сряда, май 05, 2010

Пазар ли е музикалният пазар?

В последните дни ми се налага да участвам в дискусии по различни медии, където обсъждаме с представители на звукозаписната индустрия и държавата, т. нар. „пиратство“, „торент сървъри“, и говорим за правата на гражданите, доколко е оправдано навлизането в тяхното лично пространство и прочее...

Опасно много хора желаят нарушаване на човешките права, заради защитата на „музикалния пазар“, такъв, какъвто е в момента.

Аз разбирам хората, вложили пари и усилия в създаването на авторски продукти. Те искат да си възвърнат парите (а и да припечелят), както и не желаят  друг да се възползва от техния труд. Тезата им е, че авторите заслужават награда за труда си. Странно защо, те никога не говорят за продуцентите, че заслужават такава награда. Сигурно защото смятат, че е излишно да им се плаща ? ;-)) Отговарял съм многократно на горните въпроси, затова искам да насоча вниманието към „пазара“ на музика –

Как се формира цената?


В пазарната икономика цената е функция на търсенето и на предлагането. По-търсените неща струват по-скъпо, а по-лошите – по-евтино (защото са по-малко търсени). В пазара на музика, ако разгледате рафтовете на един магазин за музика, ще установите, че цялата музика е в 2-3 ценови категории. Как е възможно това? Така е, първо защото делът на авторството в общата цена е миниатюрно (1-3%) и второ, защото съществува монопол, който диктува цените, a монопол е обратното на пазар. Има ли друг начин? Има. Книжарниците как успяват да поддържат индивидуални цени на всеки продукт?

Има и друг момент – интернет позволява съществуването на огромно количество изпълнители (понеже не е необходимо всяко парче да се тиражира на дискове и да се разнася по магазините, за да стигне до слушателя, нито пък е възможно за всеки изпълнител се намира радио или диджей, готов да го пуска.) Предлагането на музика се увеличава драстично само защото има интернет, а броят уши и количеството свободно време (търсенето) остават почти същите. Тогава, какво трябва да се случи с цената?!

Има много автори и изпълнители, за които популярността е много по-важна от печалбите от продадени песни, защото знаят, че например с концерти могат да си докарат същите пари, а може би и повече. Те предлагат музиката си безплатно (например с CC лиценз) и конкурират изпълнителите, решили да използват класическия начин на продажби. Това означава, първо, че потребителят веднага ще си свали и ще слуша безплатната музика, а платената или няма да я слуша (времето и без друго е ограничено), или ще си я свали без да плаща, давайки „незаслужено“ повече популярност на изпълнителя, понеже го прави с риск да попадне под ударите на закона.

И не на последно място – музиката в магазините за музика се предлага на дискове. Как да заврем диск в mp3 плеър или в мобилен телефон?

Значи стигаме до първия закон на музикалния „пазар“ –
Цената и носителя на музиката се определят само от продавача, а купувачите нямат думата.“

Как се формира предлагането?

Предлагането по музикалните магазини е ограничено. Рафтовете в музикалния магазин имат ограничен брой места. По някакъв критерий (незадължително пазарен) търговецът на музика решава с какво да зареди магазина.

Ето например, съществуват класации, които следят колко пъти в ефира е звучало дадено парче. Но тези класации, които трябва да заместят пазара като критерий за качество са много дискриминиращи. Системата на Нилсен например започна 4000 парчета по 8 радиостанции и 4 телевизии. А останалите?

Сами разбирате, какъв е шансът парче извън тези 4000 да попадне на рафта в магазина. Тук е и проблемът на ФСБ, които не могли да намерят издател за новия си албум, който кърти с бройки сваляния.

Така стигаме до втория закон на музикалния „пазар“ –

Право да продават музика имат само тези, които са в списъка на избраните.“

Мъртва зона

Магазините за музика в София са мъртва зона, в която прашасват никому ненужни дискове. Съвсем очевидно, ежедневно те губят огромни пари, за наем на помещението, за персонал и за мениджмънт. Какво става тук?

Най-вероятно, задължението да поддържаш щанд или магазин за музика е неизбежното зло, което трябва да приемеш, за да ти дадат право да продаваш нещо друго, по-печелившо. Не се притеснявайте за търговеца, обаче, той си избива „данък музика“ с по-високите цени, които плащате за другите му продукти.

Значи, имаме трети закон на музикалния „пазар“ –

Ако бизнес моделът за продажбата на музика е губещ, тогава изнудвай търговците.“

Склонен ли е потребителят да плаща за музика?

Склонен е, дори на бройка (iTunes наскоро продадоха 10 милиарда парчета по 99 цента) или дори на CD, НО ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛОВИЯ! Ето например, аз си купих долния диск за 15 лева от клуб „Мелон“ във Велико Търново.



Само че не трябват само пари, трябва и акъл. Трябва гъвкавост, за да се отговори на потребителското търсене.

Поздравявам ви с част от изпълнение на група Йерихон. На сайта ще намерите информация за тях и музиката им, съвсем безплатна за слушане:





.

