петък, октомври 31, 2008

Агенция Фокус, може ли такава неграмотност?


Фокус, сигурни ли сте, че Южна Корея не е подписала договора с Народна Република България?



Глупости на търкалета.

Георги Първанов, президент:

"Само преди десетина дни, ние имахме възможността да коментираме, да оценим и дейността му като издател на един от големите български вестници "Стандарт", който, както тогава споменах, със своята мащабна дейност допринесе значително за формирането, за укрепването на демократичните принципи и ценности" (източник )
Сергей Станишев, премиер:

"един от най-видните благотворители","утвърден юрист", "в досегашната си дейност, като професионалист и гражданин, адвокат Тодор Батков нееднократно е доказвал, че за него постигнето на лични успехи минава и през гражданска активност и участие в значими на общественополезни каузи",

....

"Без да бъда аз адвокат на адвокат Батков, искам да ви припомня, че в началатото на демократичните промени у нас утвърден юрист и съветник към Народното събрание Батков има активен принос на експертно ниво при изработването и приемането на новата конституция на България"

....
"Той основава и развива една от най-големите адвокатски кантори с впечтляваща международна практика. Допринесъл е за правното обезпечаване на редица значими за българската икономика търговски дела и процеси, които защитават националния интерес"

....
"Не бих могъл да изброя всички случаи на меценатство за изграждане на нови паметници на културното наследство, всички знаят за неговата спортна дейност като президент и акционер в ФК Левски"

....
"Когато при мен дойде инициатива, подписана от видни български интелектуалци, не се чувствам в положение да отхвърля такава инициатива, защото зад нея стоят имената, авторитетът и личното мнение на хора като акад. Антон Дончев, Георги Чапкънов, проф. Борислав Борисов, Гиньо Ганев, Веселин Топалов и още много
" (източник)




От горните цитати може да се направят следните заключения:
— Първанов и Станишев НИКОГА не са мислили, че ще им се наложи ДА ОБЯСНЯВАТ защо една такава тъмна фигура като Тодор Батков може да получи орден. Иначе версиите щяха да съвпадат;

— По-лошо. Официалните мотиви за награждаването на Т. Батков са толкова срамно написани, че не върви просто да се цитират, а трябва да се импровизира.

— Цитатите бъкат от интересни фрази... Какво е например меценатство за изграждане на НОВИ паметници на културното НАСЛЕДСТВО? Подробности?

— Издаването на вестник може да е повод за награда, ако този вестник е МОРАЛЕН ОРИЕНТИР с духовно значение за целия народ.. "Стандарт" — морален ориентир?! Ако бъркаш Ботев с Батков може и така да ти се стори.

— Разликата между благотворителността и спонсорството е анонимността на благотворителността. Спонсорството е вид ПР техника.

— Основаването и развиването на правна кантора може да е повод за такъв орден, ако например извадиш Нелсън Мандела или поне Михаил Ходорковски от затвора, а не правното обслужване на депортиран мафиот.

— Премиерът е кукла на конци. Ако той не може да откаже на група "интелектуалци"
предложението да бъде награден техния спонсор (при Веселин Топалов тази дума се използва в най-директен смисъл. А ако Веско Топалов беше отказал да подпише?), какво да кажем, ако при премиера дойдат група наистина влиятелни мафиоти с много "по-тежки" аргументи. Само можем да се надяваме, че той ще намери сили в себе си да откаже второто предложение.

— Президент и акционер във ФК ЛЕВСКИ? Това е за висша държавна награда?!

Щом не може КАТЕГОРИЧНО да се покаже поне една конкретна ИЗКЛЮЧИТЕЛНА заслуга на Батков, какво да си говорим?

Глупости на търкалета.

четвъртък, октомври 30, 2008

Комитата не е Стойчо и обратното :-)

Понеже стана малка дискусиийка по едно време, та искам да уточня:

Капитан на кораба на сайта http://komitata.blogspot.com е Комитата,
а помощник-капитанът е Стойчо (т.е.и той пише там, но по-рядко и дава непоискани съвети)

Капитан на кораба на сайта http://patepis.com е Стойчо,
а помощник-капитанът е Комитата (т.е.и той пише там, но по-рядко, но той дава и поискани съвети)

Уточнението се налага, за да не ни обърквате двамата. Иначе и двамата сме приятно закръглени мъже в разцвета на силите (отворковци, дето си просят боя) с интереси и в политиката и в пътешествията, но все пак не сме един и същ човек.

сряда, октомври 29, 2008

Не ходете в бирария "Болярка"

Не ходете в бирария "Болярка", на бул. "Тотлебен"

Кухнята е поносима, не бях пил "Болярка" досега, но става за пиене — и тъмната, и светлата, и прясната.

Мястото е просторно, но всички повърхности са твърди, което означава че гласовете кънтят. Не мога да си представя какво е, когато е пълно. И като дизайн е кич с окачени китари по стените.

Музиката е гола вода. Пускат телевизия Сity на уредбата. Що годе става за слушане, но е твърде еклектична.

Храната става за ядене.

Но персоналът и обслужването имат доста мегдан за развитие.

Работното време е до 23.00 часа, но се опитаха да ни изгонят още в 22.00 часа.

А в тоалетната видях графика за тоалетната, където последното чистене беше определено за 23.30 - 24.00 часа.

А бяхме готови да поръчваме и да харчим до доста по-късно. Рисковано е да имаш такова отношение към устати блогъри ;-)

Не си струва, в общи линии. Още повече е извън центъра и трябва да се пътува с трамвая или да се ходи с кола.

понеделник, октомври 27, 2008

24 часа за предложения

Като член на журито на БГ Сайт 2008 г. имам право да предложа на журито за гласуване нещо значимо от българския Интернет, появило се в периода след провеждане на последния конкурс.

Предлагам на уважаемата публика, ако сте горди с някакво постижение в Интернет, постигнато след последния конкурс БГ Сайт, можете да сложите линк в коментарите. Ако смятате, че някоя личност е с големи заслуги към българския Интернет в последните две години, също можете да ми напомните, някоя кампания, която ви е направила впечатление, или каквото и да е виртуално бг явление... Обещавам да го разгледам. Моля ви, не ми пишете лични мейлове и съобщения по темата. Ще ги трия.

Имате 24 часа. Точно в 0.00 часа на 28 октомври 20008 г. спирам да чета коментарите.

PS. Страхотно уважавам хора като Жустин, които с непоклатима воля не оставят хубавите идеи като БГ Сайт да отмират.

Повече информация за конкурса има тук.

неделя, октомври 26, 2008

Съдбата на града и гражданският дебат

В петък вечерта в "Червената къща" се проведе дебат за състоянието на паметника пред НДК (петоъгълния осмо....ник) и бяха разменени идеи за неговото бъдеще.

Сбирката беше на много високо ниво — присъстваха гл. архитект на София Петър Диков, проф. Валентин Старчев, авторът на паметника, конструкторите на паметника, шефът на НДК Христо Друмев, зам. председателят на съюза на архитектите Тодор Булев, и още много други видни общественици, журналисти и граждани.

Дебатът беше свързан с едно друго събитие — а именно с проекта "Следа", който се опитва да потърси място на комунистическите паметници в Източна Европа място в съвременността.

арх Емилия Кълeва


Успях да отида в късния следобяд, точно когато младата архитектка Емилия Кълeва разказваше за историята на "летящата чиния" на Бузлуджа и нейната вероятна съдба.

Предложението и е интересно. Тя предлага местността да се направи парк, където да се съберат скулптури от ерата на комунизма, и да се допълни всичко с малък музей, кафене и пункт за информация. Страхотна идея, бих казал, но неприлично скъпа, а и доста обществено противоречива.

По принцип всички идеи, отнасящи се до монументалните паметници на комунизма са ужасно скъпи, заради фараоновите мащаби на строителството им.

Следваше кратка пауза, в която разгледахме съвсем скромната фотоизложба, посветена на тоталитарните паметници (очаквах нещо по-сериозно). Имаше малко коктейлче с червено вино, хапки и петифурки. Имаше и няколко чичовци и лели — коктейл-терминатори които се прехранват с ходене от коктейл на коктейл.

Коктейлът и изложбата

Най-чудното беше, че имаше и една заблудена "светска" личност, позната от телевизията, която явно беше дошла да събере и някакви овации от публиката по време на коктейла, но оръфаните антикомунистически дисиденти, поувехналите архитекти и ентусиазираните студенти едва ли бяха най-подходящата му среда.

Един от експонатите
Кратък коментар
Симпатичен оператор - рядкост в наши дни

Дълго време не ни пускаха в залата (странно защо) за съществената дискусия.

Георги Лозанов беше модератор на дискусията, а от двете му страни на трибуната седяха хора с отношение към темата.

