вторник, март 17, 2009

За свободата, избора, поколенията и демокрацията

Много претенциозното заглавие наистина е изхвърляне, но случката от тези дни ме навежда на такива тежки думи, въпреки, че самата история е съвсем невинна. Всъщност, ако някой реши да направи сценарий за съвременен американски филм — нека ме спомене в надписите. А ако го номинират за Оскар — да ме покани на церемонията, а ако го и наградят — да ми помаха от сцената:-)


Та предисторията е следната: вие сте миризлив, дългокос хипар, ходите на Уудсток (1968г), пушите каквото пушите, опъвате когото опъвате, борите се за мир, свобода, толерантност, любов, участвaте в демонстрaциите срещу връщащите се войници от Виетнам („родени на 4 юли“ ;-), в крайна сметка сваляте Никсън, и се радвате, че Северен Виетнам влиза в Сайгон.

Снимката е от съвременния Уудсток, но добре показва какво имам пред вид (Викимедия)

По-късно се жените (вече по-стабилно), в душата си носите духът на Че, носите негова фланелка, но все пак си намирате доходна работа, раждат ви се деца (момчета, момичета) — искате да бъдат свободолюбиви (героят на Дъстин Хофман и жена му от „Запознай се с нашите“ — втора част е добра илюстрация:-) и да са същите борци срещу системата, какъвто сте били и вие на младини или поне си мислите, че все още сте.


От продажбата на такива фанелки се става милионер

Та минават години и изведнъж... синът ви и/или дъщеря ви решават, че армията е добро място за кариера и се записват в Уест пойнт, стават офицери и с радост заминават за Пустиння буря в Ирак (втората). Те естествено правят това наистина доброволно (май в Щатите няма кой да те накар насила да служиш в армията) и... филмът започва:-)


Според мен това изобщо не е нереалистичен сценарий


Вие се мислите за либерален човек и уважавате избора на децата си... обаче децата ви изобщо не смятат, че сте бил прав като сте ходили на Уудсток, пушили сте (каквото и Бил Клинтън), или че сте правили същото като Бил Клинтън в работно време и в работни помещения... или че гласувате последователно за Бил Клинтън, Ал Гор, Джон Кейн и осанна! Барак Обама...


Та същите тези деца правят тотално различен избор — но вие искате той все пак да е като вашия.


Та ето в такава ситуация поставяме нашия герой и ми се ще да разбера от вас какво ще правите? Ще уважите ли избора на децата си? Ще ги разубеждавате ли? Ще им кажете ли, че Джордж Буш е зло? Ще им попречите ли? По какъв начин? Защо?


(Както знаете Джордж Буш е много популярен в армията в Америка и, честно казано, аз лично се отнасям към него доста по-различно от общоприетото — но това сега е само вметка, която няма връзка с нашия сценарий за филм)

Та това можете да ползвате като идея за сценарий — би било интересно кой ще е американският сценарист, който ще го допише и каква ще бъде развръзката:-) (ей, да не забравите да ме споменете в надписите и при Оскарите да ми помахате от сцената:-)


Сега вече ще ви разкажа какво предизвика у мен този творчески сценаристичен изблик:-)


В нашето училище искат да въведат униформи! Представпте ли си? На моето дете искат да му турят униформа, срещу която толкова драпах(ме) на времето.

Винаги съм си я носел, защото по душа съм законопослушен, но със сигурност това беше една от най-досаните и (от видимите) най-гадни неща на късното социалистическо училище. Вече бях в казармата, когато в крайна сметка ги махнаха, отписаха ме служебно от комсомола и изобщо... знаете какво стана нататъка. Всъщност настъпи свободата, което наистина беше постижение — има си кусури, но демокрацията е като скъпата кола — иска непрекъсната поддръжка (сравнението не е мое, но е точно).


Както и да е: В училище е проведена необходимата кампания за ползата от униформите (малката подробно разказваше за това) и е проведен информиран избор — решението за въвеждане на униформите е прието от страна на децата със значително мнозинство (5:1 в полза на униформите. Това е пропорцията, а не абсолютния брой гласове.).

