понеделник, март 15, 2010

Жабчето и световният океан

(Този материал излезе във в-к "Седем" миналата сряда)

Астрономията е наука, в която изследваните обекти остават завинаги скрити от наблюдателя или завинаги далеч от него. Обикновено косвените доказателства са най-доброто, на което могат да се надяват астрономите. Ето защо, очевидците на изключително редките сблъсъци между космически тела са големи късметлии, защото всеки такъв сблъсък е уникален шанс за постигане на тайните на мирозданието.

Българският президент е подобен обект на изследвания. По силата на Конституцията, той няма много пряка власт. Главната му задача е да бразди политическия небосклон в ролята на небесно светило и да олицетворява единството на нацията. Въпреки че е доста видим, дистанцията, която го отделя от изпълнителната власт, кара наблюдателите обикновено да съдят за мотивите и качествата му само косвено, само символно, само по морето от приказки, които произвежда.

През 1994г. кометата Шумейкър-Леви се сблъска с Юпитер и преобърна представите ни за атмосферата на Юпитер и за функционирането на Слънчевата система.



През 2010г. Симеон Дянков изпусна несръчна реплика по повод президента Първанов в едно телевизионно шоу и последвалият сблъсък разкри много за личностите на двамата политици, както и за цялостната атмосфера, в която са потопени.

В стенограмата от разговора, предоставена от екипа на президента (която пък изигра ролята на мощен микроскоп за изучаване на политическата микрофауна) в миг проблесна начинът, по който се прави политика в президенството. И всичките ни опасения се оказаха верни.

Симеон Дянков пак е неподготвен, но то кой ли е подготвен в тази партия. Веднъж вече съм го виждал неподготвен - на конференцията TedxBG, където си позволи да срича глупости пред най-критичните и най-напредничавите млади хора на България.

Злопаметност и отмъстителност пък са първите две качества на Г. Първанов, които отчете политическият детектор. Обществото вече забрави, но президентът още помни новогодишните скандали около бюджета на президентската администрация и реакцията на Дянков на доклада за икономическата политика, изготвен от БАН-ските старци, приятели на президента.

Бившата Държавна сигурност винаги смяташе гражданите за неспособни на самостоятелно мнение или действие. Народното негодувание винаги се смяташе за "привнесено", а другарите със сивите костюми вярваха, че всяка идея за разумен живот има своите "подбудители" (самите “националноотговорни” служители с пагони изпитваха ужас от мисленето на собствена глава). Дълбокото им презрение към самостоятелно мислещите ги караше да търсят под вола теле, а всичко, което не представляваше папагалско повторение на партийните лозунги за тях беше "идеологическа диверсия". Така прозира и политическият геном на Първанов — "Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака."


Дянков не вижда ли, че има микрофон в ръката?! Очевидно не!
Картинка


Подготвена атака? Мънкащият и циклещият между две дежурни фрази вицепремиер се излага като слаб и недалновиден политик, но именно излагацията напълно опровергава твърдението за мащабен, предварително подготвен "антипрезидентски" заговор, който очевидно води самостоятелен живот в главата на президента и неговите "експерти", допълнително осветявайки генезиса и "качествата" им. Симеон Дянков пък, за пореден път показа, че политиката е работа за политици, а за експертите съществуват други задачи и на други длъжности. "Защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него.", не спира да каканиже държавният глава. Ех, Първанов, поне грам съмнение ако имаше, за нас щеше да остане поне грам надежда.

"Войната е мир, свободата е робство а невежеството е сила" — така Джордж Оруел обобщи тоталната лъжа на тоталитаризма. "Аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено.", допълва Г. Първанов. Неопетнено? А? Това е реплика след митингите против НАТО, след далаверите с иракски петрол, след раздаването на орден "Стара планина" на приятели, след енергийния автогол с руския "голям шлем", след публичното обяснение в приятелство на Владимир Путин, след бракониерския лов на архари в Узбекистан, след пълното безхаберие към хората, изгорели във влака София — Кардам? Колко неопетнено място остана по това име?

В казармата имах подобни неприятни разговори с комсомолския секретар на поделението, защото бях отпечатал листове на английски на армейския принтер (нямах кирилица). "Вие български войник ли сте, или американски?", ме отстреля с убийствен аргумент старши лейтенантът. "Аз не мога да повярвам, че говорите това сериозно", се ококорих аз. "Напротив, много сериозно е", с променено лице продължи той. Двайсет и една години след това, същото се повтаря като фарс в един много по-луксозен кабинет — "Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Покрай кризата аз така или иначе на толкова теми, на които трябва да се спрем, по никакъв начин това не може да се приеме, че аз съм част от това.", пелтечи друг опулен новобранец.

