петък, ноември 13, 2009

Значи, искате да живеете при социализма?

Ние започнахме с ликвидацията. Ние разбихме нашето селско стопанство на толкова хиляди, милиони парчета, че сега няма сила, която да ги събере, да ги консолидира. И сега се чудим защо нашето земеделие е неефективно. Ние започнахме противно на науката и практиката с реституцията. Създадохме една рентиерска класа.
...
И тя (приватизацията) беше направена по един порочен начин. Събраха се ресурсите в определен кръг – десет, двайсет или колкото са – фондове. Идеята за масова приватизация, приватизация, при която хората, създателите на благата, казано банално, в десетилетията преди това да получат реално частица от създаденото от тях – тази идея не се състоя.
...
Има много позитивни изводи, които трябва да направим. Но при всичките тези политически, дипломатически и други позитивни изводи трябва да признаем, че хората в огромната си част 80-90 процента, виждам, че при младите е по-малък процентът, имат усещането за несправедлив социален характер на прехода. (агент Гоце за прехода, под прикритие като български президент)


Един материал за "старите, но златни" години на социализма. Цените вече почти съм ги забравил, така че ако помогнете с уточняването им, ще съм ви благодарен.



Писна ми от мрънкачи, включително нелепият Гоце, които ми обясняват колко хубаво се живеело при социализма, как хубаво се пълнел корема и колко евтино било по морето. То това не е съвсем лъжа, само че в съвсем друг смисъл — когато човек е млад/малък, може да се чувства щастлив дори когато гони биволите по баирите около родното си село.

Съвсем друго е, ако по времето на социализма се опиташ да бъдеш самостоятелна личност, да живееш прилично, да изкарваш пари и да се чувстваш полезен на обществото.

Първо, да уточним — по онова време имаше социализъм и социализъм. Аз съм роден през 1969-та, и мога да разделя усещанията си от социализма на две части - до 1981-ва (1.0) и след това. Тъй като мина много време, хората основно си спомнят социализма след 81-ва (2.0), а той тогава вече имаше и някои човешки черти — беше достатъчно прогнил, доста по-либерален, с наченки на пазарни отношения и по-шарен от класическата си версия.

Класическият социализъм, без никакви "извращения" и кръпки, беше горд със себе си и  беше по времето на Леонид Брежнев — тогава режимът не се чувстваше задължен да търси подкрепа в хората, да си играе на развенчаване на митове, нито пък да се опитва чрез хитроумни схеми - "стопанска сметка", кооперации, работа "на акорд", разрешителни за занаятчии и т.н., да подобрява икономическото си състояние чрез експлоатация на предприемчивостта на гражданина. НЕСВЪРЗАНОСТТА на доходите с приноса на индивида беше основен икономически принцип, който всячески се подчертаваше.

Та значи, по времето на Брежнев нямаше никакви законни (дори хипотетично) начини да се изкарват повече пари от порцийката, отсипана ти от държавата. Всички бизнес схеми (например публична продажба на домашно произведени дантели или буркани със сладко) минаваха за "нетрудови доходи" , "спекула", "незаконна търговия" и можеха да бъдат конфискувани от народната милиция, а съответният "несъзнателен елемент" (човешко същество, което не разсъждава по единствено верните партийни критерии, не се задоволява с отсипаното в паничката и се опитва да припечели нещо допълнително) санкциониран и дори вкаран в затвора, ако е по-амбициозен. Частното предприемачество просто беше напълно забранено. Затова и на кражбите не се гледаше с лошо око, ако се краде от частни лица (виж "Опасен чар") — щом имаш какво да ти откраднат у дома, значи не ти е чиста работата, нали така. Социалистическата собственост беше най-висшата форма на собственост, а да гепиш от държавата се смяташе за най-тежко престъпление и през 60-те години са го наказвали с най-жестоки присъди.

Да започнем симулацията. Ето, вие сте 24-26 годишен студент, който не е родом от София и ви предстои дипломиране. Какво ви очаква от тук нататък.

С голяма вероятност ще можете да си намерите работа "по специалността" — все някой от мастодонтите на социалистическата икономика ще ви вземе на работа. Започвате със 120 лева (бюджетът за инженери е константа, а инженери — много) - заплата на току-що завършил висшист, т.нар. "млад специалист". Заплатата расте със стажа, т.е. на около 5 години ви я вдигат с около 10-15%. Ако имате много късмет и слушкате, се дореждате до т.нар. "премиални", които се дават на отлични служители, с формално изпълнен или преизпълнен план (имитация на отчетност за имитация на работа), с безупречна репутация в очите на Партията, и без отсъствия от заниманията по политпросвета и от "доброволните" бригади и манифестации. Но като млад специалист, това е малко невероятно да ви се случи, трябва все пак да станете поне малко по-старо куче, за да ви досипват кокалчета.

Разбира се, такива са условията, ако човек иска да живее като (гнил) технически интелигент, да живее уседнало и да се занимава с умствен труд. Иначе за повече пари можеше да се стане заварчик, тролейджия, автомонтьор, строител на национален обект, да се да замине като дървосекач в Коми или бачкатор по арабските и африканските страни. Медиците в Либия са точно от тоя контингент, който от хубавия социализъм избяга в пустинята да изкара по някой потен долар, и да поживее с екстрите на социалистическия арабски режим, включително и с правосъдието му.

Нарочно не споменавам хуманитарните специалности — това бяха много желани специалности, запазени за определени категории млади хора, които започваха професионалния си живот с компромис и цял живот се учеха да правят компромиси със съвестта и с таланта си. Както сега се вижда от докладите на комисията по досиетата — голяма част от тях са взели и решението да сложат пагони и да разменят приятелствата си срещу пари и кариера.  Веднъж поддали, българските писатели, журналистите  в централни медии, скулпторите и "ангажираните" певци си живееха живота по вили, почивни станции, командировки, творчески домове и на срещи с почитатели.

Хлябът наистина е по 26 и 34 стотинки защото е субсидиран от държавата (и затова хората си хранят прасетата и кокошките с него), прясното мляко е 36 стотинки, киселото — 23. Боза половин литър е 12 стотинки. В магазина има два вида салам, луканката няма какво да я гледате (12-16 лв килото), един вид кисело мляко, един вид прясно мляко, 1 вид захар,  1 вид халва, 1 вид локум, 1 вид бира (с парцали), 1 вид лимонада (или оранжада, с парцали), 1 вид полусухо вино, 2 вида кашкавал, 1 вид нетраен колбас (Камчия или хамбургски), 1 вид кремвирши, обикновени бисквити, детски закуски, ориз, хляб, произведен в последните 3 дни (може и днес да е произведен, но е голяма рядкост, хлябът (заводски) обикновено е нормално твърд, т.е. може да се реже на филийки 1см, доста рядко е мек и топъл) два вида български шоколад, два вида български шоколадови бонбони (черноморец и фини млечни), два вида вафли (обикновени и боровец). Разбира се, в случая става дума за доста добре зареден супермаркет в София. Не навсякъде има супермаркети и такова разнообразие. Обикновено хлябът се купува от магазин за хляб, месото от магазин за месо, млякото — от магазин за мляко. В провинцията положението е доста по-зле. Хората идват с влака да си пазаруват от София. Като излязат дините на пазара, с дневната си надница може да си купите 1 по-голяма диня. Ако правиш ученически/студентски рожден ден у дома - не ти мърдат 2-3 дена обиколки по магазините (майонеза, салам, франзели, безалкохолно, торта и т.н. - никога не се продават на едно място, камо ли в квартала, отделно грах, краставички, кремвирши и картофи за руската салата).

В плодзеленчуците през зимата се продават туршия и зеленчукови консерви, пресни зеленчуци през зимата въобще няма. Първите пресни салати излизат през март и то чак през 80-те, когато се появиха повечко парници. Луксозни (трудно откриваеми, но все пак достъпни с левове) стоки са — кока колата (1 лв за литър), пепси колата, руската водка, коняк "Плиска", лещата, фасулът, маслините, изварата, пресният хляб, ръженият хляб, хайвер, подправките, маргаринът, кафето на зърна, франзелите, агнешкото, телешкото, пъстървата, шуменското, сухото вино, шипков мармалад, вафли морени, орехи, пъстърма и всякакви филета, шунки и сухи колбаси, цветно зеле, сирене дунавия, албански портокалов сироп, дамски превръзки, безалкохолни напитки, кожени обувки, кожени дрехи, бяла халва, бутилирана минерална вода. Често липсващи са (изискват презапасяване) - олио, швепс, фотографски филми, сухи супи и бульони, салфетки, тоалетна хартия, опаковъчна хартия, крема сирене, сиропи. Имаше магазинчета, където например само мелеха кафе. Мляно май не се предлагаше. Във всички тези категории обикновено имаше само по един продукт.

Нали си носите торбичка? Защото ако не си носите, трябва да оставите всичко обратно на щанда. Никъде не предлагат никакъв амбалаж, освен традиционната кафява амбалажна хартия с която се завива всичко - от салама и рибата до бельото, тетрадките и колетите.

Има и една категория продукти, които въобще (или почти) не се продават по магазините, а циркулират само по пазарите и по домашните схеми на бурканената икономика - от селото към града - люти чушки, някои видове туршии, сушени чушки, компоти, сладка, домашна лютеница (да не се бърка с продукта, който се появяваше по магазините), консервирани пилета, консервирано месо, консервирани печени чушки, лозови листа, доматено пюре, грозде, круши, дюли, смокини, вино, ракия и т.н., а от града към селото пътуват - месо, лекарства, безалкохолни, всякакви домашни потреби и уреди,  дрехи, електроника и др. (Луканката е вид валута - спомнете си "Оркестър без име")

Живеещите в София са привилигеровани, защото има магазини, където съответната стока се продава почти целогодишно (е, тя се появява инцидентно и на други места, но не може да се прогнозира кога и къде). Например фотографски филми ORWO можеш да си купиш почти винаги от щанда в ЦУМ или от магазинчето до Американското посолство (сега център "Сервантес"). Консерви с пушена скумрия имаше в един рибен магазин на ул "Витошка", минерална вода "Горна баня" в пластмасови бутилки — в Халите, франзели — в хлебарницата на "Графа", фъстъци - на "Графа", по-близо до канала. Ако ти се яде пица - отиваш срещу ВИТИЗ (НАТФИЗ) и на още 2-3 места, ако ти се пие натурален сок — в една сладкарница до "Дондуков" само на една спирка от нашето училище. Ако си любител на техниката — "Млад техник" на бул. "Георги Димитров" ("Мария Луиза") те очаква. Пуканки винаги има на "Орлов мост".  Разтворимо какао на пакетчета продаваха в магазинчето на хотел "Хемус". София, ей, столица — колко много неща има там!

Книжният пазар беше много лесен за следене, защото в месеца излизаше максимум по една книга, която си заслужаваше. Аз с моите ученически бюджети можех да си я позволя. Разбира се, това не гарантираше, че ще я имам - трябва да попадна на точната книжарница в точния момент. До ден днешен си спомням как уцелих в книжарницата на паметника "Левски" два тома на Карл Май. Само след 20 минути на опашката бяха мои! 

Съвсем нормално е, за да откриете всички търсени стоки (от гореизброените), да се наложи да обиколите всички магазини в квартала, защото ту има нещо, ту изчезва. Магазините работят до 7 вечерта и в събота до обяд.

Свръхлуксозни стоки (само на черния пазар, в Кореком и безбожно скъпи) бяха следните — чуждите марки уиски и всякакъв чужд алкохол и чужда бира, чужди цигари, чипс (българският не ставаше за ядене, капеше олио от него), нескафе, аерошоколад, ядки, портокалов сок, сухо мляко, какао и въобще всякакви натурални сокове, ароматизирани сапуни, шоколадови яйца, тоблерони, чужда козметика (унгарска или полска например!), пресните плодове и зеленчуци извън сезона, банани, портокали, мандарини (продават се само седмица-две около Нова Година, само до 2кг на човек на опашката), шарени дрехи, дънки и джинси, хубави обувки, дамски чорапогащи, маратонки, бански костюми и специализирани спортни стоки, всякаква портативна електроника, книги на чужди езици. Разбира се, всякакви диетични и здравословни храни попадат също тук. Недай си боже да страдаш от някоя болест, изискваща по-специална диета - хепатит или диабет, например.

Много от мечтаните стоки се продават само в "Кореком " - магазини, където може да се пазарува с чужда валута. В социализъм 1.0 дори нямаш право дори да видиш валутата в ръката си. Работил си в чужбина, превеждат ти парите по сметка в България (няма не искам), част от тях ти ги прехвърлят по официалния курс в лева (няма не искам), а част ти остават в долари. Като решиш да изтеглиш пари, получаваш хартийки, които се казват "бонове" и с тях можеш да пазаруваш шоколадови яйца, дънки и уиски от "Кореком". Няма да ти върнат ресто, но може да ти дадат дъвки или бонбонки тик-так до кръглата сума. Ако си с връзки и докажеш, че ще пътуваш "на запад", например в Турция, ще ти дадат да си изтеглиш част от валутатат в долари, разбира се в зависимост от държавата и предполагаемия срок на престоя ти там.  В социализъм 2.0 вече всеки можеше да пазарува от "Кореком" с долари, за които дори не се искаше документ за произход.

Огледайте гардероба си. Социалистическата текстилна индустрия произвежда само дрехи в черно, тъмносиньо, кафяво, бозаво, бяло и сиво. Далеч не във всички комбинации (например продават само един цвят пуловери или панталони), затова някои като Радан си варят дрехите, за да им придадат цвят, непроизвеждан в България, а някои като сестра ми ги топят в белина, за да избелеят. Аз имах едни бели ризи в гимназията, които се боядисаха в нежен гълъбовосин цвят при едно пране и след това бях изключително горд и вървежен. Продават се български дънки "Панака" и "Рила", произведени с възможно най-евтините дънкови платове. Искаш да изглеждаш елегантно — докопай някоя дрешка за износ, или се моли баба ти да има вкус и да плете хубави и модерни пуловери и ръкавици.

Слуша ли ви се музика? Купете си радио "ВЕФ" за  20-тина лева, ако имате късмет, ще чувате по 5-10 западни песни седмично на него. През останалото време - българска и съветска естрада, народна музика, партийна публицистика, нивото на река Дунав в сантиметри. Ама къде е западната музика? Първо, на западната музика не се гледа с добро око, затова в най-добрите случаи (в радиото и в телевизията и в дискотеките) тя се дозира внимателно (например на около 10% от общия обем), в специални предавания късно вечер, второ — в България такава музика може да се намира само "с връзки", или на черния пазар. Един стар албум на Iron Maiden на грамофонна плоча може да се закупи за 15 лева. Познавам човека. Ако щеш. Тук работи първообразът на социалната мрежа — ако познаваш правилните хора и имаш какво да предложиш насреща, можеш само за година-две с упорит труд да се снабдиш с внушителна фонотека със цели 100-тина албума на твои касети, които собственоръчно си презаписал.

На пазара могат да се купят сравтително евтино (30-40 лева) грамофони "Респром" (български) и, полски касетофони Unitra (макар че те май бяха дефицитни). Поправка: Благодаря на Ангел Грънчаров и на Димитър от коментарите, които ми припомнят, че всъщност цените на електрониката бяха около 10 пъти по-големи. По времето на социализъм 2.0 в магазина режимът се е либерализирал дотолкова, че легално се продава двукасетъчен касетофон Sharp за 1500 лева, както и празни касетки.

Гледа ти се телевизия. Имаш избор между Първа програма (от 10 до 12 и от 17 до 24 часа) и Втора програма (от 19 до 23 часа). Телевизонната продукция е твърде скъпа, затова телевизията излъчва тестов сигнал, когато няма програма. В петък вечер - руски филм и новини на руски. Обикновено върви соц сериал или тъп филм ("Филмът хубав ли е или съветски?"). Западните филми се неутрализират със съветски такива - да речем, ако има братя Маркс по втора, по първа ще дават някоя от любимите съветски комедии. Или пък ще ги пуснат навръх Великден, за да не бяга младежта по църквите. Иначе със седмици може да няма нищо свястно за гледане. Новините се състоят от преизпълнен план, строителство на заводи, прибиране на реколтата, борбата за мир и поплъзновенията на американския империализъм. И разбира се, около програмата на първия държавен и партиен ръководител.

Цветната телевизия е лукс, чак до 1989г (помня как сержантите и офицерите в Нова Загора се редяха по цяла нощ за телевизори "Велико Търново", а в София опашките бяха за "София 81", клонинг на Филипс), а старичък Sharp или NEC си беше направо изискан лукс.

Пушач ли си? Имаш избор между "БТ", "Стюардеса", "Слънце", "Родопи", "Арда". Някои от тях дори в кутия. БТ-кутия струва около 50 стотинки. На черния пазар може да се намери Marlboro, Kent и Rothmans по около 3 лева кутията.

Ходи ти се на море? Имаш три избора - къмпинг ( около 4,10лв на вечер за двама с палатка и кола в претъпкани къмпинги, повечето без топла вода, безкрайни опашки по магазините или скъпи кебапчета в бира-скарата. Гледай да си набавиш отнякъде къмпинг оборудване от Чехия и ГДР, в България съвременно такова не се продава), почивна станция (около 30-40 лева на седмица, строго разписание на времето - закуска рано сутрин, обяд по точно определено време и вечеря сравнително рано, има предвидени и "културномасови мероприятия". Има топла вода. Вратата се заключва след 12 часа) и на квартира (наемаш стая и от там нататък се грижиш сам за себе си, топлата вода не е гарантирана). Планираш почивката си поне няколко месеца преди това — отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат (не е задължително обаче, зависи от работодателя).

Ако си студент или ученик, не ти мърда лятната и есенната "доброволни" бригада. Отделяш по месец от времето си, за да събираш реколтата, защото в опустелите села няма достатъчно работна ръка. И така, всяка година до дипломирането.

Сметка в ресторант през 80-те години за 1 човек се движи между 5-10 лева. По ресторантите има следното меню:

"Кюфтетакебапчетакърначетапържоламешанаскарасалатадоматикраставицимешанашопскапържени картофи", което ще ви изрецитира сервитьорът с бяла риза и мазен панталон, като разбира се, някои неща може да са свършили. Шкембето (извън изчезващите шкембеджийници), дробчетата, наденичките, гювечетата, рибата и постните манджи са лукс, който ще се появи масово чак след 90-та година. През 70-те години в Златни пясъци, три коли компания изядохме всички порции от всичко, което беше останало в ресторант "Емона" в ранния следобед. Останахме леко гладни (щом и аз на много невръстна възраст го усетих), но пак си беше късмет - можеше да не е останало нищо.