Сега разбира се е ред на „горната камара“ — т. е.родителите — да кажат мнението си.


И сега някои хора сме на кръстопът: малката е гласувала ЗА униформите. Детето има обосновано мнение, проверил съм — няма смисъл да ви представям точните ѝ доводи, защото целта ми не е да обсъждаме униформите и тяхното въвеждане, а уважението към чуждия избор и вътрешните борби на хипаря със син/дъщеря — доброволци в Ирак


Но си признавам си, че се разплаках, когато ми разказваше.


Това какво е? Разлика в поколенията? Манипулация? Уважение към избора? Бъркане в душата на дъртите?


Имате ли отговор?


Разбира се, аз знам какво ще отговоря в анкетата за униформите (за тези, които не ме познават — винаги имам мнение по сериозните въпроси) — засега ще го запазя в тайна, защото искам да чуя какво мислите вие по въпроса.


Добавка: Специално искам да подчертая: училищното ръководство наистина се колебае дали да въведе или не униформите, така че изборът е истински. И кампанията сред децата е била в полза и на двете мнения.

Добавка 2: Въпросът не е за или против униформите – въпросът ми е да уважим ли избора на децата или да спазим принципите си? Това, което наричаме принципи – универсални ли са? Могат ли децата ни да правят информиран избор? Какво значи информиран избор? Защо бихме се намесили във взимането на решение на друг човек? Можем ли и трябва ли да предпазим децата от грешките си? Кое е вярно за нас, кое е вярно за тях и кое е вярно за всички ни?

Майната им на униформите – и с тях и без тях;-)




44 коментара:

komitata каза...

Стойче, ще трябва да се примириш май, че следващото поколение прави обратния на твоя избор. ;-) Това с хипаря има ли реална случка в основата?
А щом дъщеря ти иска униформа, нека походи с униформа и тогава да реши пак иска ли. За съжаление много малко избори можеш да направиш вместо нея...

komitata каза...

И моля те, не смесвай терористи (Че) и терористични режими (Виетнам) с борбата за свобода ;-)

Стойчо каза...

Е, аз не ги обърквам, но обикновено американските сценаристи го правят - все пак искам сценарият поне за номинация за Оскар да иде, а там без да кажа нещо лошо за Никсън и нещо за добро за Че просто нямам шанс да пробия:-)

Стойчо каза...

Хипарят, както и Че са само образи, които да помогнат на сценрия по пътя му към Оскара:-) (но това не го казвайте на американските сценаристи:-)

komitata каза...

Ей като змия се измъкна, недоубит бушист и маккейнист ;-)

Стойчо каза...

Това ще е тема на следващия сценарий:–)

Кажи все пак какво мислиш по въпроса?

komitata каза...

Е не ми ли прочете първия коментар? Или коментарите за червените терористи и лудите консерватори са по-интересни ;-)

Спас Колев каза...

При мен отговорът вече е известен. Започнал съм превантивна (въпросът още не е поставян официално) контрапропаганда.

Не срещу униформите, а срещу задължителността им. С чисто либерални аргументи - не трябва да се отказваш от възможностите за избор.

Иначе и аз имам прекалено емоционално отношение към униформите, но вероятно ще го отнесе ръководството на училището, а не дъщеря ми. Вече спорих по въпроса в един блог и даже бях започнал да пиша по-пространен отговор, но нещо не ми стига времето.

Belshev каза...

ако трябва да се въведат униформи , трябва да се върнем в развития социализъм . а май ако дойдат на власт серж и бате ламбо още веднъж това ще стане. а колкото до децата на тях им е интересно както на нас навремето ни бяха интересни хипитата, и бийтълс. всяко училище си решава, но всичко ще е ден до пладне.младите са по напористи и ако не им хареса с унифоорми ще ги забравят.

kenanoff.com каза...

Поставянето на равенство между униформите и социализма е абсурдно.

Просто униформите в училище, които:
а) съществуват в България много ПРЕДИ комунизма (мога да приложа снимков материал за доказателство) и
б) съществуват във много (ако не и във всички) развити демокрации (@Спас: далеч не само в интернатите)
са средство (и то добро) за поставяне на децата на "равен терен" - тоест да се изявяват тези които заслужават, а не тези с най-богатите родители. В този смисъл ги подкрепям напълно.

