четвъртък, април 22, 2010

Ти си социалист!



От Македония идва дефиниция на понятието "социалист". Не отричам, че ме развълнува ;-)

36 коментара:

Стойчо каза...

Аз, като един прикрит социалист, е крайно време да кандидатствам за възстановяване на македонско гражданство! Венсеремос!

Ангел Грънчаров каза...

Текстът на тази песен бъка от неистини и лъжи - както, впрочем, е характерно за социалистите, независимо дали са македонски, български или от Занзибар. Неслучайно е казано: "Социалистите понякога може и да не убиват, но винаги лъжат". Ала като се вземе предвид, че лъжата всъщност е директно посегателство и убиване на истината, а също така и на душите на ония, които се оставят да бъдат излъгани, то изводът е, че социализмо-комунизмът винаги убива. Само дето начините на убиване са най-различни, перфидни и усъвършенствани до световни висини; явно доста са се упражнявали в различните видове убийства, та да достигнат до такова пълно съвършенство в тази област.

Та в този смисъл и мен тази песен ме развълнува: щото когато някой лъже, ми става гадно и не мога да не реагирам. А когато се пък възпее социалистическата лъжа в песен, това вече е връх на наглостта...

Ангел Грънчаров каза...

И затова следва да се реагира, понеже ако мълчим, ако се оставим на социалисто-комунистическия поток от неспирни лъжи, то като едното нищо ще бъдем удавени дотам, че в един момент ще станем неспособни да правим разлика между лъжа и истина, сиреч, ще станем безчувствени към истината.

Безчувствеността спрямо истината по моето разбиране е първият признак за разпознаване на автентичния социалист...

Хесапов каза...

Може би певците в клипа бяха целокупния централен комитет на МСМ. Липсваше ми едно негърче за цвят и космополитизъм и антиглобализъм.
...Иначе г-н Грънчаров е прав в съжденията си. Ще допълня само, че лъжата си е първородния грях не само на македонските партии, а на цялата им философия за светът.

Анонимен каза...

Това кокошите глави като Ангел Грънчаров нямате свършване.

Марин каза...

Аз мисля, че клипчето действа много положително на обществото - изяснява какви са хората, които се занимават с тази работа, и какви са способите им. В този смисъл ей сега ще го разпратя на всички колеги.

Търновец каза...

Има некои арни цури во спотот! :)))

dedo pene каза...

Коко паре 4инат тиа бре да си узмем една

wattie каза...

Ще ми е интересно как господин Грънчаров ще изпее подобна позитивна песен на тема "ти си капиталист". Естествено вълнува ме текста и посланието към обществото. Ще ми е интересно и общественото мнение.

Забелязал съм, че в България всички "десни идеи" се свеждат до "оплюване на левите" и нищо друго. То същото важи естествено и в обратната посока въпреки, че социалистическите призиви са по-вървежни сред бедните (а ние сме бедни). Поне да имаше адекватна конкуренция, а то Нако псуйе Дако. Двамата после си пият у кръчмата с народни пари. А народът плюе ту по единия, ту по другия... И пак дърво...

wattie каза...

Впрочем също като Марин намирам клипчето за изключително позитивно и добро - в него има както позитивни послания, така и добре застъпена идеология. Ще ми се да видя подобна кампания от поне една българска партия, но едва ли. Аз също ще го промотирам сред познати. Да видят как е в нормалните държави...

Ангел Грънчаров каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Ангел Грънчаров каза...

"... социалистическите призиви са по-вървежни сред бедните (а ние сме бедни)"

Имаш предвид най-вече умствено бедните, нали? :-)

А за "възпяването" на капитализма ще кажа това, че той не се нуждае от песни, нито от престорен патетизъм, нито пък от лъжи - както от такива неща се нуждае социализмо-комунизмът. Да се изразя с израза на нашия любим премиер: "Шменти-капелите се нуждаят от песни", а това, което е истинско, не се нуждае от фалшиво-патетични песни.

