събота, ноември 29, 2008

ДСБ гледа напред

Блогването освен пристрастяващо, ми дава достъп до хора, места и събития, които иначе едва ли бих видял отблизо.

Ето, продължава запознанството ми с политическите партии в България. След като водих семинари на БСП и БСМ (ще разкажа, ще разкажа, обещал съм), участвах в обща акция за защита на гражданските права пред Омбудсмана съвместно с Политическо движение Социалдемократи(хората на Камов), поговорихме си в Русе със Зелените за природата в България, бях на срещата на Богомил с депутатките от ЕНП и Нено Димов по повод протеста на 11 октомври, присъствах на срещата на Мартин Димитров от СДС с блогърите и медиите, дойде време и да уважа националното събрание на ДСБ (което е нещо като конгрес) и се проведе вчера.

Събитието се проведе във ВИАС, в голямата зала. ВИАС (УАСГ) е изключителна сграда, невероятно красива, жалко само че е малко позанемарена.

Голямата зала беше натъпкана до дупка, което беше изненадващо за мен. Делегати, гости — нямаше място за всички, така че се наложи да седна на пода. Това хипарско преживяване всъщност ме окуражи.

Учудващ демократизъм цареше на входа - очаквах да ме спрат за делегатска карта или покана, но влязох без проблеми.

Пристигнах точно за речта на Иван Костов. Речта беше интересна, посветена повече на бъдещите изборни-предизборни-следизборни коалиционни действия вдясно, но също и на проблемите на България - икономиката, мафията, сигурността. Няма какво да ви я преразказвам, по-добре я чуйте цялата (и увеличете звука, че се чува тихо):




Накратко — взима се решение да се участва в следващото правителство в някаква коалиционна форма, като коректив на водещата партия. И че партията ще се готви да се явява сама на избори. Абе оставя се възможно най-широко пространство за маневри.

Сцената беше добре направена, това синьо е наистина красиво (надявам се да не го загрозят с много ЕНП оранжево).

Иван Костов говори пред събранието


Иска ми се една партия, която иска да бъде носител на европейското, във всяко едно проявление да бъде европейска и отличаваща се от околната среда. За съжаление температурата в залата беше ниска, хората бяха в палта, а украса извън сцената нямаше. Т.е., поне външно цареше същата българска унилост, както и навсякъде. Искам балони, панделки, цветя, отопление и гардероб за дрехите. Капризен съм, но Европа все някъде трябва да се започне в България.

Изказванията бяха любопитни, имаше откровени куриози, като този:




dsb-sms.ogg (192.55 KB)

Имаше още 2-3 забавни изказвания, но повечето оратори бяха достатъчно смислени и сериозни (предполагам на сайта на ДСБ ги има всички). И разбира се, няма как да пропусна изказването на Радан:



Радан беше единственият изказал се, който беше цитиран лично от Иван Костов в заключителната му реч, така че ако имаше фирма, която се казва "Радан Кънев" Акционерно дружество, акциите и сериозно щяха да подскочат нагоре.

Правех си социологически експерименти, като подхвърлях идеята за оставка на Иван Костов пред различни ДСБ членове и независимо от техния темперамент, възраст, пол, образование и минало, но отхвърлянето на идеята беше достатъчно категорично от всички, макар и с различни аргументи и емоционалност.

Като цяло смятам, че ДСБ има сериозен потенциал да покаже нещо ново и интересно на идващите избори, но дали ще намери в себе си сили за това, все още предстои да разберем...

Изборът е направен - ДСБ гледа напред с Иван Костов, във възможни коалиции преди или след изборите, твърдо за смяна на сегашното катастрофално управление.

Да я видим тая работа.

Време е да се маскираме, време е да се костюмираме...

Тъй като Сергей и "Сергей" се опитват да събудят носталгията ми по комунизма, ето ме - срам не срам, ще си призная — изпитвам носталгия по някои неща от времето на комунизма, като това:




Тогава си мислех че песента има повече думи, но моите приятели не ги знаят и затова я пеят така, но се оказва, че са си пеели съвсем правилно ;-)

Гледах шоуто в невръстна детска възраст, така че не разбирах всички майтапи, но наистина е нещо уникално и ако имате възможност, гледайте го.

Ето, Сергей, ето, "Сергей", шоуто ми остана в сърцето. Да, забравих да благодаря и на "Димитър".

Благодаря за шоуто.

PS. Който ми припомни българския превод на втората песничка, ще му издам бон на стойност една бира, който може да осребри при мен.



Ех, спомени, спомени. Имаше и хубави неща по времето на комунизма.

От шоуто останаха и вечните прякори Фози и Гонзо.

Искам "Сергей", Сергей и "Димитър" да върнат "Мъпет шоу", ако толкова държат да ни връщат в миналото ;-) И Бербатов да гостува на Кермит.

Благодаря на Жоро, че ме подсети.

четвъртък, ноември 27, 2008

Какво да правим с лъжеца?

"Лъжецът, клеветникът, мошеникът, безгръбначният трябва да бъде удрян през устата. И през пръстите и през всички части на тялото" — Румен Петков, бивш министър на вътрешните работи.

"Иван Гарелов, Иво Инджев, Венелина Гочева, Люба Ризова, Уляна Пръмова, Поля Станчева, Силва Зурлева не са регистрирани в архивите като агенти на бившата Държавна сигурност”. Това съобщи за пръв път в предаването „Седмицата” на Дарик министърът на вътрешните работи Румен Петков.



Какво да правим с лъжеца?

сряда, ноември 26, 2008

Част от маските паднаха

Ето ги, нашите ненагледни. С прякорите си. Взимам текста от Фокус, в името на правото на информиране.

Хачо Бояджиев – Кръстю, Нидал Алгафари – Наско, Кеворк Кеворкян – Димитър, Иван Гарелов – Талев, според решението на Комисията по досиета
26 ноември 2008 | 17:23 | Агенция "Фокус"
София. Генералният директор на БНТ от 23 юни 1995 година до 7 юни 1996 година Хачо Бояджиев е бил сътрудник на службите на бившата Държавна сигурност – това става ясно от решението на Комисията по досиета, оповестено днес, показа справка на Агенция “Фокус”. Хачо Бояджиев е бил с псевдоним Кръстю. Бояджиев е сътрудничил на ДС, ВГУ, ПГУ, отдел 05. Вербуван е през 1958 година; снет е от действащ оперативен отчет през 1971 година.

Изпълнителният директор на БНТ от 7 юни 2002 до 6 юни 2004 година Нидал Алгафари също е в списъка на комисията по досиета. Алгафари е бил агент на ДС, управление 06-09-02. Псевдонимът му е бил Наско. Вербуван е през 1988 година. Няма данни кога е снет от действащ оперативен отчет. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Нидал Ахмад Алгафари към органите по чл. 1 след 10. 11. 1989 г., пише в текста.

Журналистът Кеворк Кеворкян, програмен директор и главен редактор в БНТ от 20.03.1990 г. до 08.01.1991 г., е бил сътрудник на структури на бившата ДС. Псевдонимът му е бил Димитър. За Кеворкян в решението на комисията пише, че е бил агент на ДС, управление VI-I-I; управление VI-I-V. Няма данни кога е снет от действащ оперативен отчет.

Журналистът Иван Гарелов, главен редактор от 01.04.1990 г. до 10.04.1992 г. и ръководител на направление "Новини" от 01.06.1999 г. до 11.09.2000 г. в БНТ също е в решението на Комисията. Посочено е, че е бил щатен служител и нещатен служител на КДС и ПГУ. Псевдонимът му е бил „Талев”. За Гарелов в графата документи, свързани с кариерното му развитие, пише - Със заповед № 4044/ 19.12.1967 г. е назначен за мл. разузнавач; със заповед № 268/ 12.10.1968 г. е преназначен за разузнавач VI степен; със заповед № 3492/ 15.07.1968 г. е изпратен на едногодишен курс в СССР; със заповед № 2742/ 12.05.1969 г. е уволнен. Със заповед № 24/ 13.07.1970 г. е привлечен като нещатен оперативен работник.

Александър Авджиев, бивш водещ на предаването „Добро утро” и главен редактор в БНТ от 01.08.2004 г. до 23.06.2008 г. също е в списъка на комисията по досиета. Авджиев е бил агент с псевдоним Павел, сътрудничил е на СГУ на МВР-I РУ-отделение ДС. Снет е от действащ оперативен отчет през 1990 година.

