събота, август 30, 2008

Паметници по никое време...

В центъра на София отново се вдига поредния паметник. Този път на опълченците в Руско-турската война.

Толкова е прозрачна тази манипулация с историческата памет, че направо ми се повръща - да цопнеш българина с руска униформа точно в сърцето на София.

Идеята, разбира се, е хем още 2-3 века българите да не забравят за "руската армия - освободителка", хем да си направиш реклама като патриот. Особено в такива деликатни моменти, както сега.

Руският посланик не е присъствал на събитието, най-вероятно от страх да не бъде освиркан.

Тъй като беше част от казионната комунистическа култура, тази война е толкова преекспонирана в историческата памет, в читанките, в паметниците и в нашата култура, че байгънясахме (т.е. прекалихме). Виж, ако бяхме направили един паметник на мюсюлманското население, пострадало в тази война, това щеше наистина да е някаква европейска крачка напред.

"За първи път на тържеството бе изпълнен Марш на българските опълченци, изпълнен от Мая Нешкова." — а не е ли малко късно да се пишат маршове за опълченците. Кога ще бъде изпълнявана тази патриотична музикална творба? И какви са подробностите около поръчката и написването и?

И както сме ги подкарали, мисля че вече е време в София да вдигнем паметник на българо-германската бойна дружба (може да стане един хубав двоен паметник), на българския рейнджър в Ирак (по линия на българо-американската бойна дружба), и на българо-турската бойна дружба (когато сме кълцали братушки заедно). Толкова войни в българската история, а без паметници и без инициативни комитети.

През Първата световна война прадядо ми е станал приятел с френските военнопленици, които му се наложило да охранява, а покрай тях изпил доста вино и изял доста храна. И научил френски. Ето това би бил един добър военен паметник. Едно каре белот с различни военни униформи и оръжието подпряно на стената.

Във връзка с неговата 60-годишнина

Най-висшето българско държавно отличие стана вече банален подарък за рожден ден.

Оказва се, че според правителството е геройство да доживееш до 60 години на ръководни длъжности. Нищо че си бил част от най-слабото правителство в най-най-най-новата история на България. Ако някои от министрите от това правителство са заслужили орден, за да се получи съответния плачевен резултат от общата работа, може би останалите са били завършени идиоти?

Статистиката за раздаване на ордени "Стара планина" е едно изключително любопитно четиво.

четвъртък, август 28, 2008

По-подробно за Грузия - част 2

След признаването на Южна Осетия и Абхазия този материал като че ли позагуби актуалност, но пък дава много прецизен "поглед отвътре" за хода на военните действия в Грузия.

Това е втора част от текста на Юлия Латинина, от предаването и "Код доступа" в радио "Эхо Москвы" от миналата седмица, преди Русия да признае независимостта на двете територии. Първата част можете да намерите тук.

Юлия Латинина, сигурно най-добрият специалист по Кавказ измежду руските журналисти, е човек, който не прави компромиси с професионализма си и с личната си етика.

Между другото, тя е разследвана от дагестанските власти за екстремизъм. Няма да е излишно да напомня, че малко след като нейният колега Иляс Шурпаев беше вкаран в подобен черен списък, той беше зверски убит в апартамента си в Москва. (А Шурпаев пишеше главно по битови теми и не се занимаваше с политика.)

Оригиналният материал на Латинина се намира тук
Сайтът на радиото се намира тук

А ето и текста. Приятно четене.

Ю.ЛАТИНИНА: Добър вечер, в ефира е Юлия Латинина. СМС пращайте на 985 970 4545, и звънете по телефона на 363 36 59. Забравих да ги обявя. Връщам се към това, което се случи тогава, когато грузинците влязоха в Цхинвали. Най-удивителното беше, че независимо от че Кокойто много дълго говореше за войната, и целият режим беше подготвен за война, ние виждаме например, че градът не е бил миниран, т.е. за каква война се е готвил Кокойто, ако градът не е бил миниран? Че войната под формата за Южна Осетия на нападение от Грузия беше напълно неочаквано - тогава за каква война се е готвила Южна Осетия? И най-важното в тази история — кой разруши Цхинвали?

Както вече казах, аз по този повод зададох сума въпроси и на грузинските военни и на други хора. Разбира се, грузинците през това време не са контролирали напълно Цхинвали. Но както можем да разберем до събота вечер те са контролирали поне основните части от града. Тогава възниква въпросът — а кой всъщност бомбардира Цхинвали? Или кой обстрелваше с артилерия освен грузинците, ако в този момент в града са се намирали грузинците? Грузинците твърдят, че те по Цхинвали с ГРАД въобще не са стреляли, че са обстрелвали места извън града, там където е било възможно да се намират осетинските опълченци. Но съм длъжна да кажа, че във всеки случай тези артилерийски системи, с които са разполагали грузинците, просто не позволяват точна прицелна стрелба, такава им е артилерията. И въпреки това, още веднъж - най-важният въпрос - все пак е нелогично да предположим, че армия, която все още се намира в града, независимо че руските медии съобщават в този момент, че тъкмо Медведев е дал заповед за настъпление в три часа следобед, то точно след два часа руските танкове се показват по улиците на Цхинвали. Това не е било истина. Грузинците, макар и частично продължавали да контролират града, и стават много непонятни неща - например веднага казаха че са свалили грузински СУ (бомбардировач - к.п.), който е бомбардирал града и в началото дълго го показваха по телевизията, а след това спряха да го показват.

