четвъртък, февруари 26, 2009

Смисълът на кризата

Смисълът на кризата е, че нищо няма да е вече същото.

Сладкопойни чучулиги във вид на министри ми пеят за криза, която ще отмине като сутрешен махмурлук и ще си караме по старому.

Припомнете си последните големи кризи в България.

България от 1987-ма същата ли беше като България от 1992-ра?

България от 1999-та същата ли беше като България от 1996-та?

Вашият начин на живот промени ли се в тези периоди? Много ли?

Или, айде да помислим по-широко.

Световната криза няма как да не засегне целият свят. И това няма да стане без целият свят драматично да се промени. В неизвестно каква посока.

PS. Бюджетният излишък ще ни спаси толкова, колкото ни спаси зимнината от 90-та година през Виденовата зима.

вторник, февруари 24, 2009

Последиците от негласуването

Безумен водевил се върти около българското участие на най-кичозното и музикално най-безмислено, но пък широко рекламирано с държавни пари в цяла Европа състезание/мероприятие "Евровизия".

Безумно е, но пък покрай "Евровизия" човек научава по някоя нова група. "Здоб ши здуб" например. Това едва ли е бил очакван ефект от конкурса, но е полезен.

Красимир Аврамов - "човекът-глас", когото гледам по пресата сигурно от 15 години, за пръв път чувам как пее, и не съм впечатлен. Няма да го слушам.

Случило се е най-баналното. Някой е купил предплатени карти, (зло)употребил е системата за гласуване и е вкарал своя човек на първото място на стълбичката. Има право да го направи и се е възползвал от него. Правото му е дадено от безразличието на организатора към справедливостта и силната му заинтересованост от парите от СМС-и.

Прекрасна илюстрация - колко е лесно да се злоупотреби с избирателна система, когато а)самата система е порочна - щом имаш пари за смс, гласуваш и б) владее апатия в широката публика.

Напълно безплатна и почти безобидна демонстрация за значението на правилата, на гласуващия, на апатията. Демокрацията наистина е тази система, която всички заслужават. Не по-добра.

Жалко само, че тези които няма да гласуват, няма и да разберат това демо.

От два дни нямам телевизия поради неплатена сметка. Щастлив човек съм с повече свободно време и дори успях да чета книга преди 12 часа вечерта.

И да напомня пак - ако ви интересува резултатът от даден конкурс, гласувайте!

Блогъри по Дойче веле - за Македония и за Алекс Букарски


Subscribe Free
Add to my Page

По Дойче Веле говоря за Македония и за Алекс Букарски.

понеделник, февруари 23, 2009

Юбилеен брой на ПРИСТРАСТНО!

Още един брой на ПРИСТРАСТНО изтече в мрежата и в ефира. За най-верните ни зрители - ето допълнителната бонус част, която не се излъчва по телевизията, а присъства само в Интернет.
Всичките четири части на 10 епизод можете да наблюдавате в архива на RETV или в блога на предаването.



Какво има още в десети епизод:

Лошите новини. МВР с отрязани ръце в борбата с престъпността. Ролята на прокуратурата.

Добрите новини. Сливане на празниците около 1 май. Ваканционната повинност ще спаси ли туризма? Ефективен ли е българският туризъм.

Ще се извини ли Сергей Станишев на ЕС? Какво искат европейските партии от България? Дзен-будизъм в изказванията на Петър Димитров.

Люлин ще има парк. Конференцията на БСП "Запознай се с нашите приоритети". Къде е едрият умствен капитал на България?

Благодарим, че ни гледате и не пропускайте да давате идеи за теми, както и предложения за подобряване на предаването.

Ники Лауда

По повод на юбилея на Ники Лауда се сетих, че не съм ви разказвал как го видях този човек на живо (през две стъкла, де, но си беше истинският Ники Лауда).



Случката беше във Виена, когато бях дългосрочна командировка там. Живеех в изглежда един от хубавите квартали на града (две спирки преди Гринцинг) и една събота/неделя слизам с трамвая до центъра. Возех се близо до задната врата (софийски навик). Трамваят беше почти празен, като в задната част имаше две или три момичета в ранна тийнеджърска възраст (когато са най-шумни на обществени места, ама на мене не ми пречат).

Трамваят кротко си пътуваше в посока Шотентор, когато по едно време едно от децата викна „Гледайте – Ники Лауда!“ Това, естествено, не можеше да бъде пропуснато от наша милост и станах прав да видя за какво иде реч. Момичетата трескаво започнаха да търсят фотоапарат, пък аз – гледах Мерцедесът зад трамвая, който беше шофиран от ... Ники Лауда! Истински!


Дотук добре – но да обърнем внимание на детайлите:

Мерцедесът приличаше на оня, който караше по това време софийския чистач Вълка – нали го даваха често по ТВ и вестниците, та бях запомнил модела.

