събота, март 27, 2010

ЕСТЕСТВЕНИЯТ ОТБОР НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА АВТОРЕВОЛЮЦИЯ

(материалът излезе в малко по-различен вариант във вестник „Седем“)

Спортният мерцедес на Фердинанд. снимка

Нямам идея с какво се е придвижвал първият български монарх от ново време Александър Батенберг, освен с кораба, с който е пристигнал във Варна, но цар Фердинанд е обичал каляските и се е придвижвал със своята дори на такива разстояния като от Двореца до Народния театър, а неговият син, Н.В. Цар Борис III също не успява да бъде много по-модерен от баща си. Хобито му е да кара локомотив, а и след като едва оцелява от атентат в прохода Арабаконак, завинаги запазва лош спомен за автомобилите. Безнадеждна историческа изостаналост лъха от автонавиците на българските монарси и това е едно от обясненията за слизането им от историческата сцена.


Много е вероятно Пакардът на Георги Димитров да е изглеждал така. снимка

Социалистическата революция носи и революционно ново отношение на управляващите към държавния автопарк. Вождът и учителят на българския народ Георги Димитров получава лично от другаря Сталин "Пакард", любимата марка на бащата на народите. Много символично бандити от ДС откраднаха Пакарда през 1990-та година, за да го продадат отново в САЩ.

Българският елит завинаги скъсва с порочната традиция сам да си управлява превозните стредства и да се показва пред публика. На мода идват закритите черни лимузини с бели перденца. Марката "Пакард" бързо фалира след смъртта на най-големия си фен и социалистическата промишленост поради занижена революционна бдителност и нездрава носталгия, несъзнателно вкарва през задната врата известно чуждопоклонство, за да задоволи транспортните нужди на ръководните партийни и държавни кадри. Перлата на социалистическото автомобилостроене — "Чайките", са клонинг на "Пакард Патриций" (и други коли-икони на социализма са клонинги на Пакард, но това не е предмет на разговора), така че дори смъртта не може да раздели "Пакард" от феновете му.

Чайките се различават от Пакарда най-лесно по пейзажа. снимка1, снимка2, снимка3

Но развитото социалистическо общество донесе и нов, по-близък и европейски идол на широките народни маси. Тодор Живков обичаше да се шегува със студентите на осми декември — "Знаете ли по какво се различаваме с вас — вие се возите на 280, аз се возя на 280S!" Този модел на Мерцедес вече е безнадеждно остарял, но магията на марката е жива и днес.


 Икарус 280, какъвто се движи по линия 280 (снимка) и Мерцедес 280S (снимка)

Автолюбителството беше една от слабостите на номенклатурата, разрешени за критика (като част от "вещоманията" и "еснафщината"), и автомобилистът беше почти социално-опасен гражданин, наравно с брадатия такъв. А несговорчивите брадати личности (някои от тях и до ден днешен носят брада), както знаем, привнесоха демокрацията в България, така че опасенията от идеологическа диверсия си бяха съвсем оправдани.

Този разрешен отдушник направи любовта към автомобила контрапункт на любовта към децата в "Рицар без броня", в "Басеинът", в "Дърво без корен" и във "Войната на таралежите". И за да съм справедлив, не всички образи на автомобили в социалистическото кино бяха отрицателни. Сивата "Варшава" на Петър Слабаков игра в повече от един филм, изобразявайки волния, но практичен дух на собственика и.
 „Рицар без броня“, Вартбург 311 (без лайсни)

 Форд Таунус купе, около 1970г., „Войната на таралежите“

 положителната лекотоварна „Варшава“ в „Самодивско хоро“


Социалистическата ни промишленост имаше няколко гордости - шуменските камиони "Мадара", ботевградските автобуси "Чавдар", софийските трамваи, пловдивския "Балканкар" и ловешкия "Балкан", но голямата мечта, голямата цел, светият граал на техническия прогрес по български — националната гордост от производството на леки коли, така и не беше постигната. Заедно с компютрите, колата собствено производство трябваше да докаже на целия свят, че вече сме станали "нация техническа" (а не “тошко балканкарчето”, както злословеха някои политически неправилни вицове), и завинаги сме отхвърлили патриархално-аграрното общество, което още по времето на Гераците беше започнало сериозно да загнива. Но “Булгаррено” танцува само едно лято, а москвичите “Алеко” така и не придобиха славата на автомобил Made in Bulgaria. За тях остана винаги клеймото, че само ги сглобяват тук.
[Булгаррено, Алеко]

