сряда, януари 20, 2010

Леви, десни, солидарност и съпричастие

Само за няколко седмици се развеяха като дим някои илюзии за европеизирането на България. Не съм човек, който обича да проповядва и да поучава — смятам че въпросът за критериите и за ценностите на личността се решава в първите 18 години (и най-вече в първите 7) от родителите в семейството. И точка. От там нататък вече говорим за свободен избор на свободната личност. 2010-та дойде с първото поколение, родено със сигурност след преврата през 89-та година и дори след първите свободни избори през 1990-та, първото изцяло демократично поколение.

От 2007-ма година България е член на ЕС, а малко преди това и на НАТО. Българските граждани и фирми се ползват от привилегиите за членството в съюза — свободно придвижване, отворен пазар, образователни институции, субсидии и т.н. Че взимаме с пълни шепи, взимаме. Сега да видим какво даваме.

Ако помните, малко преди да бъдат освободени българските сестри, словашкият премиер посети Либия, тогава от България се избълва огромно количество праведен гняв, заради езикова грешка на словака и всички колективно очакваха от него проява на европейска солидарност към България, т.е. той да не се занимава с либийско-словашките проблеми, а конкретно да лобира за България. В крайна сметка, каквото и да му е струвало, господин Фицо излобира за нас.

Няколко години след това, българският кандидат за еврокомисар, който се излага по три линии - биография и връзка със службите, неподготвеност по специалността и неподходящи лични качества за работата, се проваля тотално на интервюто за работа. Поради въртележките в европарламента, застрашен от ината на българското правителство е словашкият кандидат-комисар Шевчович, който прави "показно" как трябва да преминават интервютата на кандидат-комисарите. Добре че никой в Словакия не се сети да ни пита какво стана с нашата европейска солидарност.

За втори път се чуват екстравагантни искания от българското правителство (предишния път от тройната коалиция, тук също) за компенсации, които да покрият загубите от протестите на гръцките фермери. Колко сме невинни и целите в бяло. Ако Гърция си поиска куклите и парцалките, например за замърсяването на реките, или пък за бракониерския риболов и вандалщината на българските "туристи", може да се окаже, че висим със сериозни суми на южната ни съседка, да не говорим, че без гръцките плажове сме заникъде. Да не забравяме, че искахме от Гърция да ни спаси и от собствената ни газова политика.

България кандидатства за ресор хуманитарна помощ и реагиране при кризи, а премиерът обещава 20 000 евро за борба с промените в климата, и реагира със закъснение от три дни на чудовищната трагедия в Хаити. Не съм сигурен тези пари дали могат да покрият дори присъствието на български делегати в съответните форуми по промяна на климата, нито пък дали три дена закъснение са приемливи за правителство, което трябва да излъчи ресорния еврокомисар.

Все пак, има и нещо положително — Европа много бързо си закичи обеца на ухото с казуса "България", така че приемането на следващите страни членки на изток и югоизток, ще мине с всички "екстри", което е още едно косвено проявление на българската солидарност и съпричастност, този път със съседите.

8 коментара:

Laleelay каза...

Комита, както казва един приятел - негативният опит е много ценен опит.

Ако успеем да го осмислм и възприемем.

Но негативен опит има и друга страна - европекйската политическа сцена - която има възможностите за осмисляне и възприемане. Това също е добре за нас, нормалните хора в България ;)

Това във връзка с казуса "Желева".
Ако не успеем да осмислим негативния опит, той изпада в категорията на "случващо се, независещо от нас" - това, между впрочем е и отношението към близкото и вече не-толкова близко минало.

Бтв, забравил си да споменеш и национално-отговорното искане на Б. Димитров за обезщетения от Турция като изискване за присъединяването им към ЕС сред абсурдните, непропорционални заявки на политиците в последния месец.

А иначе, вчера една приятелка, която е родена около 89-а, ме попита кой е Георги Марков... Приеми го като кометар към "свободното поколение" и осмислянето на опита, който може просто да заглъхне във времето без полза.

Бисер

Петко Ковачев каза...

Само бърз пример за това, че не се учим от лошия опит - Меглена Плугчиева е кандидат за вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие. И БеБе подкрепя, щото "е българка".

Анонимен каза...

