понеделник, февруари 16, 2009

Правото на щастие


We hold these Truths to be self-evident, that all Men are created equal, that they are endowed by their Creator with certain unalienable Rights, that among these are Life, Liberty and the pursuit of Happiness.
(Ние смятаме тези Истини да са самоочевидни, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от техния Създател с определени неотнимаеми Права, между които са правото на живот, правото на свобода и правото на щастие) — от Декларацията за независимостта на САЩ.

Американската демокрация винаги ми е допадала точно по тази причина. Причината е изглежда в националистическата идеология на европейските държави, за които все пак, все пак, на първо място е величието на държавата, а щастието на гражданите винаги остава на второ място.

Защо в европейските демокрации няма право на щастие? Ctrl+F в българската конституция не открива думата щастие. Щастие не се открива и във всички останали европейски правозащитни документи (опитайте!)

Освен това типичният превод не е съвсем точен, и моят също. Истинският превод е "правото на търсене на щастие". Не просто право да бъдеш щастлив, а право активно да намериш щастието си.

Мисля си например, ако това беше записано в нашата Конституция или пък действително представляваше някаква ценност за нас, дали можеше да се случат следните неща:

— Децата в детските домове, освен нахранени и облечени, да бъдат отгледани като истински хора, готови да търсят щастието си, щом станат пълнолетни граждани.
— Гражданите да живеят в хармонична среда и запазена природа, защото въпросът не е в парите или в курортите, а именно в щастието на гражданина ;-)
— Може би и гражданите биха се интересували повече от политика, защото щастието ги чака да бъде преследвано, а не да бъде спуснато като заповед отгоре.

и още и още...

Помислете си, колко различно би било всичко, ако всеки ЗНАЕШЕ, че има това право. Разбира се, може просто да си мечтая.

Дали да не направим едно движение за поправка в Конституцията.

"Всеки български гражданин има право да постига щастието си"

PS. Мили блогърки, които ми засипахте рийдъра с постинги за сърдечните си проблеми около св. Валентин. Щастието не е само в това да си ги решите ;-)

17 коментара:

Анонимен каза...

Пак си пресолил до неядимост... Думата "щастие" може и да липсва в Конституцията, но се предполага, че осъществяването на провъзгласените от нея принципи е условие за постигането му. Също така щастието е твърде разтеглива категория, която е в доста сложни и понякога парадоксални отношения с условията на живот. Няма да връщам спомена само към социологическите изследвания в страни от Третия свят, показващи по-високи нива на склонност у анкетираните да се декларира щастие в сравнение с хората в индустриализираните модерни общества. Ще дам един още по-крещящ пример. Солженицин поставя във финала на "Един ден на Иван Денисович" думите "Прошел день, ничем не омраченный, почти счастливый." А всъщност описва един каторжен ден в ГУЛаг...

АнонименЪ

M каза...

Браво, Комита:) Много добре казано:)
Аз съм за концепцията "щастие" и против тази за "празник на влюбените". Ако си влюбен, всеки ден е празник;))

komitata каза...

Анонименъ, изненада ме твоята реакция? Идеята ти е, че ако дадеш на българина право на щастие, той има толкова ниски критерии, че дори в концлагер ще реши че е "почти щастлив"? Именно "търсенето" на щастие, а не "очакването" му предполага движение напред, защото точно фактът, че не е изрично споменато, позлатената клетка, тъпият живот, липсата на свобода на художествения ти вкус остават извън обхвата на общественото внимание и обществения дебат.
Идеята на "правото на щастие" е, да не бъдат отглеждани хората в кочина, пък дори и позлатена, а сами да търсят себе си.
Освен това, фразите "изглежда", "мисля си например", "може просто да си мечтая", които означават размисли на глас, а не окончателна позиция.
Което пък води до въпроса, защо толкова остро реагираш?
Изглежда коренът е в това, че ти самият си разсъждавал (може би) по въпроса, и отговорите, които си намерил по темата "щастие" не ти харесват. Само хипотеза.

Анонимен каза...

Комита, какво е щастие според теб?
Albena

Георги Павлов каза...

ооо, чудесен постинг!

Анонимен каза...

Комита, предполагам си виждал по улиците на Ню Йорк клечащите и просещи клошари. Аз се удивих от тяхното количество. Виждал съм подобни картинки и на много други места в САЩ. Всеки е щаслив по своему. А и защо при подобни размисли да се обръщаме винаги към Могилино? Защото целенасочено да докажем че от България по-лошо няма. Много съм видял, но по-хубаво място за живеене от нашето няма

Крис Ванев каза...