Обаче май започнах не откъдето трябва — ако си студент от провинцията, без дебели връзки, забрави да останеш в София. Първо, софийското жителство е ценна привилегия, която се взима както в момента се взима американско гражданство - или с брак (какво морално време беше!), или с упражняване на дефицитна професия (тролейбусен шофьор или металург в Кремиковци например) или ако те искат в някоя национална институция или учебно заведение (т.е. трябват способности и яки връзки, като първото не е предимство и не е задължително).

Ако си женен и жена ти също е от провинцията и нямате връзки — е, не мога да ви мисля. Защото щом сте получили прекрасното и безплатно социалистическо образование, значи сте се съгласили да заминете "по разпределение" — там, където анонимни чиновници ще решат, че родината има нужда от вас — ако сте учител, може да ви пратят в някое родопско село, ако сте инженер, чакат ви великите строежи на социализма (в Радомир, Девня или Ботевград например), ако сте завършили английска филология - в малките български градчета имат нужда от учители по английски език, а и другарите със сивите костюми ви водят на отчет. Избор нямате — това е лотария, в която някои участват с предварително печеливши билетчета, а вие — както дойде. Известен проблем се получава, защото жена ви също я разпределят според нуждите на индустрията и обществото, а не според вашите семейни нужди. Дори да имате пари, невъзможно е един от двамата да не работи, ако няма сериозна здравословна причина за това. При социализма всички имат правото И ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да работят. Милицията (т.е. полицията) обикаляше по заведенията през деня и проверяваше кой къде работи. Ако те гепят, че не си на работа, или пък нямаш работа, лошо ти се пише. Мой роднина работеше като "отговорник по комунистическото възпитание" в Университета, и се хвалеше с оправдателен документ, с който милицията не го закачаше по кафенетата.

Ето, аз се отплеснах, умилен от времето, когато всеки имаше работа — независимо каква. Ако и двамата работите в София - но единият на гара "Искър" а другият — в "Надежда", може да се смятате за големи късметлии. Моите родители работеха на смени и далеч от дома почти през цялото ми детство, така че първите 5 години от живота си съм прекарал при баба на село.

Извън София любимата професия може да се упражнява обикновено само в едно предприятие, където трябва да се излежи съответния "стаж", така че евентуален скандал с работодателя може да доведе до промяна на цялата ви съдба. Колко свободно, сигурно и весело се живееше тогава, нали? Спречкване с партийния ръководител може да компрометира цялата ви кариера, независимо къде в България (партийното досие ви следва по петите на всяко работно място).

Къде да се живее? Не гледайте на панелките с презрение. Огромен късмет е да се доредите до панелка по времето на социализъма. За жилище се чакаше "ред" и обикновено жилището се получаваше "по ведомствена линия". Къде, кога и с какъв размер жилище ще получиш, решава твоят началник на работното място. Получаваш ключовете и стискаш палци да не е нещо отчайващо. Семейството на моя позната получи жилище по реда си, в "Овча Купел" 2, чак след 90-та година, дотогава четиричленното им семейство (баща ѝ беше висш служител на БНБ) обитаваше 2-стайна панелка в "Красна поляна". Общо им се събираше около 20 години чакане. Други познати получиха апартамент в "Младост 4". Блокът беше забучен насред голото поле, а наоколо имаше непроходима кал, която дълго чистих от обувките си щом се добрах след гостито на спирката на автобуса.

Не се мусете на димящия и трещящ градски и междуградски транспорт. Не губете съзнание от жегата и миризмата на дизел в чавдарките. Това ще ви е основния превоз през следващите 5-10 години. Личната кола по времето на социализма е лукс, за който трябва също да се чака (10 години за "Лада", например). Ладата струваше към 5-6000 (или май 8 000?) лева в класическия социализъм. Колите на старо са по-скъпи от новите, досещате се защо.

Ще хващаш такси, защото вали ужасен дъжд, късно е, а рейсът никакъв го няма? На улицата е мисия невъзможна - но все пак гледай внимателно такситата - ако свети една червена лампичка, а не две, значи в таксито има място за още пътници и може да те хвърли до "Младост", ама преди това трябва да остави човека в "Хаджи Димитър". Ако видиш зелена лампичка и таксито ти спре - считай, че си спечелил от лотарията, макар че технически това е една лотария в която късмет е да си платиш — доста скъпичко при това, а не да ти платят. Фирмата е само една (тел. 142) и такситата са около 20 пъти по-малко от сега. Затова пък улиците са сигурни. С тая крачка максимум за 2 часа си у дома.

Почти не използвах морални и нравствени аргументи в полза на позицията си, но нали и на опонентите аргументите са свързани главно с пълненето на корема, сигурността, морето и гордостта с предприятията и текезесетата. А можеше например да спомена, че социалистическото понятие за празник беше да строят целия екип на  предприятието/учебното заведение на "доброволна" манифестация и всички заедно да маршируват и да викат "Слава на БКП, слава, слава, слава" "БКП, КПСС, вечна дружба" и прочее лозунги, които превръщат човека в маймуна и да разнасят огромни и тежки портрети на основателите на марксизма-ленинизма и техните ученици в България. По-лесно беше да се избяга от работа и от училище, отколкото от манифестация.

Спомням си как в 7-ми клас изкарах цял ден на улицата с едно тънко якенце на 24 май, под унищожителен дъжд и в убийствен студ с цялото училище и никой не посмя дори да си помисли да си тръгне. Като мокри кокошки изчакахме реда си пред трибуната, изревахме пред старците каквото ни беше наредено и буквално се разбягахме след това. Под дъжда и в студа имаше и съвсем малки деца - в 1-ви и във втори клас. (по снимките ще ги познаете по сините връзки). Хуманен строй, който се грижеше за децата и родители, които мечтаят същата грижа да се върне.

И още, и още, и още.... Още ли ви се живее при социализма?

PS. Два допълнителни ценни източника за живота по време на комунизма — "Задочните репортажи" на Георги Марков и  блогът "За прехода" на пловдивчанина Евгени Тодоров.

175 коментара:

Emil A. Georgiev каза...

Коце, поздрав за добрия текст! Макар и лично да си спомням само социализъм 2.0, четейки за версията му 1.0 в текста ти, се сещах за всичко онова, което съм чувал и от други, но поединично.
Сложих материала ти във Facebook, за да могат повечето ми приятели родени след 1980-а да се пообразоват.

RoujkaBG каза...

Струва ми се, че хората не жалят за социализма, а по-скоро жалба по младост...Дано не греша :)

ГошУ каза...

Комита, не е само Гоце с такива приказки. Давам ти пример:

Аз много се дразня,като ми кажат:"Как може зимата да ядеш сладолед!"
Абе шунди смотани, как "Как?", като преди '89 съм чакал Май месец, за да може баща ми с връзки да вземе от захарния...

Докато не измрем всички, родени до 89г. все ще има рамантици на тема "По Бай Тошово Време...!"

Ангел Грънчаров каза...

Поздравления за обстоятелствения, прецизен и точен анализ! Забелязах само една фактическа неточност: транзистор ВЕФ не струваше 20 лева, а поне, доколкото си спомням, 120, сигурно си изпуснал единицата.

Да вметна и това: източник за оня период е и моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), която не знам защо си пропуснал; мисля ти я подарих; а може би точно затова си я изпуснал, знам ли?! Българи сме все пак :-)

Стойчо каза...

Софийско жителство се даваше и след 10 години работа в Софсторй (10г важеше и за металурзите в Кремиковци тролейбусните шофьори, за да вземат жителство). Имах някакъв досег с хора и то трите бранша и едва ли някой от читателите си представя какво изискват тези професии от упражняващите ги.

Даже и да си софиянец, за да те разпределят в София също беше обект на връзки – баща ми след дипломиране е изкарал 12 (дванайсет години) по рудниците по разпределение преди да се върне в София. Но пък млад, енергичен, работи му се – пък и се запознава с майка ми междувременно :-)

Стойчо каза...

Израза „дадоха ми апартамент“ помните ли? „Пуснаха олио“?

Хахаха, а когато „пускаха тоалетна хартия“ на Граф Игнатиев?

И още една добавка, а може и да е наблюдение: Социализъм 2.0 беше една идея по-„рехав“ (имаше цветно детско списание Дъга с 12 бр./годишно :-)), но тогава (след 1981г, а след 1984г -съвсем осезаеамо) започна и сериозния дефицит на стоки, купувани с левове

Поздравявам те, че не казваш нищо за свободата на словото – наистина тези, които носталгират по бай Тошо и соц-а едва ли ще разберат доводи с абстрактни за тях понятия

Спомням си, че винаги съм се чувствал горд в редките случаи, когато от гости при баба ми се прибирахме с такси (в двата противоположни края на София живеехме). Иначе - с трамвайчето, после пеша през центъра и после пак с рейсчето.

На тия дето тосталгират за тогава предлагам да им се „пуска тоалетна хартия“ веднъж месечно (все пак трябва да сме хуманни, нали, че може и веднъж на тримесечия (ако са си изпълнили плана ;-)

Ангел Грънчаров каза...

Стойчо, моля те, за какво "пускане на тоалетна хартия", човече, говориш?! Моля ти се много, в София може и да сте виждали тоалетна хартия, но в останалата част на България такова чудо изобщо нямаше! И повечето от хората даже и не бяха виждали таолетна хартия и си бършеха задните части след визита у нужниците с вестници, с листа на тикви и на други по-широколистни растения, с каквото друго намерят, тъй беше...

Аз затуй предлагам тия, дето обичат твърде много социализъма, да си обършат веднъж задника с листи на тиква или с листа на коприва (щото и листата на тиквата парят почти като тия на копривата!) за да видят какво е, и после да говорят колко хубаво се било живеело при социализма...

Димитър каза...

ВЕФ-овете бяха 96лв., не 20. Стереокасетофон Хитачи беше 300 долара в Кореком.

Хесапов каза...

Светлото пиво беше 18 стотинки, но беше само то и не ставаше за пиене. Магнетофон ухер - 400лв...
Ако се напъна още ще се сетя за разни народни цени и заплати, но има ли смисъл?
Единственото хубаво на "социълизъмъ" беше, че тогава бях млад с всичките екстри на възрастта. Тук ще подкрепя РужкаБГ, наистина повечето от тези, които се сополивят за миналото жалят за отишлата си младост, а с нея и възможностите на младите години...
Иначе Комита, текстът ти е хубав и емоционален, за което те поздравявам...
Аз лично не бих искал да се връща онази простотия в която живяхме, въпреки, хубавите неща, които си създавахме, благодарение на това, че растяхме безотговорни, повърхностни, изолирани и нищо не знаещи за големия свят...
...имаше един виц за абсурда, в който някой си прескочил тезгяха на кореком и поискал политическо убежище...
...Трудно ми е да обясня на дъщеря си разните глупости, които бяха около нас и с които бяхме свикнали...
...Ще призная, че се сещам и за хубави неща на онова време, но бяха малко...
Поздрави!

gezatop каза...

За цигарите в края на 80-те: Арда беше 0.60лв, изпуснал си Феникс и Фемина/в последните години/ - съответно 0.90лв и 0.95лв, БТ беше 1.05лв или 1.1лв лева за варианта кутия.

Марин каза...

Тоалетна хартия в по-големи количества се продаваше по време на социализъм 2.0 на 1 (едно) място в София - в представителен магазин на единствения български производител Белово. Хората от провинцията се редяха на опашки с часове.
За качеството на тоалетната хартия имаше един прекрасен виц:
Американските самолети много често им се прекършват крилата, Пентагонът обявява награда за техническо решение на проблема. Инж. Ганев се явява и предлага авангардно решение - в критичните места да се продупчат крилата. Решението работи, американците са потресени и питат инж. Ганев как е достигнал до това решение. Ганев отговаря - Ами тоалетната хартия никога не се къса там където е перфорирана.

Стойчо каза...

Жигулата ни е струвала малко над 6000 лв, когато са я купили. По това време баща ми е взимал малко към 150 лв заплата. Все едно днес да взимаш 1500лв и да си купиш Лада за 60 хиляди. И това – след чакане няколко години. Социализъм 1.0

Когато дълги години след това баща ми я продаде - пак я продаде за 6000 лв – май 12 години по-късно, когато беше Социализъм 2.0, но много преди 1989г

После разбрах, че са я откраднали тази кола и към 1989г вече нямаше следи от нея.

А като говориш за сигурност – баба ми я обираха веднъж на две години - буркани, черги, крушки, нафта

Павел Борисов Николов каза...

Като плаче Гоцето за селското стопанство, ще го водя на моето село. Там земите ги взеха две частни компании, незасято местенце няма, а тази година добивът им от пшеница беше толкова, колкото някогашното мърляво социалистическо ТКЗС не можеше да изкара за три години, взети заедно.
Иначе, поздрав за материала.

стефан каза...

поздравления!!! Този текст ТРЯБВА да бъде включен като урок в учебниците по история на сегашните и бъдещите ученици!!!

Търновец каза...

Аз си спомням, че бирата се проверяваше с надигане и обръщане на дъното. Обикновено тогава се вдигаха едни парцали и размътваха (уж) кехлибарената течност...

Пропуснал си голямото крадене и лъжене. На всички нива. "Да обичаш на инат" също е задължителен за гледане филм...

Баща ми така напусна рано-рано великата ни Хай-тек промишленост. Като млад инженер с диплома от чужбина и поназнайващ езици го бяха турнали началник отдел "Пласмент"... После ми е разкавал, че преди да напусне по собствено желание(някъде 1985) не е можел да спи нощем. Пращане на фалшиви документи за износ до Русия и теглене на пари въз основа на тях от Външно-търговска банка за заплатите на предприятието. Лъжене на руснаците, че композициите с техниката ги нямало, защото вероятно са се загубили нейде из тайгата, а те дефакто изобщо не са минавали Дунав мост... и какви ли не други шмекерии и простотии, които са го карали да прави свише са му дошли прекалено много явно.

Стойчо каза...

Като заговорихме zа филми: даже такъв невинен детски филм като „Войната на таралежите“ го показва: дънките, дъвките, стъклото на ФОРДА!!!, гаража с връзки (нямало било корупция). И това е при условие, че режисьорката на филма в никой случай не може да бъде обвинена с отрицателно отношение към социализма (все пак се казва Гръбчева, нали)

Сега ще дойдат и ще ми начукат канчето, че не разбирам от изкуство ;-)

Анонимен каза...

Когато четях статията, не предполагах, че толкова много години са минали, Комита... Много добре си анализирал "светлото общество". Специално аз съм израстнала в курортно селище, майка ми работеше в търговията, та съм доста разглезена, откъм мечтаните дрехи и лакомства. Спомням си когато дойдеха полските "панета", с какво настървение ги преследваха за крем "Нивея" и парфюма "Бич може", а за сапуните "Рексона" да не говоря... Моята комшиика работеше като камериерка, та и подарили едни пластмасови сандали - лилави. Бяха и малки и аз намазах, даде ги на мен... Как се гордеех с това, а колко ми завиждаха, да не казвам. Ами за найлоновите чорапи? Тях до виц ги бяха докарали...;) Та и оттогава остана една приказка: "Албена, Албена, оголи задника на дервена!" Даваха се много неща... за една "западна" дранкулка...;-)
Albena

Спас Колев каза...

Някъде в тая книжка се цитира Тодор Живков, който пред някакъв пленум в началото на 80-те обяснява възмутено какви са текущите рушвети, за да те назначат на определени ключови длъжности.

Тарифата за барман беше от най-високите, 5000 лева, ако помня добре.

Комитата каза...

Изглежда наистина съм объркал цените на електрониката с един порядък. Сега ще ги поправя. Благодаря за добрите думи

Комитата каза...

Стойчо, помня "Дъга". То си беше цяла революция!

САНДО каза...

А заплатите какви бяха? Спомням си, че през 80-те един даскал започваше със заплата от 140 лева... Баща ми вземаше около 230 като журналист, а в мината един газомерач вземаше 400 лева. Копачите на забоя пък бяха същински Крезове със заплати от 700-1000 лева!

Анонимен каза...

много хубава статия, може би само за торбичките съжалявам - би било хубаво и сега да не дават найлонови торбички, а всеки да си носи от вкъщи чанта за пазаруване

Анонимен каза...

Тъпащина абсолютна
то като чели назапад е имало бол
глупости
драскачи

Vlado каза...

Статията е невероятна!!!
Малко уточнение:
ВЕФ-а струваше 80лв.
Радио Селена 120лв.
колело Балкан(тип сгъвка)-85лв.
колело Украйна -160лв.
Цветен телевизор Рубин(тежи 72кг) 1500лв. само с връзки!!!
Кинескопа заминаваше за 3-5 години а нов струва 300лв. без монтажа и с много връзки.
Рубик кубчетата по 9лв. парчето плащаха се в Млад Техник а се взимаха от сладкарницата отсреща срещу специална бележка(естествено с яки връзки).

Баба имаше пенсия 65лв. !!! Работеше женицата по 2 смени в горското да си докара допълнително.

Анонимен каза...

Написаното е доста преувеличено и само наполовина вярно. Тъй като е и прекалено дълго, няма да се захващам да обяснявам точка по точка кое и защо не е вярно. До автора: явно е, че не си глупав, изглеждаш и почтен, но не си обективен. Далеч съм от мисълта да превъзнасям социализма, но ако искаш да го опишеш безпристрастно не може да изкривяваш истината. Критикувай истинските му слабости - например липсата на свобода на словото, ограниченията за пътуване, стимулирането на доносничеството и т.н. и т.н. ... А не да разправяш врели-некипели как "провинциалистите" идвали с влак да си напазаруват в София (и ама моля ви се, софиянчета - осъзнайте се, никой по света не дели хората на "столичани" и "провинциалисти", от това по-социалистически комплекс здраве му кажи!). Да, вярно е, че София беше показен гради всичко що беше дефицитно другаде там го имаше в изобилие.
Хайде, доскоро, че нямам време за повече - със здраве!
Евгени

Комитата каза...