Веднага се наби в очи силният антагонизъм между шефа на НДК и главния архитект на София.

Дебатът започва

Оказа се, че кочината около и в НДК се дължи на разделянето на НДК и околните площи между няколко собственика и на войната между институциите. Паркът е собственост на общината и е занемарен, а НДК е публична държавна собственост, но е с напълно орязано финансиране (според думите на Хр. Друмев) . Допълнително, някои важни елементи от комплекса, като подземния паркинг и английския двор, са приватизирани, което води до уродливо и неправилно използване на целия комплекс. Аз например се сещам за гибелта на Мултиплекса, поради липсата на удобен паркинг.


Христо Друмев ни въвежда в неговата теза за съдбата на паметника и на НДК

Не успях да запомня всички изказали се, както и всички идеи за съдбата на паметника. Идеите бяха твърде разнопосочни, някои от изказващите се — твърде ексцентрични. Намериха се хора, които напомниха за първородния грях на НДК - а именно, съсипването на паметниците на загиналите във войните от 1-ви и 5-ти пехотни полкове.


Авторът, проф. Валентин Старчев, за съдбата на паметника

Авторът, проф. Старчев, направи две изключително важни изказвания - първо, че ако се приеме решение (не каза от кой) паметникът да бъде съборен, той ще приеме това решение, и второ, няма нищо против паметникът да бъде запазен в променен, олекотен вид (например като се свалят от него облицовъчните плочи и бъде боядисан в друг цвят, каквато идея е имал навремето, още по времето на строителството му.)

Времето не стигна за всички желаещи да се изкажат, аз успях да се вмъкна само с реплика за идолопоклонството, което ни преследва под формата на паметници, които се цвъкат навред из града, за сметка на естетиката и чистотата в града и на фона на унищожаваната градска среда.

Юлиян Попов е твърдо за събаряне на паметника

Видяхме се с Юлиян Попов, който е твърдо на мнение паметникът да бъде премахнат (още повече, че той е израснал в района и помни периода преди НДК), както и забелязах част от екипа на "София за нас", които обаче познах, чак след като взеха думата. Извинете ме, лош физиономист съм ;-)

Какви изводи могат да бъдат направени — това е първият широк обществен дебат за съдбата на паметника, който се провежда, от замислянето му (вече почти 30 години) до днес. Натрупаните през десетилетията страсти, емоции, идеи, възгледи не можеха да бъдат изложени, а камо ли качествено сблъскани в тази малка заличка. Изскочиха други дебати, които е добре да не бъдат отлагани - за съдбата на НДК и околния парк, за съдбата на другите тоталитарни паметници, за паметниците на културата, за наследството на комунизма и какво ли още не. Нямам идея кога и къде това може да бъде направено, но тези дебати трябва да бъдат проведени възможно най-бързо и най-внимателно, за да се получи някаква комуникация между властта и гражданите, както и осмисляне и затваряне на страницата на миналото.

Все пак, тръгнах си с надежда от там.

Подробен репортаж от арх. Любинка Стоилова на блога "София за нас"

събота, октомври 25, 2008

Една сбъдната пъпчива мечта

Ето, сбъдна ми се още една тинейджърска мечта — да видя как изглежда Луселия Сантос гола.

Коя беше тая, нали така?

Робинята Изаура сигурно ще ви звучи по-познато ;-)



Ако не ви притесняват изображенията на голи хора в интимни пози, цък нататък за още снимки.

петък, октомври 24, 2008

Window of opportunity

Сблъсквайки се с проблема за превод на заглавието на този материал на български, ме покри студена пот — не само българският език, но и българското съзнание изглежда няма дефиниция за горното понятие. В българската вселена винаги "има време", винаги нещо може да се свърши утре, а не днес, и винаги щастието (или просто целта на индивида) може да се отложи за неопределено време.

"Има време"

Дали това е следствие от факта, че половинвековното комунистическо управление съзнателно притъпяваше инстинкта за навременно действие, заменяйки го с безкрайно безплодно сизифовско усилие (и самият Сизиф беше от популярните сред пропагандистите старогръцки митове). Миражът на щастието (построеният комунизъм) винаги се виждаше няколко десетилетия напред - не точно в рамките на живота на сегашното активно поколение, но виж, за децата...

Комунистическите ръководители внимателно отбутваха миража напред и напред, като парцаленото зайче, което бива дърпано с въженце напред при кучешките надбягвания.

Построяването на светлото бъдеще нямаше краен срок, прескачането на който да разобличи несъстоятелността му. И прескачайки почти без усилие днес, идеята, че нещо трябва да бъде свършено СЕГА, за да се постигне дадена цел, а не просто в някакво бъдеще, напълно отсъства.

А идеята за седемте гладни години, които ще последват седемте сити, иде още от времето на фараоните...

По време на целия си съзнателен живот (някъде от началото на 80-те години) наблюдавах постепенната деградация на обществото и средата, в която живея. Самоуспокоявах се с идеята, че деградацията се дължи на липсата на пари, на сбъркан обществен строй, на присъствието на идиоти във властта...

През 1997-ма година всичко изглежда се промени и надеждите се върнаха.

Преживяхме безпрецедентни в новата българска история 11 години на възход и растеж. Разполагахме с пари, с възможности, с доверието на партньори и инвеститори. Имахме нашия window of opportunity да моделираме живота си и средата, в която живеем, така че да сме доволни от себе си и "да си постелем" за възможни по-тежки времена. "Има време" беше отговорът, който всички си давахме.

Казахме си — сега е време да се напътуваме, да си накупим коли, жилища (да има къде да се живее, пък "ще му мислим" за останалото).

Дойде време "да му мислим" за останалото.

За похабената градска среда, за унищожената природа, за безвъзвратно загубения човешки капитал, за уродливата политическа система, за пропиляното време.

За това, че в момент на криза нашият дом се оказва място, от което трябва да избягаш, а не убежище в което можеш да се скриеш и друг да е готов да плати, за да се подслони при тебе.

Нали не си правите илюзии, че по време на криза е по-лесно да се възстанови градската среда, да се реши проблемът с боклуци, с кучета, с унищожена природа, с презастрояване, с какво ли не. Кризата затова е криза, защото стеснява възможностите за действие само до най-неизбежното — храната, водата, електричеството, отоплението, лекарствата и т.н...

Но този път около нас ще стоят прескъпо платените паметници на НАШЕТО безрасъдство (а не на родителите ни, или на някой тиранин), които да ни напомнят - а можеше да бъде другояче.

А на нас ни остава да се връщаме мислено назад и назад, и като алкохолици в квартална кръчма, да се хвалим помежду си с големината на провалените си възможности.

Все пак открих нещо като превод на заглавието.

Window of opportunity — Докле е младост...

Подтикнато от размислите на Радан.

четвъртък, октомври 23, 2008

Исландската връзка

Нали знаете, че Русия щедро кредитира Исландия с 5 милиарда евро, заради финансовата криза. Попаднах на много интересен материал в руското онлайн списание The New Times ("Чии пари спасяват в Исландия?"), където подробно се изследват връзките на Исландия с руския капитал и руската политика. За целия материал цък тук.

А специално за вас, преведох този откъс:

Питерските връзки

А ето, Владимир Путин би могъл да разкаже на датските журналисти много интересни неща. В началото на 90-те, когато екс-президентът, а днес премиер е работил като глава на Комитета на външноикономическите връзки (КВС) на кметството на Санкт Петербург, в неговите задължения влизало при това и регистрацията на смесените дружества. От юли 1991 г. до юни 1996 г., възглавяваният от Владимир Путин комитет е регистрирал около 9 хиляди съвместни предприятия. Сред съдружниците или топ мениджърите на тези фирми могат да се открият много известни днес хора като: Дмитрий Медведев, Виктор Иванов, Борис Гризлов(сега председател на руския парламент), Сергей Миронов(председател на парламентарно представената "Справедлива Русия", шеф на съвета на Федерацията), Дмитрий Козак (в момента - вицепремиер, отговарящ за олимпиадата в Сочи 2014 г), Владимир Кожин (личен секретар на президента от 2000г.) със съпругата си, съпругата на Николай Патрушев(председател на съвета за сигурност на Русия), Генадий Тимченко(съвместен петролен бизнес с Путин), Владимир Якунин(шеф на руските железници), братята Андрей (министър на образованието и науката на Русия) и Сергей Фурсенко(шеф в "Газпром" и председател на ФК "Зенит"), Леонид Рейман(бивш министър на съобщенията, сега съветник на президента) и бившата му съпруга Юлия Полтавска.

