петък, октомври 30, 2009

Празник 10%


Днес комбинирах две идеи — 1. В петък следобед да правя само неща, които ми оптимизират времето, живота и трудовия процес (ден на майстора още повече) и 2. Приложих правилото за най-малко полезните 10%.

Правилото го взаимствах от книгата на Джак Уелч "Направо от сърцето", където той говори за кариерата си в General Electric.

Има една източна мъдрост, че за да пиеш вода, ти трябва вода, но ти трябва и празна чаша. А ако имаш само пълни чаши, трябва да изпразниш някоя.

Уелч си е изработил правило всяка година да уволнява 10% от персонала, тези 10%, които се справят най-зле. Аз приложих правилото към моите RSS абонаменти (445 днес сутринта, няма шега) и току що съкратих 46 от тях. Още не съм решил с каква периодичност ще го правя.

Вече съм прилагал правилото към гардероба си много успешно.

Почувствах се супер.

сряда, октомври 28, 2009

Страх и омраза пред ДАНС

Джигити се стрелят пред ДАНС:

Пререкание между двама шофьори прерасна в стрелба и предизвика хаос и паника сред гражданите в следобедните часове днес. Около 16.00 ч. лек автомобил “Ауди” 100 и джип “Роувър” се засичат на кръстовището на бул. “Мадрид” и улица “Черковна” 23 в София. Заради скандала улицата остана блокирана за около час. На същата улица е и централата на Държавна агенция “Национална сигурност”.

Според очевици обаче пешеходец е пресичал неправилно, и шофьор на “Ауди” 100 е извадил газов пистолет и е стрелял по неправилно пресичащия. Шофьорът на аудито е избягал. Пешеходецът е в болница. Не е ясно какво прави джип “Роувър” паркиран на същото място. Според други очевидци, шофьорът е бил в джип-а и е нападнал този с “Ауди”-то, което го е засекло. Все още от МВР отказват официална информация.(източник)



Джигити се бият пред ДАНС:

пред сградата на бившата Държавна сигурност на столичния булевард „Черни връх“ спират два джипа. Във въпросната сграда днес работят служители и на ГДБОП, и на контраразузнаването, което е част от ДАНС. Просто сградата е разделена на две части. Но входът откъм булеварда е един. И спират двата джипа в средата на булеварда пред тази сграда. От тях изскачат няколко мъже, които на бегом влизат в двора на въпросната сграда и започват да пребиват друг мъж. (източник)



Някой бълнува:

Моите български съграждани не заслужават такава саможертва. Те просто не заслужават такава саможертва. Да си живеят в тая корупция. Да си избират Бойко Борисов, Цветан Цветанов да им е вицепремиер, Доган да си върти далаверите и в момента, БСП да си управлява енергетиката и да си прибират рушветите. Щом те не могат да оценяват жертви на мъже като мене, те не заслужават друга съдба. Този проект вече се осъществява в Румъния. Три години ние натрупахме опит и няма да го загубим. Има достатъчно източноевропейски държави, които искат да се възползват. А също и латиноамерикански. Каква е разликата? Разликата е, че ще живея прекрасно в чужбина и ще бъда уважаван на други места, а българите ще си тънат в мизерия, ще бъдат крадени, а децата им ще стават проститутки в чужбина, а пък момчетата им алкохолици.(източник)



Да погледнем GPS-а и календара. Мда, изглежда наистина сме 2009-та година в България.А не Кавказ в началото на 90-те. Или руски Кавказ сега.

Новини от други блогове

Пътят през Мала Преспа, посока Македония

Излезе втора част на разказа за обиколката на Преспа, която направихме през 19-22 септември.

Онлайн е и последният брой на Пристрастно, включително четвъртата част, която не се излъчва по телевизията, а присъства само в интернет. По-долу е втора част, в която нищим козните на антибългарската кампания.




Радан написа коментар на темата в неговия блог. Много мъдър.