Да ти се признава от конституцията правото да търсиш щастие е едно, но да ти се даде възможност, обстоятелство и хляб да развиеш този подтик в себе си, според мен е нещо по-различно. Аз се замислих, че напоследък май се срещат повече хора, които не са чак толкова горди от факта, че са българи. Идеята с очакването е като онази история за малките деца, чиято майка се успала, не ги събудила за училище, но те въпреки това се събудили и се спогледали и си казали:"Ами щом мама не дойде, значи не сме на училище днес". Хах малко е наивно, знам, но в условията на нашата мила Родина, при които е малко по трудно да намериш щастието (или поне да го намериш и да можеш да му се насладиш) не се ли научаваме ние, българите, да се радваме и да бъдем щастливи от малките неща в живота? :)

komitata каза...

Клошари има навсякъде. А други неща, които ги има в Америка, ги няма тук. Добри университети например.

komitata каза...

Аз мисля, че правото на търсене на щастието има по-дълбок смисъл. Помислете си, това означава всеки човек да ЗНАЕ какво точно значи щастието за него. Както и да знае значението на думата СВОБОДА. Ако например това е част от културата ни, всеки да мисли какво всъщност е щастието за него, нещата биха били доста различни.

Анонимен каза...

Бях попаднала на един полски автор, изписал цяла тухла за щастието. В крайна сметка щастието е състояние на духа, породено от един или няколко дразнитела. В Швейцария няма закон за правото на щастие, но хората са щастливи. Не го приемам за сериозно това Комита. Едни и същи неща за теб може да са носители на щастие, а за мен да носят обратната емоция. Albena

pierrot каза...

Снощи имах дълъг разговор с един приятел, който тъкмо се завърна от САЩ, и една от темите на разговорът ни беше именно какво прави хората по различни там. Едното бе според нас, че там са необременени от нашите хилядолетни пререкания и териториални спорове, и щастието може лесно да бъде обяснено, и поне малко преследвано от всички.
Преследването на лично щастие е изначално право, само, че света на правото трудно би дефинирал щастието...

Зелен Бетон каза...

Абсолютно точен си.

Само бих добавил, че човек трябва да бъде свободен (не само да се класифицира като такъв), за да мисли за тези неща така.

Затова ни е рано за такава поправка на Конституцията.

Анонимен каза...

И аз съм търсила "право на щастие" в актовете на европейските институции. Ето до какво стигнах. В Берлинската декларация по случай 50-годишнината от Римските договори, във версията на немски език се говори за Glück, щастие: Wir Bürgerinnen und Bürger der Europäischen Union sind zu unserem Glück vereint.

Фразата в английската версия се е превърнала в united for the better, а в българската версия - за по-добра съдба.

Това е само по формалната страна на въпроса, думите. Но едно са думите, съвсем друго са ценностите, които обединяват хората в едно общество.

Стойчо каза...

Вероятно буквалният превод на „щастие“ ни хвърля в дълбоки философски размисли (радвам се, че АнонименЪ харесва Солженицин:-) - така че бих предложил един смислов превод на „всеки има право да се бори за щастието си“.
Смисълът в „европейска“ координатна система според мен е: „всеки има право да живее собствения си живот“

Анонимен каза...

Ето какво говори Дон Кихот на Санчо.
“Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и, обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. ….Задължения да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен. Щастлив е този, комуто провидението е дало парче хляб, без да се чувства задължен да благодари за него на когото и да било друг освен на самото провидение.” Chudesen e peizaja!
Albena

Анонимен каза...

Превръщането в правни термини на абстрактни философски категории, които в различните култури, социални ситуации, индивидуални предпочитания и в психологичен смисъл може да имат различно до противоположност значение, е доста съмнително. Челният американски опит от 18 век (!) едва ли е дотам убедителен аргумент. Практиката и в САЩ през 19 и първата половина на 20 век показва, че между духа на Декларацията за независимост и ежедневието може да има огромни разлики. Предпочитам България да има Конституция, която съдържа конкретни текстове, предпазващи от конкретни злини, а мъглявата благопожелателност... И без нея проблемите са труднорешими.

Също така не съм съгласен, че САЩ имат относително безисторична и ненационалистична държавна култура. Напротив, в доста отношения плътността на американскя исторически спомен и разказ е по-голяма от тази на българския.

Стойчо, стават и такива чудни неща - човек да цитира ранния Солженицин, пък да не е склонен да пише единствено негативно за Русия. :-) Бях чел българския превод на "Един ден на Иван Денисович" още преди 1989 година, а тогава, насред неслучващото се българско Преустройство, въздействието му беше особено силно...

АнонименЪ

Спас Колев каза...

Сам казваш "ако например това е част от културата ни...". Кое е първичното - културата или конституциите?

(За мен въпросът е от рода на този за коня и каруцата, а не за яйцето и кокошката. :) )

Лошото е, че културата не се променя и с Велико народно събрание, дори с Велик народен хурал.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)