събота, февруари 07, 2009

Изкуството на възможното


"Професията на политика е като тази на учителя,
с тази разлика, че дърпа ушите на големи хора"

Политиката е изкуството на възможното и вече не помня чий беше този цитат.

Как се постигат политически цели? Схемата е много проста — събираш максимум съюзници и сила и удряш решително по най-слабото звено на опонента си.

Максимум съюзници се събират като дефинираш списък с възможно най-прости, най-постижими и най-разбираеми цели. Колкото по-проста е тезата ти, толкова повече съюзници и последователи можеш да привлечеш и толкова по-лесно ще те разбере обществото и ще те подкрепи.

Какво искат протестиращите? Протестиращите искат промени. А другото име на промените е реформи. Реформите се правят от правителства, а правителствата се съставят от партии. Това означава, че за да получиш исканите реформи, трябва някоя партия да ги осъществи. Има винаги два пътя — или сам правиш партия, или възлагаш задачи на вече съществуваща партия, която подкрепяш политически (на протести и на избори, за революции сега няма да говорим).

Политическите партии са като водопроводчиците. Ако ти тече мивката - викаш водопроводчик и му висиш на главата докато оправи проблема, или пък запретваш ръкави и си я оправяш сам. Съвсем логично е водопроводчикът да иска да "яхне" исканията ти за изправна мивка и да поиска подкрепата ти да ти пипа мивката. Това му е работата. Ако нямаш сили да си оправиш мивката сам, или много се мъчиш, но нищо не се получава и отказваш да повикаш водопроводчик, мивката ще си тече, чак докато не направиш основен ремонт. Междувременно течащата мивка ще ти създаде хиляди други проблеми.

Какво направиха протестиращите на 16 януари? Побързаха да сложат под метлата възможните си съюзници, така намалявайки шансовете си за успех многократно. И влязоха да преговарят, внасяйки разцепление в собствените си редици.

На 14 януари хората изпълниха площада, надявайки се да се повтори магията от 1997-ма година. И тя почти можеше да се случи, защото всички бяха заедно. На 16-ти беше направена огромна грешка, а на 28-ми беше последният шанс тя да бъде поправена.

Грешките на лидерството на протеста бяха скъпо и прескъпо платени с политически капитал (вярата на обществото във възможността за промени). Надявам се този прескъп курс по политика някой ден да си върне инвестицията. И стискам палци на Зелените. И на студентите.

27 коментара:

yoalbo каза...

Yes! Благодаря, че го написахте - това исках да чуя. Надявам се още много читатели да реагират по същия начин и да го разпространят и за другите.

boristodorov56 каза...

Политиката е не само изкуство на възможното, а преди всичко изкуство за реализиране на собствените възможности.

komitata каза...

Три пъти започвах този материал и трите пъти излизаше твърде дълго и с твърде много лично отношение. Надявам се, че съм бил разбран правилно. Благодаря за похвалите.

Зелен Бетон каза...

Комита, с удоволствие следя този блог и обикновено нямам сериозни несъгласия с писаното в него. На тази статия обаче съм длъжен да ти опонирам - защото виждам ситуацията по съвсем различен начин.

Това което ти подкрепяш, е гражданите да навлязат в политиката и да свършат работата на политиците. Аз съм на точно обратното мнение: гражданите нямат работа в политиката, те трябва да ПРИНУДЯТ политиците да си вършат работата, заради която са пратени там.

А тази работа е: да управляват държавата така, че на нас, гражданите, да ни е удобно и сигурно да живеем в нея.
___________________________________

Според мен едно от най-значимите неща, които се случиха на тези протести, беше именно осъзнаването, че гражданският протест НЕ Е НЕПРЕМЕННО ЗАДЪЛЖЕН ДА СЕ ПРИГОДИ КЪМ ПОЛИТИЧЕСКАТА МАШИНА, за да бъде легитимен, чут и резултатен.