Журналистът Димитри Иванов, програмен директор на II ТВ-програма от 15.03.1991 г. до 11.05.1992 г. в БНТ е бил агент с псевдоним Стефан. Сътрудничил е на ДС, управление Второ, отдел първи, отделение английско; управление II-VIII; управление VI-I-II; управление VI-I-I. Снет е от действащ оперативен отчет през 1984 година.

Иван Гранитски, генерален директор на БНТ от 23.06.1995 г. до 07.06.1996 г., е бил агент с псевдоним Огнян. Сътрудничил е на ДС, управление 06-02-02. Няма данни кога е бил снет от действащ оперативен отчет.

За председателя на Управителния съвет на БНТ Огнян Сапарев в решението на комисията се посочва, че е бил сътрудник на структури на бившата Държавна сигурност. Качеството, в което е осъществявал сътрудничество, е осведомител. Псевдонимът му е бил Мартин, вербуван е през 1971 година, снет от действащ оперативен отчет през 1982 година. Сапарев е обявен с решение от 2007 година, когато бяха оповестени имената на народните представители.

Името на Милен Вълков също е в списъка на комисията, то обаче излезе по-рано, когато бяха обявени имената на сътрудниците на ДС в състава на Съвета за електронни медии.
Същото се отнася и за Иван Токаджиев, който влезе в решението на Комисията по досиета, с което бяха обявени сътрудниците в Министерски съвет. Токаджиев е бил агент с псевдоним Колев.


Пълният списък:

1. Александър Димитров Грозев
1. Александър Николов Авджиев
2. Ангел Йорданов Киряков
3. Антони Симеонов Вергиев
4. Асен Генов Матеев
5. Атанас Бориславов Илков
6. Атанас Свиленов Митрев
7. Борис Илиев Китанов
8. Боян Крумов Кривошиев
9. Валентин Аурелов Стоянов
10. Владимир Спасов Игнатовски
11. Владимир Спиров Каперски
12. Григор Христов Христов
13. Дарин Константинов Камбов
14. Димитри Константинов Иванов
15. Живко Ваклинов Живков
16. Иван Данев Токаджиев
17. Иван Йорданов Димитров (Гранитски)
18. Иван Стефанов Гарелов
19. Иван Филипов Проданов
20. Кеворк Таквор Кеворкян
21. Красимир Крумов Йорданов
22. Милен Атанасов Вълков
23. Милен Христов Йорданов
24. Михаил Иванов Бързанов
25. Надежда Панчева Топчева
26. Нидал Ахмад Алгафари
27. Николай Любенов Николов
28. Николай Любомиров Конакчиев
29. Николай Людвиг Цончев
30. Огнян Димитров Димов
31. Огнян Стефанов Сапарев
32. Пенчо Златанов Ковачев
33. Стефан Петков Стоев
34. Хачадур Крикор Бояджиев (Хачо Кирилов Бояджиев)
35. Христо Тотев Тотев
36. Явор Тодоров Цаков

Другарски спор

Владимир Костов преди около 18 години обясни как точно са били набирани журналистите - международници в "медиите" по комунистическо време.

Накратко - ако нямаш прякор или чин, нямаш място в международните отдели на соц. медиите. Прочетете целия текст, за да видите, че няма мърдане.

Вече втори ден се точи гигантският скандал между Коритаров и Кеворкян с рефер Велизар Енчев по телевизия СКОТ (пардон, СКАТ) — и тримата журналисти-международници от тошово време (значи?). Материал от днешния разговор на Велизар Енчев с Кеворкян няма все още онлайн, но той беше също толкова бомбастичен.

Литвиненко се е отровил сам (според Кеворкян). Просто да продължим полицейската тематика... Березовски е бандит (същият)

Но, с голи гърди Кеворкян защитава олигарха Златев и българските олигарси като класа (виж ти!). Явно добрите олигарси са тези които държат портрет на Путин в кабинета си (Златев държал според Коритаров), а тези, които не държат такъв портрет са лоши. (пак според Кеворкян). Кеворкян не допуска никаква презумпция за невинност на Коритаров. Ама абсолютно никаква.

Нямам идея какво точно се случва между бившите колеги с прякорите, но тонът на разговора, псувните, откровената манипулация са толкова типично типични за соц. времената и за "разузнавачите", че направо ме побиват тръпки докато слушам.

Плюс изненадващо остра критика към ел президенто Гоце (пак Кеворкян!)

Плюс войнственият антиамериканизъм на Енчев.

Оркестърът свири туш. Не сте гледали такова шоу от години по телевизията.

Ще посмърди, ще посмърди, пък ще се отмирише...

Току виж нещата в медиите се поотпушили.

Update: Има видеозапис от снощи. За да свалиш видеото (500 мегабайта) цък тук.

вторник, ноември 25, 2008

Неочакван туризъм

"Това по пръстите ми е кръвта на враговете на родината"

Тия дни се шматкам предимно по институции (скоро ще разкажа защо и как), и случайно в обредния дом в "Хиподрума" попадам на следната изложба:



Всеки път, когато се прави бизнес с патриотизъм, от любопитство настръхвам като котарак пред кафез с канарчета. Нямаше начин просто да не дам 4 лева, за да проверя тая работа.

Вместо билетчета се дават касови бележки (няма лошо).

Изложбата представлява макети на известни исторически сгради и предмети в България.

Министър на културата през 21 век обяснява с коя култура трябва да се гордеем.


Изложбата има патрон, който също е казал няколко благи думи за "нашата най-ценна визитна картичка в света. " Задължителен клик за речта на патрона!


Авторите на изложбата обясняват за "най-култовите" сгради в България. Култова сграда знаем всички какво е, а най-култова? Странно какво е наложило избора именно на тази дума за селекцията от сгради.


Царският дворец в София е най-хубавият експонат в изложбата.

Корабът "Радецки " от неочакван ракурс.

Напомняне с какво да се гордеем. Слава богу, не видях друг патриотарски етикет.

Репликите на тракийските съкровища са чутовно кичозни. Ужасяващо кичозно и евтино е осветлението на макетите, което трябва да имитира ден и нощ.


Интересен детайл забелязах, наблюдавайки макетите на църквите отгоре и отстрани — кубетата и въобще горните части са доста по-големи от долните етажи, очевидно, за да се получи оптична компенсация на перспективата (църквите обикновено се наблюдават отдолу нагоре). Като ги гледаш отгоре, ефектът е точно обратният и всичко изглежда ужасно несъразмерно. Досега не се бях замислял.


На касата могат да бъдат купени и сглобяеми модели на някои от сградите, разбира се от хартия и далеч не толкова хубави. През цялото време докато аз бях вътре не влезе нито един друг посетител. Ще ми е интересно да разбера — имало ли е държавна помощ за изложбата, кой я финансира, и защо така не съм чул никаква реклама и защо изложбата е така срамежливо скрита - може би се очаква от наплив от младоженци и застраховани.

Интересна беше и носталгичната насоченост на голяма част от макетите. Царският дворец например изглежда страхотно, защото макетът е направен според оригиналния проект, а не според сегашното трагично състояние с хилядите паркирали коли отпред и заведението отзад.(Министре на културата - срам, срам! Патроне - срам, срам, срам!)

Интересно беше и това, че някои от сградите могат да бъдат видяни в добър вид само на макет, но не и на живо.

За пореден път ме налягат съмнения, че патриотизмът в България се насажда от определени среди само за да могат да се вадят парични облаги от него.

Тягостно впечатление прави и фактът че едно време материалната култура в България е била на ниво, а сега — не е и дори оцелелите културни паметници са в общия случай в трагично състояние. Може би орденоносецът Батков, който строи "нови паметници на културното наследство" е направил някоя сграда от този вид, а?

Ако имате детенце, което разбира, може би не е лоша идея да го заведете да разгледа някои от сградите - ще му е интересно.

понеделник, ноември 24, 2008

Ковачки и ордените, в RETV



Преди десет дни се появих в РЕТВ да си поговорим за актуалните събития - Ковачки, ордените и т.н.

Енея Вородецки, която дебютира в предаването в началото малко беше стресната, но после се представи отлично.

И всичко това докато колата ми беше натоварена до тавана с багаж от едно експресно местене. Затова съм и по къс ръкав ;-)

Да е жив и здрав неофициалният архив на РЕТВ, че ми спести свалянето и конвертирането на файла.

