неделя, август 30, 2009

… еt circenses !

изкълчените телодвижения на „танцьорите“ предизвикваха най-тъмните страни на разбеснялата се дрогирана тълпа. Смешните сексуални напъни на „певицата“ имаха за цел отклоняване вниманието от борбата за насъщния и нарастващия страх на трудовите хора за работните им места, предизвикани от кризата – точно кризата, породена от алчността, раздираща и разпространявана по света от правителството на родната ѝ страна. Тази алчност ...


...Възлюбени чеда на епархийската ни Църква, с тревога научихме от родители, загрижени за доброто възпитание не само на своите деца, че на 29 август в София ще се състои концерт на една от най-скандалните фигури в съвременния музикален шоубизнес -

Луиза Вероника Чиконе, нарекла се Мадона не без ясна умисъл за провокация.

Онова, което е смутило тези родители, а сега смущава и нас, е съвпадението на обявения концерт с тази важна за православните вярващи дата. Не бива да забравяме и още нещо: че самата събота е посветена от Църквата за ден на възпоменание на нашите покойници...


Едно от хубавите неща на нашата демокрация е, че до известна степен можем да говорим и пишем неща, които не е задължително да бъдат одобрявани от държавни или други институции. Затова днес не ми се пише за хляб, а – за зрелища :-) И точно на такова място ходих вчера – със зрелища.

По света съществува цяла индустрия, свързана със зрелища, но ако в думата „зрелище“ има сериозен негативен оттенък, то думата „шоубизнес“ има напълно сбъркан нюанс (например „Шоуто на Слави“, „бизнесмени“).

Затова бих използвал изразът „индустрия на представленията“ за това , което видях и чух снощи.


Вероятно вече се досещате, че Мадона ми пя и танцува в продължение на два часа. Случи ѝ се и на нея :-)


Бях взел билети още през зимата за този концерт (естествено с връзки) и те си седяха сгънати в портфейла ми през последните няколко месеца, та даже ми бяха омръзнали да ги пазя. Но дойде съботата и с благоверната ми се отправихме към стадиона. Имаше табели за съответните входове и сектори, при проверката на билетите нещата бяха добре (минаваше се бързо), кошмарът беше във входовете на стадиона – навалицата беше сериозна и само качеството на публиката, дошла на културно събитие, предотвратяваше възможните сериозни инциденти, свързани със стъпкване и задушаване. И докато при едно представление хората са възпитани по един начин, то тръпки ме побиват, ако толкова количество хора дойдат да гледат футболен мач, където все пак е един вид „битка“. Мисля, че разбирам защо посетителите на мачове в България са малко – не само ниското качество на „шоуто“, но и тези стадиони просто не могат да поемат повече хора със съответното настроение. Ще стане ад.


Та като заговорихме за Ад и Сатана, нека се върнем на концерта на Мадона ;-)


Ние отидохме в практически в последния момент, в който намерихме едно седящо място – едно момче си отстъпи мястото на съпругата ми (нали ви казах, че публиката е възпитана) на последния ред на сектор В – супер видимост към огромната сцена (май е най-голямата, която мога да си представя)

Дъра-бъра със съседите по място, малко мексикански вълни за запълване на времето (VIP зоната в сектор А са тъпи меркантилни копелета, от мен да го знаете), докато към 8 часа вечерта излезе някакъв диско водещ, който пускаше очевидно много популярни парчета, съдейки по реакцията на публиката. Да, хората им се кефеха, пък аз пореден път установих, че май само на работа ходя – имаше само едно парче, което успях да разпозная и то ... на Юритмикс ;-) Изобщо – като се пенсионирам ще тръгна по живот, обещавам!