Видимо, самолетът все пак не е бил грузински. А са го свалили най-вероятно осетинците. Още нещо - просто едно малко детайлче за характеристика на онзи режим, за когото се застъпихме и на когото му върнахме правото да говори, че вода няма, защото са я изпили грузинците: Точно в този момент когато руските войски бързат на помощ на Цхинвали и загиват под грузинските бомби и под грузинската артилерия, Чочиев, заместникът на Кокойто дошъл, Кокойто както помните беше избягал от града в два през нощта - и дори отишъл при журналистите им им казал — Русия ви предаде, няма 58-ма армия. Ето такава мъничка характеристика - т.е. преди хората обясняваха че за всичко са виновни грузинците, а в момента в който за тях умираха руски войници, този режим вече обясняваше че за всичко е виновна Русия. Напомням, че самите те(осетинците) бяха изоставили Цхинвали...

За да разберем кой е разрушил Цхинвали, можем да изясним само като изследзваме маркировката на тези бомби и снаряди, които са падали върху него. И виждаме, че това изглежда ще е трудно да се направи, защото там много спешно разчистват развалините, и международни експерти едва ли ще бъдат поканени. Това много прилича на Беслан, когато докато протичал терористичният акт нямало кордон, а после, веднага след него се появил кордонът, и когато жените са опитвали да се промъкнат към училището, всичко било извозвано с камиони и им казвали - не може да ходите там, всичко е минирано. Т.е. за да не се установи какво точно се е случило.

Във всеки случай, заради това, което се е случило, вече не е можело да се обяви войната като война между осетинските опълченци против проклетия режим на Саакашвили, и затова се е наложило да я обявят като война на 58-ма армия, и най-вече два най-интересни въпроса - а защо отстъпиха грузинците? От разговорите си с грузинските офицери разбрах две интересни неща. Първо, те твърдят че свръзката им е била силно нарушена. Грузинските официални лица категорично отричат - те твърдят че са притежавали забележителните радиостанции "Харис", с които са установявали идеална връзка, но съдейки по всичко, дори свръзката да е не е била напълно нарушена между грузинските войски, то в известни моменти тя е прекъсвала локално, защото аз вярвам на разказа на онзи офицер, който ми разказа как видял руските танкове, и побегнал лично да уведоми командира си, защото свръзката му не работела, а когато стигнал до мястото където е трябвало да бъде командирът му - там вече били руските танкове.

След което офицерът бягал през градините. Тъй като нищо друго не му оставало. Освен това - спряла да работи противовъздушната отбрана, спрял да работи онзи същият комплекс С-200, продаден от Украйна. ОФициално - пак - грузинските власти казват, че е прегрял и леко се е повредил. Напомням, че това е оръжие руско производство и са известни методите за радиоелектронна борба с него, и съдейки по вксичко - не е трябвало да Грузия да купува руско оръжие. Но главното са били дори не тези два фактора - свръзката и ПВО, а това са съществени фактори, показващи че руската армия се е научила да воюва доста по-добре, поне що се отнася до свръзката. А главното е била тактиката към която прибегнала Русия, и която, още веднъж повтарям че войната не е била между пехота и десантници, - а война тип Втората световна, - в която работят авиацията и артилерията.


При което е много важно да се каже - че авиацията и артилерията работели не само по грузинските села и независимо от това дали вътре има грузински войски или не. Аз бях потресена, когато говорих с грузинските бежанци от тези села и те ми говореха за много ранни бомбардировки за бомбардировки, които са започнали на осми на девети на бомбардировки които са били провеждани при пълно отсъствие на грузински войски - просто върху тях са хвърляли бомби, и хората са бягали пеша, грузинскаата армия не им е помагала, по техни думи, да се евакуират. Но както виждаме, жертва на такива бомбардировки е станало и Цхинвали. Не е съвмям ясно защо грузинската армия изоставя този град. Това са били бомбардировките или заплахата от бомбардировки на Гори и Тбилиси. Това е такава абсолютно терористична тактика - или ще оставите Цхинвали или ще бомбардираме Тбилиси. Бомбардировка по площ. В този смисъл в тази война недостатъците на руската армия бяха превърнати в нейни предимства.

Оказало се, че руската армия не може чрез непосредствен контакт да изтласка грузинската от Цхинвали. Щабната колона на руската 58-ма армия начело с генерал Хрульов просто попаднала в засада и общо взето била унищожена, а генерал Хрульов бил ранен. И няма значение - ето ние ще изравним Цхинвали със земята и ще кажем че това са направили само грузинците. Оказало се, че руската армия не може да стреля по цели. Няма значение - ще сринем грузинските села и ще дадем да се разбере, че ще бомбардираме и Тбилиси, ако вие не се махате от нашата земя. Оказало се, че грузинската(може би има предвид руската - от продължението на изречението по-нататък - к.п.) армия по старому се оказала лошо обута и облечена и забележете - на фотографиите от Цхинвали повечето грузински войници са без обувки. А в Грузия с насмешка, с ирония показват записа от някакъв мобилен телефон, направен от руски войници, когато те навлязли в грузинска военна база. И как говорят - "ох, в какви условия живеят, ох какви обувчици имат" — и веднага си свалят обувките и слагат чуждите. Аз самата наблюзавах тази доста печална сцена, когато на пост стоят руски войници а от камион раздават трофейни комплекти натовски униформи. И като че ли при това бяха малко пияни войниците.