Но все пак почети книгите на Айн Ранд или на Хайек за да схванеш логиката на капитализма, неговата жизнена и жизнеустойчива истина. Намери си в интернет и гледай, примерно, филма The Fountainhead - за да разбереш тия прости истини за капитализма, а също и да избиеш от главата си левите илюзии, които са толкова вредни особено пък за младия човек.

Вредни са, защото са път към безделничеството и паразитирането. Социалистите обикновено нищо не дават на обществото, а само се мъчат да вземат, и то по всевъзможни начини ("Грррраби нагрррабеното!", кражби, "държавно-регулирана икономика", "ние сме против частната собственост, ний искаме сичко да е общо" (запитай се защо искат социалистите всичко да е общо?), измами, откровено разбойничество и пр. Запитай се също така защо соцалистите искат да облагат с високи данъци ония, които работят и затова нямат време да са социалисти?

На що са способни социалистите и техните коалиционни дружки си личи най-добре ако се проследи онова, което те направиха съвсем скоро, по време на управлението на тристранната разбойническа коалиция. Впрочем, и президентът на България е соцалист. Нещо да е дал на обществото агент Гоце? Не, няма такова нещо, само е вземал и получавал. Получи даже и мезонет от приятеля си Манджуков. Получи за подарък и пушка от 50 000 евро, за да убива своите узбегски козли. Сигурно и други неща е получил от таваришчите си от Газпром и Кремъл, на чиито интереси така усърдно служи откакто е президент. Тия неща не стават за тоя дето духа, а се правят за пари, и то за съвсем хубави пари. Пример: виж какво направи немският канцлер, социалистът Шрьодер. Какво направи ли?

Ще ти кажа. Сключи договор за "Северен поток" с руснаците докато беше на власт, а като падна от власт, замина на хубава заплата в Газпром ("консултантска"), за некакви си там 250 000 евро на месец (официално). Ето ти пример що представляват социалистите, кои са най-интимните им сърдечни импулси, които ги вдъхновяват. Аз не пиша тия неща току-така, а понеже са истина. Затова неизбежният, пък макар и суров извод е: Паразитирането е модус вивенди на социализма...

Ангел Грънчаров каза...

И още един извод трябва да се направи на основа на казаното по-горе: склонността към крадене, която върви ръка за ръка с любовта към лъжата, е най-сигурния признак за разпознаване на автентичния социалист. Впрочем, ония, които ги мързи да работят, непременно стават социалисти. Примери колкото щеш: Дмитрич Станишев, Георги Пирински, Георги Димитров, Уго Чавес, Фидел Кастро, Тодор Живков (него пък дори и да учи го е мързяло доста!), Йосиф Сталин, абе кой ли не, не може да се изброят никога, щото всички социалисти и комунисти ги мързи така, че ако ги и болеше в същата степен, не знам какво щеше да стане. Социалист е оня, който нищо не е допринесъл за обществото, а само е получавал, само е паразитирал, само е "разпределял" (социалистът "разпределя", той не произвежда!), само е "организирал", само е управлявал разпределянето на благинките. Това е социализмът: тия, които работят, просто нямат време да стават соцалисти, те се трудят, те нямат време да пеят възторжени песни за труда, както това правят социалистите. Привърженикът на капитализма се труди, а социалистът просто пее песни за труда. И за справедливостта! Леле-мале! Наглост е другата дума, обозначаваща това що е социализъм...

Та нима някой от тия, дето пеят и маршируват в споменатото македонско клипче, някога нещо са работили?! Изобщо не им личи, млади са, а са охранени така, че явно никога никаква работа не са вършили.

Ангел Грънчаров каза...

wattie, понеже забелязвам че си любознателен, ето ти поне два текста, които нищо чудно да те накарат и да се позамислиш: Защо мразя комунизма и “Да няма богати” или “да няма бедни”?. В моите книги, а също и в блоговете ми, съм отделил много внимание на разобличаването на тази изцяло погрешна и вредна душевна склонност, наречена "социализъм"; потърси, запознай се, научи, размисли, потърси истината. Търсещите истината в степента, в която са небезразлични към нея, вече не са податливи на проказата, наречена "социализъм"...

wattie каза...

