неделя, ноември 29, 2009

#41 Пристрастно - Шоуто продължава!

Re:TV спря да излъчва и ние загубихме щедрото им гостоприемство, но това не значи нищо, ако имаме какво да кажем. Баба знае 2 и 200, а ние сме чували дори и за 400.

Затова, отново като в началото, ние се събрахме с една домашна камера, за да ви разкажем добрите новини от изминалата седмица.


Цялото предаване може да видите на блога (клик тук)



А тук някои моменти от подготовката ;-)

петък, ноември 27, 2009

Заговорът срещу извънземните

"На 30 километра северозападно от София се намира Царичина. Тук живеят около 40 души, повечето от тях са пенсионери. Рано сутринта на 6 декември 1990 година в центъра на селото спират военни автомобили и багер. За няколко часа на това място е изкопана дупка с дължина 15 метра и дълбочина 2 метра и половина. Селяните дори не подозират, че по заповед на Генералния щаб на Българската армия военните търсят в Царичина съкровището на цар Самуил.

Информацията за съкровището идва в Генералния щаб от асансьорния техник Димитър Кекеменов. В неговия род от поколения се носи легендата за имането на Самуил, скрито в Царичина. Една нощ Кекеменов сънува Вазов, Левски и Ботев, а Раковски слага ръка на рамото му и казва: "Димитре, българино, поведи българите!" Това кара Кекеменов да разкаже легендата на висши военни, защото само те ще се заемат безкористно с откриването на съкровището. Сънят с посланието на Раковски звучи меко казано странно, но не и за началника на Генералния щаб генерал Радню Минчев. Той издава заповед за започване на разкопки в село Царичина в търсене на съкровището. Освен военните, на обекта са и трима екстрасенси, които се опитват да локализират мястото. Изкопните работи са спрени, защото на дълбочина 2 метра и половина багерът удря в скала.

По това време Елисавета Логинова е начинаещ екстрасенс и контактьор с извънземни цивилизации. Тя е съпруга на служител в Генералния щаб и е призована да участва в търсенето на съкровището. Елисавета получава информация от извънземни, че мястото и целта на разкопките са погрешни. Според посланието от Космоса, военните трябва да копаят на 100 метра югоизточно от първата дупка. Там ще открият нещо повече от съкровището на Самуил. Очаква ги гробницата на първото разумно същество, което е населявало Земята. То е било двуполово и високо около 2 метра и половина.

В центъра на Царичина, точно до кръчмата и площада, военните изграждат лагера на експедицията. Върху поляната до дупката са разположени радио-релейна станция, фургони и палатки. Мястото е обградено с двуметрова ограда от камуфлажна мрежа срещу любопитните погледи на местните жители."


...

"Елисавета поддържа телепатичен контакт с извънземните и започва да изписва десетки страници със странни знаци и рисунки. В тях се говори за човешката история и научни открития, които могат да променят живота на хората по света. Тя рисува странни същества, йероглифи, дори химически формули.По това време генерал Стоян Андреев е съветник по националната сигурност на президента. Той информира Жельо Желев за събитията в Царичина.

Скоро единият от екстрасенсите в екипа - Димитър Сираков, сънува, че трябва да отидат на среща с Ванга. В Генералния щаб на армията смятат, че авторитетът и възможностите на пророчицата ще помогнат на работата в секретния обект. Логинова, генерал Динев и екстрасенсът Сираков тръгват за дома на пророчицата. Тя ги посреща, сякаш отдавна ги е очаквала. Разговорът им се записва на касетофон.

Елисавета Логинова - "Говореше на малките ни имена. Обърна се към ген. Динев и каза: "Абе, Любчо, какво търсите тука? То е ни маж, ни жена, жута маймуна, за какво ви е?" И за нас беше доказателство, че ние не грешим. Тоест, ние вървим по прав път. Каза, че сме около 100-ния метър, защото ни беше помолила да занесем част от пръстта. Когато се върнахме и премерихме, 99,8 беше метражът."

Скоро след срещата с Ванга екстрасенсът Сираков напуска разкопките. Елисавета Логинова остава единствената с паранормални способности на обекта. Тя изписва 4 тетрадки със странните символи и рисунки и продължава да ръководи проекта.

За министър на отбраната по това време е избран Димитър Луджев. Той подкрепя работата в Царичина и съдейства за изследването на йероглифите, изписвани от Логинова. Идеята е те да бъдат изпратени в Израел, където има Институт по Кабала. Началникът на Генералния щаб генерал Радню Минчев също вярва, че израелските специалисти ще помогнат за разчитането на тайнствената писменост.

Елисавета Логинова заминава за Ерусалим. Там й предлагат да остане една година, за да се направят подробни изследвания на йероглифите.Разкопките продължават и през цялата 1991 година. Тунелът расте, а копаещите са изумени от ясно оформените гладки стени, през които минават.

Военните търсят някакви рисунки, знаци или предмети, но не откриват нищо. Често проходът е запушен от стена, която разбиват с кирките или експлозив. Нито веднъж по време на операцията не е имало срутване на галериите.

Тя разказва, че разкопките са били съпътствани със странни явления. На едно място в тунела е имало енергиен стопер, който е отблъсквал външните хора, опитващи се да влязат вътре. Само работещите от екипа са били допускани от невидимата сила да преминат...." източник, още информация в един националноотговорен всекидневник


Това беше преди 19 години. А сега...

Извънземните вече са сред нас, твърдят български учени, за които разказва сайтът на британския в. "Дейли телеграф" в рубриката си "Странно".

Пришълците от Космоса вече живеят и ходят на Земята, според изследователите от БАН, които твърдят, че са в контакт с тях.

Учените от Института за космически изследвания (ИКИ) към академията вече работели по дешифрирането на поредица от символи, подавани им от чуждите форми на живот.

Българите твърдят, че в момента извънземните отговарят на 30 зададени им въпроса, пише изданието.

Зам.-шефът на института Лъчезар Филипов е потвърдил въпросните изследвания. източник

На мен вече ми е ясно какво става. Правителствени среди, ръководени от министър Дянков (специално изпратен от САЩ, за да потули историята) под формата на реформа се опитват да скрият контактите на извънземни с нашата цивилизация.

четвъртък, ноември 26, 2009

Добър пример от Македония

С подкрепата на македонското правителство, наскоро беше издаден кратък речник на официалните термини от IT и Интернет индустрията.



Хубаво щеше да е и ние да си имаме нещо такова. Естествено, добре обмислено, защото досегашните IT инициативи на администрацията (като например стандартът за транслитерация и новата фонетична подредба на клавиатурата) са меко казано противоречиви.


сряда, ноември 25, 2009

Гугъл хейт



От месец имам Google wave и нямам идея за какво да го използвам. Отделно имам проблем, че почти ми забива браузъра, когато го ползвам (а засега го ползвам само като форум, да чета мнения за самия wave)

Ако някой от вас е открил смислен начин да го използва, моля споделете в коментарите конкретния казус — колко души е групата, какви са ви общите интереси, кои от функционалностите ползвате.

Отделно имам проблем със следенето на дълги тредове - браузърът ми почти забива и не мога да разбера още как да стигам до непрочетените уейвове без да скролирам като луд от горе до долу.

Засега преживяването е разочароващо.

Това е третият опит на Гугъл да навлезе в социалните мрежи. Първият беше импотентен (orcut.com), вторият тепърва ще показва какво може като социална мрежа (google reader), третият - wave засега не мога да го стопля освен като играчка за хора без работа. Може и да е от възрастта.

PS. Между другото, имам осем покани, ако някой иска да ми прати мейл ето тук: komitata@gmail.com или да си сложи мейла в коментарите отдолу. Ще ги раздавам на принципа пръв поискал - първи получил.

PPS. Поканите ми чудодейно нараснаха на 16. Насам народе!

понеделник, ноември 23, 2009

Пусни битивито, да видим Барека

Живописното присъствие на Николай Бареков в btv приключи. За тези, които злорадстват и смятат, че той е жертва на репресия, пояснявам:

Другарят Николай Бареков напуска поста си във връзка с преминаване на друга, по-отговорна работа. В момента звездите са се наредили по барековски — кумът му е министър председател и ако ще се прави нова националнотговорна медийна империя — сега му е времето!