Диско водещият си тръгна малко преди 9 и започна едно леко досадно чакане, разнообразявано от интелигентни разговори – например „Представете си сега, че излиза едно конферансие и казва: Извинете, но Мадона се разболя и няма да пее, но затова пък ви представям Иванааааа!“... Няколкото мексикански вълни ни доведоха до извода за необходимост от нови избори (нали ви казах, че сектор А са тъпи меркантилни дрисльовци?). Между другото – на осмата обиколка мексиканската вълна спира сама :-). Изобщо – забавлявахме се.


Малко преди 10 часа се появи еманацията на Сатаната, разблудникът на душите наши, платеният агент на империализма – Мадона. И се почна.


Тук трябва да направя едно уточнение – никога не съм ѝ бил фен, ако пуснат последователно повече от две нейни песни по радиото, сменям станцията – обикновено една-две ми стигат, но повече – едва ли. Всъщност истината е, че не слушам съвременна музика (т.е. не бих си я купил), но нека приемем, че ако пуснат Мадона по радиото не сменям станцията веднага – ако са повече от две изпълнения обаче – сменям.


Та тази жена излезе и ми пя, танцува и свири в продължение на два часа без да спре – изнесе наистина добро представление с много танци, тичане, скачане, пеене, светлинни ефекти (много добре бяха). Беше очевидно в добро настроение и ... спортна форма.


Имаше непознати за мен парчета, но имаше и познати с доста модерен аранжимент. По едно време пя „Бонита“ заедно с един румънско – цигански оркестър – беше яко. Изобщо усещат се водещите умове на индустрията с представленията, че включването на балкански елемент в музиката се харесва на широките народни маси.

И понеже като цяло не съм много запознат с песните ѝ, за да ви кажа кои изпълнения ми харесаха най-много ще използвам вероятно странни за вас описания, но който е бил ще се сети и ще каже кое заглавие ми е харесало:

Втората песен беше мноооого добра. Другото добро изпълнение беше, когато влезе в цилиндъра и отгоре валеше вода (даже ръкоплясках тогава). „Бонита“ с циганския аранжимент и после самия цигански оркестър бяха май най-забележителното (поне за мен, де).

Та, доволен съм – видях една жена, която знае какво прави и какво иска от работата си. Видях, човек, който без да може да пее наистина, може да извлече пълния максимум от себе си и хората си, за да ни достави това, за което всички бяхме отишли там – представление.

После си мислех и нещо друго. Нали си спомняте новините от последните дни, за това че са дошли 250 човека да разгръщат сцената и прилежащите съоръжения, като това беше още преди новините за концерта ѝ в Букурещ? Предполагам също така си спомняте, че щяла да кацне точно преди концерта и вероятно ще си тръгне веднага след това? Това значи, че тази жена освен пеенето, танцуването, скачането, рипането и творческите скандали на репетициите е и голям индустриалец и организатор! Тя е ръководител на фирма с поне 500 души персонал, които непрекъснато пътуват и са далеч от домовете си. А?

Как да не я черпиш едни 165 лв колкото беше моя билет?

Послепис: Мадона няма глас и не може да пее. Или поне не колкото Бритни Спиърс или Есил Дюран. Но пък за тях не бих дал толкова пари – е, това все пак е индустрията на представленията, мили мои. :-)


За сведение на СС на БПЦ: не видях нищо, което да е по-неморално от показваното в прайм-тайма на националните ефирни телевизии всяка вечер.


петък, август 28, 2009

No comment


хотел Мальовица, Рила - автор Виктор Селиктар


Снимката е с обичайния за блога СС-лиценз. Като източник се посочва komitata.blogspot.com, като автор - Виктор Селиктар

четвъртък, август 27, 2009

Две години и месец на Убунту



Приблизително преди две години и месец взех решение да си сменя операционната система на компютъра от Windows (тогава XP) на Linux (ползвам Убунту).

Отношенията ми с Linux датират отпреди 10-тина години, когато за пръв път инсталирах RedHat на служебния ми компютър.