вторник, октомври 27, 2009

Да си поиграем със статистиката

Малко незаслужено незабелязано мина в България презентацията на Ханс Розлинг в TED.com (има и втора част,
има и субтитри на български!).
Човекът се занимава с Global Development (глобално развитие) и със статистика предоставена от националните статистически институции удря в сърцето, това което наричаме "национална гордост" ( на руски ме кефи повече — "чем гордится коллектив")

Наскоро бях на гости на Жоро, който ме светна на далаверата и прекарахме няколко часа генерирайки графики.

Някои интересни попадения. Започвам със спекулациите:

Консумацията на захар на глава от населението може би обяснява защо американците са по-пълнички от европейците.

А ние сме консумирали много повече захар преди 90-та година — тогава нямаше подсладители и се консумираха големи количества домашни компоти и сладка, а захарта очевидно се е използвала много по-широко като суровина (например за производството на алкохол).

Русия консумира значителни количества захар, изглежда само в течно състояние, защото Турция, където консумацията на алкохол е ограничена по културно-исторически причини, а имат баклавата, халвата и кадаифа, консумацията на захар е доста по-ниска. Поне не повече, отколкото тук ;-)

Обаче!

Продължителността на живота в Америка продължава слабо да се увеличава, въпреки гигантските количества захар, които се поглъщат дневно. Турция непрекъснато успява да повишава продължителността на живота, независимо от количеството погълната захар (но все пак тя не надминава 80г на ден) и в началото ограничава консумацията на захар, а после дори го намалява.

Интересното продължава:

Връзка между развалените зъби на 12-годишните деца и консумацията на захар. Българските деца са с изключително лоши зъби, на същото ниво като Украйна, Габон, Нова Каледония. По-зле в Европа са само Сърбия и Босна, а в света - Бруней, Мавриций и Гватемала. Това говори много ясно за качеството на детското здравеопазване, въпреки намаленото количество консумирана захар след 90-та.

В Русия децата са с по-здрави зъби, въпреки по-високата консумация на захар, очевидно е заради поемането на захар в течен и ферментирал вид от възрастните. При почти същата консумация на захар като в България, Турция демонстрира много по-добро качество на детското здравеопазване (но може да се дължи и на намалената консумация на алкохол при по-възрастните). А в САЩ очевидно се хвърлят големи пари за детско здравеопазване, защото зъбите на децата са окей, въпреки че се тъпчат с каквото се сетят.

И накрая:


Връзка между продължителност на живота и урбанизация. При Турция връзката е съвсем еднозначна — в града качеството на живот е по-добро и продължителността на живота се увеличава. Подобно е и състоянието на САЩ, макар и на по-високи нива.

В Русия и в България в градовете се живее зле. Качеството на живот не се подобрява, ако се преместиш в града. В Русия дори продължителността на живота пада, въпреки че урбанизацията е на приблизително еднакво ниво през последните 10-тина години (може би има връзка с увеличената консумация на захар), а в България въпреки рекламираните "гигантски" успехи на социализма, от половин век насам продължителността на живота не е мръднала, съответно и качеството му. А ако се вгледате по-внимателно в графиката, ще забележите че по-зле са главно африкански държави, които ги мори СПИН. За да бъда съвсем справедлив, след 1998г (Кой, кой, кой??), започва плахо подобрение, но очевидно доста скромно, в сравнение например с Турция.

На тези, които си мислят че живеят в напреднала европейска държава, която е много зле, ама все пак е по-добре от ония в Африка, Азия и Латинска Америка, им препоръчвам да си поиграят със софтуера и да си ориентират възгледите спрямо днешна дата.

Защо сме?