Критикувам новата политика на регистър.бг за регистрация на .bg домейни



На 5-ти септември разкритикувам (след 15-тата минута) "новата" политика на регистър.бг за регистрация на домейни в областта .bg в RETV

Калояне, на сметката ти се трупат бири ;-)

24 юни 2008 г - споря дали да има домейни, завършващи на .бг



А тук спорим с Григор Гачев дали да има домейн .бг (на кирилица)

Продължавам с похвалите и пожеланията за добро здраве на неизвестния ми Калоян

За всичко си има сезон... Обърни се!

Все повече зачестяват разговорите между моите познати за кризата, за която нищо не се знае, освен че идва.

За всичко си има време и всяко време е подходящо за нещо. И времето на кризата също. Предишната криза от 1990-1997 г. ми помогна много да се отърся от излишните си илюзии, да стъпя здраво на земята и да видя къде е напред, а къде назад, а също и да направя една изключително печеливша инвестиция в недвижим имот...

Чудите се какво да правите в момента с парите си? Имате недвижим имот и мислите да продавате? Дали е добър момент да се купи?

Аз не мога да ви отговоря.

Но един от топспециалистите по недвижими имоти в България - Жоро Павлов, е споделил на какви въпроси трябва да си отговорите, за да вземете правилното решение. И аз съм сигурен, че ще се справите а и аз също, т.е. ще се справим. Поръчката, за която говори той е моята ;-)

Отбележете си неговия блог, съветите там ще стават все по-ценни. .

А докато разглеждате при него, можете да си пуснете тази песен, която обяснява, кога времето е подходящо за какво. И една от моите най-най-най-любими.



To everything (turn, turn, turn)
There is a season (turn, turn, turn)
And a time for every purpose, under heaven

A time to be born, a time to die
A time to plant, a time to reap
A time to kill, a time to heal
A time to laugh, a time to weep

To everything (turn, turn, turn)
There is a season (turn, turn, turn)
And a time for every purpose, under heaven

A time to build up,a time to break down
A time to dance, a time to mourn
A time to cast away stones, a time to gather stones together

To everything (turn, turn, turn)
There is a season (turn, turn, turn)
And a time for every purpose, under heaven

A time of love, a time of hate
A time of war, a time of peace
A time you may embrace, a time to refrain from embracing

To everything (turn, turn, turn)
There is a season (turn, turn, turn)
And a time for every purpose, under heaven

A time to gain, a time to lose
A time to rend, a time to sew
A time to love, a time to hate
A time for peace, I swear its not too late

неделя, ноември 23, 2008

Манипулации и политика под масата

Направо съм стреснат как авторитетно издание като dir.bg Новини си позволява да манипулира новинарски текстове.

Оригиналната статия е тук, а изпуснатият текст (който променя смисъла на целия материал!) е това:

Междувременно основателят на Е-Партия Атанас Чобанов коментира, че не вижда каквото и да е разделение на блогърите по отношение на Мартин Димитров.
“На г-н Б. му се отделя незаслужено внимание. Ако погледнем "политическите" му идеи да се забранят абортите и да се лекуват принудително хомосексуалистите, мястото му е по-скоро около Атака, а не около СДС”, каза Чобанов.
На свой ред, Д. Б. се обади в редакцията, за да защити позицията си срещу абортите, като каза, че по същество това е убийство на бебетаи посъветва Атанас Чобанов да попита Мартин Димитров какво му е мнението по въпроса и дали с думите си не праща и него в Атака.


Но това не е всичко. Имам забележки и към оригиналния текст — никъде не съм споменавал името на Д. Б. Това че някой си е изфантазирал нещо по оригиналния ми коментар си е за негова сметка. Или както казва народът - "Гузен негонен бяга".

Но въпросите си остават—
— Защо dir.bg цитира избирателно (а и забравя да линква оригиналните публикации)?
— Защо в technews.bg ми слагат някакви имена в устата, които не съм споменавал?


PS> Някои имена в цитата са заменени с инициали. Имената са познати на автора на този пост.

PPS> Никога не съм смятал лицето Д. Б. за блогър, така че и аз не виждам конфликт в блогърските среди. А и на самата среща просто му беше направена забележка че твърде много дърдори, и той млъкна. Повече претенции към него нямам.

Между другото искам да отбележа и голямата PR грешка, която е допусната от екипа на Мартин Димитров. Новината за втората му среща с медии и блогъри е публикувана само във вътрешнопартийния му блог и естествено, не съм я прочел. Защо я няма в другия блог, който е насочен към обществеността и който аз чета - не знам. Така че и няма да отразя събитието.

Гледам че и дзвера Веско е блогнал по темата.

петък, ноември 21, 2008

Коритаров извън Нова

Георги Коритаров е изхвърлен от Нова Телевизия за “неспазване от страна на водещия на принципите на журналистическия плурализъм и използването на телевизионния екран за лични цели”.

Един господ знае какво означава това, освен че идат избори и че върви чистка по студиата на политическите предавания.

Business as usual.

Благодаря на Жоро за линка.

Партийни кучета, партиен трамвай, безпартийни вълци


Клипът с раздрънкания 100-годишен трамвай с млад ватман и стар ментор, и пътници-пенсионери които все още мечтаят за експроприация на екпроприаторите (идеалите са живи) е отлична метафора за столетната БСП.

По-добра и да се пънеш, не можеш да измислиш.

Иде конгрес на БСП. На конгресите, помежду другото, се избира и лидер. Кой да бъде лидерът (водачът на 100год. МПС)? Клипът дава отговор — "Сергей"!

Значи, клипчето се опитва да предреши името на следващия ватман — Сергей разбира се, а тия които лаят (кучетата) са опитомените вътрешнопартийни другари.

Клипът ни съветва по ленински - "Казваме Сергей, разбираме Партията, казваме Партията, разбираме Сергей." Не случайно БСП не се споменава в клипа за нейния конгрес.

Така че, мили блогъри, не се засягайте на кучета. Вие сте вълците, които изядохте Румен Петков.

Неопитомените хищни братовчеди ;-)

PS. Неграмотността при употреба на пълен член, звездните чатове, трамваите и другите катастрофални ПР мероприятия дават надежда, че все пак БСП е тръгнала като напукан ледник към океана, за да стане айсберг и да се превърне в морска вода.

И да дойде пролетта.

PPS. Твърдо бях решил да не пиша за партийния трамвай, но пък тая теза ми се стори интересна...(Сори, Танасе)



това е уникално бе. за пръв път видяно при делян.

четвъртък, ноември 20, 2008

Писмо на чистачките

Колелото на историята се върти, и хората вместо писма в бутилка (твърде много бутилки и писмата вътре не се забелязват), си оставят бележки на чистачките —


Имаше още 2-3 бележки от серията, които някъде загубих.

Голямо щастие ме чака

Съдейки по простотията, която май ми се случи снощи, скоро ме чака голямо щастие.
За да има баланс в природата.

вторник, ноември 18, 2008

Електронна граница срещу Наредба 40 по ДАРИК

Преди малко участвах като представител на Електронна граница в предаването "Челюсти" по Дарик радио с водещ Диана Найденова. Събеседник беше и Ина Килева от БАМП. Темата беше злощастната Наредба 40 на МВР и ДАИТС и нейното очаквано приложение в България.

Госпожа Килева спомена неспособността на правоохранителните органи да се преборят с компютърните престъпления, изказа загриженост за децата в Интернет и за присъствието в Интернет на престъпници, като през цялото време изразяваше надежда, че именно Наредба 40 ще свърши работата по предотвратяване и по-лесно разрешаване на компютърни престъпления, особено по нейната част - защитата на сегашния old-school бизнес модел на материали, защитени от авторското право.

В дискусията споменах, че Наредба 40 не може да противоречи на Конституцията и да погазва основни права на гражданите - неприкосновеност на кореспонденцията и личното пространство, не може да елиминира съдебната власт от уравнението като прехвърля пълномощия от съдебната власт към частни фирми (доставчиците!?), не може с лека ръка да погребва такива принципи на съвременното общество като неутралността на мрежата (т.е. разглеждането на мрежовата инфраструктура само като преносна среда, а не като агент, отговорен за наличното мрежово съдържание) и че поголовното наблюдение на практика не решава проблемите на разкриването на престъпления.

Като пример споменах, че масовото наблюдение с камери на кръстовищата в София не е довело до рязък спад нито на произшествията, нито на нарушенията на правилника за движение, а единствено се трупа архив от информация за придвижването на гражданите из София, която ще бъде използвана по-нататък с неясна цел.