Грънчаров - съжалявам, отдавна не те чета. Ти си болен. Всеки инакомислещ за теб бива определен като "комунист". Понеже моето семейство много е страдало от т.нар. "български комунизъм" аз не обичам да разговарям с такива хора като теб - не си ми приятен и не ставаш за качествена дискусия. Отишъл си от едната крайност в другата. Нито една крайност не е полезна. Не обичам да живея в общество разделено на полюси и отбягвам хора, които живеят така.

Успех в политическата кариера.

Н.Никифоров каза...

Даже и Гоце Делчев го има в клипа. Какво по-положително от това? :)

Mladen каза...

Ако наистина някой се е трогнал от тези клипчета ще се смая. Реалностите за така назовалите се социалисти са съвсем други и най-лошото при тях е лицемерието. Те говорят ляво, а действат нека го наречем дясно. Примери ужасно много. Скоро в UK беше установено, че шефът на агенция ли е , министерство ли е за равенство и тнт си е харчил доста държавни пари като че ли са си негови: за скъпи ресторанти и тнт. Това е за съжаление масово явление, защото човекът си е човек и мисли най-вече за себе си и близките си, и това е естествено. Разликата е, че социалистите (не казвам 100 % от тях) често лицемерят като се обявяват за някаква справедливост, а после само преразпределят без реално да създават и заслужават това което вземат. Крият се зад някакви добре натруфени думи и си живуркат.

Или известният Блеър, който увещаваше как децата трябва да ходят в държавни училища, а неговите са били в частно.

Аз лично не изкарвам много пари, но не искам да вземам наготово и преразпределям, както и не искам някакви бюрократи да ме ошушкват, за да могат вечно безработните и гледащи по цял ден телевизия да имат сходен стандарт с моя, а самите те да си ходят по ресторанти и да харчат моите данъци за скъпи вечери. Това не е добре за обществото.

Ангел Грънчаров каза...

wattie, не става въпрос за четене, а за мислене; нечетящите винаги са немислещи; мисленето е неотделимо свързано с изразяването с думи; ерго, нечетящият се е отказал от мисленето :-) Бъди жив и здрав; непримиримо немислещият, оказва се, си ти?

wattie каза...

Грънчаров - на света има толкова много сериозна литература, която да прочета, че тъй или иначе няма да ми стигне живота дори за малка част от нея. Така, че последната книжка, която ще захвана ще бъде твоята. Чел съм ти някои от статиите и знам що за стока си. Говориш половин истини - това не ми харесва.

Марин каза...

След кратък умствен напън се сетих за един стар лаф:
Ако млад човек не е социалист - няма сърце. Ако стар човек е социалист - няма акъл.

Всъщност за сегашните български условия би могъл да се модифицира на:
Старият социалист или има пари, изкарани от политика или няма акъл. Младият социалист или няма пари или има акъл как с политика да изкара пари.

Изключения от правилата има, но те само ги потвърждават.

Анонимен каза...

Никой не припозна Комитата, участваш в групата. Не се знае кой вятър го е отвял там. Социалист е мръсна дума. Грънчаров е много умен, мисли мисли, па и пише. Стойчо като не стана капиталист, защото за това е нужно дупе, демонстрира прикрит социалист.

Mladen каза...

wattie: Не знам какви книги четеш, ама дикиш не ти е хванало. Това е моето мнение за теб.

Анонимен каза...

Лично мое мнение е, че между два избора винаги има и трети. Нито комунизма, нито капитализма водят към нещо добро. И докато има хора който се борят между двете идеологии коя е по добра няма да се намери правия път,който е заглушен от глупави спорове. Единствения спор който може да съществува е коя от двете системи е по скапана и по утопична. Между другото комунистите оцеляват и в двете еднакво добре, даже в капитализма крадат повече.