Е, от една страна е печално, че у нас още нямаме нормални униформи, а от друга страна е приятно, защото това са все пак трофеи. Но грузинците много се забавляват с историята с тоалетната чиния, която била открадната от базата в Гори. Изобщо нищо не им остана освен смеха, за да не заплачат. Тъй като грузинците са весела нация, всички тези тоалетни чинии те отнесли при руското посолство и казали - ето момчета, вземете си тоалетните чинии, ако заради тях дойдохте, защото казват, че при вас недостигат. Ами да - руската армия се държи така и това беше превърнато в нейно предимство, защото Саакашвили е трябвало да се замисли над това, че когато в Тбилиси влиза армия, която няма обувки, това в някои случаи е по-опасно, отколкото когато в Тбилиси влиза армия, която има обувки. Всъщност, така е устроена не само руската военна победа, но и руската държава.

Защото ако разгледате как е устроена тя, т.е. нормалната държава — в нея, когато чиновникът върши престъпление, за него го наказват, ако чиновник сгази дете, за това го наказват. А в Русия държавата е устроена така, че ако чиновникът сгази дете, то цялата държавна машина се вдига да го защити, а корупцията - това е при нас просто начинът по който се управлява държавата.

Ето и аз говорих по тая тема с Каха Бенукидзе, който някога беше руски бизнесмен, а сега е грузински чиновник. Аз му викам - "Каха, виж, колко устойчиво е устроена тази система, на нея въобще не можеш да се противопоставиш." Тази система може да просъществува десетки години, докато в страната има нефт, защото ако системата е устроена така, че всеки чиновник или милиционер стават съучастници на тези, които извършват престъпления и ги прикриват, ако са висшестоящи, то всички недостатъци на държавата се превръщат в нейни предимства. При което Каха вдихна рамене и каза - "Да, възможно е, но кой знае защо светът сега е устроен по друг начин"

И какво е сега положението на Грузия? От Грузия се изтеглят войските и войските се изтеглят не само от Гори, но и видимо от пътя, от централния път, който свързва източна и западна Грузия, по който през последната седмица не можеше да се мине, това беше доста тежко за Грузия — замисълът изглежда беше да се разруши грузинската икономика, но тя не беше разрушена. И освен това - напомням, че в Грузия беше взривен железопътен мост, бомбардирано е пристанището в Поти, т.е. идеята е в Грузия да започне икономическа криза, но тя не е започнала.

Ето, всъщност какво се случи. Случи се палестиницацията на Грузия, случи се палестинизацията на Кавказ. Грузия беше разделена на един грузински Израел, който с ускорени темпове ще влезе в Запада, ще получи пари, ще получи членство в НАТО, в него ще продължи да се радзвива икономиката, особено ако имаме предвид че връзката между двете части на Грузия ще се въстанови, и ето на тези палестински територии - Абхазия и Южна Осетия, които ще се развиват по принципа на Хизбула, и не е много приятен фактът, че Русия участва във всичко това. Освен това, не е съвсем ясно защо на Русия и трябва всичко това като на държава. Защото, когато ние финансирахме Организацията за освобождение на Палестина, ние правехме това далеч от нашите граници. Сега правим това съвсем близо и не е ясно какъв отзив ще има в Северен Кавказ. Всъщност — ясно е.

Второто, което е много важно, струва ми се - е разликата в това, което се случи в западна и източна Грузия. Тъй като в западна Грузия, там където се води войната от територията на Абхазия, там, разбира се всичко това не е много приятно, от горната част на дефилето Кодори избягаха всички жители, аз разговарях с тях. Ето, разбирате ли, парадоксална работа: абхазката артилерия и авиация нанесли удар по горната част на Кодори и го освободили, а от него взели и избягали всички свани (малцинствена народност - к.п.), които живеели там. Разбира се, аз не се съмнявам, че те ще се върнат по родните си места, защото когато аз разпитвах, защо избягахте, те казваха - от бомбите. Те не бягали от абхазите, а от бомбите. Като свършат с бомбардировките - ще се върнат . Ето, в галския район, живеят грузинци, никой не ги закача, няма нито един случай на етническа чистка, макар че, ясно е, че нищо няма да му струва на абхазкото правителство съвсем леко да симулира негодуванието на народа за това, което се е случвало през 92-ра и да изколи всички грузинци. И в Зугдиди, което е окупирано от руски войски, също няма никакви проблеми. Е да, разказаха ми че там крадяли пране от въжетата... Направо за Хагския трибунал - откраднали пране от въжето. Това е ситуация, която е свързана със западна Грузия, така се държат абхазите и така руските войски. В района на Гори всичко е другояче. В района около Гори след руските войски дойде нещо, което се нарича опълченци.

Трябва да ви кажа, няма никакъв военен смисъл да се използват опълченци във война, която се води с артилерия и авиация. и в която двете страни се занимават с това - грузинците да изгонят руснаците от Транскам с помощта на артилерията, а руснаците да изгонят грузинците с помощта на авиацията от там откъдето е възможно. Както мирните, така и военните. Дори когато опълченците се използват във война като чеченската, се налага да минат поне няколко месеца, преди да се научат да стрелят.