По-малко известни са западните контрагенти на тези компании. Така, през декември 1992 г. в КВС на кметството на Санкт Петербург, е регистрирана фирмата Болтик Интертешънъл АОЗТ (А.Д.), рег номер АОЛ-3303, учредителите на която са Виктор Аницев и компанията Baltic Group Limited, регистрирана на пощенска кутия в Род Таун - столицата на Британските Вирджински острови. Вирджинският офшор принадлежи - внимание - на Бьорголфур Гудмундссон и на неговия син Бьорголфур Тор Бьорголфсон. Днес бащата и сина оглавяват списъка на най-богатите хора в Исландия: при което синът, според Форбс, е станал първият доларов милиардер на страната и - още веднъж внимание! - съдружник в две (от трите) фалирали банки в Исландия: "Ландсбанки" - фалира, "Кауптинг Банк" - е взета под контрол от държавата.

През юни 1993 г. КВС на кметството на Санкт Петербург регистрира фирмата АОЗТ "Болтик ботлинг плант" ББП (АОЛ-5108). Фирмата е регистрирана два пъти с интервал от две седмици в два различни района, с лека разлика в дяловете на учредителите и два различни адреса. УЧредителите са три юридически и две физически лица. Юридическите лица - това са руският АООТ "Ремонтно-механичен завод" и две международни фирми - вече споменатата вирджинско-исландска "Балтийска група" Baltic Group Limited и регистрираната на анонимна пощенска кутия в Рейкявик Viking Brewery Limited. Brewery е пивоварна на английски, тя по-нататък много успешно ще произвежда бира в Петербург. А физическите лица - учредителите на регистрираната от КВС на Санкт Петербург фирма са директорът на Ремонтно Механичният завод (РМЗ) Генади Холмски и същият днес фалирал банкер Бьорголфур Гудмундссон.

През март 1995 г. е учредена още една компания - "Търговски дом Роса" (Литеен проспект 41), която за по-малко от гозина сменя името и адреса си, вече се казва "Браво" и е пренесена на територията на ремонтния завод, а неин ръководител е Магнус Торстейнссон, приятел и компаньон на вече известните Гудмундссон и Бьорголфсон. Следващият етап е основаването през 1996 г. на "Браво интернешънъл". Съучредители са 6 регистрирани на един и същи адрес компании в кипърския град Лимасол. Президентът на фирмата е все този невероятно активен Тор Бьоргхолфсон.

Накрая, през март 1997 г., е било учредено и "Браво Сервиз" (основател "Хюдж холдингс лимитед" - една от шестте кипърски фирми) и "Браво Интернешънъл" Генерален директор на тази фирма е Сергей Санне, дснес директор по социалната политика в "ЕвразХолдинг". Фирмата "Браво Интернешънъл" успешно произвежда бирата "Бочкарев" и не е имала никакви проблеми в Санкт-Петербург, и след като Анатолий Собчак през 1996 г. губи изборите, а Владимир Путин се премества в Москва. А ето, при конкурентите на исландско-руската пивоварна, напротив, случват се непрекъснато проблеми. И то какви! На 10 януари 2000 г. като жертва на наемни убийци пада заместник-директорът на "Балтика" Иля Вайсман, а преди това е убит генералният директор на "Балтика" Асланбек Чочиев. А исландските бизнесмени през това време демонстрират на руска земя все нови и нови успехи.

През март 2000г. в Петербург е открито почетното консулство на Исландия. И за почетен консул е бил назначен... surprise, surprise! - да, същият този син милиардер-банкер и президент на компанията "Браво интернешънъл" Тор Бьорголфссон. Почетен консул става Магнус Торстейнссон. На тържествената церемония от 10 март присъства министърът на външните работи на Исландия Халдор Аусгримсон и губернаторът на Петербург Владимир Яковлев.

Всеки роб става свободен, щом стъпи на българска територия. Нима?


60. Съ политически правдини се ползуватъ само гражданете на Българското Княжество, а съ граждански правдини, спроти законите, се ползуватъ всички живущи въ Княжество.

61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.

Търновска конституция (източник)

Ако си политически бежанец в България днес, а не през 1879г., ситуацията далеч не е толкова еднозначна.

В бягството си от Туркменистан от налудничавия и тираничен режим на Туркменбаши, Анадурди Хаджиев и Теджегул Бегмедова, семейство политически бежанци, допускат една голяма грешка — заселват се в България.


...Това се случи декември 2002 година. Дойдоха не един, не двама, не трима полицаи, а стотина от специалния отряд в черни униформи. Това не беше обикновена полицейска акция. Държаха се все едно задържат терористи. Арестуваха ни пред очите на децата ни. Дъщеря ми изпадна в шок. Сега, щом види черна униформа, плаче и мисли, че идват да ни затворят.

Когато ни задържаха, колкото и да се опитвахме да привлечем вниманието на властите, никой не искаше да ни изслуша - нито президентът Първанов, нито прокуратурата… Никой не обърна внимание на факта, че аз съм преподавател, доцент, и нямам никакви отношения с Централната банка на Туркменистан. Наричаха ме “крадла”. Как бих могла да извърша тази кражба, след като съм се намирала в България година преди това?! А моят съпруг беше напуснал банката преди 5 години и пребиваваше тук от две. Анадурди беше влязъл в България през октомври 2001 година и въобще не е излизал от страната. Имахме документи, които удостоверяват това и искахме да ги покажем, но никой не прояви интерес...

.....

“Мислехме, че идваме в държава, в която не преследват хора по скалъпени обвинения. За съжаление се оказа, че България е доста далеч от демокрацията. Мислехме, че в България политиците правят това, което говорят. Но те говорят едно, а вършат друго. Не се интересувам от вътрешните работи на България. Когато дойдохме, си казах “добре, хайде, нека да оставим тези проблеми с Туркменистан зад гърба си, нека да живеем, да работим и на децата ще помогнем.” Обаче и това не ни дават! Не ти дават да живееш нормално! Постоянно се питам какво ще стане…




Прочети покъртителния очерк на Ворце Михайлов за съдбата на преследваното семейство и как завършва тяхната българска авантюра.

След такъв текст гледам календара и се чудя коя година сме всъщност?< /p>

сряда, октомври 22, 2008

Да се обърнем към литературната класика

Да разгледаме днешната ситуация от гледна точка на литературната класика.

Ето събитието:

Предсмъртното писмо на Ахмед Емин е адресирано до лидера на ДПС Ахмед Доган, до бащата на Емин и до децата му, съобщи Дарик радио, като се позова на полицейски източници. Писмото е било написано на три странички от тефтерче, открито в Емин.
На първата (!!!) страница той се обръща към лидера на ДПС. По информация на bTV Емин е написал, че не е съгласен с някои порядки.
Втората (???) страница той посветил на баща си, а третата (???) е обръщение към децата и съпругата му. В края на писмото Ахмед Емин е написал, че иска прошка от близките си.
Източник: http://dnes.dir.bg/2008/10/21/news3500453.html

Представете си , че отивате на сигурна смърт (геройска или самоубийствена). На кого бихте написали предсмъртно писмо? Аз лично не съм се сблъсквал с подобна ситуация (пази Боже!), и поради това ще предложа да разгледаме литературната класика.

Кой литературен класик е писал писмо преди да отиде на сигурна смърт? Христо Ботев, нали? Нека прочетем неговото предсмъртно писмо:

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
Х р и с т а 17 мая 1876 'Радецки'“

И нито една дума към КАРАВЕЛОВ или който и да е бил друг съидейник или друг емигрант!!!
Защо класическата литература е класическа? Ами защото има непреходен (т.е.универсален във времето и пространството) поглед над живота и смъртта.
Или с други думи: по съм склонен съм да вярвам на версията на Ботев, че като тръгне човек да мре и може да напише писмо – то обръщението ще е към любимата, майката, децата, изобщо – семейството. Но едва ли към съратниците и партийните вождове

Ало, ченгетата – измисляйте по-правдоподобни версии!

Бог да прости Ахмед Емин.

Добавка: прочетете и „Прощално“ на Вапцаров. Да пише нещо за председателя на Партията?!?

Ще гръмне ли Доган?

Напоследък около Доган не се случват приятни работи.

В медиите изтече вътрешно писмо на ДПС, според което ДПС слага и сваля началници в полицията.

Разбра се, че ДАНС разследва ДПС за връзки с мафията.

Ахмед Доган много нетипично изпусна нервите си, за да протестира против уволнението на близък до сърцето му полицай.

Първият помощник на Доган почина от насилствена смърт в собствената му резиденция. В сценарий изваден като от "Лъки Лучано" или "Кръстникът"

Бушонът на Доган гръмна. Главният бушон.

А ако гръмне и Доган?

Ще настане отдавна блокираното бъдеще.

Никой няма идея обаче какво точно.

вторник, октомври 21, 2008

Човешкият живот струва 30 лева

Животът е нещо безценно, но в България той струва максимум 30 лева.