Спорили ли сте някога с комсомолски секретар, с ченге или с комунист с бетонна глава? Знаете ли как ще ви отговори той? — "Не Ви вярвам, защото знам как стават тези неща." Откъде ли те винаги знаят как стават тези неща? От вестниците или от личен опит?

Бих поразсъждавал още, но един свадлив глас ме прекъсва — "Въпросът не е в цитата, въпросът е в истината по същество." Истината също е любопитна категория при милиционерите — тя не се съдържа във фактите, а във внушенията: "Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер." "Отговорете ми, как ще опровергаете информацията и внушението преди всичко, което направихте в предаването?". Виждате нали, фактите нямат всъщност никакво значение за тях.

"Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция." Ммм, да.. господин Президент. Болен здрав носи, нали така.

Разговорът завършва с ... политическа реч, произнесена от президента Първанов. Дянков вече трябва да се извинява и на безработните, и на учените, и на хората с увреждания, и на армията и на МВР. В разговор "на четири очи" е доста необичайно да се произнасят политически речи. Щом има реч, значи има и публика. Този, който знае че ще има още публика, очевидно предварително е решил, че разговорът ще бъде публикуван. А щом предварително е решил, че разговорът ще бъде публикуван, значи му липсва почтеност, освен политически такт и усет. Оставям конституционните съдии да решат има ли нарушение на конституционните права на финансиста. Кой говореше преди малко за морал?

Не ми се иска да сравнявам българските президенти след 1990-та година с дългогодишния диктатор Живков, но всичките пост-тоталитарни президенти на България се оказаха под нивото на функцията си. Имаха пълната власт да говорят или да мълчат, но всичките избраха да говорят и да останат в историята с лапсусите си.

И веднъж да съм съгласен с Първанов — той никога не би станал милиардер — нито на стари, нито на млади години. Той едва ли ще се класира и за стажант на Доналд Тръмп или Уорън Бафет... Твърде малко ни е жабчето, за да го сравняваме с акулите от световния океан.

7 коментара:

Стойчо каза...

Егати! Веднъж да си съгласен с Първанов и ... нито един коментар да не дойде ;-)

Анонимен каза...

Защо обиждате жабчетата.Те все пак имат мозък.

Анонимен каза...

Не съм очаквал, че споделяш на Дянков мнението за учените. Може да си имат кусури, но неговото отношение си е направа гавра.

ot4eto каза...

Направо разбиващ коментар. Много точно и обективно мнеине. Не знам кой е комитата, но му казвам браво.
Що се отнася до старчетата от БАН, тук напълно съм съгласен с Дянков, въпреки че на негово място бих се изразил по културно и дипломатично. Но това с култрата си е негов проблем от който тепърва ще страда.

Стойчо каза...

Интересно, ако питаме учените в БАН, които са под 35 години какво е мнението им за старите кучета – какви ли отговори ще получим? дали няма да научим много нови думи и дали няма да научим за фауна (животни), за чието съществуване не подозираме?
Иначе точно и обосновано с документи мнение за БАН изказа преди няколко седмици комисията по досиетата, но главният учен на републиката нищо не споменава по въпроса

Комитата каза...

ot4eto, благодаря за добрите думи. Ще се радвам, ако коментираш и друг път. Аз пък обещавам още текстове ;-)

Rado Kazakov каза...

Струва ми се, че няма голямо значение има ли някакъв умисъл или не във взаимното оплюване и очерняне в общественото пространство, но се оказва, че от някакъв привидно смешен конфликт се стига до съвсем сериозно намерение да се отстрани президента. Според мен това има доста показателно значение до каква степен съществува нетърпимост към различното и критичното спрямо тях мислене от страна и на новите и на по-старите български политици в парламента. Мога да си представя в какво може да се превърне подобна нетърпимост спрямо обикновения българин, след като две от властите са готови да се обединят, за да използват властта си да запушат устата на трета, защото не им харесва какво и как говори. Аз лично виждам тук буквално сплашване на народа на принципа "Казвам ти дъще, сещай се снахо". Не е задължително да има предварителен план или умисъл, но това не означава, че ние не трябва да търсим да проверяваме и преценяваме дали това не разкрива подсъзнателната природа на мисленето и поведението на политиците в България днес. И може би точно тази нетърпимост е в основата на пълното недоверие и съмнение на българина към политиката и политиците. Дори подсказва защо наистина би трябвало да се съмняваме, да проверяваме и да се учим да си защитаваме идеите и свободомислието. Не че сме се научили да го раждаме и развиваме!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)