Но не това е въпроса на Стойчо. Според мен разликата между нас (по мое време почти не се следеше за униформите и ние масово ги игнорирахме) и сегашните деца е че ние не сме имали никакъв избор и всяко място, където можехме да получим такъв го искахме. Ние така или иначе носехме еднакви якета и обувки (от единствените магазини), за какво са ни грозните и некачествени униформи?
Докато сега децата са преситени от избор и е нормално да се иска поне "честно начало" за всички - тоест по ума и да посрещат, а не само "евентуално" да изпращат (ако си преодолял проблемите от това, че не си "моден".
Наистина се радвам, че именно децата гласуват в полза на униформите и се надявам да се въведат (където се гласува) и после да се ползват от всички. Но за съжаление съм скептик.

И накрая да повторя - униформите в училище не носят комунизъм, тероризъм или други подобни. Това е доста евтина манипулация.

Анонимен каза...

пример как са манипулирани децата 6-ти клас, по споделеното от сина ми: Ако сте "за" униформите, ще можете сами да изберете какви точно да са те.
тази хубава илюзия за правото на самостоятелен избор

Стойчо каза...

Наистина искам да подчертая, че училищното ръководство се колебае – така че не мисля, че е имало манипулация в кампанията

Тодор Павлов каза...

Аз все още не мога да разбера мотивите на МОН от въвеждането на униформи в училищата. Иначе мнение имам, но виждам, че нещата не са чак толкова еднакво-сравними с едновремешните униформи. Сега ако към униформата сложиш в добавка шал или нещо друго кичозно, то това няма да пропагандира принадлежността на ученика към някаква младежка политическа организация. Навремето се борехме не против унифицираното ни ежедневие, а по-скоро против начина на действие и режима на БКП. Беше лесно да не харесваме униформите, но беше трудно гласно да не харесваш управляващите. А ние завоалирано го изразявахме с наложените ни порядки.
Не харесвам идеята децата в училище да ходят като различни по големина шарени (или още по-лошо - сиво-грозни) грънци.

Ангел Грънчаров каза...

Според мен чиновниците в МОН (пък и директорите на училища) понеже съвсем не им се занимава с наистина сериозните проблеми на българското образование, но най-вече от нямане какво да правят общо взето постоянно се занимават предимно с глупости. Като предлагат да се въведат униформи, би трябвало, с оглед да възсъздадат по-пълно казармения дух в училищата, да възстановят и Комсомола, и ППО, да въведат също така и задължителното козируване, да възстановят прегледите за маршовата стъпка и за военно-юнашките партизански песни, да въведат отново така милото на някои военно образование и пр., и т.н.

Аз на това му викам сълзливо-тъпа носталгия по "светлото минало", от което се вдъхновяват най-вече пълните с ръждясали чугунени петолъчки железобетонни комунистически глави...

Lemon каза...

Смешно е, че в България униформите се асоциират все още само с миналото на 40-50-60 годишните (тоест с комунистически идеи). Защото това не е единственото време, в което са се носили.
И двата отговора на въпроса могат да бъдат подкрепени със стабилни аргументи. Ето ги и моите.
Аз съм за униформите. Защото знам, че няма всички училища да носят еднакви грозни сини манти или балтончета, а ще бъдат различни. Нужно ли е да изброявам елитни училища (естествено не в България), в които униформата е задължителна и е отличителен знак за принадлежност и гордост от това? В този ред на мисли - подредете си класическите плюсове на униформите.
Друг, силен според мен аргумент, който важи само в България с такава сила: задължителна униформа, защото повечето ученички не знаят как да се обличат и явно нямат родителски контрол. Давам пример - завършила съм преди горе-долу 11 години една от най-добрите гимназии в Пловдив. Междувременно мои бивши съученици вече са учители там - млади мъже по на 29 години. Те, които казват, че са призвани да бъдат учители, не издържат на гледките. Не е нормално разхождането по ц.ци и показването на прашки, или някой е на друго мнение?? (Стойчо, това не е лична нападка).
И последно, че станах многословна. Още едно "за" - защото така ще поприключи модното ревю на носещите марково облекло, което ще прекрати ненужната в детска възраст (а и в други възрасти) снобария.
А иначе - сценарият е мнооого добър :)

Анонимен каза...