Иначе как да си обясним, че човек откраднал вафли и пасти за 31 лева получава година затвор за "опасен рецидив", а известен спортист, убил човек се отървава с условна присъда? Или пък полицаи, издали фалшив паспорт на сръбски наркотрафикант?

Защото нашият съд защитава вафлите, а не хората.

Вафла - това звучи гордо.

Тази сутрин изядох три.

понеделник, октомври 20, 2008

Ужасно

Когато прочета такава новина, имам чувството че остарявам с цяла година. Такава тежест ме наляга и умора. Защо добитъкът е толкова безнаказан в България.

В такива моменти се сещам за нестандартните наказания на американското правосъдие. Тези юнаци може да ги накарат да издълбаят тунел за метрото с джобно ножче...

PS. Май цялата новина се оказа голяма измама. Виж обяснението в коментарите.

Да не се живее в лъжа!

Вчера, на моите курсисти, на които разказвах за гражданското общество и Интернет, дадох за пример за гражданска позиция знаменитото обръщение на Солженицин "Да не се живее в лъжа!" Оказа се, че го няма на български онлайн, затова набързо го преведох (приемам съвети за корекции на текста, оригиналът тук). Текстът наистина е страхотен.

Да не се живее в лъжа!


Някога не смеехме дори нещо да прошепнем. Сега, ето, пишем и четем Самиздат, и вече един на друг, в пушалните на научните институти, се жалваме: те на маймуни ни направиха, те докъде ли ще ни докарат! И ненужното космическо самохвалство при разорението и бедността у дома, и укрепването на далечни дивашки режими, и разпалването на граждански войни, и безрасъдното отглеждане на Мао Цзедун (с наши пари) - а сега ще ни насъскат срещу него, и трябва да тръгваш, а къде ще се скриеш? И съдят, когото искат, и здравите разболяват - всичко това "те", а ние сме безсилни.


Александър Солженицин

Ножът вече опира до кокала, всеобщата духовна гибел вече всички ни обгръща, а физическата аха-аха ще доплава и ще ни изгори и нас, и децата ни, а ние по стар обичай все се усмихваме страхливо и заекваме:

– А как ще им помогнем? Нямаме сили.

Ние толкова безнадеждно сме отвикнали от всичко човешко, че за днешната скромна дажба сме готови да продадем всичките си принципи, душата си, всички усилия на нашите предци, всички възможности за нашите потомци - само да не разстройваме нашето унило съществуване. Не ни е останала нито твърдост, нито гордост, нито сърдечна жар. Ние не се страхуваме от всеобщата атомна смърт, не се страхуваме от третата световна (може пък да успеем да се сврем в някоя цепнатинка!) - ние се боим единствено от крачките на гражданското мъжество! Само да не ни откъсват от стадото, само да не правим сами стъпки встрани - и изведнъж да се окажем без бял хляб, автомати за газирана вода и московско жителство.

И както ни втълпяваха на политпросветите, толкова ни е хубаво да живеем, довеки: средата, социалните условия, от тях няма да избягаш, битието определя съзнанието, ние какво общо имаме? Ние нищо не можем да сторим.

А ние можем - всичко! - но се самозалъгваме, за да се самоуспокоим. Никакви "те" не са ни виновни за нищо - ние и само ние!

Ще ни възразят: но нали, всъщност, нищо не можем да измислим! Залепиха ни устите, не ни слушат, не ни питат. Как да ги заставим да ни послушат?

Да ги убедим правотата си – невъзможно е.

Естествено би било да ги избираме! – но избори не съществуват в нашата страна.

На Запад хората познават стачките, демонстрациите, протестите, но ние сме твърде безпомощни: как така - да се откажеш от работата си, как така - да излезеш на улицата?

Всички други съдбоносни пътища, за последния век са изпробвани в горчивата руска история — при това не върху нас, и наистина не е необходимо отново! Сега, когато всички брадви изсякоха своето, когато всичко посято избуя - вече се вижда как сме се заблуждавали, как се превърнаха в дим младите, самонадеяните, които мислеха чрез терор и кърваво въстание и гражданска война да направят страната щастлива и справедлива. Не, благодарим ви, отци на просвещението! Сега ние знаем, че гнусотата на методите се размножава в гнусотата на резултатите.. Нашете ръце — нека останат чисти!

И така, кръгът се затваря? И всъщност, изход няма? И ни остава само бездейно да чакаме, да чакаме: може пък нещо да се случи от само себе си?..

Но никога няма да бъдем оставени на мира, ако всеки ден я признаваме, прославяме и утвърждаваме, ако не се оттласнем от най-чувствителната точка.

От лъжата.

Когато насилието се втурва в мирния живот на хората - неговото лице свети от самоувереност, то развява байряка си и крещи — "Аз съм насилието! Разпръсни се, ще те смачкам!" Но насилието бързо старее, няколко години — и то вече не е сигурно в себе си, и за да се задържи, за да изглежда прилично, - непременно вика на помощ своя съюзник — Лъжата. Иначе казано - насилието не може да се прикрие с нещо друго, освен с лъжа, а лъжата може да се крепи единствено с насилие. И не всеки ден, не на всяко рамо слага насилието тежката си лапа - то изисква от нас само покорството на лъжата, ежедневното участие в лъжата - и в това се състои цялото верноподанство.

И тук лежи пренебрегваният от нас, най-простият, най-достъпният ключ към нашето освобождение - нашето лично неучастие в лъжата! Нека лъжата всичко покрие, нека лъжата всичко владее, но ние нека се съпротивляваме в най-малкото: Лъжата не владее чрез мен!

И това - този малък процеп в мнимият обръч на нашето бездействие! - е най-лекият път за нас и най-разрушителният за лъжата. Защото, когато хората се отмятат от лъжата - тя просто спира да съществува. Като зараза, която може да върлува само по хората.

Не си признаваме, не сме съзрели да ходим по площадите и да викаме гръмогласно това, което мислим - не е необходимо, това е страшно. Но поне да се откажем да говорим това, което не мислим!

Това е и нашият път, най-лекият и най-достъпният при нашата органична страхливост, много по-лек (страшно е дори да се каже на глас) от гражданското неподчинение на Ганди.

Нашият път: в нищо да не подкрепяме съзнателно лъжата! Да осъзнаем, къде е границата на лъжата (за всеки тя изглежда различно), - да се отстъпи от тази гангренна граница! Да не подлепяме мъртвите костици и люспи на Идеологията, да не съшиваме отново гнилия парцал - и ние ще бъдем поразени, колко бързо и безпомощно лъжата изчезва, и кога трябва да бъдем голи - за да се явим пред света голи.

И така, в момента на нашето подчинение, нека всеки избере - остава ли той съзнателен слуга на лъжата (разбира се, не поради склонност към лъжа, а заради изхранването на семейството, заради възпитанието на децата в духа на лъжата!), или е дошло време честният човек да се отърси от нея, за да бъде достоен за уважението на децата си и на съвременниците си. И нека от този ден:

- той няма да напише, да подпише, да напечата по никакъв начин нито една фраза, изкривяваща, по негово мнение, истината;

- такава фраза той няма нито в частен разговор нито на публично място да изкаже, нито да напише на бележка, нито в ролята на агитатор, на учител, на възпитател или в театрална роля;

- живописно, скулпутрно, фотографски, технически, музикално няма да изобрази, да съпроводи, да предаде нито една лъжлива мисъл, нито едно изкривяване на истината, което забелязва;

- няма да приведе нито устно, нито писмено нито един "ръководен" цитат от угода, за да се застрахова, за успеха на работата си, ако не споделя изцяло изказаната мисъл или тя не се отнася точно за неговата ситуация;

- няма да се остави да бъде принуден да отиде на демонстрация или митинг, ако те се случват против желанието и волята му, няма да вземе в ръце, няма да повдигне транспарант, лозунг, който не споделя напълно;

- няма да вдигне ръка да гласува за предложение, на което не съчувства искрено; няма да гласува нито явно, нито тайно за лице, което смята за недостойно или съмнително;

- няма да се остави да бъде принуден да бъде отведен на събрание, където се очаква принудително, изкривено обсъждане на въпроса;

- веднага ще напусне заседанието, събранието, лекцията, спектакъла, кинопрожекцията, щом усети лъжа от устата на оратора, идеологизиран възглед или безсрамна пропаганда;

- няма да се абонира или да си купи такъв вестник или списание, където информацията се изкривява, а първостепенните факти се скриват.

Изброихме, разбира се, не всички и възможни начини за отхвърляне на лъжата. Но този, който започне с очистването, - с погледа на очистващ се, лесно ще различи и другите случаи.

