четвъртък, април 29, 2010

Вторачване в козите

Снощи гледах „Мъже, които се взират в кози“

Всъщност, гледаше ми се „Мисия Лондон“, не защото имам кой знае какви очаквания, а главно за да съм в час с бг киното. Затова съм радостен, че Е. ме замъкна на „козите“.

Като бонус получихме емоцията на съвсем празен салон, и изживяването е неповторимо. Всеки момент преди филма очаквах да се обади глас по уредбата – „Кажете, ако искате да ви пуснем нещо друго“

Филмът има всички дадености да стане култов с цяло съзвездие в главните роли – Джеф Бриджес, Джордж Клуни, Юън Макгрегър, Кевин Спейси и достатъчно шантав сюжет.

Какво се случва на екрана? Юън Макгрегър е журналист, който е загубил вкуса към живота и заминава за Ирак, за да докаже нещо на...

Ролята на Спейси си е като за него (отново непоправим психопат с каменно лице), но можеше да не го използват толкова клиширано. Той е гений, може ли да му дадете малко по-различна роля следващия път.

Джеф Бриджес е човекът, създаващ паралелни реалности, почти както го правеше преди 18 години в „Кралят на рибарите“.

Джордж Клуни най-много намазва от всички, защото му е дадена възможност да изиграе герой, какъвто досега не е играл.

И се заплита един интересен въпрос – имаше ли начин да се спечели войната във Виетнам, ако тя беше водена по по-различен начин. Колко голяма беше необходимата промяна?

Отчайващата ситуация води до отчаяни мерки. Какво хипи-културата ще даде на военните технологии?

Тънката сатира подкарва под сатъра студената война, войната в Ирак, идеите за реформи в армията, „Междузвездни войни“, медийните клишета и вселената на „Аватар“.

Саундтракът е хипарски и готин.

Интересното е, че и зрителите не са сигурни през цялото време дали нещо се случва или просто всички са надрусани (като в „Страх и омраза в Лас Вегас“) или пък поукрасяват (като в „Голяма риба“). Но със сигурност, всеки се замисля за това как човек създава реалността си.

Към края, когато става много весело и любовта превзема целия екран, започваме да разсъждаваме дали всички религии по света не са сътворени от хора, които са изпушили нещо заедно или от тези, които по случайност са ги наблюдавали. И дали New Age философията всъщност е нещо повече от забавление за политкоректни мързели.

И как стените понякога не издържат на удар с глава.

След 18 години ще разберем.

(Защо 18? Гледайте филма)

10 коментара:

Господин И каза...

Яко, аз не съм с чак такива впечатления от филма, но може би нямам културния и исторически фон, за да го разбера по този начин. :)

Longanlon каза...

баце, тва беше най малоумния филм евър, ше ме прощаваш...

Комитата каза...

Не съм спрял да се смея. От комедия какво очаквате? ;-)

eva каза...

хехе малко ми прилича на human traffic (от 1999, но го гледах вчера) само че там са надрусани party ppl :) заинтригува ме, тенкс :)

Bia каза...

и мен ме изкефи много :)))

Стойчо каза...

А помниш ли оня младеж, който заби баба Яга в единственото дърво на полето? Май беше от РВ-то (без да съм сигурен);-)

Хесапов каза...

Не мисля, че филмът е толкова впечатляващ. Обичам идиотските истории, но тази не е добра. Много измъчена ми се струва, като сценарий действието е нагласено, не се развива естествено...
В интерес на истината филмът го дръпнах от инета и го гледах на компютър, а в кино е друго...
...мисля, че можеше да бъде наистина смешен...

Комитата каза...

Филмът не е гениален. Може би трябваше да завърша с едно изречение, че малко не му достига. Но на мен като емоция ми беше напълно достатъчен. Единственото, за което леко ме беше яд, че на Кевин Спейси не му дадоха много възможност да се изяви.

Хесапов каза...

Мисля, че ако линията на героя на Джеф Бриджес беше развита повече филмът щеше да стане много майтапчийски.

sportal каза...

Отдавна му се каня.С толкова имена няма да се пропусне

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)