Стойчо, според мен твоите (а и моите) юношески изживявания не са правилната тълкувателна схема за разбирането на този избор. Ето го днешният престижен образ:


The Hogwarts Uniform is a uniform the students wear at Hogwarts School of Witchcraft and Wizardry. Students must wear their uniforms during all lessons, and while eating meals or studying in the Great Hall. Students are allowed to wear their own clothes after lessons in their House Dormitory. Most students are seen still wearing their uniforms in their House Dormitory, most probably because they would need to change into their pyjamas to sleep before they go to bed, so they may feel that it is troublesome to change into their own clothes, then change again into their pyjamas.

http://harrypotter.wikia.com/wiki/Hogwarts_Uniform


И това не е само шега...

АнонименЪ

Анонимен каза...

Училищните униформи не са измислени от комунистите, не са атрибут на комунизма и няма да го върнат обратно. Струва ми се, че драматизирате излишно поради лошите спомени които ви навяват. Добре си спомням колко противни ми бяха някога, но днес съм по-скоро "за"! (Стига да не се изпада в извращения като задължителна къса коса за момчетата и т.н.)Имам сравнително пресни спомени от Англия - там на училище масово се ходи с униформа, което разбира се не пречи на някои 13-годишни да се обличат като проститутки в свободното си време. Униформата сама по себе си няма да възпита никой, но като част от едно разумно затягане на дисциплината в училище е окей.

Fris каза...

Няма как да не се съглася с Лемън и Кенаноф по въпроса с униформите. Твърдо съм "ЗА". Учила съм в ОМГ Пловдив и някъде в девети клас директорът въведе униформите. Никой не ни питаше искаме ли или не. За момчетата- черен панталон, бяла риза и червена вратовръзка; за момичетата черна права пола, бяла риза и фишу/вратовръзка. Като връхни дрехи имахме някакви поларени жилетки (които ябха единственото грозно нещо в униформата). Освен това си купихме и някакви значки, тениски и всякакви други глупости, и макар малко да се срамувахме, като цяло се радвахме, че се отличаваме от останалите училища в квартала. Даже на първия задължителен ден, взех фотоапарат и се снимахме със съучениците до припадък.

Днес още си пазя униформата и не мисля да я изхвърля- харесва ми да ми напомня, а значката до скоро носех на несесера с химикалите. Ако скоро ходя към ОМГ-то пак ще си взема.

Носенето на униформа възпитава вкус за обличане. Децата не се чувстват неудобно да облекат костюм, заото, признайте си, повечето момчета обличат такъв за пръв път на бала си.

Що се отнася до комунистическите спомени- днес никой няма да те бие с линия през ръцете ако си с руси кичури, лакирани нокти, флеш, пиърсинг или фигурален чорапогащник.

Освен това дежцата така или иначе са с униформи- всички са с дънки и маратонки.

Fris каза...

Що се отнася до продължението на сценария- не мисля, че е реалистично. Ако родителите са хипита и децата им живеят като хипите, те просто не могат да харесат армията- малко или много всяко дете иска да прилича на родителите си и е податливо на внушения.

Анонимен каза...

Fris, не винаги е така. Джим Морисън например, водещата фигура в Доорс, е роден в семейството на бъдещ адмирал от военноморския флот на САЩ...

АнонименЪ

куку каза...

Иди в даскалото през голямото междучасие и почни да бягаш гол из двора. Дъщеря ти и всички останали ще те сметнат за откачен, а ти спокойно ще си гласуваш "против" и никой няма да ти се сърди.

куку каза...

Пропуснах да си кажа виждането по казуса... Учениците са гласували "за" точно по същата причина, по която ти си мразил униформите тогава. И те са против "системата", която в България сега се състои в пълната разруха, чалга и снобария. А униформите носят съвсем друг привкус.