Да, в началото няма да е лесно. Някой ще трябва да се лиши от работата си. Младите, желаещи да живеят в истина, много ще усложнят живота си - защото попитите с лъжа уроци трябва да бъдат отбягвани. Но дори за никой, който иска да бъде честен, днес не остава пътечка за бягство, в нито един ден, в областта дори на най-безопасните технически науки, не можеш да избягаш от стъпките - в посока на истината или в посока на лъжата; в посока на духовната независимост или на духовното лакейство. И този, на когото не достига смелост дори за защита на душата си - нека не се гордее със своите напредничави възгледи, нека не се кичи, че той е академик или народен артист, заслужил деец или генерал - нека просто каже - аз съм нищожество и страхливец, само за да бъда с пълен стомах и на топло.

Дори този път - най-умереният от всички пътища на съпротива - за привикналите сред нас ще бъде нелек. Но колко по-лек е от самоизгарянето или дори от гладната стачка: пламъкът не обхваща тялото ти, очите ти не се пукат от горещина, а черен хляб с чиста вода винаги ще се намери за семейството ти.

Предаденият от нас. Излъганият от нас велик европейски народ - чехословашкият, не ни ли показа как срещу танкове застава незащитената гръд, ако в нея тупти достойно сърце?

Това ще бъде нелек път - но и един от най-леките възможни. Нелек избор за тялото, но единствен за душата. Нелек път - но при нас има хора, дори десетки, които с години устояват на всички горни точки и живеят в истина.

И така, не трябва първи да стъпите на този път, а да се присъедините към него! Още по-лек и по-кратък изглежда този път, колкото по-задружно, по-плътно застанем на него! Ще бъдем хиляди - и няма да могат да се справят с нас. Ще станем десетки хиляди и няма да можем да познаем страната си!

Ако решим да бъдем страхливи, то достатъчно е да се оплакваме, че някой не ни дава да дишаме - ние самите на себе си не позволяваме! Да се прегънем още, да почакаме, а нашите братя биолози да се трудят да четат мислите ни и да променят гените ни.

Ако ние и в това бъдем страхливци, то ние сме нищожни, безнадеждни, и заслужаваме пушкинското презрение:

Трябват ли им на стадата
даровете на свободата?
От поколение на поколение те наследяват
бича и сеното в хранилката.

петък, октомври 17, 2008

За няколко лева в повече

Сергиите с книги от централния столичен площад "Славейков" най-вероятно ще бъдат заменени с театрални и концертни сцени на открито. Превръщането на пъпа на София в културен център е само една от идеите за реконструкция на пазара. Тя беше обсъдена на заседание на архитектурната комисия на "Московска" 33 вчера.

Какво налага премахването на сергиите и въобще на сегашния характер на площада? Площад "Славейков" е уникално културно явление в Източна Европа и е достатъчно уникален със сегашните си сергии.

Главният архитект на София Петър Диков да проучи и предложи различни варианти за преобразяване на площад "Славейков" по европейски модел, решиха общинарите от комисията с мотива, че сергиите грозят "сърцето" на града. Според съветника от ГЕРБ арх. Людмил Леонидов идеите за "преобличане" на пъпа на София могат да бъдат събрани до три месеца.

"Европейският модел" на Петър Диков особено ме безпокои. И много ми е интересно да разбера от кои политически сили и как точно са решили "общинарите" че сергиите загрозяват площада. И естествено, гражданите имат само три месеца, за да реагират.

"Единият вариант е площад "Славейков" да бъде превърнат в театрален център, като за една от сцените се използват стълбите на Столичната библиотека. Така там ще е удачно да се направи и Единен център за продажба на билети", коментира архитектът.

Интересно защо, общинарите не се сещат да направят сергиите да станат по-красиви и по-уредени като на съвременен книжен пазар, каквито има по Западна Европа, а веднага се мисли за други варианти. Естествено, театралният център е прах в очите. На ул. Раковски и без друго има колкото искаш театри, а билетният център на НДК, се намира на 5 мин пеша. (да не говорим че половината билетен център в НДК е даден под наем на Евроком, тъй като очевидно има излишни площи) Да не говорим, че НДК именно поради недостатъчната си натовареност като културен център, се кичи в момента с реклами на алкохол, и допуска заведения и магазини да развалят архитектурния му облик, да не говорим за унищожителните за сградата изложения и селски панаири и занемарения парк. Далаверката изглежда е от очаквания център за продажба на билети на Славейков, който ще бъде държан "от наши хора" срещу съответните проценти. И разбира се, да не забравяме за далаверката със строителството на съответните павилиони за билетен център на площада.

Според него другата възможност е под площада да се построят помещения за различни цели.

Много интересно под площада какви точно са тия помещения за други цели. Дори ключовата дума паркомясто не се споменава. Подземен мол може би? За кого е предвидена тази сладка, сладка хапка?

Гражданите на София да участват в конкурс и да дадат идеите си за "преобличане" на пъпа на София, предлага още арх. Людмил Леонидов. Така можело да дойдат изключително оригинални предложения и "сърцето" на нашата столица да влезе в Топ 10 на най-нестандартни центрове в Европа. (източник)

И ето накрая захарчето, което трябва да подслади унищожаването на още едно скъпо място на сърцето на софиянеца — идеята сърцето на нашата столица да влезе в топ 10 на най-нестандартни (не най-красиви, не най-полезни, не най-уютни) центрове в Европа. Да ви кажа, аз лично не искам да съм в този топ 10. Предпочитам София да е в топ 10 на най-привлекателните за живот градове в Европа. Искам да ви кажа, че така както си е с книгите, мястото е достатъчно нестандартно и прави впечатление на чужденците. Няма чужденец, когото да не съм завел там и да не е казал нещо хубаво за българите точно заради сергиите за книги.

Между другото, това е интересен метод за унищожаване и присвояване на обществени места. Първо, не даваш нито лев за поддръжка, нито пък чистиш, докато не стане абсолютна кочина. След това казваш че мястото е ужасно и искаш да спасиш софиянци от него. Правиш някакъв фокус-мокус проект, забаламосваш софиянци, след това даваш мястото на свой човек за печеливш проект. Прибираш комисионна. Гениално.

И като говорим за унищожени обществени места в София, някой все още помни ли "Кристал", "Магурата", "Кравай", "Царевецъ"?

Благодаря на SickBoy, че повдигна въпроса.

Тук исках да сложа един цитат от големия македонски дисидент Младен Сърбиновски, за разликата между Славейковата България (има предвид пл. Славейков) и България на Илиенци, но не мога да открия статията онлайн.

Но всъщност май вече няма разлика.


PS. Благодаря на Беломоре, че ми даде работещ линк към статията на Сърбиновски:

...Слизам на автогарата в София. Настъпва лакмус-теста на делението на пътниците. Едни търсят такси за пазара Илиянци, други за определени държавни служби. Моята софийска институция е площад Славейков. Най-голямата книжарница под отворено небе в света, най-добрият барометър на духа на Славейкова България. До слизането от автобуса бях обикновен пътник, но със самата мисъл да не ходя на пазар, а да ходя на "Славейков", ставам "опасен елемент" за македонизма и македонската власт. До македонската независимост, беше забранено всякакво контактуване с България, но логиката на стомаха в наложените ни блокади позволи контакти само с Илиянска България. Досега не съм бил на най-големия балкански пазар Илиянци: моята Македония отавна работи по битпазарна логика. Сит съм от македонистичния пазар на ветрищата. Македонската власт вече няма против нейните граждани да контактуват с българските "илиянски" представители от джебчии и застрахователи. Техните "илиянци" и нашите "битпазарци" всекидневно са в директен контакт с рекетьорство, кражби и насилия. Опасността за македонската битпазарна власт е когато македонски граждани комуникират с българските славейковци.

Страхът е оправдан. Следите на Славейкова България са търсене на скритата духовност. Вътрешната наша национална религия създаваше за през тези десетилетия елитен слой от интелигенция, но тяхната подготвеност е за вътрешна употреба, за манипулация, познанието да служи на лъжата, македонизъм с битпазарен повей. Македонската македонистична интелигенция всекидневно работи с резона на илиянските хашлаци и ние нямаме свое второ, хубаво, чисто и честно лице на славейковците.

Изложените плодове на Славейков, площадът на Духа от триста крачки, са противоположност на затворения Парцел на институциите на македонизма от триста крачки в Скопие. Няма защита от купищата книги, щом заглавията са излезли на улицата: те вече са се хванали за гуша с дивотията на илиянска България която в момента се шири и се обединява на Балканите. На други площади на Балканите дори се вадеха и се продаваха калашници, кокарди, ножеове и байряци, Бъгарите вадеха книги на улицата. Малко площадче светлина в балканска тъмнина е все пак надежда! Никакво отстъпление, никак назад, никакво оттегляне! Страхът от голямата, непобедима и сурова илиянска България, с която ме плашат в македонския печат, на това местенце в мен определено се руши.... (целият текст)

четвъртък, октомври 16, 2008

Аз ви казах, че ги търсят за нещо друго

Акцията на МВР, прокуратурата и ДАНС край Дупница вчера не е била насочена срещу братя Галеви, съобщи днес министърът на вътрешните работи Михаил Миков, цитиран от агенция "Фокус"


Аз ви казах, че ги търсят за ордена.

