понеделник, ноември 09, 2009

Когато войниците се върнат у дома (Tribute to Germany)

За читателите през Мегафона и други четци: кликайте на статията, сложил съм клипове с музика, които са важни за разбирането на написаното

Днес се навършват 20 години от падането на Берлинската стена.


Покрай това събитие се сещаме за 10-и ноември(съдейки по ТВ предаванията от последната седмица в България основните участници в това събитие са Велислава Дърева, Цвятко Цветков и Анжел Вегенщайн ;-) ;-) ;-) , за кадифената революция в Чехия, за Солидарност в Полша, за крайния все пак успех на перестройката (поне в Източна Европа), за падането на преградите, за разширяването на Европейския съюз и за още много свързани с тази дата събития.

Но като че ли забравяме основния участник в падането на Стената – немския народ. Още повече, че дните между 5 и 10 ноември са изпълнени с различни годишнини, както положителни, така и отрицателни в историята на германската нация (и Бирения пуч на 8и ноември 1923г на Хитлер е в навечерието на празничната годишнина от преврата, наречен едва през 1928г Велика октомврийска социалистическа революция, и Кристалната нощ е в нощта между 9и и 10 ноември 1938г когато са извършени масови погроми срещу евреи в Германия и Австрия. – това са срамните моменти, заради което немският народ си понася заслуженото и заради което денят на падането на Стената не стана официален празник на обединена Германия)

Но в същите тези дни именно немският народ бутна Берлинската стена, затова този народ заслужава уважението и респекта на цяла Европа и по този повод днес искам да си говорим за немска музика (а ако ни стигне време и за поезия).


Нека започнем с химна на страната с оригинално заглавие Deutschlandlied (Песен на Германия), чийто текст, както знаете, съдържа и стиха Deutschland, Deutschland ueber Alles.
Нека първо я чуем (а любителите на пътеписи и фотографски пейзажи – да гледат :-)



Ако разбирахте текста, можехте да разберете поетичността му, но това засега не е предмет на нашето изследване.
Песента става химн на Германия след Първата световна война. Песента обаче е доста по-стара. Може би забелязахте, че в горната част на клипа пише, че композитор е Йозеф Хайдн, който е живял между 1732 и 1809 година. Самата мелодия е композирана през 1797г доста преди изобщо да се говори за понятието Германия, като отделна част от Свещената римска империя. И все пак за какво е служела мелодията на Хайдн между 1797 и 1922, когато е обявена за химн на Германия?

Нека обърнем сега малко внимание на другата част от Свещената римска империя, а именно – Австрия – Унгария и чуем химна на австрийския кайзер (т.е. валиден до края на Първата световна война, когато монархията в Австрия е отменена):



Интересен паралел, нали? :-) А унгарския герб видяхте ли?

И все пак да чуем същото парче, но вече не като химн, а именно като произведение от Хайдн


Добре, тогава остава обаче да разберем коя песен е била химн на Германия преди Първата световна война. Кратка справка във Википедията и Тубата дава следния отговор



Да ви звучи познато? Я помислете и стегнете всичките си познания по английски от училище, гимназия, курсове и университети? Напрегнете мисълта и асоциациите си, защото вече е време да обърнем внимание на друга велика сила в Европа – а именно Великобритания. Нека чуем и химна на Мъгливия Албион „Боже, пази кралицата!“:



Всъщност да не бягаме толкова надалеч към старите империи – нека чуем и Арета Франклин на инауугурацията на Обама:



В интерес на истината тази мелодия се е използвала и за химн на както на Лихтенщайн, така и на Швейцария :-)

Стига химни
Е, вече е крайно време да поговорим и за още един аспект на немската музика, а именно любимите на всички режисьори на антифашистки и политически коректни филми – немските маршове. Нека вземем за пример „Когато войниците“ („Wenn die Soldaten“). Слушайте внимателно :-)



Понеже съм сигурен, че само гледахте, но не слушахте внимателно, специално заради вас намерих текста – на немски и на руски. Който не знае езици – да е учил:

1. Wenn die Soldaten
Durch die Stadt marschieren,
Öffnen die Mädchen
Die Fenster und die Türen.
Ei warum? Ei darum!
Ei warum? Ei darum!
Ei bloß wegen dem
Schingderassa,
Bumderassasa!
Ei bloß wegen dem
Schingderassa,
Bumderassasa!


