По празниците човек отива на гости на родителите си и сред старите вещи понякога изплува нещо интересно.
При мен изплува февруарския брой от 1987г. на комсомолската многотиражка (училищен вестник), „Кръгозор“ (само две години и половина преди
Първо, редакционната колегия.
Ще срещнете любопитни имена;-) Разбира се, далеч не всички работят наистина в редакцията, някои присъстват само с имената си. (застраховка срещу слава)
Антрефилето на главния редактор. Този път броят се съставя от материали на спец-кореспондента в Москва. Какво ни е подбрал той:
Оп, забравих една статия:
Московският кореспондент собственоръчно е превел фейлетон, който му е направил силно впечатление:
Вестничето е пълно с „ангажирани“ карикатури, които отразяват недъзите на капиталистическия строй плюс недъзите на отделно взети лица (но никога на системата) при социализма.
Поради силно интригуващото съдържание, лек плач от редакцията, че никой не чете изданието:
Аз лично, дори 22 години след излизането, пак умрях от скука и не можах да прочета целия брой. Това е най-скучният брой, който съм чел.
Главният редактор малко прекалява, като описва изданието като дисидентско.
Понеделник, Април 20, 2009
Гласове от миналото - Кръгозор от февруари 1987г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Споделените неща на Комитата
Ако ти харесва, споделяй
14 коментара:
Интересна тръпка е да се докоснеш до праисторията на училището си;) Хареса ми, че обикновен училищен вестник има „законспирирани“ сътрудници - това сигурно е минавало за "cool" навремето...
Айде сега — праистория. Ние да не сме динозаври ;-)
БВАХАХАХХАХАХХАХАХАХАХХАХАХАХАХ
Серго...Вени...Тошето...
Комунисти, комсомолци...
"ти моето вчера няма да го буташ!"
Изключително полезно е да се четат стари вестници, т.к. те не са предвидени за това:-)
Абе май в нашата гимназия нямаше такова нещо ? Нямам спомен
Всъщност забавно е друго: Какво ли е да си началник на Тодор Славков и Сергей Станишев едновременно?:-)
И все пак СерGO имал трудов щат като кореспондент на „Кръгозор“ в Москва. Издига ми се в очите това момче:-) Ето – и 4 години премиер. Общо – 5 години:–)
Стойчо;) Стига дребнавост! Какво тук значи някаква си трудова книжка!;)
Плюс това човекът е инвестирал 5 години в докторантура „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“.- това не е ли ценен труд?
@М, аз търся да кажа нещо добро за човека:–) (нали съм му фен;-)
Ама че противен лигоч е това списание. Не съм чувал за него докато бях в АЕГ, но не се учудвам, че е имало нещо такова. Наистина имаше една неприятна и креслива групичка във випуск '87 на дечица на висшата номенклатура, които имаха нездрав комсомолски плам за безсмислена деятелност.
Жалко, че Рене Къдрева е била въвлечена в този бъркоч. Тя е единствената учителка/учител от гимназията, когото уважавам.
А Венко Марковски изглежда наистина се смята за дисидент :) /смях в залата/
--
Минко
Името на Вени Марковски също подхожда да бъде подчертано, че нали си говорим за промяна...
Не пренебрегвайте и Росен (Огнянов) Дойнов :§)
хехе, аз не знаех, че и такова имало ... или съм го забравил добре.
гледам обаче, че "дисидентиатът" е поправил твойте поправки ... друго си е некой вътрешен инакомислещ да сложи нещата на мястото им ;)
комита и дисидент, сравнени ред по ред
Мда и тогава - редактор и днес - редактор. Това им е цялата шибана цел.
Тогава – владееш печата, и днес казваш кой е бил дисидент.
Та казваш, дисидент бил главния редактор? Дисидентът днес:-)Просто е обективен;-)
Публикуване на коментар