Гонзо каза...

Ай стига с тея униформи, не е в тях (само) въпроса.

Като един малко по-млад хипар (моите деца са още далеч от училищната възраст), въпросът с възпитаването на правилните ценности у младото поколение силно ме вълнува. Надявам се никога, ама НИКОГА да не се оказвам в положението на литературния герой. Предполага, че ако нещата стигнат до описаното положение, някъде се е появила грамадна буболечка в системата, но без да превърнм сценария в сапунена опера ще е трудно да дебъгнем. В идеалния сценарии (не се виждам в тази роля) бащата-хипар вдига телефона, събира старите дружки (някои от които са застаряващи рок-звезди (това искам да съм аз)) и спретва една демонстрациика или по-силното - някаква шмекерия ала Коса, за да попречи на самолета със взвода на сина (или поне на сина) да излети за Ирак (ма как го измислих, а?). Естествено следва вземане-даване с правораздавателната система, но след шумен процес (съпроводен с демонстрации пред съдебната палата) се стига до хепи енд.

Колкото до униформите, преди те бяха за нас директен израз на подтисничеството над невинните ни души, търсещи себе си. Днес вече не са това, и ако наистина показват принадлежност към по-специален клуб, тогава защо не? Приеми ги като кубинки-дънки-черна фланелка-дълга коса - униформата, която носят все още метълите.

Павел Борисов Николов каза...

Следващата стъпка след униформите на учиниците сигурно ще бъде - всеки учител с по една синя престилка, за да си приличат и учителите като тикви на бостан! В моето училище сме категорични - никакви униформи!!

Гонзо каза...

Извинявам се, стана малък проблем с Хрома и коментара ми се появи три пъти. Моля, махни два от тях, че и без това е дълъг.

Анонимен каза...

Пазя си снимките с униформата, че даже и баретки имахме - кокетни, на една страна, придаваха много чар на лицата ни. Моята дъщеря вече е към приключване на средното си образование, но съжилява, че нямат униформа. В този забързан свят, в който хората се отчуждават и озлобяват, добре е децата да се научат чрез външни белези, като униформата, че са част от обществото и не могат да живеят отделно от него.
Albena

Стойчо каза...

Колеги! Малко отместваме темата – питанката ми не е за или против униформите (нали ви казах, че имам мнение по въпроса и не търся съвет за това).

Питанката ми е: да уважим ли избора на децата си? или да спазим принципите си? Ако спазим принципите си (или поне това, което си мислим, че са наши приципи), няма ли да вървим срещу децата си? Принципите ни универсални ли са, за да ги налагаме на другите (особено на децата си)? Кое е по-важно: възможността за избор или робуването на фетиши?

Павел Борисов Николов каза...

Вярно е, че се подхлъзнахме в друга посока, но така дойде приказката. Сега за избора. Мисля, нещата трябва да зависят от ситуацията. Ако детето иска увиформа - моля (макар че аз съм върл противник на униформите, бих уважил едно такова мнение), ако обаче иска да пуши, защото и другарчетата му пушат - "карайте строго" ("наказвайте строго"), както казва Висоцки.

dimka53 каза...

Подкрепям Лемън и другите, които са за униформите, радвам се че и самите ученици вече осъзнават кое е добре за тях. Гледката на ученички, които непосветените могат да взвмат за проститутки е ужасяваща, особенно в по-горните класове.Чух че униформи ще носят и учителите, това е за Учителя Павел Николов, същите като на учениците...

Lemon каза...

Вярно, така беше зададен въпроса... Отговорът ми: уважавам избора, какъвто и да е той (говорим само за този случай, а не обобщаваме).
Успех, и да споделиш :)

Анонимен каза...

Ako imame prestijni ushilishta vseki shte iska da nosi uniformata .

pippilotamentolka каза...