Какво му трябва на човек за да направи това — връзки (има), капиталец (има, добри хора ще додадат ако недостига), добро име (ъъъ, известно име също върши работа, но то и не е необходимо чак толкова), благоразположението на звездите (както споменах по-горе)

Абе вие кариерата на Силвио Берлускони не я ли знаете?

Очаквайте Барекадата, в най-различни форми и превъплъщения. След 4 годинки може да се стигне и до орден "Стара планина". Нищо не намеквам.

Свинският грип дава крила!

понеделник, ноември 16, 2009

Добри намерения отляво.

Днес ми беше полезен ден:




Това не е снимка от римейка на "Оркестър без име", а кадър от представянето на Форума за социални алтернативи в Червената къща. Отдясно наляво - Георги Николов, Христо Христев, Илия Марков. Модератор в дискусията беше Даниела Горчева (най-отляво).

 Тримата са членове на БСМ — бившата младежка организация на БСП, която скандално беше отстранена от партийните дела преди около година, за да бъде заменена от бензинджиите на Кирил Добрев, Звездичката и т.н.




Тримата говориха за нуждата от истинска лява политика в България, за това как БСП поради нереформираността си не може да провежда такава политика и най-вероятно няма и да може в бъдеще. А Христо (може и да бъркам) направи изявлението, което най- ми допадна - че истинската българска левица ще се докаже с три неща:

— ще скъса с миналото и с носталгията по времето отпреди 10-ти;

— ще декларира отношението си към присъствието на ДС във властта и ще проведе лустрация;

— ще скъса с традиционните си русофилско-енергийни и прочее зависимости.

Някой (Христо пак?) също каза, че истинската лява партия на България не може да бъде просто структура, обслужваща интересите на няколко семейства и да бъде напълно затворена да хора, които не са съгласни с това положение на нещата.

Георги пък показа, че БСП въпреки декларациите и символите си провежда традиционно консервативна политика, дискриминирайки малцинства (особено сексуалните), нерядко влизайки в националистическа реторика и т.н.

Илия захапа най-любимото си геврече - плоския данък.

На сбирката се беше появила г-жа Татяна Дончева, която вероятно в качеството си на вътрешнопартийна опозиция в БСП си търси другарчета, така че показа силна заинтересованост от случващото се на сцената и после на срещата след самата дискусия.

Аз имах една весела случка там. След дискусията разговарям с Жоро Николов и го бъзикам, разбира се:

— Жоро, сега ще ти предскажа бъдещето. Вие тримата ще създадете червеното ДСБ, ще натрупате доверие, но недостатъчно, а пък БСП ще отслабне, но пак недостатъчно, и за да се явите на избори ще трябва да си направите Червената коалиция. Като ви видят заедно в листите всички ще ви се смеят.

Исках да продължа да му предскажа как ще редят листите с Кирил Добрев, но се намесва се г-жа Дончева, която се беше появила отнякъде:

— Вие гледайте на вас някой да не ви се смее. Вие защо така се присмивате?

— Защото обичам да се присмивам.

— Присмивайте се на неща, които се отнасят до вас. Това не се отнася до вас.

Хахахах, стана ми още по-весело.

Може би, все пак, за да има нормална десница в България, трябва да има и нормална левица (поне в бизнеса силните конкуренти помагат на развитието), така че с любопитство ще наблюдавам развитието им.

Форумът ще има сайт (alternativi.bg), който вероятно най-скоро ще проработи.

В следобеда ходих на сбирката на клуба "Спри и помисли", но той си заслужава отделен пост.

Полезен ден.

Да, и гласувах. По тоя повод едно поздравче (няма нищо общо с Котараците!):

събота, ноември 14, 2009

Пристрастно 39

Утре няма да има "Пристрастно" по телевизията. Заради изборите. Отдолу можете да видите първа и четвърта част от последното предаване. Целият епизод - в сайта на телевизията или на блога на предаването


Сто дни на правителството - колко си писа Бойко и колко му писаха гражданите. Кой е истинската опозиция и защо БСП трябва да прилича на Синята коалиция.


Какво става с подслушването в Интернет. Гражданското общество в лицето на федерацията по металдететктинг. Извънредна ваканция за учениците. Колко струва министър-председателят?

петък, ноември 13, 2009

Значи, искате да живеете при социализма?

Ние започнахме с ликвидацията. Ние разбихме нашето селско стопанство на толкова хиляди, милиони парчета, че сега няма сила, която да ги събере, да ги консолидира. И сега се чудим защо нашето земеделие е неефективно. Ние започнахме противно на науката и практиката с реституцията. Създадохме една рентиерска класа.
...
И тя (приватизацията) беше направена по един порочен начин. Събраха се ресурсите в определен кръг – десет, двайсет или колкото са – фондове. Идеята за масова приватизация, приватизация, при която хората, създателите на благата, казано банално, в десетилетията преди това да получат реално частица от създаденото от тях – тази идея не се състоя.
...
Има много позитивни изводи, които трябва да направим. Но при всичките тези политически, дипломатически и други позитивни изводи трябва да признаем, че хората в огромната си част 80-90 процента, виждам, че при младите е по-малък процентът, имат усещането за несправедлив социален характер на прехода. (агент Гоце за прехода, под прикритие като български президент)


Един материал за "старите, но златни" години на социализма. Цените вече почти съм ги забравил, така че ако помогнете с уточняването им, ще съм ви благодарен.



Писна ми от мрънкачи, включително нелепият Гоце, които ми обясняват колко хубаво се живеело при социализма, как хубаво се пълнел корема и колко евтино било по морето. То това не е съвсем лъжа, само че в съвсем друг смисъл — когато човек е млад/малък, може да се чувства щастлив дори когато гони биволите по баирите около родното си село.

Съвсем друго е, ако по времето на социализма се опиташ да бъдеш самостоятелна личност, да живееш прилично, да изкарваш пари и да се чувстваш полезен на обществото.

Първо, да уточним — по онова време имаше социализъм и социализъм. Аз съм роден през 1969-та, и мога да разделя усещанията си от социализма на две части - до 1981-ва (1.0) и след това. Тъй като мина много време, хората основно си спомнят социализма след 81-ва (2.0), а той тогава вече имаше и някои човешки черти — беше достатъчно прогнил, доста по-либерален, с наченки на пазарни отношения и по-шарен от класическата си версия.

Класическият социализъм, без никакви "извращения" и кръпки, беше горд със себе си и  беше по времето на Леонид Брежнев — тогава режимът не се чувстваше задължен да търси подкрепа в хората, да си играе на развенчаване на митове, нито пък да се опитва чрез хитроумни схеми - "стопанска сметка", кооперации, работа "на акорд", разрешителни за занаятчии и т.н., да подобрява икономическото си състояние чрез експлоатация на предприемчивостта на гражданина. НЕСВЪРЗАНОСТТА на доходите с приноса на индивида беше основен икономически принцип, който всячески се подчертаваше.

Та значи, по времето на Брежнев нямаше никакви законни (дори хипотетично) начини да се изкарват повече пари от порцийката, отсипана ти от държавата. Всички бизнес схеми (например публична продажба на домашно произведени дантели или буркани със сладко) минаваха за "нетрудови доходи" , "спекула", "незаконна търговия" и можеха да бъдат конфискувани от народната милиция, а съответният "несъзнателен елемент" (човешко същество, което не разсъждава по единствено верните партийни критерии, не се задоволява с отсипаното в паничката и се опитва да припечели нещо допълнително) санкциониран и дори вкаран в затвора, ако е по-амбициозен. Частното предприемачество просто беше напълно забранено. Затова и на кражбите не се гледаше с лошо око, ако се краде от частни лица (виж "Опасен чар") — щом имаш какво да ти откраднат у дома, значи не ти е чиста работата, нали така. Социалистическата собственост беше най-висшата форма на собственост, а да гепиш от държавата се смяташе за най-тежко престъпление и през 60-те години са го наказвали с най-жестоки присъди.