Припомних и че проследяването на телефонните разговори на народните представители (!!) Минчо Спасов и Татяна Дончева, около което се разрази част от скандала ДАНС беше извършено именно по тази наредба, което показва че наредбата се използва за разчистване на политически сметки с опонентите, а не за ефикасно противопоставяне на престъпността.

В паузата с рекламите обясних на г-жа Килева, че бизнес моделите изостават сериозно през последните 10 години от технологиите и че ако големите компании, които разчитат на бизнес с авторски права не променят бизнес моделите си (например чрез лицензи като Криейтив комънс или с технологии като iTunes), ни очакват само проблеми до момента, в който компаниите или се адаптират или умрат, и тогава нашият спор от само себе си ще отшуми. Все пак стигнахме до съгласие, че в момента има усилия бизнес моделите да се адаптират към новите реалности.

Водещата Диана Найденова през цялото време се опитваше да разбере как конкретната наредба ще помогне за разрешаване на проблемите с престъпността и защо се налага такова сериозно навлизане в личното пространство на потрелбителите. Госпожа Килева отказваше да приеме какъвто и да е друг начин за решаване на проблемите в мрежата, освен с повече контрол и то именно от наредба 40.

Аз добавих и че отговорността за децата се носи от техните родители, при което стигнахме до съгласие, че е необходимо да се работи с родителите за разясняване на опасностите в Интернет. Но това пак не даде отговор на въпроса защо е необходима Наредба 40.

Радостен съм че Богомил се обади като слушател да даде едно рамо за нещата, които забравих или не успях да спомена, както и че повечето други слушатели подкрепиха позицията ми за по-малко контрол над мрежата.

Поканен бях от г-жа Килева да присъствам на дебат на 5-ти декември по въпорса за цифровите права, на който с удоволствие ще се отзова, ако имам възможност.

понеделник, ноември 17, 2008

Нови версии за земетресението :-)

След като стана ясно, че земетресението на 16 ноември сутринта е предизвикано от взривовете в Челопечене през юни или юли 2008 то днес обсъдихме какви са другите възможни версии за земетресението с епицентър в София. И стигнахме до следния консенсус:

В събота вечер Бойко Борисов се прибира от работа, изпуска ключовете на колата си в канализацията и когато се навежда да ги извади (в 22:08 на 15 ноември, събота) размества тектонските плочи от Витошкия разлом...

Така полученото земетресение от своя страна събужда току-що легналата си Васа Ганчева. Тя цяла нощ не може да заспи от страх от земетресението и вече към 6:30 сутринта задремва, обаче в просъница започва да сънува кошмари, върти се в леглото, в следствие на което – в 7:05 сутринта – тя пада от леглото си и събужда цяла София, включително и мен.

Така че този път Доган и Станишев са невинни;-)

А сега ви поздравявам с ето тази топла мелодия:


За читателите на Мегафона и през четци – кликайте, вмъкнал съм видео

Патриотите от ДС и борбата със СПИН

С часове стояха в една стая, изпиваха се бутилки с алкохол, за да ме накарат да си развържа езика. Нищо не се получи. Това трая шест месеца – разпитваха ме всеки ден на последния етаж в сградата на Националното следствие. Даже един ден направиха така, че да видя върху бюрото на следователя едни обърнати тефтери. На един от тях пишеше: „Аргирова, в килията на Иван-Асен.” (б. р. – Иван-Асен Георгиев е българин, разконспириран през 1968 г. като агент на ЦРУ и осъден на смърт). Вече ми бяха приготвили и килия, обаче трябваше да призная защо ми е даден вируса. Според тях вирусът ми е бил даден, за да стана аз българският учен-агент на американското бактериологично оръжие



— споделя проф. Радка Аргирова за горчивия си опит с Държавна Сигурност, когато се опитва да изследва вируса на СПИН в България преди 1990г.

Кой обясняваше за честните борци за национални интереси, които били служили в Държавна Сигурност? Кой ги назначава все още на отговорни постове, дори и на най-отговорния? Кой им дава все още ордени и медали?

Цялото потресаващо интервю на проф. Аргирова тук.

СДС показа признаци на живот

Сравнително късно получих поканата да присъствам на срещата на Мартин Димитров с блогърите, и честно казано, мислех че ме е отрязал от поканените като "червен", "костовист" или "националист". При желание всеки може да ме отпише по някой от тези етикети ;-)

Няколко души не пропуснаха да ми напомнят, че ще бъдат на събитието, а и ми беше интересно какво представлява Мартин на живо, така че нямаше как — отидох.

Отдавна бях махнал СДС от списъка на сериозните партии (заради свиването му като шагренова кожа и поредицата катастрофални представяния в различни ситуации), но Мартин прави впечатление с няколко неща важни - с активността си, с това че реално постигна няколко лични победи в парламента в ситуация, в която никой не приема партията му насериозно, и накрая — заради това че пръв от политиците в България се обърна директно към представителите на алтернативната публичност за подкрепа.

Освен това, Мартин Димитров ще бъде (ако бъде избран) първият председател на СДС, който не е директно свързан с никакво дисиденстско минало, на 10-ти ноември е бил само на 10 годинки и е направил кариерата си отдолу нагоре.

Блогърите са добре укрити зад камерите по време на официалната част


Неприятно впечатление ми направи, че пресконференцията за медиите беше определена за същия час. Беше пълно с камери и журналисти, така че в началото въобще не можеше да става дума за никаква "среща". Медиите с лека досада си задаваха дежурните въпроси, обединяваха "дясното пространство" и разпитваха за подробности около кампанията.

Неформалната среща започва. Защитната поза на тялото на по-голямата
част от публиката показва критичното ни отношение към всичко,
което чуваме от "трибуната" (източник)


По-интересното започна когато камерите си тръгнаха — при "неформалната дискусия", която се заформи след края на пресконференцията.

Мартин беше пределно искрен (или изглеждаше така) — изложи накратко идеите си за бъдещето.

Позитивното беше, че в залата имаше хора, които досега не бяха участвали в политическия живот и искаха да помогнат с каквото могат. Между другото, ако между читателите на блога има хора, които са достатъчно добри професионалисти в областите си като експерти или пък имат ентусиазъм да работят като доброволци, Мартин приема помощ. Потърсете го на блога му.

Новата надежда на СДС


Негативното беше, че присъстваха лица от типа "на всяка манджа — мерудия", хора които имат компетентно мнение за абсолютно, абсолютно всичко - от "клопките на отворения код" до "Топлофикация" и СДС и, освен това, е трудно да вземеш думата от тях.

Присъстваха и седесари, които лично държаха да изкажат публично ласкателства колко хубаво би било да бъде избран М. Димитров за председател (очевидно залагат на техния си кон, за да берат дивиденти в бъдеще).

Като цяло, оценявам събитието положително, получи се добър диалог, особено накрая, когато най-упоритите участници в дискусията хапнахме с Мартин в "Дон Домат", където обсъдихме проблемите на електронното правителство, данъците, а и някои виждания за развитието на България въобще.

Радвам се че Пламен Юруков най-накрая си даде оставката. За съжаление трябваше да преживеем гафовете с Мазерати-то и с призива да не се плащат данъци, преди да се случи това отдавна очаквано събитие.

Така че СДС показа признаци на живот и вероятно ще се върне на политическата сцена ако Мартин Димитров стане председател. А ако не стане — най-вероятно СДС ще премине в един по-добър свят...

Ящни блогъри и политически лица в дискусия за бъдещето

И още нещо - изключително се радвам на възможността, която ми дава този блог да говоря лично и да се запознавам с ключови политически фигури в България, за да разбера какво ги движи и какво мислят те за бъдещето ни, и особено по по-специфични въпроси — като интернет свободите, електронната търговия, гражданското общество и т.н.

There is no such business as web2.0 business ;-)

неделя, ноември 16, 2008

Колко ефикасно е правителството в използване на информационните технологии?



Един позабравен политик (американската Татяна Дончева), а именно — Нют Гингрич - за разликата в ефикасността, с която правителството и бизнесът използват информационните технологии.

Много поучително.

Благодаря на Жоро за линка.

Реплика на деня:-)

„Господи, не стига, че БСП и Доган ни управляват, но и две земетресения през нощта? Защо?“ – сутрешната реплика на моя близка

петък, ноември 14, 2008

Дайте акъл – търся си GPS

А

Антония беше подхваланала интересна тема за това, как мъжете мразят да пазаруват – та се сетих какво искам да си подаря за Коледа и Нова година: Искам GPS устройство + карти към него.