Въпреки че по онова време имаше няколко тежки проблема, които трябваше да се преодолеят, за да тръгне Линукса сравнително нормално (кирилица, БДС клавиатура, мрежова карта, графична карта, нямаше добър офис пакет и т.н., някой път ще се върна специално на тоя въпрос), още тогава бях пленен от разнообразието и свободата на ползването на тази ОС. Няколко месеца проучвах дали бих могъл да заменя ОС на компютрите в офиса с Linux, за съжаление резултатът не беше много обнадеждаващ, а лицензите ни висяха на врата като воденичен камък...

Но продължих да експериментирам с Open Source софтуер, до момента в който почти всичко, освен операционната система и няколко абсолютно необходими неща ми бяха комерсиален софтуер, а всичко останало не беше. Предимствата са огромни - не се плащат лицензи, човек е сравнително чист пред съвестта си, програмите са по-малки като обем, вървят по-бързо и бъговете се изчистват по-редовно.

И така допреди 2 години, когато проблем с партишъна накара да изчезне доста от личната ми информация (включително няколко хиляди снимки, да знам, от две седмици преди това се канех да бекъпвам ;-)).

Това беше капката, която ме накара да мина окончателно на Убунту Линукс. Тогава се притеснявах, дали ще успея да намеря всичко, което ми трябва за нормална работа и за нормално използване на компютъра в извънработно време. Също така си отворих едно файлче, където си записвах решенията на по-важни проблеми, за да мога да се върна към решението, когато ми потрябва отново, а да не правя цялото проучване отново.

След две години мога да кажа следното. Софтуер си намерих за всичко, което ми трябваше, а за абсолютно необходимите ми неща (като софтуера за Windows, който един клиент ме накара да инсталирам, за да работя за него), си инсталирах VirtualBox, на който вървеше напълно легален XP, където работеше приложението на клиента. Известно време използвах и virtualdub за обработка на видео, докато не се научих да ползвам avidemux за обработка на видео и повече не се върнах на virtualdub, въпреки че е супер програмка. Файлчето с решенията не ми свърши много работа, защото повечето проблеми се решаваха в рамките на месец-два, така че сега има само чисто историческа стойност.

Ще се върна ли обратно към Windows? Както вървят нещата едва ли. Или може би само със съдебно решение.

Какво използвам като софтуер редовно
(+) с плюсчето ще отбелязвам тези софтуери, за които знам, че имат версия за Windows

1. Firefox за браузър (+), идва с операционната система
2. OpenOffice като офис пакет (+), с него си правя и PDF файлове (вградена функционалност)
3. Skype (очевидно +)
4. Pidgin (който ми замества ICQ, Yahoo Messenger, MSN, не знам има ли версия за win)
5. gedit за текстов редактор (не ми трябва по-съвършен, така че не съм проучвал скоро как стои въпроса с професионалните текстови редактори)
6. VLC player за видео (+)
7. XMMS за аудио (на практика замества Winamp, дори може да се ползват скиновете за Winamp, сега има нова версия, с която още не мога да се справя)
8. GIMP за растерна графика (+)
9. Inkscape за векторна графика (нямам идея има ли версия за Win)
10. CD/DVD creator за записване на дискове, който е вграден във файловия мениджър Nautilus.
11. Avidemux за обработка на видео.
12. Thunderbird за POP3 мейлове и нюзгрупи (+)
13. Qbittorrent за торенти
14. Xsane за сканиране.

Ползвам GNOME като графична среда, която напълно ме удоволетворява, но понякога включвам на някоя друга, просто за визуално разнообразие. Хубаво е, че повечето от горния софтуер си идва с дистрибуцията, така че не се налага да се търси допълнително, ако не се налага.

Автоматичния ъпдейт ми работи с почти целия софтуер и така разполагам винаги с последните и най-добре работещи версии.

