За свободата, избора, поколенията и демокрацията

Много претенциозното заглавие наистина е изхвърляне, но случката от тези дни ме навежда на такива тежки думи, въпреки, че самата история е съвсем невинна. Всъщност, ако някой реши да направи сценарий за съвременен американски филм — нека ме спомене в надписите. А ако го номинират за Оскар — да ме покани на церемонията, а ако го и наградят — да ми помаха от сцената:-)

Та предисторията е следната: вие сте миризлив, дългокос хипар, ходите на Уудсток (1968г), пушите каквото пушите, опъвате когото опъвате, борите се за мир, свобода, толерантност, любов, участвaте в демонстрaциите срещу връщащите се войници от Виетнам („родени на 4 юли“ ;-), в крайна сметка сваляте Никсън, и се радвате, че Северен Виетнам влиза в Сайгон.

Снимката е от съвременния Уудсток, но добре показва какво имам пред вид (Викимедия)

По-късно се жените (вече по-стабилно), в душата си носите духът на Че, носите негова фланелка, но все пак си намирате доходна работа, раждат ви се деца (момчета, момичета) — искате да бъдат свободолюбиви (героят на Дъстин Хофман и жена му от „Запознай се с нашите“ — втора част е добра илюстрация:-) и да са същите борци срещу системата, какъвто сте били и вие на младини или поне си мислите, че все още сте.

От продажбата на такива фанелки се става милионер

Та минават години и изведнъж... синът ви и/или дъщеря ви решават, че армията е добро място за кариера и се записват в Уест пойнт, стават офицери и с радост заминават за Пустиння буря в Ирак (втората). Те естествено правят това наистина доброволно (май в Щатите няма кой да те накар насила да служиш в армията) и... филмът започва:-)

Според мен това изобщо не е нереалистичен сценарий

Вие се мислите за либерален човек и уважавате избора на децата си... обаче децата ви изобщо не смятат, че сте бил прав като сте ходили на Уудсток, пушили сте (каквото и Бил Клинтън), или че сте правили същото като Бил Клинтън в работно време и в работни помещения... или че гласувате последователно за Бил Клинтън, Ал Гор, Джон Кейн и осанна! Барак Обама...

Та същите тези деца правят тотално различен избор — но вие искате той все пак да е като вашия.

Та ето в такава ситуация поставяме нашия герой и ми се ще да разбера от вас какво ще правите? Ще уважите ли избора на децата си? Ще ги разубеждавате ли? Ще им кажете ли, че Джордж Буш е зло? Ще им попречите ли? По какъв начин? Защо?

(Както знаете Джордж Буш е много популярен в армията в Америка и, честно казано, аз лично се отнасям към него доста по-различно от общоприетото — но това сега е само вметка, която няма връзка с нашия сценарий за филм)

Та това можете да ползвате като идея за сценарий — би било интересно кой ще е американският сценарист, който ще го допише и каква ще бъде развръзката:-) (ей, да не забравите да ме споменете в надписите и при Оскарите да ми помахате от сцената:-)

Сега вече ще ви разкажа какво предизвика у мен този творчески сценаристичен изблик:-)

В нашето училище искат да въведат униформи! Представпте ли си? На моето дете искат да му турят униформа, срещу която толкова драпах(ме) на времето.

Винаги съм си я носел, защото по душа съм законопослушен, но със сигурност това беше една от най-досаните и (от видимите) най-гадни неща на късното социалистическо училище. Вече бях в казармата, когато в крайна сметка ги махнаха, отписаха ме служебно от комсомола и изобщо... знаете какво стана нататъка. Всъщност настъпи свободата, което наистина беше постижение — има си кусури, но демокрацията е като скъпата кола — иска непрекъсната поддръжка (сравнението не е мое, но е точно).

Както и да е: В училище е проведена необходимата кампания за ползата от униформите (малката подробно разказваше за това) и е проведен информиран избор — решението за въвеждане на униформите е прието от страна на децата със значително мнозинство (5:1 в полза на униформите. Това е пропорцията, а не абсолютния брой гласове.).

Сега разбира се е ред на „горната камара“ — т. е.родителите — да кажат мнението си.

И сега някои хора сме на кръстопът: малката е гласувала ЗА униформите. Детето има обосновано мнение, проверил съм — няма смисъл да ви представям точните ѝ доводи, защото целта ми не е да обсъждаме униформите и тяхното въвеждане, а уважението към чуждия избор и вътрешните борби на хипаря със син/дъщеря — доброволци в Ирак

Но си признавам си, че се разплаках, когато ми разказваше.

Това какво е? Разлика в поколенията? Манипулация? Уважение към избора? Бъркане в душата на дъртите?

Имате ли отговор?

Разбира се, аз знам какво ще отговоря в анкетата за униформите (за тези, които не ме познават — винаги имам мнение по сериозните въпроси) — засега ще го запазя в тайна, защото искам да чуя какво мислите вие по въпроса.

Добавка: Специално искам да подчертая: училищното ръководство наистина се колебае дали да въведе или не униформите, така че изборът е истински. И кампанията сред децата е била в полза и на двете мнения.

Добавка 2: Въпросът не е за или против униформите – въпросът ми е да уважим ли избора на децата или да спазим принципите си? Това, което наричаме принципи – универсални ли са? Могат ли децата ни да правят информиран избор? Какво значи информиран избор? Защо бихме се намесили във взимането на решение на друг човек? Можем ли и трябва ли да предпазим децата от грешките си? Кое е вярно за нас, кое е вярно за тях и кое е вярно за всички ни?

Майната им на униформите – и с тях и без тях;-)