сряда, февруари 11, 2009

Трънливият път към успеха



Започвам да вярвам в провидението. Днес (снощи) гладът ме изкара от вкъщи до пиците на Кръста и на връщане, забелязах пръснати 10-тина броя на безплатния вестник 19 минути, който досега не ми беше попадал (обикновено ставам след като се е изчерпил).

И ако не бях излязъл? Нямаше да науча за този фундаментален и дълбоко трогателен текст.

Издигането на мустакатия функционер започва още през периода 1984 – 1991, когато работи като организационен секретар на Общинския съвет на Район ''Оборище''


Нещо да ви прави впечатление? - организационен секретар имат партиите, а не общините. Защото, вероятно, той е организационен секретар на Комсомола в Район Оборище (Опитвам се да се сетя как му беше старото име на района).

След падането на Берлинската стена Батков създава заедно с няколко свои колеги адвокатска кантора ''Батков, Стоев, Ботев и Ко.''. По това време Батков получава предложение да практикува професията си в САЩ. Лети дотам, на място се запознава с условията, които са фантастични. 80 000 долара на година, личен автомобил, къща, всевъзможни екстри и удобства. Родолюбието, патриотизмът и носталгията обаче надвиват и краят е тъжен, но поучителен. Батков разказва как на летище София го чака личната лада и с подрусване и дрънчене замислен се прибира у дома, оставил зад гърба си блясъка на американската мечта

...
Самият Батков е сантиментален към себе си. Според близките му той обича да разказва историите от детството и юношеството си. В тях има нравоучения и множество поуки от типа, че който се труди – успява. Като невръстно дете Батков отглеждал гълъби, които продавал пред местната църква, и така успял да препечели пари. Закупените птици се връщали при него и така той многократно ги спазарявал. После ученолюбивото хлапе тичало до магазина и си купувало принадлежности от "Млад техник".

...
Характерно е, че Батков винаги подчертава селския си произход, който контрастира и така увеличава стойността на неговия дълъг път до богатството и Левски.

...
...след множество благородни инициативи на 17 октомври 2008 година президента Георги Първанов му връчва Орден Стара планина - първа степен..


Целият текст е тук.

А вие ми говорите, че нямало истории на успеха в България!

31 коментара:

M каза...

Пу, съдба жестока! Тоз юнак трябваше да стане юпи! Тюх, тюх, тюх, аман-заман и пу да му се не види!

komitata каза...

Завиждаш, еееей! Завиждаш, че човекът е родолюбец и е оставил 80 бона заплата заради ладичката и патриотизма. Ти на това не си способна, затова ;-)

Анонимен каза...

V US obiknoveno trqbva da imash diploma ot US law school, no za Batkov qvno sa napravili izkluchenie.

ekaterina vitkova каза...

Статията не е лоша, особено това на края за бай Ганьо и Борат не го знаех - много е свежо! Този вестник обаче следва една помиярска практика и тя е, ако му откажат реклами - топи, ако дадат - не топи.

Стойчо каза...

5-и район „Васил Левски“ се казваше района.

(Има песен по въпроса: О-о-о, бъди какъвто си... с белоснежна рокля/ пред пети райсъвет...)

Калоян каза...

Комсомола си е евал наната ;) Ето пример от Русе (с кмета и ректора на университета):

http://nik666.blogspot.com/2009/01/blog-post_10.html

Ако не знаеш, че е "дошла демокрацията" все едно че нищо не се е променило от преди 20 години: всички или от комсомола, или с партийни билети (от преди 1989), или деца на такива (като говедото, което кара трамвая) ;)

Анонимен каза...

Комита, влизаш в опасна зона. Шефът на ФК "Левски" е всенароден (журналистически ) любимец. Сегашните във футболно ръководство са негови протежета. За последните 3 години за Левски са свирени 29 дуспи, а срещу 1, което носи на Батков изключително щастие. Само Левски!

Димитър каза...

Случката с гълъбите пред църквата направо ме "стресна, трогна и очарова" (по Смирненски). С малката забележка, че едва ли в разгара на соц-а бъдещият комсомолец Боратков едва ли е висял пред църква, освен да следи кой се черкува по Великден.

Търновец каза...

Мда и аз почти се разревах на далеверата с гълъбите ... Явно от малък е знаел как да продава илюзии. Ех Борат, ех Ганьо!

Нервната акула каза...

Статията прилича на сбит преразказ на интервюто му за "Мениджър" в брой от преди над 1 година. В него има още доста детайли около съдбата на този Остап/Борат/Ганьо/комсомолец.

В "Мениджър" доста особи си поизпраха имиджа.