Трите изключения, които правя с OpenSource софтуера са плъгина за Flash на Adobe (заместителите не се справят никак добре на моя компютър), Adobe Reader за четене на
PDF файлове (вграденият четец не ме кефи) и драйверите за видеокартата NVidia. Разбира се, и кодеци също, но това се подразбира ;-)

Какви проблеми/неудобства все още се срещат и какви проблеми би срещнал начинаещият потребител на Убунту?
— Няма графичен клиент за pppoe интернет връзка, каквато аз ползвам. Ако доставчикът доставя приличен интернет, това няма почти никакво значение, защото веднъж като се настрои интернета тръгва сам и не изисква наглеждане. Но ако има проблеми, трябва да се пипа в конзолата, което не е по силите на много хора.
— Не е съвсем лесно връзването във Windows мрежа и споделяне на файлове и папки, трябва да се поиграе с настройките на Samba-та, също нещо което далеч не всеки се справя. Но веднъж като се направи, също няма проблеми, а и не е зле човек да се понаучи на въздържание и внимание, когато шерва.
— Няма все още добър софтуер за разпознаване на сканиран текст (OCR), особено на кирилица. Ако някой знае нещо подходящо, да каже.

Сигурно ще се сетя за още нещо.

Като цяло съм много доволен от предприетата стъпка.

И не забравяйте — Убунту се прави за човешки същества ;-)

Снимка: Ina Galway

вторник, август 25, 2009

Камерите, очите и съвестта

BBC публикува новина, която получих от няколко места, че една на 1000 инсталирани камери в Лондон помага за предотвратяване на престъпления:

Only one crime was solved by each 1,000 CCTV cameras in London last year, a report into the city's surveillance network has claimed. (тук)

От друга страна,

Камерите на КАТ хващат в нарушение по 1500 шофьори (на ден) в столицата... В момента в София са поставени над 200 камери. (тук)
Какво значи това, че престъпността и безхаберието властват в България а в многонационален Лондон престъпността е на умирачка. Едва ли. Разбира се, има разлика между спазването на правилата за улично движение и криминалната престъпност, но като помислим откъм уважението към закона, едва ли е чак толкова голяма.

За да помагат камерите за разкриване на престъпления и обикновени пътни нарушения, първо трябва да има кой да гледа записите, след това трябва да се вземе решение без да се дискриминира по някакъв признак (например колите с еднакви цифри по номерата, и с регистрации от други градове да се третират различно от масовия тип автомобили), т.е. е и въпрос на съвест и трудова етика. А така става вече твърде високотехнологична веригата, в която камерите са най-малкия проблем.

Очаквам новини от МВР, които да ме успокоят, че не е точно така, както си мисля.

неделя, август 23, 2009

Грозна истина


снимката е от тук
Ако ви се ходи на малоумна американска романтична комедийка, идете да гледате "Грозната истина".

Джерард Бътлът прави прилична роля като мачист, който води директно телевизионно предаване. Катрин Хейгъл пък играе добре реализирана в професията млада жена, която обаче не си е решила романтичните проблеми.

Филмът разчита главно на елементарен хумор, но има и добри закачки с политиката на "политическа коректност", която очевидно тежко върлува из американския корпоративен свят, както и с раздвоението "дисни романтика <—> феминизъм", който занимава модерната западна жена.

Бътлър е доста убедителен в ролята си, до момента в който трябва да влезе в романтичната част на филма. Тогава става малко лигав и изкуствен.

В крайна сметка, ако не искате да си напрягате мозъка и искате да се подготвите за оживена дискусия на вечната тема "мъже-жени", може да го гледате с компания от другия пол.

Във филма има и готин доктор с готина кола.

Съветите на мачо могат да ви свършат работа, но не признавайте, че ги ползвате.

Лично аз много се забавлявах, особено с двамата главни персонажи.

петък, август 21, 2009

Dizzy Gillespie - A Night In Tunisia

(Благодаря на Никола Колев)

Припомних си колко е талантлив Дизи, който ми беше идол докато бях ученик. Уникално. Сега остава и да направя чернобелия филм, който ще озвуча с това.