10 коментара:

САНДО каза...

Напълно съм съгласен! И докато търгашите се безспокоят за "авторските права", мен лично ме тормози мисълта за изкуството, което бива представяно като продукт, а творчеството започва все повече да прилича на маркетинг.

lammoth каза...

Много ми хареса тази група Йерихон, пожелавам им успех за напред :) "Има ли ден" е наистина много приятна песен

wattie каза...

Всеки пазар рано или късно достига до монопол. Свиквай... Според мен войната ще бъде спечелена от музикалната индустрия...

wattie каза...

Сега малко по-сериозно по темата. Проблемът в този спор между музикална индустрия и пирати е чисто технологичен!

Преди масовият носител беше плочата. Тя беше трудно "копируема" и не се пиратстваше. Така беше до момента, в който не се появи масовата магнитна лента (касетката), която предлагаше сходно с плочата качество. В момента, в който пиратството набъбна до тежки за индустрията размери се появи новия технологичен скок - компакт диска. Той предлагаше качество на звука, която никой презапис на магнитна лента не можеше да ни даде.

CD също се задържа доста време. Изчака се чак масовото навлизане на компютърната техника. Отначало сериозният проблем беше презаписването на вече евтини "празни дискове" със "записвачки". Това не беше фатално за индустрията, защото записваемите дискове се оказаха недостатъчно траен носител (подобно на магнитната лента след известно време се скапват, особено в горещите месеци). Да, но развитието на звуковите карти и домашната аудио техника докараха истинския убиец на компакт диска - MP3-ката.

Същото развитие имаме в киното. Отначало всичко се е гледало на голям екран. После - домашния телевизор и видео плейърите. В един момент видеото започна да записва - не беше достатъчно да измести големия екран. Да, но т.нар. "домашно кино" с течение на годините стана все по-мощно и дори по-добро изживяване. Домашните екрани станаха огромни, а аудио системите - страхотни на ниска цена. Така хората лека полека се отдръпнаха от киното, защото получават сходно качество вкъщи. Е кино индустрията тази година отговори моментално - триизмерно кино! То в домашни условия ще се изпиратства доста трудно, защото засега основата му се базира на различен фокус и свиване на леща, за които се изисква голямо разстояние (апартаментите ни го нямат). Но и тук "битката" продължава.

Е... музикалната индустрия вместо да плюе по MP3-ките и да търси репресивна регулация - да вземе да вкара пари в наука и да донесе новата технология в музиката. Нужно им е нещо ново. Те засега не могат да го предложат.

Анонимен каза...

Съгласен съм с коментара на автора . Само да спомена , че обичам да слушам класика и често ми носят от Европа дискове , цените са 2-3 пъти по ниски от нашенските . Не ми е ясно в случаят с тях чии авторски права защитават местните магазини . Може би смятат , че хората които слушат класика не са на ТИ с новите технологии ::))

Стойчо каза...

Просто настъпва отново епоха, в която, за да те слушат, ще трябва да свириш: като тръгнат музикантите всеки ден по участия, концерти и турнета, чак тогава ще почнат отново да печелят. Как е било преди касетките и CD-тата?А?

Стойчо каза...

Свирене му е майката – другите как се трепем по 10-12 часа на ден?

wattie каза...

Участия и турнета - да, ще бъде добро бъдеще. Звездите ще са по-малко (няма да могат да огряват навсякъде), но музикантите ще са повече. Засега обаче аз залагам, че ще имаме развитие в технологията. Много интереси са засегнати...

Ицо каза...

Цените на албумите не са съобразени с възможностите на българския потребител. Не мога да си позволя да изкаравам ежеседмично по над 15лв,защото през няколко дни излиза албум на изпълнител/група, която слушам. Как така Nasekomix успяха да пуснат диска си на цена от 2,99лв.? Представете си какво печелбарство се извършва от "артисти" пуснали новата си реколта на >15лв.
Според мен внимание трябва да се обърне и на родните радиостанции и музикални телевизии. Случвало се е да пътувам до 3-4 час без да чуя българска музика по българска станция като изключим рекламите на кисело мляко и фризьорски салони...А качествена нова българска музика има. "Има ли ден" е пример. Песента е убиец. За жалост няма как се промотира, когато не е изпълнена от бездарна фолкпевца, която бива канена във всяко "забавно" шоу.

wattie каза...

То и тази алчност да слушаш всяка седмица по нещо ново също ми е леко непонятна. Може би аз "не съм в час", но продължавам да си въртя и слушам само стари утвърдени за мен "класики" от колекцията ми, която си събирах още от дете. Нов албум на някой - рядко и само ако е силно препоръчан...

Липсват ми времената, когато прослушвах една касетка по 20 пъти на ден, защото ме кефеше. Сега мога да превъртя 20 различни диска на ден, но едва ли някой ще ми хареса толкова... Не защото са по-слаби - просто нямат шанса да ги изслушам достатъчно задълбочено и да ги утвърдя с повторения.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)