Дотук – добре, но как изглеждаше шофьорът Ники Лауда? Как караше той?

Сигурно е в стотицата на най-известни личности в света, със сигурност е в десетката на най-богатите австрийци, със сигурност е велик бизнесмен (основа Лауда Ер, която продаде на Австрийски авиолинии по-късно, а в момента има нова, low-cost авиокомпания – Niki) и със сигурност е един от най-великите водачи на МПС, пръкнали се по грешната ни земя.


Та същият този, наистина известен, богат и способен наш съвременник, караше С КОЛАН! Това лесно можеше да се види, т.к. той караше в продължение на три спирки зад трамвая, без да превишава скоростта, и спираше чинно отзад, когато трамваят спираше (нали знаете правилника за движение:-)


На едно кръстовище сви вдясно и така свърши това мое наблюдение


Та, честит рожден ден, господин Лауда! Възхищавам се на страната, която има такива граждани. И обратното:-)

Снимка: Дневник

П.П.Мерцедесът приличаше на този тук;-)

събота, февруари 21, 2009

Изложба на Пикасо в София

Никога не съм бил разбирател на изобразителното изкуство (а и нямам претенции да разбирам и от другите, де). Но, признавам си без бой, че когато ходя в чужбина сравнително често ходя по художествени галерии – и всеки път се убеждавам, че картините на живо имат съвсем друго въздействие от репродукциите по книги или списания. Репродукциите може да бъдат интересни, като обект за разказване или описание, но ако дадена картина има магия – тя се вижда само при гледането на живо.


Дон Кихот на Пикасо – рисунка върху чиния

Та исках да ви кажа, че в събота ходих на изложбата на Пикасо, която се намира в Галерията за чуждестранно изкуство в София до 15 март. Виновникът за моето отиване беше щерка ми, която ме кандърдисваше да я заведа там. А тя вече веднъж беше ходила от училище там, беше ѝ харесало толкова, че в къщи разказваше непрекъснато за петела и другите картини. („петелът“ е една мацаница от цветни линии върху една чиния – и които линии, гледани от далеч приличат на жив петел – идете го вижте, страхотно е!). Другият ѝ довод беше, че т.к.първия път беше ходила с класа и не беше успяла да разгледа всичко. Та така се сдобих с екскурзовод – подготвен и ентусиазиран:-)


Изложени са различни негови творби, не съм сигурен, че са известни, като голяма част от тях са разбираеми – то вероятно всичките са му разбираеми, но нали знаете леките предразсъдъци по отношение на художниците от 20и век;-). Има някои картини на картон, представени са доста портрети, като има и от онези, в които едната половина на лицето е във фас, а другата – в профил. Има няколко поредици (напр.„Жена на фотьойл“) – един и същ сюжет нарисуван по пет различни начина. „Жената във фотьойла“ от жена във фотьойл постепенно преминава в поредица от линии, за които е нужна доста фантазия, за да ви заприлича на жена във фотьойл:-)

Но можете да ми вярвате – много е въздействащо. Идете го вижте.

На мен лично ми харесаха най-много керамиките и съдовете – рисувани чинии и стомни. Вече ви споменах петела, но и рисунката на Дон Кихот е именно върху чиния. Има и един страхотен бухал, нарисуван на чиния.


И така: не се излагайте, а бегом да видите изложбата! Цената е смешна – 4 лв на възрастен, а малките деца са без пари. Имайте пред вид, че на децата изложбата също им харесва!

Изложбата е там до 15 март тази година

Азбуката, с която са си служели древните Македонци е кирилицата



Епохално откритие - древните македонци са писали на кирилица. Репортаж на А1.

петък, февруари 20, 2009

На едро

Според македонския министър председател Никола Груевски, цитиран от авторитетния македонски блогър Волан, в Скопие скоро (в рамките на месеци) ще бъдат построени следните паметници:

  1. Александар Македонски - паметникът ще е пеещ, и ще пее песните на Тоше Проески
  2. св. св. Кирил и Методий
  3. св. Климент
  4. св. Наум
  5. Цар Самуил
  6. Методи Андонов - Ченто (комунистически функционер, пръв премиер на НР Македония)
  7. Гоце Делчев
  8. Даме Груев
  9. Никола Карев (Председател на Крушевската република)
  10. Президиумът на АСНОМ (Първият парламент на Македония през 1944 г.)
  11. Михайло Апостолски (комунистически партизански лидер)
  12. Киро Глигоров
  13. Основателите на ВМРО
  14. Император Юстиниян (роден е наблизо)
  15. Гемиджиите (Солунските атентатори)
  16. Защитниците от войната през 2001-ва година
Бързо маркиране на едро на ключовите моменти от македонската история, според версията и от Скопие.

сряда, февруари 18, 2009

Гласуване по Интернет — Късно е, либе, за китка

БСП, с подкрепата на европейските си партньори, (гласове в европарламента са това, не е шега работа) очевидно е пуснала пердето и смята да направи изборното лято по възможно най-безочливия начин. Щом може, защо не, си казват другарите.