Историята на този блог не е никак вълнуваща. Като човек с разностранни интереси (по-честно казано хаотични), който инвестира твърде много време в задоволяване на любопитството си, много по-често научавам нещо ново и вълнуващо, отколкото имам подръка някой, с който да го споделя. Дори и най-добрите ми приятели трудно издържат на непрекъснато вдъхновено бърборене. Още повече, че моите набори и старите ми приятелчета по чашка и купони започнаха да се вълнуват повече от пълноценни връзки, памперси, ританки и детски градини, отколкото от проблемите на света и от безкрайното море на интернета.

Така че този блог започна като външна памет, където да складирам интересни идеи, факти и концепции, които иначе биха потънали в паметта ми, затрупани от идващите след тях.

Другата причина е обикновен мързел - защо да се моря да обяснявам нещо на моите събеседници, след като най-лесно е да го прочетат, а да ни остане време само за дискусията. Тогава си представях доста тесен кръг читатели - не повече от 10. Тогава започна да се случва нещо странно - да провеждам разговори като този:

"Да знаеш какво нещо научих...ххх хххх ххх", нареждам развълнувано.
"Да, знам", потвържава събеседникът — човек, с който обикновено не обсъждам проблемите на вселената, гражданското общество и интернета.
"Откъде?"
"Ами от блога."

Я виж ти, читателите са повече отколкото си мислех. Втория етап настъпи, когато публиката реши, че блогът е политически. Той определено не беше замислен като такъв. Първи ми обърнаха внимание от Блогосферата на Дневник.

"Няма да включим вашия блог в нашия списък, защото е политически"

Политически!? Да, наистина тогава бяха президентските избори през 2006г., които ме подтикваха да пиша и да коментирам нонстоп. Един пернишки пън начело на държавата! Още пет години от живота ми ще бъда представляван от това недоразумение! Че кой не би обсъждал непрекъснато тази трагедия, пътят по който се стигна до нея и най-вече — КОЙ Е ВИНОВЕН!

За мен разделянето на блоговете на политически и на други е изкуствено, ако човек изразява личните си възгледи за живота. Всичко е политика. Климатикът на стената зад бюрото е политика. Храната по рафтовете на хладилника е политика. Дрехите в гардероба са политика. Цената на бензина в резервоара на колата е политика. Бягство от политиката не съществува. Има само капитулация пред стихията и.

Блогът има и втори автор — Стойчо, който пише по-рядко и мнението му далеч не винаги съвпада с моето, така че винаги напомням на читателите да гледат автора на материала, преди да кълнат в коментарите. Понякога има и изненадани.

Друга мотивация? Обичам, обожавам да разказвам и да обяснявам на всеки, който има желание да слуша и да ми връща топката с въпроси и да реди нови кубчета върху кубчетата на моите идеи. Ако знаете колко добър инструктор съм за нещата, от които разбирам и колко ми доставя удоволствие да правя това. Сигурно щях да съм учител или поне професор ;-), ако имаше някаква справедливост в заплащането на този вид труд.

Но блогът ми даде толкова много, колкото дори не мога веднага да изброя. Запозна ме с нови приятели, осигури ми сделки за бизнеса, донесе ми удоволетворение, нови умения и нови идеи. Даде ми също и трибуна от която да протестирам, да настоявам, да критикувам и да оценявам както намеря за добре. Безценно.

Даде ми и свобода да дрънкам каквото ми дойде наум, а това е силно пристрастяващо.

Доброволно няма да престана да блогвам.

Благодаря на Аспарух за предизвикателството и очаквам да разголят душата си по темата - Господин И, циничният елф, Нервната акула, Радан и Мария.

понеделник, октомври 26, 2009

Какво правих през лятната ваканция



С големи извинения, че не ви пиша много напоследък - първата част на моя пътепис за пътуването ми до Преспа в края на септември.

петък, октомври 23, 2009

Корабът Илинден





Преглеждах си снимките от това лято и открих, че съм снимал злощастния "Илинден". Клик за по-голям размер.

сряда, октомври 21, 2009

Европейска свобода без (журналистическо) покритие

В годишната класация на "Репортери без граници", България се е сринала с девет места надолу - от 59-то на 68-мо.

