сряда, април 14, 2010

Най-големият брат

Така се случи, че гледах Big Brother, а след него „Животът на другите“ – уникалният немски игрален филм.

Може би се размеквам от възрастта, но "Животът на другите“ ме потресе, въпреки че е леко наивно разказана история от живота в ГДР под зоркия поглед на другарите със сиви костюми и завършва със сантиментален финал.



Няма да ви разказвам сюжета, то и без друго е ясно за какво става дума.

Творбата си има паралели – ние имаме „Лице“ на Блага Димитрова, руснаците имат „Аквариума“ на Виктор Суворов. Най-общо казано, щом започне да избива човешкото у човека, той мигновено става враг на „развития социализъм“.

Моите анонимни читатели, които толкова обичат да ми хвалят онова време, колко „добре“ били живели, че и аз така, как съм смеел да се оплаквам, бих им препоръчал да го гледат. Лошото е, че те са го „гледали“ вече тоя филм и то на живо откъм грешната страна, изглежда.

Филмът е по-дълбок от една обикновена антикомунистическа прозападна критика на червения строй, кара ни да мислим за значението на думите „конформизъм“, „приятелство“, „изкуство“, „талант“, „любов“ и съвсем ясно подсказва – може ли човек да се занимава само със занаята си, без да обръща внимание на „голямата политика“ или тези, които твърдят, че правят така, вече са се предали?

И за вечния въпрос за доброто, злото и компромиса.


Интересно, че този филм, за разлика от „Сбогом, Ленин“, не успя да си пробие път до кината. Темата вече „не е актуална“, нали така, другари, които работехте за родината?

И историята се повтаря – веднъж като трагедия и веднъж като фарс.

Отново ми дойде желание да си потърся досието в комисията.

А какво има общо с Big Brother ли? Вероятно, че доброто не се намира пред камерата, но то намира начин да съществува. И е въпрос на личен избор.

PS.
София.
От 8.00 до 10.00 часа сутринта пред Министерски съвет ще се проведе гражданска проява в подкрепа на правителството.  (RT: @IvanBedrov)


.

21 коментара:

Follower каза...

Филмът наистина е добър. Чак се зарадвах, че по комунистическо време съм била твърде малка, за да помня каквото и да е.

Михаил каза...

Анонимните или не читатели, които имат носталгия по "по-добрите"времена, винаги съм ги делял на две групи:

а) "Забравили" - носталгиците, спомнящи си младостта и помнещи само хубави детайли (което си е положително свойство на паметта, но не и в нашата политика) и забравили всичко друго. Както мъжете си разказват хубавите спомени от казармата след години. А колкото повече години минават, толкова по-хубави стават спомените.
Има и малка подгрупа на "мързеливите", които просто ги мързи да си правят паралели.

б) "Възползвалите се" - тези, които имаха полза от онзи строй (нека не се заблуждаваме - те бяха много) и при които сегашното състояние наистина е по-лошо - не само финансово, а и властово и по всякакъв друг начин.

Всичко попадат в някоя от двете групи. Даже и тези, които се правят на безразлични. Защото не може да си безразличен към подобен строй - все в един момент трябва да вземеш страна.

Анонимен каза...

Филмът не си проби път към кината май по други причини, а не защото не е актуален.
Аз живея в страна извън Европа, която никога не е била комунистическа, и киносалоните бяха пълни.
По същото време търсенето на "Животът на другите" в Гугъл не връщаше почти никакви резултати на български. Поне не що се отнася до филма.

Lemon каза...

Живеех още в Германия, когато излезе филмът, което беше доста преди да спечели Оскар. Когато го спечели - тръгна отново по кината със същия невероятен успех.
А защо в България не е тръгнал по кината? Ами погледни програмата им (не по време на някой от филм фестивалите) и отговорът е пред теб. Тъжно.
Тогава писах за него, мои приятели го търсеха по българските торенти, но дълго време май нямаше субтитри, та пак беше за ограничена публика.

Комитата каза...

А ние имахме „Вартбург“ – пушеше, дрънчеше, затова пък харчеше много.

Комитата каза...

Георги Марков много добре е описал този процес – трансформацията на фанатика в човек, докато използвачите си остават използвачи.

arch(minus) каза...

В Германия се водеше голям дебат доколко реалистичен е образът на главния герой. Преобладава мнението че е крайно нереалистичен, защото няма висш офицер от ЩАЗИ, който да е минал на другия страна. Имам няколко познати, които са установили че имат досиета - прегрешението на единия беше единствено че е женен за чужденка. Изобщо смятам че в тази организация прословутият немски буквализъм е имал много широко поле на изява.

wattie каза...

Във всеки режим има облагодетелствани и прецакани. Нашата лична задача е да не бъдем прецакани. За индивида не е важно каква е системата около него - важно е да вземе най-доброто от нея.

В макро план... Смятам, че сега в момента сме много повече прецаканите, отколкото бяхме преди, НО имаме тенденция да намаляваме. Поради частта на изречението преди "НО" хората изпитват носталгия. Съвсем нормално е - не ги съдете.

Впрочем отричайки и заклеймявайки всичко старо като "лошо" ние никога няма да излезем от тинята. В социализмът имаше много хубави неща, от които трябва да се поучим и да върнем като практика. Лошото е, че новите "демократи" не желаят. И обратно - "носталгиците" заклеймяват всичко ново...

Така, че няма да се оправим. Черно-бяло гледа народа, в сиво ще си живее! Ами живейте!

