вторник, май 04, 2010

Мост през цял век балканска история.

На 29-ти април, в музея „Земята и хората“ се проведе представянето на книгата „Нашенци в Македония“, с автор Таня Мангалакова.

Оркестърът няма копче за звука, отзад – стенописите на Светлин Русев и картините на Николай Рьорих.

Познавам Таня от много години, тя е един от добрите познавачи на Балканите и по-специално на Македония и районите около нея.

Миналата година имах честта тя да бъде един от пътниците в моята кола, по време на експедиция, когато в група от около 20 души обиколихме за няколко дни Преспанското езеро и историческите и природните забележителности около него. Моите приключения съм описал в разказа „Преспа 2009“ и ми беше много интересно да сверя спомените си с нейните.

Идеята на Таня е много интересна. Тя тръгва по стъпките на големия етнограф и статистик Васил Кънчов, малко повече от век след неговите пътешествия. Васил Кънчов е известен с двутомника си „Македония. Етнография и статистика“, който е изключително важен документ за историята на Македония от края на 19-ти и началото на 20-ти век, старателно описващ етническия, религиозния състав и поминъка на населението във населените места на Македония. За целта той е пътувал непрекъснато като училищен инспектор на българската Екзархия. Така че авторката хвърля мост през повече от век, където можем сами да направим изводите си за пътищата, по които се движи нашата балканска вселена.

Авторката

Естествено книгата е по-обширна и включва разкази от други пътешествия на Таня, в Косово, в Албания, в затънтените планини на Македония, където тя издирва „нашенци“ – мюсюлмани и изучава живота им.

Това не е научен труд, а по-скоро сборник с много емоционални пътеписи, в който се отделя специално внимание на живота на жените, обичаите и културата на нашенци. Може би ще се стори политически некоректна на някого, но тази книга няма и претенциите да бъде безпристрастен научен труд.

Аз си я взех да я чета на поставянето на рекорда за четене в Южния парк и няколко часа се изтърколиха неусетно, докато я разлиствах. Започнах от частта с Преспа и продължих с останалите ;-)

Най-интересната част, разбира се, е Преспа!

На самата промоция имаше поканен състав от Гоце Делчев, който е свикнал да свири на открито, затова твърдите и гладки повърхности в музея правеха звука доста силен, а оркестърът няма копче за регулиране на звука.

За почерпката беше осигурен бюрек от бюрекчийницата на нашенец, който живее в София и червено вино. Точно както си трябва.

Чухме речи от Антонина Желязкова, от Станимир Илчев (който е съдействал без грам колебание за финансирането на книгата), от други познати и приятели.

 Поставям рекорди

Горд съм, че присъствам, макар и неявно в текстовете ;-) Ако ви интересуват тези, все още забравени от бога места, където хората живеят почти същия живот като преди векове, и които неизбежно ще бъдат неузнаваемо променени от глобализацията, вземете си тази книга. Ще получите не само удоволствие от четенето, но и ще вдъхновите Таня да ни зарадва с още нещо. Защото си заслужава.

Музеят май все още е под влиянието на теософската група, основана от Людмила Живкова и поддържана от Светлин Русев, но друг път ще ви разкажа за нея.

1 коментар:

Търновец каза...

Стенописите в "Земята и хората" не са на Св. Русев тоя път... тези с ана друг виден соц. артист - Теофан Сокеров. Същия дето е оцапал и партиаршията на Царевец.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)