петък, март 12, 2010

Омръзна ли ни демокрацията?

Моето изложение за дебата в Червената къща "Омръзна ли ни демокрацията". Наложи се да го съкратя 3-4 пъти, за да се вместя във времето, а и си водих бележки междувременно, така че не е съвсем същото... или съвсем не е същото. Това отдолу са записки, така че със сигурност се усеща известна схематичност и сухота в конструирането на изреченията ;-)



След 10 ноември, България се изправи едновременно пред три много сериозни предизвикателства — демократизация, европеизация и глобализация.

Когато демокрацията започваше, нашата гледна точка от дъното на дупката правеше всичко ново да изглежда приемливо — тогава своите фенове имаха и такива екстремни идеологии като еврокомунизмът, авторитаризмът, религиозният фундаментализъм и демократичният социализъм.

Всеки систематизиран възглед от белия свят изглеждаше по-приемлив и с по-човешко лице от фалиралия комунизъм. Интересно, че и тогава имаше партии, които експлоатираха носталгията по миналото. Много странно беше, че огромно количество хора не забелязваха, че с миналото е приключено завинаги и фантазираха за някакъв демократичен социализъм. Познавам и хора, които дори не вярваха, че ни чака продоволствена и икономическа криза — на моите напомняния, че не е зле да се запасят с най-необходимото до отминаване на кризата (аз тогава вярвах, че тя ще продължи пряко сили 5 години, каква наивност), те се правеха, че не ме забелязват. Това, разбира се, не им попречи после да мрънкат недоволни всичките 20 години след промените.

Изминалите 20 години ни научиха за пореден път, че не можем да прескачаме етапи, и че другарят Георги Димитров дърдори глупости, като разправя, че българският народ за няколко десетилетия ще постигне това, което другите са постигнали за столетия.

Пречистването от отварянето на досиетата, не можа да бъде заменено с „националноотговорно“ използване на ченгетата и техните „професионални“ „качества“ в нови роли.
Икономическата реформа и честната икономическа игра не можаха да бъдат заменени с „подаряване“ и „преразпределяне“ на капитали.
Гражданската активност, не можа да бъде заменена с „твърда ръка“ и мобилизация.

Мога да говоря само за себе си, когато споменавам разочарование от демокрацията. Спомням си един много странен митинг на 17.11.1989, пред стълбите на Народното Събрание — майки бяха дошли с бебета в колички, Гена Димитрова пя „Мила родино“, някакви безумни речи се лееха от микрофоните. Взирайки се в телевизора, изведнъж ме осени, че ни чакат много тежки дни, защото очевидно всеки очакваше от демокрацията нещо различно и съответното разочарование ще бъде индивидуално за всеки. Хората във втория ешелон на властта очакваха, че ще се изкачат до първия, защото ще им се зачете „справедливата“ борба срещу системата, в която, според тях влизаха само техните началници. Репресираните очакваха морално възмездие и съд. Младите искаха незабавно отваряне към света. Вярващите чакаха църквата, други очакваха частния бизнес. В този смисъл е интересно да се изследва коя група отпреди 10 ноември е най-доволна от промените, за да видим чии интереси бяха обслужени най-добре.

А докъде го докарахме с демокрацията? Демокрацията е състезание, а за всяко състезание са необходими - свобода, гарантиране на правата и правила. Никой не тича за рекорд на олимпиадата, ако знае че някой друг ще се качи на почетната стълбичка „с връзки“.

Свобода получихме, но с гарантирането на правата се поизложихме.

Какво се случва ако имаме свобода, но нямаме гарантирани права на собственост?

свобода + негарантирано право на собственост
Селското стопанство беше фалирало още в средата на 80-те години (Петко ми напомни, че през 85-та година за пръв път бяха внесени картофи от Полша, аз си спомням маслото „Президент“ и други интересни стоки), и тотално декапитализирано в момента, в който се разпаднаха ТКЗС-тата. Селското стопанство така и не се възстанови през нито един период на прехода... защото правилата на играта не бяха честни, правото на собственост не беше гарантирано — нито реколтата е гарантирана (че някой няма да си я набере), нито изкупуването по пазарни цени (прекупвачите са добре облечени бизнесмени, които държат зеленчуковите борси). В някои села, дори и самите сгради не са защитени от бандитизъм.

„Вродената“ българска мърлящина е именно следствие от липсата на доверие в правилата и от чувството, че няма гаранция, че има начин да не бъдат ограбени плодовете на труда ти.

свобода + гарантирани права на собственост
София е един от градовете с най-добре развит пазар на достъп до интернет в СВЕТОВЕН МАЩАБ. Това се дължи на простия факт, че поне 10 години държавата не забелязваше интернета и съответно не го регулираше. Вече имаме разнообразен и жизнен пазар.