2. Zweifarben Tücher,
Schnauzbart und Sterne
Herzen und küssen
Die Mädchen so gerne.
Ei warum? . . .


3. Eine Flasche Rotwein
Und ein Stückchen Braten
Schenken die Mädchen
Ihren Soldaten.
Ei warum? . . .


4. Wenn im Felde blitzen
Bomben und Granaten,
Weinen die Mädchen
Um ihre Soldaten.
Ei warum? . . .


5. Kommen die Soldaten
Wieder in die Heimat,
Sind ihre Mädchen
Alle schon verheirat'.
Ei warum? . . .




И текстът на руски:

Если солдаты
По городу шагают
Девушки окна
И двери отворяют
Эй, почему? Да потому!
Эй, почему? Да потому!
Заслышав только
Schinderassa,
Bumderassasa!
Заслышав только
Schinderassa,
Bumderassasa!


Звёзды в кокардах,
Лица бородаты.
В танце целуют
Девушек солдаты.
Эй, почему? Да потому! . . .


Эй, винца покрепче,
Да кусок жаркого.
Девушки встречают
Гостя дорогого.
Эй, почему? Да потому! . . .


А на фронте рвутся
Бомбы и гранаты.
Девушки плачут –
Как вы там, солдаты!
Эй, почему? Да потому! . . .


Если солдаты
В дом с войны приходят.
Все их невесты
Давно в замужних ходят…
Эй, почему? Да потому! . . .


(Текстът е от тук: http://ingeb.org/Lieder/wenndies.html)



Хайде, от мен да мине – ще ви разкажа текста, защото нямам сили да го преведа поетично, но смисълът е следният:

Когато войниците маршируват из града
момичетата отварят прозорци и врати
Ей, защо? Ей, затуй..

Момичетата харесват двуцветните кърпи, брадите и звездите
сърцата и целувките харесват те
Ей, защо? Ей, затуй..

Бутилка червено вино и парче печено
подаряват момичетата на
техните войници
Ей, защо? Ей, затуй..
Когато в полето святкат
бомби и гранати
плачат момичетата
за техните войници
Ей, защо? Ей, затуй..

А когато войниците
се върнат у дома
техните момичетата
вече са омъжени
Ей, защо? Ей, затуй..


Не мога да превеждам поезия, но мисля, че схванахте поетичността. И понеже знам, че все още сте скептични, и не искате да приемете, че в един германски марш се говори за любов и смятате, че песента е политически некоректна, то нека чуем официалния, ама наистина напълно официалния български вариант на горе посочения немски марш. Няма да ви привеждам официалният български текст, защото съм сигурен, че го разбирате прекрасно:


Да видяхте някъде в немския текст по–горе думите „кръв“, „генерал“, „бой“? :-)

И знаете ли, всичките тези песни, мелодии и химни не пречат на усещането за „идентитет“ у вече споменатите нации, а са основание за по-голям сътрудничество и интегритет.
Това разбира се беше малка закачка с нашите вардарски приятели, но моят извод е, че благодарение на такива мелодии и на такива отношения между нациите може да бъде изградено нещо толкова важно и полезно за всички, каквото е единна Европа.

А днес е именно денят на обединена Германия и обединена Европа. Дано да е задълго!

Послепис: знаете ли къде е роден Хайдн? В Тръстеник, Хърватска :-)

Освен това:
Много добро интервю на Михаил Горбачов за падането на Стената по Радио Ехото на Москва, обясняващо по-подробно кой в действителност бутна Стената

66 коментара:

Анонимен каза...

Интересна тема и интересно построение. Поздравления, Стойчо! Само дето това "основание за по-голямо сътрудничество и интегритет" звучи малко по комсомолски - "обединяващите" държавни химни и популярни мелодии на Германия, Австрия и Великобритания не са предотвратили Пруско-австрийската и Първата световна война. Което пък обезстойностяване на близостта стои по-близко до реалността на българо-македонските кофликти, уви...

"Послепис: знаете ли къде е роден Хайдн? В Тръстеник, Хърватска :-)"

Според Енциклопедия Британика:

"born March 31, 1732, Rohrau, Austria"

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/257714/Joseph-Haydn

АнонименЪ

polihronov каза...

Въпрос: Къде бяха братята Американци когато стената се строеше?

Стойчо каза...

АнонименЪ, Британскат енциклопедия е изпуснала само новото название на града - а именно Тръстеник в Хърватска. Рорау е старото име на Тръстеник (а това го пише във Википедията)

polihronov, напомняш ми Ирина Бокова (или Дърева, не помня коя от двете) обвиняваше американците, че нищо военно не са направили срещу СССР през 1968 в Чехоисловакия. Да, трябваше да направят, нали? и това ти го казва Дърева (или Бокова)? ;-)

Анонимен каза...

Рорау се намира почти по средата между Виена и Братислава.

АнонименЪ

Анонимен каза...