А в тази война - от типа на Втората световна - няма никакъв смисъл от тях. Те в тази война биха могли да бъдат само мародери. Т.е. тези хора, които воювали и храбро воювали в Цхинвали през нощта срещу осми, дори и ако са останали живи - те всъщност не са взели участие в тази война, те се на дошли в тези села, а в тези села са дошли хора, които извършват страшни неща, и трябва да кажем, в отличие от достатъчно митичните, съдейки по всичко, истории за това как грузинските войници тичали по Цхинвали и хвърляли деца и бременни жени под веригите на танковете - истории които ни разказват южноосетинските власти и които биват повтаряни от ОРТ и от РТР, защото за пръв път ОРТ и РТР станаха рупори на южноосетинската пропаганда, която съществува 4 години и разказва, че водата са я изпили грузинците. Така че, тези истории - и тук мога да се позова на Татяна Лакшина от "Human Right Watch", която разговаряла с отетинците, именно в частта за грузинските зверства тя не намерила никакви потвърждения - нека просто смятаме, че на грузинците не им е останало време за това. Докато, що се отнася за зверствата на хората с белите ленти, така ги наричат, именно тези опълченци, са ставали чудовищни неща - стават масови грабежи, с местното население, ако не се укрива по градините, с него стават много лоши неща. Аз слушах - отново с имена, с пароли, с явки — разказ за това, как десет човека били пленени от "белите ленти", така ги наричат, отвели ги някъде, но се натъкнали на руски войски, руските момчета се опитали да ги освободят, започнала престрелка, осем човека руските войски успяли да освободят, двама убили, или все пак отвлекли нанякъде.

Другата забележителна история се случва в покрайнините на Гори. Когато там стоял руски миротворчески пост, към него се приближили чужди журналисти, в този момент от друга страна дошли бандити, и започнали с изстрели да отделят журналистите от колите — те нямали нищо против журналистите, просто искали да откраднат колите. Миротворците наблюдавали и не се намесили. Напълно ясно е, че това, което се случва в източна Грузия, това е използване на мародерите като оръжие за масово унищожение. Тези мародери се държат точно така , както грузинските "Мхедриони" през 92-ра в Абхазия, защото те не умеят да воюват, те могат само да грабят. И това се прави напълно съзнателно, за да се вбие клин между Грузия и Южна Осетия, за да се направи този конфликт постоянен, и да се изпълни вековната мечта на южноосетинския режим, да се обоснове клането на грузинци. Видимо, разликата между това, което се е случвало в Абхазия и това, което се случва в Южна Осетия е свързано с разликата между двата режима. Защото Сергей Багапш, безусловно, е заложник на Русия, той е заложник не само на политиката на Русия, но и на тази на Саакашвили, защото абхазите не са искали да губят независимостта си, а Саакашвили не си представя Грузия другояче, освен като единна държава. Но Багапш беше заложник на цялата сутиация, докато господин Кокойти, както вече казах... Е, не знам колко са спараведливи думите за това, че веднага щом дошъл на власт, той събрал своите полеви командири и им казал "На нас ни е нужна война, в резултат от която нашата власт да стане постоянна" Може би това е легенда, а може би това е клюка, но господин Едуард Кокойти се е държал приблизително така. Ето това са основните неща, които исках да ви разкажа.

Още веднъж: Телефонът за връзка с прякото предаване е 363 3659, СМС пращайте на 985 970 4545. Ето, питат ме, какво ще става с Грузия и с Русия. Очакван въпрос. Аз вече казах, че в Грузия предстои палестинизация на конфликта, палестинизация на Кавказ . Що се отнася до това, на какво се надява Русия и какво ще бъде международното положение на Русия - знаете ли, имам това чувство, че президентът Путин... извинете, какви ги говоря... Ние в Русия имаме два президента - единият се казва Путин, а името на другия не мога да си спомня. Та значи, премиерът Путин, когато е взимал решението, на мен ми се струва, той е имал това усещане, че режимът на Саакашвили аха-аха и ще падне. В този смисъл нашите ФСБ-шници (КГБ-исти - к.п.) през цялото време писаха, че грузинците са недоволни, че изборите в Грузия са фалшифицирани, че никаква демокрация няма, че никаква икономика няма. Огромно количество грузинци наистина бяха недоволни от Саакашвили, защото това е напълно нормално в една държава - да бъдеш недоволен от лидера си... Но когато във въздуха се понесе миризмата на съветското, от които те вече отвикнаха за шест години, вие не може да си представите как се сплотиха около него, и ако Путин се е надявал именно на това, то явно не си е направил сметката както трябва. И освен това аз смятам, че санкциите срещу Русия ще преминат някаква червена черта, защото Русия също не премина червената черта (материалът е писан преди признаването на двете републики - к.п.) И затова е неправилно да се казва, че Русия се е държала като страна- парий. Страната-парий - това е Саддам Хюсеин, който е окупирал Кувейт и това е всичко. А ние, разбирате ли, окупирахме половин Кувейт, а после в ООН и лично на Кондолиза Райс и казахме - а не може ли да сменим и емира на Кувейт?

Което, разбира се, се натъкна на неразбиране от страна на ООН. Всъщност, аз вече съм говорила по какво Русия се отличава от страните—парии: страните-парии това са страни, в които ръководството напълно разчита на това, че за сметка на нагнетяването на истерия в населението да вземе властта и да я направи абсолютна, и то да я направи абсолютно не само лишавайки икономически населението от каквито и да е начини на съществуване, освен обожествяването на властта, - населението вярва в това, и ето Южна Осетия в този смисъл ако тя беше държава щеше да е държава-парий, а Русия - това е страна, в която чиновниците имат задгранични сметки, вили зад граница и разбира се, тези чиновници не искат по техните сметки или вили да бъде нанесен същият съкрушителен удар, какъвто да речем грузинците нанесоха по Цхинвали или пък Русия нанесе по грузинските села. Затова Русия е страна-не-съвсем-парий. Русия, според мен, не премина червената линия. И аз мисля че и Западът по отношение на Русия също няма да я премине. Това не е изключването от СТО, това не е превръщането на Г-8 в Г-7. Става дума именно за преследване на личните сметки. А всичко останало малко интересува нашето ръководство. Ето, това исках да ви разкажа. Извинете, че не остана време за въпроси, но мисля че на всички въпроси, които искахте да ми зададете, аз, надявам се, отговорих. Може би ще отговоря на това което вие не попитахте, в следващото предаване. До нови срещи след седмица.

