четвъртък, април 15, 2010

Eдно логично завръщане

Най-великият антивоенен мюзикъл на всички времена в театър "София" е зле конструиран безкраен концерт с надробена сюжетна линия.
...
Мощният летеж на "Коса" върху немощната сцена на театър "София"? Колко "респектиращо"!
...
Подозрението нараства, особено като се знае, че оригиналните партитури за българската "Коса" са в ръцете на баналния Борис Панкин. Под неговата режисура най-великият антивоенен мюзикъл е зле конструиран безкраен концерт с надробена сюжетна линия.

( Патриция Николова, „Сега“)


Да драматизираш култовия мюзикъл "Ах, този джаз" само по себе си е театър на абсурда. Все едно на Бродуей да поставят "Пирин фолк фест".

...

Страхувам се, че проблемите на Борис Панкин и неговата "световна театрална премиера" започват тъкмо оттам. Улисан в мащабния си проект, той е забравил тъкмо тази праисторическа дилема, пратила не един и двама модернисти в музея на забравените.

Шумната рекламна кампания на суперпродукцията "Ах, този джаз" в Народния изигра лоша шега на режисьора Борис Панкин. Той така се стараеше да омайва настоящи и бъдещи спонсори, че вместо тях смая инак трудно поддаващата се на рекламни внушения традиционна театрална публика. И хората се наредиха в дълги, нетрадиционни опашки пред касите, за радост на директора Васил Стефанов. "Ах, този джаз!" е един необичаен аспект за театъра, публично призна той, ние имахме опасения дали публиката ще одобри този опит да разнообразим репертоара, встрани от почерка на Народния театър."

Този "опит" се оказа скъпоструваща авантюра, но лично на мен ми се струва, че не бива да зачеркваме труда и усилията на толкова много хора, които по никакъв начин не носят вина за чужди мегаломански амбиции. (Ивайло Диманов)


Трудно ми е обаче да приема това представление, което не е нито мюзикъл, нито вариете (изпитах нездрава носталгия по Хачо Бояджиев), нито театър, най-малкото шоу, още по-малко забавно. Под съпровода на побългарения аранжимент хор от бодри актьори в трика ентусиазирано изпълняват песните от филма. Балет "Арабеск" на предна линия отчаяно се опитва да бъде в синхрон, прекъсван незнайно защо от психологически паузи, в които се провежда сценичният разказ. И тук трябва да се разгърнат евентуалните актьорски дарби на основните персонажи в естетиката на психологическата драма.

Публиката е разкъсвана между хорово-танцов ансамбъл, интерпретация върху предполагаема Чехова стилистика и особено мрачна и безцветна представа за вариете. Това не е шоу, което да раздразни сетивата и ума ни. Чудно защо, след като това е най-скъпото представление у нас, сцената е празна, костюмите са незабележими, а осветлението е оскъдно? Защо зрителите трябва търпеливо да изчакват между сцените дългото тътрене при смяната на иначе бедния декор (бюро, маса, диванче, легло)? Защо в представление, което се заявява като мюзикъл, част от актьорите просто не могат да пеят, нито да танцуват? Защо Джо Гидиан (негов прототип е Боб Фоси) прилича на стар котарак (Михаил Петров), а бившата съпругата на Гидиан Одри Парис (една от най-ярките танцьорки) на сцената на Народния театър едва щрихира предполагаем танц, повече заета с това кой профил й е по-атрактивен (Аня Пенчева)? (Гергана Пирозова, Дневник)


Борис Панкин отново се втурва да завладява поклонниците на мюзикъла. Известният режисьор, който дръзна да направи "Ах, този джаз" и "Коса", сега вади "Оркестър без име". Докато кинаджии се чудят от години дали и как е възможно да снимат продължение на култовия филм, подписан от големите Станислав Стратиев и Людмил Кирков, Панкин измайстори сценична версия. Докато мастити продуценти се кахъриха, че не могат да открият достойни партньори или наследници на Велко Кънев, Филип Трифонов, Георги Мамалев и Павел Попандов, Панкин сега очаква бокс офисите да хвръкнат нагоре. Премиерата е утре в пловдивския театър. На първия ред ще седнат две от големите дами, участвали в създаването на мита - Катето Евро и Марги Хранова. Актрисата все още не е изиграла по-добра роля от тази на Рени. Поп звездата пък изпълни великолепно "Оставаме" на Борис Карадимчев. (Албена Атанасова, „Стандарт“)