П. п. Провери в небългарските уикипедии.

АнонименЪ

Стойчо каза...

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%BD

Георги Грънчаров каза...

Що не ме пита, Wenn Die Soldaten съм го превеждал в поетичен текст... Страхотен пример в подкрепа на казаното от теб се открива във военния марш Es War Ein Edelweiss - нежна, романтична мелодия с още по-нежен и чувствен текст. Да не повярваш, че е била химн на планинските СС-части :)

Стойчо каза...

Жоро, дай линк към превода

Анонимен каза...

Немската Уикипедия:


Joseph Haydn 1791, Ölgemälde von Thomas HardyFranz Joseph Haydn, auch Josef Haydn (er selbst benutzte nie den Vornamen Franz; * 31. März 1732 in Rohrau, Niederösterreich; † 31. Mai 1809 in Wien)...

http://de.wikipedia.org/wiki/Joseph_Haydn

Рорау в Долна Австрия.

АнонименЪ

Стойчо каза...

Ако изключим Horst Wessel Lied, която е откровено фашистка и мисля, че е забранена тотално, всички останали песни са традиционни маршове с много нежни текстове.

Само като си помисля за Варшавно-договорните маршове „Хей от Запад се надига/черна вражеска вълна“ и тем подобни

Стойчо каза...

Да, никаква Хърватска в ЕС!

Анонимен каза...

И според хърватската Уикипедия:

Mjesto rođenja Rohrau, Austrija

http://hr.wikipedia.org/wiki/Joseph_Haydn

АнонименЪ

Стойчо каза...

Благодаря АнонименЪ, промени моля те българската Википедия

И.Е. Станков каза...

Прав си, че се забравя за приноса на народа за спонтанното падане на стената.
Само че нека конкретизираме, стената падна благодарение на източногерманското население, което чрез крайно смели протести и гласуване с краката си принуди разклатените геносета да се огънат.

Западняците гледаха с интерес от страни. Повече не.

Zoka каза...

А ето и старата хърватска народна песен откъдето Haydn е "взимал".

http://www.youtube.com/watch?v=2ric0l2dkjA

(самата песен започва след 1:20 мин.)

Стойчо каза...

„Anthony Hodgson in his book The Music of Joseph Haydn (London, 1976) considers Hayden to be the Croat born in Trstenik (Rohrau), and stresses notable presence of Croatian folk melodies in Heidens's famous symphonies“

http://www.croatianhistory.net/etf/hadow.html

Стойчо каза...

И.Е Станков – едните я бутнаха, а другите – платиха:) Нека ние платим някой ден падането на стената, която македонците (да речем;-) бутнат.
А и западните немци платиха по-голямата част от сметката на падането на стената в Европа, не само в Германия

Belomore каза...

Брех, това ще стане като родното място на Орфей в село Гела :)
Да дам и аз своя нет-принос:

http://www.haydngeburtshaus.at/

А по отношение трибутите, за мен най-добрия tribute - вкл. с акцент върху песента особено, си остава този на Laibach:

And in times of misfortune
and in times of mistrust
shall this song continue
from generation to generation,
from present to past,
shall this song continue
more then ever
in this times of mistrust.

After the unspeakable,
after you have fallen as only angels can fall,
go and find your peace again,
get back home and grow your tree.
No Victory, no defeat, no shame
and Fatherland no more,
only Unity, Justice and Freedom for all.

There will be no memory
or there will be no home;
it is the lesson you have to learn
now and in the future.

Do you think you can make it, Deutschland?

http://www.youtube.com/watch?v=zKqAiCPTjA4&feature=related

Стойчо каза...

Да, и на мен спорът ми се струва безсмислен, още повече, че решаването му в никой случай не оспорва основната мисъл на постинга :-)

Анонимен каза...

Стойчо, моля те. Според мен редактирането на Уикипедия е наливане на вода в пясък. Както се вижда, всеки може да напише нещо произволно и по отношение на иначе считани за общоприети факти.
Любопитен съм знаеш ли нещо повече за историята на „Wenn die Soldaten“? За първи път попадам на този марш благодарение на теб, а с Гугъл не откривам някакви данни за композитор и време на създаване.

АнонименЪ

Стойчо каза...

АнонименЪ, честно казано не знам. Мисля, че е народна мелодия в крайна сметка, но ... наистина не съм сигурен. Текста май пише кой е автора - в линка, който съм дал, но и това не съм го проверявал.

Стойчо каза...