Ангел Грънчаров каза...

По повод изказването на последния анонимен една забележчица:

Най-изгодното за комуно-социалистите е тяхната варварска представа за обществено устройство, при която едни ще работят, а "другарите" ще лапат, да бъде приравнявана с това най-естествено и нормално устройство на отношенията, което имаме при обществото на свободния пазар, именувано неправилно "капитализъм" (то си е тъкмо свободно пазарно общество, а не нещо друго!). Ако комуналната представа на социалистите за обществено устройство бъде възприета като алтернатива на свободното пазарно общество, то това е признание, че за социалистите са неприемливи най-базисните ценности, до които в своето развитие е стигнала човешката цивилизация: свободата и самодейната индивидуална личност.

Помислете малко какво излиза: самата дума "социализъм" подсказва, че за социалистите (да не говорим за кръвните им братя, комунистите) социумът (в лицето на държавата, или пък комуната) трябва да доминира над личността, което не оставя и помен от човешката свобода: когато другите (в лицето на държавата) имат приоритет, личността бива потисната, използвана, ограбвана и прочие.

"Капитализмът" пък, т.е. свободното пазарно общество, се покои и основава тъкмо на двете велики ценности, до които в своето историческо, културно и духовно развитие е достигнало човечеството: суверенната човешка личност и нейната свобода. Около тия базисни ценности възниква цяла звездна система от други ценности, а именно частната собственост, пазарът, неотнимаемите човешки права на индивида, уважението на другия човек и прочие.

Свободното пазарно общество за разлика от всички видове комунизми и социализми не е изобретение на някакъв болен мозък, а е творение на самия живот, той е отговорът, който човешките същества са намерили на призива на самия живот; затова "капитализмът" е толкова жизнеустойчив, адаптивен към потребностите на самия живот, затова той е вечната форма, в която може да се побере животът и преди, и сега, и в бъдещето. А социализмите са еднодневки, понеже нарушават базисни и субстанциални принципи, отговарящи на човешката природа и на живота. Разсъдъчно-утопичните социализмо-комунистически модели на обществено устройство затова винаги водят до страшни човешки трагедии: до поголовна бедност, до морална и личностна деградация на огромни слоеве, до масови разбойничества и кражби от всякакъв вид и характер, до посегателства спрямо самия живот, ексцесии от всякакъв род, убийства, кръвопролития и какво ли не.

Ангел Грънчаров каза...

С горното аз не казвам, че "капитализмът" е панацея или пък е "съвършено обществено устройство"; няма такова нещо. Ако вярно бъде разбрано казаното, ще се установи, че най-ценното при него е, че благодарение на откритостта му към свободата и живота, капитализмът е най-гъвкава, динамична и адаптивна форма на социален живот, която осигурява простор за творческите изяви на свободните и суверенни индивидуалности и техните дарования. Оттук "капитализмът" черпи своята непресекваща жизненост и екзистенциална пълнота. Той е способен да решава противоречията си, от кризите винаги излиза по-силен, докато социализмите са социални режими на непрекъснат обществен и морален упадък, на разрухата и на провала навсякъде и във всичко.

Търсенето на "трети път", който вие, драги анонимен, предлагате, е опит за правене на "дървено желязо"; желязото, каквото и да го правите, все си е желязно. Да се обединяват "социалистически форми на разпределение" (социализмът е силен в разпределението, не в създаването и в производството, а в лапането на вече произведеното от други!) с капиталистическите начини на производство на благата е тъкмо този бленуван най-вече от социалистите "трети път", понеже за да има какво да се разпределя то преди това трябва все пак да бъде произведено.