Евгени, след като няколко човека потвърдиха думите ми (например за тоалетната хартия), ти се включваш малко късничко. Не деля хората на никакви лично аз, защото самият аз не съм роден в София и съм живял извън София чак докато тръгнах на училище. Но шопинг екскурзиите до София преди 90-та година са неоспорим факт. Докато бях в казармата през 88-90-та в Нова Загора, съм получавал какви ли не оферти от местните да им доставя от София дефицитни стоки - например бойлерче за над мивката (в Нова Загора и Сливен таквоз чудо не се продаваше, а в София се продаваше). Също така, на село не се продаваше месо (нали се сещате защо).

Но нека хората, които сега живеят извън София да попълнят празнотите в разказа.

Ангел Грънчаров каза...

Понеже стана дума на едно място за учителските заплати, мога да кажа с точност какви бяха.

Аз започнах работа като учител през учебната 1983-84 година и като "млад специалист с висше образование" заплатата ми беше точно 155 лева, нито лев повече или по-малко. Колегите, имащи стаж по около 10 години вземаха около 200 лева.

Когато станах асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски" ми дадоха първоначално 220 лева и аз подивях от радост заради "колосалната" по размер заплата. Имаше по едно време един скок в цените (1985-86 година трябва да е било) и тогава коригираха и заплатите - на това му викаха "рязко повишаване на заплатите и лека корекция в цените"! - и заплатата ми порасна до фантастичните 300 лева. Към началото на 1989 станах "старши асистент" и заплатата ми стана 330 лева, на което ниво ме завари 10 ноември 1989 г.

Майка ми, работеща като шивачка във фабрика за кожени изделия в тия години вземаше заплата, варираща от 90 до 120 лева. Баща ми, Бог да го прости, бидейки инвалид, а преди това работил десетки години в строителството, вземаше години наред пенсия от 67 лева. Едната ми баба, земеделка (работила в частното земеделие, което не се признаваше за стаж, а после няколко години в ТКСЗ) вземаше символична пенсия от 35 лева.

Зная също каква беше пенсията на бабушките в СССР, където бях студент, те вземаха пенсии от 15 до 30 рубли. Аз пък като чуждестранен студент, които трябваше да бъде убеден по някакъв начин в огромните предимства на "зрелия социализъм", получавах фантастичните 90 рубли! Цените в СССР и България тогава бяха съпоставими, почти същите. Това знам като фактология за доходите в онова мистично "златно време", наречено комуно-социализъм, в което бяхме принудени да живеем. Аз през 1989 г. бях на 30 години, Б.Борисов е една година по-малък от мен... :-)

Ангел Грънчаров каза...

Пардон, пропуснах да каже нещо важно: като млад специалист-учител през 1983 година в Своге (където бях разпределен по задължително разпределение!) трябваше да живея на свободен наем и за една таванска стаичка плащах една трета част от заплатата си, сиреч 50 лева. Поради което през зимата, за да има какво да ям, трябваше изобщо да не се отоплявам. Пълна мизерия! Такива ми ти работи...

Комитата каза...

Да добавя — разделението на хора от София и хора извън София се налага поради силно неравнопоставеното им положение според тогавашните закони на Народната Република. Имаше софийско жителство, с което вървеше "привилегията" на по-доброто снабдяване и по-човешкия културен живот на столицата. Стратегиите на оцеляване в София и извън нея бяха различни, именно поради феодалния характер на режима.

И не знам колко недобронамерено трябва да се тълкуват моите думи, за да се види някакво пренебрежение, но всяка година по няколко пъти носехме на село при баба ми всякакви стоки и се връщахме с кошниците и с бурканите. И така беше далеч не само нашето семейство.

Апропо, чак до казармата смятах, че не съм от София, докато в казармата ми омръзна да си обяснявам произхода и затова обяснявах че съм от София, за да ме оставят на мира. Не помагаше особено.

Стойчо каза...

Освен софийско да не забравяме, че изобщо имаше „жителство“ и пловдивско и варненско, че и ямболско. И знам хора, които умираха от кеф, че са взели пазарджишко жителство. Изобщо разделението София - не София идва от простия факт, че софийското беше най-ценно именно заради малко по-добрия достъп до някои продукти (не ми казвайте, че е било ценно заради театрите ;-)

Та спомнете си къде водеха децата на училилищна екскурзия в София - дали не беше ЦУМ? Че и хората в командировка пак от там минаваха.

Един забавен детайл вече от времето на демокрацията – мой приятел работѝ в МЕТРО една зима (май още първата година, когато се появи) и той казваше, че са назначили масово касиерки, работили преди това в ЦУМ. Е, какво говореше за тяхното високомерие ... не е истина. Че как – това е касиерка в ЦУМ!!! Че нали цялата страна се въртеше около тях

Анонимен каза...

Лелееее като прочете човек това писание ще добие впечатление че в България е било концентарционен лагер. Как ки са оцелявали тия хора хляб добруджа 22 ст при заплата 150 лв 680 хляба от по 1 кг, сега какво благоденствие хляб добруджаот 800 гр за 1 лев при средна заплата 500 лв - 500 бр хляб ама по-малко като количество.А пък как са се мъъъчили горките хора за сирене и кашкавал само по един два вида, а сега 10 вида сирене и то на тройна цена и не от мляко, а от вносни суровини например кокосово и бог знае какво масло. Значи пак сметката 3.60 лв/кг овче сирене при заплата 150 лв около само 42 кг, а сега "бяла палмина" 7.2 лв/кг и 500 лв заплата 69 кг - какъв напредък и в консумацията и в качеството (даваш пари за сурогат) казано по народному. боклук. А пък отиването на море за 20 дни (по толкова бяха картите) - каква мъка 22 лв самолета до Варна. С 1 заплата можеш да 3 пъти да отидеш и да се върнеш, а сега в сезона 120 - 140 лв. И при ония красиви цени на морето може и да си останеш там.
Дане говорим за цената на картите за почивка какво разорение за семейния бюджет на човек по 20-25 лв и то да ходиш задължително 3 пъти на ден на храна. А сега - лукс - само за 1 ден тая сума няма да ти стигне за чадърче и шезлонг, а ако си поръчаш и 1 бира за 3-5 лв.??? Просто нямам думи. А пък бензина лелеее каква скъпотия 22 ст/литъра. Цеееели 4,50 лв тубата. А сега със същите пари пълниш - да не повярваш цели 2,5 литра. Даже може да излезеш от бензинос-танцията.А сега да сметнем пак с горните заплати - преди с 1 заплата 680 литра бензин, а сега 250 лв. Пак сме по-добре нали сме в Европа.
Моля автора да не превъзнася сегашната ситуация и с оглед на това, че в т.н "тотални" времена си получавахме редовно и коректно заплатите, а сега тя е функция от настроението на шефа и др. такива "важни" фактори.
А за медиите да не говорим - преди беше хубав ли е филма или съветски, но само като виц. Сега е перефразиран - хубав ли е филма или америланска боза, турски сълзлив сериал или порториканска сапунка все за боклука. Хайде стига, че няма смисъл от подобни сравнения.

Анонимен каза...

А бе, кретен, какво си тръгнал да сравняваш цените и предлаганите неща, като много добре знаеш, че изменението на технологиите щеше да доведе до същите ценови нива и ако социализма се беше запазил?! Дори социалните придобивки и цените на стоките за обща потребление щяха да са много по-народни, защото нямаше да има кражби в такъв голям размер както сега.
Като не ти харесва социализма, кажи ми откъде се крадеше непрекъснато през последните 20 години на "демокрация"! Всичко беше направено през годините на ннародната власт. Сега само бандидите и партийните бели якички живеят добре. Ако си един от тях, всичко ми е ясно в статията ти.
Извинявай, ако съм те обидил с тона ми, но той отговаря на 100% на твоята манипулация в статията.

Радан Кънев каза...

Коце жив да си, че си направил усилието да го опишеш... Не знам дали си струва - може би за наистина младите, за които уточних, че джинсите ги варяхме не за да ги изядем все пак...,

Анонимен каза...

Поздрави и благодарности за статията :)

Анонимен каза...

Хамерика ви казва : "Welkome to USA", там има всичко и се изкарват доста доларчета.

п.с. - Какво му е нужно на човек за да има пълно щастие ?

- май не му е нужен ВЕФ, тоалетна хартия или апартамент в Големото Село :)

Стойчо каза...

Ха, сега се сетих – електричество в България имаше също благодарение на народната власт. А Партията ни даваше образованието. Ако нямаше народна власт - нито ток, нито образование (btw сещам се за хора, за които това е вярно ;-)

Анонимен каза...

О сещам се за тока малко преди да почне дискотеката 2 часа има 2 няма излезе по телевизията някакъв голям бос Трендафил Мартински ако не се лъжа, и каза великата мисъл -място за паника няма ток няма да има ама ще има нам колко l9;и литра газ, нам колко си броя ламбени шишета и нам колко си милиона свещи! Боже щях да се гръмна - бях курсант в Морско училище тогава и бяхме ходили малко зад граница. По това време май пуснаха совалката Колумбия и доста хора ползваха соларните батерии. Браво отлична статия. Чак се просълзих ама не от кеф. А още нещо с k6;ве деца си живеех в една стая при тъщата "поканен" аме не съм бил крайно нуждаещ се така че апартамент дуки. Боже три пъти събирах достатъчно пари да си купя ама все не ми даваха! Такива ми ти работи. Стоян Ангелов

Анонимен каза...

Много хубава ретроспекция. Моите спомени са абсолютно същите (роден съм през 1973), само дето навремето търсех не Мейдън, а Флойд :)

Само да вметна - цигарите "Стюардеса" бяха по 80 стотинки, а БТ - по левче.

Ангел Грънчаров каза...

Точната сума на цигари "Родопи" и "Стюардеса" беше 80 стотинки, БТ (пакет) струваше 90 ст., а БТ-кутия - 1.20 лв., абсолютно точно си спомням; затуй тогава се говореше, че "БТ" означавало "Богат Татко" :-)

Longanlon каза...

Да наистина, в социализъм 1.0 е имало (според баща ми де, аз не помня) магазини за различните стоки - хляб в хлебарницата, мляко в магазина за мляко и т.н.

Това е логичното следствие от социалистическото схващане, че т.н. "прекупвач" който купува от производителя и доставя продуктите до клиента или продавача, е безполезна пиявица, смучеща кръвта на народа, спекулант който заслужава смърт.

Така всеки вид магазини си има закупчик, който трябва да обикаля производителите и да купува от тях и да доставя в магазините (нормално, всеки ведомствен закупчих работи с един вид стока), а клиентите трябва да обикалят по сто магазина за да се подготвят за рожден ден примерно.

Вместо "пиявицата-спекулант" да свърши тая работа, да купува от производителя и да доставя на магазините...

Анонимен каза...

Де го тоя юнак, дето е ревнал за комунизма? Бихме опростили темата, ако само материалното търсим. С какво право, господинчо, ще идва при мен ченге и ще ми заповядва, да давам тайно информация за свои колега? С какво право профпредседателя ще определя, кой да продължи следването си? Ненапразно наблегнах на ароматизираните артикули, защото от българските ухаеше на сапун "Чайка", парфюм "Тройной" и един миризлив вазелин, за който не се сещам, как се казваше.
По дяволите мнението за доброто, народно образование и лицимерно възпитание. Не успях да изляза в западна държава, но западните туристи ни идваха на крака, та успях да си изградя мнение по въпроса. А и баща ми, лека му пръст, работеше в сферата на туризма и често разказваше за срещите си с "пропадналите западни туристи". Разликата идваше не само от заплащането, но и от самочувствието на западният работник.
Навярно си се уплашил ревльо, че маймуните най-после слязоха от дърветата... Кой ли сега ще бере бананите?...
Albena

Стойчо каза...

„Жената зад щанда“ – помните ли го? И всички го гледаха. Важна персона си беше магазинера.

Павел Борисов Николов каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Павел Борисов Николов каза...

"...изменението на технологиите щеше да доведе до същите ценови нива и ако социализма се беше запазил?! Дори социалните придобивки и цените на стоките за обща потребление щяха да са много по-народни..." - пише един там горе! Ами да ходи в Куба или в Северна Корея - там цените са все още народни; само дето народът почти няма какво да купува!

Впрочем, на всички, ревящи за социализЪма, задавам класическия въпрос: "Защо, след като тук е било толкова хубаво, хората бягаха оттук в лошия капитализъм, а от лошия капитализъм никой не бягаше насам? Макар че оттам за насам никой не ги спираше, а от наша страна за натам - телени мрежи и берлински стени! Бягат и сега хората от Куба към Щатите с риск за живота си, а от Щатите никой не ще да бяга към Куба! Защо така не искат да отидат при народните цени, а?"

Марин каза...

Сетих се за една случка от края на комунизма и началото на демокрацията - да даде малко съотношение за цени, левове и долари.
През есента на 1989 (моля поправете, дали не беше 1990) отпаднаха изходните визи и разрешиха човек да си изкарва международен паспорт. Изкарах си паспорт всъщност за да взема 25 долара, които се полагаха. Трябваше обаче да представя билет за чужбина за да ми дадат доларите. Реших да "отида" до Белград. След като си взех доларите и имах вече билет, прецених че е по-интерсно все пак да отида до Белград. Пътувах почти ден напред-назад, но бях щастлив и на далавера с ЦЕЛИ 25 долара.

Анонимен каза...

Напоследък много се разлигавиха по темта "Колко беше хубаво през комунизЪма... Опс. - така де - социализЪма". Това много ме вбесява, защото прадядо ми е бил осъден на смърт от "народния съд", тъй като е бил адвокат, дядо ми е изпратен в лагер в Белене, защото е бил царски офицер, а баща ми(бебе)и баба ми са изселени за 24 часа от София.
На всички тези ревльовци ще кажа само, че няма сила която да ме накара да милея за онова "прекрасно" време. Само олигофрените могат да жалят за него, понеже са с умствена недостатъчност.
Всичко, което си написл Комита беше точно така. Всеки от нас може да си спомне за някое извращение от онова време.
М. Топалова

Анонимен каза...

"абитуриент нареза приятел на парчета и го изхвърли в кофите" ... "младеж наръга приятелката си 27 пъти с нож" ... " 14 годишен почина при училищно сбиване" ... "БЪлгарите затъпяват прогресивно - младите масово не четат книги" ... "1 от 10 е опитвал тежък наркотик ..всеки трети е пробвал марихуана в училищата" ... " 27 фодишна уби и отряза пениса на баща си - насилвал я с години" ... "тежка катастрова - 7 убити - шофъора без книжка" ... "троявт ни с африкански фъстъци" ... "полицай снима неприлични видеоклипове с непълнолетна" ... "най-много полицаи на глава от населението в Европа = България" ... всичко това са реални заглавия от новото време.
Не съм нито социалист и комунист но да не забравяме и НАСТОЯЩЕТО - а то дами и господа е време на морален упадък и деградация.. време на Батковци и Мацки.. време за пиянство и онанизъм особено виртуален. Плюйте комунизма - да - грешен е но... както някой беше казал "Капитализма не е перфектен но е най-доброто с което разполагаме .. почвам да се съмнявам!

Магдалена Руйчева каза...

Браво, Комита!
Поздравления! Много точно си описал всичко.
Повечето неща ги помня.
Стана ми тъжно, спомняйки си онова време.

Щастливи са децата ни, че няма да знаят в какъв огромен затвор сме живели всички.

Longanlon каза...

Анонимний,

комунизмът също си имаше своите убийци, грабители, изнасилвачи, ненормалници, наркомани, алкохолици. подземният свят беше голям.

ако потърсиш информация за това - ще намериш. само че тогава по тия теми се мълчеше.

Стойчо каза...

Демокрацията, анонимен, демокрацията!

Комитата каза...

Да, никъде по соц. вестниците няма да откриеш светлите имена на Жоро Шилото и на Жоро Павето, двама герои, с които ни плашеха в квартала.

Анонимен каза...

Писал си много неистини. Аз съм малко по-голям от тебе и мога да ти кажа, че си написал всичко което си прочел за социализма в най-черни краски, а не лично преживял. Представяш нещата все едно ние сме живели в преизподня. Аз съм от чирпанско и мога да кажа че много мои познати от производство търговия на зеленчуци станаха милионери. Моите родители също живееха охолно. Имахме си всичко необходимо и който имаше дупе да бачка можеше да се оправи. Сега са ми върнали земи, които не ги знам къде са и не искам да ги знам. Така ли трябваше да стане? Явно си много чел "репортажите", където не във всичко е обективно. Социализмът рухна, защото беше измислен изкуствено, препоръчващ диктатура и руските пияници не неуспешно се опитаха да го приложат на практика.

Стойчо каза...

Забравяш касиерките в ЦУМ, анонимний – и хората от Опасен чар забравяш, и смея да твърдя сервитьотите и барманите в Балкантурист – всеки имаш своята делавера и когато тая делавера някак изчезна и им се наложи да работят пазарно и ... колко беше добре при соц-а. Усещането, че прецакваш будалите е непреходно – и аз така с кеф си спомням начина, по който се скатавах от бригади като гимназист:-).
Един познат с кеф помнеше социализма, защото ходеше с гаечен ключ на море и сваляше джнанти, които после продаваше – с каква гордост разказваше, че така е финансирал морската си почивка:-)

Милионер, от зарзават АПК-то? Баси, това да не е бил председателя на чирпанското АПК? Щото със сигурност не е била леля Пена, дето носеше забрадка на полето.

Dony каза...

Аз лично не бих оцелял през описаното време, просто не би понесло на нрава ми. Като си помисля, че аз имах проблеми дори с пост-комунистическата система... Поздравления за отличната статия, изчетох я на един дъх.

Комитата каза...

Съгласен съм донякъде с анонимния по-горе. По времето на соца имаше една привилигерована група, между тях дори имаше и селскостопански работници - свинари, производители на зеленчук и т.н. Това бяха хората, които се ориентираха добре в тодорживковите "реформи" на стопанството, с посочените по-горе работа на акорд, стопанска сметка и прочее — това беше в последните години на соца — и използвайки факта, че конкуренти им бяха непохватните текезесета и държавни ферми, си живееха много добре. До ден днешен се говори за царя на прасетата от Странджа-Сакар. Но като се либерализира пазара, се видя колко ги бива да работят в истинска конкурентна среда. Същата работа и с държавните бармани, на които им изстина далаверата щом всеки можеше да си отвори кафене.

Николай каза...

Благодаря за текста, Комита. По чисто технически причини(ЕГН-то ми започва с 87) не съм бил свидетел на нито едно от тези неща и затова ми е много интересно, когато чета за тях.

