четвъртък, декември 31, 2009

Не се търси, но се очаква



Снимката е от тук


Удивен съм на интереса, който избликна, когато описах в пет кратки точки изискванията си към потенциална приятелка, така че обещах подробности. Голямо предимство е, че в момента не съм обвързан и така изискванията остават в чист вид, а не са съобразени политически с изискванията на момента. Изказванията отминават, а моментът после ти държи сметка защо дрънкаш такива работи. Така че определено сте на плюс, защото съм в състояние на повишена искреност.

Отдавна съм престанал да си правя твърди списъци с изисквания, в момента имам само ориентировъчни.

Когато бях студент имах едно много важно изискване - формата на носа. Търсех правилна, скромна и аристократична. Освен това е много лесен критерий за прилагане. В нашата култура дори и оперативно интересното тяло да е опаковано според ежедневната прищявка на климата, носът стърчи извън опаковката и може лесно да се заключи - това да, а това не.

По онова време също бях голям фен на блондинките. Светлите коси (и особено рижите), прозрачната кожа, под която се наблюдават изящните шарки на кръвоносните съдове и устните в естествен тъмнорозов цвят, по естествен път избутваха кандидатката в първите места на списъка. Луничките възприемах като бонус. Това, разбира се, беше време, в което хормонът бушуваше.

Друго важно изискване беше свързано с килограмите. Аз, разбира се, самият не съм цвете, когато говорим за килограми. Цял живот съм във фаза отслабване или във фаза непукизъм. Като си гледам снимките от абитуриентския бал, когато бях твърдо убеден, че съм дебело прасе, не мога да си се начудя на акъла, но това е цената, която човек плаща за ирационалните си предразсъдъци. И като говорим за жени — когато се комбинират подходящите килограми с гъвкавостта на сабя дамаскиня (или на качествен самурайски меч), които пък се получават на по-зрели години само с редовни тренировки на спорт или на танци, се сещате каква експлозивна комбинация се получава. Която е доста търсена на пазара и съответно — недостъпна или отдавна ангажирана. По-малко килограми да, повече, дори и един — голям проблем.

Трето изискване, на което ме светна един американец в Прага - дългите пръсти и големите китки (не на борец, а на пианист, нали е ясно)

Но човек дори добре да живее, понякога се разочарова от идеала си — и попада на други екземпляри. Някъде след 3-ти курс, по време на едно море, попаднах на госпожица, която беше различна по всички горни критерии (външно направо си беше грозна), но беше ужасно привлекателна - в смисъл, че беше магнетична и можеше да се води разговор с нея, режеше репликите си като с бръснач и не се предаваше. Тогава критериите ми претърпяха тектонична промяна — установих, че с жена МОЖЕ да се води нормален разговор по всички интересни неща в живота, което е неочаквано облекчение, ако ви се налага да разговаряте сравнително често. Тогава открих интелекта като ерогенна зона, от която, веднъж избродена, няма връщане назад.

Така че тази случка сериозно либерализира и дори нулира някои от изискванията ми. Това не значи, че вече не ме вълнуват русокосите феи-пианистки с чипи нослета и прозрачна кожа, просто сега им се налага да действат в конкурентна среда.

Малко по-късно, вече към дипломиране, попаднах на нещо като идеалната комбинация - руса коса (къса, но тогава не ми направи впечатление, пък и косата расте при желание), интелект, амбиция, дар слово и перфектна фигура. На очакващите хепи енд ще кажа, че тогава започна със страшна скорост бягството към чужбина. Тази епидемия не е спирала оттогава. Едно старо приятелче ми плачеше на рамото със същите симптоми: "Разбираш ли, намираш жената, а следващия месец я изпращаш завинаги на летището." Тогава нямаше интернет, самолетът беше непосилно скъп, а размяната на телефони и пощенски адреси си беше ритуално лицемерие, потулващо драмата на сигурната раздяла. На следващата среща след година нищо вече не е същото, а мястото ти е заето от симпатичен западен младеж, с който веднага ставате приятели, защото е пич.

Бизнесът ме срещна с друг мой любим типаж — киселата професионалистка—кариеристка. С добре пристегната дълга коса и в официално костюмче, с изненадващо добри оценки в дипломата (отличничката от точка 3). Тя, кой знае защо, търси бъдещето си в България (чувам гласове — нали това искаше, а сега мрънкаш! прави сте). Никога не се оплаква, че в работата я занимават с глупости. Шегите спират до прага на фирмата (уважава корпоративните ценности). Ненавижда външността си, защото всички кухи лейки смятат, че напредва в кариерата заради нея и е вечно кисела, защото дежурните чичковци и свалячи я смятат за елементарна, а по-интелигентните за недостъпна. В редки моменти е уязвима, чувствителна и добра (нещо като трансформацията на зло бездомно кученце, което маха с опашка щом му хвърлите някоя мръвка), заради което си заслужава да се изтърпи всичко по-горе, но не винаги.

Косата. Помня как преди около 5-6 години с големи надежди излязох с една млада дама, у която, щом седна в колата ми усетих, че нещо се е променила. Дългата плитка до кръста я нямаше! Тогава нямах идея защо бях така недоволен, а после с четене научих — от природата е известно, че привлекателните черти на другия пол са винаги свързани с известно неудобство, дори и със смъртна опасност. Най-привлекателните елени—мъжкари влачат едни огромни рога на главата си, които хем тежат, хем пречат да търчиш и да се мушкаш по храстите в случай на опасност, хем някой селянин,президент или бракониер дебне с карабината зад хълма. С дългата коса е същата работа - трябва да се мие, да се реше, да се поддържа, за да изглежда добре, а дори и да изглежда перфектно, носи съответните битови и емоционални рискове. Помислете как ще изглежда еленът без рогата си, паунът без опашката си или славеят без гласа си. Горе долу както изглеждаше моята подстригана приятелка — като интелект в чист вид. А това не е точно интервю за работа, нали така.

Драмата. Не понасям, ненавиждам емоционалните влакчета на ужасите, които в един момент са в еуфория, в следващия с леден глас поправят някаква моя елементарна грешка, не спират да търсят скрит подтекст в нечии думи (но не шеговито, а фаталистично-трагично), а в по-следващия оплакват клетата си съдба и най-вече — не млъкват. Напоследък забелязах, че като че ли драмата рязко нараства над определена възраст (няма да кажа коя). Драмата изглежда е свързана със самочувствието. Нямам нищо против да бъда нечия емоционална опора, но не винаги и не във всичко. Да, ще се справиш на конкурса, да, ще те вземат на работа, да, ще успееш да заминеш (пак ли). Драмата обикновено е свързана и с почти пълна липса на чувство за хумор, затова ако се смее на смешките ми, дава надежда...

Самочувствието е лесно за разгадаване. Слушаш какви истории разказват за себе си — с добър или с лош край. Ако безспир разказва истории с лош край, в които трябва да я съжаляваш и да кимаш съчувствено, обирай си крушите по-бързичко и дим да те няма. Тук има два варианта — или те смята за "просто приятел", което си заслужава в много редки случаи, или пък не притежава вътрешна опора, и за всяко действие се нуждае от одобрение и подкрепа, което адски бързо омръзва. Мъжете харесваме да се правим на закрилници и домашни майстори, но очакваме и известна реципрочност в моментите, в които зареждаме батериите.