PS. В по-старите руски текстове фамилията на южноосетинския лидер е Кокойто, а в то-новите Кокойты, така че просто ще следвам тенденциите в наименованието му.

сряда, август 27, 2008

Испанската мечта

Представям ви един любопитен репортаж на BBC за състоянието на испанското жилищно строителство. И смея да твърдя, направен с твърде малко любов към Испания ;-)

Разбира се, такива неща са невъзможни в България, не и преди цяла България да се изнесе да живее в София. Но примерът е поучителен, особено финалният кадър

PS. Сори, мързеше ме да търся начин да го ембедна.

Browser + 1

От доста години за пръв път виждам наистина важна иновация в браузърите.
Идеята е най-после да се автоматизират досадни действия, които всеки върши в Интернет на ръка - сглобяване на сложни мейли, добавяне на карти, блогване, цитиране на инфо от важни източници, превод на откъси и какво ли още не. Ето вижте филмчето да се убедите.


Ubiquity for Firefox from Aza Raskin on Vimeo.


За съжаление не мога да го инсталирам сам - май не е съвместим с моя браузър (иска тройка). Най-накрая ще се наканя и да я инсталирам пустата тройка.

Ако някой го е тествал да сподели в коментарите какво мисли

Тук има информация по темата.

Благодаря на Митака, който ме светна по темата.

Мълчат

Стотици хиляди жители на Кавказ преживяха лични трагедии през последния месец.
Повечето от тях са православни християни (трагедията е еднаква при хората от всички вероизповедания, това е просто факт).

Русия окупира територията на европейска държава и самоволно провъзгласи за независими окупираните части.

Къде са българските интелектуалци, които се скъсаха да пишат писма против признаването на Косово?

Къде са тези, които ни проглушиха ушите с православната си солидарност?

Къде е нашето правителство и нашият президент, които искат да играят стабилизираща роля на Балканите и в Европа и които вързаха за дълги години България с изключително важни договори в енергетиката за Русия? Дали не трябва в знак на протест с политиката на Русия да отменим резултатите от търга за АЕЦ2?

Кой забравя, че сегашните ни съюзници се намират в Лондон и Вашингтон?

Кой забравя, че повечето големи инфраструктурни проекти на които разчитат ЕС и България минават през територията на Грузия?

В началото на 90-те години българските официални власти имаха изключително бърза и точна реакция в не по-малко трудни ситуации — като признаването на Македония или осъждането на опита за държавен преврат в Русия. А сега?

Мълчат.

PS. Странно защо, когато в Русия броят корабите на НАТО в Черно Море, българските не са в бройката. Испания и САЩ изпратиха кораби с помощ за Грузия. България ще праща ли?

понеделник, август 25, 2008

Кое и как е пострадало в и около Цхинвали

Карта на разрушенията в и около Цхинвали. Източник (има и други интересни карти на Грузия). Интересно е, че главните разрушения са в грузинското село Тамрашени на север от Цхинвали. Защо ли така? Грузинците сами са си обстрелвали селото вероятно, ако вярваме на руско-осетинската пропаганда.

неделя, август 24, 2008

Какво искат жените?

Първа случка

"Мамо, какви обувки носиш?"
"Това са сандали, Дара."
"И аз искам сандали."
"Добре."
"Но искам по-високи от твоите"
"Добре."
"И да правят трак-трак!"


Втора случка

Пред блока спира мини купър, от новите, целият изрисуван с цветя

"Мамо, мамо, искам такава кола"
"Добре, Дара"
"И аз да я карам"
"Добре, когато пораснеш"
"И да бъде без покрив!"

Дарина, 4г., моя племенница.

По-подробно за Грузия

Знам, че вече тотално омръзвам на редовните ми читатели с материали за Грузия, но какво да се прави, темата го изисква. Наслушах се на всякакви преразкази на руската държавна пропаганда за това, което се случва в Грузия и около нея, нашите политици мълчат като .... в гащи, и затова ви представям гледната точка на изключителната руска журналистка Юлия Латинина, която е един от малкото съвестни професионалисти в Русия, така както тя видя нещата. Материалът е предназначен за тези, които искат да навлязат по-дълбоко в ситуацията и определено не е за тези, които искат пак да ми преразкажат руските пропагандни тези.

Превеждам първа част от нейното вчерашно предаване по радио "Эхо Москвы" "Код доступа". Ако ми остане време ще ви преведа и втора част
Сайтът на Эхо Москвы
Линк към материала (има и звукови файлове, който разбира руски може да си ги пусне да ги слуша)

Ю.ЛАТИНИНА: Добър вечер, в ефира е Юлия Латинина, предаването е «Код доступа», и предаването днес, естественно е, за руско-грузинската война.