Още малко изисквания:

1. Да е подходящо за кола (екранът да не е дребен) – ако има и режим „пешеходец“ би било добре, но свойството „за кола“ е с приотитет

2. Не е нужно да е „компютър“, или с други думи не знам дали искам други функции освен GPS – ако имате бележки по въпроса, казвайте

3. Да има карти на България, Балканите (+цяла Турция + адреси в Истанбул), Европа. Тестов маршрут за Българската карта ще бъде: село Несла – местност Фетинци (или Фетенци – пишат я по двата начина понякога)

4. Цената да е разумна (не е задължително да е евтина)

Хора! Дайте акъл!

четвъртък, ноември 13, 2008

Помощ, обслужват ме!

Този текст е писан в състояние на силна потребителска фрустрация. Моля, ако се чувствате ангажиран с ЧЕЗ, Easy LAN, Евроком Кабел, Техномаркет и супермаркети Пикадили, не четете нататък.

Онзиден беше ден, в който работата ми вървеше. Няма нужда от подробности, но към 16 часа почувствах, че съм се заседял твърде много на компютъра и реших да се разходя, а и да си платя сметките - ток, телефон, вода и кабелна телевизия. Теоретично бих могъл да ги плащам онлайн, но така бих имал още едно извинение да не излизам от къщи, а всяка разходка е полезна за здравето.

С бодра стъпка отивам на касата на ЧЕЗ на РУМ "Черни Връх" (две спирки пеша), за да си платя тока. След поредните реформи, в които сметката за тока пристига във вид на нещо подобно на годишен баланс на акционерно дружество, въобще и не ги чета. Още отвън касата изглежда доста съмнително - Вместо Електроразпределение пише EasyPay (Баби, учете английски, че иначе няма да знаете къде да си платите утре тока) и обещават освен тока да мога да си платя и много други неща

Идва моят ред на касата.

"Добър ден."
"Добър ден."
"Все още мога да си платя тока тук, нали?" (колебливо)
"Да, можете."
"Добре. Нямам бележка, ще ви кажа име и адрес."
"По име и адрес не става."
"Как така не става - така плащам вече няколко години, какъв е проблемът"
"Знаете ли вашия ИТН номер?"
"Не. Нямам идея какво е това"
"На фактурата ви го пише."
"Нали ви казах, че не нося бележка."
"Не може така, без номер не можете да платите."
"Ама на какво прилича това" (вдигам с голямо удоволствие скандал) "защо си влошавате услугата? Откъде накъде преди може, а сега не, и ме занимавате с някакви тъпи номера"
"Ама не ми се оплаквайте на мене, ние сме само каса" (ценна идея — правиш само каса, и отрязваш директния достъп на клиента до тебе) "Ето обадете се на този безплатен номер да ви дадат вашия ИТН номер"

Излизам извън касата. Звъня.

"Добър ден. ЧЕЗ на телефона"
"Добър ден. Ако може да ми кажете моя ИТН номер, че искам да си платя сметката. Ще ви кажа име и адрес (токът се води на предишните собственици)."
"Не може по име и адрес. Кажете ми ЕГН."
"Не го знам."
"Кажете ми номер на електромера."
"Е как да го помня. Помня че завършваше на 229"
"Не мога да ви помогна."
"Ама чакайте сега, казаха ми да се обадя на тоя телефон за да ми дадете номера, сега изведнъж се оказва че не можете."
"Не мога да ви помогна, приятна вечер ви желая."
"Аз пък не ви желая приятна вечер, дочуване!"
...

Тръгвам обратно (можеше и с трамвая, ама съм нервен). Минавам през телефонната каса, която е абсолютно недостъпна за хора с проблеми с придвижването(Слава богу не съм от тях, но бива ли такава работа). Стръмна тясна стълба, тясна врата. Старият удобен и широк клиентски център отдавна е накълцан на офисчета. (Кога ли нещо голямо и хубаво е оцелявало в БГ)

Обратно вкъщи. Намирам една стара сметка за тока (използвана за подложка и обилно поливана с кафе и други субстанции) взимам я, подхилвам се злорадо как ще я набутам в прозорчето и обратно към касата.

Тоя път проблем няма, успявам да си платя дори и водата (това си е удобство, защото наистина най- ама най-неудобното нещо на света са офисите на Софияйска вода).

Кабелната телевизия. Плащам безпроблемно по име и адрес.(Доживях да се радвам на това)

"Вижте, имам от много месеци сериозни проблеми със сигнала. Аз по принцип не гледам телевизия, сигналът ми на Първа програма, битиви и нова е ужасен. Все пак отвреме навреме ми се иска да чуя новините или да гледам някой филм. Няколко пъти се оплаквам от качеството на сигнала и все не се оправя"
"Подайте оплакване"
"Всеки път подавам"
"Момент да погледна..... Да, наистина подал сте оплакване"
"И какво е станало? Никой не дойде и сигналът си остана същият?"
"Ами той техникът замерва сигнала при кутията и ако всичко е наред, продължава нататък."
"Какво да направя?"
"Обадете се на 97000, за да поръчате техник."
"Е нали ви казвам сега на вас, дошъл съм ви на крака в касата."
"По-добре се обадете."
"Добре, ще се обадя."

Продължавам нататък. Молът на Хемус. Търся подарък за сестра ми. Използвам повода да отскоча до Техномаркет да си купя една машинка за оформяне на брадата (брадат съм от известно време)

Влизам в техномаркет. Отивам на щанда с машинките. Разглеждам. Взимам една която вдъхва малко повече доверие, кутия с празни дивидита и едно филмче за племенницата. Отивам на касата.

"Къде ви е гаранционната карта?"
"Моля?"
"Трябва да дойдете с попълнена гаранционна карта"
"Кой да ми я попълни?"
"Има две момичета които дежурят в сектора, някоя от тях"
"Ама аз никой не видях"
"Ето, жената преди вас ги е видяла. Там са, на щанда"

В интерес на истината, докато се мотках около щанда с машинките никой не дойде, макар че имах въпроси. Тогава започнах да се ориентирам, четейки по кутиите.

"...Аргхххх..." изревавам и отивам "в сектора"

Няма никой естествено. Обикалям като кон на празни ясли пред щанда с машинките. Минута, две, пет, десет. Тръгвам на експедиция между щандовете, за да намеря някой, който може да ми подпише гаранционната карта. Прекъсвам разговора на една кака с потенциални клиенти за прахосмукачка. (За сведение на потенциалните клиенти на Техномаркет - електрическите самобръсначки, машинките за подстригване, прахосмукачките, кафемашините, тостерите и не помня още какво — са в ЕДИН сектор)

"Можете ли да ми подпишете гаранционната карта?"
"Да, момент."

Отзад дочувам

"Ама и ние чакаме..."

Колко хитро. Вместо да имаш опашка на касата, да имаш опашка за гаранционните карти, ПРЕДИ човек да си е дал парите за стоката. "Какво като е клиент, че чека!", както викаше един познат шофьор навремето...

Отваря машинката, чарколяци се разпиляват по масата.

"Вижте, работи."
"Да, благодаря."

Плащам и изчезвам, почват да ми действат на нервите.

В супермаркета количките са започнали да работят само с 1 лев, а не и с 50 стотинки както преди. Защо? За удобство на клиента.

Развалям пари на информацията, в последния момент забелязвам количка за пазаруване комбинирана с количка за дете, без монета. Жалко, не я забелязах по-рано.

Прибирам се у дома, хапвам набързо и сядам пред компютъра. Все още има остатъци от ентусиазма ми за работа. Тъкмо съм се задълбочил в настройките на един уеб сайт и токът спира. За около една минута. Токът идва. Няма интернет.

Звъня на интернет доставчика.

"Добър вечер, аз съм вашият потребител komitata, токът ми спря за минута, но интернетът не се възстанови."
"Момент така."
"Да, има проблем във вашия квартал, утре сутринта (!) техниците ще го оправят"
"Ама как така утре сутринта, нямате ли UPS-и по сървърите. Не мога да ви чакам до утре!!"
"Ами изчакайте половин час, може да се оправи само, а ако не се оправи, ще трябва да изчакате до утре."
"Добре, дочуване" - нямам нерви за още един скандал.

Криза ли? Нямало пари ли? Глупости на търкалета. На мен как никой не иска да ми взима парите и да ме задържа като клиент...

вторник, ноември 11, 2008

Apple - винаги на върха на иновацията


Мак и PC (пи си) гледат как проучванията показват
удоволетворението на клиентите от Мак...




