събота, септември 26, 2009

Вечните хулигани и борбата на онеправданите

Владимир Буковски

В четвъртък присъствах на много любопитно събитие в "Червената къща" - Конференция на тема "Политическата коректност: границите между допустимото и недопустимото". Едва ли щях да се заинтригувам, ако като участник в конференцията не беше поканен Владимир Буковски, знаменитият дисидент, прекарал над 20 години по съветските затвори, лагери и психиатрично-наказателни болници. Другите двама участници от руска страна бяха неизвестните за мен Юз Алешковски и Олга Шамборант.

Първите две изказвания - на Алешковски и Шамборант бяха дълбокомислени и умни, но ужасно скучни. Помислих си, че все пак 20 години след комунизма в България ни научиха да се изразяваме кратко и ясно, а съветските дисиденти са си останали стилистично в миналото. И двамата четяха написан текст, и изразяваха дълбокия песимизъм на класическата руска интелигенция, че нещо може да се промени. И двамата по-скоро говореха за проблемите на Русия в следтоталитарния период, отколкото за политическата коректност като такава.

Не мога да ви разкажа по-подробно, защото в почивката някой ми сви брошурката от конференцията, на гърба на която си водех бележки за дискусията ;-)

Тъкмо обсъдих с различни познати колко разочароващ е стилът на двамата, и започна Владимир Буковски. Е, звездата си е звезда. Буковски направи силно, провокативно изказване, насочено срещу лицемерието на политическата коректност днес.(голяма част от изказването е тук)

Отляво надясно: Юз Алешковски, Олга Шамборант,
Владимир Буковски, Георги Борисов

Идеята на Буковски е следната: Сега, след краха на комунизма, когато лицемерните борци за работническо равноправие са разобличени, се появяват други утописти, които използват други утопии, за да репресират обществото. В САЩ нещата стигат до крайности, където се провеждат и съдебни процеси над хората, нежелаещи да се съобразяват със все по-строгите правила на политическата коректност, която вече не е само етична, но и законова норма. А новите утописти не се вълнуват от съдбата на малцинствата, които уж защитават, а по-скоро експлоатират лошото положение на малцинствата за да концентрират все повече власт.

Жалко е, че е необходимо да дойде някой от чужбина, за да се проведе такъв дебат. Жалко че този човек трябва да е с безупречна репутация на човек лично страдал много за идеите си, за да не бъде мигновено заклеймен, а думите му да бъдат чути.

Буковски за пръв път е попаднал на движението за политическа коректност в университета в Калифорния, в който е преподавал, където имал инцидент със студентки от People's Republic of Berkeley, опитвайки се кавалерски да задържи отворена врата за тях.

Стана дума за gender studies, терминологичните войни, политически чистият термин wofe, за това как празнуването на Коледа във Великобритания и показването на флага на Англия на публични места (флагът на св. Георги) се смятат за hate speech и са съответно репресирани. Ирония на съдбата е, че познат на лектора пакистанец е единственият, който си позволява да нарушава тези забрани ;-)

Според Буковски сегашната идеология на политическа коректност следва идеите на Херберт Маркузе, който е де факто марксист с едно отличие от класическия марксизъм - той смята не работническата класа за потисната класа и двигател на промените, а всички малцинства — "Нормата да стане патология, а патологията — норма"

Буковски квалифицира политическата коректност като "злобна версия на марксизма", направи извод, че крахът на тоталитаризма на Изток доведе до сериозна идейна криза на Запад и че "Всяка утопия води до ГУЛАГ, защото утопистите никога не признават поражението си".

Накрая Буковски ни зарадва с това, че като част от ЕС и тук ще започат да се прилагат съдебни наказания за прояви на политическа некоректност и че наказанията ще стават все по-строги.