И друг въпрос ме зачовърка - колко струва на данъкоплатеца екскурзията до Дупница?

PS. Пламен ме информира, че вече има и подписка за връчване на орден на братя Галеви. Подписах я, защото смятам, че имат заслуги към отечеството много подобни на тези на Петър Манджуков или на Тодор Батков. Справедливостта е, когато едни и същи дела бъдат възнаграждавани по един и същи начин.

Горда Стара планина


...Правителството ще предложи президентът Георги Първанов да удостои адвокат Тодор Батков с орден "Стара планина" първа степен. Мотивите за това са "изключително големите му заслуги към Република България, активната му обществена дейност като меценат и спомоществовател в различни културни проекти, в строителството на духовни средища и на инициативи, свързани с българската култура, изкуството и спорта", съобщи правителствената информационна служба. Поводът за награждаването е 50-годишният юбилей на собственика на ФК Левски и издател на в. "Стандарт"... (текст и снимка - Дневник)

Потвърждава се тезата, че ордените "Стара планина" са всъщност стилни подаръци за рожден ден за хора с възможности. Едно време хората с възможности са пазарували благороднически титли, сега — ордени.

Защо полицията търси Галеви?
Иска да им връчи орден.
Защо се крият?
Скромни са, не искат да го приемат, нямат толкова големи заслуги колкото Тодор Батков.

Господин Президент! Не забравяйте и Александър Томов.

Честито и на родния БАТЭ (Батков)

Неизвестен автор, около Попа, снимката моя.(сори за качеството)

Добавка от Стойчо: Нека не забравяме и „инициативния комитет“ предложил Батков за ордена.
предложението за награждаването на Батков е било отправено до правителството от инициативен комитет, оглавен от акад. Антон Дончев, в който влизат бившият премиер Димитър Попов, директорът на Дарик радио Радосвет Радев, проф. Божидар Димитров, Гиньо Ганев, кметът на Смолян Дора Янкова, шефът на СБЖ Николай Петев, Мая Вапцарова, Емил Кало, проф. Николай Овчаров, Божидар Данев, ректорът на УНСС Борислав Борисов и др.“ (по медиапул)

Забележете, че поне единият от тях е официален член на „нашите творчески съюзи“

Добавка от Комитата: Мая Вапцарова изглежда връща жеста.
Кой ли ще бъде следващият носител на орден Стара планина. Ако вярваме на табелката, това трябва да е Красимир Гергов? Други предложения?

Да го следиш трендот со професионалност

Реклама на Охридска банка




Изпълняват Кате и Гьоко

Текст:

Охридска банка е таму
Кай що сте вие
Има знаенье што я краси секогаш и секаде
Да ги почитува своите щедачи и депоненти
Умее со ефикасност
Да ги завърши сите работи

Припев: Охридска банка, банка на доверба
Позната во странство
и во Македония
Охридска банка, секогаш сигурна
Со стручност, искуство и традиция

Охридска банка знае
Що е акционерство
Таа ке поведе електронско банкарство
Таа знае како, до профитабилност
Да го следи трендот
Со професионалност

Припев:



Речник -

щедачи, депоненти - клиенти със спестовни влогове и депозити
доверба - доверие
искуство - опит
стручност - експертно познание (благодаря на анонимния коментатор и Беломоре ;-))

PS. Ако някой помогне да каже какво се чува

Рекламата видяна за пръв път тук.

сряда, октомври 15, 2008

Йо-хо-хо и индийски режисьор

Най-хубавото нещо, което ни се случи напоследък е влизането в ЕС.

Второто най-хубаво май е отварянето на досиетата.

А третото е глобализацията.

Помните българския филм "Йо-хо-хо" на Зако Хеския по сценарий на Валери Петров, нали?

И аз няма да го забравя, защото е един от любимите ми филми от детството.

Един индийски режисьор толкова се е впечатлил навремето, когато го е гледал, че мечта на живота му е станала да направи филма отново.

През 2006 г. мечтата става реалност и се появява филмът "The Fall". По леко модифицирания сценарий на Валери Петров. Филмът е сниман буквално по цял свят и дължи изключителната си приказна визия на безкомпромисността на Тарсем Сингх.

Няма да ви го разказвам, нито пък ще го оценявам. Предпочитам да го гледате, за да го оцените сами.

Добре де, по-ревливите могат да се запасят с кърпички.




Разбрах за съществуването на филма от vsekiden.com

вторник, октомври 14, 2008

МВР те обича


Ако не намираш време да се обадиш на родителите си, те се сърдят. Защото те обичат.

Ако не се появяваш пред органите на МВР редовно, те се сърдят. Причината е напълно ясна. Затова те подслушват, наблюдават с камери, изследват лог файловете ти и се мусят ако пишеш анонимно.

МВР те обича.

Министърът на вътрешните работи Михаил Миков постави първия европейски регистрационен номер на българска лека кола. Номерът е ВН 3001 ВМ.

Проектът стартира първо във Видин, а следващите няколко седмици ще продължи във всички областни градове. По този начин ще бъдат подменени всички номера на близо трите милиона автомобили, които се движат по улиците в страната.

Подмяната на регистрационните табели ще става постепенно, като цените засега не са променени – 70 лева за комплект. Министър Миков каза, че предстои да бъдат увеличени, но не спомена цена. (източник)


Спомням си, че ми разказаха че в първите дни на 2007г, веднага след влизането ни в ЕС, по някои бензиностанции се опитвали да раздават стикери с европейското знаменце за регистрационните номера (да се лепнат върху националното флагче), но много бързо били обявени за НЕЗАКОННИ (някой ако има линк да ми прати). Защо?

Не, МВР няма намерение да те изнудва за нови номера (за пари) и да ти губи времето. Нали има излишък в бюджета.

Защото МВР е любов.

понеделник, октомври 13, 2008

Кучето скача според тоягата


Отложих няколко служебни задължения, за да преведа това материалче на известния руски публицист Георгий Бовт. Сигурно не един и двама от вас знаят, че московският кмет Лужков има сериозни инвестиционни намерения в резервата "Камчийски пясъци", и единствената пречка за окончателното им реализиране е нестройната съпротива на някои медии, организации и граждани. Госпожа Лужкова (използваща името Батурина) също сериозно инвестира къде ли не. В долния материал можете да видите как реагира обществеността в една европейска държава на инвестиционните планове на московското семейство, и докъде е стигнало семейството да убеждава обществеността в правилността на плановете си.

По закона на австрийските поляни


С огромно любопитство прочетох неотдавна една статия в англоезичния вестник Moscow Times. Там се разказва, как една фирма си закупила хижа в Австрия. Тази компания, по данните от вестниците, била свързана с една много богата дама, която, на свой ред, била не само талантлив (и затова и преуспяващ) предприемач, но и по съвместителство жена на кмета на един много голям град. Т.е. на нея два пъти в живота и е провървяло. И, да отбележим, продължава да и върви.



Ако някога сте пребивавали в австрийски Тирол, то навярно завинаги сте се пропили с неговата божествена, пронизителна красота. През лятото там може безкрайно дълго да се броди по алпийските поляни, да се вдишва да се впива дълголетие и благоразположение към всичко живо на Земята с всяка глътка планински въздух. Зимното пързаляне със ски там с право се счита едно от най-добрите в света: такива отлични писти няма никъде другаде. И видимо, в това число и затова местните власти крайно неохотно се съгласяват чужденци да купуват имоти и да се заселват при тях. Изглежда разбират: ще напристигат и ще развалят въздуха, а той е толкова малко. Така че всяка малко от малко по-значителна покупка изисква специално разрешение от властите. И представете си - не от столичните, а от местните.




Тирол

Едно от правилата за покупка на недвижими имоти в Австрия от неграждани на ЕС, се състои в това, че този, който купува недвижим имот за лично ползване, трябва да докаже, че той смята да живее там, а още трябва да докаже че придобивката се прави "с цел допринасяне на обществена полза" на Тирол и тиролците.

Тиролците са напълно убедени, че фирмата с название Tirus Tourismusberatungs, от чието име е била закупена нелоша хижа в градчето Аурах, недалеч от световно известния Кицбюел, е действала в интерес на същата тази преуспяваща предприемачка, която по думите на представителя на местните власти, има дял в горната туристическа компания.