Що се отнася до носталгията - не познавам нито един човек, които да е горе долу на моята възраст и да иска социализмът да се върне. Всъщност дори сред по-възрастните ми роднини и приятели няма такива, които биха искали соц-а пак да дойде. От време на време някой се сеща колко добре било едно време, но не виждам как този някой или който и да е ще се откаже от кабелната, интернет-а и картата за "Метро" и ще започне пак да се реди на опашки за тоалетна хартия.

Анонимен каза...

Еее пич, върна ме назад във времето...верно така живяхме като цяло дееба...аз съм 72 и ми минаха тия работи сега като на лента...а за ония времена(средата/края на 80-те) бих добавил едно невероятно място в София - оазиса на търговията със чуждестранни стоко благодарение на виетнамците...еех какви чудеса имаше там :-)))) А на някои хора по нагоре имам само едно да кажа - ееех оня "дисидент" ако не беше махнал софийското жителство....

Анонимен каза...

Ще се огранича до коментара за качеството на селскостопанските стоки и хората които ги произвеждаха в подкрепа на човека от чирпанско.
Селскостопанската ни продукция, особенно зеленчуко и плодо производството в онези години винаги е била много по-добра от тази на Италия, Франция, Турция или Испания.
1. По качество. Специално производството на краставици, домати и корнишони беше оставено в ръцете на частни производители. Изкупуването ставаше след щателна проверка за качество и стандарт,след което се заготвяше доста нескопосано наистина в неподходящи за артикула опаковки ако е на дребно в разбрицани щайги или на едро в чували натоварени в хладилни ТИР-ве за износ в Германия, Финландия, Дания и т.н.
Но Производителите печелеха пари и желание да произведат по-добра продукция и догодина.
2. По количество. Производителите на тези стоки, които на практика са внасяли реални пари в бюджета на страната, понеже изцяло стоката им беше за износ и за това са печелили доста повече левове от един „инжинер„ да речем. Защо? Защото създават реален корнишон който се харчи, продава и се търси. Създаването на този продукт зависи от тяхното безсъние,прекопаване, поливане и работа по 12 часа на ден и посреднощ.
3. Последствия.-Какво стана с това производство. Да се броят бурените по къра. Селското стопанство, в най печелившите си отрасли, заленчуко производство-домати, краставици, корнишони,чушки,картофи,бяла и черни капия,гъби, билки и т.н. Плодове-череши, ягоди, сини сливи,праскови, кайсии, ябълки.. базирано в ръцете на частни производители..умря.
По точно казано беше убито от кое и кой!! От хората които го създадоха! Не е вярно, тези които го създадоха бяха някой служители на коперативните съюзи, почтенни земеделци с корени в селата и производството. Тези които го убиха бяха партийните търговски представители в чужбина -Германия, Австрия, Великобритания, Дания..техните частни фирми след началото на „прехода„ изкупуваха продукция от т.н. частници в споменатите производства базирайки се на изградените традиции от онези хора, хората произвеждаха и продаваха и товареха на ТИР-вете и си чакаха парите, които никога вече не получиха. Така земеделието и по специално зеленчуко и плодо производството в Бг. умря. Да е живо и здраво.
Искам да кажа че в тази държава имаше хора които работеха и за тях в „социализма „ беше по- добре.
Явно е че вече не работят в България. Села като Плодовитово, Оризово, Свобода,Братя Даскалови, Бъдеще, Опан и мн.други все в Старозагорско които са изнасяли милиони тонове продукция, пустеят.
За това някой искат да живеят в „социализма„ за да работят и произвеждат.
Защото са виждали ползата от труда си.

Димитър каза...

Някои другари, които си мислят, че краставиците растат опаковани в целофан, ръсят глупости на килограм за "разрухата в селското стопанство".
Първо - земята беше де-факто национализирана чрез насилствената колективизация в ТКЗС и после в АПК. През 86-та между гимназията и МЕИ-то работих месец и половина в изчислителния център на АПК-то и знам каква стъкмистика беше.
Вкичките краставици и корнишони за които ми пишете се произвеждаха не от АПК-то, а в дворовете на селяните. Нашето семейство също се занимаваше с производство на краставици и декоративни рози и не мога да кажа, че сме живяли охолно - дори и да имаш пари за харчене, нямаше за какво да ги похарчиш - през 89-та равносметката на баща ми беше един Москвич и един "Рубин". Един съсед беше направил от рози 14000 за едно лято и веднага му пратиха Стопанска милиция и му отделиха заклеймяваща статия в "Работническо дело". 14000 лева по това време бяха по-малко от 5000 долара. Цикълът на отглеждане на декоративните рози е година и половина. Сметката си я направете сами.

Стойчо каза...

Другарю анонимен, Вие четохте ли доклада на др.Петър Младенов? Или ни припомняте само лекциите в дружеството Георги Кирков? И за тях ще има статия, но през 1984г се внасяха вече масово картофи други корнеплодни.

Благодарим за напомнянето, че „инжинерите“ не са произвеждали корнишони – то не им е и работа. Но сте прав, че в крайна сметка инженерите нищо не произвеждаха – нали точно за това е статията: за материалния дефицит по времето на соца :–) Точно това е страшното – соцът е система, при която инженерите не произвеждат нищо (т.е.нула). Какво остава за останалите професии – направо си е минус. Така, че съм напълно съгласен с Вас.

Но все пак не забравяйте да прочетете доклада на др.Петър Младенов и оценката на Партията за резулатите от управлението на др.Тодор Живков. Венсеремос!

Стойчо каза...

И като не цяло - не забелязвате ли, че доводите на анонимните фенове на соца са извлечени именно от частните доколкото ги имаше дворове? „Станаха милионери“, защото бяха частници в непазарна среда – пак си спомнете Опасен чар (частник в непазарна среда). Да не би някой работник в АПК или ТКЗС да стана милионер от корнишони? Не, все са от личните стопанства.

САНДО каза...

Преди десетина години във Франция група интелектуалци издадоха "Черната книга на комунизма", в която се казваше, че по груби сметки комунистите са видели сметката на около 100 милиона души (директно - с куршум в главата, или индиректно - с глад, депортиране на цели народи, ГУЛАГ, Чернобил и т.н.)

Та, мисълта ми е, че би трябвало и за българския комунизъм да се каже истината, защото съществуват прекалено много негационисти, разказващи пълни измисшльотини за този най-черен период от българската история.
Би трябвало да има обществен дебат на тази тема, за да може най-после съвестта ни да намери покой и историята да възтържествува.

Всяка дума на Комитата е вярна, за което съм готов да заложа главата си.

Станислав каза...

Разбиваш. Дори и аз си припомних някой неща. Тъжна работа, ако си имбициозен и различен. Добре, че уж е прогонена тази гадина - соца.

Анонимен каза...

...И сега си я спомням канцеларията на председателя на ТКЗС-то - малка стая, не повече от 3/3 кв. м, голямо дървено бюро на средата, черен телефон - стар модел, само едно тефтерче, като смачкана баница, отгоре. Столът, си загубил цвета от времето, а от тавана виси фасонка с оплюта от мухите крушка, прозорчето - малко и стъклата му не помнят откога не са трити. На стената, срещу вратата, виси портрета на незабравимия вожд на БКП - Георги Димитров... Влизахме смирено, с боязън - като деца беряхме лешници и плодове през лятната ваканция и чакахме командата, къде ще ни пратят да се "трудим"... Това ми е единствено хубавият спомен, останал ми от старото време...;-)
Albena

Стойчо каза...

На социализма хубавото му беше, че връстнички ми бяха 16-18 годишни, пък сега при демокрацията връстничките ми са 40 годишни :-)

Май само на това се основават реалните доводи за тосталгията по онова време

Хесапов каза...

Общо взето, след толкова години представата за нещата е изкривена. Повечето от анонимните се опитват да доказват някакви добри страни на соца, особено за производството на корнишони и други подобни изделия, които крепели икономиката. Това просто са глупости. Всичко, което се правеше тук имаше много ниска принадена стойност, което значи ниска или никаква печалба. В последствие така и се оказа...
По-горе споменах за някои хубави неща на соца - това бяха здравите и поддържани тротоари, уличното осветление, както и табелите с имената на улици. Също така редовното миене на улиците и подлезите с вода. Сега това го няма и ми разваля удоволствието от живота..., а комуналните разходи бяха много ниски, но затова удоволствие пък си доплащаме сега...
Другите екстри си бяха от възрастта - по-млад бях, по-желан от нежния пол..., но комунизма няма пръст в тази работа...

Марин каза...

По темата за корнишоните искам да потвърдя за ситуацията във Врачанско (там живееше дядо ми). Хората си ги отглеждаха лично (частно), като отделна дейност от тази на ТКЗС. В ТКЗС-то ходеха да работят предимно жени и получаваха стотинки за труда си.

Понеже нямаше фураж за домашните животни, купуваха се повече хлябове от фурната. Понеже стана масова практика, въведоха ограничение за броя на купуваните хлябове.

Анонимен каза...

Стойчо, демокрацията дойде преди 20-ет г, та от коя година да започне отброяването на възрастта с връстничките ти? ;-))))
Albena

Гонзо каза...

Ще избожа и ац част от спомените си... Тъй като баща ми се занимаваше с телевизия още от 1965та, ние имахме един от първите София 81, който между другото работи до днес (след не малко ремонти). Първите такива телевизори бяха с кинескопи от Западна Германия, Грундиг до колкото помня, но може да ме поправите. Поради началническата си длъжност баща ми беше натоварен от множество съседи и роднини да ги урежда с телевизори, защото и за тях се чекаше ред. Не знам как се е уредил с Булгаррено през 1967, но ладата купихме за 7400 лева със заеми, когато реното вече беше отказало да върви и нямаше сила, която да го накара. Някъде към края на 80те брат ми се уреди с HiFi техника от Кореком, но гаранционните карти (май ги изхвърлихме при разчистването на апартамента след сватбата) бяха на името на негов приятел, студент от Полша, защото от къде ще има българин неработил в чужбина 400 долара? И накрая един цитат от Кръпката:

В магазина няма нищо
ни ракия, ни коняк.
В Корекома да позяпам
отивам пак!

Е, и аз като малък съм ходил да зяпам в Корекома (централния, зад ходел Рила), защото долари нямаше и нямах колекция от играчки от шоколадови яйца, като някои приятели. Нека тези, които милеят по онова време, да обяснят на децата си какви филмчета са гледали? Освен Ну погоди! и Тримата глупаци, друго нямаше!

Emil A. Georgiev каза...

Във връзка с "привилегированите професии" на соца се сещам как 91-а или 92-а се качих на държавно такси (тогава още ги имаше) и таксиджията нерадостно сравняваше прохождащите пазарни отношения със старото време. "Леле" - ми вика - "абе направо станахме слуги на хората. Преди си седиш по цел ден и си чакаш добър курс, подбираш си клиента. А сега се бачка, а и отчети се пишат - не ти е работа."

wattie каза...

Я дайте малко по-спокойно всички. Социализмът е зле, а капитализмът добре, така ли?

Дайте да погледнем от друга гледна точка. Както сегашния БГ капитализъм е опорочен и неработещ, така може би и предишния БГ социализъм беше опорочен и неработещ????!!!!???

Мразя БКП, мразя БСП! Вие обаче с много лека ръка зачерквате цели идеологии и то поради частни случаи.

Комитата каза...

wattie, няма как да те пусна да поживееш в онова време, за да вземеш категорично решение. Само ще ти кажа, че хората с риск за живота си бягаха от социализма към свободната пазарна икономика. А в обратната посока не се наблюдаваха желаещи. Въпреки всичките си недостатъци, сегашното положение в България е десетки пъти по-добре от българския социализъм, и това е абсолютно доказан факт. Поне за мен и за мнозинството четящи.

Longanlon каза...

сравнявайки социализма с капитализма, правите грешката да сравнявате България сега и тогава

а трябва да сравнявате България след 45 години социализъм (1989) с България КАКВАТО МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ след 45 години капитализъм.

за сравнение няма нужда да гледате много далече - само до другите малки като България западноевропейски държави. Или разликата Източна-Западна Германия. Или Северна-Южна Корея.

Та затова, wattie, зачеркваме цели идеологии - защото капитализмът, даже и неправилно прилаган, навсякъде прави хората по-богати, докато социализмът не знам къде се е прилагал правилно, ама навсякъде почва с убийства и свършва с бедност и хора масово бягащи от "земния рай".

Анонимен каза...

Ватие, разбира се, че имаше и хубави неща от старото време... Родителите съветваха децата си: "Учи мама, че да не работиш!" И детето учеше, завършваше висше, покриваше се в някоя канцелария и така до пенсия.
Направих и едно откритие, благодарение на Ватие...;) - Комунизмът превърна народа ни в преждевременни пенсионери - без воля за себеизява, без желание за работа, без стремеж към разгръщане на умствения си потенциал.../bravo!/ Социализмът не беше благодатната почва за честният и принципният работник, който не краде и не доносничи. На такъв човек много бързо му резваха крилцата и той или стигаше до психиатричната клиника, или по принуда заприличваше на останалите. Имаше и една трета група, която успяваше някак си, да се добере до западна страна, но за съжаление мен това не ме споходи...;) Ето и други хубави неща... До такава степен се беше развило "светлото общество", та бяха станали задължителни есенните бригади за войници и учащи се. Нали разбрахте - от любов към труда!...:)
Albena

Анонимен каза...

Радост Динева
Аз съм родена1963 год. Имам познания и за зрелия- както се наричаше- социализъм и за демокрацията.
Много е точна и подробна статията и добре илюстрира абсурда, в който сме живели. Мисля, че само хора, които са били свързани със соц. номенклатурата могат искрено да жалят за социализма.Другото е жалба за младост. Мои приятели гърци имат син студент, който е много запален социалист. Много му обяснявах, защо социализЪмът не е за предпочитане, но не ме разбра. Ами сравнете Гърция с България- две балкански страни с подобна история- няма какво повече да говорим.

Анонимен каза...

Пак съм аз - Радост.
За тези, които твърдят, че било много спокойно и нямало престъпления едно време, напомням:
То и авария в Чернобил нямаше, докато не съобщи Свободна Европа. От това по- голям цинизъм- да излжеш собствения си народ- няма.

Kikimorka каза...

Хора, каква дискусия само!!! Явно всички сме все още чувствителни на тази тема. Пък и не е изненадващо. Помните ли, Моисей е водил евреите 40 години из пустинята, преди да стигнат обетованата земя, за да може и последният, роден в робство да умре, та да се забрави какво е било...
Аз съм родена през 63-та. Честно казано нямам много спомени. за цени и туй-онуй. Това за колелото "Балкан", цена 85 лв. си го спомням. Каква радост беше, когато най-накрая ми го купиха. Годината - 75-та, май. Поня също, че през 79-та ни "дадоха" телефон. С връзки!! Ето, "връзките" бяха управляващият механизъм на 70-те и 80-те години. Особенно на вторите. Да имаш връзки, означаваше да намираш по-добри, по-качествени неша, на по-сносни цени. За 70-те си спомням, че редовно участвахме в конгресните партийни мероприятия. Моето училищв, тогавашното 138 основно "Юрий Гагарин", се намираше най-близо до зала "Универсиада", която, вярватели или не, беше мястото на най-важните партийни мероприятия (конгреси, пленуми и т.н.)на 70-те. Докато Людмила не построи НДК. Та, нас ни взимаха, невръстни чавдарчета и пионерчета, от училище, за да поднасяме (след месечни тренировки и репетиции) младежките поздрави на ръководителите на родината ни. Истински спектакли, на които могат да завидят които и да е олимпийски церемонии днес. Рецитали на патосни поетични оди, хорови музикални изпълнения и редом с тях, ние гимнастическите композиции. Поднасянето на цветя, рапорт даден - рапорт приет и т.н. и т.н. Някъде може да имам снмки от тези мероприятия - ще ви ги публикувам. Но най-ясен ми е споменът от Страхът - организаторите се страхуваха да не сгрешим, ние се страхувахме да не направим грешна стъпка или жест. Помня все още смразяващото чувство, когато излизахме на сцената, облечени "идезйно" със съответните ленти, топки или всякаква друга щуротия, хрумнала на художествениат ръководител. И се страхувахме да не сбъркаме. Щот после ни чакаха мъмрения пред отряда или още по-лошо, от дружинният съвет. Мисля, че времето на комунизма от 70-те години допринесе много за оформянаето на "страхливото" съзнание... Като падна Стената се изнесох на Запад - Швейцария, Италия, даже Ливан. И все придружавана от моят стар приятел "страхът- да-не-се-издъниш".
Иначе спомени колкото щеш - "Ригондата", до която не бивах допуската, първите списания "Таймс", внесени контрабандно от колеги на майка ми, черната борса за плочи при стената на падналите от Балканската война (няма я, не я тъесете! Разрушиха я по времето на строежа на НДК и на нейно място построиха нещо, което през 90-те биваше наричано "ЧетириъгъленПето..уй". Още си е там. В началото на градинката. Като се зажених, даже цветя му поднесох - уж културн паметник (и това ще ви публикувам). Ами шокът, който преживях,когато излезе филмът "Всичко е любов"?? Ами Иван Иванов?? Ами "Лавината"; Ами филмът за първата психотерапевтична група у нас (ПОМОЩ, старост нерадост, не се сещам заглавието... "адаптация"???
Ами някой да си спомня "Сандокан" и "Слонът, моя приятел" (1975); първото излъчване на "Звездни войни" във великото и перстижно навремето кино Сердика (я, да видя колко от вас го знаят къде е..)
Имаше всичко - и хубаво и лошо. Важното е да не се обръщаме назад, но и да не се отказваме от правата си. Поздрави!

Kikimorka каза...

P.S. Имаше едни "Родопчета", много вкусни, марципан, цена 5 стотинки...

Калоян каза...

Много интересно написано. Иначе наистина има още страни от които да се гледа "социализъма", които нямат общо с материалното, ами и аз не знам - с безхаберието и малоумието тогава. Късно е, спи ми се и не ми се пише много, за това отново ще копирам нещо, което преди година пуснах като коментар при Петър и Елфа:

Искате ли да чуете нещо интересно? Червените връзки (с които чавдарчето метаморфозира в пионерче) в моето училище “Тома Кърджиев” ни ги раздадоха на кея в Русе, в края на септември 1988 година (или може и да е по-късно, но пак през есента на 1988-ма). По същотото време завода Верахим в Гюргево реши (отново) да си пусне отровите и да ни обгази. Ние нали сме на кея, разбрахме първи. Първото нещо за което се използваха прясно поставените червени връзки, беше да се обърнат “каубойската” (с възела към гърба) и да се поставят на устата или на очите за да не дишаш задушливия газ или за да не ти люти на очите.