Аз му зададох въпрос: "Съветската преса и органите на КГБ използваха език, който може да се нарече реч на омразата. И днес руският премиер употребява такъв език. А в ЕС постепенно настъпва политическата коректност и аз усещам натиск върху себе си, когато пиша текстовете си. Какъв е вашият съвет? Нима нямаме никаква алтернатива?" А Буковски отговори: "Изходът е да не се влияете само от външни модели, а да мислите със собствената си глава и да формирате собствена позиция". Лесно е да се каже, но трудно да се изпълни ;-)

Следобед имаше втори панел, за съжаление господин Буковски отсъстваше, Ирина Недева, журналистка в БНР сподели своя опит с политически некоректни събеседници и изрази надежда, че политическата коректност ще се възприеме във възможно най-пълен вид в България, и нарече Буковски "дисидент-хулиган" естествено, с позитивно отношение. Репликирах я, че творчество с политическа коректност е невъзможно, както и че всеки талантлив писател е до известна степен хулиган. Бих поспорил още, но не исках да отнемам от времето на всички.

Светослав Малинов сподели за голямата промяна която настъпи в САЩ с избирането на Обама за президент, пръв президент от много години насам, който си е позволил критични думи именно към чернокожите и техните трудови навици.

Жалко, че гостуването на Буковски мина без никакво разгласяване, както и че книгите му повече от 10 години не са издавани в България, а "Години на дисидентство" бих си я купил отново, защото подарих моя екземпляр на един начинаещ дисидент ;-)

Може би Горбачов е прав, че настъпва матриархат?

28 коментара:

Аспарух К. каза...

Жалко, че май и тук няма да настане дебат по въпроса - сигурен съм, че Енея щеше охотно да скочи да го раздуха :) За съжаление ме съмнява да отдели време и за нас, неподдръжниците на политически коректното.

Напълно съм съгласен с тезата на Буковски, особено с отправката към Маркузе. Лошото е, че по същината си именно това е "социализацията" на малцинствата - адаптиране на мнозинството към техните обичаи. Някога упадъкът на Рим е тръгнал оттам... сега очевидно западната цивилизация е готова отново да се огъне под натиска на хуните :)

Ох, това последното май не биваше да го казвам, хайде вместо хуни да бъдат "алтернативно надарени представители на етнически малцинства с повишена войнственост"...

Bla каза...

Четох лекцията на Буковски и съм впечатлен; отношението ми към т. нар. "политическа коректност" се припокрива 1:1 с тази на дисидента. Наистина е жалко, че гостуването му е минало без особено медийно отразяване; ако знаех за събитието, щях да присъствам.

Boris Loukanov каза...

Добре го е казал по темата колегата Менсън:-))):
"Im the new, Im the new, new model
Ive got nothing inside....
Im as fake as e wedding cake
And Im vague and I know that im
Homopolitan
Pitifully predictable
Correctly political...

Lifelike and poseable
Hopeless and disposable

Im the new, Im the new, new model
Ive got nothing inside
Better in the head and in bed
At the office
I can suck and I smile..."

Illa каза...

Явно не слушате БНР - там събитието бе достатъчно разгласено.
Както и да е.
Проблемът с политически коректния език е много сложен. Струва ми се, че доста често езикът на омразата се отъждествява с политически некоректния изказ. Някой трябва да се заеме с разграничаването и стриктното дефиниране на нещата. Иначе винаги има опасност или да се наруши свободата на словото, или някой да се окаже дискриминиран. Всяко нещо трябва да има граници, за да не се изроди в друго.

Mike Ramm каза...

Направо съм потресен. Не, че не го виждам около себе си, но в думите на Буковски има много фатализъм.

У нас омразата я виждам предимно в някои блогове и все още изглежда като "глас в пустиня". Но онова, което на запад се превръща в закон, страшно много ме плаши.

Пичове, като ни вкарат в затвора, аз си избирам нара отдолу.

А Енея ще дойде. Няма да пропусне да се разпише в това сборище на "мъжки шовинистични прасета".

Комитата каза...

