събота, април 03, 2010

Силикон+морал = национална сигурност, медии и култура

Героини на националната сигурност

Смуглата Катрин, която се класира на второ място в конкурса "Мис Силикон 2009", събирала специфична информация за родни подземни босове и олигарси, която е представяла за нуждите на Трактора.

Катрин Вачева официално е обвързана с договор с модната агенция "My agency", която функционира от три години и е под контрола на Алексей Петров.

Официално модната централа се управлява от Мирослав Йончев, а като модели в агенцията работят над 90 момичета. Голяма част от красавиците са бивши, че и настоящи танцьорки от клубовете "Велвет" и "Париж", които се управляват от Митко Каратиста

През 2008 г., когато Алексей Петров е назначен за съветник на Петко Сертов в ДАНС, сутеньорът Николай Пиронков събира всички момичета в офис до Петте кьошета. Управителят (-сутеньор) на "My agency" обяснява на жриците (-танцьорки), че имат секретна задача - да записват тайно всичките си клиенти. За политици и "правилни" бизнесмени са обещани специални бонуси.

Катрин Вачева успява да си уреди солиден бонус, след като оплита в мрежите си брата на известен български банкер. По-късно, по нареждане на Трактора, Катрин дори пише донос срещу милионера в полицията.

За историята с банкера, разиграла се в Милано, Катрин получава щедър подарък от Алексей Петров - пластични операции в реномирана френска клиника. Носителката на приза "Мис Силикон" си коригира скулите и си слага силиконови гърди, а сметката от 8000 евро е поета от Трактора, твърди "Уикенд".

Алексей обаче не е имал любовни преживявания с Катрин Велчева, тъй като е бил приятел с баща й. Родителят на манекенката е бивш служител на ГДБОП и е работил съвместно с Трактора. (източник)

Агент „Силикон“ снимка

Героини на културата

Фолкпевицата Камелия сподели пред "Монитор", че обича документални филми за Мерилин Монро.

"За мен тя не е толкова добра актриса, колкото естествен човек. Гледах един филм за нея и оттам разбрах, че е имала 11 аборта и няколко извънматочни бременности. Така че животът є хич не е бил лек", заяви компетентно певицата. Фолкпримата подчерта,че въпреки русата си грива няма фикс идеята някой да я оприличава на Мерилин.

Мислите за филмовата икона Камелия сподели, минути преди откриването на уникалната експозиция от 10 различни изображения на легендарната актриса, дело на

бащата на попарта Анди Уорхол

Изложбата е разположена в Музейната галерия за модерно изкуство в София.

Освен Камелия организаторите бяха поканили още Ивана, Емилия, Преслава, Анелия, ДесиСлава, Глория Соня Немска. Поп жанрът се отчете с Аксиния и ЛиЛана. Последната се появи от горе до долу в кожени дрехи. Метална ръка на скелет играеше ролята на бижу. А в главата певицата се беше барнала като принцеса Леа от "Междузвездни войни". Аксиния пък се появи с тотално офъкана косица, напомняща стайлинга на плеймейтката Николета Лозанова. (източник)

Коктейл „Силикон“  снимка

Героини на свободното слово  (регистрираме най-голям напредък, ниво „мадам“)

Винаги съм знаел, че не си "моралният стожер" на обществото, за каквато се представяш.
...
Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?
...
А за морал, да не говорим...
...
От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото?
...
Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.
...
Върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.
...
Например, започваш от "политици по пантофи", минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери – символи, като "гащички", "луксозни апартаменти", "милиони в зелено...", "боянски сараи...", "властта, която разпределя порциите...", "1.5 млн лв от Цанков камък..."), до превъплащаване в ролята на Касандра, която определя, кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята...“(източник)

 Валерия Велева, известна българска разследваща журналистка. снимка

И героините от риалити форматите с не много тежко поведение (за които ви говорих), направо изглеждат скучни и дребни в сравнение с героините от реалния живот...

Героините не са от вчера (Георги Марков, Задочни репортажи...)