Естествено, че за такава комуникация е нужен "интерфейс" - но отговорността за създаването и оптимизирането на този "интерфейс" е НА ПОЛИТИЦИТЕ, не на гражданите. Фактът, че досега са се скатавали (защото тъй им е по-лесно - и защото сме им го позволявали), не означава, че могат вечно да се изплъзват от товз си задължение и да го прехвърлят на нашите глави

Цялата механика на политическото, на която толкова подробно се спираш, НЕ КАСАЕ ПРЯКО гражданските действия в едно демократично общество. И силно се надявам, че това ще става все по-отчетливо ясно оттук нататък.
___________________________________

Гражданинът е длъжен ДА СЛЕДИ какво се случва в обществото и ДА ИЗРАЗЯВА ОТНОШЕНИЕТО СИ към него. Толкоз.

Дали това ще е под формата на общо недоволство
или ще се изразява в относително фокусирани послания (лозунги, призиви),
или ще представлява списък от детайлно формулирани искания;
дали ще се отнася до конкретен акт на властта
или до настъпило конкретно събитие,
или до общи политики, стратегии или концепции
- това решават протестиращите. Никой друг. И го решават според конкретната ситуация.

Политикът, от своя страна, е длъжен:
ДА РАЗБЕРЕ ПРИЧИНАТА ЗА ПРОТЕСТА,
ДА ПРЕЦЕНИ КАКВИ МЕРКИ ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ ВЛАСТТА, за да реши проблема и
ДА ПРЕДЛОЖИ РЕШЕНИЕ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ.

Гражданинът НЕ Е ДЛЪЖЕН ДА НАВЛИЗА В ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МЕХАНИЗМИ, за да протестира или да изрази отношение.

Ако пожелае, има това право - но не е длъжен. Защото тези механизми са територия на политиците. Това е техният инструментариум за управлението на държавата. Той изисква определени познания и умения, които средностатистическият гражданин няма - и не му е необходимо да има.

Ако имаш личен шофьор, от теб се иска само да му кажеш къде искаш да отидеш. Не е твоя работа да му казваш кога накъде да завие; още по-малко - да му дърпаш волана от ръцете и да завиваш ти вместо него. ТОЙ е длъжен да знае къде е адресът, както и да избере най-краткия и най-бърз път до него. Това му е работата и за това му плащаш. Ако не може, го уволняваш и си назначаваш друг. С политиците е същото.

Те са длъжни да си държат очите и ушите широко отворени, и да усещат какво имаме да им казваме още преди нещата да опрат до протести. Протестът е инструмент за принуда. Всеки протест означава, че не са изпълнили това си задължение и се налага то да им се припомни принудително.
______________________________

Гражданският протест (както и всички прояви на гражданско отношение) е ЛЕГИТИМЕН ПО ДЕФИНИЦИЯ: легитимност му придава самият факт, че НЕГОВ СУБЕКТ Е ГРАЖДАНИНЪТ.

Протестът/изразът на отношение няма партийна, профсъюзна или еди-каква си членска книжка. И не му е нужна: той е послание КЪМ ВСИЧКИ обществени субекти в държавата:
законодателна, изпълнителна и съдебна власт,
президентска институция,
местна власт и административен апарат,
субекти с икономическо и всякакво друго влияние,
медии,
неправителствени организации
и далеч не на последно място - към цялото общество.
Така е при реалната, ежедневно работеща демокрация.

Може да има и граждански протест с ДОПЪЛНИТЕЛНА специфична легитимация. Но там нещата стават други. Това е заставане на гражданското общество НА СТРАНАТА НА даден субект: на една партия срещу друга, на профсъюзи срещу работодатели, на определена идейна платформа срещу несъвместими с нея действия и т.н.

Но гражданският протест в същността си НЕ ПРИТЕЖАВА "цвят". И е ненужно и вредно да се боядисва насила. Онези протести и демонстрации от ранните години на прехода бяха партийно оцветени просто защото неминуемо се свеждаха до основния въпрос: напред или назад - а двете посоки имаха ясни партийни представителства и цветове.

