неделя, май 02, 2010

Бегбеде: Няма причина да съществуват оптимисти, ще има война


Днес (вчера) присъствах на срещата с читателите на Фредерик Бегбеде, който гостува за 2-3 дни в България.

Първо, един приятел, който се занимава с писане, ме предупреди: „Бегбеде е тривиален писател, когото харесват хубави, но повърхностни жени“.

Второ, Христо и Алекс споделиха, че ще идват и трето – Мария, щеше да се донесе чак от Перник, за да се срещне с франсето.


И как да не дойда, щом изникнаха цели три уважителни причини за присъствие.

Мария обаче изпуснала транспорта, а следващият щял да бъде късно и не се появи. Така или иначе, аз тръгнах.

Май е по-добре първо да поговорим за книжарницата в подлеза на Университета (извинете, забравих и заглавието), там, където преди беше „Спартакус“. Тази книжарничка не е подходяща за такива сбирки. Мястото е сравнително малко за големи звезди и в летните месеци ще се мре от жега (странно, защото дискотеката преди това се климатизираше нормално)



Отидох точно навреме и заварих... стълпотворение от потни тела, натъпкани във всяко празно местенце в помещението. Намерих си място над една от тонколоните, а звуковите проби се случиха травмиращи. Щях да имам и добър изглед към дясното ухо на автора. Приготвих за мъчително преживяване, защото и климатикът беше позорно капитулирал.

Мария май трябваше да опита да дойде, защото започнахме с поне 40 минути закъснение.


По някое време конферансието (който е и преводач на една от двете новоиздадени книги) се появи на сцената и обяви, че авторът закъснява, така че най-добре, който иска да излезе да изпуши една цигара или поне се разведри извън книжарницата. Повечето хора напуснаха, а когато започна срещата, така и не се появиха всички и аз си намерих по-добро място.

От Бегбеде съм чел две книжки, от които помня „Любовта трае три години“. Малко наивна и гарнирана със секс и модерни разсъждения за подреждането на любовните цикли на homo sapiens в тригодишни отрязъци. Не ме грабна.

И така, с 40 минути закъснение и с около 30% по-малко публика започнахме.

За него бях чувал, че е започнал в рекламата. Изненадващо, той се оказа младолик човек с тих глас, семпло облекло и интелигентно излъчване. Нищо общо с арогантните ърбън надувки с претенции, накичени с продукти на Apple, които обитават българските рекламни агенции.

ФБ започна с кратко изложение. Температурата и влагата очевидно го шокираха, защото му дадоха идея да комбинира книжарницата с турска баня, на чийто вход можело да раздават хавлии. Похвали ракията (май), „Св. Александър Невски“ и климата. Слава богу, не звучеше като дежурните хвалби, които Слави изстисква от гостите си, а приятно, интелигентно и с точната доза хумор.


Научих интересни неща за него – харесвал американските автори (Буковски, Селинджър) и определено бил под влиянието им. Нямал въображение, т.е. всичко написано реално се е случило. Жените са едно от основните му хобита. Любовта, ако не включвала много страдания, не била истинска. А истинската вечна любов била тази между баща и дъщеря.

Най-лошата книга, която бил чел е „Алхимикът“. Залата реагира с дружен одобрителен рев и смях.


Концентрацията на женски феромони във въздуха надвишаваше всякакви санитарни норми и вероятно е довела до необратими увреждания у присъстващите. Не бях присъствал досега на събиране на секс-символ с фенките му. Какво ли е било на концертите на Битълс.


Поради преобладаващата женска аудитория, въпросите се въртяха около отношението му към любовта, брака и изневярата. Но чух и твърдения, които ме караха да се замисля – първо, че няма особен смисъл да съществуват оптимисти, защото така или иначе ще умрем, и второто – че винаги когато в световната история е имало такава голяма криза, тя е била последвана и от голяма война.

Бегбеде се раздаваше на сцената – едновременно подписваше книги, отговаряше на въпроси и се снимаше с почитателки. Много добро впечатление ми направиха самоконтролът и професионализмът му.

Така и не разбрах кои книги се представят на промоцията – показаха ги отдалеч и не им казаха заглавията, а нямах желание да се бутам в тълпата, за да ги видя отблизо.


Събитието си заслужаваше, единствено съм разочарован, че фенките се оказаха не чак толкова повърхностни. Разбира се, може и да съм се заблудил.

Всички клипове от срещата като плейлист (не бъдете строги, снимам със сапунерка):





.

9 коментара:

Све каза...

Добро ревю си написал. Аз бях от 30% загубена публика - просто не издържах на жегата, блъсканицата и любезното отношение. Видях го като дойде и също ми направи впечатление че говори тихо...Малко се издразних на Мениджърката от МТел, но няма как - който плаща - той поръчва музиката.
Ще изгледам видеата да видя какво съм пропуснала ;)

Комитата каза...

Да бе, и аз се учудих къде изчезна. Ама като намаляха хората, стана поносимо. Само май на Бегбеде му дойде нанагорно. ;-)

Све каза...

Аз мислех да се възмутя публично от лошата организация...дано остане време да драсна някой ред в azcheta.com

Belomore каза...

Нямам отношение към субекта и обектите, но с интерес отбелязвам, че някакво лице от типа "г*з" спокойно си пафка тютюнеца при все информацията за атмосферата, климатизацията и прочие.

Нелицевото лице преводачът ли е или издател с претенции за ентелектоалност?

Комитата каза...