И още една случка напира в паметта ми. Преди няколко години срещнах удивително създание, което имаше всичко, за което човек можеше да мечтае — диплома, пълна с шестици, гъвкаво и стройно младо тяло, чувство за хумор, ведър характер, амбиция, самочувствие, интелект, вкус и позитивно мислене. В какво беше проблемът, ще питате вие. Ами проблемът беше, че щом се наклонях към нея малко по-отблизо, усещах миризмата на някаква козметика, която ме удряше в челото и не ми позволяваше да продължа и сантиметър в повече. И така три пъти. Това наистина го забравих като критерий. Миризмата.


И накрая да спомена и несъзнателните индикатори. Пулсът се повишава, стрелката се повдига от нулата, бузите червенеят и говорът се накъсва, какво друго му трябва на човек като критерий. КПД-то е ниско, съдбата си прави шеги, но пък процесът върви.

Честита Нова Година!

сряда, декември 30, 2009

12 песни за отмора

Кой каза "стига музика"? Ето нещо за слушане с отлежало питие в ръката ;-)

(ако не се вижда в RSS, клик на заглавието за да видиш плейлиста)

понеделник, декември 28, 2009

На кеф с Глен Милър

Два дни преди Бъдни вечер ходих на концерта на оркестъра на Глен Милър в НДК.

С две думи спокойно може да се опише „Класиката си е класика“ :-)

Зала 1 беше натъпкана до козирката – направо не очаквах, че на концерт на биг бенд в днешно време ще се съберат толкова много хора. Пък и публиката беше всякаква, но определено мога да кажа, че една голяма част от хората бяха недобити фашисти, избягали от Белене ;-) Честно казано, срещнах и маса познати (вкл. известни) физиономии. Важното беше обаче, че Гоце го нямаше :-)

Ние си бяхме взели билети доста отдавна, като тайната ми мисъл беше да взема и малката с нас – биг бендът е един от начините за получаване на имунитет срещу чалга все пак ;-) Нея разбира се я пуснаха без пари, което си е истинска инвестиция от страна на оркестъра на Глен Милър в младото поколение :-)

Концертът започна с въведение от страна на директора на НДК, а след него на български говорѝ една американка (дали не беше културното аташе?) и ... се започна!

Оркестърът на Глен Милър е основан преди Втората световна война от ... Глен Милър, разбира се. По време на войната е (или става) оркестър на ВВС на Щатите. Не знам дали помните, на таз′ годишния гергьовденски парад освен бойни части имаше и военни оркестри от натовски и ненатовски страни (Гоце няма да е Гоце, ако не покани и руснаци;-) – та помните ли, че имаше и един американски оркестър? Мисля, че това беше оркестър от ВМС на Щатите, та спомнете си как синкопираха марша :-)

Е, оркестърът на Глен Милър е бил нещо подобно, но през Втората световна война. Като такъв има много участия по всички театри на бойните действия, където има американски части. Оркестърът става доста голям и известен, като се сдобива и с няколко певци и певици. Американците от край време явно си имат стройна система за авторски права, така че когато самият Глен Милър загива през 1944г (самолетът му изчезва при полет над Ламанша), то оркестърът продължава да съществува под същото име и досега, като от време на време се сменя ръководителят на оркестъра (трудно бих казал „диригент“, т.к. Вил Салден, днешният ръководител, е пианист и един от вокалите на състава). Та, както каза самият той, той е уполномощен от носителя на авторските права („Глен Милър нещо си“ в Ню Йорк) да представлява и ръководи оркестъра на Глен Милър (Glenn Miller Orchestra) и да свирят така, както би го направил самия Глен Милър, ако беше жив. (В крайна сметка какво щеше да представлява МакДоналдс, ако не беше франчайзинга? И когато антиглобалистите трошат витрините му, те трошат витрините на МакДоналдс, а не на местната фирма, която държи правата за него в съответната страна))

Днешният оркестър се състои от четирима тромпетисти, четирима тромбонисти, петима саксофоности, един контрабас, ударни, пианист и една певица, като в песните се включват и някои от оркестрантите (абе, Америка: не само трябва да можеш да свириш на тромпет, ами и певец трябва да бъдеш :-)

Свириха доста от класическите глен-милъровски парчета, но по-голямата част бяха нови неща, както и доста популярни джаз-стандарти. От по-новите неща много ми хареса „Да пеем всичко заедно“ (Let′s all sing together) и A Cabana in Havana – на това последното се разбира какво значи истинска певица :-)

Певицата Роос Йонкер е... истинска певица. Нямам какво да добавя за нея. По-късно, слушайки диска на състава, се опитах да изтананикам само, това, което тя пееше с глас – е, вярвайте ми, пее та дрънка тази жена, а аз едвам успях да сколасам тананикането.

Както споменах имаше и доста джаз (че и рок енд рол;-)) стандарти (Begin the beguine, Blueberry hill), като ми направи впечатление, че глен-милъровските неща се свирят точно като по учебник, а останалите – с доста различна от оригиналната интерпретация. Е, ако оркестърът на Глен Милър не си изпълнява собствените неща точно както трябва, то за къде сме тръгнали;-) (Ако днес имаше оркестър на Дико Илиев – как би трябвало да свири Дунавското хоро, а и как биха си позволили не дико-илиевски произведения? :-)

Звучеше обаче модерно и съвременно, така както трябва да свири съвременен биг бенд. Публиката, въпреки фашистките си корени се беше побъркала по едно време, особено когато свиреха „На кеф“ (така де: In the Mood). (за тези, които не са запознати с биг бенда – In the mood за Глен Милър е като Дунавското за Дико Илиев).

С него и с „Бяла Коледа“ (White Christmas) завърши концерта.


Страхотно беше.
Сега ще чакам и оркестъра на Дюк Елингтън да дойде някой ден.

неделя, декември 27, 2009

Още и още...

Каква политика бе? Я чуйте нещо велико:

петък, декември 25, 2009

Outsorcing Santa

Ако излизат твърде скъпо осигуровките на лапландския дядо Коледа (Финландия, социализъм), може да се приложи либерален и мултикултурен подход към проблема:

Коледна история



Когато прасенцата се спасят през коледната нощ ;-)

четвъртък, декември 24, 2009

Бяла Коледа

Скъпи съотечественици,

Желая ви всичко най-хубаво за Коледа — здраве, щастие, смях и безпроблемно функциониране на храносмилателната система в тези дни на изпитания!

И моят коледен поздрав за всички:

вторник, декември 22, 2009

Македония без визи, още една крачка







В Македония са спретнали цяла кампания по повод отпадането на визите на 19-ти декември. Чекор понатаму (Крачка по-нататък) се казва. Учудващо е колко голямо внимание и средства отделят на пропагандата на такива случки, и очевидно са се подготвили поне от това лято, докато, ако си спомняте, клипът за влизане на България в ЕС беше правен набързо и в най-голямата софийска мъгла ;-)

Поздрави на моите македонски приятели и дано падането на визите им помогне да разберат по-добре света около себе си.