Затова левите в Западна и Северна Европа, подобно на паразитите, и насърчавайки най-долните страсти в човешката природа, са правили в изминалия ХХ век опити за "социализирването на капитализма", за повишаването на неговата "социална справедливост". Тоест, отбележете, не за усъвършенстване на справедливостта на капитализма - той, впрочем, е най-справедливата и хуманна обществена структура - а за повдигане на неговата "социална справедливост". Ако вникнете в това какво означава не просто справедливостта, а "социалната справедливост", вдъхновяваща толкова социалистите - те, виждаме, дори са големи песнопойци, те предполитат песни да пеят за труда, само и само да не работят! - ще разберете толкова порочната същност на социализма, срещу която ние, дясноориентираните хора, решително заставаме.

Ангел Грънчаров каза...

А ние искаме това: да не се насърчава склонността на някои слоеве към паразитиране, да се пресичат възможностите някой да се облагодетелства неправомерно от резултатите на труда на друг човек, т.е. индивидите да бъдат насърчавани към толкова естествената проява на тяхната жизнена дейност: да поемеш собствения си живот в своите ръце, да работиш целеустремено за своя личен успех и просперитет, което по обиколен път, когато тази нагласа почне да се споделя от мнозинството от хората, неизбежно прави цялото общество богато и доволно. Да не се пречи на най-активните слоеве да изразяват своя творчески потенциал, напротив, те да бъдат насърчавани. Държава да има доверие на индивидите да се справят сами в предизвикателствата на живота - екзистенциални, икономически, социални, психологически и пр. Държавата да изпълнява перфектно своите задължения по сигурността, законността и пр., т.е. да създава най-благоприятни условия за изява на индивидите, а не да им се меси, да им пречи, да вреди, като се настанява в сфери на дейността, където тя само разваля, обърква, спъва и пр.

А след като едно толкова рационално употребяващо човешкия и личностния си потенциал общество, каквото е обществото на свободата, наречено така неудачно "капитализъм", натрупва ресурс и богатства, тогава, разбира се, ще могат да бъдат подпомогнати ония индивиди, които наистина не могат да се справят сами: болни, инвалиди и пр., които заслужават помощ. Това е справедливостта, всичко друго, което предлагат социалистите, е демогогия и мошеничество. Затова социализмът иска да бъдат подпомагани едва ли не всички, а най-много да лапат, разбира се, таваришчите социалисти, щото тъкмо те ще разпределят, тъкмо те ще бъркат в каците с мед, ще си лижат ръцете и прочие благинки, от които се разтапя в такава неописуема нежност всяко социалистическо сърце.

Това исках да ви кажа, темата е благодатна, но да не прекалявам с думите: ония, които искат да разберат, и без думи разбират, ала ония, които не щат да разберат, на тях и най-простото по никакъв начин не може да им бъде обяснено. Социалистите никога няма да приемат ценностите на свободната и отговорна личност, на които се основава "капитализмът", по една най-проста причина: за тях капитализмът им е лично неизгоден, понеже той поставя всеки на заслуженото му място. Правете си изводите кои и какви хора са предразположени към социализъм.

Ония личности, които чувстват напора на сили и таланти, не щат държавата да ги оправя или да им туря по нещичко с лъжичка в широко отворените усти; те считат това очакване за срамно и унижаващо достойнството им; те разчитат на себе си, на своето, не ламтят за чуждото - и не щат нищо наготово. Докато социалистите, както виждате, са вдъхновявани главно от идеята за ефикасно паразитиране от обществото и за носенето им на гърба от другите по една най-проста причина: понеже са некадърници, обречени да бъдат вечни аутсайдери, понеже ги мързи, по тази причина именно и пеят песни за труда, ала не щат да се трудят, и по тази причина ни проповядват социализъм, вместо да се захванат за някаква работа.

Това е истината, колкото и да е неизгодна за червените, за левите, за "социално-справедливите" паразити, каквито винаги са били социалистите. Погледнете само Гоце и Дмитрич, какво има да говорим повече?!

Ангел Грънчаров каза...

Извинявам се за дългия коментар, който ми се наложи да направя, но темата си заслужава. Надявам се собствениците на този блог да погледнат благосклонно на зародителата се дискусия и да не я прекратят - понеже за установяването на истината ни се налага да понесем и известни неудобства.