В предишния доклад, уж доброто 59-то място беше между Косово — почти държавата с известната по цял свят мафия и Никарагуа, където на власт е приятелят на Путин и на цялото прогресивно човечество Даниел Ортега. Който и единствен в света призна Южна Осетия и Абхазия, които дори другарят Лукашенко не посмя да признае.

Дали не бяхме в тази компания, защото на власт в България е била приятелски настроена към Путин мафия.

Тази година е още по-зле. България, заедно с Румъния (50) и Италия (49), си дели последните места на държави-членки на ЕС по свобода на медиите. А пък медийният император на Италия ни беше на гости и покани Първанов да му гостува като много скъп гост. Съвпадение.

България е по-зле и от Сърбия (65)

А интересно ли ви е кои държави са между Румъния и България?

Изброявам:
Северен Кипър, Малдиви, Мавриций, Парагвай, Панама, Папуа Нова Гвинея, Буркина Фасо, Хаити, Тайван, Кувейт, Ливан, Ботсуана, Либерия, Малави, Сърбия, Танзания и Того. Подчертаните ми правят особено силно впечатление, защото са известни с мощните си демократични институции.

Честито, другари журналисти. Честито, другарко Кръстева. Честито, другарю Тошев. Честито, другарю Бареков (моля не ставайте, не отдавайте чест)

Македония е на 35-то място. Който познава македонската преса толкова добре като мен, знае за какво титанично постижение става дума.

понеделник, октомври 19, 2009

Пристрастно 36

Можете да видите 36-тото издание на видеоблога Пристрастно онлайн, също и в архива на re:TV.

Как ще борим икономическата криза със свръхзапасите си от мечки.
Президентът Първанов ще става сексапилен политически турист. Кой постигна "големия шлем" тази година?
Законът за ДАНС - имаме ли ново управляващо мнозинство?
Извънредно добрите новини. Борисов в Париж. Конгресът на БСП. Стипендии за младежкото обединение. Колко е хубаво да си български гражданин. Възстановяват Интервизия.

И можете да видите първата част на епизода отдолу. Обикновено ви давам четвъртата, но този път първата ми харесва повече ;-)



Целият епизод

Не вижда гредата в собственото си око

"Мотивите ми за освобождаването на Румен Петков бяха същите, както и при случая с другаря Румен Овчаров – създадена нетърпимост на общественото мнение към присъствието му в държавното управление."

"Ние се намираме в окопна война, само дето не сме в общ окоп. Всеки си е изкопал собствена дупка, защитата е поединична, а вината винаги е в съседния двор. Аз нямам намерение да се окопавам сам. Да търся изходи за самостоятелно спасение. Затова и не подадох оставка, защото постигнатото трябва да бъде защитено."

Два кратки, но многозначителни цитати на Сергей Станишев от конгреса на БСП в неделя.

Той изглежда предполага, че общественото мнение е търпимо към оставането му като председател на БСП, и че е постигнал нещо, което трябва да бъде защитено.

За постиженията се сещам за плоския данък например и за опростената фирмена регистрация, за което дълбоко му благодаря, но кой ги застрашава не ми е много ясно ;-)

петък, октомври 16, 2009

Хералдика на националната сигурност

От Дневник научавам, че е пуснат в действие сайтът на ДАНС
Най-голямо впечатление естествено ми направи логото:

картинка




Със заповед № З-2081/01.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” е определен видът на служебния знак на държавните служители на агенцията.
При изработването на служебния знак на агенцията са използвани традиционни български символи, съобразени с т. нар. институционална хералдика. Значението на символите в знака е следното:
Син кръг – основен символ, означаващ цялост, преграда и защита на усвоеното пространство, универсалност и скрито участие в развитието, олицетворение на слънчевата и земната енергия и на жизнената сила;
Колона – стилизиран вариант на Асеновата колона, означаващ държавност, власт, интелигентност, култура, традиции, наследственост, заръка;
Надпис върху колоната – скрито послание на глаголица, чиято транскрипция на кирилица ДЛЖНЗПМ означава: „Добро Люди Живете Наш Земля Покой Мислете”;
Лъв – традиционен символ на българския дух;
Щит – идентичен по форма и цвят с щита в националния герб и означаващ защита на държавата;
Меч с насочено острие към земята – сила в защита на сигурността и закона. (източник на текста)

Моя забележка - неподготвен човек като мен може да си помисли, че третия лъв са го заклали и вместо него са сложили оръжието на престъплението.