После настъпи "червено-синята мъгла": ситуацията, в която обществото имаше все по-сложни и разнородни (и де факто все по-"партийно безцветни") искания, но все още беше в плен на двуцветната схема и по навик "оцветяваше" посланията си, за каквото и да се отнасяха те. Днес това вече е минало. Защото оня основен въпрос отдавна е решен (поне по конституция и законодателство). А и мъглата се разсея (поне в двуцветния си вариант).
______________________________

На политиците всичко това им е пределно ясно. Въпреки че се правят на застреляни - и продължават да ни набиват в главите, че всеки протест трябва да им се поднася готов смлян, с надлежно етикетче, лъжичка по лъжичка в устата, по предпочитаните от тях тертипи.

Няма такова нещо, и те го знаят. Затова се стреснаха не от закачулените хлапета с паветата. Стреснаха се от онези, които стояха, гледаха и мълчаха. Стреснаха се от онези, които седнаха на жълтите плочки. Защото това е истинският граждански протест. Този, който не можеш да вкараш в един кабинет и да подлъжеш с формално и половинчато "удовлетворяване на исканията". Нито можеш да го провокираш към безредици, за да го разпръснеш с щитовете и палките.

Мълчаливата решимост на тези, които знаят защо са там и какво искат. Свободните съзнания на мислещи хора, които трудно можеш да манипулираш, наблъсквайки ги в отделни стада и противопоставяйки едното стадо на другото. Макар и плахо, все още интуитивно, но тези неща вече започват да стават факт.
________________________________

"Магията на 1997-ма" си беше за 1997-ма. Това е вече в историята. Крайно време е революционната романтика да отстъпи пред прагматизма. Моделът на протеста от годините на прехода - ожесточено човешко множество, почти неконтролируемо (но за сметка на това лесно манипулируемо) вече не важи.

Днешният протест е в СИСТЕМНОТО, ОБМИСЛЕНО И ПОСЛЕДОВАТЕЛНО създаване на такъв ОБЩЕСТВЕН КЛИМАТ, в който уродливите политически и въобще властови практики да не могат да виреят. Той е в израза на отношение към властта и нейните действия от страна на ИНФОРМИРАНИ И МИСЛЕЩИ ИНДИВИДИ. Не в масовото излизане на улиците, в псувните, паветата и потрошените прозорци на НС.

"Политическо" и "партийно" не са синоними.
"Агресия" и "протест" не са синоними.
Публичната масовост не е мерило за мащабите на един протест.
Един протест не е задължително да има вождове.
Силата на протеста не е в първосигналното озлобление, търсещо виновник и отдушник, а в осъзнатото отношение, изискващо отговорност и резултати.
И още много такива изводи има да си правим. Всеки за себе си, и всички заедно.

Освен ако не предпочетем да гледаме (за кой ли път) назад, вместо напред. Но си мисля, че след 14-ти януари гледащите назад ще започват все повече да намаляват.

Извинявай да дължината. Но нямаше как по-кратко.

Анонимен каза...

Протестът не успя. Първо, защото онези, които навремето протестираха вече са задоволени. Второ, опълчихте се против комунизма. Къде е този комунизъм ? Клишета с 20 годишна давност. Трето, не потърсихте подкрепа от САЩ или Гърция, както беше на времето. Спомнете си как американците с една шепа хора промениха политиката на ред страни от източния блок. Хващайте микрофоните като Иван Бедров и атакувайте избирателите. И по-далече от Костов, за който за сега ще гласуват около 1%.

Анонимен каза...

Надявахте се ултрасите да ви свършат работата. Както го направиха 1997 г. Но тогава депутатите от опозицията предварително премахнаха загражденията. Ал. Божков отслабна по този повод с цели 0.285 кг. Извод: Слаба подготовка и организация. Жалко, че всичко мина без нито една жертва.

komitata каза...

