сряда, ноември 11, 2009

За генералната промяна

"Нема, нема, пък си ... .мамата", казал шопът, когато видял за пръв път заря.

Мразя да вървя в основния поток на модата и на общественото мнение. Може да е каприз, а може да е нещо умно. Нямам идея, но не искам и да се замислям.

Бях си казал - не, няма да пиша за 10-ти ноември. Всички ще пишат, аз не правя така.

Но, пък, майната му на моя антиснобизъм, майната му и на правилото. Поводът си заслужава. Хората, които изстрадаха комунизма и прехода след него си заслужават.

Прочетох доста блогове, които циклят - 10-ти да се празнува ли или да не се празнува, а може би трябва да празнуваме 3-ти (градинката на "Кристал"), а може би трябва да празнуваме 9-ти (берлинската стена) или пък, все пак 10-ти.

Въпреки че Тодор Живков беше просто един находчив, амбициозен и интелигентен (макар и необразован) партиен апаратчик, ние имахме чувството, че той е вечен, и макар и смъртен, твърде дълголетен.

Дори имаше политически виц тогава за замразени за 100 години американец, руснак и българин, които били събудени някъде далеч в 21 век и на които първото им желание след събуждането било да прочетат днешен вестник. Е, и тримата плакали, след като чели вестниците.

Американецът прочел за преходното червено знаме на труда, което минало от Вашингтон в Калифорния, руснакът се осведомил за новите сблъсъци на полско-китайската граница, а българинът научил че на 56-тият конгрес на БКП за генерален секретар е преизбран другарят Тодор Живков.

Така че, въпреки че новината за свалянето на Тодор Живков ни дойде като гръм от ясно небе, първо, тя не беше неочаквана - в цяла Източна Европа вреше и кипеше, второ - имаше достатъчно индикатори, че ни чакат големи промени. Например държавната телевизия беше занемарила идеологическата си роля и ако си поиграете да намерите програмата на БНТ в месеците преди 10-ти ноември, ще откриете чудеса - преобладаващо западни филми и музика, малко новини, големи забавни блокове и много новаторство. Странно, досега не съм чувал никой да говори за това. Това си беше истинско затишие пред буря. Вестниците също вече не бяха толкова отчайващо скучни, от време на време ставаше дума и за любов, и за секс, и за нещата от живота. В цветния "Диалог" дори имаше яки снимки.

Не знам дали сте гледали някога на място, където ще прескочи искра, или ще удари гръм — ето, ето сега, ето след секунда, и винаги искрата/мълнията ви изненадва, винаги нещо подскача у вас изненадано. Та с бай Тодор беше същото. Нямахме идея какво ще се случи, нямахме идея къде ще удари гърмът, но знаехме (по-скоро чувствахме), че някъде ще удари.

Чувам съображения - 10-ти ноември не е важна дата, защото ние нищо не правихме тогава — седяхме си по къщите и чакахме историята да ни изненада. Има тежест в този аргумент и трябва да помислим добре дали да не изберем за официална дата на началото на нашата кадифена революция протестите пред "Кристал", майките в Русе или протестите около екоконференцията в София.

Но от друга страна, у всеки българин в съзнателна възраст по онова време се е врязал завинаги споменът как е посрещнал новината на 10-ти — аз например бях в казармата. А помнят ли всички българи какво са правили на 3-ти? или на 9-ти? Аз, честно си признавам, самият трети не го помня, но 50 пъти разпитвах Джорето, сега виден лекар в Пирогов, за протеста пред Кристал, където той беше присъствал.

Бях в казармата и се криех в стаята на компютърджиите при моя скъп приятел Любето, с който създадохме страхотни неща в Интернета след 99-та година, който пишеше софтуер по задание на комсомолския секретар. Компютърът нямаше дори твърд диск, а всеки път зареждаше от дискета. По онова време твърдият диск беше лукс ;-)

Тоя път бяхме 6-7 човека в стаята, която се намираше точно срещу стаята на дежурния офицер, пиехме ултралуксозното нескафе (което май аз бях донесъл от София, което се набавяше "с връзки", за народа имаше анголско или виетнамско мляно), приказвахме си глупости, някой цъкаше на компютъра, когато в стаята влетя един младеж (дали не беше колегата Иван Боцев?) и изрева, "Абе, чухте ли? Бай Тошо падна!". Изревахме и ние от радост, спонтанно скочихме и ударихме едно хорце без музика.