Виж, това за Тръстеник го знам и то една колежка-хърватка, а мисля, че и в един от пътеписите беше споменавано, но вече ме мързи да търся. Като цяло е безсмислено, защото, ако забелязваш от твоите източници също – става дума и за хърватски етнически анклав. Което наистина не оспорва идеята на статията, нали :-)

Имаше един прекрасен документален филм преди няколко години „Коя е тази песен?“ – е, същото е и в обединена Европа :-)

Illa каза...

Много интересна тема. Представяте ли си дали щеше да ги има великите композитори от предкласиката, ако по онова време ги е имало сегашните закони за авторското право (което съвсем условно е собствено авторско) :)
Ако ми е позволено да вметна "некои съображения":
Уикипедия май не може да се ползва като единствен източник. Барабар с линковете, които дава - линковете, посочени в една статия, трудно могат да минат за алтернативен източник.
Това беше между другото. По повод израза "части от Свещената римска империя" - Свещената римска империя е нещо доста виртуално. В Уикипедията, например, последният коронясан от папа император, Карл V май беше определен като "германски крал". Карл V всъщност е испанският крал Карлос І. Обаче не намерих в Уикипедията Испания по какъвто и да е начин да има "териториална" причастност към Свещената римска империя. Както и да е.
След Карл Велики всеки от наследниците му е имал право да претендира за титлата. А папата коронясвал само един император. Пък наследниците на Карл си поделят бащиното имане. И се пръква съвременна (Западна)Европа с всичките й Франции, Германии, Италии и пр. :)
Оттам и хаосът с химните, може да се каже.
Хайдн ходил 1-2-3 пъти до Англия. И чул някаква си мелодия, която божа работа кой я е измислил. Някои я преписват на Пърсел, други на Хендел, трети - на трети, четвърти - на четвърти. Така или иначе, като се връща в родната Австрия (в чиити предели по онова време влиза и Хърватия) написва химн. Прибавят му текст и след един куп събития: след като през 1806 г. Наполеон прави излишен този ритуал по избирането на свещен римски император и след още някои събития, през 1867 г. е провъзгласена Австро-Унгария, та химнът става официален.
Хубаво де, ама през 1871 г. на картите се появява държавата Германия. Държавата няма химн! Използва химна на пруския крал, който е коронясан за германски император под името Вилхелм ІІ. Тектът за въпросния химн бил писан за датския крал, а музиката била взаимствана от песента "Боже, пази Краля/Кралицата". Впрочем, няма законови основания тази песен да бъде смятана за английски химн - дори на състезанията по различните видове спорт се свирят различни химни. Просто така е прието - точно тази песен, чийто ноти в първия си документиран вариант са отпечатани през 1774 г., да се брои за химн на английската кралица. Била е и шведски, и норвежки кралски химн.
Няма какво да се чудим - допреди 1917 г. английската кралска династия се казва не Уиндзор, а Сакс-Гобург-Гота. Ама след войната от патриотични съображения дядото на сегашната кралица решава демонстративно да скъса връзките си с германските роднини. Не че съпругът на Елизабет ІІ го е направил окончателно, ама ...
Колкото до "Шуми Марица". Още към кря на 50-те - началото на 60-те години на ХІХ в. един шуменски оркестър под диригентството на унгарец свири тази песен ("Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern"), възприемана от местната интелигенция като кафанска. Но един учител пише свой текст по тази музика. По-късно Никола Живков създава първия вариант на "Шуми Марица", а окончателният текст на химна на Третото българско царство е редактиран от Иван Вазов.
Никола Живков е брат на Вела Благоева, ако не се сещате.

Belomore каза...

Стойчо,
относно "прекрасността" на филмчето на Гадела Пеева съм склонен да споря с теб, но не тук и сега, а на маса. Филмчето е информативно, интересно и дори симптоматично, но също така и непълно, селективно некоректно и в резултат - доста манипулативно.

Това - между другото. За продължението по същество ще се разберем.
И без това има някакъв висящ бирен оборот :)

Стойчо каза...

@Illa, на това му се вика Напълни ми душата! Благодарско!

Belomore каза...

ПП
Освен това се казваше "Чия е тази песен", а не "Коя" ;)

Стойчо каза...

@Belomorе – :-)

Illa каза...

Жив и здрав!
:)

Анонимен каза...

Стойчо, Рорау не е в Хърватско, пък каквато ще да е била етническата му структура към първата половина на 18 век. По въпроса за националността на Хайдн в презряната Уикипедия има отделна статия:

Joseph Haydn's ethnicity

http://en.wikipedia.org/wiki/Joseph_Haydn%27s_ethnicity

Накратко, тезите за не-немски произход не са приемани за достатъчно убедителни. А за някои неща е добре да се проявява акуратност, защото иначе... става като с нашите братовчеди в Македония. Иди ги убеди, че Владо Черноземски е Величко Керин и не е от Щип, ами от Каменица, днес Велинград. ;-)
Разбира се, цялостната логика на основната тема ни най-малко не страда от това отклонение.