Други въпроси, които възникват:
1. Защо по подразбиране се отваря английската версия на сайта - ама много сте прости - ето затова:

Агенцията е създадена, за да осигури ненамеса във вътрешните работи на българската държава от страна на външни фактори...
Ясно е, че когато международен терорист реши да прави магарии в България първо се осведомява през Гугъл какво е положението в държавата и попада на този сайт, който го РЕСПЕКТИРА да се откаже от всякакви щуротии. И международните терористи определено са повече от българските граждани, които биха посетили тоя сайт (току виж дори е истина).
2. Историческата справка пък умилително разказва за приемствеността между тоталитарната ДС и ДАНС:
"През периода 1944–1946 г. на ДС са възложени и следствени функции."
и днес —
"В изпълнение на законовите си функции ДАНС работи с целия инструментариум от оперативноиздирвателни методи и средства"
Националноотговорни и двете. Да се разплачеш (от умиление) направо :-)
И естествено — колко пари струва сайтът?

четвъртък, октомври 15, 2009

Обама процес



Обама стана президент на САЩ в ситуация, в която Америка е изключително слаба, затънала в дългове и в две войни на другия край на планетата.

Световният полицай вече се задъхва.

Изборът - да спаси Америка, или да спасява демокрацията по света, не е чак толкова труден, колкото изглежда ;-)

Така че —
Америка няма повече да мрънка за "суверенната демокрация" в Русия, няма да показва вече броя на политическите затворници в Куба на фасадата на посолството си, няма да демонстрира пълна подкрепа за Далай Лама, няма да изолира напълно Иран.

Наблюдаваме нов "Хелзинкски процес" (почивка след Виетнам) и нова Ялта (почивка след Втората световна война). Очертаване на границата между демокрацията и недемокрацията и почивка за поемане на дъх. Голям късмет, че останахме от правилната страна на оградата.

Това, разбира се не е добра новина за тези, които се борят против собствените си "националноотговорни" "сувереннодемократични" "народнодемократични" и "ислямскорепубликански" режими. Мисията им става по-трудна.

Прекратяването на операциите в Ирак и Афганистан вече е въпрос на пиар, който да замаже поражението.

От друга страна, точно Хелзинки даде силен тласък на дисидентите в Източния блок, който капитулира, само 15 години след подписването.

Така че, нищо чудно Нобеловата награда да е дадена 15 години по-рано от необходимото. Но в момента няма как да знаем това ;-)

И последно, вече е съвсем ясно в чии ръце е нашата демокрация, нали така.

сряда, октомври 14, 2009

Безотказна рецепта за успех



От правителството на Македония.
Помага ли при косопад?

понеделник, октомври 12, 2009

Телевизия за клюкарки

Налага се да изгледам цяла серия на VIP Dance, поради присъствието на роднини в публиката (обещах да се оглеждам за тях).

Селските дискусии на отборите с журито ми идват в повече, но очевидно идеята е да се вкара повечко "реалити" във формата. Кой въобще може да изгледа цяла серия без да посяга към дистанционното по време на разправиите, за мен е загадка.

Надявам се повече хора да гласуват като мен с изключване на телевизора.

сряда, октомври 07, 2009

Песен за Никола Груевски

Извинявам се на публиката на този блог, че позанемарих македонската тема, затова ето ви една народна песен за сегашния министър председател Никола Груевски.