Гръмът удари и  бъдещето дойде.

Беше малко преди вечеря, тръгнахме към плаца, където полкът се строяваше вече за ядене. Строят жужеше като разбунен кошер, а офицерите дори не правеха опити да ни озаптят. Мисля че за тях шокът беше поне двойно по-голям.

Това беше моментът, в който снежната топка се завъртя, лавината тръгна... и така до днес.

Четох пак в някакъв блог мрънкане, че стига толкова преход, стига толкова цикличност, хората са се уморили и искат да си гледат живота. Ами имам изненада за вас, "хората" — това е нормалното състояние на нещата — динамично. Демокрацията е един сизифов камък, който трябва да се търкаля непрекъснато нагоре, и като падне надолу пак да се изтърколи нагоре. Спокойствието може да настъпи само като в затвора, чак когато някой врътне ключа в ключалката.

Прочетете някое интервю на човек, който е бил в затвора, кое е най-тежкото. Всички са единодушни - там времето е спряло.

Още не мога да си спомням онзи ден без емоция, още не мога да систематизирам и да подредя спомените си така, че да кажа всичко важно, а да изпусна маловажните подробности. Емоциите ми преливат всеки път, когато се опитам да го сторя.

Наистина има разлика, дали стадото само ще разбие кошарата, или овчарят ще отвори вратата и ще се пенсионира след това. Но отприщената (независимо по какъв начин) тогава енергия, която се беше акумулирала през предишните 45 години нямаше как да бъде спряна. Всеки от нас получи шанс да определи бъдещето си.

Цялата 89-та беше година на чудеса. Появи се указ 56, който заличаваше всичко, което дотогава бяхме учили за комунизма. В Полша още през лятото "Солидарност" спечели изборите и когато нямаше офицери около нас се подигравахме на полските комунисти, които се молеха на Солидарност да не уволняват кадрите им, понеже били големи специалисти. Телевизията стана поносима (вече го споменах). Тодор Живков беше станал за посмешище, особено след знаменития монолог пред профсъюзите, чакахме с нетърпение телевизионните му изяви, за да видим "нещо смешно".

Винаги дейните политически офицери и комсомолски активисти бяха подвили опашки и демонстрираха "диалогичност" и "доброта", споровете около същината на социализма бяха разрешени (Аз твърдях на ротния, че социализъм значи "Асоциация на свободни производители" (Ленин), а той ме контрираше пак с Ленин — "Частната собственост всеки ден, всеки час, ражда капитализъм"). Кражбите на военно имущество, храна и бензин бяха стигнали до невъобразими нива, новобранците мъкнеха цели сакове с алкохол в поделението и само най-фрапантните случаи биваха наказвани. Докато бяхме на учение в гората, на гости ни дойде делегация от НАТО (но за моята военна теория за преврата ще ви говоря отделно). И още, и още, и още....

Усещам у някои хора около мен носталгия по онова време — имало било повече сигурност, повече благоденствие. Дрън, дрън и пляс. Някой ден ще се опитам да изброя хубавите неща, които ни се случиха от тогава и с които свикнахме за не повече от седмица.

Тъпакът Гоце дори изнагля дотолкова, че започна да опровергава доклада на др. Петър Младенов за икономическата катастрофа на държавата, притопляйки легендите за разрухата, донесена от сините.

А истината е, че както през лятото на 2009-та година, Станишев остави на следващото правителство дългове и обещания за вдигане на пенсиите (той предвидливо ги вдигна от 1-ви юли, след като знаеше че вече няма да е премиер), така и през 1989-та БКП остави в наследство една фалирала държава (която дори официално декларира неплатежоспособност). Какво да се прави, навици, от които трудно се отвиква.

Ето ви още едно парченце от мене, а догодина може и повече.

17 коментара:

RoujkaBG каза...

Пътят на промяната започна след срещата на Рейгън с Горбачов на 4 очи на яхта край Малта. Още, когато гледах този новинарски репортаж за себе си направих аналогия- Ялта- Малта.Велик ден, на който мнозина хора по света възложиха надежди за неизбежна промяна.СИВ беше фалирал, а САЩ спечели студената война.