Парламентарните избори, най-вероятно, ще са през юли, защото тогава е най-изгодно за другарите. Не им завиждам на избирателните комисии и на застъпниците в неклиматизираните училищни стаи с южно изложение. Въпреки максималната мобилизация на демократичните, професионално активните и отворените към света, тогава е сезонът на отпуските и децата са във ваканция и изборите ще изискват големи жертви. Аз самият пропуснах първите евроизбори, защото бях на отрано резервирана екскурзия в Чехия тогава.

Ако не можеш да докараш избирателя до урната, то поне докарай гласа му.

Късно, късно се сети опозицията за дистанционното и електронното гласуване. Преди няколко дни разговарях с общински съветници и районни кметове от опозицията по въпросите на електронното гласуване, а преди малко, в RETV по БУЛЕВАРД БЪЛГАРИЯ гледах Митко Аврамов и проф. Михаил Константинов да говорят по темата. По телефона се включи и Боян Юруков от Германия.

Съгласен съм и с тримата. ;-)

С Митко Аврамов: Дистанционното гласуване по Интернет ще помогне да се ангажират в изборния процес хора, които не са близо до урните (пътуващите и емигрантите).

С проф. Константинов: Електронното гласуване няма да ни подмине, все някой ден ще го въведем.

С Боян Юруков: Ако, чисто технически, гласуването по Интернет бъде въведено със същото качество, с което администрацията реализира други IT проекти (като например софтуера на здравната каса, сайта на парламента или системата на митниците), то рисковете от фалшифициране на вота са огромни и по-добре да не се прави.

Моето мнение: Дори и да гарантираме качеството на проекта (кой може, как може да гарантира?), то неговият срок за реализация не може да е под 6 месеца (и проф. Константинов мисли така), така че е безмислено да го разглеждаме за ТЕЗИ избори. Но дори и да успеем в кратък срок да го направим с необходимото качество, стои въпросът за идентификацията на всеки избирател онлайн. Най-евтиният начин е с цифрови сертификати, които всеки да взима лично от общината си (посолството) или с валидни електронни подписи. Инфраструктура за издаване на сертификати няма (и няма как да се появи за срок по-къс от 6 месеца), електронните подписи съществуват, но а) са твърде скъпи б) не премахват необходимостта от сървърната част на решението (компютърът, който ще приема заявките за гласуване от гласоподавателите, за който пак трябва държавна поръчка и поне 6 месеца изпълнение). Така че...

Късно е, либе, за китка.

Но не е късно (тъкмо сме се сетили) сега на спокойствие да започнем да се готвим по принцип за електронно гласуване и за електронно правителство в по-широк смисъл.

Например, може да се упражни граждански натиск, в новите документи за самоличност да има вграден цифров подпис. Това ще мине много трудно, защото в ситуация на криза не една и две фирми се точат да продават електронните си шит подписи за безумните си шит ценички. И ще има лобиране. Но това е цел, около която модерните потребители и гласоподаватели си заслужава да се обединят.

Може да се почерпи австралийски опит, например.

За съжаление, ако тази тема присъства отсега нататък в дебата за технологията на изборите през лятото, то тя само ще ни губи времето.

За тези избори сме преминали the point of no return. Но за следващите - не.

вторник, февруари 17, 2009

Набиване на канчетата

„Ние подкрепяме идеята за дясно-центристко управление, но кой как ще отиде на изборите – това е решение на съответната партия“

„Вашето правителство трябва да бъде сменено. Аз съм бил 12 години премиер-министър на Белгия, никой никога не си е позволявал да проведе избори във време, установено за почивка“

"Днешният ден много ми напомня с ентусиазма на началото на моята политическа кариера. През 1992 г. посетих България и работих с отговорни хора, които рабоитиха за присъединяването на страната към ЕС. България е член на ЕС и ще остане такава, но трябва да спазвате основните принципи на ЕС: демокрация, върховенство на закона, реална пазарна икономика. България има нужда от промяна, а кой е реалната алтернатива на сегашното управление? Това сте вие, това е ГЕРБ"

Вилфред Мартенс, ЕНП

“И в България имаме нужда от социалист, който да е начело на правителството и той се казва Сергей Станишев и това трябва да остане и занапред така.”

"Сергей Станишев е един от най-добрите ръководители, които имаме в нашето социалистическо семейство"

"Трябва да бъдете горди с това правителство"
Мартин Шулц, ПЕС

Надявам се някой ден да
ни взимат по-насериозно. Засега слушкаме и папкаме.

Въобще не се шегувам.

понеделник, февруари 16, 2009

Девети епизод на Пристрастно

Отново сме по телевизията и отново с много добри новини.
Първо, ето това, което не беше излъчено по телевизията (лошите новини!). Така постъпват националноотговорните телевизии.