Ето, аз току-що се върнах от Грузия. Надявам се да се добера и до Цхинвали. Просто от Грузия да се направи това, се оказа неочаквано сложно, и на мен, меко казано, доста хора ми препоръчаха да го правя. До Цхинвали продължавам да се надявам да се добера. А преди всичко, както вече казах, най-главното, все пак, се е случвало в Грузия, защото става дума за руско-грузинската война, подчертавам. Защото, когато когда ударът по страната се нанася от два фронта, тоест от Абхазия и от Южна Осетия, когато в конфликта са задействани повече от 20 хиляди души – видимо, някъде около 25 хиляди е била руската армия, с няколкостотин танка, - когато се нанасят ракетни удари, когато лети стратегически бомбардировач – ами, нека си лети там сам, и не е много ясно какво точно там прави, когато се нанасят ракетни удари с ракетните комплекси «Искандер» - честно казано аз не вярвах много-много, че Грузия е била обстрелвана с «Искандер», и е стрелял от Дагестан, както заявиха грузинските власти, но те показаха две фотографии на два «Искандера», един от които, по думите на грузинските власти, е ударил по нефтепровода Баку-Супса, нефтепроводът в този момент не е действал, тоест неизвестно е,дали е повреден или не, а другият, по техни думи, е ударил по площада в Гори – ето, там се въргаля, там е фотографиран, на него стоят съответните маркировки.

Оперативно тактически комплекс Искандер
Снимката и повече данни от тук


Разбира се, че не съм специалист и не знам, «Искандер» ли е това или не, но да се изясни това не е трудно. Т.е. ясно е, че когато става дума за такива съвсем нови полеви изпитания на добро оръжие и за мащабни действия по фронтовете, именно това е руско-грузинската война, отдавна планирана. Разбира се, че такива човешки маси, особено в Русия, не се разгръщат за ден или за два, – те за своето разгръщане, както виждаме, изискват ремонт на железниците в Абхазия от железопътните войски, които, собствено, у нас се занимават с това да подготвят плацдарм за поддръжка и за осигуряване с техника. И да се говори за това, че това е война за Южна Осетия е приблизително така, както Втората Световна Война да бъде обяснявана с битка за правата на судетските немци.

В тази война има втора съставка – именно южно-осетинската, и в нея има маса увлекателни подробности, доста по-малко мащабни, но много важни за разбиране на случилото се. Защото, как така започна например конфликтът през 2004-та година между Грузия и Южна Осетия? Това беше една война за автоцистерна. Тогава руските миротворци търгували с бензин, грузинците заловили нелегалната цистерна, генерал Набздиров, тогавашен командващ на миротворците, изпратил на помощ на цистерната миротворци, грузинците не ги пуснали, на помощ на цистерната тръгнала бронирана техника от руска страна, грузинците отговорили със същото. Е, и в крайна сметка грузинците установили контрол над над грузинските анклави в Южна Осетия, а осетинското население влязло в окопите, и така то, всъщност, в тези окопи си и остана, защото в началото то получаваше 2,5 хиляди за това че седи в окопите, след това 4, след това 5, писаха за 5, всъщност, разписваха се за 8, а получаваха 5, и, изобщо, никаква друга работа в Южна Осетия за възрастни мъже нямало, и това завърши така, както започна. Въобще в тази история има маса съвършено поразителни подробности.

Например, от този момент, когато разбрах, че всъщност един от основните конфликти, един от подбудителните мотиви, благодарение на които Саакашвили е взел решението първи да нанесе удар, е била съдбата жителите на грузинския анклав, разположен между Джава и Цхинвали, т.е. отрязан от основната Грузия, Саакашвили е нанесъл удар след като, за пръв път в цялата история на грузино-осетинския конфликт този анклав е бил обстрелян от артилерия, тежка артилерия, както от Цхинвали, така и от страна на Джава, т.е. заличавайки го от лицето на земята, – съвършено точно, това чух не от военните, това чух от хората избягали от Тамарашени, от Курти, от Кехви - от тези села, които са били разрушавани, подчертавам, до момента, в който Саакашвили е нанесъл удар по Цхинвали. И аз въобще не можех да разбера – а как всъщност, им се е удало да избягат? Аз ги разпитвах, разпитвах и други хора – и получих удивителен отговор на този въпрос, който се заключаваше в това, че там е стоял чеченски миротворчески пост, т.е. пост на Ямадаев, и по пътя Транскам, още от 9-ти, прочистван както от руски, така и от чеченски части, пробиващи към Цхинвали. И ето, как, чеченците осигурили един от основните пътища за отстъпление на тези жители, при което те реално са им помагали – те разбира се, са отнемали оръжието, а понякога и колите, все пак това са чеченци. Но, въпреки това, те са казвали - вие ни спасихте, приютихте ни в Грузия по време на чеченската война, чеченците няма да забравят това — и видимо, ако чеченците не бяха направили това, то Русия трябваше да отговаря за много сериозна етническа чистка, защото е ясно какво щеше да се случи с жителите на този анклав, когато биха пристигнали мародерите. Ето няколко такива стратегически и чисто тактически неща се сблъскват в цялата тази история.