ех анонимни пенсионерски мечти. хем костов е на умирачка с неговия демодиран антикомунизъм и подкрепа 1%, хем е най-голямата опасност за демокрацията. заедно с божков.
как се получава така, че анонимните мрънкачи вече 8 години не могат да си извадят този таралеж от гащите.
анонимният мрънкач ще плаща големи лихви, ще кара по една седмица на боб, леща и зеле, но ще се чувства щастлив от величието на държавата, начело на която са Гоце, Серж и Доган. Дори когато му вдигнат лихвите и го изгонят от работа. Истински анонимен българин!

Хесапов каза...

Комита, поздрави за чуството в текста и позицията, от която е написан, но смятам че отговорът на "зелен бетон" по-добре показва как трябва да осмислим и осъществяваме поведението си в защита на гражданските си права и човешки интереси.
Поздрави на теб и "бетона" за статиите.

Анонимен каза...

По-млад съм от тебе Комита, поне така изглеждам. По митинги ходя от ученическите години. Аз съм от задоволените т.е. не ям боб и леща. Големите лихви дойдоха от запад. А Божков се пише с главна буква, между впрочем.

Георги Павлов каза...

"Политиката е изкуството на възможното."

Обичаше да го казва Горбачов. Не знам дали е цитат от него.

Иначе за протеста .. ами .. не достигна до мен .. то .. мисъл трябва за тези неща .. както и да гледаме, нямаме революционна ситуация (Ленин), за да стават лесно нещата ..

Лъчезар П. Томов каза...

Политиката е оптиимизация - не взимаш идеалното решение, а най - малко лошото, защото всеки друг избор неминуемо ще доведе до най - лошото. Толкова е просто.

симо каза...

Коце, мерси за поясненията по другия канал, че не ми стана ясно за кво спорите :-D

Зелен бетон, сори, обаче в стената от текст, която си написал няма никакъв прагматизъм, въпреки лозунгите за такъв.

Коцето е прав -- политиката е пазар, на който "сделките" вървят с гласове от едната страна по изборно време и закони от другата след изборите.

Ако искаш законите да са в полза на твоята благородна кауза, а не на гоцево-гебейската, хем ти трябва "политически капитал", т.е. гласове, хем ти трябва умение да го изтъргуваш добре, т.е. да избереш най-подходящите политици, които да го реализират (капитала ти).

Гласове се печелят като не метеш симпатизантите на твоята клауза за дребни разлики, а като търсиш взаимно приемлива позиция.

А кои са най-подходящите политици се вижда най-лесно по "прослужения списък" или, както му викат у некои държав, track record.

Друга, магическа алтернатива, в която некой е ДЛЪЖЕН да прави НЕЩО при демокрацията просто нема. Независимо дали с метли, митинги или без.

доц. д-р Любима Йорданова каза...

До КОМИТАТА и СТОЙЧО. Вие не сте "некачествен човешки материал". Авторът на използваната дума "материал" не е добевил компонентите "некачествен" и "човешки", направила го е партийната пропаганда на заинтересованите и послушните /или платените, което е по-точно/ медии.

Бих се радвала, ако този блог се превърне във виртуален вестник, в който да има наши предложения, на гражданите, всеки в своя ресор към държавните власти - законодателна, изпълнителна, съдебна, местна.Ако следим и контролираме изпълнението /срок за отговор, реални действия и тогава коментираме направеното и ненаправеното в качеството си на граждани/, ще има конкретна полза от нашата работа за подобряване функционирането на административната система. В Доклада на Европейската комисия от 23.07.2008 г. ни беше казано директно, че "държавните власти в България нямат необходимия административен капацитет", за да усвояват средствата на ЕС.

Аз съм дала предложенията си за рубриките, които постепенно трябва да започнем да запълване.

С други думи,ДА ПРЕВЪРНЕМ КРИТИКАТА В ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ ВЛАСТИТЕ.

Любима :-)

доц. д-р Любима Йорданова каза...

