Идеалният съпруг в Народния театър

Ходеше ми се на театър, затова когато Н. ми предложи да си избера измежду три постановки, две по-модерни на Куркински и тази, избрах Идеалният мъж ("Идеалният съпруг" е по-правилен превод)

Идеалният мъж е постановка в Народния Театър, по едноименната пиеса на Оскар Уайлд.

снимка: програмата

Отидох на театър с Н. и М., които малко се поизнервиха докато ме чакат и ми звъняха два пъти докато дойда — покрай строежа на метрото кварталът ми е откъснат на практика от града, но буквално в последната минута финиширахме успешно на първи балкон. Около нас имаше група ученици, а аз отписах постановката, защото очаквах безобразно поведение от тях. Учениците опровергаха очакванията ми и бяха доста концентрирани през цялото време, освен една двойка влюбени гълъбчета точно зад мен, които имаха нужда от по-спокойно място по принцип, но и те бяха достатъчно тихи.

Цялата пиеса е изпъстрена с лафовете на Уайлд, които са достойни за цитиране в много по-широк контекст.

Пиесата започва с разговор между две отегчени от скучните си съпрузи дами от висшето лондонско общество, които горчиво съжаляват за липсата на емоция в браковете си и за непохватността на мъжете си, която може да се разбира всякак. Разбираме обаче, че има един мъж, който очарова и двете. Кой ли е той?

Разбираме, че в Лондон социалният живот на висшето общество е нещо като аквариум, пълен с пирани и акули, в който пираните (т.е. жените) командват парада, а мъжете не са много в час, освен с политиката, където се ръфат на едро.

Юлиян Вергов играе Робърт Чилтърн — изключително уважаван политик и депутат. В течение на пиесата става ясно, че с миналото му не всичко е наред, а е и леко глуповат.

Жена му (Биляна Петринска) е истеричка, изтъкана цялата от добродетел и поради тази причина е опасна за себе си и за околните. Добродетелта и е попречила да изследва по-тъмните ъгълчета на човешкото съществуване и очевидно е на път да се превърне в проклета бабичка, която бди над нравствеността на внуци и особено внучки!

Много приятно впечатление ми направи втората двойка — Владо Карамазов и мис Чилтърн (а де, как и беше името).

Владо Карамазов прави страхотна роля, подскачайки елегантно по сцената през цялото време играейки уж плиткия лорд Горинг, доста по-разумен и по-съвестен, отколкото изглежда на пръв поглед. Джоуи от "Приятели", прилича.

Актрисата, която играе сестрата на Чилтърн (Вергов) блика от инфантилна енергия и е позитивна личност с открит характер. Иска ми се да знам как се казва.

Мария Каварджикова пък се превъплъщава в модерната, светска, разкрепостена и цинична мисис Чивли, която не спира пред нищо (ама наистина пред нищо), за да постигне целите си.

В крайна сметка краят е добър, и въпреки всичко доброто побеждава. Остава да виси въпросът, коя е ролята, която най-много пасва на идеалния мъж в обществото, а като подтекст започваме да се питаме и коя е идеалната жена и какво се очаква от нея.

Аз лично съм много приятно изненадан от Владо Карамазов, защото в Survivor ми е правил впечатление единствено на безнадежден бастун.

Ветеранът Стоян Алексиев се справя отлично с ролята си на загрижен за наследството си възрастен възглупав аристократ. А като си спомня, че започна кариерата си, играейки млади интелектуални бунтари ;-)

Да се гледа.

Страхотна пиеса, може би ако режисьорът беше по-смел (например няма никаква нужда от викториански костюми), щеше да се получи нещо великолепно.

P.S. В антракта обсъждах с Н. защо е така феминизирана публиката. А тя ми казва —
"Естествено, че ще е пълно с жени на постановка, която се казва Идеалният мъж"

Тъп съм, наистина ;-)