(останалите три части от девети епизод, можете да гледате тук, както и в архива на retv.bg)

Добрите новини. За пръв път позитивен доклад от Европа и на какво се радва правителството. Премиерът се застъпи за Плевен и за България. Премиерът се извинява вместо Бойко Борисов на Македония.

Още добри новини. Златко Баретата арестуван едновременно от няколко служби и разхождан из София. Путин ще направи Велико Търново известно. Първанов в Москва и приоритетите на външната политика (руски тръби и американски бази)

Как да бъдат решени проблемите на Балканите? Петър Димитров знае. А Соломон Паси ще стане главен секретар на НАТО (почти сигурно!)

Лошите новини. Вестник се занимава с антидържавна дейност. Задължителни ли са решенията на съда в Страсбург за България? Случаят Мария Мургина.

Уникално интервю на Михаил Горбачов

Уникално интервю на Михаил Горбачов пред Эхо Москвы, за последните години на СССР —

...Значи така. Аз му казвам: "Един момент. Слушам ви и искам да кажа, за да ме разберете правилно, че вие не сте прокурор, а аз не съм обвиняем. Вие не сте учител, аз не съм ученик. Ако вие по такъв начин мислите да строим нашите отношения, то ние нищо няма да решим. Още повече, тази среща можем да не я продължаваме. Аз искам да ви разбера. Ако сте готови да си сътрудничим като равни, то можем да стигнем надалеч". Смути се. По някое време ми говори: "Хайде, наричай ме Рон, а аз тебе — Михаил"...


Цялото интервю (на руски)

Правото на щастие


We hold these Truths to be self-evident, that all Men are created equal, that they are endowed by their Creator with certain unalienable Rights, that among these are Life, Liberty and the pursuit of Happiness.
(Ние смятаме тези Истини да са самоочевидни, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от техния Създател с определени неотнимаеми Права, между които са правото на живот, правото на свобода и правото на щастие) — от Декларацията за независимостта на САЩ.

Американската демокрация винаги ми е допадала точно по тази причина. Причината е изглежда в националистическата идеология на европейските държави, за които все пак, все пак, на първо място е величието на държавата, а щастието на гражданите винаги остава на второ място.

Защо в европейските демокрации няма право на щастие? Ctrl+F в българската конституция не открива думата щастие. Щастие не се открива и във всички останали европейски правозащитни документи (опитайте!)

Освен това типичният превод не е съвсем точен, и моят също. Истинският превод е "правото на търсене на щастие". Не просто право да бъдеш щастлив, а право активно да намериш щастието си.

Мисля си например, ако това беше записано в нашата Конституция или пък действително представляваше някаква ценност за нас, дали можеше да се случат следните неща:

— Децата в детските домове, освен нахранени и облечени, да бъдат отгледани като истински хора, готови да търсят щастието си, щом станат пълнолетни граждани.
— Гражданите да живеят в хармонична среда и запазена природа, защото въпросът не е в парите или в курортите, а именно в щастието на гражданина ;-)
— Може би и гражданите биха се интересували повече от политика, защото щастието ги чака да бъде преследвано, а не да бъде спуснато като заповед отгоре.

и още и още...

Помислете си, колко различно би било всичко, ако всеки ЗНАЕШЕ, че има това право. Разбира се, може просто да си мечтая.

Дали да не направим едно движение за поправка в Конституцията.

"Всеки български гражданин има право да постига щастието си"

PS. Мили блогърки, които ми засипахте рийдъра с постинги за сърдечните си проблеми около св. Валентин. Щастието не е само в това да си ги решите ;-)

петък, февруари 13, 2009

Страх и малодушие в Гранд хотел "София"

Имах големи очаквания към срещата на Интернет бранша в Гранд хотел София. Най-големите бг интернет медийни групи и някои от най-сериозните рекламодатели в българския интернет щяха да споделят опит и стратегии за борба с кризата. В интерактивен режим - въпроси и отговори - ум да ти зайде!

(Закъснях. Уважителни причини, ама кой пита)

Дискусията на медиите.
Пропуснах началото, в което били казани интересни неща (ей, защо само на мен ми се случва да пропускам интересното) и пристигнах в момента, в който вървеше тягостна дискусия тип "Черен Петър". Дискусия тип "Черен Петър" означава, че "дискутиращите" си прехвърлят един на друг думата в тайна надежда времето да свърши и да не им се наложи да говорят повече. Като групово изпитване на двойкаджии на дъската.

Скъпи колеги. Вие сте лидерите. Надявам се че знаете какво значи думата лидер (от lead на английски). Ето ние, вашите конкуренти и бивши сътрудници, ви дойдохме на крака — близо 300-350 човека, за да чуем от устичките ви, с които прегризахте безброй гърла, за да сте на върха, вашата ВИЗИЯ за бъдещето. Защото от вашите камбанарии се вижда най-добре. За това, какво ни чака и как ще ни изтеглите през блатото. Ама какво чухме?