Каква училищна драма Стойчо! Ще изходя от личния си опит.
Като малка ходех на балет и жадувах да съм балеринче. И като дойде време да ходя на училище учителката по балет каза, че трябва да ме запишат в балетното. Ама беше към втората половина на 80те и баща ми каза:"Не! Примабалерината е една, другите...(тук не ми обясни нищо).Аз няма да правя дъщеря си танцьорка в Италия".
Нямаше никакво обсъждане какво искам аз. И си изучих учението, но цял живот си мисля как можех днес да съм балерина, да съм обиколила световните балетни сцени, да съм изиграла Одета и да съм една Красимира Колдамова.
А вчера нещо пак за това се сетихме и баща ми изтърси:"Ми ти с твоята физика можеше да си истинска балерина" Е, добрутро!

Ти имаш властта да наложиш принципите си, дори да е срещу желанието на детето ти. За това си родител и докато навърши пълнолетие можеш да му се налагаш, къде с успех къде не толкова. Просто трябва да седнеш и реално да прецениш тази твоя кауза заслужава ли си. Защото детето само ти се е аргументирало, а факта че и от училищното ръководство извършват такова допитване говори, за един "демократичен процес". Да не стане така, че в тая картинка ще станеш авторитарен татко, въпреки, че защитаваш нещо, което според теб е демократично :) Между другото, аз също съм за униформите :)

Стойчо каза...

Пипилотке, сега ми кажи – ако ти си на мястото на баща ти (именно в средата на 80те) – какво щеше да кажеш на дъщеря си? (Даже като жокер ползвай сегашния си опит, а даже и ако се поставиш в средата на 80те, когато балерините бяха това, което днес са „манекенките“ – виж мюзиклите на Хачо Бояджиев;-)

Сериозно: ако ти беше на мястото на баща ти, какво щеше да направиш? (тя и майка ти вероятно е била на същото мнение, но просто на татковците в тази ситуация им (ни) се налага да играят (еме) лошите ченгета:-)

Belomore каза...

Некои съображения:

1. Есента на 1989 г. тъкмо бях влязъл в гимназията си и въведоха (за някой си пореден път) униформите. Бяха ужасна комбинация от ужасни пепитени (!!!) панталони и иначе не чак толкова лоши тъмнисини сака (години по-късно с кеф си носих сакото, но в комбинация с кубинки и подобаващо окъсяли крачоли на панталоните). За момичетата бяха пепитени поли и червени сака. Няколко седмици по-късно на двора на гимназията имаше сбирки, плакати "Искаме реформи, а не униформи" и т.н. С две думи - ноември 1989 г. и униформите отекоха.
За краткото си битие униформите имаха своята полза, защото на близкото СПТУ, с което мерихме сили на джаги, футбол и обикновен пердах, бяха обратни - сини панталони и още по-ужасни пепитени сака, та се разпознавахме и избягвахме отдалече.
Дотук с лирическите отклонения.

2. Униформите тогава бяха задължителни и унифицирани на национално равнище - навсякъде, едни и същи в рамките на две-три допустими комбинации (пепит отгоре или пепит отдолу).
Сега очевидно не е така, такае че приликите са само в думата.
В този ред, няма как униформите да не са задължителни в рамките на едно училище - това е смисълът на униформата, уни-форма, една форма за всички. Няма как да се каже - който иска с униформа, който иска с Долче и Габана (който иска - оригинални, който иска - от Световния търговски център в Илиянци).

3. Последните години имах досег с училищния живот и не мога да кажа, че съм очарован от панаира на суетата и личното и семейното консуматорско тщеславие, което цареше в горните класове.

Извод:
1. Който иска, нека си въвежда униформи като някаква форма на отличителност на конкретното училище, стига претенциите за елитарност да са основателни. Който иска, да ги приема. Който не - да учи другаде. Избор има.

2. На конкретния въпрос на Стойчо за уважението на избора - драма въобще няма. Отговорът се крие в Закона за движение по пътищата, който казва, че винаги трябва да се съобразяваш с пътната обстановка. Т.е. отговорът е "Зависи" или "Според случая".
Естествено, че трябва да уважиш избора, особено предвид откровената малозначителност на ситуацията.
Ще има случаи (дано са по-малко), когато изборът ще е по-труден за уважаване и тогава ще дойде основният въпрос - как да го промениш. Но това е тема на друг разговор и на книги, чиито автори отдавна взимат по 600 долара на час сеанс в кабинетите си в Манхатън.

pippilotamentolka каза...