"Вардарци, пиринци, егейци, една земя, едно име — македонци"

По идея и поръчка на Ангел Зафировски - Бате Геле
Музика и текст: Мирче Кикиритков
Аранжимент и продукция: Зоран Ванев
Изпълнител: Зоран Настев

Народе Народе македонски
доста беа, доста беа делби и поделби
Народе христијански
доста беа, доста беа лажни пророци.

реф. Никола, Никола мајка го роди
народ да води кон светла иднина
Никола Груевски
господ го прати, верба да врати
во Македонија

Вардарци, Пиринци и Егејци
една земја,
едно име,
Македонци

Дојде време, дојде часот
да се свестиме
кого ќе избереме, да не згрешиме.

(песента е от 2004 г., но сега набра популярност покрай преиздаването и)

вторник, октомври 06, 2009

Кога ще спре машината на времето?

Ученичка е глобена за нарушаване на вечерния час с 10 минути. Глобата е соленичка — от 300 до 500 лева. Когато бях ученик при нарушаване на вечерния час можеха да те изключат от училище (и затова учениците от онова време помнят с толкова "любов" министър Александър Фол и неговата заповед РД 09789)

Полицаите ще обръщат джобовете си преди дежурство и ще описват в тетрадка парите, с които се появяват на работа.

Депутатите ще бъдат наказвани за "несанкционирани визуални контакти" с колеги. А в Северна Корея писателите живеят по режим и всички заедно правят физзарядка.

Цените на цигарите се вдигат "във връзка с грижата за здравето на населението", а не защото се опитваме отчаяно да закърпим бюджета. Едно време вдигаха цигарите "във връзка с нарасналото благосъстояние на населението"

Министерско постановление забранява късите поли, грима, голите пъпчета, деколтетата и бретоните при момичетата и дългите коси при момчетата. Пак ме върна към младостта и към злощастната заповед на Фол.

Някой няма ли да спре машината на времето?

Веднъж да съм на едно мнение с Валерия Велева, според която държавата я е нямало 20 години и сега отново се появила.

Напълно съм съгласен с нея, че един точно определен вид държава наистина я нямаше 20 години, а сега възкръсва. И за което тя е жадувала 20 години.

Но това не ме прави щастлив.

събота, октомври 03, 2009

Ако спонсорирате, спонсорирайте, но не се излагайте

На моста на НДК е организирана поредната фотоизложба Надявам се с настъпването на зимата да започне да се проявява повече въображение за местата за организиране на фотоизложби. Скоро на моста на НДК ще спрат да махат стойките за фотографии.

Виждаме доброто старо време, когато София е била поносима за живеене


Плюс времето, когато градското планиране е водело до реален прогрес и подобряване на качеството на живот в града.

И от друга страна —

Мутромодернизмът...

...унищожаването на архитектурни паметници чрез "реставрация",...


... и мегаломанията на новото време.

И за да не кажете че съм твърде негативен,

ето това—
...не изглежда зле, заснето от този ъгъл.



Информация за изложбата.

Като гледам каква е идеята за бъдещето прехвърлям в главата си възможни дестинации за емиграция.

петък, октомври 02, 2009

Номерът с еленчето или кой готви новия закон за лова в България

Леко съмнение ме загложди, когато чух за готвените промени в закона за лова, особено за удължаване на ловния сезон при някои видове дивеч, внесени от депутата от ГЕРБ Емил Димитров - "с цел уеднаквяване на ловния сезон на България и съседните страни".

Не съм ловец и щях да си остана невеж, ако на Мария Ненова не и беше хрумнало да провери тая работа със синхронизацията (тя знае гръцки) и да открие, че фактите тотално се разминават с мотива за уеднаквяването в закона. Например — в Гърция сроковете за най- многобройният вид - зеленоглавата патица са еднакви с България, а за останалите са до 10 февруари, което прави ловния сезон в България с 20 дни по-дълъг от този в Гърция, т.е. господин Димитров ни пуска по пързалката, защото предложените промени са към драстично увеличаване на ловния сезон.