Майк, и аз като старо куче искам долното легло. Ще дойде ли време, когато ще емигрираме в мюсюлманските страни, търсейки политическо убежище? ;-)

Анонимен каза...

Каквото съм успял да прочета от Буковски е абсолютен боклук- цинизъм, мръсотии. Не трябва да се нарича писател а просто борец против съветския гаден тоталитаризъм. На времето успях да се добера до песните на Алшевски, изключителни. С много сатира например " Товарищ Сталин ти большой учений". Много се радвам, че узнах най-после автора. А у нас нямаше дисиденти и никой не написа лоша дума за томовете на Тато. Всички интелигенти се удивляваха на неговата творческа продуктивност

Анонимен каза...

А сега смее ли някой да критикува шопския изказ на Бойко?

Комитата каза...

Анонимен, толкова си неграмотен, че направо е тъжно. Нали правиш разлика между Чарлз Буковски и Владимир Буковски? Провери някое от заглавията, които си чел и ще ти стане по-ясно.

Анонимен каза...

По-горният анонимен може и да бърка Чарлз с Владимир, но казва нещо изключително точно по отношение на тази твоя забележка:

"Жалко е, че е необходимо да дойде някой от чужбина, за да се проведе такъв дебат."

А именно:

"А у нас нямаше дисиденти и никой не написа лоша дума за томовете на Тато. Всички интелигенти се удивляваха на неговата творческа продуктивност"

Illa каза...

Смея да ви опонирам и да твърдя, че у нас този дебат с консенсус е обявен за излишен. Да се сещате за някой, който да твърди, че има нужда от политически коректен език като такъв - т.е. по начина, по който това се практикува зад Океана? Май едниствен пример е замяната на "циганин" с "ром", но нямам спомен да има каквито и да било последици за хората, които упорстват да употребяват думата "циганин" (в която, да си призная, не виждам нищо обиждащо, но това е отделен въпрос).
Така че - какво точно обсъждате тук? Дали някой е наясно, че Чарлз Буковски и Владимир Буковски не са едно и също лице? Дали единият е по-талантлив от другия? И дали на вас лично идеите на единия ви допадат повече от идеите на другия? За какво точно си говорите?

Анонимен каза...

Илия, мисля, че хората спорят, защото тъй се случва, че световните тенденции достигат все някога и до България. За твоя голяма жалост и СССР падна, и в България падна комунизма. Ако в Европа се наложи прекалената политкоректност, ще дойде здраво и тук.

Салем

Illa каза...

Хубаво. Ама трябва да се различават понятията. Политкоректността е между цензурата и езика на омразата. Не е първото, ако пречи на второто. Но може да се превърне и в цензура, и в средство за дискриминация. Въпросът е, кой за какво я употребява. Както всеки друг инструмент на демокрацията. Всеки правен институт може да бъде обърнат в своята противоложност. Също както и отхвърлянето му apriori.

Анонимен каза...

PetrowaИзчетох интервюто на Буковски с огромно удоволствие. На места и се посмях дори, но за съжаление всичко е точно така. Един хомосексуалист, би ме осъдил, ако му кажа, че е такъв. А в съда се почва винаги с думите: "Истината и само истината!" За каква истина тогава ще говорим, като аз нямам право да кажа очевидни факти. И още нещо:"Когато фактите говорят и боговете мълчат!" Но това не важи за новата световна идеология явно. Бог да ни е на помощ!
Albena

Хесапов каза...

Гледах случайно съботната "Панорама" и попаднах на интервюто на Късоръчко с въпросния Буковски. Да си призная чувал бях този човек без нищо специално...грабна ме с тезата си за политическата коректност, въпреки че мазния Късоръчко непрекъснато се опитваше да разводнява разговорът с тъпи включвания.
По-късно, четейки версиите за аферите в "Уефски", пак случайно намерих интервю с руснака: http://e-vestnik.bg/7218#write-comment-last - интересни разсъждения, с които съм напълно съгласен.
Бих допълнил само, че системата на политическата коректност е начин за почистване на гузни съвести...