Това е преводачът, сега го забелязах и аз ;-)

В негово оправдание мога да кажа, че беше съвсем накрая, когато почти не бяха останали хора.

dimka каза...

Колеги,
Според мен той наистина пуши, но електронна цигара.
Те изглеждат и светят така.
Симулация на пушене, която помага на пушача със стопроцентово имитиране на навика и не пречи на хората наоколо.
*
А по темата за книжарниците.
Не че ми се иска да съм хористка в милионния хор на българските нихилисти с репертоар "Уау, колко по-назад сме от всички останали...", ама този път се налага:
няма друг голям европейски град с по-малко книжарници от София.
В центъра на Атина има най-малко 50 книжарници, а в Солун - поне 25.
В Будапеща са също най-малко 25. При това става дума за центровете на градовете, за т.нар. "идеални центрове".
В Лондон в университетския квартал около Ръсел скуеър и Бритиш мюзиъм са около 100.
И всяка книжарница си има профил.
Доскоро в центъра на София имаше само две миниатюрни бижута-книжарници - "Нисим" и "Книжиците"; и една многоетажна, като в стотици европейски градове - "Ориндж" на "Граф Игнатиев".
"Хеликон" също, но за съжаление, тя няма как да бъде уютно място за библиофилите, защото това е бивше кино, вкопано в земята.
Вътрешно пространство, организирано, замислено и изпълнено така, че в него винаги да има мрак. Като за кино.
Кижарниците-бункери нямат атмосфера.
В това отношение новото място на "Ориндж"-"Пингвините" в подлеза на Ректората е голяма придобивка.
Има прозорци и поне от едната страна откъм подлеза влиза нещо като дневна светлина денем.
В "Скай сити мол" и "Дъ мол оф София" също има по една хубава книжарница, но това е едно от стотиците търговски пространства в тези миниградове.
Големите европейски градове, като започнем от Солун, който ни е най-наблизо, имат десетки самостоятелни книжарници със свое пространство и своя атмосфера.
В новия мол "Сердика" също има две нови книжарници, на две известни книгоразпространителски мрежи, но и двете са под земята, на минус второто ниво.
Много е тъжно четящите хора и библиофилите в София да имат само няколко големи книжарници и почти всички те да са като землянки, вкопани в земята или като бункери.
И какво ни показва това?
Че скоро четящите хора ще трябва да минем в нелегалност и да се крием ли?
***
А иначе този симпатичен французин все още не съм го (про)чела.
Никой от коментиралите досега не коментира най-важното, казано от него: ще има ли война?undoco

dimka каза...

Комита,
Като се разприказвах и забравих най-важното:
Благодаря за хубавия репортаж и всички видеа в него.
Много ти благодаря.
*
За съжаление, у нас нямаме телевизия като унгарската "Дуна" - 24 часа, седем дни в седмицата само за култура, литература, изкуства.
При това без столичен шовинизъм.
Всеки ден се записват шест часа от ставащото навсякъде - в Сегед, Печ, Дебрецен, Мишколц, премиери на книги в католическия университет в Пилишчаба или концерти в катедралата в Естергом - концерти, премиери на книги, откривания на изложби, театри и т.н.
И този шестчасов материал се повтаря четири пъти в денонощието, така че всички, стига да искат, могат да разберат какво правят хилядите унгарски музиканти, преводачи, издатели, писатели, поети, творците на изкуствата на изображенията и т.н.
***
А у нас - "МВР pictures productions" non stop.
***
И да, "Big brother" non stop.
***
Като тръгне човек от катедралата "Свети Ищван" към Националния исторически музей, може цял ден да си влиза от книжарница в книжарница, пък ако за десерт си остави и посещение на "Атлантис", дори и да става дума за най-дългия ден в годината, денят, предвиден само за разглеждане на будапещенските книжарници, не стига, за да се влезе навсякъде.
***
Като отвори човек сайта на СУ, от него разбира, че в него работят 596 доцента и 197 професора.
Това прави почти 800 хабилитирани преподаватели.
От тези точно 793 преподаватели или почти 800 души, има не повече от една десета, на които през последните десет години им е допускан достъп до медийното пространство.
Но, има сред 800 преподаватели на СУ един, който няма написана и защитена дисертация, но затова пък има папионка.
И вече три, макар и непоследователни мандата в НеСеРеТе или СЕМ.
Само от началото на тази година той има поне 800 медийни изяви.
***
Та, на 3 май, осем дни преди светлия празник на братята-светци Кирил и Методий, си позволявам все пак да напиша:

*ние нямаме телевизия като денонощната "Дуна", но имаме почти денонощен "Бигбрадър";
впрочем в Елада излъчването на риалити телевизионни формати като онази безподобна свинщина са забранени със закон;

**книжарниците на София са десет пъти по-малко от атинските и будапещенските, но като компенсация на това са като землянки или бункери;

***стотици преподаватели от СУ никога няма да бъдат допуснати до медийното пространство и поканени в което и да било телевизионно студио, макар че поне по стотина от преподавателите на СУ издават поне по една книга годишно - преводна, своя авторска или сборник. Само че тези стотици преподаватели не се гърчат като червеи в краката на силните на деня - които и да са силните на деня.
***
И после някой да не се чуди защо сме на 76 място по свобода на словото според Freedom House.
***
Защото словото у нас е навряно в книжарници-землянки.

ekaterina vitkova каза...

Браво! тъкмо се ядосвах, че съм го проспала...

Margarita каза...

Благодаря за репортажа!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)