 Товарен камион Шкода Мадара. снимка

Производство на автобуси "Чавдар" в Ботевград. снимка

Балканкарче ;-) снимка


Финалът на социализма предвещаваше и прощаване с два от устойчивите символа на стария живот — лирическият герой на НЛО се опитваше да се отърве от червената си лада (за да замине за Канада), а СДС молеше БКП да си замине завинаги, и да вземе със себе си панелките и трабанта.
Булгаррено. снимка

Москвич „Алеко“. този се продава за 380 лв. снимка

И не трябва да се срамуваме, че автоидолите на социалистическия българин бяха локално-провинциални, защото това не беше така! Белият мерцедес, колата-мечта от "задочните репортажи" на Георги Марков и колата, преследваща лирическата героиня на Нелина в годините на ранния мутробарок — "Бял мерцедес ме преследва в живота/ и неизменно след мене върви. /Бял мерцедес пак ми грабва окото, /но не продавам любов за пари" е артефакт, присъстващ стабилно в многобройни култури по света. В Охрид до ден днешен съществува фирмата за таксиметров превоз "Бел мерцедес", а в Сингапур снежнобели мерцедеси, демонстриращи успех в живота, стоят паркирани пред къщите на богаташите от индийски произход.

Белият мерцедес преследва Нелина

"Секое се е качило на кола и писка", репликира Павел Попандов в "Оркестър без име", визирайки повишената обществена активност на автомобилистите, която ще доведе до срутване на изгнилата постройка на развития социализъм.

Мечтата за нова кола предшестваше мечтата за едно по-добро общество и по време на перестройката. Във филма "Маневри на петия етаж", Стефан Данаилов се сдобива с BMW E3, поставяйки репер във втората мечта на българина в зората на прехода, и декларирайки решителна опозиция на трилъчевата емблема, символ на ретроградната номенклатура.


BMW E3 от „Маневри на петия етаж“

В товарните превози също се извършва тиха културна революция. В сатиричния и критичен към недъзите на социализма "Опасен чар", Седларов кара полски "Жук", който е на ръба на приличието (а и по това време поляците се държат доста съмнително), а оркестърът без име търкаля модифицирана уазка/газка. Лекотоварните коли стават недолюбвани и от двете страни на барикадата - и от здравите сили, каращи тежки камиони и от вещоманите, боготворящи леката кола. Бъдещото имуществено разслояване първо си пробива път в българската поп авто култура.

УАЗ 69 или ГАЗ 69 — оставям специалистите да кажат, Оркестър без име


Паралелно върви и революцията в тежкотоварните превози. Шофьорът на могъщ камион, 100% положителен герой от "Щурец в ухото", някъде по пътя, в кипежа на преустройството, в "Да обичаш на инат" вече демонстрира вредителската си, измамническа същност, участвайки в организирана схема за източване на държавно предприятие за търговия със зарзават (предтеча на схемите за източване, дори думата “източване” не притежава още тази негативна конотация). Героят на Велко Кънев вече не е примерният представител на работническата класа и образецът за подражание, а измамник, от когото се отрича и собственият му син.


ИФА-та на Велко Кънев
(може би режисьорът го е дострашало да сложи съветски ЗИЛ), 
на преден план — български електрокар.

И ето, избухва демокрацията, и в българското съзнание се загнездва "синята идея" като символ на нашето желание за по-добър живот. Синята идея в автомобилен смисъл първа беше формулирана от Петьо Блъсков като луксозен гълъбовосин мерцедес, който също толкова символично избухна (взривен от вредителска ръка) малко по-късно.