Стойчо, признавам, че от сегашната ми камбанария правилно са преценили родителите ми за времето си. Но и кой знае нямаше ли днес да съм Мая Плисецкая ;)

Тук се изказаха доста за и против униформите и мисля, че ти имаш единствено проблем с лошите ти спомени.
Има два типа образователни системи - такива, които създават еднакви хора и такива, които създават индивидуален продукт - личност. Не мисля, че униформата е равнозначна, или че е признак на първата система. Напротив - имаш допитване до децата и родителите, т.е. критичност у хората, които предлагат тази мярка, следователно и те се питат за резултатите. Това за мен означава, че училищното ръководство наистина е загрижено за "продукта" който напуска училището и се стреми да създава личности. Така че няма какво да се притесняваш, че няма да има уравниловка за децата в интелектуален смисъл. А с униформата ще се отличават и изпъкват от масата ученици описани малко по-горе в коментарите и дори ще имат повод за гордост ;)

100yanp каза...

Докато четях разсъжденията ти за униформите и дъщеря ти, си мислех за политиците и референдума.Те по същия начин гледат на нас като на невръстната дъщеричка-имаме ли право на избор и имаме ли право да взимаме сами решения.Достатъчно зрели ли сме (както и те-децата),да направиме избора си.Паралела ми се видя уместен и се размислих по въпроса...Може би е най-правилно всеки сам да си взема решенията. И ако аз трябваше да се произнеса по въпроса- да носи или не униформа синът ми, щях да си поговоря с него,да си кажа аргументите-но много меко (защото мога да го изманипулирам),да го изслушам и да го оставя сам да си реши.Така той ще се научи да е отговорен за себе си.Ако сгреши не е болка за умиране,но ще му помогне по-късно.

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

Това с униформите не е само от соца, но ние само от там го познаваме. Униформата е резултат от желанието на доминиращия субект "Х" или друпата доминиращи субекти, да мачкат, унифицират, уеднаквяват и контролират. Това го има и в Англия и често привържениците на униформата дават именно Англия за пример, а не соца.

Това, че го практикуват в Англия не означава, че трябва да го приемаме и да ни харесва.

Прекалената обремененост и менталните увреди от миналото са причината да гледате към него. Всъщност бъркаме плоскостите, в които разглеждаме проблема. Пак характерното залитане за лявото и дясното, но нещата е по-логично да се разглеждат от гледна точна на позиционирането им по остта либерално-консервативно.

Така мисля.

Анонимен каза...

Попадам на темата само часове, след като синът ми излезе от банята, гордо избръснат и... все така десетгодишен.
Имал бил мустак, видял го!, бил грозен и той го унищожил със самобръсначката на баща си. Сега бил красив "вече".
Нямаше смисъл да обяснявам, че беше красив и "преди мустака" (май ще трябва да въведем семейно летоброене по типа Преди и След Христа)- младежът явно не е на това мнение и... ами не е длъжен да има моите естетични критерии.
Информирах го, че тепърва има да види що е мустак и че парите за скейт може да отидат по самобръсначки и козметика за бръснене. И че самобръсначката е като четката за зъби- за индивидуална употреба. Предложих друг път като го обземат естетични напъни, първо да се информира за евентуалните последици и после да действа- пожелателно обсъдено с нас. И дотук бях като родителка. Крива-права...- бера си плодовете- научен е (научили сме го), че е отделно и различно от нас същество и че нашата роля е да го информираме, съветваме и контролираме в разумни граници.

Тази тема ме накара да се замисля дали щях да приложа родителско вето, ако бе споделил идеята си за съществуването и елиминирането на "мустака"...