Да започнем симулацията. Ето, вие сте 24-26 годишен студент, който не е родом от София и ви предстои дипломиране. Какво ви очаква от тук нататък.

С голяма вероятност ще можете да си намерите работа "по специалността" — все някой от мастодонтите на социалистическата икономика ще ви вземе на работа. Започвате със 120 лева (бюджетът за инженери е константа, а инженери — много) - заплата на току-що завършил висшист, т.нар. "млад специалист". Заплатата расте със стажа, т.е. на около 5 години ви я вдигат с около 10-15%. Ако имате много късмет и слушкате, се дореждате до т.нар. "премиални", които се дават на отлични служители, с формално изпълнен или преизпълнен план (имитация на отчетност за имитация на работа), с безупречна репутация в очите на Партията, и без отсъствия от заниманията по политпросвета и от "доброволните" бригади и манифестации. Но като млад специалист, това е малко невероятно да ви се случи, трябва все пак да станете поне малко по-старо куче, за да ви досипват кокалчета.

Разбира се, такива са условията, ако човек иска да живее като (гнил) технически интелигент, да живее уседнало и да се занимава с умствен труд. Иначе за повече пари можеше да се стане заварчик, тролейджия, автомонтьор, строител на национален обект, да се да замине като дървосекач в Коми или бачкатор по арабските и африканските страни. Медиците в Либия са точно от тоя контингент, който от хубавия социализъм избяга в пустинята да изкара по някой потен долар, и да поживее с екстрите на социалистическия арабски режим, включително и с правосъдието му.

Нарочно не споменавам хуманитарните специалности — това бяха много желани специалности, запазени за определени категории млади хора, които започваха професионалния си живот с компромис и цял живот се учеха да правят компромиси със съвестта и с таланта си. Както сега се вижда от докладите на комисията по досиетата — голяма част от тях са взели и решението да сложат пагони и да разменят приятелствата си срещу пари и кариера.  Веднъж поддали, българските писатели, журналистите  в централни медии, скулпторите и "ангажираните" певци си живееха живота по вили, почивни станции, командировки, творчески домове и на срещи с почитатели.

Хлябът наистина е по 26 и 34 стотинки защото е субсидиран от държавата (и затова хората си хранят прасетата и кокошките с него), прясното мляко е 36 стотинки, киселото — 23. Боза половин литър е 12 стотинки. В магазина има два вида салам, луканката няма какво да я гледате (12-16 лв килото), един вид кисело мляко, един вид прясно мляко, 1 вид захар,  1 вид халва, 1 вид локум, 1 вид бира (с парцали), 1 вид лимонада (или оранжада, с парцали), 1 вид полусухо вино, 2 вида кашкавал, 1 вид нетраен колбас (Камчия или хамбургски), 1 вид кремвирши, обикновени бисквити, детски закуски, ориз, хляб, произведен в последните 3 дни (може и днес да е произведен, но е голяма рядкост, хлябът (заводски) обикновено е нормално твърд, т.е. може да се реже на филийки 1см, доста рядко е мек и топъл) два вида български шоколад, два вида български шоколадови бонбони (черноморец и фини млечни), два вида вафли (обикновени и боровец). Разбира се, в случая става дума за доста добре зареден супермаркет в София. Не навсякъде има супермаркети и такова разнообразие. Обикновено хлябът се купува от магазин за хляб, месото от магазин за месо, млякото — от магазин за мляко. В провинцията положението е доста по-зле. Хората идват с влака да си пазаруват от София. Като излязат дините на пазара, с дневната си надница може да си купите 1 по-голяма диня. Ако правиш ученически/студентски рожден ден у дома - не ти мърдат 2-3 дена обиколки по магазините (майонеза, салам, франзели, безалкохолно, торта и т.н. - никога не се продават на едно място, камо ли в квартала, отделно грах, краставички, кремвирши и картофи за руската салата).

В плодзеленчуците през зимата се продават туршия и зеленчукови консерви, пресни зеленчуци през зимата въобще няма. Първите пресни салати излизат през март и то чак през 80-те, когато се появиха повечко парници. Луксозни (трудно откриваеми, но все пак достъпни с левове) стоки са — кока колата (1 лв за литър), пепси колата, руската водка, коняк "Плиска", лещата, фасулът, маслините, изварата, пресният хляб, ръженият хляб, хайвер, подправките, маргаринът, кафето на зърна, франзелите, агнешкото, телешкото, пъстървата, шуменското, сухото вино, шипков мармалад, вафли морени, орехи, пъстърма и всякакви филета, шунки и сухи колбаси, цветно зеле, сирене дунавия, албански портокалов сироп, дамски превръзки, безалкохолни напитки, кожени обувки, кожени дрехи, бяла халва, бутилирана минерална вода. Често липсващи са (изискват презапасяване) - олио, швепс, фотографски филми, сухи супи и бульони, салфетки, тоалетна хартия, опаковъчна хартия, крема сирене, сиропи. Имаше магазинчета, където например само мелеха кафе. Мляно май не се предлагаше. Във всички тези категории обикновено имаше само по един продукт.

Нали си носите торбичка? Защото ако не си носите, трябва да оставите всичко обратно на щанда. Никъде не предлагат никакъв амбалаж, освен традиционната кафява амбалажна хартия с която се завива всичко - от салама и рибата до бельото, тетрадките и колетите.

Има и една категория продукти, които въобще (или почти) не се продават по магазините, а циркулират само по пазарите и по домашните схеми на бурканената икономика - от селото към града - люти чушки, някои видове туршии, сушени чушки, компоти, сладка, домашна лютеница (да не се бърка с продукта, който се появяваше по магазините), консервирани пилета, консервирано месо, консервирани печени чушки, лозови листа, доматено пюре, грозде, круши, дюли, смокини, вино, ракия и т.н., а от града към селото пътуват - месо, лекарства, безалкохолни, всякакви домашни потреби и уреди,  дрехи, електроника и др. (Луканката е вид валута - спомнете си "Оркестър без име")

Живеещите в София са привилигеровани, защото има магазини, където съответната стока се продава почти целогодишно (е, тя се появява инцидентно и на други места, но не може да се прогнозира кога и къде). Например фотографски филми ORWO можеш да си купиш почти винаги от щанда в ЦУМ или от магазинчето до Американското посолство (сега център "Сервантес"). Консерви с пушена скумрия имаше в един рибен магазин на ул "Витошка", минерална вода "Горна баня" в пластмасови бутилки — в Халите, франзели — в хлебарницата на "Графа", фъстъци - на "Графа", по-близо до канала. Ако ти се яде пица - отиваш срещу ВИТИЗ (НАТФИЗ) и на още 2-3 места, ако ти се пие натурален сок — в една сладкарница до "Дондуков" само на една спирка от нашето училище. Ако си любител на техниката — "Млад техник" на бул. "Георги Димитров" ("Мария Луиза") те очаква. Пуканки винаги има на "Орлов мост".  Разтворимо какао на пакетчета продаваха в магазинчето на хотел "Хемус". София, ей, столица — колко много неща има там!

Книжният пазар беше много лесен за следене, защото в месеца излизаше максимум по една книга, която си заслужаваше. Аз с моите ученически бюджети можех да си я позволя. Разбира се, това не гарантираше, че ще я имам - трябва да попадна на точната книжарница в точния момент. До ден днешен си спомням как уцелих в книжарницата на паметника "Левски" два тома на Карл Май. Само след 20 минути на опашката бяха мои! 

Съвсем нормално е, за да откриете всички търсени стоки (от гореизброените), да се наложи да обиколите всички магазини в квартала, защото ту има нещо, ту изчезва. Магазините работят до 7 вечерта и в събота до обяд.