Няма значение, че има европейско законодателство още от 1978г. което налага всяка държава да определя сама продължителността на ловния сезон. Също е и странно България да се съобразява със северния и южния си съсед за сроковете, а не със западните например.

Един неподготвен ум като моя може да си помисли, че с този елементарен ход Емил Димитров се опитва просто да си удължи ловния (туристическия) сезон на повереното му стопанство с три седмици.

Кой е Емил Димитров? В България извън ловните среди той е скромен и слабо известен притежател на две ловни стопанства — “Елен” край Етрополе и “Шерба” край с. Горен Чифлик.

Но да не се заблуждаваме от неговата скромност. Емил Димитров и неговото ловно стопанство "Елен" са СВЕТОВНО ИЗВЕСТНИ!

През 2005 г. господин Димитров сбъдва мечтата на барон Еберхард фон Гемиген-Хорнберг. Баронът удря световен рекорд в неговото ловно стопанство - 300 килограмов елен, с невероятен трофей - цели 37 разклонения на рогата. (простете ако има неточност в терминологията). Баронът си е платил 65 000 евро за удоволствието и пристига в България със специален екип помощници и снимачен екип, който заснема събитието.

През следващите месеци баронът става световна ловна знаменитост. Снимката му е публикувана в ловните списания по цял свят, той дава интервюта.

Новина за радостното събитие още стои на сайта на Бороинвест


Обаче антибългарската кампания не спи и започва да върши зловредната си дейност, главно в Интернет. Появяват се снимки на еленчето, оказва се че се казва Бърлей, отгледано е в резерват(по-скоро мини зоопарк) в Австрия, напълно питомно е (децата на туристите са го хранили с шоколад) а растежът на рогата му е бил подпомаган с калциеви таблетки. Бившият собственик на Бърлей го е продал на двама български търговци на дивеч за 20 000 евро.

В кампанията, в която любовта към България прогресивно намалява, се включва и австрийската полиция, която опитва да определи самоличността на двамата български "търговци на дивеч".

Случката е отразена от флагмана на идеологическата диверсия Индипендънт (както и от множество други медии), а баронът става за смях и обещава да съди ловното стопанство.

Измаменото еленче. Снимката е от сайта на Бороинвест

Шпигел не изостава. Международният съвет за опазване на дивеча, в който участват представители на Обединените нации, правителства, ловни организации от 42 страни и учени, анулира световния рекорд и декларира:

"Ловецът, участвал добросъвестно във въпросния лов е умишлено измамен!"

И казвате, че никой не работел за авторитета на България и на българския ловен туризъм! А господин Емил Димитров забравихте ли го?

Световната слава на стопанството —
netnatur.dk (Дания), The New Zealand Herald (Нова Зеландия), oberpfalznetz.de (Германия)

(Благодаря на Мария Ненова за информацията)

PS. Също така ми е интересно президентът на републиката в какви отношения е с Емил Димитров и дали и кога е посещавал ловното му стопанство.

PPS. Емил Димитров е купувачът в скандалната сделка за 14 декара имот в Стрелбище, (и в Труд също) продаден от Петър Драшков с фалшив подпис на Бойко Борисов. (10х Беломоре)

четвъртък, октомври 01, 2009

Казусът Роман Полански

Снимка: Уикипедия

(С помощта на Уикипедия, Гугъл транслейт, и с малко моя помощ)

През 1977 г., Полански, тогава на възраст от 44, е замесен в скандал, включващ 13-годишната Саманта Гейли (сега Саманта Геймър). Това в крайна сметка довежда до осъдителна присъда за Полански, поради незаконни сексуални контакти с непълнолетни.