симо каза...

Изводът е, че не требва да ядеш късно вечер, щото е вредно за здравето. Гледай кви неща ти се привиждат.

А статията я е писал очевидно авторът на "Овчарчето Калитко" или "Деца Герои". Или синът му.

Ех, кви времена беха и кви книги имаше ... но новото поколение ги забрави.

komitata каза...

Не знам защо тук някои хора ме предупреждават да не се заяждам с Батков. Та аз една лоша дума не съм казал за него бе хора ;-) Само похвали!
Мен пък ме просълзи повече момента с ладата, отколкото момента с гълъбите. Макар че моментът с гълъбите пък издава неговия предпочитан бизнес модел - труд и постоянство.;-)

Стойчо каза...

Само Левски! (сериозно)

komitata каза...

Стойче, ти май правиш пропаганда ;-)

Анонимен каза...

Koito si presolqva qdeneto, taka noshtem tarchi za pica! Albena

САНДО каза...

Ето го превъплащението на Българската мечта! А аз пък продавах рибки на пазара. Обаче не можах да се издигна, защото нито съм от село, нито съм бил комсомолски секретар, нито някой някога ми е подарявал футболен клуб, нито нищо...

Колкото до международното признаване на дипломите от и в чужбина - всичко е относително. Познавам и трудно изразяващи се на български език разжалвани монарси с незавършен курс в пенсилванско военно училище, т.е. среднисти, които станаха премиери. Така че защо Батков да не пребъде в USA с диплома от... A propos, какви точно дипломи има този професионален гълъбовъд? Дали е минал през ВИИ „Карл Маркс“ или не са му стигнали силиците? Май има нещо гнило щом не казват...

Стойчо каза...

Каква пропаганда?!? - просто и аз да кажа нещо добро за Батков. Освен „само Левски“, което казвам искрено - не се сещам какво друго добро да кажа срещу него;-)

(нека цскарите намерят други добри думи за Него!);-)

Стойчо каза...

80хил долара годишно са 6666,67 долара на месец – това заплата на адвокат в Америка ли е? или нещо не доизказва статията?

Димитър каза...

Ако се има предвид началото на 90-те може и да е добра заплата. А може и просто да е преписано от "Фирмата" на Гришам :).

Радан Кънев каза...

ЧАКАЙ ЧАКАЙ

Продавал значи гълъби, те се връщали и той ги продавал пак???

Сериозен бизнес... Доходоносен...

Стойчо каза...

Радане, очевидно тези гълъби са по-изгодни от това да се хабиш като адвокат за 6666,67 долара на месец

САНДО каза...

Хм, много шестици се събират нещо в месечната заплата... Бай Ганьо да не е шестак?

Симеон каза...

80 bona za advikat prez 1990 g. zvuchi normalno.
Ot druga strana, da go naeme Batkov njakoja amerikanska firma zvuchi dosta neverojatno. Edno, che trjabva da vzemesh US bar exam i da imash US law school diploma, otdelno, che po princip s Borat-i tam ne rabotjat. Po-skoro mi zvuchi kato sjuzhet ot roman na Bogomil Rajnov.

Зелен Бетон каза...

Мдаммм. Ето, че започват за изпъплят бъдещите легенди на родния преход. Актуалните нашенски success stories, които ще останат в аналите като символ на този труден, но славен период.

Здрави работническо-селски корени. От ранна възраст - жив ум и ученолюбие, които го отвеждат право в апарата на партията-хранилница (или нейната администрация, все едно).
Ми естествено, къде другаде - тази партия умее да се грижи за кадрите, които е облякла с доверието си. Особено когато слушкат и изпълняват.

Заложби на бизнесмен отрано (кой е казал, че социализмът не може да ражда таланти на пазарната икономика?). При това не по префърцунените западни тертипи, а като наше момче, балканче: малко Андрешко, малко бай Ганьо (че и прилича, комай) - гълъбите се връщат, той пак ги продава. Не че е спечелил кой знае колко, важното е, че е минал клиента. Значи, по железните критерии на битака, имало е дарба момчето още тогава. Кво се чудим, че е пораснало голямо!...
Апропо, любопитно ми е колко пъти са се връщали гълъбите. Както и хванали ли са го юначето накрая, и ако са го хванали, какъв е бил резултатът. Въпреки че да минеш църквата не е кой знае какво прегрешение; виж, ако тръгнеш да минаваш Партията, там вече бият. Ама айде сега, подробности...