Комитата каза...

Имах привилегията да живея добре по време на социализма. Никога, при никакви обстоятелства не бих пожелал същия начин на живот на никого. Това беше общество, което третираше хората като животни. Естествено, за една кокошка в птицеферма, животът е хубав - хранят те, поят те, нищо не искат... докато не поискат. Истината се познава в сравнение. И много странно, като се живееше толкова добре по социализма, защо го охраняваха така свирепо. Никой да не си избяга от щастието, вероятно?

А в темата за ДС носталгия може да има само от хората, работили в ДС и то във филма точно се вижда и защо.

Анонимен каза...

"Отново ми дойде желание да си потърся досието в комисията."

да те "отворя" - за да имаш досие ,трЕбе да имаш качества !

wattie каза...

Пак казвам - нещата не са черно-бели. Лесно е да се тъпче загубилия и да се величае победителя. Това всички го могат. Да се преценява трезво и обективно обаче не може почти никой. Обикновено човечеството разбира макро процесите чак, когато са отдалечени със 100тина години в историята... а дори и тогава пак не е напълно обективно...

Комитата каза...

wattie, не съм съгласен. човек затова е човек, защото може да различи доброто от злото. Компромисите, които сега (доброволно) прави човек, за да има положение в обществото нямат нищо общо с компромисите които тогава (принудително) правеше голяма част от обществото.

Да вземеш кредит, който не можеш да плащаш и да твърдиш, че живееш добре докато изхарчиш парите... това беше социализмът. Живот на кредит и в страх, да не би да кажеш нещо грешно. Всичко, абсолютно всичко трябваше горчиво да бъде изкупено. България е инвалид, който не е ясно дали ще се възстанови след социализма. Хората, живели при социализма (включвам и себе си) носят у себе си робството по един или друг начин.

Битова сигурност (защитен си от крадци, но не и от държавата-бандит), трудови места (но само докато пееш в хора), евтини почивки (но само ако си благонадежден).

А ако имаш (не)щастието да идеш на запад и да видиш с очите си разликата... покъртително е. Да имаш привилегии в едно просешко общество и да не смееш да гъкнеш, за да не ги загубиш и тях?

Нищо не може да ти възстанови дехуманизацията, да не говорим за някакви почивки в соц курорти (с прословутото обслужване) и прочее булшит, с който залъгват хората в момента.

Анонимния, откога те чакам бе. Тъкмо си помислих че не съм се справил, щото не се обаждаш. Знаеш, че си анонимен комунистически задник, нали?

wattie каза...

Сега не е нищо по-различно. Без кредит си аутсайдер. Не те е страх от държавата, но те е страх от братя Галеви. И сега отивайки на запад си покъртен от разликата. И сега не можеш да гъкнеш против шефа си на работното място.

Колкото до доброто и злото - те не съществуват реално, а са плод на човешката мисъл. Затова е доста глупаво да твърдиш, че хората могат да различават доброто от злото. Не, не могат - те различават това добро и такова зло, каквото им е поднесено. В момента ни е поднесено, че турците са поробителите ни, а римската империя е била нещо страхотно като развитие за поробените райони. Хитлер е бил изрод, който е мразил целия свят и дори собствения си народ, а видиш ли Наполеон например е велик завоевател, който за съжаление не е успял. Комунизмът пък е изцяло черен и в него няма никакви добри неща, а видиш ли сегашната капиталистическа система се грижи за доброто на света и тя е дори по-социална от него. Пръдни, пръдни и пак пръдни. Истината винаги е "някъде по средата". Е ще цитирам една велика мисъл: "няма по-голяма лъжа от половината истина"...

Сегашната система произвежда боклук и се стреми ако може да произвежда още повече боклук. Тя така (с боклук) спечели войната със социалистическата. Докато има ресурс тази работа ще върви. Да но ресурса се изчерпва рано или късно - какво правим после? Такава система не може да издържи няколко века и това е ясно на всички икономисти. Затова е напълно лицемерно това, което се изнася като "добро" на обществото. Впрочем тези думи са били верни за всяка една досегашна империя.

Мислих си, че с развитието на науката история нещата ще се подобрят и хората ще се поучат от нея. Да, ама не. Четат я и не я разбират. Жалко...

Bruce Wayne каза...

@wattie: хубав коментар!

Георги Грънчаров каза...

Еее, Комита, чак сега ли го намери този филм! Нищо, по-добре късно, отколкото никога.

А сега потърси Die Welle - друг немски филм, който също ще те провокира към особени размисли. Няма да съжаляваш:)

kathryn каза...

След коментарите на wattie се сещам за една мисъл на Бенджамин Франклин: "Който жертват свободата си за някаква предполагаема сигурност, накрая губи и двете"

Комитата каза...

Георги, в списъка за гледане беше, ама все не бях в настроение ;-)

Belomore каза...

Ама настроение за Биг Шит намери, нъл' тъй? ;)))

"Така се случи, че гледах Big Brother, а след него „Животът на другите“ – уникалният немски игрален филм."

Честито за (р)еволюционния скок! :)

Апостол Апостолов каза...

45 години Хайтов внимателно е следял и проучвал комунистическия печат и НИТО ЕДИН ПЪТ не е срещнал думата ЧОВЕЩИНА!

wattie каза...

@Апостол Апостолов - то същото може да се каже за "кредитен милионер" примерно.

Анонимен каза...

Wattie: Много си изписал, но общи приказки. По-добре си затрай

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)