Свръхлуксозни стоки (само на черния пазар, в Кореком и безбожно скъпи) бяха следните — чуждите марки уиски и всякакъв чужд алкохол и чужда бира, чужди цигари, чипс (българският не ставаше за ядене, капеше олио от него), нескафе, аерошоколад, ядки, портокалов сок, сухо мляко, какао и въобще всякакви натурални сокове, ароматизирани сапуни, шоколадови яйца, тоблерони, чужда козметика (унгарска или полска например!), пресните плодове и зеленчуци извън сезона, банани, портокали, мандарини (продават се само седмица-две около Нова Година, само до 2кг на човек на опашката), шарени дрехи, дънки и джинси, хубави обувки, дамски чорапогащи, маратонки, бански костюми и специализирани спортни стоки, всякаква портативна електроника, книги на чужди езици. Разбира се, всякакви диетични и здравословни храни попадат също тук. Недай си боже да страдаш от някоя болест, изискваща по-специална диета - хепатит или диабет, например.

Много от мечтаните стоки се продават само в "Кореком " - магазини, където може да се пазарува с чужда валута. В социализъм 1.0 дори нямаш право дори да видиш валутата в ръката си. Работил си в чужбина, превеждат ти парите по сметка в България (няма не искам), част от тях ти ги прехвърлят по официалния курс в лева (няма не искам), а част ти остават в долари. Като решиш да изтеглиш пари, получаваш хартийки, които се казват "бонове" и с тях можеш да пазаруваш шоколадови яйца, дънки и уиски от "Кореком". Няма да ти върнат ресто, но може да ти дадат дъвки или бонбонки тик-так до кръглата сума. Ако си с връзки и докажеш, че ще пътуваш "на запад", например в Турция, ще ти дадат да си изтеглиш част от валутатат в долари, разбира се в зависимост от държавата и предполагаемия срок на престоя ти там.  В социализъм 2.0 вече всеки можеше да пазарува от "Кореком" с долари, за които дори не се искаше документ за произход.

Огледайте гардероба си. Социалистическата текстилна индустрия произвежда само дрехи в черно, тъмносиньо, кафяво, бозаво, бяло и сиво. Далеч не във всички комбинации (например продават само един цвят пуловери или панталони), затова някои като Радан си варят дрехите, за да им придадат цвят, непроизвеждан в България, а някои като сестра ми ги топят в белина, за да избелеят. Аз имах едни бели ризи в гимназията, които се боядисаха в нежен гълъбовосин цвят при едно пране и след това бях изключително горд и вървежен. Продават се български дънки "Панака" и "Рила", произведени с възможно най-евтините дънкови платове. Искаш да изглеждаш елегантно — докопай някоя дрешка за износ, или се моли баба ти да има вкус и да плете хубави и модерни пуловери и ръкавици.

Слуша ли ви се музика? Купете си радио "ВЕФ" за  20-тина лева, ако имате късмет, ще чувате по 5-10 западни песни седмично на него. През останалото време - българска и съветска естрада, народна музика, партийна публицистика, нивото на река Дунав в сантиметри. Ама къде е западната музика? Първо, на западната музика не се гледа с добро око, затова в най-добрите случаи (в радиото и в телевизията и в дискотеките) тя се дозира внимателно (например на около 10% от общия обем), в специални предавания късно вечер, второ — в България такава музика може да се намира само "с връзки", или на черния пазар. Един стар албум на Iron Maiden на грамофонна плоча може да се закупи за 15 лева. Познавам човека. Ако щеш. Тук работи първообразът на социалната мрежа — ако познаваш правилните хора и имаш какво да предложиш насреща, можеш само за година-две с упорит труд да се снабдиш с внушителна фонотека със цели 100-тина албума на твои касети, които собственоръчно си презаписал.

На пазара могат да се купят сравтително евтино (30-40 лева) грамофони "Респром" (български) и, полски касетофони Unitra (макар че те май бяха дефицитни). Поправка: Благодаря на Ангел Грънчаров и на Димитър от коментарите, които ми припомнят, че всъщност цените на електрониката бяха около 10 пъти по-големи. По времето на социализъм 2.0 в магазина режимът се е либерализирал дотолкова, че легално се продава двукасетъчен касетофон Sharp за 1500 лева, както и празни касетки.

Гледа ти се телевизия. Имаш избор между Първа програма (от 10 до 12 и от 17 до 24 часа) и Втора програма (от 19 до 23 часа). Телевизонната продукция е твърде скъпа, затова телевизията излъчва тестов сигнал, когато няма програма. В петък вечер - руски филм и новини на руски. Обикновено върви соц сериал или тъп филм ("Филмът хубав ли е или съветски?"). Западните филми се неутрализират със съветски такива - да речем, ако има братя Маркс по втора, по първа ще дават някоя от любимите съветски комедии. Или пък ще ги пуснат навръх Великден, за да не бяга младежта по църквите. Иначе със седмици може да няма нищо свястно за гледане. Новините се състоят от преизпълнен план, строителство на заводи, прибиране на реколтата, борбата за мир и поплъзновенията на американския империализъм. И разбира се, около програмата на първия държавен и партиен ръководител.

Цветната телевизия е лукс, чак до 1989г (помня как сержантите и офицерите в Нова Загора се редяха по цяла нощ за телевизори "Велико Търново", а в София опашките бяха за "София 81", клонинг на Филипс), а старичък Sharp или NEC си беше направо изискан лукс.

Пушач ли си? Имаш избор между "БТ", "Стюардеса", "Слънце", "Родопи", "Арда". Някои от тях дори в кутия. БТ-кутия струва около 50 стотинки. На черния пазар може да се намери Marlboro, Kent и Rothmans по около 3 лева кутията.

Ходи ти се на море? Имаш три избора - къмпинг ( около 4,10лв на вечер за двама с палатка и кола в претъпкани къмпинги, повечето без топла вода, безкрайни опашки по магазините или скъпи кебапчета в бира-скарата. Гледай да си набавиш отнякъде къмпинг оборудване от Чехия и ГДР, в България съвременно такова не се продава), почивна станция (около 30-40 лева на седмица, строго разписание на времето - закуска рано сутрин, обяд по точно определено време и вечеря сравнително рано, има предвидени и "културномасови мероприятия". Има топла вода. Вратата се заключва след 12 часа) и на квартира (наемаш стая и от там нататък се грижиш сам за себе си, топлата вода не е гарантирана). Планираш почивката си поне няколко месеца преди това — отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат (не е задължително обаче, зависи от работодателя).

Ако си студент или ученик, не ти мърда лятната и есенната "доброволни" бригада. Отделяш по месец от времето си, за да събираш реколтата, защото в опустелите села няма достатъчно работна ръка. И така, всяка година до дипломирането.

Сметка в ресторант през 80-те години за 1 човек се движи между 5-10 лева. По ресторантите има следното меню:

"Кюфтетакебапчетакърначетапържоламешанаскарасалатадоматикраставицимешанашопскапържени картофи", което ще ви изрецитира сервитьорът с бяла риза и мазен панталон, като разбира се, някои неща може да са свършили. Шкембето (извън изчезващите шкембеджийници), дробчетата, наденичките, гювечетата, рибата и постните манджи са лукс, който ще се появи масово чак след 90-та година. През 70-те години в Златни пясъци, три коли компания изядохме всички порции от всичко, което беше останало в ресторант "Емона" в ранния следобед. Останахме леко гладни (щом и аз на много невръстна възраст го усетих), но пак си беше късмет - можеше да не е останало нищо.

Обаче май започнах не откъдето трябва — ако си студент от провинцията, без дебели връзки, забрави да останеш в София. Първо, софийското жителство е ценна привилегия, която се взима както в момента се взима американско гражданство - или с брак (какво морално време беше!), или с упражняване на дефицитна професия (тролейбусен шофьор или металург в Кремиковци например) или ако те искат в някоя национална институция или учебно заведение (т.е. трябват способности и яки връзки, като първото не е предимство и не е задължително).