И да, да поговорим за това, как се развиха събитията. Съществуват взаимоотношенията на Русия и Грузия. Отношенията на Русия и Грузия се заключават в това, че в Русия отдавна се пропагандира образът на Грузия, образът на Саакашвили като някакъв разпасан диктатор, а в това време реалната причина за недоволството от режима на Саакашвили, разбира се, се заключава в това, че Грузия при него се превърна в европейска страна. Това в Грузия се чувства и в поведението на хората по улиците — ето разбирате ли, влизаш в Грузия от Армения и вече влизаш в друга страна, там в Армения цари съветското. Това е усещане, което е невъзможно да бъде предадено. Дори в сегашният, полувоенен Тбилиси хората се държат свободно. Това са разбира се и грузинските полицаи, които не са нашите катаджии, а се държат абсолютно като американски полицаи. Това е разпродажба на собственост без корупция. И аз си спомням, че когато стоях в Батуми на крайбрежната улица и на мен премиерът на Аджария ми обясняваше че това е сградата на правителството и ние я продадохме, а това е сградата на МВР и ние я продадохме, аз за пръв път си помислих, че може би има шансове за обединение на Грузия и Абхазия, защото рано или късно тук ще дойде някой от Сухуми, където е съветска действителност и където стоят тези страшни хотели от 70-те години, ще погледне на поникващия Дубай - на "Хаят", на "Мариот" и ще се попита — е добре, независимост независимост, всичко е ясно, но защо при нас е такъв проблемът с туризма? А нали туристическата инфраструктура не може да бъде променена, ако не бъде променена държавната инфраструктура. И когато гледах това, си го помислих, и не разбирах, че всъщност виждам причината за предстоящата война. Защото, ето в това и беше основният проблем.

Второто основно стратегическо решение, мисля, беше прието от Запада в април, когато Франция и Германия фактически блокираха влизането на Грузия в НАТО, т.е. стана ясно, че на Путин са му развързани ръцете. И най-накрая, в май-юни се приеха основните стратегически решения в Русия — споменатото по-горе разгръщане на войските, вкарването в Абхазия на железопътните войски, десантници, гаубици и т.н. Всички очакваха, че войната ще започне в Абхазия, а тя започна в Южна Осетия. Ако е истина това, което казва грузинското ръководство — сега ще се спра на това, — то в този момент, когато тя започна, и в този момент, когато започнаха да изличават от лицето на земята грузинските села, то Саакашвили не е имал всъщност никакви стратегически решения, у него имаше само тактически решения — да започне войната там, където тя и без друго започна, или след ден тя ще започне около Гори.

Сега да се върнем към грузинско-осетинските отношения, които са доста по-мрачни, и в тях Грузия, безспорно, сама си е виновна, защото — какво е това Южна Осетия? Аз вече много пъти говорих и описвах режима на Кокойто като някакво съвместно предприятие по усвояване на руски пари, на бюджета за борба с Грузия. Ето ви два примера. В официалната резиденция на господин Санакоев, главата на временната грузинска администрация, имало построени 20 социални обекта, като кафета, ресторанти, а главно — болница, и за пръв път от 15 години жителите на Цхинвали могли просто да си направят преглед. Защото в цхинвалската болница, където аз бях по-рано, не миришеше дори на аспирин.


И съм длъжна да кажа че този проект в село Курта с многочислени здания, това разбира се не е Батуми, това е такова показно село — няма никаква икономическа обоснованост. Но фактът е в това, че когато е била построена болницата, то в май миналата година, господин Кокойто просто затворил границата, за да не ходят жителите в тази болница включително.

Ето друга история. В Цхинвали много често не е имало вода, защото водопроводната система е стара, тя е от 56-та и не е била ремонтирана от години. На жителите обяснявали, че водата са я изпили грузинците, в буквален смисъл. На жителите всеки ден или всяка седмица им говорили за зверствата по времената на грузино-осетинската война през 91-ва година, за разстрела на назарския път, когато са загинали 38 абсолютно невинни хора. Това наистина е ужасна трагедия, но трябва ли всеки ден да говориш за нея като системообразуващ фактор на режима? И двата режима - и санакоевския и кокойтовския - са прокарвали допълнителни тръбопроводи и газопроводи, с връзки към своите села и към своите градове. Санакоевският тръбопровод е бил с продължителност от 12 км и е струвал 7 милиона долара.

Южноосетинският тръбопровод е вървял по планините 56 км, т.е. 5 пъти повече, умножаваме пет по седем и се получават 35 милиона долара. Колко си мислите е струвал южноосетинският? 35? 100? Не- той е струвал 750 милиона долара. При това, този режим е бил силно криминализиран. Ето прост пример: сега в числото на военнопленниците или как там им викат, политическите затворници, Южна Осетия изисква да и върнат Марек Тудаев. Имало двама братя Тудаеви. Господин Марек, който излежава присъда в Грузия, той излежава това, че е крадял грузинци, и съответствено, ги е продавал за пари. Примамили го в Грузия и грузинското МВР го е заловило. Неговият брат го постигнала още по-неприятна участ - той си купил в Грузия кола, след това колата не му харесала, той я върнал в Грузия за доработка, и след като тя се върнала преработена от Грузия, след седмица тя се взривила под него. Човекът останал инвалид. Трябва да кажем, че едва ли тази безумна история, безумна пропаганда, безумно преобразяване на населението, пълната палестинизация на населението и превръщането му в заложник на историите по усвояването на пари, тя едва ли би успяла, ако не бяха самите грузинци.


Защото грузинците реагирали на това достатъчно твърдо, и са имали три вида реакция. Най-напред, те напълно прекратили икономическите връзки с Южна Осетия, незнайно защо, и ако някой е влачел кутия с брашно или две кила бонбони, на поста отнемали бонбоните, и то именно отнелмали, защото тъй като грузинските полицаи не взимат подкупи, то тези бонбони наистина са били конфискувани - ако искаш ги върни, ако искаш не, но с подкуп няма как да минеш. Второ, съществувала е практика, че всеки път, когато някой осетински опълченец, например се напие и започне да стреля по грузинците - грузинските полицаи отвръщали на огъня. Това е бил законът. А ако този куршум е попадал не където трябва - ами, какво да направизм. И трето - грузинците преследвали представителите на осетинския, безспорно криминален режим, защото -още веднъж - в Южна Осетия е съществувала някаква Чечня, модел 97-ма година, с тази разлика, че е поддържана от руското ФСБ (наследникът на КГБ - К.П.).