Видяно при Горан Трайков

събота, декември 19, 2009

Разни малки неподредени мисли

Снегът

Вчера, идвайки на работа, си мислех дали г-жа Фандъкова е гледала прогнозата за времето предната вечер. Аз обикновено я гледам, защото много ми харесват говорителките, които я казват, но този път ги и чух, а те казаха: много сняг, много студ. Добре че ги послушах и реших да не ходя с колата на работа. Което се оказа умно решение – по принцип тръгвам достатъчно рано, така че избягах от най-голямата блъсканица в транспорта, а и да си признаем: метрото е голяма измишльотина! (по-бързо ми е да ползвам тролей и метро, отколкото директния автобус, още повече, че той е класика в изпълването на вътрешното си пространство с индивиди от вида Homo sapiens bulgaricus;-)

Както и да е, та питанката ми е дали госпожа Фандъкова е гледала същата прогноза от предната вечер или чак сутринта е видяла, че вали сняг? Което със сигурност е направила, защото първите машини, които видях да чистят бяха някъде по обед, но трябва да признаем, че все пак са поочистили, па макар и късно, защото днес вече може да се движи човек и с кола.


Кремиковци

Забелязвате ли, че днес снегът все още е бял? Помните ли как почерняваше горе-долу на 12 час след снеговалежа, докато Кремиковци все още работеше? Със сигурност в някои части на града снегът ще е по-тъмен от други, но това вече е локален, а не глобално-градски проблем.


Понеже един познат си търси апартамент за купуване, бих дал следния съвет: Днес огледай в кои квартали снегът е по-бял, и в кои по-черен – със сигурност ще знаеш къде става за гледане на деца :-)


Яне и Волен

Много забавна двойка. Дали се обичат? Щото ако се обичат – да се вземат! Нали така? ;-)


Референдум против новините на турски по БНТ.

Прекрасен начин да поставиш Доган в ситуацията win-win:

ако има референдум, как мислите: как ще се почувстват българските турци в ситуация на натиск срещу извоюваното им право? Притиснати до стената, нали? Как се реагира, когато притиснеш някого до стената? В най-лекия случай ще го мобилизираш психически. Кой ще стане изразител и приятел на техните страхове? Правилно: Доган

А той си беше замълчал в последно време, а сега всичките му обръчи от фирми ще заминат в небитието на забравата, и той ще продължава да си ги ползва, но вече необезпокояван.

А ако няма референдум (в което съм абсолютно сигурен), познайте кой ще обере лаврите сред турско езичното и мохамеданско население в страната, че референдумът е отпаднал? Правилно: отново ще е Доган – спасителят на мюсюлманите.


А така добре и гузно си мълчеше, но и бате Бойко и Воленчо се нуждаят от Доган, че иначе кой ще им помпа рейтингите?


Всъщност, ако сме тръгнали да решаваме такъв въпрос за референдум, нека решим и останалите дразнещи обществото в последно време на въпроси:

  • за и против чалгата (на мен ми пречи)

  • за и против турските сериали

  • за и против БНТ (само харчи държавни пари)

  • за и против пълния член

  • и т.н. ...


Подслушването по интернет

Защо в нашата татковина милиционерското лоби отново докопва управниците? Защо по подразбиране трябва да имам вяра на въоръжени хора? Въоръжените трябва да бъдат държани под особен контрол, защото като им гледам смешната потеря по телевизията ме хваща особен страх – не могат да хванат двама души, избягали в гората. Тогава е ясно защо ги хваща такъв страх да приемем двама затворници от Гуантанамо – ако двама известни терористи с установено местожителство, могат да уплашат една държавна машина, то егати държавната машина е това? След като не могат да хванат други двама (от престрелката в началото на седмицата) с потеря в гората (сценката беше като от саркастичен към полицията партизански филм ;-), то за какво доверие можем да говорим?

И същите тези небръснати и разгащени униформени искат да ме подслушват безконтролно? И не ми казвайте, че ще ме подслушват цивилни и културни и съвестни полицаи – погледнете униформените, пък си правете сметка за цивилните или пък за началниците им...

Оня ден минах няколко часа след престрелката покрай Вакарел, така че имаше какво да гледам...

Очаквам от депутатите от СК да гласуват против на всяко възможно гласуване по тази тема, а не да се въздържат, както правят сега в комисиите на Народното събрание


Македония

От днес пада визовият режим за македонски граждани. Искам да поздравя македонците с първото реално постижение по пътя към Европа и да им кажа Добре дошли. Имат още много неща да правят, но поне първият жалон е постигнат.

От днес вече имат шанса да разберат, че никой не ги мрази и че отровната атмосфера в обществото им се нагнетява изкуствено от собственият им политически и интелектуален елит и че същият този елит им е поставил умишлено грешни цели за постигане като обществото


И като последно

Можете да ми завиждате и с бяла и с черна завист: имам билети за Глен Милър :-). Затова сега ще ви пожелая весели празници и ви поздравявам с едно тяхно изпълнение






четвъртък, декември 17, 2009

Дъвка за балончета

България е страната, в която сме царе да се занимаваме с глупости и да подменяме темите на важните дебати.

Във Фейсбук е регистрирана група с неприличното название "Fиck Bulgaria!". Групата в момента е със 169 члена, от които никой не излиза с името и снимката си, т.е. това са най-обикновени комплексирани бъзливци, а графичният стил подсказва, че вероятно става дума и за фрустрирани тинейджъри.




И така, как да наречем човек, който се връзва на глупостите на 169 комплексирани тинейджъри. Единственото което ми идва наум, е че само още по-комплексиран човек може да се върже на това.

Е, вече имаме група от 70 000 души в България, които са дълбоко възмутени от горепосочената група и са си основали алтернативна група "Ние сме против групата "Fиck Bulgaria". Много весело. Отделно съществуват три групи  "Fиck Turkey"(6209 члена) (и тук (1877 члена), и тук(1070 члена)). И като имаме предвид, че населението на Турция е няколко пъти по-голямо от това на целия Балкански полуостров стигаме до веселото заключение че българи, гърци и прочее населения съдържат в стотици пъти повече комплексирани индивиди, които се срещат във Фейсбук.  Още по-"смешно" ми става от факта, че същите хора, които са основали българската група срещу Турция (най-многобройната!) си пращат съобщения да докладват групата "Fиck Bulgaria" за расизъм! Между другото, едната от гръцките групички срещу Турция има много подобна стилистика като злощастната групичка по-горе. Дали е съвпадение? Забелязвате ASCII-art-а, нали?




Майко моя, родино мила!

И за финал, пак той, нашият вицепремиер Цецо, за който не спирам да говоря тия дни, е готов да изхарчи неопределено количество наши пари, за да впрегне една агенция, която се прочу най-вече със скандалите и с консултантите си, за да разследва нещастните 169 комплексаря. С каква цел, всъщност, именно? Изправянето им пред съда? Какъв е проблемът на България с тези хора? Че някой ще им повярва, че България е кофти? Ще им повярват, знаете ли кога, когато нашата държава ги вземе насериозно и започне да ги дебне със спецслужбите.

На мен не ми е приятно че съществува такава група. Но, какво да се прави, всеки има право на мнение, спомнете си датските карикатури.

А на министър Цветанов, преди да впрегне цялата държавна машина и да започне героично да трепе врабчета с топове, нека погледне общите условия на Фейсбук, където пише следното в главата Safety:

You will not post content that is hateful, threatening, pornographic, or that contains nudity or graphic or gratuitous violence.

Така че, господин министре, аз мисля че и едно официално писъмце до Фейсбук би свършило работа. А ако го изпратите по мейла, ще спестите и пощенските разходи.