Примерно: да прочетем един по-дълъг текст :-)

wattie каза...

Да, "суверенната човешка личност и нейната свобода"... За анархия ли говориш Грънчаров или наистина си вярваш, че това, което описваш е "капитализъм"???

Човекът по природа е хищник (животно, което винаги ще граби максимално много за себе си). Системите фашизъм, капитализъм и анархия се отнасят за другия тип животни - тревопасните (които си помагат едно на друго с цел оцеляване). Човечеството никога не може да премине отвъд бариерата на контролираната икономика (т.е. фокусирана в ръцете на този или онзи олигархичен кръг) защото това ще бъде против природните му закони. Никога не можеш да накараш хората в едно общество да обичат обществото повече от самите себе си...

M каза...

Аз ще пусна видео отговор ;)
http://www.youtube.com/watch?v=X_1WTb-kbck

wattie каза...

Sex Pistols и комунизъм? Странно сравнение...

Поздравявам Мария с две истински пънк песни:

http://www.youtube.com/watch?v=3bZzM4s0Hgs

("субтитри": http://www.plyrics.com/lyrics/exploited/fucktheusa.html)

и

http://www.youtube.com/watch?v=Le7Kgtv4-6M&feature=related

("субтитри": http://www.lyricstime.com/exploited-they-lie-lyrics.html)

Ангел Грънчаров каза...

wattie, от това, което пишеш, си личи, че перфектно си ме разбрал :-) Усърдствай, търси, един ден може и да ти се открие истината; блажени са търсещите, а пък многознайковците, дето не им се мисли и чете, понеже си мислят, че сичко си знаят, са досадници, на които изобщо не трябва да им се обръща внимание...

Станислав каза...

Според мен също, клипчето има доста приятна музика за слушане. Но също съм на мнението, че зад приятните за охото ноти стоят лъжи и илюзии. Именно предлагане на сладки илюзии е подходът с който работят подобни партии. За жалост много хора им се връзват, повярват и съответно дават власт.

Анонимен каза...

От Лазо:

Е нема такава порнография. Там май верно си е в известен смисъл още някаква форма на соц. За БГ поне си мисля, че няма да е лесно да се намерят толкова много участници за клипче на БСП (които да не са цигани де).

Анонимен каза...

Коментар не съвсем по конкретиката на темата. Ивица Боцевски може би се връща публицистиката, при това с някогашната му острота:


Штафета на младоста

За жал, наместо одговор на предизвиците, владејачката партија повторно ќе ја трча Штафетата на младоста и ќе се колне на верност, овој пат во татковината

... фанатизираната маса го воскликнува името на неприкосновениот самодржец, а младите ефеби и весталки го изведуваат својот сензуален танц пред задоволните очи на врховниот свештеник и војсководец. Тој ликува, уживајќи во изразите на верност што неговите верни поданици со децении му ја укажуваат на празникот на неговото божествено раѓање. На врвот на овој годишен ритуал, здравата и полетна младина ќе му го предаде фалусоидниот симбол на вечна младост на полубогот, кој на овој начин симболично ќе ја обнови својата потенција и ќе докаже дека тој е бесмртен, неговата моќ е вечна, а неговата љубов и грижа за неговите поданици е бесконечна...

Не, ова не е сцена од ритуалите на египетските фараони или на персиските сатрапи, а ќе ги разочарам и љубителите на антиквизацијата затоа што ова не е сцена ни од вавилонските денови на Александар. Дејството на оваа драма се одвива на Стадионот на ЈНА во Белград во 1979 година, кога задишаната згодна приштинка Санија Хисени за последен пат му ја предаде Штафетата на младоста на веќе сенилниот комунистички диктатор Јосип Броз.

Меѓутоа, ни во антиката, а ни во модерното време симболичките ритуали не успеаја да ја воскреснат потенцијата на самодржецот. Следната година тој си почина, а во историјата на политичката глупост Македонија се впиша со инструкцијата што скопската комунистичка партија им ја даде на своите членови. Според насоката од партијата, во сите колективи требало да се гледа преносот на погребот на Тито, а кога сандакот ќе се спушта во вечното почивалиште, скопските комунисти да грмнат „Друже Тито, ми ти се кунемо“.