свобода + негарантирано избирателно право = купуване и манипулиране на гласове на избори.


Със свободата идва и вероятността да загубиш, ако не си достатъчно отговорен.

Ако прехвърлите вестниците от края на 89-та, ще видите тези теми, извън освобождаването от комунизма, които вълнуват обществото — екологията, панелките (първата предизборна програма на СДС обещаваше фамилна къща за всяко семейство), инфраструктурата, пенсиите, здравеопазването.

Резултатите в тези области не са очарователни.

За съжаление имаме морален проблем в „елита“, който трябва да дава пример с поведението си.

Този проблем е свързан с досиетата. Държавна сигурност фабрикуваше двоен морал, и след промените го узакони под формата на силови структури, попфолк култура и продажни медии.

Близо сме до точката на прекършване на българската демокрация. Аз съм оптимист по принцип, но е застрашен институтът на свободните избори. Манипулираният и купеният вот опасно наближава като бройка демократичния.(Петко ми напомня, че феодализъм има не само в гетата и в смесените райони, а и в много „чисто български“ места, съгласен съм) Свободните медии изчезват, на тяхно място в най-добрия случай се появяват жълти медии, а в най-лошия тотално манипулирани издания, които откровено търгуват с влиянието си.

Лошо е, че тази порочна система се легитимира от най-високо място, например чрез раздаването на ордени "Стара планина" на издатели на такива медии.

Все пак мога да пиша 3 = (три на релси) на българската демокрация. Криво-ляво постигнахме някакъв санитарен минимум в демократизацията, европеизацията и глобализацията.

И какви изводи можем да си направим:
— Демокрацията е хубаво нещо, а дефектите ѝ се решават с повече демокрация.
— Свободата е хубаво нещо, а дефектите ѝ се разрешават с повече правова държава.
— Човешките права и икономическата свобода са едно и също нещо. Изкуствено е разделянето им и противопоставянето им, какъвто е обичаят в класическите „леви“ и „десни“ партии, каквито, разбира се, в България няма.
— Гарантиране на правото на собственост и либерализацията на пазара е нещо, за което трябва да хвърлим гигантски усилия, защото то ще ни даде мощния тласък напред и нагоре.

19 коментара:

Анонимен каза...

Хайде сега добави към факторите за проблемното развитие на българското селско стопанство връщането на земята в реални граници или иначе казано декомасацията, ликвидацията на техническия парк, сградния фонд и животните на много от държавните стопанства и прочие следствия на криворазбраната реформа, дело преди всичко на псевдодесните от СДС. Проблем може да е не само липсата на гарантирани права на собственост, но и глупаво организираната собственост. Насреща им пък стояха като негоден на идейна динамика мастодонт хардлайнерите от БСП, които караха привържениците си по селата зорлем да поддържат кооперациите до пълна изнемога без достъп до ресурс за модернизация и възможност за свободни пазарни операции. Весело време бяха 1990-те, когато по селата имаше по една "червена" и една "синя" кооперация, приемащи решенията си едва ли не на низови партийни съвещания, сравнимо неефективни и най-често завършили съществуването си с един и същ безславен край...

АнонименЪ

Търновец каза...

Комита, съвсем извън темата, но на снимката ме радва в колко по-различна форма изглеждаш в сравенине с Комитата преди една година. Поздравления за което! :)

Анонимен каза...

Абе, как да ни омръзне, като не сме живяли в демокрация. Тая криминална олигархия, която властва в условия на умишлено създадена анархия...С подкрепа на държавата се ползват най-вече престъпници, цигани, турци, гейове и други групи, които са с потенциал да тормозят обществото допълнително. Каква демокарция (власт на народа)ви е подгонила...

Комитата каза...

Гледам вродения демократизъм на някои от коментарите и се кефя, че живея в България. Все пак си мисля, че всички останали проблеми в селското стопанство дойдоха от негарантираните права на собственост.

Връщането на земята в реални граници беше първата стъпка за превръщането на селяните в реални собственици, за съжаление освен земята, която не можеха да им откраднат толкова балъшки, всичко друго им откраднаха много лесно.

Няма значение какъв цвят са били кооперациите, важното е, че селяните са били заблуждавани и манипулирани и в крайна сметка ограбвани.

Иначе не съм съгласен, че СДС ликвидира селското стопанство — СДС просто постави точката на един отдавна започнал процес. Колективното селско стопанство беше фалирало още в средата на 80-те години, това което последва от поземлените комисии беше приключването на този процес. Не беше честен, да, точно за това говоря.

Ако имаше реални права на собственост, а не някакви псевдокооперации, в които не се знае кой пие, кой плаща, селското стопанство щеше много бързо да се възстанови.