И разбира се, смятам, че този измислен скандал съвсем случайно съвпада с референдума, който сте подготвили с вашите верни съюзници от Атака, както и с конгреса на ДПС съвсем скоро.

вторник, декември 15, 2009

Четири в едно от премиера, избран от народа!

Абе, днес не мога да се отърва от бисери:

Ще бъде иницииран национален референдум по въпроса дали да остане излъчването на новини на турски език по Българската национална телевизия. За такова допитване настояха преди десетина дни от "Атака", а днес премиерът Бойко Борисов каза, че подкрепя идеята. Борисов и лидерът на "Атака" Волен Сидеров свикаха и специална пресконференция, за да обявят пред медиите намеренията си.

Сферата е много деликатна, не искаме да се експлоатира въпросът и да се търси както атака срещу българските мюсюлмани, така и облагодетелстването им, затова подкрепям идеята да има референдум, което е най-демократичния начин да се реши въпросът, аргументира се премиерът. По думите му основната му цел е да се спре веднъж завинаги да се политизира тази тема.(източник)

Накратко: Премиерът Борисов смята да удари едно рамо на ДПС, да ни осигури бунтове, да влоши отношенията ни с мюсюлманските страни и с Турция и да ни скара с европейските партньори.

Да не говорим за развращаването на народа, като му предложи да наложи насила мнението на едно религиозно-езиково мнозинство над едно религиозно-езиково малцинство. Отново турците ще се почувстват засегнати, отново Доган ще получи индулгенция за безобразното си поведение, отново мафиотите от обръчите от фирми ще получат възможност да крадат, точно когато трябваше да приключим с тях.

Четири в едно!

PS. България — Швейцария на Балканите! (по идея на Тони)
.

Дебатите по ЗЕС в парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност (лично свидетелство)

На 14 декември 2009г. присъствах на работна среща на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, на която присъстваха членове на комисията (само от ГЕРБ), представители на МВР, прокуратурата, Комисията за защита на личните данни, аз и Илия от Електронна граница, хора от "Програма достъп до информация" и "Сдружение за електронни комуникации".

Бисерът на дебатите е това:

Понякога ми се струва така, когато слушам представителите на неправителствения сектор, че в някаква степен прекалено много залитаме по защита на правата на човека, цитираме различни директиви, някак си ми се струва, че станахме по-католици от папата. Съвсем наскоро, лично френския посланик, всички знаем, че Франция е люлката на демокрацията – френската революция и т.н., ни упрекна, че в доста голяма степен ние преекспонираме правата на отделния гражданин и правата на обвиняемия. До такава степен, че да блокираме цялото наказателно преследване. Всички си спомняме това нещо, това беше съвсем наскоро коментар.

Просто бих искал да дадем в ръцете на служителите на МВР необходимия правен инструментариум, с който те да могат да вършат по-добре своята работа и да гарантират действително, в максимална степен сигурността на гражданите на страната. Значи, аз като гражданин на тази страна съм разговарял с познати, с роднини, по-скоро те се притесняват да не бъдат ограбени, да не бъдат окрадени, да не бъдат убити, да не бъдат изнасилени, отколкото, че някой ще може да контролира тяхната кореспонденция или нещо такова. (Борислав Сарафов, прокурор от ВКП)


Ценя вашата искреност, господин прокурор. Иначе съм разочарован, че повечето политически сили не намериха за необходимо да чуят какво имаме да им кажем. Но те ще го разберат, така или иначе, по друг път.

Целият протокол от срещата може да бъде открит тук

Тук има една интересна инициатива, разгледай я:



.

Кое е най-важното, министър Цветанов?



На въпрос колко заподозрени издирва МВР освен ранения, Цветан Цветанов поясни, че общо са били трима, единият е убит, в момента се издирват останалите, които са им помагали. Полицаите свършиха прекрасно своята работа и най-важното, че няма жертви, похвали министърът служителите на МВР. (източник)

Аз пак не разбрах, кое е най-важното, министър Цветанов?


Добавка (20:03 ч.): Цветан Цветанов: Ами вижте, на магистралата, когато се отбиват и се качват отгоре за Вакарел, има един мост над магистралата, когато влиза автомобилът, в който се возят престъпниците, отправят стрелба към полицейския автомобил, полицаите стрелят също, тогава се уцелва шофьорът, който обаче някъде 80-90 метра по-надолу слиза лицето и се изтегля в посоката, която е противоположна на полицаите. И полицаите в момента, когато са стреляли, те не са знаели, че този е убит, те са смятали, че са го ранили шофьора. Това е, което в момента мога да кажа. По-важното е, че нямаме жертви от правоохранителната система. източник

Това пак променя новината, но надали чак толкова много. Похвали за полицаите при положение, че вместо да арестуват заподозрян го застрелват?

Отново се връщаме на разговорите за цената на човешкия живот (някой още помни ли Методи Маринов?), неизбежната отбрана, стоп-патроните и обучението на полицаите.


.

понеделник, декември 14, 2009

Марио, убиецът на РЗС

Вече веднъж ви се оплаках, че забелязвам твърде много драматургичен материал в историята на РЗС, който не е забелязван нито от журналистите, нито от литераторите, което за мен е ужасно жалко. Горещо съжалявам и за това, че не мога да измислям диалози. Затова снощи отделих два часа и половина от живота си (и с риск много от вас да скочат на телефоните, за да викат линейката), за да ви запозная с това, още повече че преписах 99% от репликите от пресата:

Марио, убиецът на РЗС
Документална музикална драма в едно действие
(т.е. репликите са от пресата)


Първа сцена
Кабинет в Министерски съвет. Бойко Борисов седи зад бюро, Яне е застинал в напрегната поза.


Започва енергична музика, нещо като “Полетът на бръмбара”. Яне започва да започват да се щура наляво-надясно, изведнъж замира в едър план срещу публиката.


Яне (игрив тенор, със нарастващи заплашителни нотки и плавно кресчендо):
Има изход само един, само един, само един!
Групата на РЗС до 9 в сряда да възстановим, да възстановим, да възстановим. Никакво друго развитие на ситуацията, освен посочения изход
няма да приееееемем, няма да приемем, няма да приемем!
Ние сме в състояние да проведем, да проведем, да проведем —
тежка контраатака!


Борисов (дава дружелюбен знак, басово): Ще се ангажирам, колкото ми позволяват възможностите.


Яне (по-весело и по-енергично): Ти, уважаваш ли дясно-консервативния проект?
Ти, съобразяваш ли се с позициите на РЗС
както в международен,
така и във вътрешен аспект?


Борисов (спокойно). Ще сторя туй, което мога.


Втора сцена. Стаята на парламентарната група на РЗС. Бюро. На столове стоят депутатите от РЗС и наблюдават бюрото. Подпрян на бюрото е застанал Димтър Абаджиев. Яне стои в другия край на стаята, скръстил ръце на гърдите си. Започва тревожно-меланхолична музика.


