четвъртък, март 25, 2010

Путинизация по български

Вече започвам да се дразня много, ама много на временната организация на движението на бул. Черни връх по повод строежа на метрото. То бива, то може, ама вече два пъти ми се случва да пътувам час и половина от Хладилника до НДК. Само да кажа, че пеша стигам за около 45 минути.

Вчера закъснях за среща с клиенти, които обаче са готини, и ми прощават засега, но миналия четвъртък закъснях за представянето (бях си я маркирал в календара седмици преди това) на книгата на Евгений ДайновМоделът „Станишев“  ПУТИНИЗАЦИЯТА на България и умрях от яд.

Влязох в книжарницата в момента, в който проф. Дайнов излизаше и ме досрамя да го спирам на изхода за автограф. Затуй си закупих книжката и сега компенсирам немарливостта си с анализ на впечатленията ми от нея:

Книжката се чете много леко. Написана е на лесен и достъпен език и се поглъща буквално за една вечер. Това не е научен труд, а публицистика, но публицистика, правеща безжалостен анализ на пълзящата червена реставрация (наричана от проф. Дайнов путинизация) след 2001-ва година и разкриваща законите по които тя се развива.

Изведени са следните закономерности на процеса —

  • подмяна на институциите;
  • подчинение на медиите;
  • обезсилване на гражданското общество;
  • подмяна на политическите партии с имитации;
  • премахване на яснотата на собствеността (помните, като ви говорих за гарантираното право на собственост, нали);
  • поставяне на гражданите в пълна зависимост от властта;
  • обвързване на властта с организираната престъпност;
  • замяна на конституционния и правов ред с властови произвол;
  • тотална корупция като метод за обществени взаимоотношения;
  • развращаване и варваризиране на обществените нрави;
  • реабилитация на комунистическото минало и на неговите агенти;
  • производство на нова национална идеология, в чиято основа е групов субект  (държавата, народът), а не индивидът, както е на Запад;
  • заемане на агресивна позиция спрямо Запада на международната арена.

Аз си мисля, че може би трябваше да се намери място и за 
— специалните отношения с православната църква, като отделен постулат на путинизма (което е странно за върли атеисти, като социалистите). Наистина, Узбекистан не се вписва точно в такава схема, но и там може да се открият специални религиозни забежки (като например откровението на един от каримовите песнопойци, които твърдят, че религията ислям носи названието си от малкото име на Каримов).
— Феодализацията и отдаване на концесия на територии  и отрасли (дефакто превръщайки ги в екс-териториални единици, където законите на държавата не действат) срещу декларация за васална вярност от назначения за феодал (например, в частните градове, като Дупница, или в Чечня в Русия). Наистина, в първа част на глава 5 се говори за това явление, но без да се изнася като основен признак на случващото се.

Тъжна е констатацията, че за българския пазар такава книга е голямо събитие. Спомням си, когато на едно море си купих и прочетох Русия на Путин на Ана Политковска, останах леко учуден. Вътре нямаше нищо сензационно! Нима за това са я утрепали? Заради няколко (много) добри публицистични материала? Тоя етап не го ли минахме? На Запад изтребват главно, за да не стигнат доказателства до съда. А какво да си мислим за България и нейните медии, ако книги като Новите български демони на Юрген Рот и Моделът „Станишев“... разбълникват блатото и предизвикват реакции от най-високи нива.

Книгата е много ценна и защото авторът си е направил труда старателно да изчете огромно количество преса и друга литература, за да направи това, което в путинизираните/путинизиращите се страни е много опасно медийно занимание - да се събере две плюс две и да получи четири.

За мен беше много интересно да се осведомя за състоянието в съдебната власт и за това кои са най-наложителните реформи там и особено ценно да понауча за житието-битието на Първанов, изчистено от морето от думи и нищоправене, в което той удавя почти всеки негов изследовател...

В нормалните държави от такива книги излизат добри политически трилъри, добри журналистически разследвания и по някой съдебен процес срещу властимащите. Книгата е и логично продължение на Трите лица..., като изследва уникалния български опит в путинизирането на държава в условия на членство в ЕС и НАТО, включително се срещат и препратки с ключови фрази, като великата азиатска степ.

Евгений Дайнов е голям карък. Предният път споменах, че Три лица на тиранията (книгата му за Путин, Лукашенко и Каримов) е била дадена за печат малко преди Руско-грузинската война от 2008г., когато всичките му тези се потвърждават стопроцентно, сега се подсмихвам, държейки в ръце Моделът „Станишев“..., защото сблъсъкът Първанов — Дянков остана извън нея и пак книгата остава без логичния си апотеоз. Но пък, надявам се, поне му остава задоволството, че е успял да го прогнозира.

PS. Един бдителен читател забеляза, че без името на Костов тази рецензия би била непълна. Напълно прав е. Е.Д. много пестеливо споменава Костов и ДСБ в книгата (май не са предмет, който обича да обсъжда), докато на СДС е отделено няколко пъти повече внимание. Разбира се, това няма да предотврати коментари отдолу, че Костов е виновен. Само да ви напомня, че трия анонимни коментари без предупреждение и без угризения.

Препоръката ми е, разбира се, да се чете. Тринайсетте (не много фатални) лева не са голяма сума в днешно време, а книгата и авторът трябва да получат повече признание. А четящият — повече яснота за най-най-близкото минало. И удоволствие от четенето, без него накъде ;-)



    18 коментара:

    Събина каза...

    Аз освен да се усмихвам, други няма какво. :) Не съм очаквала друго от Професора. :)

    И.Е. Станков каза...

    Така като гледам изброените точки храктеризиращи путинизацията/станишевизацията няма как да не забележа, че доста от тях не се покриват или с политиката на Путин или с "политиката" на Станишев, така че аналогията на Професора издиша, но ако ми попадне от някъде книгата бих я прочел.