С разрастването на туризма използуването на леки момичета за разузнавателни цели се разрасна още повече. Имам впечатлението, че самите кадрови служители на Държавна сигурност, женени или не, охотно влизаха в интимни отношения с тези момичета. Познавам офицери от този институт, които водеха доста активен сексуален живот зад гърбовете на съпругите си именно със своите сътруднички. Особено Явно това беше в курортните центрове по Черноморието. Хиляди служители или платени сътрудници на Държавна сигурност заляха туристическите обекти, приели длъжностите на управители на хотели, ресторанти, разни инспектори, контрольори или просто разузнавачи. Сравнително веселият и лек живот по тези места им се поправи. Мнозина от тях бързо разбраха, че властта, която притежаваха, им даваше пряк достъп до много удоволствия и изгоди. Голям брой от тези предрешени лейтенанти, капитани и майори,  бръкнали служебно в меда, започнаха частно да си облизват пръстите. Поради естеството на работата им повечето от леките момичета по брега се намираха под пряк или косвен техен контрол. Странно или не, там действуваше същото правило на уличните сводници от Рим, Париж или Лондон. Всяка новодошла сътрудничка трябваше да мине най-напред през леглото на съответната „кука“. Освен това човекът на Държавна сигурност задължаваше момичето при случаи да забавлява началници или приятели, като, разбира се, му докладва за абсолютно всичко. Така българската социалистическа действителност роди още един непознат в миналото образ — този на социалистическия сводник. Но тези отношения между властника-сводник и момичето-жертва биваха оправдавани с разузнавателни задачи, със служба на родината. В последна сметка всичко се свеждаше до взаимна услуга — Държавна сигурност получаваше полезни или безполезни сведения, а момичетата получаваха свободата да търгуват със себе си. На голяма част от момичетата се харесваше да имат закрилата на властта. Кой друг пимп би могъл да им предложи повече сигурност от властта-пимп?


В същото време тези момичета и техните тайни покровители вършеха голяма черна борса на валута и скъпи предмети. Познавах хора на Слънчев бряг, които по всяко време можеха да доставят на приятели момичета или долари, или и двете…

И ето че стигаме до твърде логичното заключение, а именно, че в цялата тази проституираща атмосфера тристате картотекирани момичета в Дирекцията на народната милиция бяха може би най-невинните и може би най-злощастните.

Но излизайки от сферите на милицията и Държавна сигурност, трябва да кажа, че проституцията в България имаше своите дълбоки корени в морала на самия режим. Тоталната зависимост на човек от човека и на човек от обществената организация създаде всички предпоставки за търговия със себе си, което по дефиниция наричаме проституция. Неумолимият принцип услуга за услуга, или ти на мене, а аз на тебе, се оказа фатален за онези млади момичета, които влизаха в живота, без да имат никакви връзки, власт, права, възможности, без никакъв друг капитал освен един — телата си. Много пъти в българския печат се промъкваха горчиви нотки за съдбата на момичетата, които не можеха нито да влязат в университета, нито да си намерят работа. Колко пъти пред мен и пред мнозина други млади момичета са възкликвали: „Питате ли ме как се намира работа? Ха тръгнете да търсите!“ И следваха потресаващи разкази за кадровици или ходатаи, които поставяли като първо условие неизбежната приятелска вечеря някъде в покрайнините на София и след това нощна разходка с колата. Някои от тези мъжки герои смятаха това за в реда на нещата. Веднъж слушах един от тях много ядосан да казва, че нямало да вземе някакво момиче на работа, защото снощи тя му отказала.

След леглото на кадровика или ходатая нормално следваше леглото на шефа. В социалистическа България, както в много други страни по света, секретарката трябва от време на време да дублира съпругата. За мъжкото самочувствие на мнозина от тези директори, началници на отдели, управители, старши офицери, важни редактори, всевъзможни шефове извънбрачната любовна авантюра има най-голямо психологическо значение. Мисля, че основният лозунг на властвуващия простак „грабни каквото можеш от живота, че утре те няма!“ има по-голяма валидност от всички идеологически и политически тезиси, събрани заедно.

Постепенно стигнахме до положение, че почти всяко мъжко същество в България, и кьораво, и кьопаво, не можеше да си представи живота без любовница. И ако долу, в низините, всред народа, все още тлееше някаква съпротива, идваща от дълбочините на вековното народно целомъдрие, горе, във висшия свят, тържествено се отваряха вратите на невероятен социалистически Содом. 