Указ 56се появи в началото на 1989г,http://www.omda.bg/arhiv/Realii/Ukaz%2056.htm след срещата на Живков с Гурбачов, на която Гурбачов демонсративно НЕ се ръкува с Живков пред очите на цял
свят.

После Тато у нас заговори за Перестройка и снишаване...после русенският комитет и протеста на майките, 88г-разлепени списъци на милионери из страната, радиоемисии на Дойче Веле и създаване на неформални дружества в Сф и страната, Екогласност, митинги...

9-ти ноември, не е ден първи за нас, а ден на събарянето на Берлинската стена, с което се бележи символично началото на една нова епоха за Европа.

10-ти ноември е датата, на която бе извършен вътрешнопартиен преврат в БКП. Свалянето на Живков от власт не свали БКП от власт автоматично и до днес комунягите ни набиват в тиквите техният си празник.

Тази дата не оправда надеждите и очакванията на българският народ, който затъна в 20г "преход", през който беше ограбен до шушка от същите комунистически мошеници, превърнали се в първи капиталисти и олигарси.

Ангел Грънчаров каза...

Поздравления за хубавата статия и за напълно верните мисли! Приятно ми беше да я изчета!

ГошУ каза...

Български докторант в Германия, написа тема върху обявяването на неплатежноспособност по външния дълг и професорът се чудеше дали това се е случило наистина или тя го лъже... На човека му е бедно въображението в каква държава (все още) живеем.

Стойчо каза...

Пък аз си спомням как ходеха офицерите като насрани няколо месеца по-късно в деня, когато избраха Жельо за председател на Републиката след като вече бяха минали първите избори, а обръщението все още беше „другарю капитан“ :-)
Помниш ли кой беше дежурен офицер него ден, че май се сещам и кой му беше тръбач ;-)

Стойчо каза...

Май забравих да кажа „Честит юбилей!“ (не е за 10-и ноември, той Комитата знае за кой юбилей става дума)

Спас Колев каза...

Мда, има известен ръст на хленченето по доброто старо време напоследък. Най-смешното е, че котерията не е имала никакъв друг избор и всичките "ами, ако..." са психеделични сънища.

От няколко дни се каня да изровя един цитат от доклад на Белчо Белчев (или Коларов е бил) от октомври 1989, с който слага чертата под сметката. Явно след това са им трябвали няколко седмици за бъркане по джобовете и неловко споглеждане. :D

Георги Павлов каза...

Чух за падането на Живков по Свободна Европа. Коментираха, че Петър Младенов бил най-младият член на Политбюро :-)

simeon каза...

Уважаеми КОМИТА трябва да пишеш и то много да пишеш,защото можеш да пишеш и знаеш как и какво да пишеш.Ние,аз де,много ми допадна това ,което си написъл и те заклевам всеки ден да пишеш,както пише г-н Инджев.Щом можете да пишете сте длъжни да пишете А ние, аз де,сме длъжни да четем това,което пишете и дано нещо ни светне в главите след тези 20 години.Пиши!,за да има какво да четем.

Хесапов каза...