Ако си женен и жена ти също е от провинцията и нямате връзки — е, не мога да ви мисля. Защото щом сте получили прекрасното и безплатно социалистическо образование, значи сте се съгласили да заминете "по разпределение" — там, където анонимни чиновници ще решат, че родината има нужда от вас — ако сте учител, може да ви пратят в някое родопско село, ако сте инженер, чакат ви великите строежи на социализма (в Радомир, Девня или Ботевград например), ако сте завършили английска филология - в малките български градчета имат нужда от учители по английски език, а и другарите със сивите костюми ви водят на отчет. Избор нямате — това е лотария, в която някои участват с предварително печеливши билетчета, а вие — както дойде. Известен проблем се получава, защото жена ви също я разпределят според нуждите на индустрията и обществото, а не според вашите семейни нужди. Дори да имате пари, невъзможно е един от двамата да не работи, ако няма сериозна здравословна причина за това. При социализма всички имат правото И ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да работят. Милицията (т.е. полицията) обикаляше по заведенията през деня и проверяваше кой къде работи. Ако те гепят, че не си на работа, или пък нямаш работа, лошо ти се пише. Мой роднина работеше като "отговорник по комунистическото възпитание" в Университета, и се хвалеше с оправдателен документ, с който милицията не го закачаше по кафенетата.

Ето, аз се отплеснах, умилен от времето, когато всеки имаше работа — независимо каква. Ако и двамата работите в София - но единият на гара "Искър" а другият — в "Надежда", може да се смятате за големи късметлии. Моите родители работеха на смени и далеч от дома почти през цялото ми детство, така че първите 5 години от живота си съм прекарал при баба на село.

Извън София любимата професия може да се упражнява обикновено само в едно предприятие, където трябва да се излежи съответния "стаж", така че евентуален скандал с работодателя може да доведе до промяна на цялата ви съдба. Колко свободно, сигурно и весело се живееше тогава, нали? Спречкване с партийния ръководител може да компрометира цялата ви кариера, независимо къде в България (партийното досие ви следва по петите на всяко работно място).

Къде да се живее? Не гледайте на панелките с презрение. Огромен късмет е да се доредите до панелка по времето на социализъма. За жилище се чакаше "ред" и обикновено жилището се получаваше "по ведомствена линия". Къде, кога и с какъв размер жилище ще получиш, решава твоят началник на работното място. Получаваш ключовете и стискаш палци да не е нещо отчайващо. Семейството на моя позната получи жилище по реда си, в "Овча Купел" 2, чак след 90-та година, дотогава четиричленното им семейство (баща ѝ беше висш служител на БНБ) обитаваше 2-стайна панелка в "Красна поляна". Общо им се събираше около 20 години чакане. Други познати получиха апартамент в "Младост 4". Блокът беше забучен насред голото поле, а наоколо имаше непроходима кал, която дълго чистих от обувките си щом се добрах след гостито на спирката на автобуса.

Не се мусете на димящия и трещящ градски и междуградски транспорт. Не губете съзнание от жегата и миризмата на дизел в чавдарките. Това ще ви е основния превоз през следващите 5-10 години. Личната кола по времето на социализма е лукс, за който трябва също да се чака (10 години за "Лада", например). Ладата струваше към 5-6000 (или май 8 000?) лева в класическия социализъм. Колите на старо са по-скъпи от новите, досещате се защо.

Ще хващаш такси, защото вали ужасен дъжд, късно е, а рейсът никакъв го няма? На улицата е мисия невъзможна - но все пак гледай внимателно такситата - ако свети една червена лампичка, а не две, значи в таксито има място за още пътници и може да те хвърли до "Младост", ама преди това трябва да остави човека в "Хаджи Димитър". Ако видиш зелена лампичка и таксито ти спре - считай, че си спечелил от лотарията, макар че технически това е една лотария в която късмет е да си платиш — доста скъпичко при това, а не да ти платят. Фирмата е само една (тел. 142) и такситата са около 20 пъти по-малко от сега. Затова пък улиците са сигурни. С тая крачка максимум за 2 часа си у дома.

Почти не използвах морални и нравствени аргументи в полза на позицията си, но нали и на опонентите аргументите са свързани главно с пълненето на корема, сигурността, морето и гордостта с предприятията и текезесетата. А можеше например да спомена, че социалистическото понятие за празник беше да строят целия екип на  предприятието/учебното заведение на "доброволна" манифестация и всички заедно да маршируват и да викат "Слава на БКП, слава, слава, слава" "БКП, КПСС, вечна дружба" и прочее лозунги, които превръщат човека в маймуна и да разнасят огромни и тежки портрети на основателите на марксизма-ленинизма и техните ученици в България. По-лесно беше да се избяга от работа и от училище, отколкото от манифестация.

Спомням си как в 7-ми клас изкарах цял ден на улицата с едно тънко якенце на 24 май, под унищожителен дъжд и в убийствен студ с цялото училище и никой не посмя дори да си помисли да си тръгне. Като мокри кокошки изчакахме реда си пред трибуната, изревахме пред старците каквото ни беше наредено и буквално се разбягахме след това. Под дъжда и в студа имаше и съвсем малки деца - в 1-ви и във втори клас. (по снимките ще ги познаете по сините връзки). Хуманен строй, който се грижеше за децата и родители, които мечтаят същата грижа да се върне.

И още, и още, и още.... Още ли ви се живее при социализма?

PS. Два допълнителни ценни източника за живота по време на комунизма — "Задочните репортажи" на Георги Марков и  блогът "За прехода" на пловдивчанина Евгени Тодоров.

четвъртък, ноември 12, 2009

100 000 км с Опел Зафира

И това се случи – навъртях 100 хиляди километра с колата. Това не е първия ми Опел, но определено е първия, на който му разкъсах найлоните на седалките, когато го купих :) Взех го от Булвария в края на август 2005 г. От тогава до края на октомври 2009г минах 100х км – т.е. За 4 години и два месеца – което май прави около 24 х км на година.


Моделът е Опел Зафира от модификацията Елеганс (с максимума от екстри)

Първото ѝ пътуване беше до Резово, за което пътуване все още си дължа пътепис, но май с новата кола не ми е било до писане;-) Та оттогава й тръгна на тая кола на дълги разстояния. С нея сме стигали Солун, Тасос, Халкидики, Охрид, Виена, Мюнхен – а в България: между Сандански Белоградчик, Калиакра и Резово. И всичкото това – нееднократно.

Колата е бензинова, с двигател 1,8, което ми е напълно достатъчно даже и когато се качим 5 човека с натоварен хладилник Мраз в багажника. Е, тогава не върви да караш със 150, но 100-120 си ги държи нормално. Става дума за 5 човека, хладилник в багажника и още личния багаж на петимата пътници :-)


Положителни качества на колата

Големият плюс на колата е, че сравнително малък външен размер (горе-долу колкото голям Голф е като външни размери), то вътрешният й обем е наистина голям: има 7 седалки (последните две са в багажника, скрити в пода), а когато двата задни реда седалки се приберат, побира цяло детско креватче (1,40 метра дължина) в освободеното пространство. Досега не ми се е налагало да качвам толкова голям багаж, че да свалям и предната дясна седалка – за детското креватче се свалят двата задни реда само.

Този вътрешен обем е съчетан с неголеми външни размери – не се лъжете, че изглежда голяма – погледнете я на някой паркинг от горе (както е на паркинга под блока, с интерес установих, че голфът на комшията е със подобни размери).

Но пък Зафирата е висока и човек гледа повече покривите на колите на светофара. (е, джиповете са по-големи, но Зафирата е по-висока от повечето леки коли).


Разходът й на гориво

по норматив е 6,5л/100км извънградско и 11,5л/100км – градско.

След 100х изминати километра мога да кажа наблюдението си:

  • 6,5 на сто, че и 6,4 на сто се постига, когато не сме много натоварени (т.е.трима човека) по идеално равен път, който не позволява да се вдига над 90-95км/ч скорост. Такъв път е София-Сандански–София

  • 6,7 до 6,9 на сто на обичайните полупланински и планински пътища. Разходът зависи повече от скоростта и натоварването на колата, но не толкова от стръмността на наклоните (засечките ги правя винаги отиване и връщане по един и същи път – колкото съм се катерил на отиване, толкова слизам на връщане)

  • 7,4-7,5 е при продължително и разумно (110 км/ч) каране по магистрала София-Виена–София

  • 6,7 до 6,8 на сто – при смесен режим: София-Хисаря по подбалканския път и връщане Хисаря–Пловдив по магистралата с разумно (110 км/ч) каране

  • 8,5 на сто при неразумно каране по магистрала (130 – 150 км/ч), като при пълно натоварване разходът е с около 0,2 на сто на горе. София-Пловдив–София

  • Зимното каране за горните режими е 0,3-0,4 на сто в повече (Благодаря на МИхаил Кенанов за подсещането!)
  • 9,9 до 10,5 на сто на градско с летни гуми, независимо от товара (средна скорост 24 км/ч)

  • 10,5 до 11,5 на сто на градско зимно време, независимо от товара (средна скорост: 18км/ч)

Общо взето разходът зависи в най-голяма степен от скоростта, по-малко – от натоварването и в най-малка – от стръмностите по шосето.