Представете си евреите, скупчени около Мойсей, който гледа към Червено Море, размахва една тояга и разсъждава на глас. "Миии значи, значи това е море, и трябва да го минеме някак, защото — ей ги колесниците на фараона вдигат прах на хоризонта и като дойдат ще стане зле. А аз имам много идеи как да го направим, но са конфиденциални и няма да ви кажа никакви подробности. Ами един господ знае колко от вас няма да оцелеят. И да ви кажа, ще го минеме бе.. Колко му е, едно Червено Море, ето колегата тука и той да каже нещо...", и така мън мън мън до края на панела.

Някой от вас трябваше да намери смелост да удари с тоягата по земята. Независимо от ефекта.

Нали знаете — хората, които стоят срещу вас в залата, не искат да ви гледат парализирани от страх, че ще си загубите бизнеса с банерите и че някой ще иска да ви плаща на клик или на екшън (малей — трагедия!) Някой май спомена прогнози за 40% ръст? Къде го тоя визионер да обясни повечко.Освен това хората, които седят срещу вас в залата, знаят например (изненада - и те четат новини!), че Гугъл удари с брадвата собствените си проекти и ще се ограничава до най-необходимото. Т.е. Гугъл се свива, а вие ни предлагате таргетирана реклама и 40% ръст?! А свиване на проекти? А оптимизация на продукти? Ще краднете дял от Гугъла? Българският интернет — остров на стабилността? Явно приказките на Гоце и на Станишев са заразни.

Хората, които цитирате в презентациите си по конференции и семинари, като Стив Джобс и Бил Гейтс никога не биха се излагали по тоя начин. Представяте ли си ги да си прехвърлят микрофона и да мрънкат пред препълнена зала с колеги. Моето въображение бледнее и не ми помага в тоя случай.

Панелът на рекламодателите.
Еййй, тия банери бе, еййй, тия кодове бе. Коя година сме? Гледам си мобилния телефон - нов модел, календарът сочи 2009-та. Значи няма грешка, не сме 2000-ната година. Дошъл е новият век.

Социалните мрежи и уеб 2.0 били на умирачка. До две години и край. Връщаме се към варварството. Бай Иване, не съм съгласен с тебе, ама щом казваш. Няма да плача.

Познанията на друг рекламодател за уеб 2.0 се състояха в това, че дъщеря и имала скайп и висяла по цял ден във фейсбук. Не можела да я отлепи от там, ама въпреки всичко тя предпочита класическите рекламни форми. Губивреме е тая работа с две-нулата.

После имаше приятна сбирка в пиано-бара на ул. Малко Търново, която много малко хора уважиха. Но затова пък силно наблегнах на кетъринга, осигурен от am-am.

Но едно нещо наистина разбрах от тази среща.
Криза има.

Жустин, Крис и Оги за срещата.

четвъртък, февруари 12, 2009

За Алекс, преводите от македонски и културното сътрудничество между България и Македония


Subscribe Free for future posts  Add this player to my Page

Ето това казах за Алекс Букарски, книгата му, сътрудничеството между България и Македония и въобще на македонска тема...
Благодаря на Марфи за записа.

сряда, февруари 11, 2009

Трънливият път към успеха



Започвам да вярвам в провидението. Днес (снощи) гладът ме изкара от вкъщи до пиците на Кръста и на връщане, забелязах пръснати 10-тина броя на безплатния вестник 19 минути, който досега не ми беше попадал (обикновено ставам след като се е изчерпил).

И ако не бях излязъл? Нямаше да науча за този фундаментален и дълбоко трогателен текст.

Издигането на мустакатия функционер започва още през периода 1984 – 1991, когато работи като организационен секретар на Общинския съвет на Район ''Оборище''


Нещо да ви прави впечатление? - организационен секретар имат партиите, а не общините. Защото, вероятно, той е организационен секретар на Комсомола в Район Оборище (Опитвам се да се сетя как му беше старото име на района).

След падането на Берлинската стена Батков създава заедно с няколко свои колеги адвокатска кантора ''Батков, Стоев, Ботев и Ко.''. По това време Батков получава предложение да практикува професията си в САЩ. Лети дотам, на място се запознава с условията, които са фантастични. 80 000 долара на година, личен автомобил, къща, всевъзможни екстри и удобства. Родолюбието, патриотизмът и носталгията обаче надвиват и краят е тъжен, но поучителен. Батков разказва как на летище София го чака личната лада и с подрусване и дрънчене замислен се прибира у дома, оставил зад гърба си блясъка на американската мечта

...
Самият Батков е сантиментален към себе си. Според близките му той обича да разказва историите от детството и юношеството си. В тях има нравоучения и множество поуки от типа, че който се труди – успява. Като невръстно дете Батков отглеждал гълъби, които продавал пред местната църква, и така успял да препечели пари. Закупените птици се връщали при него и така той многократно ги спазарявал. После ученолюбивото хлапе тичало до магазина и си купувало принадлежности от "Млад техник".