...PC се опитва да коригира резултатите от проучванията...




Замислих се—

1. Стив Джобс дали прави и рекламите на Аpple?

2. Какво наистина ще стане, когато тоя човек се пенсионира?

PS. По принцип използвам различни методи да не виждам интернет рекламата, така че това може да го е имало и на друго място. Клипчетата с тая кампания съм ги гледал всичките, но не знаех че и за банери я приспособяват...

понеделник, ноември 10, 2008

Нищо човешко не му е чуждо



Другарю, искаш ли семки ;-)

PS. Благодаря на Търновеца за линка

неделя, ноември 09, 2008

За десните маккейнисти в България

С учудване тия дни научавам, че повечето ми приятели и познати с откровено десни възгледи и винаги гласуващи за десни партии са били фенове на Маккейн на последните американски избори.

На американските избори се сблъскаха не просто две партии, сблъскаха се две философии - на традиционната Америка на каубоите и на Америка на либералите. Не демонизирам едната или другата Америка - и двете Америки са лица на едно мощно и демократично общество, където всеки способен човек може да открие достойното си място.

По-важното е другото. Обама символ на промяната и бъдещето по толкова много показатели в Америка и в света, че дори нямам нерви да ви пействам целия списък.

В САЩ Обама и демократите са популярни в същите обществени групи, в които тук са популярни десните партии - между високо образованите, между интернет гражданите, между религиозните, сексуални и расови малцинства (ДПС е етно-мафия, не партия). Американските демократи, както и десните партии тук, изповядват по-либерални, по-широки възгледи за света и обществото и са по-отворени към промените, идващи с настъпването на информационното общество.

Смешният "социализъм" в който тукашните "демократи" обвиняват американските демократи, приложен в България, би се възприел като триумф на капитализма — с ценностите на неприкосновената частна собственост, либерализма, вярата в собствените сили.

А кой в България бди над "традиционното семейство", православието и "българщината" — ценности, кореспондиращи на американския републиканизъм, няма и смисъл да споменавам.

Тогава защо те така, а ние — иначе?

Проста работа. Много близо до България се намира фризерът на Русия, в който ако поставиш я ръка, я крак ще останеш без тях, затова и грижата за независимостта от Русия е първа грижа на българските десни (така и трябва да бъде).

Но освен руската тема, има и множество други актуални теми за обществото ни, в които бг демократите си карат по републиканската инерция, и си стоят още в 20-ти век. И постепенно се свиват до маргинални едноцифрени проценти на одобрение.

Въпреки че България е малка държава, трябва сама да се грижи за бъдещето си, а не просто да си търси поредния локомотив.

Задачата ни е хем да останем извън фризера, хем да вървим напред. Чака ни изграждането на либерално, демократично, свободно и прогресивно общество. И за целта трябва да намерим точния път. Включително и да търсим мостове към американските демократи.

Демократите също могат да се противопоставят на империализма на Русия.

Може например да се започне с иновативните предизборни технологии на щаба на Обама, в които видях бъдещето.

събота, ноември 08, 2008

12 тезиса на perestroika-та



снимка:grani.ru

Михаил Ходорковски, най-известният политически затворник на Русия днес, редовно излиза с коментари за актуалната политическа или икономическа ситуация, които винаги са очаквани с голям интерес както в границите на Русия, така и извън тях. Въпреки, че след всяка статия или интервю той бива изпращан напълно незаконно в карцера от затворническите власти, той не спира да пише и да изказва мнението си. Предлагам на вашето внимание откъс от изключително интересната поредица "Ляв завой" (1, 2 , 3), започнала още през 2005 година, в която Ходорковски обосновава теорията си за глобален ляв завой в световната политика и реалните последици от него. В последния си материал по темата, той използва думата perestroika — нарочно изписана на латиница, за да подчертае глобалния характер на идеите си.




Какво ни очаква в следващата епоха на световната perestroika?

1. Качествено усилване на ролята на държавата като регулатор в икономиката (но не като субект и още повече, не в качеството й на инструмент на преразпределение на собствеността и финансовите потоци; последното представлява съвременния руски корупционен модел, създаващ илюзията на увеличаването на ролята на държавата в ситуация, когато държавните институти стават оръдия на задоволяването на частни интереси, както това беше в случая на ЮКОС).

2. Привеждане на регулативните системи в съответствие с изискванията на глобалната икономика и равновесието на ключовите й субекти. Националните правителства не само усилват контрола над собствените си територии, но и са принудени по-строго да координират действията между себе си, фактически полагайки основите на "световно икономическо правителство".

3. Възраждане на ценностите на солидарността като алтернатива на икономическия егоизъм и неуправляемата конкуренция. Това се отнася не само за пазарните субекти, но и за цели страни и региони. Новото ниво на сътрудничество на Европа и Китай за преодоляване на кризата е първият пример в това отношение.

4. Въвеждане на по-строги изисквания съм собствениците и мениджърите на корпорациите от страна на обществото и държавата. Връщане на някои традиии в мениджмънта, които може да наречем "неопатриархални": морал, лична отговорност за резултатите от дейността на корпорациите пред държавата и обществото, семейна приемственост, дългосрочно планиране, твърди критерии за оценка на резултатността на корпоративното управление, при това от гледна точка не само на акционерите, но и от гледна точка на външната среда за корпоративния свят.

5. Нова система за управление на финансовите пазари и регулиране на тези пазари ще измести баланса на тяхната дейност в посока на обществено необходима цел - в посока на поддръжка на развитието на реалната икономика. Другата цел, която изникна в последните години - възможността за бързо обогатяване на операторите на финансовия пазар - ще стане второстепеннна.

6. Ограничаване на ръста на материалното потребление на "златния милиард", който през последните 15 години стана просто неудържим. Връщане на ценностите на самоограничението, отказ от постоянния потребителски бум като икономическа и жизнена философия на развитите страни.

7. Ускорена разработка и внедряване на конкретни технологии за съкращаване на потреблението на невъзобновимите природни ресурси. Сред тези технологии специално място ще заеме алтернативната енергетика, предполагаща отказ от приоритетното залагане на потреблението на суров нефт и природен газ. Очевидно, че и националните правителства, и международните органи на управление, и корпорациите трябва да се отнасят към природните ресурси много по-отговорно, отколкото това е прието в условията на тържествуваща рейгъномика и непрекъснато покачване на фондовите пазари.

8. Частично възстановяване на правото на живот на ценностите и стандартите на индустриалната епоха, в противовес на придобилата някаква гротескна самоценност индустрия на виртуалния сектор. Възстановяваване на някои позиции и преимущества на реалното в неговото съревнование с виртуалното. Усилване на контрола на държавата над най-големите корпорации, включително законодателно регулиране, и дори частична национализация. Неизбежното следствие на на понижаване на пазарната ефективност и гъвкавост на тези структури. Създаване на нови възможности за малкия и средния бизнес, а значи и на база за бъдещия десен завой.

9. Определени ограничения на степента на свободното движение на капиталите, стоките и работната ръка между големите икономически зони (региони), предотвратяващи възможността за внезапни катастрофични колебания. Аз предполагам, че борбата с нелегалната имиграция, която в Русия не знам защо е станала синоним на радикалния национализъм, в близките години ще се усили в различни части на света - най-малкото поради ръста на безработицата на територията на "златния милиард" и готовността на много жители на развитите страни да се върнат отново на непрестижни работни позиции.

10. Ръст на вниманието на националните правителства и международни регулатори към създаването на ефикасни социални "защитни буфери". Които , на свой ред, трябва да отстранят най-острите дисбаланси в благосъстоянието на хората, и на цели народи, ставащи все по-опасни за целия свят. При това проблемът за потомственото готованство и лумпенизация ще стои в пълна сила и ще изисква своето решение още на етапа на замисляне на необходимите мерки.

11. Ръст на относителната тежест на човешкия фактор и на интелекта в икономиката, която вече няма да може да експлоатира различни обективни трендове, без субективен, творчески и критичен подход към тях. На първо място между предпоставките на икономическото развитие обективно влиза човешката способност към творчески труд, а значи и на политическите и социални условия, които позволяват реализацията на тази способност.

12. Преминаване на заден план на логиката на приоритета на търговската печалба, прословутият икономически егоизъм. Преминаването на държавите (и в по-малка степен ) на големите корпорации към разработка и финансиране на стратегически проекти, които могат да бъдат финансово губещи дори в средносрочна перспектива, затова пък социално изгодни, и съответно - дългосрочно целесъобразни.