На специалните изслушвания в местното кметство и в селсъвета (или както там му викат?) адвокатите на бизнес-дамата, казват, че са правили невъзможното и са давали най-неочаквани предложения, за да убедят местните (веднага да отбележим, скептично настроени) власти в това, че намеренията на инвеститора са в "интерес на общественото благо". Тя дори обещавала да покани на фестивала в Кицбюел самия Елтън Джон, да попее даром, а при това той е известен с неговата сексуална ориентация, а у нас, както е известно, на тия неща се държи строго. Да кажем, че не се е намерил нито един кмет(в Русия), който би разрешил провеждането на гей парад в града си, а заявките са много и продължават да постъпват. И кметът, мъжът на нашата героиня, трябва да добавим, че не е изключение от това правило. Макар че не е изключено че харесва сър Елтън Джон. Естествено само като музикант и изпълнител, разбира се.

Един музикален фестивал - джазов - богатата дама вече финансира. Тя покани там самия Стиви Уондър (което, разбира се, свидетелствува за изключителен , тънък музикален вкус). Билетите се раздаваха безплатно. 4 хиляди парчета. И все за общественото благо. Още е обещано развиването на местния голф курорт, за който не и се свидят и 40 милиона долара. Т.е. тази жена няма проблем с ликвидността. Дори в нашите трудни времена на повсеместно съкращаване на капиталните разходи и неудачите в строителните и прочее комплекси.

На това място, у някой читател вероятно два три пъти се е отронило - я ги виж тия, а... в смисъл, тази съпружеска двойка. Не, разбираш ли, защото... А те в това време.. и така нататък. Дори не всичко би могло да се напечата.

....

И в Австрия трябва към хижата да се купуват голф курорти и да се ремонтират. Красиви жестове, не може да се възрази. Укрепват имиджа на страната, демонстрират нейната непоколебима финансова мощ, - е, поне в лицето на отделни нейни достойни представители.

Наистина в душата си изпитвам известна завист. И завист не към най-благородните инвеститори с чисти помисли, смели планове и изключителен музикален вкус. А към това, как преминават тези изслушвания в местните (да кажем, тиролските) органи на самоуправление. Как се потят адвокатите на инвеститора, докато отговарят на досадни и наверно наивни въпроси на местните бюргери, цялото благосъстояние на които, заедно събрано, не може да се сравни по никакъв начин с богатствата на тези, които са принудени да се оправдават пред тях. Как се стараят да угодят на местната общественост, при това с обичайните си методи - като раздават билети за "народно шоу". Как подробно разказват за бизнес плановете си, за проектите си. И всичко вероятно става с предвидени подлези, паркоместа, с обмислена (с доказателства) екологична безопасност. Накратко, вървят дълги и съдържателни дискусии на тема онова същото "обществено благо". И в рамките на тези дискусии преди да се напострои нещо, трябва да се убеди обществеността че само ще спечели. Че ще и бъде хубаво. А ако не ги убедиш - така и няма да ти разрешат да омърсиш чистите алпийски полянки.

И това се прави вместо, както обикновено, да се извикат спецчастите (ОМОН) и да разгонят, да разпръснат по алпийските полянки всички недоволни, несъгласни, съмняващи се и излъганите предварително "местни"




ОМОН все още у дома


При нас такива дискусии отдавна няма. Отдавна, дори тези които днес строят нещо още по-яко от вчера, не се обременяват с никакви доказателства и обосновки. И никой нищо не иска от тях. Всички свикнаха. Примириха се. Навярно, отчасти и заради това, че в душата си се надяват и те "да се напечелят" по същия начин и в същия вид.

И именно заради това (дори и някой ако се е сетил), в дадения случай въобще не е важна нито фамилията на състоятелната бизнес дама - съпруга на кмета на големия град, нито пък името на този голям град. В краен случай можем да се възползваме от названието, измислено от вечния руски писател Салтиков - Шчедрин: град Глупов.



Снимки: Константин Кудрявцев, BBC, Анета - Пътеписите

Дзифт

Ето и аз да кажа няколко думи за новия български филм.

Филмът е учудващо добър и то не защото е великият български филм, казал великата българска истина за живота. Точно обратното - това е филм без особени амбиции да казва велики истини, просто една история на едно лошо момче, което вярва в нещо хубаво.

Казват че било film noir - нямам идея какво е това, но определено има някои връзки с култовия "Син сити", с "Инспекторът и нощта" и с "Влакът беглец".

Какво ме издразни във филма.

То е ясно, че филмът не си поставя за цел "да бъде верен на епохата", но въпреки това някои неща дразнят, защото на поривите на героя е противопоставена именно епохата с новите си символи. Може ли например обикновен майор от държавна сигурност да използва свръхлуксозната чайка, за да разкарва мутри и престъпници насам-натам. Не е възможно. Това е кола, на която дори окръжните феодали не се возят всеки ден. Една черна стара волга щеше да пасне повече на повествованието.

Звуковият фон е твърде интензивен. Главният герой дърдори твърде много зад кадър, а и радиоточката се обажда твърде много.

В бара го няма тържественото надменно отношение на персонала, комбинирано със сервилничене (ако изведнъж те разпознаят като човек с пари или власт), толкова присъщо на соц заведенията. (Виж сцената в бара на "Опасен чар", например).

Твърде много секс за онова пуританско време. Надявам се, че не е просто метод да се спаси филма.

Задачата на главната героиня е да е секси и да изглежда добре в еротичните сцени. Със задачата се е справила добре. Това че не може да играе, почти не се забелязва.

Но това са бели кахъри.

Визуално, филмът има няколко гениални кадъра.

За изпадналото в кома от началото на 80-те години българско кино, това си е събуждане и още как. Чакаме повече.

Да се гледа.

неделя, октомври 12, 2008

Силикон

Силикон е новият-стар пиано бар в София.

Намира се на мястото на стария пиано-бар Джак, точно до Театъра на Армията.

Музиката е главно естрада — българска, руска, сръбска, балканска,
стар рок (Тина Търнър, Шер и т.н.).
Малко, съвсем малко чалгица на пианото (поносимо е). Купон става

По гръцки обичай хвърчат салфетки като визуален ефект

Певците и музикантите са универсални бойци. Всичко могат да свирят и да пеят.
Със сигурност и Металика.

Някои от гостите решиха сами да поздравят купона.
Този гост специално се оказа, че може да пее добре (да, и аз бях учуден)
Пя "Моя страна, моя България". Малко се лигави повече от необходимото.

Доброто настроение е гарантирано!

събота, октомври 11, 2008

Свобода, а не страх!

Днес в София се състоя протестът срещу все по-голямото навлизане на държавата в личното пространство на гражданите, срещу Наредба 40 и срещу подслушването.


Закачихме стари мишки и клавиатури на едно дърво до народното Събрание (аз се разделих с архивната си клавиатура Digital)

За съжаление протестът беше помрачен от ентусиазираните анархисти от ФАБ и от хората на БНС, които носеха знамена, скандираха и промениха вида на протеста, който беше замислен като граждански и надпартиен.


"Призовават ни да свалим знамената с националния флаг и знака на рода Дуло, който е основал България" - това заявление беше посрещнато с одобрителни викове от последователите на Расате и с мърморене от страна на останалите граждани.

WTF, момчета и момичета, не ни интересуват вашите партийно-дружествени символи. Да бяхте направили плакати по-добре. Чудя се как може хора, които предлагат и прилагат репресии срещу сексуални, етнически и религиозни малцинства, да имат нещо общо с борбата за свобода. Но те си знаят.

Шествието стигна до сградата на Европейската комисия (същата сграда като британското посолство), там имаше речи, там бяха оставени и плакатите, които да напомнят срещу какво протестираме.

Видях/забелязах много хора - Йовко, Миглен, Дзвера, Радан, Илия, Огин, Майк Рам, доц. Огнянова, разбира се, организатора — Богомил и много много други.

Борбата ни ще успее, необходими са още усилия.

петък, октомври 10, 2008

Австралиецът от Хисар разказва...

Национален Дворец на Културата - София (7 октомври 2008 г.)
снимката е моя — КП

Павката се беше прибрал от Австралия (където живее) за известно време, за да свърши малко лична работа, а и да пообиколи Родината.

Изглежда фактът, че нещата не се променят към добро, го вбесяват. Напълно го разбирам и съм съгласен с него.

Разказът му в три части:

1 част :

Генерално впечатление от България - пак си е същото. Магистрала до турската граница все още няма. Както и до гръцката, сръбската, македонската и румънската. И до морето няма. Мръсотия навсякъде, включително и на полето - кой пък (а и как?) е успял да засипе полета и гори със скъсани найлонови торбички? Изоставени коли по улиците. Порутени панелки в градовете. Порутени къщи из селата. Запуснати дворове. Дупки по пътищата. На места пътищата са ремонтирани и няма дупки, но за сметка на това няма и маркировка. Шофьорите карат като идиоти, не спазват правила. (продължава...)