АнонименЪ

Анонимен каза...

Стойчо, "Чия е тази песен?" бе филм за национализмите и разделението. Малко от обединена Европа имаше в този филм. Спомни си, в България това е мелодия на антиосмански революционен химн, изпълнявана от примитивни националисти (в самия финал), а в Босна... ислямистки религиозно-политически такъв, само дето към босненските мюсюлмани не бе изразена явна негативност. Склонен съм да се съглася по-скоро с гледната точка на Бело море за конюнктурност на съдържанието и посланието на филма на Адела Пеева.

АнонименЪ

Стойчо каза...

Ей, ще ме изядете бре! Много добре знаете за какво става дума;-)

Стойчо каза...

Пък аз си мислех, че е филм за нещата, които са ни общи :-) ама щом казвате ;-)

Анонимен каза...

Стойчо, много са ни общи революционното минало на ВМОРО и съвременната ислямска политическа пропаганда в Босна, не ще и дума. ;-)

АнонименЪ

Стойчо каза...

признавам: много си амбициозен

Анонимен каза...

Така е, еврокомсомолщината ме амбицира.

АнонименЪ

Комитата каза...

анонименъ, длъжен ли се чувстваш да го натякваш това на стойчо, да го класифицираш като евро... и всички да го разберат, защото го смяташ за много хитър израз? точно на тая тема с химните? основната идея на този постинг е, че нещата които ни събират са повече (или поне в днешния ден по-важни), от тези, които ни разделят. при положение че 5-6 държави в Европа са използвали един и същи химн, нашите дърляния на Балканите за абсолютна автентичност и самобитност изглеждат по-различно.

Стойчо каза...

Всъщност май нямаше нито един сериозен довод срещу статията. Доводите против бяха против двете провокативни изречения, които сложих в текста. Сега със сигурност знам как да предизвикам много коментари в една статия. Поздрави АнонименЪ, цар си!

Belomore каза...

Брех, че сте чувстителни :)

Оттук нататък - само аплаузи!

Комитата каза...

@belomore ;-)

Стойчо каза...

Беломоре, ти пък къде се ръгаш сега ;-)

Belomore каза...

Intra shamarae, natuerlich :)

Стойчо каза...

;-)

Анонимен каза...

Комита, към тезата на Стойчо може да се подходи и по различни начини. Можеш ли да си го представиш? Под звуците на еднаквите мелодии на химните европейските народи не само са усещали взаимна свързаност, но и най-вдъхновено са се изтребвали взаимно (с милиони!) по бойните полета. Според мен този парадокс по-скоро дава възможност за разбиране на конфликтите между балканските роднини, отколкото оптимизъм за толкова трудното им умиротворяване. Изобщо изборът на програмни политически песни от националистическите и с охота прибягващи до насилие 19 и 20 век едва ли е особено удачен подход за онагледяване на преобладаващото събиращо. Такава е моята гледна точка и ако изразяването й бива посрещано с реплики от типа "много си амбициозен", то бих се запитал за какво обединение въобще си говорим предвид неслучващата се плуралистичност. Най-сетне, ако непоносимостта ви към различността е такава, просто не говорете публично - тук комфортът на едноумието не е осигурен.

АнонименЪ

Стойчо каза...

АнонименЪ, много добре разбираш за какво става дума. Разбира се, че не им пречи да се изтребват, защото са си мислели, че това им бърка в идентитета (един взел на друг маршовете), а то се оказва, че в действителност работи за интегритета.

И понеже явно трябва да обяснявам буквално: изречението, което предизвика реакцията ти за евро-комсоимола е специално написано, така че да се разбере и в Македония (налага се;–) – и нашите читатели там очевидно го разбраха, но явно други го приемат малко лично.
Имай пред вид, че често използвам архаичен за 2009г език – правя го умишлено, за да припомня някои неща, но и за да ме разберат други.
А това, че си амбициозен е само похвала, че се бориш за мнението си. И няма защо да се сърдиш - ти ми нарече текста евро-комсомолски, нали? ;-) Пък и аман от евро-скептични текстове в България, не мислиш ли? И то да бяха евро-скептични в обичайнияа смисъл на думата (по-малко данъци за Европа), ами българските евро-скептични текстове са „ама нямаше промяна“, „ама Европа е само за богати“, „ама нямаме пари“ и т.н. знаеш за какво става дума – около днешната (вече е 10 ноември) беше пълно с такива текстове, от комплексирани и болни наистина комунярски мнения. Май съм ги цитирал в началото ;-)
Щото ми е писнало от мрънкалници в обществения живот на България.