Оправдаване на либерализма

Означава ли това, че кризата ще доведе до крах и забвение на либерализма по света? Безусловно не означава.

В началото 1980-те години неолиберализмът се оказа значително по-ефикасен, от комплекса социалистически идеи и практики. Тържеството на либерализма докара след себе си тектонични геополитически и геоикономически измеения, и например, позволи на франсис фукуяма да формулира своето известно пророчество за "края на историята" и "последния глобален човек" .

Сега, в края на първото десетилетие на 21 век, победителят е неосоциализмът. Но това не е тоталитарният социализъм от ялтенски тип - неосоциализмът дължи много от идеите си на Тачър и Рейгън. По-нататъшната глобализация ще се забави донякъде, но няма да спре. "Златният милиард" ще трябва да се откаже от надеждите за подобряване на своя потребителски статус, но високите стандарти на потребление, които бяха достигнати в края на 20-ти век, ще си останат норма. Стремежът към политическа свобода и открита конкуренция на личности и идеи няма да изчезне. Прогнозата на Фукуяма формално не се оправда, но неговите оценки бяха общо взето верни, и това не може да не се признае, влизайки в периоз на всемирен ляв завой.

И на следващия завой на историята - може би след 12-15 години - след като неосоциализмът разчисти останките на глобалната криза и хармонизира световната икономика, ще започне нов етап от настъплението на либерализма. След левия завой ще се покаже десен. Но това е вече от дневния ред на бъдещето.

петък, ноември 07, 2008

Не спирам да се учудвам.

Преди малко ми се обадиха от водеща рекламна агенция да ме попитат за изработка на рекламна игра на флаш за мобилни устройства, с администрация, база данни и сложен алгоритъм.
Срок сряда, цена под 2000 лева.
Не спирам да се учудвам на запитванията на клиентите, които от дълги години са в бизнеса.

четвъртък, ноември 06, 2008

Времената се променят

Поздравявам всички, които вярват в доброто и в това, че промените са към добро.
Поздравявам всички с историческото събитие, не само в историята на САЩ, не само в съвременната история, но и в цялата световна история. Тази дата ще бъде запомнена. Искрено се надявам да бъде запомнена като началото на нещо много позитивно.

Поздравявам ви с това гениално парче, точно по темата:



The Times They Are A-Changin'

Come gather 'round people
Wherever you roam
And admit that the waters
Around you have grown
And accept it that soon
You'll be drenched to the bone.
If your time to you
Is worth savin'
Then you better start swimmin'
Or you'll sink like a stone
For the times they are a-changin'.

Come writers and critics
Who prophesize with your pen
And keep your eyes wide
The chance won't come again
And don't speak too soon
For the wheel's still in spin
And there's no tellin' who
That it's namin'.
For the loser now
Will be later to win
For the times they are a-changin'.

Come senators, congressmen
Please heed the call
Don't stand in the doorway
Don't block up the hall
For he that gets hurt
Will be he who has stalled
There's a battle outside
And it is ragin'.
It'll soon shake your windows
And rattle your walls
For the times they are a-changin'.

Come mothers and fathers
Throughout the land
And don't criticize
What you can't understand
Your sons and your daughters
Are beyond your command
Your old road is
Rapidly agin'.
Please get out of the new one
If you can't lend your hand
For the times they are a-changin'.

The line it is drawn
The curse it is cast
The slow one now
Will later be fast
As the present now
Will later be past
The order is
Rapidly fadin'.
And the first one now
Will later be last
For the times they are a-changin'.


източници: глава, колаж

вторник, ноември 04, 2008

София — година 2000

Когато бях ученик в прогимназията (4-ти — 7-ми клас), имаше едно българско списание, което ме измъкваше от безнадеждната сивота и провинциалност на ежедневието. Това беше списание "Космос". С негова помощ аз и моите връстници летяхме в космоса, правехме научни открития, скитахме по въображаемите светове на научната фантастика, решавахме логическите загадки на инспектор Стрезов и повдигахме крайчето на завесата, която закриваше бъдещето. Излишно е да казвам с какво нетърпение очаквах всеки брой, който излизаше веднъж месечно. Това обаче не е статия за списанието (и такава ще има), а за един текст, който съвсем случайно открих в архивен брой от 1979 година. В този текст ще откриете неща, които вече са се случили, безумни фантазии, на които ще се усмихнете и пропуснати възможности, на които ще въздъхнете. Картинките са към текста, но нямам идея на коя какво е нарисувано (и в списанието не пише).

Това е рядък пример за българска футурология (като че ли поради мрачния си характер и вроден скептицизъм българите никога не се заемат да прогнозират и планират бъдещето си като общност)
Приятно четене. Рисунки - арх. Н. Дамов и арх. Семерджиев

СОФИЯ — ГОДИНА 2000

Нашата столица навлезе в своята 100-годишнина. Улисани в ежедневието, като че ли не забелязваме промените, които стават с нея през последните десетилетия, не забелязваме онзи огромен път, който извървя от няколко хилядно селище до милионен град. Ето какво четем за София в енциклопедията на братя Данчови от 1936 г.; „София — столица на България, 267 976 жители, модерен град, възобновен изцяло, има широки и прави улици, електрическо осветление, електрически трамвай, канализация, голям водопровод. Има многобройни фабрики за брашно, макарони, бира, захар, оцет. сапун, кожи и др. Шест гимназии, търговско и техническо училище."

Днес София е милионен град. Електрическото осветление едва ли би направило впечатление на някого.

Въпрос на близко бъдеще е изграждането на атомна електроцентрала за нуждите на столицата. А от някогашните фабрики няма и следа. София е най-крупният промишлен център в страната. Тук са съсредоточени и по-голямата част от научните и висши учебни заведения.

А каква ще бъде през 2000 година? Ще успее ли да промени коренно своя облик за този кратък период от 20 години?

Какво е основното, което ще характеризира нейното развитие през този етап? Преди всичко намаляване на териториалния растеж за сметка на реконструкцията на износените жилищни и обществени фондове, намаляване механичния прираст на населението. (Към 2000 година София ще има 1 250 ООО жители.)





Нека да направим заедно една разходка до София на 2000 година.

Ако пристигнем със самолет, ще ни приеме нова просторна аерогара, разположена недалеч от село Долни Богров. Гарата ще приема пет пъти повече пътници от сегашната (3 млн. д. годишно) Освен вътрешни и международни линии, тя ще обслужва и въздушния товарен транспорт. До града ще стигнем със специални скоростни автобуси или с електровлака, кореспондиращ с централния гаров комплекс. В перспектива се предвижда и продължение на метроклона до аерогарата.

Пристигнем ли с влак, ще можем да ползуваме услугите на 4 жп гари. Редом с Централната гара скоро ще започне изграждането на модерна автогара. Още три такива (в ж. к. .Люлин", ж. к. „Манастирски ливади" и срещу Студентския град) ще отворят врати за пътници. И накрая, ако сме със собствен автомобил, ще пристигнем по двете скоростни шестлентови магистрали Е5 и Е20. Светофари няма да препятствуват нашия път. Кръстовища на нива ще осигурят достъпа до центъра. В централната част ще се влиза предимно с масов градски транспорт.

За автомобилите на няколко основни транспортни съсредоточия ще бъдат изградени обширни паркинг депа с пълен спектър на услуги както за автомобила, така и за пътника (гаражи, сервизи, бензиностанции, хотели, търговия).

При този период 80—90% от пътник-потоците ще бъдат обслужвани от метрополитен и трамвай. Софийският метрополитен ще има вече 80 км транспортно трасе. Три основни диаметъра ще се пресичат в триъгълник в централната градска част и ще свързват шест района на столицата — ж.к. „Люлин" — "Гара Искър"; "Илиянци" - "Младост"; "Враждебна" - "Княжево".

Пътниците ще имат възможност да се прекачват в три двойни централни станции, които ще са на две нива.

Общо 48 спирки на средно отстояние 1100 м ще обслужват столичани и гостите и.
Всяка спирка ще има свое име и ще бъде тематично оформена със съвместните усилия на архитекти, скулптори, художници.



Да спрем на станция "Център". Ние сме на площад "Ленин".

Станцията е на три нива - ниските две са кръстовище на двата метродиаметъра, а на първото, само на 4 м под площада, пред нас ще се разкрие археологическият резерват Сердика. Тук ще бъдат експонирани останките от римския град - източната и западната порти, обществените сгради, Дворецът на император Константин. Колко ли красива ще е била древна Сердика, щом сам Константин е заявил "Аз в Рим не отивам! Рим за мен е Сердика!"