...
Характерно е, че Батков винаги подчертава селския си произход, който контрастира и така увеличава стойността на неговия дълъг път до богатството и Левски.

...
...след множество благородни инициативи на 17 октомври 2008 година президента Георги Първанов му връчва Орден Стара планина - първа степен..


Целият текст е тук.

А вие ми говорите, че нямало истории на успеха в България!

вторник, февруари 10, 2009

Блогъри по Дойче веле

Забелязвате ли в последно време, че сериозните медии стабилно започнаха да обръщат внимание на блогърските писания. Забележителното в случая е, че повечето блогове са по-скоро сериозни, отколкото жълти. Като че ли тенденцията в развитието на блоговете е в посока сериозност, за разлика от развитието на повечето „нормални“ медии, при които за съжаление посоката е към пожълтяване (само погледнете сутрешните блокове по националните телевизии, за да не говорим за откровено жълтите предавания на Азис или Слави да речем).

Естествено, че има изключения – и точно тези изключения в нормалните медии започнаха да обръщат по-сериозно внимание върху блоговете – Дневник(Капитал), Re:TV, програма Христо Ботев, а отскоро и Дойче веле.

А Дойче веле вече променя аудиторията, пред която биват представени българските блогове – това вече е нивото на закритата Би-би-си, а аналогът в телевизионният свят е CNN, като че ли.

Цялото това встъпление беше, за да ви кажа, че софийският кореспондент на Дойче веле – Антоанета Ненкова – стартира предаване за българските блогове. Предаването се излъчва в понеделник сутрин от 7 часа и понеже повечето от вас едва ли по това време са в състояние да слушат радио (аз лично активно участвам в обличането на една първолачка) – то и предаването се повтаря през деня в емисиите в 12:00, 14:00 или 15:00 часа

Г-жа Ненкова е изключително приятен събеседник и в разговора с поканените блогъри засяга точно темите, които са били развити в съответния блог – достатъчно е да знаете, че досега нейни гости са били Бого и Мария Ненова, за да се досетите на каква тема са разговорите. В скоро време ще чуете Светла, Комитата, Илия и евентуално моя милост. Да ви обяснявам ли за какво ще си говорим или да ви кажа да слушате Дойче веле в понеделник от 7 часа!

Аз обаче продължавам да си задавам въпроса: На какво се дължи интересът на нормалните медии към моите, твоите, нашите писаници? В крайна сметка – не сме нито сериозни бизнесмени, нито потенциални спонсори, нито активни политици, нито сме направили кой знае какво в живота си (хеле пък за страната) – ние сме най-обикновени интелигентни маргинали. И все пак предизвикваме интерес. Защо?

Добавка: Дойче веле се излъчва в София на 95,7 MHz. Ето и другите градове и радиостанции, излъчващи Радио Дойче веле в България

PS. (пояснение от Комитата). Скъпи читатели, горният текст е писан от Стойчо, моля въпросите към него.

понеделник, февруари 09, 2009

Осми епизод на ПРИСТРАСТНО - забавляваме се все повече


БОНУС: Четвъртата, неизлъчвана досега по телевизията част на осмия епизод на видеоблога "Пристрастно"

Пристрастно е видеоблогът за добри новини! Какво каза Бойко Борисов в Чикаго? На какво ще научи Европа планът Станишев? Защо когато няма закони няма и европари? Златко Баретата екстрасенс ли е?

Ако сте пропуснали по телевизията, останалите три клипа от осми епизод можете да гледате в архива на retv , а също и в блога. Приятно гледане ;-)

неделя, февруари 08, 2009

Как да вярваш на МВР?

По идея на Дани (която има усет към тия неща), реших да потърся собственото си ЕГН в Интернет, като добавя едно МВР към търсенето. Просто така, да видим ще изскочи ли нещо от Гугъла.



Горният документ, качен на страницата на МВР, привлече вниманието ми.


И да ви кажа — изскочи! Изскочиха личните данни на 440 човека, кандидатствали за работа в МВР.
А сега си представете какво ще стане когато МВР получи възможност да пази данните за вашите електронни комуникации за 24 месеца назад, ЗАЕДНО с вашето ЕГН, адрес и други лични данни.


Ето, полюбювайте се на списъка:

Нарочно заличих данните на кандидат-полицаите, защото нямам право да разпространявам чужди ЕГН-та в мрежата. А МВР има ли такова право?

Как мислите, дали трябва да им вярваме, че могат да опазят личните ни данни? Та те не могат да опазят личните данни на собствените си хора, които евентуално ще пуснат след няколко години да работят "под прикритие" при мафията.