    Комитата каза...

    Станков, едно малко пояснение, може би трябва и в текста да го добавя — моделът "Станишев" включва в себе си и феномена Първанов, както и конкуренцията между двамата кой да бъде истинският представител на руските интереси в България. Признавам, заглавието не описва удачно точно този аспект от модела.

    А кое не се покрива с политиката на Путин не ми е много ясно, защото всичко си е по путински...

    Анонимен каза...

    Дайнов е пратен в САЩ да учи по линия на ЦК на БКП. Отишъл, срещнал се с хора и станал човек. Сега избива комплекси, като по-рано бълнуваше за болшевизъм, по-късно за путинизацля. Сега вместо против американския империализъм, пише против Русия. Нови времена, нови нрави. Най-голямата му ценност е, че пише против Станишев-Първанов.

    trezven каза...

    Това трябва да се прочете.
    Инак, единствено мога да те допълня за феодализацията, че най-личния и масов пример у нас е Ковачки- там където има работници има безгранична власт. Особенно ТЕЦ-овете на Марица и около Перник..

    dzver каза...

    Точно съм я почнал :) Отказвам да ти чета ревюто, че изглежда сякаш има spoilers.

    Комитата каза...

    Ех, само един националноотговорен анонимен. Не съм написал нищо забележително значи.

    Най-голямата ценност на анонимните писачи е, че потвърждават всичките ми тези доброволно. Благодаря ви.

    Ангел Грънчаров каза...

    Един политолог тия дни издаде книга, наречена Моделът „Станишев“ ПУТИНИЗАЦИЯТА на България". Един блогър пише в тази връзка следните паметни думи: "... миналия четвъртък закъснях за представянето (бях си я маркирал в календара седмици преди това) на книгата на Евгений Дайнов... и умрях от яд". Колко вълнуващо, какъв заразяващ пиетет към хубавите книги, колко похвално! Требе да се взема пример от тази блогърска отдаденост към стойностните неща, която мислещите хора у нас демонстрират така рядко - само поради вродената си скромност, разбира се!

    Впрочем, още през октомври 2006 година моя милост написа статия под заглавието "Путинизацията на България", която тогава предизвика доста шум, излезе в много сайтове и дори в няколко вестника. Тази моя статия влезе и в книгата ми "Българската душа и съдба: идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността", отпечатана преди три години, която, впрочем, подарих лично на същия този блогър, сега толкова впечатлил се от книгата на проф. Дайнов. Той, този блогър имам предвид, нито тогава, нито по-късно изобщо не реагира, естествено, по някакъв начин на тезите, изложени както в статията, така и, респективно, в книгата. Това си е изцяло в обичая на нещата и няма нищо чудно, споменавам го само като нищо неозначаващ детайл, не като куриоз или като нещо друго или осъдително.

    Както и да е де, обръщам внимание на тия детайли само защото те нещо говорят за широко разпространените най-съвременни нашенски нрави. А сега препубликувам своята статия, което е една възможност да се сравни написаното преди толкова години с това, което "съвременната политологична мисъл" най-сетне сякаш успя да схване. В светлината на подготвяния импийчмънт спрямо Гоце Първанов тезите на моя анализ, писан преди толкова враме, прозвучават особено актуално.

    Тук още искам само да вметна, че публикувам текста така, както е в книгата, сиреч, с някои незначителни фактологични осъвремененявания или вметки, но основното съдържание си е същото, както се е появило в далечната 2006 година: Следва ТУК

    Стойчо каза...

    Бях решил да не коментирам, но ми се струва, че трябва да почерпиш, след като вече си „един блогър“ :-)

    Ангел Грънчаров каза...

    Стойчо и Комита, все се каня за ви питам, и все забравям: вие двамата все заедно ли пишете, като Илф и Петров ли сте, а? Щото гледам че сега без да искам съм засегнал Стойчо с това "един блогър", аз мислех, че Комитата е написал този текст, обаче нищо чудно да е участвал и Стойчо, пълно объркване настъпи в бедната ми глава, помогнете!

    Съжалявам ако двамата сте го писали, а пък аз изтървах това "един блогър"... но тия неща требе да се уточняват според мен, иначе как да гадаем кой какво е писал?!

    Стойчо каза...

    @Ангел Грънчаров – Имах пред вид, че можеше все пак да му споменеш името на Комитата, а не просто да го наричаш „един блогър“.

    Иначе авторът е само той на тази статия.

    На въпроса: пишем като Илф и Петров – единия пише една глава, другият, без да гледа написаната, пише следващата ;–) В общия случай не сме съгласни един с друг (абе, случва се и да сме съгласни, но е по-скоро изключение)

    Ангел Грънчаров каза...

    Нарекох го "един блогър" само за да не оскверня, с произнасяне от моите уста (с пръстите в случая) на името му! Все пак аз богоговея пред него така, както той богоговее пред проф.Дайнов, дистанцията в социалния статус требе да се съблюдава :-)

    Стойчо каза...

    Е, точно това ме и възмути

    Н.Никифоров каза...

    И сега на Ангел ли мо е по-голям блога или на Комитата/Стойчо?
    А?

    Апостол Апостолов каза...

    Най- интересното е това, че и от Младост 2 до центъра се пътува толокова. Без да се строи метро. Ха сега де?!

    Стойчо каза...

    Аз не се оплаквам – от нас до Министерски съвет са 15 мин пеша

    Комитата каза...

    На Ангел, разбира се.

    Георги Антонов каза...

    Г-н Грънчаров доста се различава от проф. Дайнов по отношението си към Костов. Поне аз така си обяснявам реакцията му.... :)

    Споделените неща на Комитата

    Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)