От богато остъкленото фоайе на археологическото ниво с ескалатори излизаме на пл. "Ленин"(сега Св. Неделя) Тук сега липсват шумните трамваи и бързащите автомобили.

Площадът е само за пешеходци. Красиви мраморни плочници, много зеленина, водни площи. Тръгваме на запад по ул. "Найчо Цанов"(Тодор Александров)

Няма ги неугледните посивели и олющени сгради. Срещу ЦУМ се издига сградата на Музея на София. Отляво - внушителният силует на Външнотърговската банка (БУЛБАНК). Продължаваме по пешеходната зона, вдясно в алуминий и стъкло е националният културен комплекс - съсредоточие на изложбени и концертни зали, магазини на СБХ и СБК, книги. По-нататък зоната продължава, навръзвайки около себе си научни и проектантски бюра, обществени и административни сгради, минава край административния комплекс на ЦК на ДКМС, прехвърля бул. Сливница, с пасарел и спира пред бялата каменна сграда на новия "Народен Театър - филиал".

В противоположна посока между "Цум" и х-л "Балкан" (Шератон) започва пл. 9 септември.



Тук е събран административно-деловият и политически център. За тази част има няколко вариантни решения. Ето идеята на народния архитект Никола Николов за организиране на централната градска част: Площад „9 септември"(Ал. Батенберг) като че ли е същият — Мавзолеят. Партийният дом, бившият дворец, хотел „България" са на местата си, но в дъното на ул. „Московска" се издига сградата на Министерския съвет, на ЦК на БКП, на Националния съвет на ОФ. До тях е внушителната сграда на Държавния съвет. Пред него светят кубетата на Руската църква. Запазва се и ЦДНА (Военният клуб).

Пространството около „Александър Невски" е оформено от сградите на новата Национална художествена галерия, новия Археологически музей, новия президиум на БАН, Народното събрание.

Интересно ще бъде решена и оста "север - юг" на обществения център по бул. "Георги Димитров"(Витошка). С открити партерни части, обогатени с нови просторни магазини, той ще бъде освободен за пешеходците. Пазарът "Г. Кирков"(Женският пазар) ще бъде едно от най-живописните и оживени места на столицата.

Изцяло реконструиран и обвързан с околната застройка, той ще стане и център на старите занаяти. Малки работилници и дюкянчета ще предлагат на столичани и гости произведения на старите майстори. Тук ще намерите архивна книга, ще вкусите национално ястие.

В началото на „Южния парк" ще се издига красивата сграда на „Конгресно-концертния център"(НДК, ще бъде построено след 2 години). Тук на път до жк Младост" ще има спирка първият подпаважен трамвай в страната. (Тунелът за подпаважния трамвай ще се използва за метрото, поради импотентност на властта)

Такъв ще бъде главният столичен център, но той няма да бъде единствен.
За да бъде предотвратена прекомерна концентрация на елементите на обществено оживление в главния градски център и свързаните с това транспортни, функционални, и екологични отрицателни последствия, генералният план на София предвижда изграждането на три столични центъра. Те ще имат средищно разположение в градския масив - между зоните за живеене и труд и ще поемат част от обществено-политическите функции на Главния столичен център.

Те ще бъдат: Столичен подцентър по бул. „Ленин"(Цариградско шосе), съсредоточил научни институти, адиинистра-тивно-делови обекти, обекти на печата и информацията, изложбени центрове. Около Столичния подцентър по бул. „Баба Парашкева"(Европа, Сливница) се обособяват ядра на наука и научно-приложни дейности. А по бул. „9-ти септември"(Цар Борис III) ще се развиват стопанско-отрасловите дейности.

За по-пълноценно и хармонично задоволяване нуждите на обитателите ще бъдат вградени и два вторични градски центъра, които пък ще поемат културно-битовите и административни функции, спорт и отдих.
— Вторичен градски център в комплекс „Младост" и Югоизточен район;
— Вторичен градски център в комплекс „Манастирски ливади" — за Югозападен район.

Особено голямо внимание проектантите са отделили за решаването на проблемите на трите основни градски функции — обитаване, труд и отдих.

Териториите, северно от ЖП ареала се характеризират с високо развитие на промишления комплекс. Тук са събрани най-крупните и основни промишлени предприятия на столицата. Част от тях с несъответстваща характеристика ще бъдат изнесени извън столицата или страната.(Дисидентска мечта за разкарване на Кремиковци?) Други ще бъдат реконструирани изцяло. Ще се даде преимущество на радиоелектронната и съобщителната промишленост. Замърсяването на околната среда с твърди отпадъци, вредни газове и шум ще бъде сведено до минимум. Бързи и удобни ще бъдат транспортните напречни връзки със следващата ивица, южно от ЖП ареала.

Жилищната зона, развита на юг до околовръстния път, ще бъде групирана в няколко крупни жилищни масива:
— Югоизточен град — 270 000 жители („Младост" — I, II, Ш, IV„експериментален жилищен район", ж. к. „Дружба");
— Югозападен град — 220 000 жители („Овча купел", „Княжево", „Манастирски ливади");
— Стар град — 440 000 жители;
— „Модерно предградие" — 120 000 жители;
— „Североизточен район" — 100 000 жители;

Уедреното обособяване на жилищни комплекси не е самоцел. В така наречените „окрупнени макроструктурни единици" ще може да се развие пълен спектър на обслужващи дейности от най-високи нива — търговия, здравеопазване, образование, детски заведения, култура, отдих и спорт.




Какъв ще изглежда един жилищен микрорайон през 2000 година? Да влезем в ж. к. „Манастирски ливади" — един от новите жилищни комплекси, чието строителство ще започне следващата петилетка. По широкия озеленен булевард „България" ще отклоним по тиха улица, навлизаща по рампа в приземни етажи на жилищни сгради — покрита комуникация. Оттук вляво и дясно са гаражи за всяко семейство. Тук са и складовете на търговската част. Отгоре е само за пешеходци. Между 4—6-етажни блокове минава богато озеленена пешеходна улица. От двете страни — магазини, клубове, сладкарници и ресторанти. Няма превозни средства, няма шум. Пред жилищните блокове — детски площадки, спортни ядра, водни площи и, разбира се, много зеленина. Детският комбинат и училището са съвсем близо, без пресичане на опасни транспортни артерии.

Нещо повече и за самите жилища. Най-голямо впечатление прави количественият скок. От 270 хил. апартамента сега — на 400 хил. апартамента през 2000 година (докато населението ще нарастне минимално). Увеличена е значително и площта на жилищата— 88 кв. м. на апартамент. Или всеки столичанин ще разполага с над 28 кв.м. жилищна площ. Съществени ще бъдат различията в качеството, функцията и вида на новите жилища. Разлети стъпаловидно към Витоша, с широки озеленени „тераси-градини", богато ослънчени, изпълнени с нови строителни технологии (стомвнвни конструкции, едри обемни елементи).

Нови са и функционалните възможности, които ще дава жилището. Известно е, че едно жилище се износва за около 100 години, докато съставът на семейството се променя средно на 20 години. Значи, ако то като ново е удобно в четиричленно семейство, след 20 години ще бъде или много тясно, или много широко. Налагат се функционални промени — намаляване или увеличаване на стаите. Тази възможност ще дават новите конструктивни системи „пулсираща жилищна клетка", които сега се експериментират.

В центъра на жилищния комплекс „Манастирски ливади" обитателите ще могат да намерят всичко за краткотраен отдих и спорт, кина, театри, концертни зали, много клубове, ресторанти, кафе-сладкарници. Красивите обществени и административни сгради, многото специализирани магазини и обекти на обществено хранене ще се отразяват в живописните разливи на Плавателния канал. По него ще се движи и един нов в столицата обществен транспорт — водният. Няколко речни гари ще обслужват населението от под Витошкия район. Плавателният канал ще даде възмож-ност и за развитие на много водни спортове.

Това е само един от многото модерни жилищни комплекси, които ще получи столицата през следващите години.

2000 година ще завари София нова и обновена, спряла растежа си в рамката на Околовръстния път. А след това накъде?

Може би ще се разстеле по южните склонове на Стара планина или ще се разтегли в оста „изток-запад"?

Ще пробие Витоша и ще засели южния й скат. или пък ще рои нови „градове-сателити"

арх. Б. Павлов




Корицата и оригиналните текстове:





Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)