В Музикалния театър продължават да са на мнение, че Борис Панкин не притежава необходимата музикална култура и вкус, за да бъде директор на институцията. Продължават да оспорват и начина, по който е проведен конкурса за директор на трупата. В разпратено до медиите писмо питат дали на министър Вежди Рашидов ще му стигне смелост и воля, за да спре злонамерения сценарий, обвит в "правилна" правна продецура? (Теодора Каролеева, Дарик)


След 13 дни протести сагата с Музикалния театър намери своето разрешение днес. Новоизбраният директор Борис Панкин се оттегли по собствено желание.

Борис Панкин: "Аз запознах г-н министъра със своето намерение, че след като няма чуваемост на моите намерения да реформирам, да модернизирам и европеизирам театъра, решението ми е да се оттегля. Както се казва, насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш."

Министър Вежди Рашидов е назначил Борис Панкин за негов съветник по музикално-сценичните изкуства, считано от днес. (БНТ)



Важното е госпожите и господата министри да знаят, че има хора, които ги подкрепят. Ние не искаме нищо от премиeра, само да работи спокойно, защото всички чувстваме, че през последните девет месеца се диша по-леко и се ходи по-сигурно и всичко това не можеш да го пипнеш." Това разказва Борис Панкин, съветник на министъра на културата Вежди Рашидов и театрален режисьор. Той е пред Министерския съвет, за да пожелае спорен ден на правителството. Там са и още шест души - част от фейсбук групата "Справедливост за всички". Те са организатори на проява за подкрепа на правителството, защото "тези хора са подложени на убийствена отговорност и искаме да предизвикаме някаква положителна емоция", обяснява още Панкин, който е един от създателите на групата.

"Това е първата про група във фейсбук – която не е против и не е срещу някого. Затова тя е формирана на Великден – на 4 април, за да може да съвпадне символично – с раждането на нова надежда, нова вяра. Затова решихме,че хората които почитат божиите закони, почитат и човешките. А те гласят че всекиму според стореното и справедливост за всички. Това е заемка от най-демократичната конституция и от клетвата, която американските граждани отправя към своя флаг", обяснява Панкин и продължава: Ние сме български граждани, събрали сме се без ограничения на възраст, пол, на етническия произход. Към тази сутрин в групата има 528 души. Съществува, както казва Левски – целият етнос. Хората са предимно млади, около 30-те години. Между тях са много широка палитра – като започнем от мис България 2007 г. Юлия Юриевич, рок легендата Иван Лечев, студенти първи курс от УНСС". (Лора Филева, Дневник)


Колко просто и логично.

PS. Някой се опитваше вчера да ми обяснява че свободата била робство, истината – лъжа, а черното – бяло. Словесната алхимия беше един от любимите прийоми на партийното време – бездарниците бяха назначавани за гении, нищожествата – за лидери, подлеците – за морални авторитети.

Трагедията се завръща като фарс.

8 коментара:

Bruce Wayne каза...

кога друг път Новините са отразявали 7 души с плакати... старите рефлекси между Културата и Властта от Оня строй не са забравени :)

Комитата каза...

Случаят е абсолютно симптоматичен, каква точно култура се обича с властта – и преди, и сега.

Анонимен каза...

Може би трябва да отбележим, че Лора Филева е дъщеря на Румяна Бъчварова, шеф на политическия кабинет на Бойко Брисов.

Нервната акула каза...

Горният коментар беше мой, извинявам се за спама.

Апостол Апостолов каза...

Какво ли трябва да стане, за да миряса ней- сетне Борис Панкин?

Администратор каза...

Ако ще пишеш за витизчии, без мен в RSS-а.

ekaterina vitkova каза...

Единственият резултат след като г.едах "Ах този джаз" в Народния беше, че ужасно,ама ужасно ми се прииска да гледам оригинала...:(

Bla каза...

О, театър? It's puke time!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)