понеделник, февруари 22, 2010

Героят на нашето време.

Покрай подготовката си за последното издание на "Пристрастно", събрах доста материали за човека, който концентрира вниманието ни през последните дни - Алексей Петров.

А и ме подсетиха, че ще е хубаво да възродя един позалязъл жанр - биографичният очерк, който журналистите отпреди 89-та за нищо го нямаха. Тогава се "бичеха" биографични очерци под път и над път — за звеноводи, герои на социалистическия труд, комунисти и отговорни другари.

И така, ровейки из материала, постепенно пред мен се очерта биографията на един патриот, бизнесмен  и човек, който никога не е робувал на трудовото законодателство.

Нашият герой е роден на 23 април 1962 г. в тетевенското село Градешница, тогава Ловешки окръг. Най-независимият и най-достоверен политически ежедневник обаче твърди в просълзяващ материал, че героят е роден под името Асан Ибримов Омеров. Нима е важно това?

Друго е важно. Малкият Алексей "завършва основното си образование с отличен (5.60) и примерно поведение в основното училище "Христо Ботев" в тетевенското с. Глогово".

Тъй като и произходът му е безупречен — "произхожда от бедно селско семейство" и "няма близки и роднини, засегнати от мероприятията на народната власт и такива зад граница в капиталистическите страни", вратите към кариера по времето на народната власт са широко отворени пред него.

"При проведения с 15-годишния младеж разговор той е изразил желание да учи в СМУ (не музикално, а милиционерско училище) – Пазарджик. Така началникът на отдел "Кадри" и началникът на ОУ на МВР в Ловеч предлагат Петров да бъде приет за курсант."

И аз да бях, щях да предложа Петров за курсант. Ето нещата, които го отличават от връстниците му:

"В секретния личен формуляр на МВР "Кадри" Алексей Петров е попълнил, че е от български произход и не е сменял името си."

"През свободното си време изпълнявам поръченията на ДКМС и помагам в домакинството". (отговор в анкетата за кандидатстване)

"Въпросникът за проучване е изискал да се посочат и лицата, с които кандидатът дружи. Петров е изброил трима души – единият е дружинният председател, а другите двама са ръководители на ДКМС."

В друга графа е посочил, че е бил е в кръжок "Млад приятел на МВР"

Това за младия приятел много ми хареса, защото ми напомни за един друг държавник, много близък до президента Първанов (или поне толкова близък, колкото и президентът Буш)

През 1981 г. той завършва СМУ в Пазарджик с общ успех отличен 5.71 (пак отличник!) и през август същата година е назначен в поделение №72620 – Мотомилиционерския батальон край резиденция "Врана", който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР.

През март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба да кандидатства във Висшия икономически институт (ВИИ) "Крал Маркс" (днес УНСС, б.а.)

Обърнете внимание! УНСС е стара любов на А.П. Така и не мога да разбера успял ли е да учи там, но впоследствие със сигурност е успял да преподава там.

Втора стара любов на А.П. се оказва таксиметровия превоз —

На 25 ноември 1985 г. старшина Георги Георгиев, колега на Алексей Петров, го поканил на гости да празнуват рожден ден. Черпили се с водка, играли шах и слушали музика. След това цивилно облечени излезли и на трамвайната спирка "Бъкстон" и се качили в такси, което било без шофьор. Шофьорът, който пиел кафе със свой колега, настоял да излязат от колата. При възникналия спор баретите и двамата шофьори започнали да се заплашват взаимно и да се блъскат. Само дошлите милиционери от близкото Шесто РПУ предотвратили по-нататъшното разрастване на спречкването.

В доклада на началника на Шесто РПУ обаче е записано, че двете барети са били употребили алкохол. При оценката на инцидента ръководството на специализирания батальон е преценило, че баретите не са предприели истински действия, тъй като специалните им умения позволявали много бързо да се справят с двамата шофьори, макар и единият да е успял да се "въоръжи" с крик. Въпреки това Алексей Петров е наказан с "Предупреждение за непълно служебно съответствие".


Какво се случва след това? Естествено, Алексей Петров купува омразната му таксиметрова фирма.

През 1988 г. Алексей Петров е приет за член на БКП. Обаче, избухва демокрацията само година след това и героят "е преживял значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие" (из психологическо изследване в МВР). Чашата прелива, когато през есента на 91-ва година СДС печели изборите.