Обгазяванията бяха причина за протестите в Русе, и от там като се почна, нататък знаете историята завършила (или започнала) на 10 ноември 1989-та ;)

Комунизмът е шибана работа. Спомнете си Чернобил, и колко дена никой не каза нищо. Тъжната сметка от комунизма в Русе, дали заради обгазяванията или заради Чернобил, или другите химии изпускани от тежката промишленост, бяха причина за бебета родени с усложнения, увреждания, или просто мъртвородени. Тези неща нямаше къде да ги видите в комунизма, и понеже не сте ги виждали, сте мислели, че не съществуват, и сте си живуркали щастливо. “Агентите” не са най-страшното от шибания комунизъм. Шибана мръсна глупост.

Анонимен каза...

И аз съм "малко(или повече) по-голяма" от теб Комита, но за разлика от "чирпанско", потвърждавам написаното от теб!
Искам да "разкрася" един от кадрите в твоя филм:
Строени под "унищожителен дъжд" на площад"9 септември"(тогава), облечени в жълти тюлени роклички("и никакво тънко якенце"), с големи жълти обръчи Слънца в ръцете,( които замръзват), а трябва да залепяш непрекъснато Слънцето, което се разлепва от обръча и...чакаме "като мокри кокошки" Другаря Тодор Живков и Политбюро да излязат на трибуната на Мавзолея..., за да започне манифестацията - чакаме от 8.30 до 11ч., за да се съобщи , че поради дъжда др.Живков и Политбюро няма да се появят и манифестация на този 24 май 1975( или 1976г.) няма да се проведе!!!
Впрочем, като ни освободиха и излязохме на
бул." Дондуков"- целият беше задръстен от строени, подредени ученици от всички училища на София, които продължаваха да чакат под дъжда...За мен това беше потрес!
Изпитват носталгия по "комунизъма" и "социализъма" хора, които поставени в тази ситуация не се шокират - тези хора, включително те обвиняват, за това че си потресен...Аз съм го преживявала много, много пъти. Тези хора са мнозинство.

Анонимен каза...

Коце, страхотна статия, предполагам ти е отнела доста време докато събереш всичките си спомени!

Мисля, че заключението от статията ти би издъхнало още на 1-во ниво на пирамидата на Мъслоу за йерархията на човешките потребности. Ако сравниме как хората мрът като скакалци от раци и тумори сега + отровите, които ги има в 90% от храните С това дали имаш избор на тоалетна хартия и дали можеш да цъкаш из Европата, мисля че ще се получи разминаване в приоритетите.

Ситуацията е май да сравняваме между -52 и -55, кое число е по-голямо. Едното число ще го сметнем, че по-голямото, но ще бъде долу-горе също толкова отдалечено от нулата, колкото и другото :-)

Longanlon каза...

мрат катп скакалци кура ми янко :)

средната продължителност на живота и за мъже и жени се е покачила с по 2 години след края на социализма у нас

имам приятели които работят във ветеринаромедицинските и госрските служби и те казват, че чак сега, след 20 години, реките започват малко от малко да се изчистват от всички боклуци, наливани в тях преди от гигантските заводи без никакви пречиствателни станции...

на комунистите за хората не им пукаше, камо ли за природата

Стойчо каза...

Първата серия (т.е.епизод 4) на Междужзведните войни и аз ги гледах в Сердика мисля, че 8 месеца след премиерата – даваха ги само в Сердика и 8 месеца след премиерата след двучасова опашка успях да си взема билети за след 3-4 дена. Ама к'во разбирам аз от корнишони – шестокласници ни караха да събираме нарциси. И досега изпитвам погнуса като видя нарциси.

Анонимен каза...

Луканката 12 лева
Един пише писмо от България до приятеля си в Америка и описва живота тук: " ... При нас е много скъпо, луканката струва 12 лева..." Хващат писмото/при социализЪма личната кореспонденция се проверяваше, ако сте забравили/ привикват го в полицията за "обработка", след което написва писмото по следния начин: "...При нас е много евтино, можеш да си купиш слон за 10 лева, но защо ми е слон, дам още два лева и си купя кило луканка..."
Истина е, че при социализЪма имаше хубави неща - политическите вицове, е и други работи, но те не бяха за нас.

Анонимен каза...

Hubav vic!... Razsmq me rano, rano...;-))))
Albena

Анонимен каза...

Лонганлон,

кура си Янко можеш да си го завреш в на майка си ...

Ей на тоз пич блога е в пъти по-здравословен и с връзка към реалноста отколкото твоя :-) Ходи спори с него.

http://spiderstamina.blogspot.com/2009/11/blog-post_14.html

Комитата каза...

Лонганлон е прав, обаче. Действително има леко вдигане на средната продължителност на живота и то след 1997-ма година, по статистиките на ООН. Наскоро бях публикувал нещо по темата. Милко едва ли е твърдял че след 1997-ма продължителността на живота пада. Той просто си мрънка против въглехидратите.

Тимур и нeговите командоси каза...

Абсолютно вярна статия! Дори са пропуснати някой пикантни моменти - например, в периода около 1978 г. беше забранено носенето на бради, дърги коси и къси поли. С очите си съм виждал милиционери да ловят хора на улицата и да им стрижат брадите или косите. А когато се прибирахме на сутринта след втората вечер на абитуриентския бал, ни срещна патрул на милицията и всички къси поли на съученичките ни бяха разцепени с бръснарски ножчета още там, на улицата.

Не искам да се изкарвам репресиран, но веднъж като комсомолски секретар на групата в университета отказах да извикам от домовете им колегите ми (по средата на сесията!), понеже трябвало да изметат двора, че ще идвали гости от чужбина. Бях наказан с последно предупреждени за изключване от комсомола и (евентуално) университета, като ме спасиха единствено т.нар. връзки - някои от хората, които решаваха, ми бяха съученици от гимназията. Имахме средно по три дни между изпитите, друго си е единия да го прекараш в метене.
Мога да разказвам дълго как се произвеждаше умишлено брак - понеже планът е изпълнен по качество, но не и по обем - и всичко отиваше на боклука, но май няма смисъл.
На апологетите на социализма предлагам да направят една екскурзия (с евентуално оставане там) в Куба или Северна Корея. Ще научат доста неща.

Анонимен каза...

Все за материалното, нали?
Интересно, дали някой прави паралел между онези, които си имаха всичко, но нещо си им куцаше, и сегашните българи - май се идентифицирахме с простите, тъпи, хулигани, крадци, наркомани, нагли и хитри измамници (бизнесмени) и ... списъкът продължава. Имаха офшорки, е, и ние си имаме; имаха мошеници на високо ниво, е, и ние си придобихме, нямаха образование, е, и ние вече нямаме имаха гангстерска култура, банди, убийци, отвличания ... - наваксахме, нали? Даже ги задминахме! те се борят уж срещу такива, а ние им помагаме. Кого гоним? Защо поне не изкопирахме възпитанието, добронамереността и вниманието на хората едни към други? Защо взехме само негативното и ужасното?
На мене лично ми липсват: 1. сигурността; 2. отношенията между хората - бяхме по-човечни, склонни да поделим с колегата/съседа/приятеля и последни пари; да си помагаме; 3. Истинските продукти. Може да са били само по един вид, но бяха ИСТИНСКИ, а не това, с което сега се тъпчем - овкусители, подсладители, аромати, оцветители, заместители, консерванти ... Знаете ли колко месо има сега в едно кебапче? Знаете ли, че може да Ви мирише на прясна скара, без дори да я има? 4. Лечението. Вече не лекуваме, а се набутваме с разни препарати - скъпи, тъпи и задължително ... увреждащи. нали сме в лапите на печелившите концерни? откъде идват тези щамове - "грипове" и кой печели от тях? защо се крият истински простите и евтини открития - електричество от въздуха (не от вятъра!), въобще изпоилзването на природните ресурси? Това е истината, Господин Съвременник, трябва да се върнем към природата, по-далеч от многото достижения. И това ни предстои, независимо дали Вие или някой друг одобрявате и искате. Грижещите се за себе си и имащи възможност си купуват по-естествени продукти (?), но колко могат да си го позволят? И не Господ разделя хората на "да живеят" и на "да пукнат". Замислете се, защото идва времето на преосмислянето на "ценностите" и промяната на живота

Анонимен каза...

Поздравления за автора на статията!!!Всичко написано е самата истина . Живяла съм в това време и си спомням добре нещата при онова измислено социалистическо общество. Младостта ми премина в тези ужасни времена. Явно е , че статията е страхотна , защото всеки , който я е прочел не остава безразличен и представя своето мнение. Единични случаи подкрепят онова умопомрачително време .Мнозинството оценяват социализЪма като абсолютно погрешен и вреден строй. Помислете си кой го реализира ? Това не бяха мозъците на българското общество . Това си бяха партизаните - терористите за онова съвремие. Те издигнаха в култ простака и определиха интелигенцията за прослойка на соц обществото . Какво да се очаква тогава от хора , които трудно различават левия от десния си крак. И после пак те комунистите решиха да правят демокрация. Къде сте виждали демокрация направена от комунисти? Как да е добре в България като комунягите продължават да управляват страната и са навсякъде по всички важни обществени постове /дано Б.Б. ги изрине!!!/
Важно е в тези днешни времена какво ще направят умните. Простите ги видяхме какво могат- социализъм.
bo.nik

Анонимен каза...

Владо. Статията е върховна. Бях забравил доста соц реалности. Спомням си как си купихме първия касетофон от корекома на Мария Луиза(тогава беше Георги Димитров). С долари(бонове) купени на черно от някакъв който беше работил в Либия. Два часа с баща ми не се решавахме да влезем за да не ни гепи милицията. Аз тогава бях осми клас. Накрая баща ми се престраши и влязохме и купихме Сименс за 160 долара и с рестото на майка ми един дезодорант. Баща ми беше работил извънредно цяло лято за 160 долара в селското стопанство. Искам да допълня картината с темата за качеството на соц производството. Всичко се правеше колкото да се отбие номера. Спомняте ли си как се ходеше да се избира нова кола със сервизен техник, защото половината нови Жигули и Лади бяха доставени с дефекти. До преди няколко години все още стояха дефектните стъкла на прозорците в соц апартамента ни. Тоалетна хартия нямаше в провинцията и използвахме вестници. Веднъж като ученик в големите класове ми попадна бутилка Кока Кола от литър и я държах в хладилника три седмици и пиех по малко за да не свърши. Накрая се прокисна но пак я изпих. И наистина ходехме на шопинг екскурзии до София, защото там имаше повече неща. Който жали за соца да се гръмне или да отиде да се прегледа.

Студио каза...

30 години "строих" социализъм.
Роден съм през 1958 год. Спомням си и двете части на соца. То май нямаше голяма разлика. Даже през първата част правехме и леки коли - Булгар рено. Онзи ден видях една такава да се движи по улиците.
Хората коити ронят сълзи по онова време - са от така наречената "СИВОТА".
Ако не беше оня огромен и гладен съветски пазар, нашата икономика нямаше да издържи и 2 години.

Анонимен каза...

Спомени,спомени.
Весело детство си живяхме със задължителните пролетни и есенни бригади.С любимите ни дъвки"Идеал" без картинки,радвахме се като луди ако познат тираджия или моряк ни донесеше BiBip или Tipi-Tip.С задължително абониране за вестници "Работническо дело","Труд","Народна младеж","Септемврийче" плюс някое съветско.За "БТА-Паралели" трябваха яки връзки.Излезе ли съветски филм по кината целия клас трябваше да отиде,пишеха неизвинени отсъствия ако се скатаеш.В общи линии нямаше "не искам" или "не мога".Но пък не е за пренебрегване задължителните екскурзии,поне беше приятно да обикаляш из България.

Анонимен каза...

Всичко е абсолютно вярно, но няма как да се обясни на хората, които не са го видели (живели). Много истина има в думите на bo.nik, че всъщност социализма при нас го творяха партизаните. Не по-знаещите, не по-учените, не по-можещите, а тези които са били в гората, обявени за терористи от официалната власт. Не знам, дали така е било и в Унгария, Полша, ЧССР (това беше Чехия + Словакия), но явно резултатът е еднакъв. Вероятно могат да се напишат още много неща за онова време, но аз си спомням и алтернативата на т. нар. "разпределение" след завършването на висшето образование: подписан предварителен стипендиантски договор с някой държавен монопол или друга структура - за 10 год. например. И ако не ги отработиш - неустойки. Тогава живеех в Стара Загора и е жив един спомен в мен - нанизани на нещо като канап ролки тоалетна хартия, купени от щанд пред ЦУМ и мъкнати до влака. Може би за живеещите извън София, тоалетната хартия е имала характер на буржоазен предрасъдък. Ами това, че едно семейство няма право да има повече от един апартамент? Може да имаш пари, но не можеш да купиш! Сделки между частни лица, ставаха последните години, но само под формата на размяна с доплащане. Не можеш да се регистрираш в хотел в града, който е вписан като твой град в паспорта ти... За излизане в чужбина - разбирай соц. държави - имаш право на 28 долара в съответната валута. Банани имаше само преди нова година в Образцовия магазин на Раковска - някои му казваха Показния. И не повече от 2 кг. на човек, да има за повече хора. Ееех, хубави времена, кой пак иска да живее така? Благодаря, на мен ми стигааааааа!
Стеф.

Анонимен каза...

ОТ ВЕРТИГОРН АЛБИГОЙСКИ - НЯМАМ ВРЕМЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ,ИЗВИНЯВАМ СЕ.
Статията е потресаваща! Едновременно нямам какво да добавя и от друга страна мога още толкова! За бога, аз съм 1967г роден, тъй че, евала на Автора,ужасно добре помня социализъма 1.0 и нататък до края му. И съм АБСОЛЮТНО съгласен с всичко описано,всичко, макар да не съм от София а от Пловдив, всичко е съвършено вярно, за съжаление, някои тук не минаха без злобни,но неуместни коментари. Тъй като все пак накрая режима бая се поохлаби-като студент вече бях рок-музикант в Университета, с всичките му атрибути и дългата коса най-вече-та, по тази може би причина и поради също казаната от други,просто заради носталгията по лудата младост не мога да кажа, че съжалявам за погубеният си дотогава живот, но категорично, от разстоянието на времето днес,съм щастлив,че Онова време свърши. И да спрат критиците на Автора да дрънкат глупости за някква социална справедливост или преимущества тогава - всичко беше ФАЛШ,МИЗЕРИЯ, ЕЖЕДНЕВНА ПОДЛИЗУРЩИНА,ДА!На Анонимния глупак,без извинение, по-долу,дето пресмята доходите по цени на стоки тогава и сега, ще му кажа - Авторът в самото начало дава определение за такива като него,ревящите по миналото - просто ставаше дума за ПОРЦИЙКА от вечния Дефицит! Изобщо не съм от богаташите днес, но ВИСОКО ЩЕ ИЗКРЕЩЯ - ХИЛЯДИ ПЪТИ ПРЕДПОЧИТАМ ДНЕШНОТО ТРУДНО ВРЕМЕ ПРЕД ОТМИНАЛОТО ФЕОДАЛНО РОБСТВО!Поздравления за Автора, брилянтен анализ,с отворен код обаче! Съгласен съм, че е достоен да влезе в учебник по история примерно за средния курс. За бога,всички спомени нахлуха с ужасен сладко-горчив реализъм от прочетеното...Поздрави!

Анонимен каза...

Кристиян Спиридонов
Статията много ми хареса, но макар и дългичка има още какво да се добави, при това много важни неща. Автора е разделил соца на 1.0 и 2.0, аз бих добавил и един 0.0, който имаше доста по зловещо лице. Соца от 50 и 60 години с неговите лагери на смърта, политически затворници и репресийте срещу дръзналите да се опълчат на новата власт. По късно хватката се поотпусна, но не защото комунистите станаха по-човечни, просто народа вече му беше взет страха и нямаше нужда от здрав юмрук. Та това беше една от най-важните черти на режима - страха и несвободата, а не Сонитата в Кореком дефицита на тоалетна хартия. Носталгиците по онова време непрекъснато го сравняват със сега, че живота е скъп, че има престъпност и то голяма, на тях ще кажа, ми ние продължаваме да живеем в соца, само, че вече 3.0. Та от 10.11.1989 година с много малки изключения си управляват комунисти и ченгета. Спомнете си правителствата на Луканов, Беров, Виденов, Кобурготски, Станишев. Аз искам вече да изляза от техния филм.
27.11.2009

Анонимен каза...

ОТ ВЕРТИГОРН АЛБИГОЙСКИ - Здрасте Компанията отново! ПО ТЕМАТА - За да сложим известен баланс на емоциите си позволявам миничко СПАМ - пействам едно наистина готинко сравнение от вестник 24 часа от 5.11.2009 относно 10 "За" и 10 "Против" Десети ноември.

Иван Петров каза...

Статията е доста точна и изчерпателна. Може би трябва да направите и втора статията с анализ на това защо хората все още им се живее в комунизма, което само по себе си звучи смехотворно...Но, сигурно има причини. Може би защото нямаше гладни, може би защото животът беше по-спокоен, може би нямаше и толкова таксита, но нямаше таксита по 5.40 на километър, може би имаше работа за всички. За съжаление след престъпната приватизация, редовият човек не е по-богат от преди, каква полза, че продават БМВ-та, като нямаш пари за парно...Жалко...Милиони заминаха в чужбина и никога няма да се върнат...Тук останаха циганите, измекярите, както и малка група ентусиасти като мен :-)) Няма оправия. благодарение на Луканов, Виденов, Костов, Царя и Станишев...Да видим Борисов до къде ще я докара...най-вероятно до никъде...

marfieta каза...

Култът към Работника™ беше умилителен. Баща ми, Бог да го прости, инженер-висшист и началник цех, получаваше двойно по-ниска заплата от стругаря в цеха.

Невероятно ли ви се струва? Моооже. Веднъж, малко преди да получи инфаркт това, се прибира разтреперан вкъщи. Единият от работниците не спазил някаква инструкция за безопасност, мисля, баща ми му направил забележка и оня се обръща и му казва: "глей са, началник. Аз ше си извадя моя фиш, ти - твоя и тогава ще решим кой на кого и защо ще държи сметка!"

И до ден днешен тоя култ е жив. Гледа се с презрение на хората, извършващи интелектуална дейност и май така и ще си остане.

marfieta каза...