"Прикритието" им е Гугъл ;-)

Как да им вярваш? Как да им дадеш личните си данни дори за 24 часа.
Наредба 40 ли? Закон за електронните съобщения ли?
Божкееее...

PS. Wattie e продължил темата.

Културен живот — на концерт и на театър

Концерт на Нов симфоничен оркестър.
Миналата седмица М, като грижовна организаторка ни заведе на концерт заедно с Рокси и Марфи. Окултурихме се.


Концертът беше в зала "България", която няма да скрия, оглеждах залата със задоволство, защото преди година се включих активно в спасяването и (въпреки обещанията на инвеститора, залата ЩЕШЕ да пострада). Голяма част от времето се наслаждавах на архитектурата и се убеждавах колко страхотна е. Някой ден трябва да я реставрират. Но истинска реставрация, нали.



Нов симфоничен оркестър определено ме изненада, защото е съставен главно от млади музиканти и звучи прилично. Аз очаквах повече бели коси и тежки тоалети.
Хайдн малко ми доскуча, Моцарт беше очаквано свеж, но леко "несериозен", докато Хендел, както обикновено — триумфално величествен.




"Животното на трона"
Вчера, с Невена и с Мария ходихме на театър.
Пиеса, вдъхновена от Карло Гоци. Режисьор Теди Москов.
Малък градски театър зад канала наистина е много малък - коридорчетата и тоалетните са толкова тесни че едвам правя маневри. Затова пък залата е добре ремонтирана и в отлично състояние.


Пиесата няма да хареса на никой, който очаква хуморът в театъра да е "сериозен", "без лигавщини" и "без вулгаризми". Аз лично много се забавлявах.
Двете мисирки, които седяха до Невена и се хилеха неистово, малко поразвалиха впечатлението. Но какво да ги правим - театърът (и най-вече актьорите) не могат без фенки, на възраст все още откриващи себе си.



Нещо натиснах накриво без да искам и светкавицата светна. Аз бях, аз бях този простак. Простете ми.

Други блогъри, които ходят на театър.

събота, февруари 07, 2009

Изкуството на възможното


"Професията на политика е като тази на учителя,
с тази разлика, че дърпа ушите на големи хора"

Политиката е изкуството на възможното и вече не помня чий беше този цитат.

Как се постигат политически цели? Схемата е много проста — събираш максимум съюзници и сила и удряш решително по най-слабото звено на опонента си.

Максимум съюзници се събират като дефинираш списък с възможно най-прости, най-постижими и най-разбираеми цели. Колкото по-проста е тезата ти, толкова повече съюзници и последователи можеш да привлечеш и толкова по-лесно ще те разбере обществото и ще те подкрепи.

Какво искат протестиращите? Протестиращите искат промени. А другото име на промените е реформи. Реформите се правят от правителства, а правителствата се съставят от партии. Това означава, че за да получиш исканите реформи, трябва някоя партия да ги осъществи. Има винаги два пътя — или сам правиш партия, или възлагаш задачи на вече съществуваща партия, която подкрепяш политически (на протести и на избори, за революции сега няма да говорим).

Политическите партии са като водопроводчиците. Ако ти тече мивката - викаш водопроводчик и му висиш на главата докато оправи проблема, или пък запретваш ръкави и си я оправяш сам. Съвсем логично е водопроводчикът да иска да "яхне" исканията ти за изправна мивка и да поиска подкрепата ти да ти пипа мивката. Това му е работата. Ако нямаш сили да си оправиш мивката сам, или много се мъчиш, но нищо не се получава и отказваш да повикаш водопроводчик, мивката ще си тече, чак докато не направиш основен ремонт. Междувременно течащата мивка ще ти създаде хиляди други проблеми.

Какво направиха протестиращите на 16 януари? Побързаха да сложат под метлата възможните си съюзници, така намалявайки шансовете си за успех многократно. И влязоха да преговарят, внасяйки разцепление в собствените си редици.

На 14 януари хората изпълниха площада, надявайки се да се повтори магията от 1997-ма година. И тя почти можеше да се случи, защото всички бяха заедно. На 16-ти беше направена огромна грешка, а на 28-ми беше последният шанс тя да бъде поправена.

Грешките на лидерството на протеста бяха скъпо и прескъпо платени с политически капитал (вярата на обществото във възможността за промени). Надявам се този прескъп курс по политика някой ден да си върне инвестицията. И стискам палци на Зелените. И на студентите.

петък, февруари 06, 2009

Нещо весело и нещо оптимистично


Нещо весело...(10x, Fris )


...и нещо оптимистично (10х, M)

четвъртък, февруари 05, 2009

Признание в Македония

Видеоблогът "Пристрастно" получи неочаквано внимание в македонската блогосфера. Блогърът Волан си е направил труда да направи малко проучване за предаването и да даде някои линкове за първите стъпки на блога/предаването.
За което искрено му благодарим!