Димитър Абаджиев (трагично): Лично аз предложих Тагарински да бъде водач на листата от Враца за парламентарните избори...
Депутатите (рязко, силно и бързо): Не, не си ти виновен!
Димитър Абаджиев: Лично аз сега дължа морално обяснение за напускането му...
Депутатите (рязко, силно и бързо): Не, ти нищо не дължиш! Тагарински да оттегли заявлението си за напускане на групата. Тагарински да подаде ново заявление за напускане на парламента!
Димитър Абаджиев: Това той дължи на избирателите от своя район...
Яне (възходящо): Още днес, в рамките на деня, група от РЗС начело Наско да опита да се срещне с напусналия депутат, за да чуе лично от него м-о-т-и-в-и-т-е за д-е-й-ст-ви-я-т-а муууу.




Трета сцена. Вечер. Жилищен блок отвън. Вход. Пред входа има около 20 членове и симпатизанти на РЗС. Разпознават се Хаджолов, Зайков и ген. Илиев (бивши служители на МВР и ДАНС). Чува се марш. Маршът спира, Димитър Абаджиев натиска бутона на звънец.


Димитър Абаджиев: Марио, ела при нас.
Марио, ти ни дължиш обяснение!


Хор симпатизанти (полугласно): Той дали е там, той дали е здрав, той — дали не е отвлечен?




Хаджолов, Зайков и ген. Илиев: Марио, ние дойдохме да установим степента на риска за теб, а не да те плашим.


Димитър Абаджиев (звъни пак): Ако имаш достойнство,
застани пред избирателите
да дадеш обяснение
за постъпката си!


Симпатизанти: Какви, какви са твоите мотиви?


Гласът на Бойко Борисов зад сцената: Той не отговаря на телефоните си,
защото празнува 33 години брак!


Гласът на М. Т. по домофона: О, защо ме притеснявате на празника ми?


Димитър Абаджиев: Дори хората, като се развеждат,
дават някакво обяснение.


Тагарински: Митко, бъди честен,
защото всичко се случва!
Димитър Абаджиев: Марио, ти си два пъти по-голям мъж от мен,
Симпатизанти: Вярно! Вярно!
Димитър Абаджиев: ...но ако си мъж, излез лично пред мен!


Симпатизанти (полугласно): Неговото поведение е необяснимо.
Ние имаме основателни опасения.
Ние подозираме, че Марио Тагарински
може да е обект
на физическо или психическо въздействие...


М. Т. по домофона: Искам охрана!


Димитър Абаджиев: Очевидно, очевидно, очевидно става въпрос за
политическо отвличане и рекет.
Сега какво да правим? Да бъде ли променен
правилникът на Народното събрание и за съществуването на група да са достатъчни 8 депутати?


М. Т. (окуражително): Аз бих го подкрепил!


Симпатизанти: Към парламента! В атака!
Абаджиев: Не! Спрете!




Симпатизанти: Тагарински се държи като човек,
който е под влиянието на психотропни вещества.
А може би е подложен и на натиск.
Борисов, не комуникирай поотделно с депутатите,
а само с Янев. Като лидер с лидер!




Четвърта сцена. Пресконференция. Яне Янев е прав. До него на масата седят депутатите от групата. Щракат светкавици, тържествена музика (като големите порти на Киев, например, Мусоргски) Музиката стихва


Яне: РЗС има потенциал...
Депутати: Има! Има!
Яне: ...да даде отпор на всеки,...
Депутати: На всеки, на всеки!
Яне: ...който ни забърква в сценарии чрез такива мръсни и непочтени номера!
Депутати: На Гоце, на Гоце!


Журналистка (става): А вие подозирате ли някого?


Яне: Главните заподозрени за заговора срещу партията са от ГЕРБ...
Депутати: Бойко! Бойко!
Яне: ...но въпреки това  в РЗС ще запазим обещания толеранс...
Депутати: Толеранс! Толеранс!
Яне: ...до шестия месец на управлението, каквото и да се случи, защото сме коректни и последователни...
Депутати: Пълно шест! Пълно шест!
Яне: И няма да спрем, няма да спрем да атакуваме Георги Първанов, който се опитва подмолно да режисира, да режисира редица процеси, процеси в държавата, без да има правомощия...
Депутати: Никакви правомощия! Никакви!


Журналистка: Вашата група дали още съществува?


Яне: Парламентарната ни група все още съществува...
Депутати: Съществува! Съществува!
Яне: ...тъй като, заявлението на Тагарински за напускане  не носи никакви последици...
Депутати: Никакви последици! Никакви!
Яне: ...докато не бъде обявено на глас, на глас, от председателя на Народното събрание!
Депутати: Цецке, недей!
Яне: Пак председателят обявява и разпадането на групата и превръщането на депутатите в независими!
Депутатите: Искаме да сме зависими!


Бойко (излиза на сцената): Аз съжалявам, че трябва да бъда намесен. Утре някой ще се разведе и ще ми каже — върни ми жената. Как, кажете ми, как да стане това?


Журналистка (силно): А ултиматума на Янев?


Бойко: Съжалявам – много ясно и точно казвам...
Депутати: Той ще каже! Той ще каже!
Бойко: ...всеки, който ме познава, знае...
Депутати: Знаем! Знаем!
Бойко: ...че думата “ултиматум” при мен не върви!
Депутати: Също както и “ще”, “замразявам”, “спирам” и “частично”!
Бойко: С мен има, има диалог, но има и прекомерно, прекомерно големи очаквания...
Депутати: Очакваме! Очакваме!
Бойко: Какво очакват от мен сега - един по един всеки депутат, който тръгне да бяга от група, аз да го връщам, аз да го връщам обратно?!
Депутати: Върни го, Бойко, върни го!
Бойко: Освен да извадя един депутат от ГЕРБ и да го пратя в групата на РЗС...
Депутати: Извади го, Бойко, извади го!
Бойко: ...а то по правилник не може и това да стане...
Депутати (разочаровано): Ееееееееех!
Бойко: Аз гледам да не бягат, да не бягат моите от ГЕРБ!
Депутати: Никой не е съвършен!




Пета сцена. Интервю. Един срещу друг седят журналистка и Марио Тагарински в неформална обстановка. Между двамата има маса, на масата има диктофон.


Марио Тагарински: Засега оставам независим!


Журналистка: А имаше ли, имаше ли натиск?


М.Т. Никой не ми е оказвал натиск за това решение.


Журналистка: А сигурен, сигурен ли сте?


М.Т. Никой не ми е оказвал натиск за това решение!


Журналистка: Нима? Нима?


М.Т. Никой не ми е оказвал натиск за това решение!!!


Марио Тагарински (става и продължава, решително): Аз съм 51-годишен, хетеросексуален,
нормален мъж, с 33-годишен брак,
с деца и внуци!
И досега всички решения в живота съм взимал,
съм взимал сам.


Журналистка: Но как така, не ви ли въздействат?


М. Т.: От 18-годишен си вадя хляба сам, съвсем сам
и си гледам семейството, моето семейство,
така че никой, никога и под никаква форма,
и по никакъв начин не ми е въздействааааааал!


Журналистка: Всичко става с пари!


М.Т.: Никой не ми е оказвал никакво въздействие!
Нито ме е купувал, нито ме е продавал!
Нито са ми въздействали с психотропни вещества!


Журналистка: Как ще реагирате на призива, на призива на РЗС,
да напуснете, да напуснете Народното събрание?!


М. Т. (валсово): Не ме е избрал господин, господин...
аз съм един от спонсорите, от спонсорите...
можете да ме видите в списъка, в списъка...
в миналия парламент създадохме заедно групата на РЗС, на РЗС,
ако си спомняте, ако си спомняте, с още четирима, четирима колеги,
с които напуснахме, напуснахме ОДС...