Стойчо каза...

... и то от мрънкалници на високи обществени места (дето ги показват по ТВ)

Стойчо каза...

Защото и Комитата е прав – делят ни пълни глупости, а ни обединяват ... песни :-) Па макар и маршове в случая

bsskg каза...

Аз пък тръгнах с интервюто и сега искам да попитам какво трябва да означават думите на Горбачов:

М.ГОРБАЧЕВ: О, нет! Кстати, это я вот услышал в Европе. Ну, оказывается, все так просто, раз-два и все. Боже мой! «Раз-два» началось с того, когда до 1955 года русские правители старались выйти на единую демократическую, денафицированную и прочее-прочее Германию. Не получилось. Другие планы. Ты помнишь, какие планы – и 6 государств, и вообще и эту нацию стереть, и так далее.

И по-точно защо на 6 части? Не е ли била разделена на 4 - Руска, Английска, Америнканска и от последните две - Френска?

Комитата каза...

има една част, подарена на ссср и една част, подарена на полша

Стойчо каза...

Всъщност едни от плановете в Ялта или Потсдам е гласял разделяне на 6 части (те не съвпадат по-късно с окупационните зони). Това е бил един от плановете, както и „нацию стереть“

Кой щеше да им прави Мерцедесите на нашите пръвни хора в тази ситуация – не знам ;-)

Анонимен каза...

И заплющяха тежки словесни шамари, бранещи ненакърнимостта на правотата... Стойчо, еврокомсомолщината няма връзка лично с тебе или с Македония, а е разпространяващо се състояние на възторжено търсене на обединяващи знаци в европейското минало в името на светлото единно европейско бъдеще, кога с повече основания, кога с чиста спекулативност. Проблемът е, че общите елементи на историческите европейски държавни символни системи не са били причина в миналото събиращото да се осъзнава като надделяващо над разделящото. А традициите и модите са били сходни в много по-щирок диапазон - церемониал, военни знамена, униформи и прочие... Например различаването и разпознаването и на германски от руски или австроунгарски хусари от 19 век изисква предварително зазубряне на униформените детайли. Или пък друго проявление на някогашната европейска общност - тази на европейските властващи домове. Британската кралица Виктория е била представител на Хановерската династия, омъжена за член на фамилията Сакс-Кобург-Гота. Германските корени на британското кралско семейство не са били достатъчно основание за предотвратяване на Първата световна война, както и за някаква трайна близост с българския клон на Сакс-Кобург-Гота. Фердинанд Български пък е бил роднина от една страна на Фердинанд Румънски (1914-1927), чиято майка е принцеса от португалския клон на Сакс-Кобург-Гота, и от друга на съпругата му Мария Единбургска от британските Сакс-Кобург-Гота. След брака на югославския крал Александър I Караджорджевич с дъщеря на румънските владетели Фердинанд и Мария през 1922 година роднинските връзки на Балканите станали още по-странно преплетени. Но и това не е всичко. Съпругата на Борис III Йоанна Савойска пък е дъщеря на черногорската принцеса Елена, която е сестра на майката на югославския крал Александър I Караджорджевич. Какви блестящи условия за братски отношения на Балканите е имало в първата половина на 20 век, нали, Стойчо и Комита? А вместо това - войни, бежански вълни, асимилации, революционни движения и заграждения от бодлива тел по границите... Там е бедата, че близостта в различни отношения не е била достатъчно основание за обединение и мирно съ-съществуване в миналото и затова мотивирането на днешната евроинтеграция със съмнителни исторически аргументи не е особено удачно. Не и ако се държи на сериозния поглед към историята. Просто логиката на евроинтеграцията е друга.
Тъй като не зная къде е границата на приемливото в амбициозността за притежателите на този блог, толкова чувствителни към критичността, приемам поражението си под тежестта на стоварващите се шамари... ;-)

АнонименЪ

Стойчо каза...

Да, прав си – точно така е. Това се все неща, които могат да ни обединяват :-) Мисля, че даде наистина добри допълнителни доводи, разширявайки я към Балканите. Напълно съм съгласен.

Стойчо каза...

Виж сега – разликата в доводите ни е, че в едно и също нещо виждаш повод за разделение, в които пък аз виждам повод за обединение (думата обединение не ти се струва евро-комсомолска надявам се, но в момента не мога да намеря друг антоним на раздление).