Minko каза...

Не е толкова просто (възстановяването на земеделието). За съжаление, нещата не се свеждат до фОрмата на собственост. Селяните (в добрия смисъл, какъвто беше единият ми дядо примерно) са следствие от едно патриархално общество, идващо от средните векове или някъде там. Те имат манталитет, или нагласа го наречи, без които не става. Селският живот е тежък, селският труд е тежък. Който няма преки наблюдения може да си направи същото заключение от това, че миграционният поток село --> град е в пъти по-голям от този в обратната посока.

Соца взриви манталитета на традиционните селяни, превръщайки ги в чиновници (израз на Ивайло Петров) и крадци от ТКЗСто (мои директни наблюдения). Връщане от това състояние на духа към пред-деветосептемврийското няма.

Сега, вярно е, че модерността взривява патриархалността (справка: "Гераците" на Елин Пелин), но соца направи това изключително брутално, примитивно и безогледно. И без съветската окупация и соца селото нямаше да оцелее в оня вид, но далеч нямаше да е толкова увредено.

--
Минко

marfi каза...

Страхотно написано и разбираемо, благодарско Комита!

Мери Катлийн О'Луни каза...

Много добро! Наистина!
"всеки очакваше от демокрацията нещо различно" - но никой не знаеше как да го постигне. Сред тези, които се изкатериха до първия ешалон, нямаше дори и групичка от десетина души, които да са наяснo с това какво искат да направят първо, после второ, трето... Оглеждаха се за идеи в другите "бивши соц страни" - приватизация - масова и касова по чешки образец, за съжаление през първите години почти нищо не взехме от Полша и до шокова терапия се стигна едва след Жан Виденов... За сметка на това имаше "Декрет о земле", преписан от Ленин.
P.S. И все пак как успяхте така да отслабнете? Споделете опит!

Belomore каза...

Как, как...
Гръчката криза е виновна, резнаха бюджета за задгранична пропаганда! ;)))

Комитата каза...

Беломоре, не сипвай ми в сърце отрова.
Душата ми кърви, че майка Елада е в такова славянско състояние...

Н.Никифоров каза...

Комита, като те гледам на снимката, само малко коса и си в 88 ма...Ех , спомени! Бележките ти са лаконични и дават обобщено причините.Точен анализ. Ако се заровим в решенията, какво ли ще стане?

Анонимен каза...

Така и предполагах, партийните пристрастия сред някогашните сини все още вземат връх... Комита, не съм казвал, че "СДС ликвидира селското стопанство". Заявих само, че СДС има сериозна отговорност за провала на развитието му през последните 20 години. А връщането на земята в реални граници нямаше много общо с рационалното. Възстановяването на собствеността можеше да стане и по други начини, без да се предизвиква повсеместно раздробяване на комасираните земеделски площи. Един по-краен пример за последствията на връщането към системата на земевладеене от периода на прединдустрпиалното земеделие. Земите в оризищата край Пловдив бяха върнати така, че оризищата престанаха да съществуват, защото напоителните канали и отделните оградени с диги участъци не съвпадат с някогашните нивички. Вследствие на това оризопроизводството там беше практически прекратено, а на негово място дълги години по полузапуснатия пейзаж кретаха хорица с дръглив кон и извадено от плевнята след десетилетия ръждясване желязно рало... Типична гледка край магистрала "Тракия". Заради демографския бум през първата половина на 20 век и предизвиканото от него масово обезземляване на селяните много ниви в "реални" граници представляват парцели от по няколко декара, обработката на които е много по-неефективна от тази на уедрените блокове. Свидетел съм и на други безумни "връщания" - раздаване на кравите от държавната механизирана кравеферма на селяните съобразно броя на добитъка, с който семействата са влизали в кооператива след 1944, при което всяко селско семейство прибра у дома си между една и три крави без оглед на това имаше ли условия да ги гледа, храни и пласира продукцията им, а самата кравеферма беше изоставена и ограбена, в момента от нея е останала само руина, бетонна плоча с остатъци от стени. И това не е единичен пример, а масов случай. Индустриалната база на земеделието можеше да се трансформира при възстановяването на частната собственост така, че да запази технологиите си. Връщането по такъв късоглед начин към порядките от предишна в технологично отношение фаза в развитието на селското стопанство беше груба грешка.

АнонименЪ

Анонимен каза...

Понеже става дума за селско стопанство, в Чехия всички кооперации станаха акционерни дружества със съответните дялови капитали. В управлението влязоха хора с най-големи дялове и назначиха за управленци способни хора, които не измениха структурата функциите на кооперативите. Филип Димитров унищожи селското стопанство. Аз в Хасковско имам върната доста земя, но по документи. Там растат само магарешки тръни. До сега този въпрос се премълчаваше.