Журналистка: А защо напуснахте, напуснахте групата?


М. Т.: Ето тук е основният, основният проблем -
дали подкрепяме едно дясно управлениеееее...
Или не го подкрепяме и честно и почтено и съвсем,
но това са съвсем други неща и аз това решение
не съм го взел на базата на някаква спонтанна реакция,
а е дълбоко, дълбоко премислено от меннннн!


Преди изборите ме помолиха да съдействам в Монтана
и Враца за привличането на бивши симпатизанти
на синята идееееяаааа.


Аз искам да напомня за проекта
"България на гражданите и Европа",
в който се включиха ВМРО и ССД,
земеделците на Георги Пинчев
и партията на Никола Николов -
"Национален идеал за единство"


Журналистка: И какво, и какво се случи?


М. Т. : За съжаление нещата не се развиха точно в тази,
точно в тази посока през последните месеци


Става въпрос за липса, за липса на доверие, може би,
може би раазлична визия по методите и начините
на водене на една политика,
по изразните средствааааааа.


Журналистка: И какво, и какво ще се случи?




М.Т.: След събитията от последните дни
едва ли е нужно на някой да се обяснявам
за какво точно става дума.


Журналистка: Бяхте ли политически отвлечен?


М.Т.: Да, за съжаление имаше
и такива неуравновесени изказвания.


Журналистка: А дължите ли, дължите ли обяснение?


М.Т.: Наистина дължа разговор на колегите си
от парламентарната група,
както и на Яне Янев,
но ще го направя по подходящ начин.


Хората се събират и разделят,
нищо трагично не е станало, защото —
защото някои ще загубят своите привилегии,
но политиката, която отстояват,
би трябвало да продължат
да я отстояват и да подкрепят
дясноцентристкото управление.


Шеста сцена. Апотеоз. Кабинетът на Яне Янев


Яне Янев и Димитър Абаджиев на сцената


Яне Янев: Кой осъществи срещата между Бойко Борисов и Марио Тагарински в "Дианабад”?
Кой осигурява и плаща за охраната на Тагарински?


Димитър Абаджиев: Кой, Яне, кой?


Яне Янев: Не съм аз разследващ журналист
Но от РЗС няма да спрем дотук и ще защитим честта и достойнството си.
Убеден съм, че зад това, което стана с Марио Тагарински,
волно или неволно, стои той — премиерът Борисов


Димитър Абаджиев: Но ще продължим ли тогава да го подкрепяме?


Яне Янев: РЗС ще продължи да подкрепя ГЕРБ
до шестия месец от управлението му
във всичко, свързано с дясноконсервативни идеи
и стабилизиране на държавата, .
Това не е ултиматум. Ако някой иска да го приема така


Димитър Абаджиев: Тагарински казва, че ни е напуснал сам!


Яне Янев: Тагарински е изпята песен от петък, от петък
най-важният въпрос е друг, съвсем друг -
това, което се случи, е със съгласието на
Бойко Борисов и е в интерес на
ГЕРБ, Първанов и ДСБ!


Борисов подмени европейските ценности,
и с всеки изминал ден става подвластен на
руското влияние в България
и на руското енергийно лоби.


Борисов и Първанов си стиснаха ръцете за обща
енергийна политика, въпреки че президентът
по конституция няма право да осъществява
каквито и да е общи политики.


Ще информирам на най-високо ниво в Брюксел,
че с действията си Борисов
подмени освен ценностите на Европа,
също и вота на избирателите
и превърна България
в протекторат и троянски кон на Русия.


Потвърждават се сигналите, че Тагарински е част от
енергийната мафия на България.
Той е използван в момента като инструмент
да бъде ликвидирана РЗС.


Защото ние сме единствените,
които разобличават статуквото и искат промяна му!


Ще бъде задушаван всеки опит
да се казва истината
след Нова година властта ще вземе мерки
да спре в медиите
алтернативното политическо говорене


Димитър Абаджиев: Призовавам медиите да попитат Тагарински
дали има интереси и в транспорта
освен в енергетиката,
и по-специално в бизнеса с маршрутките.


Яне Янев: И всички сигнали, които в РЗС са събрали
за енергийните лобистки интереси,
ще да бъдат предадени на главния прокурор!


На сцената взлизат депутатите от РЗС


Депутати: Ние декларираме,
че парламентарната ни група
се превръща в политическа група,
която е продължител
на дейността на досегашната парламентарна група.
Тя си поставя за цел
предсрочно прекратяване
на мандата на 41-ото Народно събрание,
свикване на Велико народно събрание
и приемане на нова Конституция!


Яне Янев: Има една ръка, която налага диктат още в началото на мандата си,
което няма аналог в Европа.


Още през март
ще има нова парламентарна група на РЗС
и то по-голяма,
защото ще бъдат променени текстове от правилника


(гледа към тавана)
Бойко, ние искаме да разберем дали ти настояваш
да освободим председателските места в комисиите.
Кажи, и ние ще хвърлим оставките още утре,
но ще се борим за чест и справедливост до край.


Гласът на Бойко Борисов (зад сцената): Нямам такива намерения и не съм имал никога.


Димитър Абаджиев: Заминавам за Страсбург,
за да запозная европейските политици
за методите на премиера Бойко Борисов и на ГЕРБ,
които с милиционерски ботуши погазват парламентаризма,
за да унищожат една парламентарна сила!


В кабинета се втурват полицаи, санитари, Димо Гяуров, Иван Костов, депутати от ГЕРБ, Синята коалиция и Атака. Започват да ровят по чекмеджетата и след това да ги запечатват със скоч.


Яне Янев: Аз съм народен представител.
Над мен са само законите, главният прокурор и избирателите.
На какво основание нахълтват в моя кабинет и го запечатвате?
Това е безпрецедентен случай!


Димо Гяуров: Аз считам, че подобна практика е напълно недопустима.
Да бъдат привиквани хора, да бъде злоупотребявано.
Не е нормално и говоренето от името на комисията,
без членовете на комисията да знаят това.
Тази практика аз искам да преустановя


(Завеса.)

Седмично

Миналата седмица беше толкова богата на събития, че пак ми остана сума  ти материал, който не успя да влезе в седмичното издание на "Пристрастно".  (брой 43)

Случките около РЗС например, са толкова благодатни да се обработят литературно, че съжалявам че не съм писател, както често съжалявам че не съм уеб дизайнер или програмист за да мога да реализирам идеите си ;-)

Целият екшън около РЗС можете да проследите в четвърта част на видеоблога.

Отделно, винаги сме се питали, кога образованието ще стане адекватно на времето, в което живеем, ето, оказва се обучението по музика е настигнало съвременността и вече я интерпретира (във втора част)

Откриха потенциалния атентатор на Бойко Борисов и му въздадоха справедливо наказание (10 месеца условно). Какво като човекът е бил на литър водка като е отправял закани. (в трета част)

Абе, късметлии сме, че живеем в интересни времена

Между другото, следващото Пристрастно ще го излъчим директно по интернет. Ето тук. Ще ви кажа допълнително деня и часа.

неделя, декември 13, 2009

Арестуваните думи

В последните 2-3 месеца речникът на българския език намаля с пет думи:




Ще


Замразявам и спирам


Частично


Ултиматум

Ще замразим и ще спрем частично ултиматума!