„Синята идея“ е изглеждала най-вероятно така — мерцедес 500SL, шаси W140. снимка 
(благодаря на Анита за жокера)


Българското общество се опита да възкреси мечтата си да бъде "нация техническа". За кратко време във Варна започна производството на "Ровър Маестро", но антибългарските сили под формата на ниски мита за "Шкода" и този път заличиха романтичните мечти на родните автостроители.
Ровър Маестро. Не можах да открия снимка на такъв българско производство. снимка

Демокрацията доведе до устойчиво разслояване и на автосимволите — правоохранителните органи се идентифицираха с бял опел "Астра" (и поетът ги възпя — "С бяла Астра обикаля екипажа"), модерните жени, близки до политическата класа подкараха "Мини купъри" ("дай ми от онези партийни куфари, за да купя ... "Мини купъри"), а таксиметраджиите масово пожълтяха.


Полицейска Астра (снимка), Мини купър (снимка)

Българските политици от ново поколение демонстрираха учудваща транспортна гъвкавост. По време на блокадата на българската граница от гръцки фермери Бойко Борисов потегли с хеликоптер към гръцкия си колега, и по древногръцки маниер се спусна като "бога от машината", за да разреши непреодолимия драматургичен и граничен конфликт. И се справи, за няколко часа, след които стачката продължи.

хеликоптерът на Бойко. снимка

Автолицата, които се конкурират днес да бъдат символ на държавата ни, са бялото(!) и брендирано с туристическото лого на България "Ферари 430Е" (обект на сериозно презареждане през цялата предизборна кампания), и спортното “Порше”, което краси българския павилион на туристическото изложение в Берлин. Отделно, морската ни столица има свой, независим символ, и това е проходимото "Порше Кайен".

Ferrari 430E или Porsche 911 GT3 — 
кое от двете ще стане символ на БЪЛГАРИЯ?

Вече си обясняваме много лесно политическите несполуки на Сергей Станишев (обича моторите) и Алексей Петров (с прякор Трактора).

Вижте само колко далеч сме стигнали от червената лада и трабанта през 1990-та и как загърбихме вечния спор BMW или Mercedes, което е неопровержимо автодоказателство, че преходът към съвременен български автопарк вече е завършил.

Горд съм че съм български автомобилист!

25 коментара:

Стойчо каза...

Джипът е ГАЗ (УАЗ-ките са тези с широката „физиономия“)

Комитата каза...

Не е така, Стойче
Виж

Н.Никифоров каза...

За да не спорите повече предлагам онагледяване. Комита, губиш

ГАЗ 69

Комитата каза...

Обяснявам за тези, които не обичат да четат — разлика на между ГАЗ 69 и УАЗ 69 няма никаква, защото това е една и съща кола. Затова не може да се каже коя кола точно карат във филма, защото не показват табелката ѝ в едър план. И евентуално тези съвсем еднакви коли,произведени от различни заводи могат да бъдат различени по някакъв дребен детайл, познат на специалистите. Четенето е трудно, нали?

Комитата каза...

Никифоров, ето и картинка

УАЗ 69

Стойчо каза...

Именно няма разлика – моделът в БГ е известен като ГАЗ-ка :-) А под името УАЗ-ка е известен следващия модел с широката муцуна

Комитата каза...

Да, но не това е въпроса на кое как му викат. Въпросът е дали във филма карат кола, произведена от Горкиевския (ГАЗ-69) или от Уляновския завод (УАЗ-69).

legrandelf каза...

Велико, а и образователно (за такива като мен)! :))))

П.П. Думата за проверка (анти-спам капча-та) е "nukolaa" - Къде е Николаааааа и защо се крий такава безочливо? :))))

Н.Никифоров каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Н.Никифоров каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Н.Никифоров каза...

това намерих в подкрепа на Комитата

Явно има смесване, но по-скоро УАЗа в по друго наименование, абе всички печелят, но факт е , че в рамблер.ру, под Уаз 69 излязоха смао смесени обяви, докато ГАЗ 69 дори ми излезе с подсказква в търсачката. Изводите всеки да си ги прави. Хубаво ,ч е си побъбрихме.

pierrot каза...

Хаха, много се смях :) Уникални снимки си подредил!
А Маестрото защо помня, че го сглобяваха във Варна или там да им е бил офиса...както и да е де, бяха раздали няколко бройки на съдебната власт и на нас - уникално трошливо МПС беше. Това беше в ерата пред Орелчетата да долетят от Германия. А Алекото не знаех, че се е сглобявало тук :) Въобще полезна работа...