Ето структурата на виртуалния вестник, ако решите да го направите. Заглавието е същото: БЪЛГАРИЯ Е НАША. По-късно може да се наложи да се регистрира като НПО, за да можем да работим със спонсори.

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА
Предложения на граждани
• Законодателна власт
• Изпълнителна власт
• Съдебна власт
• Местна власт
Анализи и коментари
Писма на граждани
Форум
Снимки
Банери
Видео


ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Предложения на граждани
• Законодателна власт
• Изпълнителна власт
• Съдебна власт
• Местна власт

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ

Важни документи
• Европейски парламент
• Европейска комисия
• Европейски омбудсман
• Други Европейски институции
Писма на граждани до
• Европейски парламент
• Европейската комисия
• Европейски омбудсман
• Други Европейски институции
• Информационно бюро на Европейския парламент в България
• Представителство на Европейската комисия в България
Петиции на граждани до Европейския парламент
Анализи и коментари
Европейски програми
Български евроречник /А-Я/
Избори за Европейски парламент – 7.06.2009 г. – Комуникационна кампания
Форум
Снимки
Банери
Видео

БЪЛГАРИЯ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА

Важни документи
Писма на граждани
Решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург за българи
Форум
Снимки
Банери
Видео

БЪЛГАРИЯ И ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ

Важни документи
Писма на граждани
Анализи и коментари
Форум
Снимки
Банери
Видео

КОНТАКТИ

Така ще се подобри комуникацията с националните и европейските институции.

Мога да поддържам ЕВРОРЕЧНИКА, където да се обясняват евродуми като: субсидиарност, комитология, синя политика и др.

Мога да създам материалите за провеждане на комуникационна кампания за изборите за Европейски парламент. Аз и без това ще го направя и ще ги разпространя чрез Интернет.

Любима :-)

Стойчо каза...

Всъщност генералната грешка на протестиращите беше, че казаха „Всички водопроводчици са маскари“, след което даже не се опитаха да станат и те водопроводчици, а директно отидоха да говорят с главния водопроводчик на ВиК фирмата, която владее в момента 2/3 от пазара и да се снимат в кабинета му.

Или с други думи:
1. Ако се бориш с монопола - подкрепяй останалата 1/3
2.Ако и това не искаш - стани самия ти водопроводчик
3.Винаги имаш правото да контролираш водопроводчика, който си извикал вкъщи
4. „Всички водопроводчици са боклуци“ отказва който и да е водопроводчик да дойде да ти свърши работа. Или ще ти я свърши, но с цени като за врагове

Зелен Бетон каза...

@симо:

Съгласен, политиката е пазар. Но "пазар" не значи "битак".

Тя е пазар, на който има ДОГОВОРИ. Не юнашки ръкостискания, вересии на поразия, дребни шмекерии, едри блъфове, цигански кандърми и прочее биташки атрибути. Това, че в момента всичките тия неща са заляли политиката, не значи, че гражданинът е длъжен да ги приеме и да се включи активно в целия панаир.

Значи обратното: че панаирът трябва да бъде прекратен. Но НЕ като се включиш в него и почнеш да се надлъгваш по биташки модел.

На политик не можеш да му излизаш с неговите номера, той винаги ще ги знае по-добре от теб. И не е нужно да му излизаш с тях, нито да се захващаш да се усъвършенстваш в политическия инструментариум. Той не е твоя работа, ти си началник. Ти си началникът на политика, не той на тебе. Ти определяш правилата, той ги прилага.

Колкото и странно да ти звучи (и със сигурност не само на тебе), именно това е прагматичната позиция. Не да ходиш да се надлъгваш за правата си, мъчейки се да бъдеш "на нивото" на битака - а да ИЗИСКВАШ изпълнение на подписания договор. Защото вотът е договор, не "тука има - тука нема". Който го е забравил или се прави на разсеян, трябва да му се напомни. Ако се налага - и с шамар зад врата.

Иначе гражданското общество никога няма да бъде нещо повече от удобен спаринг партньор за властимащите.

