?

Два пъти по стотина души. Твърде малко за пречистващото действие на паметта.

Опасно е цялото общество да се държи като надрусан пиян склеротик. Опасно за живота.

2 коментара:

стефан каза...

да го пуснат филма под свободен лиценз в интернет, за да го гледат повече хора (дори и след време да е - едва ли ще спечелят пари от него така или иначе)

wattie каза...

А, моля, моля! Искам да видя колко американци ще отидат на поклонение за 11 септември през 2086г. Освен това ще направим нормализация на резултатите, за да има сходство - 100 души на 7 милиона население при нас на колко души при тяхното население ще съотвества процентно.

Накратко - твърдението със сравнението САЩ-БЪЛГАРИЯ най-вероятно е грешно и заблуждаващо читателя...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)