Естествено, при пълно натоварване, колата не е толкова пъргава, колкото празна, но желаната скорост се постига просто по-плавно.

Недостатъци

При висока скоросто (над 140 км/ч) е шумна сравнително – усещам, че усилвам радиото.

Разходи по колата и ремонти:

Обслужване:

Зафирата се води на обслужване на всеки 15х километра. Водил съм я досега само на фирмения сервиз в Булвария (първоначално заради гаранцията, после – защото не работят зле) или в Бояна ауто (те май сега нещо се прекръстиха). Горе-долу едно обслужване излиза (поне досега) между 120 и 180 лв, като имаше и едно обслужване, което излезе 750 лв (на 75х км се сменя и ангренажен комплект). Трябва да призная, че съм доволен от Булвария – държат се коректно, частите със сигурност са оригинални, и си заслужават ставките за труд, които начисляват.

Ремонти:

  • на 52х километра сменяхме „биелетки“ – ремонтът струваше 160 лв (части и труд)

  • на 95х км започна да губи течността от климатроника – което означаваше 200лв обслужване на компресора и 300 лв смяна на радиатора на климатика. Това обаче го правих в специализиран сервиз за климатици, който ми беше препоръчан от Булвария.

  • Смяна на единия чифт накладките – не помня колко струваше, но не е било повече от 150 лв, иначе щях да го запомня

  • смяна на крушки и разни такива също гледам да го правя в сервиза, по време на редовното обслужване – първо ме мързи да сменям крушки, второ, винаги ги карам да ми правят диагностика и на светлините и разни такива глезотийки. (накладките също бяха сменяни при обслужване)


Задължителни глезотийки

Засега не мисля да я продавам, но знам какво ще гледам да има задължително следващата ми кола и което Зафирата ме научи, че е полезно:

  • Багажникът без усилие трябва да побира комплект зимни гуми с джантите и

  • Седалките трябва да имат подлакътници, а вратите да позволяват облягане на лактите – много помага при дълъг път

  • Климатроник

Други хубави глезотийки:

  • електрически огледала – можеш да си ги връткаш накъдето си искаш при задно паркиране в софийски условия

  • летите джанти също не са лоша измишльотина

Има и сума ти ти други екстри, но който се интересува специално може да ги види по ценоразписите на фирмите за модификацията Елеганс

За какво не можете да ползвате Опел Зафира

Не спирайте вечерно време пред Червило – акцията на полицията ще започне от вас :-)

Изводи:

  • Колата е надеждна,

  • Не е скъпа за поддръжка вкл. и във фирмен сервиз.

  • Заслужава си парите.


Естествено, че на снимките ме е моята кола – взех ги от разни сайтове

Ето и отчета на Михаил Кенанов за 50 х км на Форд Фокус






сряда, ноември 11, 2009

За генералната промяна

"Нема, нема, пък си ... .мамата", казал шопът, когато видял за пръв път заря.

Мразя да вървя в основния поток на модата и на общественото мнение. Може да е каприз, а може да е нещо умно. Нямам идея, но не искам и да се замислям.

Бях си казал - не, няма да пиша за 10-ти ноември. Всички ще пишат, аз не правя така.

Но, пък, майната му на моя антиснобизъм, майната му и на правилото. Поводът си заслужава. Хората, които изстрадаха комунизма и прехода след него си заслужават.

Прочетох доста блогове, които циклят - 10-ти да се празнува ли или да не се празнува, а може би трябва да празнуваме 3-ти (градинката на "Кристал"), а може би трябва да празнуваме 9-ти (берлинската стена) или пък, все пак 10-ти.

Въпреки че Тодор Живков беше просто един находчив, амбициозен и интелигентен (макар и необразован) партиен апаратчик, ние имахме чувството, че той е вечен, и макар и смъртен, твърде дълголетен.

Дори имаше политически виц тогава за замразени за 100 години американец, руснак и българин, които били събудени някъде далеч в 21 век и на които първото им желание след събуждането било да прочетат днешен вестник. Е, и тримата плакали, след като чели вестниците.

Американецът прочел за преходното червено знаме на труда, което минало от Вашингтон в Калифорния, руснакът се осведомил за новите сблъсъци на полско-китайската граница, а българинът научил че на 56-тият конгрес на БКП за генерален секретар е преизбран другарят Тодор Живков.

Така че, въпреки че новината за свалянето на Тодор Живков ни дойде като гръм от ясно небе, първо, тя не беше неочаквана - в цяла Източна Европа вреше и кипеше, второ - имаше достатъчно индикатори, че ни чакат големи промени. Например държавната телевизия беше занемарила идеологическата си роля и ако си поиграете да намерите програмата на БНТ в месеците преди 10-ти ноември, ще откриете чудеса - преобладаващо западни филми и музика, малко новини, големи забавни блокове и много новаторство. Странно, досега не съм чувал никой да говори за това. Това си беше истинско затишие пред буря. Вестниците също вече не бяха толкова отчайващо скучни, от време на време ставаше дума и за любов, и за секс, и за нещата от живота. В цветния "Диалог" дори имаше яки снимки.

Не знам дали сте гледали някога на място, където ще прескочи искра, или ще удари гръм — ето, ето сега, ето след секунда, и винаги искрата/мълнията ви изненадва, винаги нещо подскача у вас изненадано. Та с бай Тодор беше същото. Нямахме идея какво ще се случи, нямахме идея къде ще удари гърмът, но знаехме (по-скоро чувствахме), че някъде ще удари.

Чувам съображения - 10-ти ноември не е важна дата, защото ние нищо не правихме тогава — седяхме си по къщите и чакахме историята да ни изненада. Има тежест в този аргумент и трябва да помислим добре дали да не изберем за официална дата на началото на нашата кадифена революция протестите пред "Кристал", майките в Русе или протестите около екоконференцията в София.

Но от друга страна, у всеки българин в съзнателна възраст по онова време се е врязал завинаги споменът как е посрещнал новината на 10-ти — аз например бях в казармата. А помнят ли всички българи какво са правили на 3-ти? или на 9-ти? Аз, честно си признавам, самият трети не го помня, но 50 пъти разпитвах Джорето, сега виден лекар в Пирогов, за протеста пред Кристал, където той беше присъствал.

Бях в казармата и се криех в стаята на компютърджиите при моя скъп приятел Любето, с който създадохме страхотни неща в Интернета след 99-та година, който пишеше софтуер по задание на комсомолския секретар. Компютърът нямаше дори твърд диск, а всеки път зареждаше от дискета. По онова време твърдият диск беше лукс ;-)

Тоя път бяхме 6-7 човека в стаята, която се намираше точно срещу стаята на дежурния офицер, пиехме ултралуксозното нескафе (което май аз бях донесъл от София, което се набавяше "с връзки", за народа имаше анголско или виетнамско мляно), приказвахме си глупости, някой цъкаше на компютъра, когато в стаята влетя един младеж (дали не беше колегата Иван Боцев?) и изрева, "Абе, чухте ли? Бай Тошо падна!". Изревахме и ние от радост, спонтанно скочихме и ударихме едно хорце без музика.

Гръмът удари и  бъдещето дойде.

Беше малко преди вечеря, тръгнахме към плаца, където полкът се строяваше вече за ядене. Строят жужеше като разбунен кошер, а офицерите дори не правеха опити да ни озаптят. Мисля че за тях шокът беше поне двойно по-голям.