Davidov каза...

Напълно подкрепям Зелен Бетон. Ние казваме на политика какво искаме. Той с влизането в политиката знае/трябва да знае, че си разваля рахатлъка.
Ако има любовница, яхтата, сметки, лоши/добри приятели и т. н., трябва да ги обяви официално. Иначе храна за параците.
Другото, което липсва на нашите политици е Feedback (обратната връзка). В техниката машината не работи, ако тя липсва, а в природата създанието (божието) умира, като дълго се мъчи. Същото става с нашите политици, няма да пиша имена – дълъг списък, цял некролог!

Стойчо каза...

Е, винаги има опасността гражданите да не разбират грешките си, ставайки по този начин по-политици от политиците:-) (не че и некачествения човешки материал не сме такива;-)

симо каза...

политиката е пазар. Но "пазар" не значи "битак". Тя е пазар, на който има ДОГОВОРИ.

Тц. Битакът е също пазар (много хора правеха пари там, ей), а на пазара най-важното е пазарлъкът. Целта на пазарлъка след него и двете страни са по-доволни от положението преди него. Ефективният пазарлък предполага обаче откровена и двустранна комуникация и малко гъвкавост.

При некои пазари пазарлъкът никога не спира. Политическият пазар е такъв -- пазарлъкът тече най-активно по изборно време, но не спира и по време на мандата, защото обстоятелствата (вкл. тия извън контрол) се променят -- и за добро, и за лошо.

При тия пазари познаването на партньора (и неговия track record), общата информираност, гъвкавостта и умението за комуникация надцакват всекакви "договори", защото и двете страни не са достатъчно умни да предвидят какво ще стане 4 години напред.

Разумният пазарящ се го разбира това, и избира съюз с хора, чието мислене е близко, ако и в позициите по различни конкретни проблеми да има потенциално големи разлики.

Общото споразумение е за принципите, но по конкретни проблеми е окей да има и несъгласия, и да тече пазарлък през цялото време.

Верно е, че има положения при които е по-добре да мине човек без сделка. Например, сделки с Гоце и неговата шайка са безмислени, защото те не са in control, тяхната позиция се диктува от другаде.

Ако смяташ, че текущото положение е такова, твое право е да избереш да не преговаряш, а да отсвириш съответните хора, но требва да си дадеш сметка какъв ще е резултатът от това за политическия ти капитал и за каузите, които подкрепяш.

Сори за стената от текст и успехи.

Зелен Бетон каза...

@ Стойчо:

Прав си :) Но по-добре е грешките да се дължат на собствените ти мисловни процеси и липса на информираност, отколкото на сляпо следване на някой "пастир" (било то индивид, партия или идеология). В първия случай поне можеш да се надяваш, че полека-лека ще намаляват.

@ симо:

Разликата между "пазар" и "битак" е че в първия случай добра сделка значи и двете страни да печелят в разумни граници; а във втория - едната страна да е изработена от другата.

Не напразно в бизнеса биташките практики се смятат за низши. Не че не се използват, но никой сериозен бизнесмен не парадира с тях. И никой не заявява, че те са начинът, по който ТРЯБВА да се прави бизнес.

Същото е (или, по-скоро, би следвало да бъде) и с политиката, и с взаимоотношенията граждани-политици. Ако признаем, че няма нищо нередно те да бъдат на биташка основа, нататък трябва да забравим за коректност и договори въобще. И, което е най-гадното, ще сме си виновни сами.


P.S. Не се притеснявай за "стената" - аз не само пиша така, а и нямам проблем да изчитам "стени", когато съдържанието им си заслужава :)

P.P.S. За track record-а и кои сделки са безсмислени си прав, разбира се. Но няма да коментирам конкретно, защото това е друга дискусия. Убеден съм, че когато гражданинът/гласоподавателят е осмислил принципната си позиция, вероятността партийните му пристрастия да станат по-адекватни нараства значително.

Стойчо каза...

