Вторачване в козите

Снощи гледах „Мъже, които се взират в кози“

Всъщност, гледаше ми се „Мисия Лондон“, не защото имам кой знае какви очаквания, а главно за да съм в час с бг киното. Затова съм радостен, че Е. ме замъкна на „козите“.

Като бонус получихме емоцията на съвсем празен салон, и изживяването е неповторимо. Всеки момент преди филма очаквах да се обади глас по уредбата – „Кажете, ако искате да ви пуснем нещо друго“

Филмът има всички дадености да стане култов с цяло съзвездие в главните роли – Джеф Бриджес, Джордж Клуни, Юън Макгрегър, Кевин Спейси и достатъчно шантав сюжет.

Какво се случва на екрана? Юън Макгрегър е журналист, който е загубил вкуса към живота и заминава за Ирак, за да докаже нещо на...

Ролята на Спейси си е като за него (отново непоправим психопат с каменно лице), но можеше да не го използват толкова клиширано. Той е гений, може ли да му дадете малко по-различна роля следващия път.

Джеф Бриджес е човекът, създаващ паралелни реалности, почти както го правеше преди 18 години в „Кралят на рибарите“.

Джордж Клуни най-много намазва от всички, защото му е дадена възможност да изиграе герой, какъвто досега не е играл.

И се заплита един интересен въпрос – имаше ли начин да се спечели войната във Виетнам, ако тя беше водена по по-различен начин. Колко голяма беше необходимата промяна?

Отчайващата ситуация води до отчаяни мерки. Какво хипи-културата ще даде на военните технологии?

Тънката сатира подкарва под сатъра студената война, войната в Ирак, идеите за реформи в армията, „Междузвездни войни“, медийните клишета и вселената на „Аватар“.

Саундтракът е хипарски и готин.

Интересното е, че и зрителите не са сигурни през цялото време дали нещо се случва или просто всички са надрусани (като в „Страх и омраза в Лас Вегас“) или пък поукрасяват (като в „Голяма риба“). Но със сигурност, всеки се замисля за това как човек създава реалността си.

Към края, когато става много весело и любовта превзема целия екран, започваме да разсъждаваме дали всички религии по света не са сътворени от хора, които са изпушили нещо заедно или от тези, които по случайност са ги наблюдавали. И дали New Age философията всъщност е нещо повече от забавление за политкоректни мързели.

И как стените понякога не издържат на удар с глава.

След 18 години ще разберем.

(Защо 18? Гледайте филма)