Това беше моментът, в който снежната топка се завъртя, лавината тръгна... и така до днес.

Четох пак в някакъв блог мрънкане, че стига толкова преход, стига толкова цикличност, хората са се уморили и искат да си гледат живота. Ами имам изненада за вас, "хората" — това е нормалното състояние на нещата — динамично. Демокрацията е един сизифов камък, който трябва да се търкаля непрекъснато нагоре, и като падне надолу пак да се изтърколи нагоре. Спокойствието може да настъпи само като в затвора, чак когато някой врътне ключа в ключалката.

Прочетете някое интервю на човек, който е бил в затвора, кое е най-тежкото. Всички са единодушни - там времето е спряло.

Още не мога да си спомням онзи ден без емоция, още не мога да систематизирам и да подредя спомените си така, че да кажа всичко важно, а да изпусна маловажните подробности. Емоциите ми преливат всеки път, когато се опитам да го сторя.

Наистина има разлика, дали стадото само ще разбие кошарата, или овчарят ще отвори вратата и ще се пенсионира след това. Но отприщената (независимо по какъв начин) тогава енергия, която се беше акумулирала през предишните 45 години нямаше как да бъде спряна. Всеки от нас получи шанс да определи бъдещето си.

Цялата 89-та беше година на чудеса. Появи се указ 56, който заличаваше всичко, което дотогава бяхме учили за комунизма. В Полша още през лятото "Солидарност" спечели изборите и когато нямаше офицери около нас се подигравахме на полските комунисти, които се молеха на Солидарност да не уволняват кадрите им, понеже били големи специалисти. Телевизията стана поносима (вече го споменах). Тодор Живков беше станал за посмешище, особено след знаменития монолог пред профсъюзите, чакахме с нетърпение телевизионните му изяви, за да видим "нещо смешно".

Винаги дейните политически офицери и комсомолски активисти бяха подвили опашки и демонстрираха "диалогичност" и "доброта", споровете около същината на социализма бяха разрешени (Аз твърдях на ротния, че социализъм значи "Асоциация на свободни производители" (Ленин), а той ме контрираше пак с Ленин — "Частната собственост всеки ден, всеки час, ражда капитализъм"). Кражбите на военно имущество, храна и бензин бяха стигнали до невъобразими нива, новобранците мъкнеха цели сакове с алкохол в поделението и само най-фрапантните случаи биваха наказвани. Докато бяхме на учение в гората, на гости ни дойде делегация от НАТО (но за моята военна теория за преврата ще ви говоря отделно). И още, и още, и още....

Усещам у някои хора около мен носталгия по онова време — имало било повече сигурност, повече благоденствие. Дрън, дрън и пляс. Някой ден ще се опитам да изброя хубавите неща, които ни се случиха от тогава и с които свикнахме за не повече от седмица.

Тъпакът Гоце дори изнагля дотолкова, че започна да опровергава доклада на др. Петър Младенов за икономическата катастрофа на държавата, притопляйки легендите за разрухата, донесена от сините.

А истината е, че както през лятото на 2009-та година, Станишев остави на следващото правителство дългове и обещания за вдигане на пенсиите (той предвидливо ги вдигна от 1-ви юли, след като знаеше че вече няма да е премиер), така и през 1989-та БКП остави в наследство една фалирала държава (която дори официално декларира неплатежоспособност). Какво да се прави, навици, от които трудно се отвиква.

Ето ви още едно парченце от мене, а догодина може и повече.

понеделник, ноември 09, 2009

Когато войниците се върнат у дома (Tribute to Germany)

За читателите през Мегафона и други четци: кликайте на статията, сложил съм клипове с музика, които са важни за разбирането на написаното

Днес се навършват 20 години от падането на Берлинската стена.


Покрай това събитие се сещаме за 10-и ноември(съдейки по ТВ предаванията от последната седмица в България основните участници в това събитие са Велислава Дърева, Цвятко Цветков и Анжел Вегенщайн ;-) ;-) ;-) , за кадифената революция в Чехия, за Солидарност в Полша, за крайния все пак успех на перестройката (поне в Източна Европа), за падането на преградите, за разширяването на Европейския съюз и за още много свързани с тази дата събития.

Но като че ли забравяме основния участник в падането на Стената – немския народ. Още повече, че дните между 5 и 10 ноември са изпълнени с различни годишнини, както положителни, така и отрицателни в историята на германската нация (и Бирения пуч на 8и ноември 1923г на Хитлер е в навечерието на празничната годишнина от преврата, наречен едва през 1928г Велика октомврийска социалистическа революция, и Кристалната нощ е в нощта между 9и и 10 ноември 1938г когато са извършени масови погроми срещу евреи в Германия и Австрия. – това са срамните моменти, заради което немският народ си понася заслуженото и заради което денят на падането на Стената не стана официален празник на обединена Германия)

Но в същите тези дни именно немският народ бутна Берлинската стена, затова този народ заслужава уважението и респекта на цяла Европа и по този повод днес искам да си говорим за немска музика (а ако ни стигне време и за поезия).


Нека започнем с химна на страната с оригинално заглавие Deutschlandlied (Песен на Германия), чийто текст, както знаете, съдържа и стиха Deutschland, Deutschland ueber Alles.
Нека първо я чуем (а любителите на пътеписи и фотографски пейзажи – да гледат :-)



Ако разбирахте текста, можехте да разберете поетичността му, но това засега не е предмет на нашето изследване.
Песента става химн на Германия след Първата световна война. Песента обаче е доста по-стара. Може би забелязахте, че в горната част на клипа пише, че композитор е Йозеф Хайдн, който е живял между 1732 и 1809 година. Самата мелодия е композирана през 1797г доста преди изобщо да се говори за понятието Германия, като отделна част от Свещената римска империя. И все пак за какво е служела мелодията на Хайдн между 1797 и 1922, когато е обявена за химн на Германия?

Нека обърнем сега малко внимание на другата част от Свещената римска империя, а именно – Австрия – Унгария и чуем химна на австрийския кайзер (т.е. валиден до края на Първата световна война, когато монархията в Австрия е отменена):



Интересен паралел, нали? :-) А унгарския герб видяхте ли?

И все пак да чуем същото парче, но вече не като химн, а именно като произведение от Хайдн


Добре, тогава остава обаче да разберем коя песен е била химн на Германия преди Първата световна война. Кратка справка във Википедията и Тубата дава следния отговор



Да ви звучи познато? Я помислете и стегнете всичките си познания по английски от училище, гимназия, курсове и университети? Напрегнете мисълта и асоциациите си, защото вече е време да обърнем внимание на друга велика сила в Европа – а именно Великобритания. Нека чуем и химна на Мъгливия Албион „Боже, пази кралицата!“:



Всъщност да не бягаме толкова надалеч към старите империи – нека чуем и Арета Франклин на инауугурацията на Обама:



В интерес на истината тази мелодия се е използвала и за химн на както на Лихтенщайн, така и на Швейцария :-)

Стига химни
Е, вече е крайно време да поговорим и за още един аспект на немската музика, а именно любимите на всички режисьори на антифашистки и политически коректни филми – немските маршове. Нека вземем за пример „Когато войниците“ („Wenn die Soldaten“). Слушайте внимателно :-)



Понеже съм сигурен, че само гледахте, но не слушахте внимателно, специално заради вас намерих текста – на немски и на руски. Който не знае езици – да е учил:

1. Wenn die Soldaten
Durch die Stadt marschieren,
Öffnen die Mädchen
Die Fenster und die Türen.
Ei warum? Ei darum!
Ei warum? Ei darum!
Ei bloß wegen dem
Schingderassa,
Bumderassasa!
Ei bloß wegen dem
Schingderassa,
Bumderassasa!