вторник, август 18, 2009

Data.bg си отхапа опашката

Data.bg goes legit!

Един бивш добре облечен бизнесмен обясняваше как щял да си отхапе опашката като гущер, за да заработи изцяло в рамките на закона. Тогава не му вярвахме, а и в крайна сметка го терминираха.

Това е известният български портал, известен в миналото с неотхапаната си опашка.


Уж всичко изглежда същото



Тази страница е безценна. Първо, показва социална ангажираност, включително намесва логото и името на Уницеф в този благороден бизнес. Второ, благородният бизнес вече се нарича VIP Търсене (Кажете ми, не ви ли кефи че само за 2,40 с ДДС ставате VIP). Ако не щеш да си VIP, че чекаш, както казваше един познат шофьор. И трето, никъде не се забелязва опашка.

Съвсем официално Data.bg e част от тази медийна група.




Останал без дрехи, Еминем е ограбен интелектуално от български блогър и
научава, че пиратството ограбва.


Файлът си беше ок, дори и без VIP търсене.

Въпросът ми е следният - при следващата истерична кампания за защита на "интелектуалната собственост", която неминуемо следва, откъде ще започнем - от блогърите или от прогресивните бизнес модели?

Съжалявам собствениците на The Pirate Bay, които не се сетиха да нарекат сайта си VIP Search.

PS. Споменатият видеоклип беше свален само за нуждите на изследването и след това веднага изтрит. Ако щете вярвайте ;-)

неделя, август 16, 2009

Руските проекти в България, кратък анализ

В последното си седмично предаване "Код доступа" по радио "Эхо Москвы", известната либерална журналистка Юлия Латинина прави кратък обзор на българо-руските взаимоотношения и по-специално на големите енергийни проекти (любими на президента Първанов).

Кажете ми кога за последно сте виждали обсъждане на отношенията ни с България? А в България ситуацията не е много добра. Тъй като България има ново правителство. На българите им омръзна крадливостта на социалистите, защото те отстраниха бившия премиер. Тогава дойде нов премиер. И първото нещо, което направи ново правителство, е преразглеждане на предишните корупционни, както се смята, сделки. И първото, което се преразглежда, са включително сделките с Русия.

Там, например, ще се строи атомната електроцентрала, първоначално поискаха за построяването и три милиарда долара, сега искаме десет, дори и за тази искаме гаранциите на българското правителство. Т.е. историята е същата като тази на самолетоносача "Адмирал Горшков", за завода в Северодвинск, който обеща да рециклира кораба за еднократна сума пари, и индийците имат подписан договор с нас, а след това на следващия ден от Северодвинск заявиха: «Искаме три пъти повече". Ако щеш стой, ако щеш падай. Същото е и с ядрената електроцентрала в България. Този проект е под голям въпрос.

Проектът тръбопровод «Бургас - Александруполис» също е голям проблем. Тъй като това е проект, който е свързан с това, че руският петрол е много по-евтино да се разтоварва в Бургас, а след това да се транспортира по тръбата до Александруполис, защото има дълги опашки с чакащи за преминаване през проливите, един танкер може да чака седмици наред. Този проект е изгоден за Русия, но не е изгоден за България. Тъй като България, ако не греша, за експлоатацията на петролопровода ще получава около 30 милиона евро на година. И ако, да не даде Господ, да се случи нещо с този нефтен терминал - и това е в центъра на курортен район - курортният район ще се покрие с нефт. А все пак, от курортите си България получава милиарди евро на година, те са основния и източник на доходи. И, както знаете, ако нещо може да бъде залято с нефт, то винаги се залива, особено ако това е нефтопровод и нефтен терминал.