Иначе униформите са въведени в неговото училище от миналата седмица. Радва се- бях на пътуване, когато са им ги дали и го видях само по скайп- не свали вратовръзката и ми бе свил любимата закачалка, за да си окичи униформените красоти по нея.
И аз се радвам. Че е негов избор, доброволен. Че няма как да не му се набие в очите несъответствието между маратонките тип "слонско ходило" и панталона, сакото и долнището анцунг, засечената яка (един учебен час каунтдаун за постигане на засичане) и прочие. Битово-практичните причини няма да изброявам.

Разказах му за "нашето време с нашите униформи", когато трябваше да избират дали да бъдат въведени униформи. Без да изразявам отношение, доколкото бе възможно. Изслуша ме и си каза мнението. Случи се да се покрива с моето (този път:)
Мразех униформата си навремето- защото бе грозна, неудобна и свързването й с унифициращия образователен и възпитателен метод бе неизбежно.
Бях в последната година от средношколския курс в "годината на промените". Хвърлихме униформите, за да станем изведнъж свободни хора. Е, не станахме, не и като се облякохме различно и заговорихме различно.
"Онова време" ме беляза с доста предразсъдъци и изчистването на всеки от тях ми носи някаква свобода.

Асоциирането на униформата с униформеност е един от тези предразсъдъци. Някой по-горе вече спомена нещо в този смисъл.

Униформата не е нито необходимо, нито достатъчно условие за промиване на мозъци, унифициране, ограничаване на лична свобода и каквото и да е в този дух.

:) Стела

П.П.-1
"Обвинявай" "High school musical" за избора на децата, Стойчо- те ти извора на информацията за информирания избор по отношение на униформите поне (ще видиш, че не само за тях :)
П.П.-2
... дишай по-леко и се учи от детето си :) Виж аз как научих от мойто, че имало мустаци ;)

Анонимен каза...

По въпроса дали и доколко да сме рестриктивни към изборите, които не ни понасят, може би важи това, което казах на сина си в мустакатата ситуация:

"Каквото си обръснал, това ще поникне"
Та... по-добре да се избягват бръснещи крайности

(... с извинение фиксацията ми към бръснещи асоциации...;)

Стойчо каза...

Стела, първото бръснене си е важен етап, не го приемай толкова лековато;-) Може да се приеме като „Преди“ и „след“ ;-)

Анонимен каза...

"лековато"?- нима така звучи?- та горепосочената моя фиксация вече клони към патологична. И това ако е лековато :)

Опитвам да не драматизирам, инак току виж съм яхнала метлата на първата истерична сесия от кризата на средната възраст (също важен етап, нали ;)
Чудя се -ако го направя- дали хлапето (опс, роденият от мен мъж) ще приеме избора ми така толерантно, както аз- неговия

Та, за изборите, летоброенето спрямо важните етапи и толерантността в нелековати граници...
Амин :)))

Стойчо каза...

Хм, спомни си ти как си приемала (толерантно или не) избора на родителите ти по твой адрес:-)

Fris каза...

@Анонимен- Джим Морисън е "класически" случай. Когато едно дете е задушавано в строга среда, в един момент се "изхайтва", както обичам да казвам. Но обясни ми, как едно дете свикнало с "разхайтения" живот, би харесало армията?

Не знам дали ще успея да го обясня по-добре, но децата малко или много се опитват да копират вкуса на родителите си. Ако родителите смятат войната за лошо нещо, те го внушават на децата си и децата никога не биха пожелали армията.

Ще използвам и примера на Пипилотаментолка- баща й не е смятал балерините и балета за световно зло, просто не е искал да стане една от многото и евентуално да стане една от многото амбициозни, талантливи, но незабелязани момичета.

Като цяло мисля, че децата трябва да бъдат оставяни да вземат и самостоятелни решения, но за големите въпроси трябва да се намеси и родителят, защото именно родителите са хората с опит и знания.

Vesela каза...

Всъщност само привидно изборът е обратен. Ние се възмущавахме от униформите, защото бяха даденост, статукво. Сега децата искат униформи, защото се бунтуват срещу даденостите. А ако се загледаш в облеклото им, ами те и сега (също като нас извън училище) се обличат и сресват почти униформено :))))
Ако се загледаш в детето си внимателно, ще видиш себе си вчера. Ако се загледаш в родителите си, ще се видиш утре.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)