Анонимен каза...

Докато ние и др. се гърчим в криза, виж какво чудо става в Китай. Тях май демокрациятя много, много не ги вълнува . Този въпрос никога не си коментираал. Вече са втора икономическа сила и са на път да станат първа. Цитирам един китаец "Не е важно дали котката е черна или бяла, важно е да лови мищки".

Комитата каза...

Ооо, как чаках някой да ми подаде тая топка. Икономическото „чудо“ на Китай се дължи на следното —
— Всякаква липса на социална защита или пенсии нанайси; Българските червенократунковци, искате ли да ви спрат пенсиите, за да има напредък в държавата?
— Екстензивно развитие или има още незаети хора
— Суперниски заплати, а някъде и без заплати (бачка се само за храна и общежитие) Искате ли, а, искате ли да работите само за храна и общежитие с хлебарки? Това е социализмът нали, какъвто го искате?

Отделно Китай тепърва ще се среща с проблемите си — демографският например (не че няма хора, ама има сериозни дисбаланси), крадливата номенклатура (която в един момент ще започне да краде повече, отколкото се произвежда) и изолацията от света (да, именно!) хем не могат да си позволят да са изолирани от света, хем не могат да си позволят да са отворени и затова изгониха Гугъл от тяхна територия и направиха виртуална китайска стена.

Китай ли, а? Още ли се кефите? Който се кефи, ще му дам моята банкова сметка, да ми превежда пенсията си, щом иска да живее по китайски.

Стойчо каза...

„Аз в Хасковско имам върната доста земя, но по документи“ - идеално потвърждаваш тезата, че проблемите идват от негарантираната собственост.
Но ако все пак ти е гарантирана, а на теб не ти се занимава – можеш да я дариш: има хиляди каузи, които се нуждаят от активи :-)

Анонимен каза...

Искара ме много стар. Аз чета и анализирам и не съм фен на китайците, нито на соца, но изводите са други и няма нищо общо от твоята омраза. Китай си увеличи БВП с 6% и печели на ден по 400 млн долара и то за последните 6 месеца. Като бачкат само за храна, какво е бъдещето? Няма как да се повтори историята с Ирак. А за номенклатурата, най-много смъртни присъди за крадци са там.

Rado Kazakov каза...

Комита, на тази среща ти каза нещо от рода, че си страхлив и не ставаш за агитатор или нещо такова. Срещите в Червената къща ли имаш предвид като место, където можем да се просвещаваме или включваш и интернет пространството? А искам да те питам също, не беше ли ти който каза, когато те бяха поканили за пръв път на такава среща, че трябва доста дълго да участваш и наблюдаваш такива срещи, за да се увериш, че нещата у нас се променят? Намираш ли,че тези срещи и общуване имат смисъл и роля за обществения ни живот?
Аз съм човекът от последния ред, който по принцип обича да участва в диалога.

Комитата каза...

Имах предвид гетата, където трябва да влязат истински просветители и да предизвикат сегашните авторитети, а аз се извиних, че не ставам за тази работа

Rado Kazakov каза...

Има някакво вътрешно противоречие в това, което казваш, защото важно е не само дали имаме смелост или желание да просвещаваме, но и дали имаме какво да казваме. От тази гледна точка самосъзнанието, което проявяваш, е едно от най-важните неща, които са необходими на обществото, а другото пък е развиването на свободомислието. Може да се каже, че и всичко, което каза и даже, което не каза, поради липса на време, изглеждаше показателно, че чувстваш, че имаш какво да говориш по тези въпроси и проблеми. Не смятам, че свободомислието може да се развива в гетата, защото когато се отиде там трябва вече да сме се научили какво и как да говорим и предлагаме, за да може то да е наистина нужно, полезно, важно и за другите, за доброто на всички. Обществена тайна е, че няма идейно мислене в нашето обществено пространство, а то не е нещо, което може да се ражда без да си даваме сметка каква е същността му или пък ако не сме се научили да го ценим. Смисълът на думата идея в 80% от случаите в медиите се използва под формата на "една идейка разстояние". Не съм сигурен при това положение, че сме стигнали до това да разбираме смисъла на понятието, а оттам и да го използваме за доброто ни. А може да се каже, че ние до такава степен не можем да създаваме чувството за общност,че говоренето за общо добро и полза се смятат повече за някаква форма на глупост или малоумие, отколкото за неразделна част от необходимостта заедно да измисляме, решаваме, постигаме нещата в общия ни живот. Според мен първо е нужно да се научим да водим полезни диалог и мислене и чак след това да говорим за просвещаване на гетата, защото иначе просто ще продължават да се упражняват да надумват гетата, така че да обслужват частни, групови или партийни интереси.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)