Анонимен каза...

Што друго да се очекува од еден гнил систем, каде што сета моќ е во рацете на еден поединец, каде што ништо, буквално ништо не се презема без амин од самодржецот и каде што дворските игри се замена за одговорноста и професионализмот.

Меѓутоа, светот во тие години дневно се менуваше, предизвиците стануваа се' поголеми, а противречностите во сојузната држава се' поопасни. Ветриштата на промената ги срушија воените диктатури во јужна Европа, а загадочната тишина од Берлин до Владивосток беше предвесник на бурата што ја однесе на буништето на историјата и последната голема илузија на дваесеттиот век - комунизмот.

За тогашна социјалистичка Југославија, тоа како да се одвиваше на друга планета. Смртта на комунистичкиот полубог не означи почеток на демократијата и влез во постмодерното. Југословенската младина, опиена од ритуалите и историските митови на режимот, и натаму фанатично ја трчаше Штафетата и пееше „Друже Тито, ми ти се кунемо“. Ритуалната порака на последната штафета беше прикажана со осумте капки крв, за осумте републики и покраини, која симболички ја претскажа граѓанската војна во поранешна Југославија.

Сеништето на Штафетата и натаму продолжи да кружи низ поранешна Југославија. Барајќи ја сигурноста што им ја нудеше комунистичкиот диктатор, „штафетарците“ и натаму се во потрага по нов самодржец, кој ќе им ги врати самодовербата и идентитетот, а воедно ќе утврди нова религија, нови симболи и нови споменици. За многумина и натаму лажната сигурност што ја нуди авторитаризмот е поприфатлива од личната одговорност што ја нудат слободата и демократијата.

Но, воскреснува ли Штафетата на младоста повторно во Македонија и тоа во 2010 година? Денес Македонија се соочува со многубројни предизвици - економската криза од 2008 година темелно го измени светот, комплексностите на живеењето во мултиетничкото македонско општество бараат силно и одговорно лидерство, европската иднина полека се губи некаде во нејасната далечна иднина, а македонските граѓани заостануваат во трката за приспособувањето на новите услови во се' позабрзаниот и понемилосрден глобализиран свет.

За жал, наместо одговор на овие предизвици, владејачката партија повторно ќе ја трча Штафетата на младоста и ќе се колне на верност, овој пат во татковината. Новата македонската политичка младина ќе се занимава со педесет дена церемонии за славење на новата Штафета на младоста, чиј триумфален почеток беше одбележен завчера, затоа што „за татковината се работи“, а чиј триумфален слет ќе биде одбележан на скопскиот плоштад, најверојатно дотогаш веќе украсен со симболите на новата македонска заблуда.

Повторно некои млади штафетарци ќе го докажуваат својот фанатизам, а веќе средовечните Титови штафетарци (сега на највисоки позиции во македонската опозиција), со завист ќе го следат патот на новата Штафета на младоста и ќе сонуваат за моментот во иднината кога тие ќе бидат на подиумот, а некоја нова Санија Хисени ќе им ја предава старата Титова штафета. Во битката меѓу новите и старите штафетарци ќе настрада единствено демократската култура и здраворазумската дебата во Македонија.

Единствено се прашувам чија потенција овој пат ќе ја лечи новата „штафета на младоста“?

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=A125224AC79298468D4D51AA014ABFD8


АнонименЪ

Анонимен каза...

Абе смехотворни малки човечета (без пари) - аз съм един от малкото, които притежават много. Във вашия нов свят вие искате различни хора (например тъпанари като вас и умни като мен) да притежаваме еднакво(равни възможности по вашему). А не искате ли да ме хванете за оная работа? Ае марш да произвеждате, задници балкански, че да не получите пак обеднен уран по кратуните...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)