А имам смешна случка от Соц. 2.0

От училище ни заведоха на еднодневна екскурзия до Балчик (аз съм от Варна). Мотаме се там и що да видим - в една аптека продават... памук! Тук е мястото да спомена, че действието се развива в момент, когато имаше тотален недостиг на дамски превръзки, лигнини, памуци и дори бебешки пелени, та на известна част от женския пол ни се беше наложило да си правим превръзки от стари пешкири. За многократна употреба, очевидно. Кой знае това колко би зарадвало днешния природозащитник! :D

Навряхме се целия клас в аптеката и изкупихме сигурно всичкия памук. И момчетата купиха колкото можаха - ми майки имат, сестри, гаджета вече... Мале колко щастлива бях, като се прибрах вкъщи с трите пакета памук!!! А пък скоро след това баща ми успя с връзки да закупи цял кашон тоалетна хартия. Направо не знаехме къде се намираме! :D :D :D

Kalomena каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Kalomena каза...

Комита, прясното мляко беше 36 ст., а луканката 16 лв/кг.; 125 г масло 72 ст.

Kalomena каза...

Комита, прясното мляко беше 36 ст., а луканката 16 лв/кг.; 125 г масло 72 ст.
Дефицити - нонстоп. Имаше един период, (социализъм 1), когато лук и в София не можеше да се намери, (бях разпределена в Ботевград). Имаше периоди, доста дълги, когато единственото месо, което можеше да се намери, бяха замразените бройлери. За такова чудо като охладени пилета не бяхме чували по време на соца. Картофите бяха по 12 ст, не струваха, ама имаше години, когато хич ги нямаше. Дебнехме да се вредим за вносни, обикновено от Полша.
Командировките в "народните демокрации", (мен ме пускаха само там) ставаха по т.нр. "безвалутен обмен. Та по времето на "социализъм 1", ако страната не е СССР, ти имаше право само на 1/3 от валутата, която получаваш от домакините. Останалите те задължаваха да предадеш в съответното българско посолство, или, след като се върнеш - в Държавното стопанско обединение, към което е предприятието ти. Това пък ми припомни, че и хората, които отиваха да работят в арабските страни, получаваха една мизерна част от заплащането си - останалото им го вземаше държавата. 500-600$ - обикновено толкова беше огромната сума, която им се привеждаше, част от нея там, друга - по сметките им тук.

Ashtree каза...

Браво! Направо реална HD-картинка на социализма без нито един изгубен пиксел! И при положение, че си живял във всичкото това, става още по-гадно и реалистично... Сравнявайте! Живяло се по-хубаво тогава? Не, не и не! Не сменям днешните молове за тогавашните Корекоми, не сменям днешното малко квартално Фантастико, в което има по онези стандарти от пиле мляко за соцбакалницата, не сменям 32" HD Samsung и Blu-Ray домашното кино с 5.1 от относително посредсртвена ценова класа дори за най-скъпата "ХИ-ФИ":)) уредба от Корекома, да не говорим за свободата, която днес ни дават компютрите и Интернета. Който днес не се е възползвал от всичкоте блага на времето, който не се е реализирал, си е просто мързеливец и некадърник!

Анонимен каза...

Христо
Искам и аз да споделя два факта за които младите не знаят, а старите сигурно вече са забравили.
Съученик в техникума пристига със закъснение от 15-20 минути за първия час - пътува от съседно село(въпреки, че вече се водеше сград)с автобус, който е закъснял - преподавателя на момента го изпрати да се остриже. Да, имаше това право. С ножицата острига е едно момченце още първия ден при пристигането на есенната бригада - момчето даже не беше станало още ученик - до кожа му острига хубавия рус перчем и го направи за смях на цялото училище. Същия преподавател не можа да преживее "демокрацията" и се застреля с ловната си пушка в родната си махала в Балкана.
И още едно - през 84 година станах войник във Враня - поделението, което охраняваше правителствените обекти, та помня колко изненадани бяхме, когато се оказа, че в ЦК, в Държавния съвет(сега Президентството) и на другите подобни обекти има лавки за другарите в които може да се намери от пиле мляко - Петрохан, суджуци, пастърма, уиски и какво ли още не недостъпно за обикновените граждани. Аз съм от провинцията и добре помня и по-късните ми ходения до София, когато установих, че в Халите има не само един вид пресен колбас, а и Хамбургски и телешки, поне четири вида пресни наденици, отеделно трайните колбаси.
А това за тоалетната хартия - няма да забравя един филм от времето на "самокритиката на социалистическите асоциални отклонения" с Георги Мамалев качващ се на влака от София за провинцията окичен с огромен гердан от тоалетна хартия - показваше си самата истина.

wakeop каза...

Мда... моите спомени са същите, сигурно защото като 70-ти набор съм имала почти същия поглед към нещата тогава...

Преди 2 дена обяснявах на една колежка (младо момиче) за бригадите. Само човек, който са го измъкнали от училище за цял месец да бере хубави, първокачествени домати, които поради липсата на щайги се изсипват на полето и стоят така неприбрани със седмици, докато ферментират и ги накацат рояци мушици, може да разбере неефективността на онова земеделие и безсмислието на плановото стопанство.
Само робството може да генерира толкова неефективен труд.

Стойчо каза...

wakeop,mnogo tochno

Анонимен каза...

Комитата : Въпреки всичките си недостатъци, сегашното положение в България е десетки пъти по-добре от българския социализъм, и това е абсолютно доказан факт. Поне за мен и за мнозинството четящи.
Комито ,комито не говори глупости : положението е много зле ,добре е за тези на които роднините им грабнаха от баницата наречена "прибиратизация на България" ,и същите тези успяха да напуснат страната с пари в джобчето или успяха да се изучат в добри училища , а останалите останахме в оскотялата България да им сърбаме попарата и да връщаме тепърва окраденото!!! Всеки ден виждам мизерията на улицата ,виждам хора бъркащи в казаните,хора живеещи в колиби от картон и безработни и отчаяни шляещи се из улиците хора.Това не е живот ,повдига ми се и ме е срам!Мога да ти кажа че 90те години бяха най-мизерните за мен (периода на разграбване и деморализиране на всички наши ценности било то морални или духовни).Гледам от едната страна мутра с дебел корем возещ се в последната серия бмв обаче не може да се наведе да си върже обувките "от ситост" ,а от другата младо момиче работещо от сутрин до вечер и въпреки това оставащо на улицата с малкото си детенце защото не може да си покрие скапаната ипотеката .За каква демокрация и какви режими ми говориш ,осъзнай се къде се намираш ,ние живеем в джунгла като маймуните.Разбираш ли че сме се превърнали от хора в маймуни.Но какво ли да се осъзнаваш.... има една поговорка :
Сития не вярва на гладния!!! Така че стой си в панелката ,пий си марковото уиски и се радвай на "демокрацията".

Анонимен каза...

Хахах, кремвирши.

Комитата каза...

Какви ценности, бе, анонимен глупако. Страх те е името да си напишеш и трябва да те взимам насериозно? Мишка си ти, а не човек.

Александър Попов каза...

Това е една от най-добрите статии, които съм чел напоследък. Браво, Коце! Разбира се, че всичко написано е вярно. Като "роден провинциалист" (от Петрич съм)си спомням прекрасно дефицита и как чакахме с брат ми в края на улицата майка ми да се върне от София. Хуквахме към нея, когато силуетът й се покажеше в дъното на улицата, нарамила огромни торби (шунка, швепс, шоколад, майонеза и други "луксозни" неща, за които бе висяла по опашки по цял ден по магазините в София). Нетърпеливи започвахме да опитваме от това-онова, а майка ми и баща ми, Бог да го прости, ни гледат и не ядат от тези "лакомства". Като се позаситим малко, ни прави впечатление, че нашите не ядат от тях. "Ние сме яли такива неща, чедо, яште вие", е отговорът на въпроса ни. Като поотраснах, разбрах, че това е една лъжа, и ми става толкова тъжно. С какви ли очи са ни гледали тогава? И не пипаха нищо, за да има за нас. Това са част от спомените ми за това време. Още веднъж поздравления за статията.

Анонимен каза...

Чета, плаче ми се, и се чудя: Как ги търпим още?

Анонимен каза...

Чета тази статия по съвета на един читател от друг блог, нарича се WASP. Той е умерен и разсъдлив човек, съдейки по всичко, макар че имаме различни възгледи по много въпроси. Статията е много хубаво написана и ми хареса, искам само да внеса някои корективи, дребни и по-важни.
Най-главното, което искам да кажа е, че лично аз никога не съм възхвалял комунизма, сам никога не съм бил комунист. Да се спори, че правата на човека бяха силно ограничени, също би било глупаво.
Но моята реплика е за друго. Ние, българите, за съжаление и досега не можем да се обеденим, да кажем, да, имаше лошо, имаше и хубаво, бяхме млади. Било каквото било, хайде сега да видим как ще я караме? Ще продължаваме ли да пасем гръцките и португалски кози по баирите или сме способни на нещо друго? Способни ли сме да изберем умни и честни хора да ни водят или е задължително да омаскарим всички?
Наистина, както и писах в някои други блогове, силно бях разярен от непрестанните нападки на бивши такива и онакива един към друг след 1990 година. Те и досега не спират. Вече 20 години вадят агенти, те агентите станаха повече от партизаните преди 9-ти, които в основни линии излязоха от горите някъде към 1960 година. Ние сме страната с най-много фашисти, с най-много комунисти и с най-много агенти на глава от населението!
Загубихме си пазарите, затворихме си производствата, даже печелившите, построените сгради и мостове почнаха да падат, зле изглеждаме, преди бяхме по-спретнати.
В страната нямаше продукти, демек бяха с купони, а те (управляващите) спореха коя улица как да се казва и т.н. Плюене, смрад. Е да, аз повече нападам едната страна, както се вижда.
Един от активните автори в блоговете на вестник 24 часа, нарича се джон (с малка буква) вече няколко пъти ми задава един и същ въпрос: «Чпок, ти защо мислиш, че ако вместо комунизма беше капитализъм, щеше да е по-зле?» А сега, де! Той, джон, не ме обича много и изглежда да е малко такова, как да го кажа по-меко? Пациент, един вид. Аз първо не съм само Чпок, а инженер Чпок и това му го писах. Второ, не само не мисля това, което джон ми приписва, но и смятам въпоса малко за идиотски, демек какво щяло било да бъде, ако еди какво си? Аз лично нямам отговор на подобни въпроси! Мисля, че историята не признава условното наклонение.
Но трябва примирение, движение напред трябва, иначе ще си останем бедни по дух хора в бедна държава.

Анонимен каза...

Да продължа с някои неточности, допуснати в статията:
• Цените през и след 1980 година се вдигаха на няколко пъти и доста чувствително. Комитата доста точно е запомнил повечето от тях, но тези са цените след поредното им повишаване някъде през 1983, ако не се лъжа. Например, едно шоколадче 50 г. струваше 35 ст., а после стигна до 70 ст. Месото от към 3,50 стигна 5,60 и даже повече и.т.н. Сиренето също поскъпна силно. Хлябът поскъпна, а и стана от 1 кг. на 800 г.
• Някои от фактите, които Комитата посочва са също верни, но са резултат не от обществения строй, а от световни тенденции, например, преди нямаше супермаркети, наскоро отбелязваха 60-години от откриването на първия супермаркет в света, във Великобритания. Това си идва от занаятчийството, имало е хлебари, касапи, зарзаватчии, Kaufland е друга история.
• Електрониката поевтинява относително през цялото време оттогава насам.
• В Германия в неделя не работи почти нищо, в такъв голям град като Берлин в неделя е отворен само един супермаркет Kaisers, който се намира на централната гара. По малките лавки от турците можеш да се купиш хляб, минерална вода, бира, айран, безалкохолно, вино, сандвичи и др.
• Велосипед «Украйна» струваше между 80 и 85 лева, две-три години молех моите родители да ми го купят. Вярно, това беше през седемдесетте години, нищо чудно и да е поскъпнал. На същата цена вървеше и клона «Минск», само че задното му движение беше с много калпав лагер и оста често се чупеше. Имаше и стари немски велосипеди от преди войната – «Диамант» и още една марка, не я помня – здрава направа, счупване нямаха.
• Популярни бяха мотопедчетата «Балкан» и «Симсон» от ГДР-то.
Някои други интересни неща: Млад лейтенант през 1981 година в секретно поделение получаваше 360 лева суха пара, по онова време това си беше цяла шапка пари, не знам инженерите дали са получавали толкова, те вземаха сигурно най-много до 280 лева.
В Коми сечаха дърва само българи и руски пандизчии, никой друг. След комунизма братушките натириха нашите, че били скъпи. Да, ама руснаците даже и за пари не искаха да отиват там, тогава те започнаха преговори с финланци, но финланците им поискаха реални пари и руснаците пак извикаха българи.
Учениците имаха възможността да се занимават в кръжоци и в спортни секции без ограничение, по този начин се търсеха таланти, пък и децата бяха заети и не мислеха много за глупости. Лошо ли щеше да бъде, ако наречем пионерите скаути и вместо червените връзки им сложим по едно лъвче, щяха да са щастливи децата!
Аз за разлика от Комитата съм от малък град близо до селата и проблеми с перхраната не съм имал нито аз, нито моето семейство, нито който и да е от моите познати и близки. Кетчуп, купешка ракия, купешко вино, лютеница от Плод-Зеленчук съм ял за пръв път след 20-та си годишнина или в капанчетата по морето преди това.
И още: Мисля, че ако изоставахме, да речем, от Австрия през 1970 година на 10-15 години, сега сме на 30-35 назад и още не сме дръпнали напред. Това е. Нека да вземем откъдето каквото е имало хубаво и да се опитаме да продължим напред, а не да се плюем непрестанно!

Antoniy Dimitrov каза...

Ето нещо, което за съжаление изглежда твърде познато... и след 22 години не мога да забравя, какво беше тогава и изтръпвам, глеидайки тези снимки... защото това беше и нашият живот тогава...
Ετο πο τοва копнеят и нашите комунисти:

http://www.welt.de/politik/ausland/article13707451/Prunk-Kitsch-und-Elend-im-Herbst-von-Nordkorea.html

Между другото: прави ми впечатление, че възхвалите на комунизма в коментарите тук са само от анонимни господа/другари... защо ли? :)

Анонимен каза...

PROSTO PROBA

Анонимен каза...

Дядо ми и баба ми живееха в София, но на баща ми му бяха "загубили" софийското жителство и живеехме в мако градче. Като днес помня (а беше 1971г) как в къщи дойде ОФ активистка и даде купон за 400 грама маслини (по 100 гр на човек). Купон? - парченце кафява амбалажна хартия с подпис и печат. Е, като ходехме в София баща ми пазаруваше на едро според възможностите си.
Друга екстра от социализма - корекомите и правото да притежаваш валута. Можеш законно да купиш онези луксозни стоки, ама ако партията ти е разрешила да работиш в чужбина или ако си много висш и са ти дали право да си купиш валута ($1- 0.95-0.98лв.) Ако не купуваш на черно - 1976 - $1 - 2-2.50лв, 1983 - 3-3.50, 1988 - 5-7, 1989 - 10лв. Ако те хванат - (а къде ще пазаруваш на скрито)- глоба. Ако те хванат с над 250 валутни лева - съд. Но 250 валутни лева не са по онзи курс за избрани ($1 - 1лв), не си и помисляйте такова нещо. Мой роднина като студент го съдиха. "Хванали" го с $100 и някакви рубли (ако ме питата луд човек - да носи толкова валута). Да обаче като те съдят курса на долара - $1 - 2.7лв (та да могат да те съдят). И роднината го съдиха - размина му се с 2 години условно и 2000лв (да две хиляди) условно. После го хвана амнистията 1300г България. Но, допълнение! Наскоро говорих с него - потърсил си свястна работа и се оказало че е съден! Ако си иска обикновенно свидетелство за съдимост - всичко ОК, ама при по-специално проучване - съден... и това е 30 години след като са го "амнистирали".
А бе да живее социализма, ама ако си отгоре. За съжаление и досега те (ако мога ще го напиша те-то с половин пиксел височина) са отгоре.

Анонимен каза...

Средата на 70-те, заплата на млад лекар изпратен по разпределение в провинцията - 105 лв.ако искаш, миньор в забоите 700 лв. и нагоре по същото време...

През 1984 нашите купиха касетофон СОНИ от Кореком за $180 /някъде към 800 лева излизаше, доларите на черно естествено/, имаше Auto Reverse функция и разни други невиждани до момента екстри, та направо го гледах все едно сме си купили летяща чиния...

Unknown каза...

Браво Комита! И това не е всичко. За огромно съжаление съм съвременник и на двата етапа и гарантирам/с изключение за някой от цените/ че беше така, че ние от провинцията идвахме в София за да си купим някоя по-добра стока, тоалетна хартия и какво ли не, че ни разпределяха, като овце където им хрумне, независимо от родно място и семейно положение, че живеехме на едно място, че нямахме право да работим допълнително, че чакахме на безкрайни опашки за всичко, че си купувахме хубава книга, само в комплект с някоя партийна книга, че купувахме на децата си зелени банани и то само около нова година, че..... Така, че АНОНИМНИТЕ/изглежда срамувайки се да покажат името и лицето си/нека да не пишат глупости за т.н. пълна заетост, селскостопанско производство и качество на стоките. Просто ако не им харесва написаното да замълчат и се уединят със себеподобните си за да спомнят с умиление за това мрачно време.

Анонимен каза...

Браво Комита! И това не е всичко. За огромно съжаление съм съвременник и на двата етапа и гарантирам/с изключение за някой от цените/ че беше така, че ние от провинцията идвахме в София за да си купим някоя по-добра стока, тоалетна хартия и какво ли не, че ни разпределяха, като овце където им хрумне, независимо от родно място и семейно положение, че живеехме на едно място, че нямахме право да работим допълнително, че чакахме на безкрайни опашки за всичко, че си купувахме хубава книга, само в комплект с някоя партийна книга, че купувахме на децата си зелени банани и то само около нова година, че..... Така, че АНОНИМНИТЕ/изглежда срамувайки се да покажат името и лицето си/нека да не пишат глупости за т.н. пълна заетост, селскостопанско производство и качество на стоките. Просто ако не им харесва написаното да замълчат и се уединят със себеподобните си за да спомнят с умиление за това мрачно време.
Извинявай, че коментирам като анонимен, но не можах да се справя с различните профили, все пак съм соц възпитаник, по голямата част от живато ми остана там/
Огнян Ханджиев

bolero каза...