Алексей не е машина, не е робот, той е способен на истински чувства. Разочарованието от политическата обстановка поражда друг инцидент:

на 18 октомври 1991 г. е регистриран нов инцидент с Алексей Петров. Констатирано е, че при него той отново е употребил алкохол. Обект на буйството му се оказва пазачката на прелеза на ул. "Я. Сандански" (днес "Вардар", б.а.) и бул. "Стамболийски". Той тропал на по прозорците на будката на жената и разбил външната врата в желанието си да й прави компания

Двайсетина години след този случай, той открива необходимата му човешка топлина у Кристина Патрашкова:

"Направих едно голямо интервю с него и покрай него между нас се формираха и човешки отношения."

Неформални контакти го свързват и с Явор Дачков:

Нямам нищо общо с в. „Галерия”... само съм заместник главен...
Не съм се виждал често с Алексей Петров, няколко пъти. Ползвали сме информации от него."

За да е сигурен, че никога повече няма да остане без човешка топлинка (ако журналистите от Галерия го изоставят?), той закупува заведенията, където тя се предлага на свободния пазар.

"Алексей Петров по това време е живеел във ведомствен апартамент, намиращ се на ул. "Яне Сандански". През септември 1990 г. той е сключил договор с управление "Тил" на МВР за закупуване на ведомствения апартамент, като се е задължил да работи в системата на МВР най-малко още една година. Това и прави."

Нещата се нареждат късметлийски, защото през 1992-ра година той напуска МВР и не се налага да връща апартамента. По-нататък следват бизнес и академична кариера, за които може би ще трябва да пиша отделно, както и неговият апогей — признанието лично от министър председателя за неговата роля като "лоялен гражданин" на републиката. Жалко, че Първанов, който пази навремето таксиметровата му фирма, така и не успява да му връчи "Стара планина".

Днес този заслужил гражданин живее заедно с "Антон Петров – Хамстера, Филко Славов – бивш шеф на отряда на баретите, Никола Филчев – бивш главен прокурор, Борислав Борисов, ректор на УНСС и съветник на българския президент в едно китно софийско предградие на частната уличка "Арарат". Същите живеят в къщи от по над 250 квадрата – иначе има и доста простосмъртни барети, всичките бивши, които обитават луксозен блок."

Кого арестувате вие бе? Ветеранът от клуб "Приятели на МВР"!

Може би ще следва продължение...

11 коментара:

Георги Павлов каза...

Абе иначе сме против следенето на трафични данни :-)

Кой ще защити личните данни на Алексей Петров?
Как се казвал, на коя улица живеел, как си купил апартамент през 1990г., психологически профили отпреди десетилетия .. тия неща трябва ли да се коментират? Имат ли обществено значение?

(Внимателно подбирам примерите, които давам.)

Комитата каза...

Жорж, знаеш че за публичните личности правилата са други.

Георги Павлов каза...

Алексей Петров публична личност ли е?

Защото е обект на публичен арест ли :-)

Малко като Явор Дачков звуча. Няма лошо.

Анонимен каза...

А защо пропусна малкото генералче, който го направил разузнавач под прикритие? А с какво е трябвало да се компенсира това назначение? Ако не го осъдят, ще го разстрелят ли при опит за бягство?

Анонимен каза...

Ще му бъде отнета ЛЕВ ИНС и ще отиде в ръцете на една дама, която е близка до постелите на един генерал. Така стана със Славчо Христов и СИ банк. А напоследък и печели някои функции, носейки и милиони. Нямало документи, но имали свидетели ( може би купени), които ще натопят тази личност. Спомнете си как е действал Вишински по време на Сталин.

Стойчо каза...

Малкото генералче е виновен за действията на съветника на шефа на ДАНС? От преди 10 години?

Когато те назначат на работа и 10 години по-късно те хванат в издънка (кражба да речем) виновен е HR-a, работил преди 10 години във фирмата? Аз се чудех, защо HR-те са толкова нервни хора, а то трябвало да отговарят поне 10 години за назначените от тях служители

Стойчо каза...

и то HR, когото три месеца след твоето назначение вече не работи във фирмата.

Много интересна версия

Анонимен каза...

Стойчо, спомни си малкото генералче каква информация имаше и твърдеше, че съвсем случайно му я пускали в пощенската кутия в Нар. събрание. Много е важно да имаш човек под прикритие.

Стойчо каза...

Каквото имаше Яне Янев ли?

bsskg каза...

Like... Share... Tweet... Svejo... :)

Добра работа!

Комитата каза...

Благодаря. А кой го е шернал във фейсбука, не го откривам?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)