След толкова успешна предистория няма начин някакво си събитийце като падането на Берлинската стена да повлияе особено на нашия херой. Закваската си е закваска. По времето, когато българите емигрираха като политически емигранти или нелегално, или се женеха за чужденц(к)и заради чуждия паспорт, когато си зарязваха университетските дипломи, за да работят в автомивки, един правилно заквасен индивид направо получава покана да си работи по специалността. Въпреки че щатското право има много малко общо и по буква, но и най-вече по дух, с това, което се е изучавало тук под надзора на хранителката.
Но пък за такъв óправен самороден талант сигурно не е било проблем да го усвои в съкратени срокове. Колко му е, капиталистически простотии разни...

Той обаче, като един истински патриот и родолюбец, гордо показва кукиш на капиталистите. Нека да си мислят, че са спечелили Студената война. Те не знаят, че не се гаси туй, що не гасне. Нищо, ще научат. И хероят се прибира в родното гнездо. Звучи тържествен акорд.
Само малко се чудя как, при този вроден бизнес-усет, все пак не е останал. Може би му е просветнало, че в Щатите партийно-административните привички и биташкият нюх далеч няма да са такъв плюс, както тук? А може би от скромност не споменава някоя по-изгодна и дългосрочна контра-оферта, която е получил тогава? Но да не гадаем...

Важното е, че този капитал на нацията е тук и неуморно работи за нейното благо. От което ние, средностатистическите българи, трябва да сме горди. И да сме му благодарни, задето не ни е загърбил. Президентът на републиката ни напомни това много ясно, отличавайки въпросния капитал с най-високото държавно отличие. Чак на нас ни стана неудобно, че не сме се сетили да направим ние един граждански комитет и да го предложим.

Ех, колко сме щастливи, че имаме мъдър президент - който хем отвреме-навреме алегорично и по бащински ни смъмря, задето сме такива безхаберници и неблагодарници, хем безропотно и себеотдайно върши нашата работа. Все в наше име, да не си помисли някой нещо...

Да живеят новите херои на нашата съвременност! Кога ще правим червения кът? Аз ще донеса станиола за украсата...

Анонимен каза...

Зелен Бетон, zashto taka qzvitelno? Rano e, horata spqt. Albena

Зелен Бетон каза...

@Албена: Сори, ако съм събудил някого... ;)

Belomore каза...

Това е защото никой от вас, присмехулници не е чел 1990 Very Special Bar Admission Act, съгласно който завършилите право в СССР в един курс с Мichael Black, по-известен като Михаил Шерней, се приемат по право, в който си искат Bar на територията на ЮСЕй срещу представянето на савецка диплома.

Имайки предвид това, от тогава др. Лауреат се чувства като у дома си във всеки бар.

Интересно, че всички подобни биографии пропускат момента с изгряването на кантората "Батков" на големия адвокатохоризонт, неминуемо свързано не толкова с комсомолското му минало, колкото с появата на М.Шерней на БГ пазара и съответното правно обслужване на интересите му от лауреата.
Да имаш сал един Мобилтел зад гърба си, лесно ставаш каквото си искаш.

Но каква по-голяма заслуга към рОдината от това да обслужваш такива стратегически инвеститори?!

Анонимен каза...

Не е от Овчарчето Калитко историята с гълъбите, а от Фильо и Макензен на Св. Бъчварова.

С.

Зелен Бетон каза...

Лицето Батков въобще не ме интересува.

Зверски се дразня обаче от един факт: че тези, които живяха (и продължават да живеят и да процъфтяват) на гърба на всички нас, ВЕЧЕ искат И ДА ГИ УВАЖАВАМЕ (!!??) Продажни политици, нискочели мутри, едромащабни квартални тарикати или каквито и да са.

И не само това, а се обиждат, когато НЕ ГИ уважаваме (!!!!????)

Баба ми едно време казваше, че дори наглостта трябва да има предел. Смятам, че беше права. И че пределът на наглостта е преминат.

Затова при самодоволния въпрос "Ти мен що не ма уважааш, ве?" се полага да теглиш на питащия една @#$%& майна. Което би било най-възпитаната възможна реакция.

Аз съм даже още по-възпитан: само съм язвителен.

Анонимен каза...

Незнам дали е трънлив пътя му, но при всички случай не е бил лесен.Познавам Батков от дете.Разведени родители.Труден поберитет, бедни роднини.Отгледан от строгата му баба.Майка му, изключително способна в кариерата вероятно му е дала рамо, но другото си е от него.Все пак няма как да не признаем, че е добър юрист, а това е стъпка към успеха и с малко шанс си е намерил точното място в точното време.

Комитата каза...

И помощ от родната партия, комсомол, служби и е станал човек, нали така анонимен?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)