Например, в последните седмици работих с китайски колеги (за пръв път ми е) и тогава разбрах защо ние сме в обединена Европа и сме част от западния свят. Колегите бяха готини (нямам възражения срещу китайците), но ето там има наистина неща, които ни разделят. Докато едно от общите неща на западния свят е музиката, общите ценности (пак ти звучи евро-комсомолски, но се опитай да го разбереш в нормалния смисъл на думата), общите координатни системи в главите. Не че съвременните китайци не заслужват да се сътрудничи с тях, но там вече водещи поне засега могат да бъдат само финансово-стопански интереси, но не и общата музика.

Та за Балканите – именно общата музика е един от доводите за обединяване. Както ти сам показа - навързани сме като свински черва, и всяко разделение болезнено и най-малкото безсмислено – така че остава пътя към обединението.

Belomore каза...

Стойчо,
къде пък я видя тази обща музика на Балканите (ако не броим поп- такавата)...
Общи елементи, дори мелодии и песни - да, и то много, но чак пък обща музика...

Обща ли е сръбската музика от Косово, в която - и като мелодия, и като диалект, много ясно се четат нишките на българския генезис (някой в Скопие ще го нарече македонски)?
Общи ли са македонските ритуални мелодии с тъпани и зурни (русалийските игри, например), където на места дори има цели пасажи, заети от турски военни маршове)?
Общи ли са песните на преселилите се от Анадола в Гърция караманлии, текстовете на които са на турски?
Или влашките хора са общи?
Или пък циганската музика е обща?

Размиването и сливането в музиката, културата, кухнята и бита въобще, ако щеш, по етническите граници не гради автоматично общност.
Не го прави и фактът на дългогодишното паралелно съвместно съжителство. Акцентирам на думата паралелно.
Бивша Югославия е много добър пример за много неща (и хубави, и лоши - за всекиго преобладава различно)

Всъщност, според мен става дума за друго - за съотношението между реализъм и наивност (маскирана като ентусиазъм, бил той интернационален, европейски или всякакъв). Най-лесното е да хванеш някакъв общ елемент от цялото и да кажеш - ето нещо общо, ура, всички сме братя, давайте жить дружно.
Не става нито толкова лесно, нито толкова бързо, а със сигурност не става насила или пък с директиви, подлежащи на доброволно изпълнение.

Най-страшното е, че у нас, българите, има трайна тенденция откриването на общото да не е повод за осмисляне и трезва преценка, а за бодряшки ентусиазъм, който винаги опира до едно единствено - отказ от собствената идентичност, от собствения интерес, нещо което струи на живи, но нищотворни празнодумни талази от съвременните либерално-космополирани кръгове и псевдодобродетелни дружини.
Докато тук, на същите тези "общи" Балкани, нашите "братя" и съседи винаги приемат общото като егостоично увеличение на своето, но не в добрия смисъл на "и моето, и твоето са наши", а единствено като "щом казваш, че твоето е и мое - ОК, но моето си остава мое".

Тук идва важната роля на реализма и, ако щеш, прагматизма, осъзнаването на необходимата взаимност на отказите от претенциите за лична изключителност, монопол върху който и да било общ елемент.
Подчертавам "взаимност".
За целта е нужна зрялост, а тук сме все още нещо между преждевременно остарели деца и/или инфантилни старци.
Изключение донякъде са само албанците, но да не подхващаме стотната странична тема :)

Illa каза...

Забавно развитие на темата: Le Figaro пише, че за посещението на Меркел в Париж френският армейски хор разучава немския химн. Да, ама го учат от първия куплет ("Deutschland über alles"), пък от 1991 г. този първи куплет не се пее на официални церемонии.
И сега французите се кахърят: ако вземат да го изпеят, дали Меркел няма да се обиди. Представете си, французи ще пеят "Deutschland über alles" и се притесняват дали немският канцлер няма да се обиди!
Пък кой както иска да го тълкува. Всеки си има правото да тълкува нещата според себе си.

Стойчо каза...

Беломоре, я пак прочети какво си написал – именно, обща е, май даваш още допълнителни доказателства за това, които не ги знаех. Например аз се сещам, че слушах турско хоро веднъж – познай на какво хоро приличаше? :-)

Сега, за бодряшкия оптимизъм си прав – така е, но той бодряшкия оптимизъм пречи на каквото и да е начинание. Но със безумното черногледство и мрънкане покрай 10и ноември също не помага.

Просто казвам, че имаме база за събиране :-) Нека македонистите намират базата за разделение :-)

Виж Illa какво написа за френския оркестър :-)

Стойчо каза...

„Тук идва важната роля на реализма и, ако щеш, прагматизма, осъзнаването на необходимата взаимност на отказите от претенциите за лична изключителност, монопол върху който и да било общ елемент.“ подписвам се и аз под тези думи

Belomore каза...