Как да не те обича човек, Комита. Е, значи време е да започнем всички да учим, какво е това "Европата". Казвам всички и не изключвам никой от обучителния процес. За 20 г. Германия успя да се обедини и да изгради единен германски стандарт в двете части на Германия. Като си помисля, че през 1956 г. беше "икономическото чудо на Германия", само 10 г. след световна войно, си мисля, че идеологията сега доста ги е поозорила. Къде е България обаче? 20 г. от 1989 г. ние сме при увертюрата на процеса, който ще продължи най-малко още 20 г. и който допотопната и доморасла българска социология обяви за "приключил преход". Какво означава да не си в час... Все пак да започнем да учим Европейска интеграция - по малко, бавно, НО ДА НАПРЕДВАМЕ.

Любима

Belomore каза...

Ех, Костас, Костас, погледна някой накриво матушка Елада и сърце андартско не трае :)))

Споделям тезата ти като цяло, но драматизмът на аргументацията ти е напосоки и леко пре-овкусява ястието.

В частност:
1. Тъпотията с Шевчович е мейд ин ЕНП.
2. Тъпотията на Фицо си беше мейд бай Фицо. Надали някой е очаквал от него нещо, но със сигурност никой не беше очаквал от него да говори глупости, за да се натегне пред Кадафи на чужд гръб.
Езикова грешка? Айде нема нужда.
3. Подвизите на българските туристи и бракониери са си проблем на конкретните граждани и приемащата страна.
4. Газовата връзка с Гърция също не е за да ни подаряват гърците газ, а за да ни продават - а и те да си имат "резервен кран", ако некой мустак от Тюркието им резне тръбата, щото оттам идва тяхната тръба, с която ще се свързваме, ако не знаеш.

България е права да мърмори за гръцките агросиндикални вандалщини.
Да стои и да гледа ли?
И да чакаме да се наиграят с безумните им искания, които очевидно няма да бъдат изпълнени, не и точно тоя път, при тия обстоятелства.

Дали ББ го прави по най-добрия начин? Надали, особено в първия момент.

Не е необходимо обаче да търсим и под вола при наличие на толкова телета на други непривични из и за държавата места.

Комитата каза...

Беломоре, татарчиште с тапия ;-)

Дай по точки —
1. Шевчович е единствен възможен ход на ЕНП при положение, че Бойко се е запънал като магаре на мост. Те от ПЕС цял Станишев защитават, та ЕНП един Бойко ли няма да подкрепи. Казусът е изцяло в ръцете на Бойко, който го отигра "гениално" - хем насъска ЕНП срещу ПЕС, хем се отказа после.

2. Понеже знам чешки, а и словашки доста, думата pachatel', която беше използвана означава както виновен, заподозрян и извършител в разговорния словашки (и чешки) . Не говори високо за традиционната правна култура на братския словашки народ, но с по-внимателна формулировка можеше да бъде избегнато.

3. Не виждам защо да не приравним тъпотиите на туристите с тъпотиите на гражданите, които преграждат с тракторите си пътищата. За мен е едно и също. Не можеш да искаш държавата да е отговорна за поведението на отделни граждани.

4. Газовата връзка не е да ни подаряват газ, но никой не ни е длъжен да реагира спешно и да си отделя от запасите по време на студена зима. Чист акт на добра воля помощта да дойде навреме.

Belomore каза...

Моля, моля, не съм някакво си просто татарчиште, аз съм от групацията за автохтонно антично трако-македонско приятелство и толерантност! :)
Ред колесници, ред фаланга!
Ред конелюбци, ред мъжелюбци! :)))

Категорично не можем да приравним тъпотиите на нашите туристунгели с агроанархосиндикалистите, удивен съм как можеш да кажеш, че е едно и също.

Барем да беше дал за пример магистралните разбойници у нас - с тях поне може да се прави някакво сравнение.

Комитата каза...

Бандитите по магистралата са отличен пример.

Laleelay каза...

Една ръка "за" отн. равенството между пишман-туристите и елинските агроанархистите - и в двата случая става въпрос за позиция на индивид/гражданин, в ущърб на някакъв общностен интерес - напр. интереса на хората да минават по пътя или да имат нормална околна среда.

Б.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)