Бързо се харчат, ама имаме още няколкостотин хиляди на разположение.

.

петък, декември 11, 2009

За важните неща в живота (видео)



Песен за важните неща в живота. Някой от гъркофоните ако може да помогне с текста ;-)

Видяно при Янко.

Търсих те на изток, запад, север и юг
Целият свят обърнах погледа ти да срещна
Европа, Азия, Африка, Америка, Австралия
Но кой да предположи че ще те открия тук

(Припев)Срещнах те във фейсбук и полудях
Русокос със сини очи и тяло на манекен
Срещнах те във фейсбук и полудях
И всичко което пишеш в профила си ме изгаря
Много си хубав и face of the year
Да не би снимката, скъпи да е от last year

С влакове, самолети, таксита, автобуси
Целия свят обърнах очите ти да зърна
Минах през морета, планини до звездите стигнах
Но кой да предположи, че ще те открия тук

Оригиналният текст

Превод: Мартин

"Човек на годината" в Гранд-хотел София

В Гранд-хотел София се проведе годишната церемония за награждаване на "човек на годината" за изключителни заслуги за защитата на човешките права в България през 2009г. Наградата се връчва от Българския хелзинкски комитет и е под патронажа на Посланика на кралство Нидерландия в България.

Гранд-хотел София е типичен символ на мутро-бароковия ренесанс в България. Построен на мястото на бившата столична библиотека, рожба на един от най-добрите български архитекти, съборена в зората на демокрацията и после "фасадно възстановена" като гранд-хотел София, той е истински символ на българския преход към демокрация и свободно общество. Но пък от алчност от партера може да се стигне до горните етажи само по миниатюрни асансьорчета, които с мъка събират по 4 човека, а стълбище няма. Много ми е интересно каква е процедурата при пожар.

И ето ни, уж граждани на една демократична държава, на церемонията, която показва, че демокрацията ни е още далеч от съвършенството. Аз присъствах там благодарение на верните ни зрители на "Пристрастно", които предложиха нашия видеоблог за наградата. Въпреки че се лаская от мисълта, че може би и ние сме свършили нещо в тази посока, истината е, че нашето действие за демокрация и човешки права се изразява повече в подигравки към политиците и техните постъпки, отколкото в реална борба, в каквато много други хора участват и напълно сериозно са встъпили в тежка схватка с родната бюрокрация и държава за своите права и в крайна сметка за правата на всички.

Не познавам добре каузите и борбата на повечето от спечелилите, но се радвам изключително, че инициативата "Гласуване без граници", която беше посветена на борбата на българите в чужбина за отваряне на повече избирателни секции, и в която съвсем мъничко помогнах и аз, също беше една от наградените, а аз използвах случая, за да се щракна с наградата. Моят принос към инициативата е незначителен и не претендирам за никакви заслуги за това отличие. Антони, браво!




Снимка: Ладислав Цветков

Подробности при Иван Бедров (който беше отличен водещ на церемонията), а също и на сайта на организацията.


.

сряда, декември 09, 2009

Писмо до Никола Вапцаров

Македония води диалог с предците:

Писмо до Никола Вапцаров

1909 -1942 -2009

Беше во екот на
la belle epoque
кога ти се роди
сите тогаш мислеа дека
во Европа ќе владее
esprit nouveau
но од балканските војни
до Првата и Втората светска војна
Европа се претвори во фабрика за смрт
и ти беше стрелан
од претставниците на фабриката за смрт
што во својата десна и лева
монструозна структура
произведе фашизам и комунизам.

На дваесет и трети јули 1942 година
те стрелаа во Софија.
Кој стрелаше?
Бугарските фашисти
на деветти јуни 1943
го стрелаа Кочо Рацин
во западно македонските планини.
Кој стрелаше?
Македонските комунисти.
Стрелаа и едните и другите
во Москва и Санкт Петербург
стрелаа во Берлин и Лајпциг
стрелаа во Париз и Рим
стрелаа во Токио и Пекинг
ликвидираа масовно
во Аушвиц и во Сибир
и така натаму и натаму така
што би рекол академик Гане Тодоровски.

Денешното ехо на посмодернизмот
се повторува во нашите историски очи и уши
со следните два слогови
исти, исти, исти.

Што остана во светската духовна историја
освен идеализмот,
светски поету Никола Вапцаров?,
ти беше дете на интернационалниот идеализам
и имаше антички поетски инстинкт
како античките трагичари
и затоа си бесмртен
подеднакво и во Бугарија и во Македонија
и во цела Европа
и на петте континенти
бидејќи во твојот поглед
на денот на твоето стрелање
на 23 јули, 1942 година
има толку бескрајни количини на љубов
кој што би можеле да ја сотрат за навек,
во вид на атомска експлозија,
балканската омраза
што се уште е присутна
да не речам доминантна
и во почетокот на третиот милениум
на овај полуостров.

Во твојот поглед на денот на стрелањето,
што е еден од ретките датуми
во интернационалната книжевна република,
слично како пронајдокот на Исак Њутн
за слободното паѓање,
се остварува Вапцаровиот принцип
на слободно постоење во три мига:
првиот е кога и велиш на мајка ти
смирувај се со зборовите на Исус.
Ако житното зрно најнапред не умре
тоа нема да даде плод,
вториот е кога и велиш на саканата
понекогаш ќе идам во твојот сон
и кога наситен ќе запрам да те гледам
ќе те бакнам и ќе заминам
и третиот е за историјата на човештвото
кој вели:
безмилосна е борбата и волчка,
и велат дека криела епичности
јас паднав, ќе ме смени друг и точка
што тука значи некаква си личност?

Во таа смисла, ако се направи еден
компаративен временски книжевен пресек
со еден твој, безмалку врсник
на другиот крај на земјата,
во Буенос Аирес,
роден малку пред тебе
а кој што
сметаше дека самиот рај личи на
голема библиотека
се работи за Хорхе Луис Борхес
кој веруваше дека
-единствено нешто што вистински е бесмртно
е само човештвото.



Сега верувам дека сте некаде заедно
во големата библиотека на рајот,
ти и Борхес,
и токму пред неколку дена ви се придружи еден
друг твој врсник
францускиот филозоф и антрополог
Клод Леви Строс,
кој што живееше сто години
а дојде до една сосема друга констатација:
за среќа, историјата на светот
започна без човекот
и повторно за среќа
ќе заврши без него!

Гледаш, драги Никола Вапцаров,
ако и ти живееше сто години,
како Клод Леви Строс
можеби Ќе дојдеше до истиот заклучок,
но ти не живееше и си замина на Исусова возраст,
та затоа враќање ти нема,
осуден си
да бидеш вечен како љубовта.

Јордан Плевнеш, източник

7.декември.2009 г.Скопје-Прага

вторник, декември 08, 2009

Изборът е направен, поемете си последиците

"Сакаме да бидеме дел од Европа, но не по секоја цена" — Георге Иванов, президент на Р.Македония

Мисля, че нещата са съвсем ясни. Щом Македония не желае да заплати цената, за да влезе в Европа, ще остане извън нея, с всички проблеми, които следват. Сещам се например за чувствата на албанското население в Македония.

Ужасно съжалявам, добре поне че им паднаха визите от 19 декември.