Къв коментар да оставя?
Всичко е казано!

Чудесно написано е!
Поздрави за Комитата!

Анонимен каза...

ПЕНКА СТАНКОВА съм
Когато попадна на такива текстове ми става малко по-малко страшно за бъдещето на Татковината.Аз също помня социализъм 2.0( на 10-ти ноември бях на 16) и го помня от дълбоката провинция на разстояние повече от 300 км от столицата. Добре, че мака ми беше парче шеф и намираха начин около Нова Година да измислят командировка до София, че да видят децата какво е шунка.Щото "показен магазин" при нас нямаше, а 5те кила портокали, които се полагаха на градчето ни се изяждаха от семейството на плодизеленчук продавачката.Да са живи и здрави. Неспирно се удивлявам на малоумното твърдоглавие на носталгичните комунисти- ти му викаш 'Пич, бях достатъчно голям да помня, помнят и всички други!", ама той -НЕ! Това не е било! Ако не беше опасно, щеше да ми е само смешно.
P.S. Тоалетна хартия при нас се наричаха безумните жълти правоъгълници с една гладка страна, заради които до ден днешен има навика първо да намачкам хартията преди да я ползвам :-))))

Анонимен каза...

навремето имаше спокойствие и сигорност за утрешния ден а сега има само притеснения за бъдещето ни

Стойчо каза...

Анонимен, а кога си учил български?

Vivian каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Vivian каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Комитата каза...

Нямаше свободен пазар, трудно е да се изчисли. Иначе хората изплащаха апартаменти по 20000 лева.

Стойчо каза...

20 хиляди лева за апартамент при заплата 200 лв за инженер е като 200 хиляди апартамент при 2000 лв заплата

200 хил лева са 100 хил. евро

Vivian каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Стойчо каза...

Вивиян, какво е работил татко ти а 350 лв през 1981г? Щото моят строеше НДК (т.е.станцията на метрото отдолу) и ... не взимаше толкова тогава, а беше на последната непартийна длъжност (т.е.неизискваща членство)? И апартаментът нашия струваше същите 12 хил. но през 1974 г - с изглед към доменната пещ на Кремиковци.

1981 г апартаментите вече вървяха по 20 хил, както спомена Комитата малко по-горе


Лекичко заблуждаваш, да ти кажа, или бъркаш годините ;)

Vivian каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Vivian каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Комитата каза...

Разбира се, сравняваме ябълки и круши. Няма свободен пазар, тоест РЕАЛНАТА цена на апартамента никой не ти я казва. Например, ако не си послушен работник и НЕ ТИ ДАДАТ апартамент (който освен това изплащаш десетилетия) колко ще ти струва апартамента? Освен това в един нормален пазар стои въпросът за избора – тоест човек може да избере най-доброто за парите си. А в панелката какво избираш? В най-добрия случай, същия боклук в съседна панелка. Да живееш в квартал „по желание“ е привилегия на съвсем малцина по соца.

Комитата каза...

Някои бизнес модели, като този на LIDL са базирани върху ограничаване на избора и така постигат по-ниски цени, т.е. предлагат почти само световно неизвестни марки, които купуват на едро.

Нямаш избора в нормален магазин, затова пък можеш да купиш по-евтино. Същата работа и в социализма.

Избор, свобода, достойнство - никой не слага в уравнението тия величини, когато говори за соца.

Разказвай политически вицове публично, пък после нека ти ДАДАТ апартамент.

Vivian каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Комитата каза...

Е да, разни хора - разни идеали.

На някои им е по-важна евтината панелка, на други им е по-важна свободата, правото на избор, свободата на придвижване, свободата на словото, информираността и т.н.

Аз съм от вторите и не разбирам първите.

Vivian каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Комитата каза...

Бързо открихме противоречията си.

Vivian каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Комитата каза...

Щом те избива на такъв популизъм да се сърдиш на родителите ти за това че са те възпитали честна, значи заслужаваш дупката в която живееш.

Vivian каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Комитата каза...

Не аз обвиних родителите си.

Анонимен каза...

прочетете книжката "Роден в социализма" - много забавно четиво за годините на Народната Република,написано с голяма доза хумор - има я в store.bg

Анонимен каза...

Изобщо не ти е ясно що е туй социализъм. Определено не само дъвки и бомбонки. Това, че пресни плодове нямаше през зимата, няма как да има, защото истинските неща са със срок на годност и без консерванти. Банани и портокали по това време и в Западна Германия имаше само по Коледа и Нова година. А компромисите със себе си, сега са в повече от колкото тогава. Не защитавам комунизма/ социализма, но тогава поне имаше държавност, а не корупция на всички нива като сега. То и по онова време и сега все има хора, които душите им са по-широки от който й да е бил строй и все нещо им пречи да изявяват себе си. Читавите хора и тогава си работеха качествено и сега си работят отговорно и просперират. А за панелките, който му стискаше си плюеше на ръцете и си строеше къща, който я караше мързелашка на държавна работа, вземаше една панелка и го удряше на живот. Сега да ни е як задника за ипотеки.

Emilia Slavova каза...

Изобщо не искам да живея при социализма (хванах късната му версия и ми стига), но не мисля, че разглеждането му през призмата на консумеризма е много продуктивна. Липсата на тоалетна хартия не ни беше най-големият проблем. Със заплата от 120 лв някак оцеляваш, когато и съседа е с толкова, образованието - безплатно, а хлябът е 26 ст. (макар и само един вид). В крайна сметка, едни най-щастливите хора на света не са презадоволените американци, а бутанците. Лицемерието, несправедливостта, терора над гражданите и още много други негативи на соца са много по-съществени и е добре да говорим повече за тях, а не за дънки Левис и кока кола. Освен ако не искаме да впечатлим 20-годишните и да потъгуваме за изгубената си младост в дънки Пионер.

Анонимен каза...

Комита,че вие и сега си живеете при социализЪма!Просто сте малко/Какво беше основното там-слушкаш и папкаш.Що се отнася до вас и подобните Вам- надувате вувузелите и папкате.Е,те това си е чиста проба социализъм.Само че важи за един избранм кръг от НПО-та,които искат да ни втълпят,че тоалетната хартия и дънките са най-важните завоевания на "демокрацията".Демокрация у нас няма,няма и да има,а "социализъм" -също,защото няма кой да плаща вече!И Русия се усети,че няма смисъл да ни храни,остави ни сами на себе си,а ние много сме добри в това-да се самоунищожаваме.Е,направихме го,в рамките на има-няма 20 години.И да жалим,и да не жалим-толкова!"Свободният пазар" свърши работа.Имаше България-няма я!Няма държава-няма проблем,както се казва...

Комитата каза...

Няма ли да ме питаш „Защо биете негрите?“ ;)

Идеята на този материал беше да покаже, че социализмът хем мачкаше хората, хем е абсолютно безпомощен, когато говорим за икономика и особено за стоки за широко потребление. И това е доказано и пре-доказано хиляди пъти, аз просто добавих моите спомени.

А твоите бълнувания за НПО-тата, показват, че и в съвременния свят не се ориентираш добре.

turin каза...

Комита, ако щеш вярвай, но почти всичко го бях забравил. Тоест не съвсем, а в подробностите. Също и подробностите от ранния преход и мизерията тогава. Малко по-малък съм, но чак като четох теб и Делян Делчев, се сетих пак за подробностите. Може би нашите нарочно са ми отклонявали вниманието от детайлите. Сещам се как в края на 80-те всички се правеха, че не четат Огонек и не слушат Свободна Европа и перестройката и гласността се коментираха в приятелски кръгове (което пак е огромен социален пробив за онова време, и огромен риск).

Та може наистина свободата да е исторически и географски непостоянно нещо, но се надявам скоро да не се връщат онези времена в България. Мерси за статията!

Анонимен каза...

Не е вярно че по време на социализъм две се пазаруваше свободно от Кореком. През 1981 брат ми го хванаха с 100 долара и някакви рубли, минаха доларите не по курс 0.96 а курс за съдене 2.57, сумата на валутата в левове стана над 250лв и по тогавашния закон го осъдиха на 2г. условно и 2000лв условно (под 250лв имаше само глоба). Бързо го хвана амнистия за 1300г бг, но и до сега си има проблеми с намиране на работа (нали някъде дълбоко в досиетата стои съден-амнистиран).
След това си спомнням по нова година 1982/3 затвориха вратите на централния кореком и поискаха всеки да покаже право за притежаване на валута. Бяха събрали хиляди по пода, защото всеки без документ е хвърлял на пода за да не го опандизят.
Вярно е че не беше толкова строго както при соц 1.0.

Комитата каза...

Благодаря за пояснението. Мои съученици пазаруваха от там, но вероятно родителите им са имали съответното разрешение.

Анонимен каза...

Чета това и ми идва да хвана пушката и да стана фашист и да избия де що комунист е останал непогребан!

Анонимен каза...

В статията не е казано за данъците. Аз като млад инженер през 1973г започнах със 110лв. заплата. Само че от нея сваляха данъците - ДОД /данък общ доход/ мисля че беше 10-15% но имаше и ЕРГЕНСКИ ДАНЪК! Трябваше да се жениш и произвеждаш деца иначе ти удържат данък 10%. И така на моите 110лв. им се събираха 25% данък и ми оставаха чисти 85-90 лв.

Аз упорито се държах ерген защото през това време баща ми работеше за софийско жителство в Софстрой. Ако бях се оженил нямах право и аз да го получа защото вече не съм член на семейството. След 10г години работа баща ми го получи заедно с апартамент от Софстрой, преместих се при него. И точно тогава дойде "демокрацията" и жителството стана свободно.

Вечерята 1970-80г двойка кебапчета беше 60ст но една оранжада /нечуван лукс в сравнение с химията наречена лимонада/ беше 15ст така че трудно се минаваше с по-малко от левче. И ето че от тези 90 лева вече са останали 60 лева а още трябва да се закусва и обядва. И толкова много неща има които трябва да купува млад човек който започва живота си.

Ако не се получаваха прословутите "премии" си жив загинал. А те се получаваха с жестоко надписване и всякакви шашми на ръководството за да се преизпълни плана. Зависеше колко пробивен е директорът и колко добре се подмазва пред началството.

И редовно трябваше да даваме т.н. "насрещни планове". Т.е. дали са ни някакъв план, ако го преизпълним има премии иначе няма. Но ние понеже сме "съзнателни" обещаваме да изработим повече. И естествено се криеха всички резерви и се обещаваше съвсем малко, 1-2% отгоре колкото да се отбие номерът.

Аз като млад инженер се чудех защо толкова малко като виждах, че можем и 15-20% повече. Но следващата година като ни направиха преизпълненото редовен план бързо разбрах защо се крият резервите. Както казвахме онова време "Те ни лъжат че ни плащат, ние ги лъжем че им работим". Ето тази взаимна лъжа провали социализма.

Имаше един законен начин за повишаване на доходите и това бяха т.н. рационализации. Виждаш нещо за да се получат икономии или повиши производителността, даваш предложение, ако се одобри и се внедри ръководството изчислява ефекта и ти дава награда. Имаше си таблици колко от постигнатият ефект ти дават, да не си мисли някой че всичкото. Аз като млад инженер се опитвах да правя някакви действителни подобрения, да има вътре творчество и квалификация. Директорът и заместника му правеха рационализации от вида "ламарината на шкафовете от 5 мм става 3 мм", главният счетоводител услужливо изчисляваше огромен ефект и така слагаха още една заплата в джобчето.

И последно, от едно ниво нагоре началник се ставаше със задължително партийно членство. До началник отдел/цех можеше макар и със скърцане безпартиен но нагоре не. Именно това напълни БКП с огромно количество всякакви боклуци които гонеха кариера. На мен лично ми се е оплаквал от това партийният секретар когато ме молеше да стана и аз партиен член. Човекът искрено вярваше в социализмът и му беше болно да гледа как той пропада.

Гоце си спомня с добро социализмът защото той беше 2 вида - за такива като него по резиденциите и за народа. Всеки който е бил онова време на курорта Дружба е виждал претъпканите плажове по които няма къде да стъпиш за обикновените хора. И до нас след оградата плажът на ЦК /всъщност чистачки и дребни чиновници там/ ширнал се нашироко и с чадърите. От морето се виждаха много добре двата вида социализъм.

Анонимен каза...

Да допълня, че като млад инженер от тези 60 лв които ми оставаха след вечерята трябваше да плащам и наем 10 лв и той беше за едно мазе пригодено за живеене. Така че с 50 лв трябваше да закусвам, обядвам, купувам дрехи и някои неща за бита /обзавеждане, легло, хладилник и още безброй неща/. И все пак да заведа момиче на заведение а това означаваше поне 4-5 лева. Така че си го позволявах не повече от 1-2 пъти месечно.

Анонимен каза...

Цитат: ... Млад лейтенант през 1981 година в секретно поделение получаваше 360 лева суха пара, по онова време това си беше цяла шапка пари, не знам инженерите дали са получавали толкова, те вземаха сигурно най-много до 280 лева.

Доста по-малко, 1978 г като началник отдел в БРВ /база за развитие и внедряване/ вземах бруто 165лв. След това следваше системата ДОД+ергенски данък и ми оставаха чисти 120 лв. Тогава долара на черно беше 3 лв с малко връзки 2.50 лв така че получавах "великата" заплата $40. Бях луд на тема музика и затова си купих едно Сони от Кореком за $270 също качествен грамофон за $150, разни касети и станаха $450 т.е. заплатата ми за година. Как съм ги изгладувал и какъв позор беше да се извъртам и да не мога да заведа момиче до заведението аз си знам.

А за работниците които получаваха двойна заплата на инженерите е вярно. Също и за самочувствието им на класа хегемон, ние бяхме нещо като лентяи които те носят на гърбът си. Помня как веднъж на есенна бригада докато белехме царевиците около един голям куп една наперена от цеха се изцепи "Чудо голямо че сте го измислили, ние го произвеждаме!".

А тя произвеждаше едно нещо което ние бяхме измислили и създали технологията за него, в целият соц. лагер само в БГ и СССР се правеше. Дадохме работа на 30 жени а в малък град работа за жени много трудно се намираше. Но това за нея нямаше значение, тя е работническата класа!

Анонимен каза...

Може, и явно има страшно много глупаци в България! Какви ли не глупости прочетох! Възмутен съм от хората видели "онова време" и живеещи в настоящето! Животът ни сега е страшен т.е.-"борба за оцеляване". Как да намериш опорни точки, когато фактите са!? Видях какво бе социализмът в България, виждам как живея и сега. Някога не се притеснявах за здравето и живота си, а сега не е така. Защо ли...? Не, че някога имаше по-добри лекари или учители,имаше сигурност за хората. Какво е сега...всички го изживяваме на гърба си . Няма да живеем добре, ако не сме единни, а за жалост историята е показателна в това отношение, като изключим "Съединението на България".

bavarec0 каза...

ИЗключително силно ценя смислената дискусия, и като човек, неживял по време на този период, желая, за собственото си знание, макар, че поста на автора не е в нашия учебник, да задам няколко въпроса.
Може ли да прочета, като 18-годишно пишлеме разкази за просяци по времето на която и да е "версия" соц? :)
Ако е удобно да ми се даде подходяща причина, която да обяснява четенето ми на учебник по история от 1979 вместо днешния ми?
На драго сърце бих прочел и коментарите на автора и всичките Му привърженици относно нивото на грамотност по времето на "социализЪма" и съпоставката му с днешното, като с особен интерес бих прочел мнението на г-н Грънчаров, който споделя преподавателския си стаж и тайно ме навежда на мисълта, че все още има досег с българската образователна система.
Много ми е любопитно как тази "дозирана западна музика" се вписва в спомените на родителите ми, че господинът им по английски е пускал Бийтълс в час в Добричката немска гимназия?
Призовавам да се намери някакъв вид статистика относно хората с наднормено тегло и здравословни проблеми, пряко произхождащи от тях /а може и някой квалифициран и запознат човек да ми обясни каква е "вредата" върху здравето на т.нар. "физзарядка" от не знам коя версия соц/
По-нататък, моля да ми бъде споделено от хората, живяли през споменатите версии на "соца" с какви разходи е било свързано "пътешествието" им, провокирано от здравословни проблеми?
Също особено интересен ми е въпросът относно образоването и трудовите способности на малцинствените елементи на обществото през която и да е версия на "соца"?
Ако е удобно, макар че въпросът ми ще изисква отговор-хипотеза - да ми се обясни как населението от около 6 милиона през 1943 поради всичките, така добре изброени от автора затруднения, несправедливости и т.н. е било на прага на 9 през 1989 година.
Ако е удобно да се коментира значението на думата "суверенитет" и по-точно, какви са били способностите на държавата да го отстоява през "соца" по сравнение с други периоди на Българската държава или Българското царство /като цяло визирам военните и паравоенните части/.
На драго сърце бих прочел инфраструктурата, реализирана през "соца", по-точно - трайността й и значението й за тогавашна България и за днешна. Тук може да се направи паралел и с трудовата заетост на малцинствата, чувствайте се свободни да го сторите.
Бих прочел също обяснение, от чиста лексикологична, културна или каквато и да е било гледна точка, значението на замените "гражданин" и "другар" с "лице" и "господин" и дали има отношение върху самосъзнанието на "българите".
Който има спомени да коментира какви са били проблемите на семейство да запише децата си на детска градина.
Къде са живяли по-голямата част от хората, след като само "късметлиите" са имали възможност да живеят в "панелки" и да се коментира плана на устройство на тези жилища, както и предвидените на определен брой блокове зони за отдих, зелени площи.
Желая да разбера хигиенното ниво на селищата - сиреч, по чистота, как градовете тогава са били толкова зле /а и селата/.
Благодаря предварително и благодаря за публикацията, която сте направили.

Анонимен каза...