Анонимен каза...

Смея да ви опонирам и да твърдя, че у нас този дебат с консенсус е обявен за излишен. Да се сещате за някой, който да твърди, че има нужда от политически коректен език като такъв - т.е. по начина, по който това се практикува зад Океана?

Illa, за нЕкои от нас, "у нас" включва донякъде и Западния свят, където ходим, с когото контактуваме професионално, с когото кариерите ни са свързани много повече, отколкото с "у нас" на, да речем, ракиено-салатената прослойка. Ерго, не можем да не се вълнуваме от проблема с полит-коректността и да не се борим с него, доколкото можем.


--
Минко

Grimm каза...

И у нас скоро ще започне да се прилага политическата коректност. Нама начин - това е голяма баница за много адвокати и 'право'защитници. А адвокатските услуги и финансирането по проекти винаги са били политически коректни - ясно е.

Стойчо каза...

Отдавна съм забелязал, че борците с предразсъдъците са най-сериозните създатели на нови предразсъдъци. Отнася се и за езика на омразата.

Твърдението „мъжете са свине“ е абсолютно политически коректно заглавие на популярна феминистка книга. Да де, ама...

Illa каза...

Стойчо, абсолютно си прав. Така става, когато борците против предразсъдъци не се борят точно срещу предразсъдъци.
A propos, не могат нещата просто така да се пренасят от една правна система в друга - самите принципи на функциониране, цялата философия на американската правна система е различна от нашата. Затова тук и проблемите на здравеопазването не хранят адвокатите, както е в САЩ. Или проблемите на потребителите. Няма страшно - и политическата коректност е от същата категория проблеми.
Затова ми се струва, че и към политическата коректност като такава има много предразсъдъци.
Ако самата идея за политически коректен изказ е зло, то да! - "дорде е мъничка змията...". Но не мисля, че дисциплинирането на езика винаги е нещо лошо. И намирам, че проблемът е по-скоро морален, отколкото юридически. В европейските правни системи има много малко забрани в това отношение: забранява се проповядването на фашизъм, насилие и пр. Останалото подлежи предиимно на морално осъждане. Като например у нас повсеместното псуване на публични места в присъствието на деца, което даже е инкриминирано като хулиганска проява и въпреки това не се наказва.
Така че отхвърлянето по принцип на идеята за политически коректно говорене е като да изхвърлиш и бебето заедно с водата. Все едно да отхвърлиш демокрацията, защото Хитлер дошъл на власт след избори.

Анонимен каза...

Illa,

Ти не разбираш какво е политическа коректност. Политическа коректност съвсем не е синоним на цивилизованост, добри маниери, тактичност, не-грубиянщина и т.н. Нито е вярно, че има само две възможни поведения - на полит-коректчика и на балканския мачо-простак. Човек може да е възпитан, учтив, да се държи тактично, да уважава хората, и същевременно да не е на мнение, че "жена" е social construct.


Политическата коректност е вид отричане на действителността. По-точно, убеждението, че реалността е до голяма степен социална конструкция, плюс убеждението, че реалността може да бъде "огъната" според постулатите на една утопична теория.

Вл. Буковски е напълно прав да сравнява сегашната полит-коректна религия с религията на ранния комунизъм (за разлика от късния комунизъм, който не беше никаква утопия, а чист брутален прагматизъм). И двете се основат на теория за света, която е в разрез с реалността. И двете се опитват да огъват реалността според постулатите си. При комунизма насилието е заложено в програмата, докато полит-коректността е уж кротка и хрисима, но, както и Вл. Буковски посочва, полит-коректността действа подмолно, а във все повече случаи и чрез полицейщина, бидейки вече проникнала във властта или поне имайки мощни лостове за въздействие.

--
Минко

Illa каза...