2. Zweifarben Tücher,
Schnauzbart und Sterne
Herzen und küssen
Die Mädchen so gerne.
Ei warum? . . .


3. Eine Flasche Rotwein
Und ein Stückchen Braten
Schenken die Mädchen
Ihren Soldaten.
Ei warum? . . .


4. Wenn im Felde blitzen
Bomben und Granaten,
Weinen die Mädchen
Um ihre Soldaten.
Ei warum? . . .


5. Kommen die Soldaten
Wieder in die Heimat,
Sind ihre Mädchen
Alle schon verheirat'.
Ei warum? . . .




И текстът на руски:

Если солдаты
По городу шагают
Девушки окна
И двери отворяют
Эй, почему? Да потому!
Эй, почему? Да потому!
Заслышав только
Schinderassa,
Bumderassasa!
Заслышав только
Schinderassa,
Bumderassasa!


Звёзды в кокардах,
Лица бородаты.
В танце целуют
Девушек солдаты.
Эй, почему? Да потому! . . .


Эй, винца покрепче,
Да кусок жаркого.
Девушки встречают
Гостя дорогого.
Эй, почему? Да потому! . . .


А на фронте рвутся
Бомбы и гранаты.
Девушки плачут –
Как вы там, солдаты!
Эй, почему? Да потому! . . .


Если солдаты
В дом с войны приходят.
Все их невесты
Давно в замужних ходят…
Эй, почему? Да потому! . . .


(Текстът е от тук: http://ingeb.org/Lieder/wenndies.html)



Хайде, от мен да мине – ще ви разкажа текста, защото нямам сили да го преведа поетично, но смисълът е следният:

Когато войниците маршируват из града
момичетата отварят прозорци и врати
Ей, защо? Ей, затуй..

Момичетата харесват двуцветните кърпи, брадите и звездите
сърцата и целувките харесват те
Ей, защо? Ей, затуй..

Бутилка червено вино и парче печено
подаряват момичетата на
техните войници
Ей, защо? Ей, затуй..
Когато в полето святкат
бомби и гранати
плачат момичетата
за техните войници
Ей, защо? Ей, затуй..

А когато войниците
се върнат у дома
техните момичетата
вече са омъжени
Ей, защо? Ей, затуй..


Не мога да превеждам поезия, но мисля, че схванахте поетичността. И понеже знам, че все още сте скептични, и не искате да приемете, че в един германски марш се говори за любов и смятате, че песента е политически некоректна, то нека чуем официалния, ама наистина напълно официалния български вариант на горе посочения немски марш. Няма да ви привеждам официалният български текст, защото съм сигурен, че го разбирате прекрасно:


Да видяхте някъде в немския текст по–горе думите „кръв“, „генерал“, „бой“? :-)

И знаете ли, всичките тези песни, мелодии и химни не пречат на усещането за „идентитет“ у вече споменатите нации, а са основание за по-голям сътрудничество и интегритет.
Това разбира се беше малка закачка с нашите вардарски приятели, но моят извод е, че благодарение на такива мелодии и на такива отношения между нациите може да бъде изградено нещо толкова важно и полезно за всички, каквото е единна Европа.

А днес е именно денят на обединена Германия и обединена Европа. Дано да е задълго!

Послепис: знаете ли къде е роден Хайдн? В Тръстеник, Хърватска :-)

Освен това:
Много добро интервю на Михаил Горбачов за падането на Стената по Радио Ехото на Москва, обясняващо по-подробно кой в действителност бутна Стената

неделя, ноември 08, 2009

20 години между 7ми и 10-ти ноември

Евгени Тодоров с много силен материал за българо-съветската дружба . И аз не вярвах че в СССР е зле, докато не ми разказаха твърде много хора.

За милеещите по социализма, малко да си опреснят спомените.

събота, ноември 07, 2009

Въпрос към разбирачите от Ubuntu

Миналата седмица постъпих против навиците си да инсталирам по-нова версия на ОС само в краен случай. Гледах съблазнителното предложение да ъпдейтна до Karmic Koala и се подведох и ъпдейтнах, защото мразя да преинсталирам от нулата (заради бекъпа, не заради друго).

Проблемите, които се появиха -
— Проблем с правата върху pppoe, което означава че ползвах интернет от лаптопа докато получа квалифицирана помощ за щайгата.

Останаха още два проблема, за които търся информация
— Скайпът ми трупа товар на процесора докато стигне 100% и първо забива самият скайп а после и самият компютър. Не се случва много често (три пъти досега), но дразни особено диск чека преди да бутне системата
— Нещо стана с драйверите за принтера (преинсталирах ги, но пак същото) HP C4180, и в момента главна буква Й не се отпечатва на листа. Когато пишете сценарии, в които непрекъснато се среща БОЙКО БОРИСОВ и НАЙ в заглавието, проблемът е дразнещ.

Някой да има идеи? Ще се отплатя с бири.

петък, ноември 06, 2009

Защо му е на ГЕРБ управленска програма

Наблюдавайки монолога на Бойко Борисов в "Панорама" си правя следните изводи:
— И България може да роди талант като Уго Чавес и Фидел Кастро, който да говори без да спира в продължение на няколко часа.
— Нашият премиер е човек, който обича да говори в първо лице единствено число - хващал хърватски бандити, уволнявал, решавал.
— Бойко Борисов никога не се е чувствал длъжен да пише управленска програма. Той управлява по чувство. Бюрократите формалисти от Синята коалиция са го накарали да напише такава програма, а иначе той си управлява както си знае, защото всеки знае какво трябва да се направи.

По простодушието и откровеността си този монолог ми напомня за знаменития монолог на Тодор Живков пред профсъюзите, когато научихме програмата как България ще преживее преустройството (снишаване), какви изпитания ни очакват през следващите години (няма пари), призна се съществуването на партийна класа и безправен народ (върхове и низини) и ни се загатна приближаващата икономическа катастрофа (приземяване).

Е, какво да кажа?

Браво на Синята коалиция. Ние, българските граждани, заради нея поне получихме от Бойко управленска програма.

(Леко редактирах последното изречение, след като получих няколко много злобни коментара, които показаха, че думите ми се тълкуват превратно. Ей, анонимни говеда, кога ще се излекувате от злобата и предразсъдъците си)

четвъртък, ноември 05, 2009

Първата сериозна причина да ползвам favit.com

Верен на принципа, че се критикува насаме, а се хвали публично, който прилагам избирателно ;-), най накрая откривам нещо хубаво във фавит — при шерване на фотогалерии се виждат само малки превюта на снимките, т.е. получавам представа за фотогалерията без да се налага да отварям големите снимки.

Oткривам за себе си първа сериозна причина да ги ползвам.

сряда, ноември 04, 2009

Отново пристрастни



Четвъртата, неизлъчвана по телевизията част на 38 епизод на видеоблога "ПРИСТРАСТНО", съдържаща:
— Кой окраде нафтата на БДЖ и я предлага по търгове?
— Как Владимир Путин с пистолет в ръката събори Берлинската стена?
— Кой е новият перспективен лидер на БСП?

Целият епизод, разбира се в сайта на телевизията и в блога.

понеделник, ноември 02, 2009

Глупостта като неизчерпаем ресурс


В Украйна се затварят училища, забраняват публични събрания и се ограничават пътуванията, във връзка с разпространението на свинския грип. Вчера по телевизията показваха възмутени украински лелки, че не са се доредили до хапчета и маски в аптеките. Това пък дава възможност на Юлия Тимошенко да спести доста усилия по предизборната си кампания за президент на Украйна.

В САЩ ще бъдат спешно произведени около 200 милиона ваксини, отвори се неприкосновеният запас (ох на батко, питайте ДПС дали е сладко) а гражданите чакаха часове скупчени на открито, за да бъдат ваксинирани. Производителите на ваксини вероятно трябва да почерпят някого за спестената рекламна кампания, защото това им се случва в правилния сезон и по време на икономическа криза.

А премиерът Бойко Борисов и министрите няма да се ваксинират срещу свински грип. Как защо? Герои!

Свинският грип не е по-опасен от ежегодните грипове (на 1000 болни, 40 се нуждаят от хоспитализация, един умира), но обективните факти са като безполезен камъняк - непоклатими са, и не произвеждат енергия по алхимичен път. Докато глупостта е жива, енергична и блика от енергия.

PS. А кой подрива отново устоите на държавността, след като беше хванат да продава нафта?

.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)