Когато на 10 ноември 1989г. чух за падането на бай Тошо, вървях по бул. "Витоша" и отивах към една веселба с моя приятел Васо. Последния се впечатли и започна да честити на минувачите, но те нещо не го разбираха...Аз не се развълнувах, знаех, че това, падането на Тошо ще стане, нещо повече - през лятото, на къмпинг "Веселие" цяла нощ обяснявах на двама германци, че догодина ще има една Германия и т.н. Как ли са се почуствали горките, когато пророчеството се е сбъднало?
Иначе 1989 г. ще я запомня с това, че се разделих с една голяма моя любов и много страдах за нея, всичко останало беше незначително...
...Мисля, че хората бяха малко стреснати, в смисъл че не очакваха падането на Тошо, както и възможността за свободно изразяване, но много бързо започнаха да го правят...
...иначе преди фамозния митинг на 18 ноември, когато се изказваха всякакви хора, включително и неудовлетворени комунисти имаше един друг, на 3 или 4 ноември, свикан от "Екогласност" за връчване в Народното Събрание на една петиция, относно русенския случай. Тогава имаше много хора, а и много страх...Беше величествено - под погледите на агентите и камерите, българите намерили смелост се, изявиха като граждани. И аз бях там :)!
...Слушах много ББС...
...Постепенно всички започнаха да пишат и да искат, беше еуфория, ако не си спомняте...
...Във ВИАС създадохме Независимо Студентско Дружество (НСД), а професорите се подхилкваха смутено-иронично, когато ги наричахме г-н професоре. Също така и се оглеждаха страхливо...
...Емил Кошлуков се появяваше често при нас, заобиколен от ахкащи по него мадами, за да бди над организационното единство - някой му беше казал, че искаме да се отцепим от ФНСД. Не беше вярно, но ни впечатли, когато на едно събрание се появи със свита от красавици - активистки...
Пишехме много, говорехме много и бяхме малко луди. Може би така е било през 68г....
...Успоредно с нашите обяви виждах една, на която дадох значение много по-късно. Беше за организиране на студентска кооперация едикоя си. Внос на петрол, храни, а сега държи подлеза пред СУ. Всеки можеше да стане кооператор, но никой не искаше. По-скоро комсомолците станаха кооператори...
...а пък асистента Мичковски направи партия - АСП, която в първите години след 1990 изпра много пари...
...Най-много ме впечатли обаче, окупацията на Университета през следващата година. Благодаря на Господа, че участвах и видях това чудо! Невероятното преживяване, на единност, удоволствие и любов няма да се повтори!...Това безкрайно и интересно политическо говорене, съпроводено от доверие, любов, секс, алкохол и концертите на Евгений Дайнов бенд движеше българските промени. За жалост бурята утихна, когато участниците в събитията си намериха дълго търсените гаджета и ли заминаха в чужбина със стипендии от Държавния департамент...
Все пак аз изживях своята 68-а година, благодаря ти Господи, че бях там!

Анонимен каза...

Той бате Коце е професор да пише елегантни политкоректни статии, така е било, така и ще бъде :-) Инак аз мисля, че първите 5-6 години демокрация, ще си останат за много хора един от най-романтичните периоди, жалко, че тогава бях млад да вдигна байрака на митинговата демокрация. У-ужас, ха ха. Инак човека от Правец може да се кандидатира за най-успешен БГ управленец за цялата БГ история.

Анонимен каза...

Всичко е ясно, дъвкано и предъвкано. Само си мисля къде изчезнаха онези образи от манифестациите, които ревяха като луди и бяха готови да целуват задника на Тошко. Даже Левчев обяви официално, че нищо не е в състояние да му попречи да обича Живков. За няколко дни всички станаха демократи и то тези, които по-рано се биеха в гърдите и с гордост подчертаваха че са "безпартийни комунисти". Не пиша за малтретираните. Не мога да си представя какво ще стане, ако пак във въздуха замирише на комунизъм

Анонимен каза...

... Скоро(последният месец) месец четох интервю с бившия Първи, където обяснява как бил взимал еднолични решения контра спрямо Москва, щото Хрусчов и Брежнев нямали връзка с реалноста и не знаели какво става. Пича е бил нумеро Уно както и да го погледнеме. Та, връщайки се 17-18 години назад основното, което помня бяха лагерите в Равда, сега Р. е тотална шитня. Мисля много хора биха дали милиони да изживеят едно лято на Равда 91-92г. Инак зрелият социализъм иди-ела.

Бате Ваньо

Анонимен каза...

Просто не се сдържах. Титан...
http://www.vbox7.com/play:1e98aabc

Belomore каза...

Хесапов,
по чисто биологични причини аз изживях подобни студентски трепети около събитията през 97-ма.

Верно, добре си изкарах, ама не съм убеден, че си струваше цял народ да плати такава цена за моите (и на връстниците ми) луди-млади спомени...

Nicodile каза...

Много силен пост, Комита. Особено в частта си за сизифовския камък

Лъчезар П. Томов каза...

Помня, че много се зарадвах, че няма да ставам пионерче. Не исках да ходя с червена връзка, исках си синята

Стойчо каза...

Като се замисля, само Иван Боцев е в състояние да направи описаното в тази ситуация :D

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)