2 част

3 част

Парламентарна активност

Днес ходихме с Богомил и със Светльо Бляхов до парламента. Целта беше участието на Богомил в кратка пресконференция, която трябваше да обясни целите на протеста утре — против все по-нарастващата намеса на държавата в личния живот на гражданите, против заобикалянето на Конституцията чрез злощастната Наредба 40 на МВР и чрез други актове на властта.

В парламента се видяхме с Мария Капон и Елеонора Николова от ЕНП, които са приели каузата на електронната свобода като своя.

Речта на Богомил:



За съжаление веднага след това имаше пресконференция на Иван Костов, посветена на проблемите на световната финансова криза и отражението и в България. Помолиха ни да се отдалечим, докато Богомил разясняваше тезите си на заинтригуваните журналисти.

Определено предизвикахме интерес у журналистите. Сега ще разберем колко сме интересни и на главните редактори.



Трябваше да се преместим, след като Иван Костов започна да громи икономическата политика на правителството.

След медийната част седнахме малко на сладка приказка с Елеонора Николова и Мария Капон от ЕНП

Малко по-късно към нас се присъедини и Нено Димов от ДСБ


Парламентът е ужасно декориран отвътре със сладникави фотографии (да ме извинят авторите на снимките, които четат това, фотографиите не са лоши, а контекстът) от исторически забележителности и икони от България. Не знам каква е идеята на изложбата, може би да напомня на депутатите, че все пак се намират в България. Но каква е идеята да им се представя такава захаросана патриотарска балкантуристка картинка.

Имам идея да съберем малко снимки от истинската България и да им украсим стените - от презастроените квартали, мръсотията, бездомните кучета, разрушаващите се паметници на културата, унищожената природа, съсипаните резервати, старите хора, просяците и т.н. — да не забравят в коя държава живеят и да гледат по-сериозно на работата си.


Какво мислите за идеята?

четвъртък, октомври 09, 2008

Покана за протест

След дълго и мъчително боледуване, нашата Конституция се спомина. Микрофонът, камерата и лог файлът са новите символи на властта сега. Заповядай на протест да защитиш правото си на свободно слово и правото си на лично пространство на 11 октомври от 11.00 часа пред "Св. Александър Невски". Носете си стари клавиатури и мишки, които да завещаете на правителството. Подробности тук.

Лицата и причините за тиранията


Приятно съм изненадан от ерудицията и аналитичните способности на Евгений Дайнов.

Политологът-рокер е написал отлична книга за историята и съвременните лица на тиранията в Русия, Узбекистан и Беларус.

Защо Русия е такава днес? Предопределена ли е тиранията на грамадната руска територия? Има ли демократични руски традиции, които се противопоставят на традициите на самодържие и терор? На кои остри завои на историята Русия е изхвръкнала от мантинелата?

Книгата "Три лица на тиранията" на Евгений Дайнов започва с много интересен исторически анализ на руската империя и показва че тиранията и демокрацията в Русия имат еднакво дълбоки корени и аргументирано разобличава теориите, че "Русия може да се управлява само от желязната ръка на диктатор или цар" или че "руснаците са неспособни на демокрация". Разгледана е истинската роля на възхваляваните, и канонизирани в днешна Русия Иван Грозни, Петър Първи, Александър Невски и Борис Годунов.

После книгата последователно разглежда портретите и пътя към властта на тримата постсъветски диктатори - Александър Лукашенко (Неотстъпчивият), Ислам Каримов (Гъвкавият) и Владимир Путин (Хитрият). Разгледано е кога и как тримата успяват да надхитрят крехките демократични правила в собствените си държави и да управляват като пълновластни господари.

В книгата подробно е проследен произхода на политическата идеология, властваща в Русия днес — и на "суверенната демокрация", "ставащата от колена Русия", "вертикалът на властта" и "вражеското обкръжение" .

Въпреки, че е историческа по своята същност, книгата е изключително интересна и увлекателна. Въпреки 420-те си страници я прочетох на един дъх.

Предполагам че около осми август Дайнов е хапал ръкавите си от яд, че знаковите събития от войната между Русия и Грузия няма да влязат в книгата му, защото напълно потвърждават анализите и изводите му.

Съвсем прозрачни са аналогиите с българската история след 1990г. и големия късмет, който все пак извадихме като успяхме да хванеме последния влак за другата страна на барикадата.

Препоръчвам я на всеки, който се интересува от въпросите на тиранията и демокрацията.

Надявам се да бъде преведена един ден на руски.

А да, и прави съвсем прозрачни маневрите на wannabe путиновците в България, като чрез книгата можем да предскажем следващите им ходове (след заклеймяването на "антибългарската кампания" например)

И цитат, който ми хареса:

Кого изненада Иво Инджев?

Някои хора ми пращат линкове към "разкриването" на Иво Инджев, други ме питат как се чувствам, когато моят "идол" бил разобличен. Първо, Иво Инджев, въпреки че е единствения бг журналист с адекватна позиция към случващото се в Русия и един от малкото адекватни към сегашната политическа ситуация в България, не ми е идол. Второ, това е стара новина.

По време на последните кметски избори, самият Инджев разказа това в жълтата преса. Тогава не предизвика абсолютно никаква реакция. Сега какво се е променило?

Поддържам Иво Инджев, защото май досега е от хората, които се броят на пръстите НА ЕДНАТА РЪКА, които си признаха съпричастност към службите ПРЕДИ ДА МУ ОТВОРЯТ ДОСИЕТО. Преди, след... нали правите разлика?

понеделник, октомври 06, 2008

Невена Гюрова най-накрая проговори за ерата "Виденов"

Най-накрая разбираме как е гръмнал скандалът около Виденов и изгорелите войници. Много е интересно, защото отговорното лице и днес е в парламента и се радва на благосклонността на партията си. Цък за подробности.

Вени, чакаме цяла книга за епохата "Виденов", а не само едно късо разказче...

The Clone Wars



Въображението, очевидно, е емигрирало...

Дубайски небостъргач на мястото на Софияленд


Наистина не знам защо парвенютата толкова си падат по небостъргачи, но ето следващия проект...


Вдигат 60-етажна кула до "Софияленд" Наследникът на Дали проектира небостъргач с крипта на покрива


четвъртък, 25 септември 2008

София

Уникален небостъргач ще се извиси над София в близко бъдеще. Той е 60-етажен и ще е най-високата сграда в България. На върха на кулата ще има ортодоксална крипта, която ще служи за картинна галерия.

Тя е проектирана от прочутия австрийски архитект, художник утопист и проектант-чертожник Ернст Фукс, посочен от Салвадор Дали за негов наследник още през 1971 година. Синът на австриеца - Тилман Фукс, пристигна в България, за да представи проекта. Той и изпълнителният директор на фондация "Ернст Фукс" - Мартин фон Ендреди, се срещнаха с главния архитект на София Петър Диков и разговаряха повече от час и половина в кабинета на кмета Бойко Борисов.

Проектът на небостъргача, който ще е вляво от "Софияленд", е най-красивият и уникален в България, твърдят специалисти. Кулата в същия вид била одобрена за строителство в Дубай. Поради религиозни съображения местните власти държали небостъргачът да бъде построен без ортодоксалната крипта на върха. Ернст Фукс обаче бил категоричен, че именно тя е най-уникалното нещо в проекта и задължително трябва да я има. Затова фондацията се е преориентирала към европейски държави. Освен в България проектът е представен и в Русия. В Москва също гледат с много добро око на уникалния небостъргач.

Кой е Ернст Фукс?

Ернст Фукс е роден през 1930 година във Виена. Той е художник утопист, проектант-чертожник, автор на гравюри, скулптор, архитект, сценичен дизайнер, композитор, поет, певец и е един от основателите на виенската школа по фантастичен реализъм. През 1971 година, малко преди да почине, по испанската телевизия Салвадор Дали посочва Ернст Фукс като свой наследник. Творчеството на Фукс е повлияно от изкуството на Густав Климт, Едуард Мюнх и Пабло Пикасо. От 1970 година насам се залавя и с многобройни скулптурни проекти. Участва в дизайна на сценичния декор и костюмите за оперите на Моцарт и Рихард Вагнер, между които: "Вълшебната флейта", "Парсифал" и "Лоенгрин". Публикувал е повече от 30 книги.

източник

Планираните небостъргачи край Софияленд от три са станали само един, но какъв.

Крипта на върха на небостъргача?! На мен ми звучи като абсолютния кич.

Нищо чудно, че в Москва гледали с добро око на проекта...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)