Стойчо каза...

На улицата на баба ми имаше същия Форд, като във Войната на таралежите – мисля, че имахме подобно отношение към собственика му, както и във филма, въпреки, че човекът беше просто ТИРаджия и изобщо не беше лош човек, ама с тоя Форд... ;-)

Комитата каза...

Като малък докато имаше чужди коли в бг, много им се кефех... а после, когато забраниха вноса на западни коли ми стана скучно. а сега трябваше да бърникам в интернета, за да търся точните модели и снимки. между другото, бай Тодор може да е карал този 280s когато се е шегувал с младежта, а може и по-новия модел. Според мен се е возил и на двата модела.

Анонимен каза...

През лятото видях Булгаррено в движение на бул. България :D

Стойчо каза...

Ха, че колекция от Би-Бип нямаш ли? Ако изровя мойта, ще я сканираме и ще имаш всички възможни коли като илюстрация :-)

Н.Никифоров каза...

Аз сега се сещам за един готим модел на пежо със задни стопове кат она москвич 408, както и на една Симка, която си беше уникален автомобил. Наред с тах няма как да не споменем костенурката на Фолксваген, в каквато съм пропътувал хиляди километри като малък.

anica banica каза...

Коце, супер пост.
"Синята идея" беше мерцедес 500SEL (проблемът е, че снимките, които намирам с този сърч в нета са на по-стари поколения от модела - W126, който е произвеждан от 1981 до началото на 90-те, Блъсков би трябвало да си го е купил 1990-1991).

Комитата каза...

Аз го помня горе долу визуално, така че според мен е шаси W140 и 500 SEL
Такива снимки мога да намеря! Благодаря!

wattie каза...

Проектите за джипа започват през 1948г. Производството на ГАЗ69 започва през 1953 в завода "Горковский". Още първата година се взима решение за прехвърляне на производството в завода "Уляновский".

Така през 1954г. ГАЗ69 започва да се произвежда паралелно като УАЗ69. Официално производството в "Горковский" приключва през 1955г. УАЗ69 се произвежда до 1972г.

Иначе технологични разлики в двата автомобила няма абсолютно никакви. Вече в Уляновския завод правят няколко модификации.

За да няма спор "ГАЗ ли е Уаз ли е" - в България ние си знаем тази машина като "Текезесарката". Железен е отвсякъде. Страхотна машина. Може да му се подиграва само човек, който никога не е карал джипове... или е карал такива само в градска среда и на магистрала.

wattie каза...

"Вече в Уляновския завод правят няколко модификации." - имам в предвид, че се появяват и по-нови модели-модификации, но оригиналът си продължава да се произвежда до 1972г.

Комитата каза...

wattie, благодаря! така като гледам най-голяма е вероятността това да е УАЗ-69, защото очевидно кола от 55-та много по-трудно би доживяла времето, когато е правен филма, така че най-вероятно е УАЗ-69!

wattie каза...

В грешка си за годините - такива брички ги търкаляме все още по баирите и по нивите. Вярно - плюшкинска работа е намирането на резервни части, но има и се продават. Погледни форумите за оффроуд и ще се очудиш колко хора поддържат такива машини в кондиция.

Колкото до филма - вероятността да е ГАЗ е много, много малка с оглед на малката бройка произведени ГАЗ и още по-малката бройка която евентуално е била за експорт (ако въобще е имало такива).

Нищо в статията не си написал за Лада обаче... Я виж тук какви красоти пише:

http://www.cphpvb.net/lada/5354-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B0/

Комитата каза...

Май ще трябва втора част да пиша. Съзнателно не писах за Лада, и без друго бях със 1000 знака над горната граница, а за Лада не става с едно изречение!

Hristo Hristov каза...

В БГ са произвеждани още Пирин-Фиат (клонинг на Фиат 124 (1:1 със Жигулите) и Фиат 850 (малките "полски" фиатчета) ) общо към 780 бройки са създадени, София (от 1985 до 2001 произведени към 70 бройки), Балкан (70-те години на базата на VW) и др., които така и не успяват да влязат в наистина масово производство. Булгаррено се произвежда не една а 4 години общо към 4000 бройки са произведени. Има и спортни Булгаралпин

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)