Бе, не е обща, ама нейсе - и това отича у бирената ряка.

Общият свързочник да му мисли! :)

Стойчо каза...

Е, остана наистина схоластичната част от спора – когато една музика е еднаква или подобна на две различни места тя обща ли е или не за двете места:–) Навит ли са на тази формулировка на бирената река?

Стойчо каза...

Хора, отдавна не бях писал постинг с почти 60 коментара! Съвсем сериозно ви благодаря и заплашвам, че отново ще го правя ;-)

Анонимен каза...

Стойчо, да, ама не, както казваше един популярен тръбач на псевдодемократичните промени у нас. Точно в това е проблемът според мен - в превръщането на откъснати от цялостния им исторически контекст и функции части от миналото в поводи за политически настроения, действия и процеси днес. Получава се нещо подобно на пропагандата от тоталитарното комунистическо време, според която основите на българо-съветската вековна дружба били положени още в 10 век чрез съвместните българо-руски действия против Византия, при което се пропускаше незначителният детайл, че киевските войски на Светослав първоначално са се появили на българска територия в хода на руско-византийски антибългарски съюз, при разгръщането на който североизточната част на България с основните й държавни центрове бива окупирана от руски сили... Съгласен съм с Бело море - сходните и общите елементи не означават непременно сходност и общност и на цялостите, а построената на такава база пропаганда е съмнителна, ако не и вредна. Понякога нещата отиват още по-далеч - общото дори не се възприема като общо и започва да служи на разделението. "Ясен месец" е показателен пример как една популярна в многоетничната османска среда мелодия преспокойно може да бъде заета при създаването на успешен националистически антиосмански химн, който надживява и създатели, и исторически епохи без оглед на произхода и паралелите извън българската традиция... Край на схоластиката. :-)

АнонименЪ

П. п. Благодаря на Illa за вмъкването!

Стойчо каза...

Ти как се отнасяш към бирата? Че мисля и китайска музика да ви пусна?

Стойчо каза...

Я сега помислете – Германия и Франция се обединиха, та някакви си пикливи смешни Балкани? То, че има антични македонци - има ;-)

Belomore каза...

Ааа, не - заборави за китайска музика, твърдо пас съм!

Въобще не съм убеден, че аналогията с Франция и Германия е уместна и приложима, поне не все още. А и мащабът не е решаващ в случая. По твоята логика Кавказ трябва да е най-лесното място за обединяване.
Най-най-най-просто казано (не се захващайте, осъзнавам неточността на опростения израз), при Германия и Франция ситуацията отдавна е пито-платено, сметката е връчена и не се оспорва, а тук доскоро още имаше и още има сметки за уреждане.

За сведение ще ти припомня, че преди 11 г., когато за 80 г. от Armistice Day Ширак покани Шрьодер да дойде в Париж заедно с кралицата, тов. Герхард деликатно отклони любезната покана, защото не бил сигурен дали не е още "твърде рано".
Забележи - твърде рано, 80 г. по-късно!!!
Вчера явно вече не беше "рано" и това е много добре.

Когато преди време разказвах на един познат испанец некои аспекти на балканските любови и кланета, той се хвана за главата и каза "Боже, всичко това е толкова скорошно..."
При условие, че идваше от сринатата през Гражданската война Барселона (повтарям - Гражданската, не каталоно-кастилската при всичките й регионални елементи).

Тук още ври и кипи, но не е сигурно дали е гозбата на братството и jединството.

В това отношение, трябва да отбележим, че ние, българите, донякъде сме в благоприятна позиция - нашите болки, колкото и тежки да са раните, вече отшумяват, но на други още им е твърде прясно.

Стойчо каза...

Е, не съм казал, че е лесно:) забеляза ли марша, от който е произлязла Шуми Марица. Не е лесно, в никой случай, но не е невъзможно :)

И като начало бих предложил да изчезне големия брат от Кавказ – очевидно не се справя (вече няколко века), ама айде верно да не разводняваме със странични теми ;-)

Китайската музика няма да ти избяга ;-)

Пламен каза...

Бре каква дълга дискусия се е завъдила...

Schingderassa,
Bumderassasa!

А сега в малко друга посока - Мазурката на Домбровски, химн на Полша (първоначелно марш на полските легиони на Наполеон), преработена в словашката песен Хей, Словаци от Самуел Томашик става химн на движението Сокол и панславяски химн, а по-късно и хим на Югославия като Хей, словени

Малко Уики по темата

Стойчо каза...

Благодаря за допълнението, Пламене!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)