Изключително тъпо е да сравняваш соца с "капитализма",който ни налегна.Мога само да кажа,че :соца" беше поне реален.Какво имам предвид-тогава изгледах двете си деца/които после изпратих по-живо-поздраво в чужбина/,без да дам стотинка за здравеопазване-което реално съществуваше!Детски ясли,градини-осигурени; и без наркотици като семки край училището!Токът,който плащах,беше около 1/10 от неголямата ми заплата.Водата -не я знам колко беше .Смешни пари...А капитализъм у нас няма и няма да има!Той се основава на нещо,което да градиш,все пак,докато нашият е просто ръфане на остатъците,построени през 45-те омразни години.И рушене,продаване за скраб,направо подаряване на територии/срещу комисионни/,"партийно " строителство,роене на едни и същи "платформи",нищо незначещи;"приватизацията" като път към рая на "демокрацията",ТВ шоута за залъгване;ровене в кофите за смет/това не съм си го представял,че мога да го видя в България!/,изключително "свободни" хора-свободни,да се гаврят с паметници,да събарят.Да,има и такива,които работят-въпреки всичко,какво друго да правим...трябва да храним онези тлъстите от телевизора.А за децата-няма пари!Събираме ги с СМС-си!Майките понякога осъдени да плащат с лихвите.Ама иначе пък банани -бол!Някои почиват на Карибите,други не почиват,щото не работят.И не ядат."Който не работи,не трябва да яде".Това не е капитализъм!Просто е програмирано самоунищожение,По съвети от за океана,изпълнени стриктно!За бонус има безброй американски тъпи парчета,вместо тъпите руски филми.
Не жаля за соца.И да жаля-няма да се върне.Обаче,е пределно тъпо да съпоставяш някакви сладоледи,тоалетни хартии,жителства,"свободи".Ами нали сега има 2 милиона в София-тя вече не е град,а спалня!Да не би от добро да са отишли там?!

Божан Божков каза...

"В социализъм 2.0 вече всеки можеше да пазарува от "Кореком" с долари, за които дори не се искаше документ за произход. "

Всъщност официално не можеше без документ. Неофициално можеше частично, в смисъл, че в повечето случаи ще ти продадат стоката в корекома. Обаче понякога другарите от народната милиция влизаха вътре и събираха всичката валута от присъстващите. После, който има документ, можеше да си я получи обратно. Който няма пие една студена вода и се радва, че се е отървал без пранги. Виж, ако валутата се окаже много и прангите не се разминаваха. По едно време живеех над кореком и често виждах подобни изпълнения.

Анонимен каза...

89-та година бях на 17 години. След 90-та година ми се еба мамата. Първо казармата, а после чувството,че вече 25 години съм опитно зайче. Така че Комитата да ги разказва тези приказки за лека нощ на родените след 1990 г. Търпелив човек съм и никога не съм мислил да емигрирам. До сега. До вчера. Това че е имало 1 мляко, 1 боза, 1 хляб са приказки за баламурници. Имаше СИГУРНОСТ!!!

Анонимен каза...

a taka:)))

Анонимен каза...

здравйте искам да попитам каква заплата зима един фотограф

Анонимен каза...

Що ли ни лъжете ?

Lubopitko каза...

Много хубав материал! Ако се оформи добре, може да послужи за учебник по история.
Толкова мнения, в голямата си част повтарящи се, спокойно могат да се разделят на две - "за" и "против".
Аз съм роден 1960, свидетел съм на всичко написано до днес и наистина смятам за маловажно да се акцентира върху бонбонките и тоалетната хартия. Факт е, че парите стигаха за храна, почивка и един елементарен "лукс". Нищо повече! Тук трябва да се сложи скоба - Ако! Ако си послушен и вървиш по единствено правилния път, начертан от "Партията"! Нямаш право на отклонения, на собствено мнение, собствена инициатива, да не говорим за собствен бизнес! Ако случайно имаш такава, то тя трябва да бъде одобрена от партията, от някой партиен функционер. За да излезеш в чужбина дори като специалист, да представиш проект или разработка - пак ставаше с изричното разрешение на партията, само ако си проверен, разбирай доверен, човек. Към теб се прикачва човек от служба сигурност, да следи какво говориш, с кого говориш и най-вече, да не забравиш да се върнеш! Тази сигурност, по която все още лелеят нашите соц.комунисти, бе най-големия бич за социализма. Тя даваше шанс и спокойствие и на най-малоумния и мързелив работник, даваше заплата, след това и пенсия, точно както казва авторът, на всички и на работещите, и на лентяите. Тази уравниловка прогони кадърните, инако мислещите, желаещите поле за изява. Именно тя!
Ще опитам да дам и няколко отговора на bavarecO:
Просяци имаше и тогава, малограмотни, безимотни, мръсни, болнави, всякакви, просто милиционерите имаха грижата да ги "разкарат" от очите на гражданството.
Нивото на грамотност се поддържаше малко над средното за цивилизованите държави, силно политически изкривено и много класово разделено. Ще попитате ама как така? При социализЪма нямаше класи! Имаше! Партийно-номенклатурна класа и всички останали. Така например, децата на неблагонадежни родители, нямаха право да учат в университети. Местата за обучение бяха точно определени бройки, децата на партийните функционери и активните борци влизаха без приемен изпит и извън фиксираните от министерството на образованието бройки. В "Английската гимназия" учеха децата тогавашните първенюта, сина на кмета на Правец, дъщерята на... ще пропусна умишлено, независимо от умствения им потенциал. За всички останали успехът за прием трябваше да е над 5,98. Там нямаше изключено дете за слаб успех, но пък имаше нежелани бременности и колкото и да не ви се вярва - наркотици!
И тогава, както и сега, децата на свестните родители учеха, другите се надяваха на престижно място под слънцето, благодарение на влиянието на своите родители.
Темата с музиката ще пропусна умишлено, за сега...

Lubopitko каза...

Продължение 1
Вреда от физзарядка няма, както и от всеки един спорт. Не така стои въпроса с храните от Макдоналдс и парите които родителите дават на своите деца, за да се хранят там. "Пълнотата е проблем на самите давещи се!" Или беше нещо подобно... :)
Здравеопазването беше първобитно както и цялата ни държава и хората си мряха от това от което боледуваха. Като изключим "Правителствена болница" и "Военно медицинска академия", всички останали болнични заведения бяха под всякаква критика от към материална и леглова база. Големците се лекуваха в чужбина, както и сега. Понятието "ядрено магнитен резонанс" и "скенер" беше понятие от научната фантастика.
Проблемът с голяма част от малцинственото население бе решен много интелигентно. Бяха създадени "Строителни войски", където под формата на отбиване на военна служба, младата част на малцинството къде доброволно, къде със сила, бе принудено да строи блокове, пътища, мостове, железопътни линии, бе приучавано на ред и дисциплина, бой и лежане в ареста, хранено, обличано (криво ляво). Резултатите от това строителство са изпитали една не малка част от останалото не малцинствено население.
Производството и производителността ни бе от най-енергоемките и за това беше конкурентно неспособна. Продаваше се единствено на пазара на страните от СИВ, най-често на разменни начала. Вие на нас електрокари, ние на вас оптично стъкло или картофи.
Най-печеливши предприятия, носещи чиста печалба във валута - не, не е Кремиковци! Кинтекс, СОМАТ, ТЕКСИМ и още няколко предприятия в т.ч. Софарма в частта търговия с Анфетамин и Каптагон...


Lubopitko каза...

Продължение 2
Проблеми с настаняване в детските градини имаше, но не като сега. В целия квартал имаше една, но пък бабите отглеждаха внуците си. Болнични за раждане в размер на 3 месеца, поне когато съм раждан аз.
За инфраструктура не може и дума да става. Първата си магистрала открихме преди няколко години. Първата отсечка от метрото се строи повече от 20 г.
Суверенитета на държавата ни бе гарантиран от СССР, наше задължение бе да задържим евентуално нападение от юг половин час, докато дойдат самолетите на "братушките".
От около 200 000 армия в най-силните години, над 10% са политически офицери (ЗКПЧ), длъжни да осигурят партийно правилното мислене на личния състав в духа на комунизма. Длъжност равна, а по някога и по-голяма от командира на частта. Почти всички офицери са били длъжни да бъдат партийни членове. От военна служба се освобождаваха само дюстабанлиите, слепите с голям диоптър, сърдечно болните и всички връзкари, успели да докажат по някакъв начин, че попадат в горните категории. Старшината коли и беси, дава или спира от отпуск, грижи се за доволствието на войника, сапун и баня - един път седмично. Комсомолска стая, запечатан телевизор в сандък, да не се сменя програмата. В края на 80 г. съобщителна техника все още лампова, което ми напомня, че дори за домашен телефон се искаха яки връзки и мнооого чакане.
Сигурно мога да изпиша още толкова за това време... Со файда!?
Един последен щрих за прославния комунизъм. Живеех в къща с двор от 600 м2. Последните години на соца, имаше бум на желаещи да работят в София. Защо ли?! Един прекрасен ден дойде депеша, че къщата ни ще бъде съборена, за да се построи блок. Няма опция не искам. Няма опция искам 3 апартамента, магазин и подземен гараж. Държавата преценява какви нужди имаш и ти отпуска доза - младо семейство без деца - гарсониера, с две разнополови - може двустаен, ама не е сигурно. Младо семейство с дете и възрастни родители - тристаен. Ако успеете по някакъв начин да вземете 2 жилища, родителите ви отиват в гарсониера, на младото семейство най-много двустаен СЛУЖЕБЕН. Ако родителите ви умрат, вземат служебното ви жилище, защото нямате право на две и оставате в гарсониерата. Семейства се развеждаха за да запазят жилищата си. Тези правила обаче не важеха за политическата върхушка.
"Другарю", бе задължително обръщение, колкото и антипатичен да е събеседника отсреща. На обръщението "господин" и "госпожа" се гледаше като на буржоазна отживелица, за това пък някои родители кръщаваха децата си например - Господин Кирилов Николов...
А за политическите преследвания, мръсни номера в учрежденията, говоренето "под сурдинка", страхът, манипулациите, присвояването на чужд интелектуален потенциал, предоставянето на научни звания и титли.... Неее... Многотомна ще излезе тази "История"!
Лека нощ от мен. :)

Pi4a каза...

Някои неща всъщност бяха малко по-добре, отколкото в този текст. Някои са горе-долу така, но не съвсем. Е, все пак от гледната точка на автора, която може да е леко различна от тази на други хора, родени в други градове, по-малки от София, които само си мечтаеха да видят София. Е, богоизбраните, които са родени в столицата и сега са с 80 000 (че и повече, зависи от късмета) евро напред, в сравнение с родените в провинцията, които тепърва се опитват да си купят жилище. Но какво да се прави - нито раждането, нито животът, нито смъртта ни са честни, справедливи и заслужени... Някой горе си прави шега с нас, но и това е друга тема. Абе общо взето, най-лошото от всичко е, че хората все повече чувстват носталгия към тези времена, най-вече защото животът имаше някакъв смисъл (бил той и фалшив), имаше добри и лоши (сега има само лоши и по-лоши), а циганите и другите чужди елементи в нашата държава си знаеха мястото, работеха, учеха и не живееха чак толкова на наш гръб. И ядяха бой редовно, ако ги хванеха да крадат, да говорят на "майчиния" си език на обществено място и въобще, ако посмееха да се появят в по-представителните райони на града. Е затова си струваше да се живее тогава, за разлика от сега, когато нашата "държава" стана единствената в света, която низвергна собствените си граждани (чието име носи) за сметка на пришълци от скоро и по-отдавна. Абе май не си довършиха работата през 1878 нашите комити, трябваше още тогава да изритат всичко, което носи чуждо име и е бозаво на цвят... Сега щяхме да сме светлинни години напред, ама изтърваха момента и сега те ни надвиват, не без помощта на самоназначилите се управляващи (повечето от които не са българи впрочем).
И на последно място, но не по важност, храната тогава може да беше по-ограничена откъм разнообразие (няколко вида шоколад, безалкохолни и т.н., ама не чак 1-2 вида, както е писал автора на статията), но беше ИСТИНСКА! Нямаше ГМО (имаше начална форма на манипулации, но нищо извън рамките на нормалното), нямаше токсична и вредна храна в супермаркетите (сега не виждам какво да си купя в кой да е магазин - всичко е абсолютно токсично и не става за ядене), киселото мляко беше абсолютно автентично, без строителни материали в него и с истински бактериални култури - капачката се повдигаше, ако не се хапнеше до 5 часа следобеда на деня, в който е произведено, поради преобразуването на млечната киселина в оцетна. Сега няма такова нещо, защото млякото не е мляко, а в него няма и бактерии, нищо не протича като процес... Издържало много време (според рекламата на капачката на едно "мляко"), защото видите ли, "нашите учени" били измислили нов вид бактерии, които поддържали млякото много време. Грънци! Само за пред хора, които не са учили технология на млекопроизводството... И това е за всяка една хранителна стока, независимо дали говорим за безалкохолни (ах, къде е стария алтай, не ща кока-кола или каквото и да е, в сравнение с това билково безалкохолно), млечни продукти, меса, хлебни продукти или каквото и да е... Сега консумираме храни, които съдържат нехранителни съставки (кой идиот реши да ни трови, за да печели повече?!), оцветители (предизвикващи няколко вида рак), подсладители (предизвикващи няколко вида нелечими болести), безброй Е-та, консерванти и какви ли не други щуротии.
Има няколко вида паразити, ако не знаете, едните са малко по-умни, не убиват гостоприемника си, а само се хранят с някой от продуктите на обмяната му. Нашите "управляващи" са от другия вид - решили са да убият гостоприемника си, при това по особено мъчителен начин, бързо и без капка милост. Е, получава се. Как стана така, че бай Тошо ни се вижда като голям родолюбец, в сравнение с всички президенти и министри, яздили собствения си народ от 1990 насам...

Анонимен каза...

Ама вие май "пропускате", че фонда беше на нула, включително и пенсионния!!!!!

Анонимен каза...

Само като чета коментарите свят ми се завива колко много хора защитават онова време.Как хората да защитават един строй,който по закон е бил противоконституционен и престъпен.Който идва на власт с преврат след 9 Септември и след като Русия обявява война на България...Имам една книга издадена 1921 година Новата История на България или нещо от тоя род се казваше и в нея е описано положението на България над 10 години преди да дойдат комунистите на власт.И въпреки всичките си недостатъци и войни,които са водени тогава сме били пъти пред страни като Гърция,Румъния даже и по Западни.

Изчетох повечето коментари и 99% от тях не се аргументират за или против социализма с достоверни източници на информация и изключение на личните свой впечатления.

Аз съм Софтуерен Инженер и мога да кажа че в момента един младеж завършил средното си специално образование в сферата на IT индустрията може спокойно да се надява на заплата от рода на 1200-1600 лева,разбира се при владеене на английски език поне.При завършване на висше образование 3-4 години опит и допълнителни стажове и сертификати заплатите могат да стигнат над 8000 лева.Къде може да се сравняват 120 лева заплата по време са социализма и сега ?Близо 80 пъти по високи заплати в тази сфера.

Не забравяйте че има една съществена разлика между комунизма и сега.И тази разлика е че не ти ли харесва сега можеш спокойно да напуснеш и да работиш в цяла обединена Европа и в страни от Азия,като Япония и Южна Корея.Даже може и в Китай да отидеш ако толкова много жалиш за социалистическия строй.По време на славния социалистически строй човек е нямал възможността да направи този важен и съществен избор за себе си.

Поздрави Иван


Анонимен каза...

Да,и аз съм 70-ти набор,спомени от гадния строй-
Задължително ни валеше дъжд на 24 май на манифестацията.
Изключиха ме от техникума,половин година преди да завърша,защото нямаше накъде да ми намаляват поведението вече,фаталната стъпка беше,че ме спипаха с цигара на улицата...
Нямаше банани и Билла,ужас!
Майка ми (Бог да я прости!) успя с една учителска заплата сама жена да ме отгледа,пък не съм гладувал нещо,
спомням си като дете баба ме изпрати до фурната за хляб - той един ръчен и топъл и аз го изям половината по пътя за вкъщи..,остави гаден хляб беше - мухлясваше като престои,
ама така с мухъл,днешните са по фешън-хляб от Била преседя и придоби един красив червено-жълто-син цвят.
За студа - бе как с една учителска заплата се зареждат два големи варела с нафта и цяла зима печката работи - магия неква,май 4 ст. ли беше нафтата,не знам бях малък.
Като поотрастнах лекарите в Пирогов ме върнаха тук от сигурна смърт за да посрещам Демокрацията явно - малее,па и безплатно,не съм имал здравни осигуровки..
Как да е,манталитета си остава същия - пак те гледат накриво че си от София,като че съм цъфнал и вързал като съм се родил тук,аз се чудя как да избягам от това село,щото всички от селата вече са тук.
Мъчи ме носталгията по соца всеки път като има празници,3-4 дни,едно тихо,спокойно,можеш и да се разходиш,няма коли по тротоарите -отишли са по селата с 3 етажни къщи с гаражи,
Как пък са ги строили през гадния соц..
Къде да избягам - на село,ама нямам село и пари и за сглобяема къща.
И сега какво е по-различно-пак краденето е национален спорт,пак неделята лежат под колите с разликата,че вместо Москвич е БМВ от 92 г,ама е БМВ,нали..
Вместо джинси Панака,Рила и Пионер в началото на Демокрацията се носеха шалварести дънки "пирамидки",то и сега са турски по пазарите,но вече сме Европейци и носим употребявани дрехи,е втора ръка,ама нали са западни..,ама повечето китайски
Абе,Китай не са ли социалистическа държава,живи да ги ожалиш с тяхната икономика?..



bovavla каза...

Браво за статията. Постнах я във фейса в групата на едни, които страдат за соца. Помня го добре тоя соц, много добре. Родена съм 1963.
Абсурд до абсурд. И наистина, каква щеше да бъде България, ако беше се развивала по нормален път. Лошото е, че не можем да се изтръгнем от смъртоносната хватка.

bovavla каза...

До анонимника над мен - тия, дето построиха триетажни къщи, не го направиха с една заплата, а с кражба - кой откъдето свърне. Точка

andi каза...

И не само жалба. Просто тогава партията мислеше вместо теб и ти осигуряваше порцията, за която говори автора. Сега трябва сам да се погрижим. Тогава се убиваше всякаква инициатива. Мен ме уволниха от МВР, защото исках да правя оранжерия за домати и краставици.

andi каза...

И не само жалба. Просто тогава партията мислеше вместо теб и ти осигуряваше порцията, за която говори автора. Сега трябва сам да се погрижим. Тогава се убиваше всякаква инициатива. Мен ме уволниха от МВР, защото исках да правя оранжерия за домати и краставици.

Willy Obretenov каза...

Знаете ли какво означава Кореком?
Абревиатура на "корекция на комунизма"

Анонимен каза...

Чели, назапад, препинателни знаци... Като си тъп (комунист), по-добре си мълчи, за да не се излагаш.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)