Третият проблем - това е същият този «Южен поток», който България трябваше да изгради, включително и със свои пари. И какво става сега с «Южния поток», след като лишихме от газ в България през миналата година по време на газовата война... Всъщност, това е също една от причините за загубата на предишното правителство. Затова, всички българи вдигнаха ръце: как така, ние имаме приятелски настроено към Русия правителство, а те го изоставиха и го оставиха без газ. Така че никой не обсъжда отношенията ни с такава ключова в този случай европейска държава като България.




Пасажът започва в 40 мин 32 сек

сряда, август 12, 2009

За повече права на полицаите!

Тия дни благоевградската общественост беше възмутена от присъдите над полицаите, утрепали с кубинки лежащ на земята и вързан с белезници престъпник. Министърът на вътрешните работи заяви, че полицаите не са убийци – изобщо не само обществеността, но и държавната власт застана зад петимата юнаци, раздали справедливост над вързан човек.

Законът, разбира се, казва друго и полицаите бяха осъдени на затвор.

Тук очевидно имаме противоречие между съществуващия закон, от една страна, и обществото и правителството, от друга. От последните двама правителството има правомощията да промени закона, а обществеността има право да го обсъди – така че претрепването на вързан престъпник да не бъде повече в противоречие на закона.

Моя милост, като една малко част от обществото, искам да предложа на Министерски съвет няколко промени в законите. Т.к. за щастие нямам досег с наркотрафиканти и убийци (както май е в случая с Чората) то аз няма да прелагам подходящите наказания за този вид престъпления – пък и вече имаме консенсус, че такива като него ще бъдат трепани с кубинки, както лежат на земята с белезници.

Та както казах, нямам досег с пазителите на закона по тези параграфи (наркотрафик и бандитизъм), но пък всеки от нас (и моя милост включително) редовно нарушаваме правилника за движение по пътищата. По този повод искам да предложа на Министерски съвет и лично на Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи следната промяна в наказанията при нарушаване на правилника за движение по пътищата:

  1. Неправилна употреба на мигач – 1 шамар 
  2. Превишение на скоростта до 10км/ч – 1 шамар 
  3. до 20 км/ч – 3 шамара 
  4. до 50 км/ч – 4 шамара и едно кроше, без избиване на зъби 
  5. над 50 км/ч – избиване на зъби с поне две крошета 
  6. Управление на автомобил без предпазен колан – едно кроше в зъбите и ритник в слабините.
  7. Минаване на червен сигнал на светофара – избиване на зъбите, придружени с онождане, ако нарушителят е хетеросексуален мъж или хомосексуална жена (ако нарушителят е хомосексуален мъж или хетеросексулано жена – не знам какво точно, нека някой от вас предложи адекватно наказание). За целта в личните карти ще се указват сексуалните предпочитания на гражданите.

Мисля, че така предложените наказания като страничен ефект ще стопират корупцията в МВР. Имам и още идеи, но, разбира се, не искам да натрапвам мнението си и оставям въпроса за наказанията отворен за вашите идеи.

(пък ако знаете какви идеи за наказания имам за тези, които ползват интернет за сваляне на mp3-ки... ;-)

И все пак нещо по същество: Когато 5 (ПЕТ!!!) човека убиват с ритници вързан с белезници – това НЕ СА ПОЛИЦАИ, това са петима страхливци. Съгласен съм с министър Цветанов – полицаите не са убийци, те са обикновени п..ки непоръбени. Интересно, ако бяха само трима как щяха да се справят с вързан човек? И още нещо: първият министър, защитил петимата днешни герои се казва Румен Петков. Цветан Цветанов върви уверено по неговия път, което значи, че ще свърши като него, с тази разлика, че за Р5 мога да си спомня, че е от Плевен, пък за ЦЦ едва ли ще спомняме от къде е.