Минко, склонна съм да приема тезата ти. Това, че практиката е извратила хубавата идея, е оправдание за много защитници на идеологически системи, базирани върху спорни постулати. Изобщо не споря с това. Не споря и с това, че "политическата коректност" се е превърнала в евфемизъм за нещо, което, да го кажа така, и на мен не ми се нрави.
Но политическата коректност е идея, която не бива да се отхвърля изначално. Такива идеи само бележат ценностна ориентация и, както вече казах по-рано, претенциите, че някаква практика ги реализира, могат да бъдат много опасни. Затова пледирам, че идеята за политическата коректност трябва да си остане в сферата на морала. И че не бива "да се борим" срещу политическата коректност, а срещу превратното прилагане на закона. Впрочем, доколкото знам, в американското право май няма такова понятие като "злоупотреба с право".
Това, което казваш за двете поведения... - сори, не ми е минало през ум да правя подобни паралели. Мислех, че през цялото време говоря за това, че не може да има само две алтернативни поведения. Поведенията са много повече. Включително и по отношение на политическата коректност.
Ще онагледя моето виждане под формата на въпрос: политически коректно ли е да наречеш Пикасо и Миро френски художници? Мисля, че политически коректно е те да не бъдат определяни национално. Но би било безумие изкуствоведката, която преди малко ги определи тъкмо като френски, да бъде давана на прокурор за спорното си изказване. От друга страна е съвсем нормално непремерените й приказки да се отразят на репутацията й. Пък въпросът е тъкмо политически и, значи, може да бъде наречен въпрос за политическа коректност.
В този смисъл съм съгласна с теб: не е редно политическата коректност да се придържа към една единствена картина на света. Напротив, смисълът й е да отчита съвкупността от различни картини на света. И да ги уважава тези различни виждания. Да подтиква към взаимно уважение.
---
Между другото, проблемът е в това, че с оглед създаване на равни условия и нашата Конституция допуска привилегировано положение за отделни групи от населението по отношение на определени блага - за децата, например. Предполага се, че тези привилегии не създават предимства, а компенсират някаква слабост в социалните отношения, т.е. изравняват началните позиции. В някакъв смисъл политическата коректност е тръгнала от същата идея - защита на по-слабата страна. Проблемът е, че в един момент страната е престанала да бъде толкова слаба. Кой трябва да прецени дали това наистина е така? Кой да прецени дали привилегиите са престанали да бъдат компенсаторен инструмент и са се превърнали в средство за доминиране?

Анонимен каза...

С една-две думи - политическата коректност е новото лице на фашизма(в широкия смисъл на думата). :-)
И всичко ще се контролира от Министерство на Информацията, естествено.

Комитата каза...

Министерството на учтивостта и доброто възпитание

Illa каза...

Сметнах, че не е излишно да ви представя аргументи в полза на виждане, различно от вашето - една по-различна картина на света. Ваша работа е какво ще направите с нея. Аз, например, вашата картина си я сложих в рамка и си я закачих на стената над телевизора ))

Стойчо каза...

Проблемът е именно в мярката – ако не може да заговориш жена от страх от наказателно преследване, то това значи връщане във времената, когато кралят е разрешавал секса (виж етимологията на думата fuck, която като произход е напълно пол.коректна)

Illa каза...

Виж, Стойчо, светът е минал и през далеч по-страшни времена. И ако не си е взел поука, така му се пада.
Вярвам в здравия разум и инстинкта за оцеляване (не че вярата ми е сляпа, де). Точно затова подчертавах различията в правните системи. Не знам какво трябва да се случи, за да направи страховете ти реални (освен ако не намираш, че светът се изчерпва с една определена негова част и че тази част по никой начин нищо не вдява).

Стойчо каза...

Илла, точно в това се опасявам, че ще прекарам живота си в периода „така му се пада“ на човечеството ;-)

Illa каза...

Да си жив и здрав, господ да ти даде толкова години, че да го доживееш и надживееш!
Аз нямам такива перспективи ;)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)