Мда, затова се опитваме и да обясним на какво се дължи провала на протестите – като се надяваме, че ще окажат влияние върху мисловните ви(ни) процеси

Зелен Бетон каза...

@ Стойчо:

Пишейки "мисловните ТИ процеси" имам предвид "НИ", разбира се. Разбирам позицията ти и я уважавам.

Аз пиша заради същото. С една лека разлика: не "за да обясня", а просто за да дам един поглед под различен ъгъл. С убеждението, че това прави дискусията по-полезна за всички.

Всъщност, най-полезното нещо е, че изобщо има такива дискусии - и че те запазват цивилизования си тон дори и при ясно различаващи се позиции. Дай боже да стават все повече.

komitata каза...

Зелен Бетон, помисли малко. Пазар,битак, разликата идва единствено от отношението на купувача (гласоподавателя), който определя правилата. Ако купувачът има достатъчно висок критерий, размяната на ценности ще бъде достатъчно добра и за двете страни.

Зелен Бетон каза...

@ komitata:

Мисля бе, братко. Мигрена ще завъдя чак (както ме убеждава един добронамерен приятел).

И точно защото мисля, не съм убеден, че нещата се определят само от критериите на купувача. Нещата се определят от СТАНДАРТИТЕ (the applicable standards, дето викат ингилизите). А що е стандарт, той трябва да бъде консенсусен, за да е в сила.

Тоест, имаме два проблема: ПЪРВО, да си уеднаквим критериите като купувачи (което самО по себе си е безкрайно трудно); и ВТОРО, да НАЛОЖИМ тези критерии - под формата на стандарт - и на продавачите (които ще се въртят и усукват до последно, само и само да не ги приемат - въпреки че много добре знаят, че ТОВА са стандартите).

Н'ам, може би да вземем да питаме Меглена Кунева как се защитават правата на потребителите, когато на тях самите не им пука особено... :D

Не е розово положението хич. Ама трябва да правим по нещо, за да размърдаме тия сиви клетчици. Иначе отиваме down the drain.

komitata каза...

абе така като гледам мислим еднакво за целите, а за средствата различно ;-)

както и да е, мисля че избистрихме проблема откъм целите. виж, откъм методите имаме още доста да поговорим.

симо каза...

Разликата между "пазар" и "битак" е че и на двата се продават боклуци, но на "пазара" повече народ те лъже, че не е така ;)

Прочее, препоръчвам трима автори, свързани с темата.

James M. Buchanan (примерно Public Finances Introduction Textbook, oldie but goldie) -- много интересен икономически анализ на политическия битпазар.

А за теорията на пазарлъка, или както му викат нАучно, negotiation, Roger Fisher и William Uri.

Зелен Бетон каза...

@ komitata:

Съгласен :)

@ симо:

Цинизмът е често печеливш - но най-много като тактика, в никакъв случай като стратегия. Т.е. ако мислиш за краткосрочния си интерес - ОК; но ако мислиш за живота си (и за живота на децата си) - не става.

Някои от цитираните от теб имена съм ги чувал, но нямам претенции да познавам теориите им. (Не че не би ми било интересно; за съжаление обаче времето ми е крайна величина.)

Позицията, която застъпвам, не претендира за академична издържаност. И едва ли бих бил способен да я защитя на високо теоретично ниво - професията ми е далеч от философията, икономиката и политиката.

Тя е просто резултат от наблюдения (надявам се, достатъчно внимателни и обстойни) и мислене (надявам се, достатъчно логически издържано). Тоест, аз съм един обикновен хомо сапиенс, който смята, че ударението в определението на биологичния ни вид е върху "сапиенс".

Мисля, че това е достатъчно.

Нещо повече: мисля, че ако успеем да го докараме дотам поне половината българи да имат собствена (па макар и академично неиздържана) позиция, нещата биха заизглеждали доста по-другояче.

P.S. Обещавам, че при първа възможност ще се заровя да видя какво точно са писали тия имена, дето ги споменаваш.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)