Един наситен ден

Днес беше доста динамичен ден.

Първо, трябваше да свърша малко, но много важна работа при едни от най-важните ми клиенти в момента.

След това трябваше да тичам до Попа, където умря и възкръсна българската демокрация.

След това бързо към Грамофон, където се събираше уеб бранша. Запознах се с нови хора и обмених ценни мисли със старите кучета.

После към БНР, предаване "Аларма" по Христо Ботев.

После изпихме по една бира с wattie и марфи обсъждайки предаването (и те участваха)

После към дома, където сканирах разни спешни работи.

И накрая остана малко време и за отговаряне на мейли.

Интересен ден, но твърде много динамика ;-)

сряда, февруари 04, 2009

Кратко и ясно

Миналата седмица се появи и друга интересна новина: заместник председателят на Газпром, Александър Медведев заяви, че Газпром има право да подаде иск срещу Украйна за възмездяване на пропуснатите ползи по време на неотдавнашния спор.

По случайно стечение на обстоятелствата, точно по това време българското правителство поиска на Газпром компенсации за недоставянето на газ. Отначало българите оцениха щетите си за 85 милиона евро, но щом разбраха че Газпром не иска да се съди, апетитите им за два дни скочиха до 250 милиона евро. И същият Александър Медведев, който на думи заплаши Украйна с искове, долетя в България с изумителна за Газпром бързина и урегулира въпроса в извънсъдебен ред. (източник)

Все още живите независими журналисти в Русия са неизчислимо съкровище. Благодаря ти, Юлия Латинина - за краткото и ясно изложение.

А сега очаквам българските медии да ми обяснят за "урегулирането" на въпроса. Ама ако може и те в едно кратко изречение.

И да не ми обясняват, че това е заслуга на Гоце, който трябва да ни съобщи добрата новина като резултат от туризма в Москва.

Ех, Гоце, Гоце, защо не си останеш в Русия.

Наистина, защо се пази новината да не се разшуми. Ето, финансова криза е, 500 милиона лева не са шега работа — колкото наскоро спрените европейски средства! (току виж стигнали да се довърши "Тракия"). Може би ако Гоце осере работата в Москва, се пази тайна, да не се разсмърди от гащите му... И това е версия.
.

понеделник, февруари 02, 2009

Пристрастни за седми път

Седмото издание на видеоблога "Пристрастно" се намира вече в архивите на retv и можете да ни наблюдавате как разсъждаваме по актуалните теми на последната седмица. Този път има малка промяна - Радан Кънев го няма (отсъства временно) и затова на негово място беше Борис Станимиров - templar.blog.bg
За читателите в Интернет - ето четвъртата бонус част от предаването, която не се излъчва по телевизията — Министър Миков с iPhone, обсъждаме закона за конфликт на интереси, както и една интересна годишнина. Останалите видео клипове можете да гледате в блога на предаването.

неделя, февруари 01, 2009

Сегодня он имеет блог, а завтра Родину продаст!

Помните ли кое беше най-важната характеристика на човека, който отвлече авторбуса през седмицата? Че е психар, че е охранител, че е превъртял от любов?
Не!
Най-важната му характеристика беше, че има блог! Това се повтаря непрекъснато и от страна на милицията и от страна на вестниците и телевизиите. След като втората и четвъртата власт го твърдят - значи е важно!

Затова искам да им помогна с нагледни материали. Практиката показва, че един и същ вид маргинали пишат блогове днес или пък са слушали джаз навремето.

Затова - ето два образеца за подражание, които могат да бъдат използвани съобразно думата, която службите на МВР използват за себе си – ако искат да се наричат „полиция“, могат да ползват втория, а ако искат да се наричат „милиция“, могат да ползват първия плакат:

Сегодня он играет джаз, а завтра Родину продаст!*

Das selbe, eigentlich**

Помнете: Царевицата е по-важна от секса!


*За неруско-говорящите: „Днес той свири джаз, а утре родината продава“ - корица на забавното списание за деца и юноши „Мляко“. Другите заглавия в броя са: „Бардове“, „Гагарин - аз ви обичах“, „Ленин срещу Ленън“, „Царевицата е по-важна от секса“
**За ненемско-говорящите: Това е корицата на книга или труд на д-р Х.С.Циглер със заглавие: „Музиката, която не е изкуство -изследване на статския съветник д-р Х.С.Циглер“

История с потенциал

Български студенти имат намерение да опишат всичко интересно, които им се случва докато учат в Холандия по програма ЕРАЗЪМ.

Аз лично изгълтах всичко досега на един дъх.

Интелигентни, искрени, с дар слово, обичат да снимат.



Освен това са две много симпатични млади жени - едната блондинка, а другата брюнетка.

Казвам ви, това е история с потенциал.

Васи и Калина, за рекламата ще черпите по-нататък ;-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)