Кой казва, че не се учим от миналото? Ето как използваме натрупания опит в културата, печата, телевизията, рекламите и къде ли още не...

12 коментара:

Анонимен каза...

ФОТОСЕСИЯТА НА АНЖЕЛИКА ОТ БИГ БРАДЪР http://bigbrother.1gb.bg/angelikagallery.html

Анонимен каза...

Не мога да приема, че ползваш информация от съвременното "Работническо дело" т.е. "Уйкенд". Там се угажда по всякакъв начин на сегашната власт. Парите за Доган нямат нищо общо с "Цанков камък". Той този факт го подчертава в писмото до "Мадам В" и пише , че тя много добре знае истината. Разработката е основно да се обърната водите в Рила, а се знае че Цанков камък е В Родопите. Но важното да се сатанизира Доган

Анонимен каза...

към колегата от първия коментар:

брат, какъв е тоя трицератропс на тия снимки ? т'ва ли е модерно сега ?

Комитата каза...

Леле, само анонимни. Стопроцентово доказателство, че материалът е националноотговорен.

И използвам националноотговорни източници, за да ви покажа, че силиконът и лекото поведение са в първите редици на борбата против империализма — и преди, и сега.

Emil A. Georgiev каза...

The way of working на хора расли и оформли се през социализма. Покъртително, но и материалът на Георги Марков доказва колко трудно ще бъде скъсана пъпната връв с това - ужким безвъзвратно отминало - време.

Апостол Апостолов каза...

Спомних си... Непосредствено след промените пътувах във влака. Сини и червени започнаха да се дърпат.

Някаква зоза току подхвърли: "Седесарка съм, как няма да съм. Ако река да повърна цялата комунистическа сперма, която зъм изпила, ще ви удавя в нея."

Затова май е най- добре ние, българите, изобщо да не отваряме дума за морал.

Стойчо каза...

Неговоренето за морал няма да ни направи по-морални, затова – ГОВОРЕТЕ!

Belomore каза...

Чат-пат и практикувайте, то не боли толкоз...

Стойчо каза...

Да, и практикувайте :-) (т.е...ме)

Rado Kazakov каза...

Репортажите на Георги Марков са доста добра тема от гледна точка на обсъждането дали трябва да се учим или да вадим поуки от миналото. И бих казал, че въобще не можем да си вадим поуки от миналото, защото не можем да водим диалог за него, от който да се стигне до разбирателство и съгласие, какво са доброто и лошото и какви са поуките. Веднъж по повод на една годишнина от смъртта на Георги Марков в един сайт направих коментар как е преминало събитието в Червената къща по повода, което беше последвано от някаква мъртва тишина, сякаш бях попаднал в сайт на бившата държавна сигурност. А неговите репортажи са по-скоро само щрихи и като не можем или не искаме да обсъждаме подобни критични страни от миналото няма как да се поучим от него. Да не говорим, че сме получили с тонове наследство, от което няма как да се освободим, ако не можем да го обясняваме в общественото пространство. Дори напоследък все повече са гордите от миналото си на патриоти от ДС. Имаше един много приятен репортаж, в който Георги Марков развиваше тезата, че ние не умеем да водим диалог, а само да се назидаваме и упрекваме, защото начините на управление бяха чрез заповеди и внушаване чувство на вина. Съвсем подходящо за обсъждане и в съвременното българско общество.

Анонимен каза...

Здрасти К.,

Лазо съм (ПИЦ-а etc.). Тези истории с креватното кадруване през соца ми напомниха, че ГошЕ (от ПИЦ-а) ми беше разправял за някаква своя позната, на която се наложило да "легне" с "шефо" за да бъде назначена като... бензинджийка, което за ГошЕ си беше напълно в реда на нещата защото "ако иска убава работа че лега".

Павел Танков каза...

"Не мога да приема, че ползваш информация от съвременното "Работническо дело" т.е. "Уйкенд"."
Уйкенд или Уикенд? или хуйкенд

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)