Сериозно и несериозно

Връщам се след две бързи и инцидентни морета - непланирани, но с мисълта че през септември я камилата, я камиларя...

Когато човек е на море с роднините си, които обичат да са информирани, му се случва да прочете доста офлайн медии (преса) и то от по-шаренките.

Имах удоволствието да се насладя на "Шок", "Шоу", "Телеграф", "Уикенд", "24 часа" и "Труд".

Напълно подкрепям мисълта, че който не чете нищо, е по-добре информиран от човек, който чете само вестници.

В някои от вестниците всички заглавия завършват с удивителен знак (!). Това е знак, че трябва да им се вярва.

Морските приложения дори на "сериозната" преса представляват дитирамби на "големия" морски бизнес и откровена реклама на хотели, курорти и заведения. Навсякъде ястията са "вкусни", обстановката е "отлична", а попфолкът е знак за качество.

Научих, че братя Диневи имали фамилен герб и фамилен девиз, който спазвали. Събрали няколкостотин души на софра, а Лили Иванова им пяла. В тия няколкостотин души присъстваха и имената на действащи политици (които очевидно с присъствието си одобряват дейността на братята в частност, и презастрояването като концепция.) Нямаше вестник, в който да не са заснети перфектно поддържаните им съпруги, в компанията на манекенки и други "светски" дами. Абе какъв св. Влас бе, хората са родени да царуват в Сен Тропе.

От въздуха св. Влас изглежда като квартал на София. Имаше снимка.

Студентки си докарвали по 6 бона от стриптийз на месец на морето, новина на първа страница, чуждестранната съпруга на мой приятел намери това за възмутително (снимката и новината). След еднодневна екскурзия до Созопол със съпруга и децата си, тя се върна ужасена. От водата, плажа, тъпканицата и обслужването.

Кризата временно забави настъплението на бетона по българското черноморие.

Иначе, последните късчета природа си заслужават все още.