Георге Иванов, снимка

В българската история също има такива дати на съдбоносни решения, след които горчивата чаша е изпита до дъно не само от взимащите решенията, но и солидарно от целия народ (16-ти юни 1913г., например)


.

Бизнес въпрос

Напоследък обмислям да се посветя по-интензивно на бизнеса си и по-малко на читателите. Затова съм направил малка анкетка горе вляво на блога. Отделете няколко секунди, за да гласувате, от това много зависи бъдещето на този блог и съдържанието от други блогове и сайтове, което споделям с вас. Не много сложната ми бизнес идея е, че ако намеря достатъчно читатели, готови финансово да подкрепят силния ми критерий в оценката на онлайн съдържание, защото им спестява усилия по преглеждането на множество източници, ще продължа да ви заливам всеки ден с шернато съдържание, а ако не — ще трябва да променя навиците си за ползване на Интернет, с цел преодоляване на последиците от икономическата криза, а шернатото съдържание силно ще намалее, поне като количество. Предложения, мнения и коментари - долу в коментарите и отстрани в анкетата.

неделя, декември 06, 2009

#42 Пристрастно и юбилейно!

Ей тъй на, в шеги и закачки мина цяла година.

Първото издание на видеоблога "Пристрастно" го заснехме с домашна видеокамера точно преди година, със същата видеокамера го заснехме и вчера и дори бяхме позабравили за юбилея (ако операторът не ни беше припомнил, край!)

Този път Йовко Ламбрев ни беше на гости, който помогна с осветление и с операторска и режисьорска работа.

А после дори ни подари и клип, посветен на годишнината (ето го отдолу)

Пристрастно - Happy Birthday from Yovko Lambrev on Vimeo.


Благодарим, Йовко!

Разбира се, юбилейният 42-ри брой на Пристрастно е вече онлайн (можете да го откриете тук!), със специалното участие на Данаил Георгиев, който замества Илия този път.

Вече публикуваме Пристрастно заедно с mp3 файлове, които можете да си свалите ако искате да слушате само звука, както и с видеофайловете, ако имате проблем с гледането на видео онлайн (аз лично понякога имам).

Благодаря, че ни гледате!


.

петък, декември 04, 2009

Почина Вячеслав Тихонов

Днес е починал Вячеслав Тихонов. От по-младите едва ли някой се сеща кой беше той, но по-дъртите няма как да забравим ролите му (той беше съветски/руски актьор), и особено двете най-запомнящи се — На щандартенфюрер Щирлиц от "17 мига от пролетта" и на княз Андрей Болконски от "Война и мир" на Сергей Бондарчук.

В едно време, в което работническоселското беше издигано в култ, той изигра аристократите на социалистическото кино и така ги изигра, че косвено създаде световен културен феномен — безсмъртните вицове за Щирлиц.



Goodbye, Щирлиц! Почивай в мир, Вячеслав Василиевич!

Една истинска случка от живота на Тихонов:


При проблеми със здравето Вячеслав Тихонов отива да се прегледа. Докторът пита:
— Какъв чин сте имали в армията?
— Щандартенфюрер.
— Извинявайте, Вячеслав Василиевич, не ви познах.



.

Концерт на Фолтин в Sofia Live Club


Снощи бях на концерт на Foltin в Sofia Live Club. След като ги слушах до припадък в колата миналата година - на морето, в Гърция, в София и къде ли не.

Свободата дава чудни плодове и в Македония откакто се диша по-лесно, на светло излизат много интересни творци. Дори и аз реших да запозная българската публика с един от тях. ;-)

Фолтин свирят някакъв много як глобален микс от жанрове — приличат ми едновременно на Shantel, Depeche Mode, Cesaria Evora, Doors, мешат джаз, рок... и още мноооого други с учудваща лекота, а фронтменът Бранислав Николов е невероятно музикален и невероятен глас. И, естествено, са битолчани.

Момчетата много се кефиха на концерта. Лично аз харесах всичко, малко не ми бяха много ясни парчетата "за игранье", т.е. инструменталните, но концертът си беше феноменален.

Това им е Myspace страницата

Абе ако дойдат пак, не ги пропускайте! Ще дойда и аз ;-)







.

сряда, декември 02, 2009

Blog Masters 1

Ако попадаш в една от тези категории — хора, работещи в сферата на PR, маркетинг, реклама, различни агенции, компании и професионалисти (и нямаш блог?), които искат да разберат следното:

  • Какво са блоговете?
  • Защо ни трябва блог?
  • Как да комуникираме с тази нова медия; Как да си говорим с блогърите и какво да очакваме от тях; Как можем да работим заедно?
  • Как да изградим и да достигнем до обществото, което ни е нужно. Управление на общества.
  • Какво са социалните мрежи, как и защо да ги използваме за нашите цели? Facebook, twitter, favit, svejo, youtube ....
  • Защо търсещите машини са важни?
  • Защо блогът ни трябва да е ползваем и за хората
  • Как да комуникираме с публиките, които постояннно присъстват онлайн,

то трябва задължително да дойдеш на Blog Masters 1, на 19.02.2010г.в хотел Holiday Inn Sofia.

Събитието не е безплатно, но затова пък ще получиш вниманието и практическите съвети на лекторите, които са хора с опит и реални познания и всекидневен опит в областта (аз бях любезно поканен да бъда един от тях, за което сърдечно благодаря). Лично аз ще отговоря добросъвестно на всички въпроси зададени до мен, включително ще си оставя по-сложните за домашно. Бонус: Обичам да обяснявам.

Повече за събитието ще прочетете на сайта


Диагноза

Ако компютърът се самоизключва докато плейва видео.

Ако компютърът показва необичайно високи стойности на температурата на процесора.

Ако компютърът се задъхва само от няколко отворени страници.

Много е възможно проблемът да е хардуерен.


вторник, декември 01, 2009

Сакрална поезия



В израз на дълбока благодарност към областната структура на политическа партия ГЕРБ – Русе поетесата д-р Венета Бакалова издаде стихосбирка сакрална лирика, наречена „Звезда от Витлеем”. Поводът за появата на поредната и книга е благополучно приключила офталмологична операция, върнала зрението на възрастната дама. Операцията се случи благодарение финансовата подкрепа на ГЕРБ – Русе. Партията отдели средства и за появата на стихосбирката, която е пета поред в творчеството на магистъра по музика и доктор на филологическите науки. Стихосбирката е обединила 63 творби и двугласна детска песничка, разделени в 9 части. Нейна цел е приобщаване към християнската вяра на онези, които не са приели Христос за свой личен Спасител.


„Поетесата на Христовата вяра”, както я нарича теологът Филип Калинов, не забравя да се спре и на човешката същност с недостатъци и положителни черти.


Специално място в книгата е отделено на две стихотворения – едното е посветено на министър – председателя Бойко Борисов, а друго – „Човечност” - на народния представител от ГЕРБ в 19-и МИР - Русе Пламен Нунев. Така звучи част от стихотворението „Премиер, избран от народа”:


„О, достолепни Генерале, поведи ни!

Ний вярваме във твоя свят обет!

От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!

Проправяй бъдния ни път напред,

За да застане нашата България

Във Европейския съюз със чест,

Да заблести като небесна лъчезария

Да я приветстват всички! Светла вест!

Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!”


към прессъобщението 

За пръв път забелязано при Иво Иванов


.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)