И като за последно: тъй като е ясно, че с Комитата двамата ще ядем бой някъде, то да отбележа, че тази статия не е писана от него, а от мен – Стойчо :-)

понеделник, август 10, 2009

Еконаблюдение

Не знам как е при вас, но 80% от моя боклук е пластмаса или хартия. Когато се сещам, хвърлям в кофите за разделно събиране, но това е малкия проблем. Големият проблем е, че твърде много пластмаса и хартия се консумират. И предполагам не само от мен. Всяка електронна джаджа, за да изглежда по-сериозна идва със сериозно количество опаковка и менюъли от които почти няма смисъл, просто за да изглежда по-добре.

По магазините, особено по плодзеленчуците е практика всеки артикул да е в отделна найлонова торбичка.

Какъв е смисълът да имам ръководство на 20 езика за фотоапарата ми например, ако само един ми върши работа 19/20-ти от това ръководство е брак още от момента, в който се произведе.

неделя, август 09, 2009

Важни ли са досиетата на ДС?

Още един отговор открих във frog news:


Като историк по образование той (Румен Борисов) е впечатлен от факта, че впримчените под различна форма в мрежите на ДС са значително повече от членовете на тогавашната БКП. Картончетата, съхранявани в архивите с информация за принадлежност към структурите на бившия репресивен апарат на тоталитарна България са 1 млн. 500 хил. За сравнение, в редиците на комунистическата партия са били привлечени около 1 млн. 200 хил. български граждани.

Новината, и интервюто.

събота, август 08, 2009

Махмурлукът на последния запой

Добрите комедии са рядкост, но "Последният ергенски запой" (Оригинално заглавие "Hangover"/"Махмурлук") се вписва в категорията.

Не беше първият ми избор за филм, но не съжалявам. Не е хардкор като Бруно, става за всякаква публика и осигурява няколко часа добро настроение.

Група приятели си организират ергенско парти на един от тях в Лас Вегас. Наемат си як апартамент, една малка наздравица преди партито и са в бизнеса!

На другата сутрин ги чакат изненади, които стават все по-екстравагантни и в известен смисъл и опасни ;-).

Препоръчвам.

четвъртък, август 06, 2009

Сериозно и несериозно

Връщам се след две бързи и инцидентни морета - непланирани, но с мисълта че през септември я камилата, я камиларя...

Когато човек е на море с роднините си, които обичат да са информирани, му се случва да прочете доста офлайн медии (преса) и то от по-шаренките.

Имах удоволствието да се насладя на "Шок", "Шоу", "Телеграф", "Уикенд", "24 часа" и "Труд".

Напълно подкрепям мисълта, че който не чете нищо, е по-добре информиран от човек, който чете само вестници.

В някои от вестниците всички заглавия завършват с удивителен знак (!). Това е знак, че трябва да им се вярва.

Морските приложения дори на "сериозната" преса представляват дитирамби на "големия" морски бизнес и откровена реклама на хотели, курорти и заведения. Навсякъде ястията са "вкусни", обстановката е "отлична", а попфолкът е знак за качество.

Научих, че братя Диневи имали фамилен герб и фамилен девиз, който спазвали. Събрали няколкостотин души на софра, а Лили Иванова им пяла. В тия няколкостотин души присъстваха и имената на действащи политици (които очевидно с присъствието си одобряват дейността на братята в частност, и презастрояването като концепция.) Нямаше вестник, в който да не са заснети перфектно поддържаните им съпруги, в компанията на манекенки и други "светски" дами. Абе какъв св. Влас бе, хората са родени да царуват в Сен Тропе.

От въздуха св. Влас изглежда като квартал на София. Имаше снимка.

Студентки си докарвали по 6 бона от стриптийз на месец на морето, новина на първа страница, чуждестранната съпруга на мой приятел намери това за възмутително (снимката и новината). След еднодневна екскурзия до Созопол със съпруга и децата си, тя се върна ужасена. От водата, плажа, тъпканицата и обслужването.

Кризата временно забави настъплението на бетона по българското черноморие.

Иначе, последните късчета природа си заслужават все още.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)