Според Геймър, Полански попитал майка и, ако може да заснеме момичето за френското издание на Vogue, където Полански бил канен понякога като гост-редактор. Майка и лично разрешава снимките. Геймър споделя в интервю през 2003 г., "Всичко вървеше добре, когато той ме помоли да се преоблека пред него." Тя добавя: "Това не изглеждаше наред, и аз не исках да се върна за втора фотосесия."

Геймър по-късно се съгласява на втора сесия, която се е състояла на 10-ти март 1977 г. в дома на актьора Джак Никълсън в квартал Мълхоланд в Лос Анджелис. "Направихме снимки с мен как пия шампанско," разказва Геймър. "Към края стана малко страшно, и аз установих, че той има и други намерения и знаех, че не съм там, където трябва да бъда. Аз просто не знаех как да се измъкна от там." Тя припомня в интервю от 2003 г., че тя започнала да се чувства неудобно, след като той я помолил да легне на леглото, и как тя се опитвала да се съпротивлява. "Аз казах:" Не, не. Не искам да отида там. Не, не искам да правя това. Не! И след това не знаех какво друго да направя", казва тя и добавя: "Ние бяхме сами и аз не знам какво друго ще се случи, ако бях вдигнала скандал. Така че аз бях просто уплашена, и след като е известна съпротива, си мислех, как ще се прибера у дома, след всичко това" .

Геймър свидетелства, че Полански и дал комбинация от шампанско и Quaaludes (успокоително лекарство) и "въпреки протестите и, той провежда орален секс, секс и содомия с нея", и то всеки път, след като тя му казва "не" и иска той да спре.

След като е осъден, Полански не изчаква да бъде произнесена присъдата срещу него и успява да избяга в Европа (подробности има в статията). От тогава той избягва държави, от които може да бъде екстрадиран и пребивава главно във Франция, Чехия, Полша и Германия.

Какво мисли бившата жертва:


В интервю през 2003 г. Саманта казва: "Накратко, това, което той направи с мен нередно. Но аз искам той да се върне в Америка, така че цялото изпитание да приключи и за двама ни." Освен това, "Аз съм сигурна, че ако той може да се върне, той няма да го направи отново. Той направи ужасна грешка, но той е плати за нея." През 2008 г. Геймър заявява в интервю, че желае на Полански да бъде простено, "Аз мисля, че той съжалява, мисля, че той знае, че е сбъркал. Аз не мисля, че той е заплаха за обществото. Аз не мисля, че трябва да бъде затворен завинаги и никога да не излезе - и освен мен - никой не го обвинява в нищо. Това беше преди 30 години. Това е едно неприятен спомен ... но мога да живея с него. "

Моята лична прогноза е, че на Полански му се пише зле. Защото никой по веригата, освен неговата бивша жертва, не му мисли доброто.

Швейцарското правителство и без друго си има проблеми с банковата тайна на която хем се крепи икономиката на страната, хем от САЩ напират да отварят сметки за да видят кой какво е скрил там за черни дни.

Американското правителство и съд с удоволствие биха осъдили един световно известен режисьор, за да покажат безкомпромисност в борбата с педофилията и ще получат временна индулгенция и подкрепа от лобитата, които подозират всеки мъж, че е male chauvinist pig.

Вероятно Полански няма да излезе от затвора до края на живота си.

Съдбата цял живот му поднася големи изпитания. Като малък преживява войната във Варшавското гето, докато баща му оцелява в лагера Маутхаузен-Гузен, а майка му загива в Аушвиц (Освиенцим). Преживява сталинизма в Полша, като се дипломира през 1959г. в Лодз.

Емигрира на запад (Франция, САЩ, Великобритания), където се жени за Шарън Тейт. Докато е бременна, тя е убита от групата на серийния убиец Чарлз Менсън и дълго време Полански е единственият заподозрян, като полицията се рови сериозно в личния му живот, за да открие мотив.

През 1977 се случва историята със Саманта Геймър.

Въпросът е, това ще доведе ли до справедливост? Защото очакваният продукт на съдебната система е справедливостта.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)