И как се е развил конфликтът? Започнал е той, струва ми се, в такъв остър стадий, именно на 3-ти юли, когато в едно от осетинските села загива началникът на поста на това село господин Бибулов. Него буквално го взривяват в тоалетната. Т.е. там е седял някакъв нужник — и го взривили. Той се прославил с това че не пускал хората от грузинските села да си съберат дърва в осетинската гора, без да събере по 100 лари за кола. А видимо, имало и други неща, които правил този човек. Възможно е, че е бил свързан с протеклия малко преди това обстрел на грузински села, но така или иначе този Бибулов го взривили. Откровено казано, аз хвърлям вината върху грузинското МВР. И веднага след това, след три часа, последвал отговор - защото на обиколния път през грузинските села взривили Дмитрий Санакоев, главата на временната администрация на Южна Осетия. Санакоев оцелял - по чудо абсолютно, защото той бил в небронирана кола, а точно под него се взривила фугасна бомба. А там, наоколо, били само грузински села, и имало един единствен хълм, който се наричал Сарабук, и който се контролирал от осетинците, и ясно е че именно от този Сарабук са дошли и са поставили взривното устройство.

И така, грузинците завладяват този Сарабук, и изглежда това е било много силно тактическо решение, защото от Сарабук не само се вижда околния път, но и всичко, което се движи наоколот. А в това време руските войски или това което е прието да се нарича миротворци или осетинско опълчение, то вече се натрупвало в рокския тунел, или в Джава, и било много неприятно, че от Сарабук можело да се наблюдава кой накъде се движи. И затова започнал голям вой по осетинската преса, че ето — Сарабук е нашата светиня, че ние загубихме стратегическа кота, и паралелно по целия параметър на този анклав започнали престрелки, започнала много сериозна престрелка в Хетагурово, това е осетинско село, в съседство с грузинското село Нули.


Там един след друг започнали да стрелят, в началото от стрелково оръжеие, а след това грузинските миротворци от някакъв БТР, след това този БТР го запалили или не успели, тук чух различни версии, там загинал един от осетинските милиционери, а по-нататък, на 1-2 август започнал минохвъргачен обстрел на грузинските села, но не на тези, които се намират в центъра на анклава, т.е. тези, които са отрязани от Грузия, а именно по периметъра. Ще отбележа че до този момент грузинците отговаряли на този обстрел така, както са свикнали, т.е. те имали докрина според която те или силно отговарят или взривяват някого и тогава тя спира. Така е било всичките последни години. Но ето сега, във връзка с това, как се е увеличавал калибърът и жистокостта на грузинците, нищо такова не се е случвало. Всичко това ескалирало. Грузинците се усетили, че става нещо не много читаво, и на пети август в Цхинвали пристига Темури Якобашвили, държавният министър на Грузия по реинтеграцията. Той искал да се срещне с Кокойто. Т.е., грузинците променили тактиката, и искали да постигат мир по друг начин. Не успял да открие Кокойто. Той се срещнал с Кулахметов, началникът на миротворците. На 7-ми август, т.е. в навечерието на войната, Якобашвили пристига втори път - той искал да вземе със себе си руския посланик Попов, но по думите на Якобашвили Попов казал че до Гори спукал гума, а когато Якубашвили го помолил да сложи резервната и да дойде, Попов му казал че резервната също била спукана. Накратко, Якобашвили се среща с Кулахметов. Привеждам този разговор по думите на Якобашвили. Кулахметов отговаря - Кокойто излезе извън контрол, той не може нито да го спре нито да го открие и тогава Якобашвили пита, какво да правим, а Кулахметов отговаря - едностранно прекратяване на огъня.


Якобашвили се консултира с грузинския президент - и прекратяват огъня. По-нататък вечерта на същия ден, Якобашвили отново, този път просто преразказвам думите му, защото е много важно, ако разказва истината, а ако малко преувеличава е още по-важно. - Якобашвили седи с президента на Грузия и президентът на Грузия в началото, по време на едностранното прекратяване на огъня, — напомням че в този момент грузинските войски така или иначе са разгърнати, - получава съобщение за това, че е започнал обстрел от минохвъргачки, обстрел от големокалибрени оръдия по грузинските села, които се намират в центъра на анклава и които няма къде да се денат, и това се случва за пръв път в цялата история на конфликта, а по-нататък, по думите на Якобашвили, звънят на президента, той вдига слушалката и целия побелява. Якобашвили пита какво се случило.

Карта на разрушенията в и около Цхинвали. Главните разрушения както виждате са в грузинското село Тамарашени, на север от Цхинвали.

източник на снимката

с червено - напълно разрушени сгради, с жълто - частично разрушени, червената линия е границата между Ю. Осетия и същинска Грузия

Грузинският президент отговаря, че колона руска бронирана техника 150 единици, се приближава към рокския тунел. В този най-важен момент в цялата история, когато руските войски се приближават към Рокския тунел и когато тази колона е бомбардирана от грузинските сили при Гуфтинския мост. Това е след Джава, това е по пътя за Цхинвали. А ако тази колона се беше придвижила тогава, когато разказва Якобашвили, то действително, видимо, у грузинския президент не е имало вариант, кога да започне войната — войната практически е започнала, грузинският президент е можел да вземе единствено тактическо решение — къде трябва да се състои първото сражение — то трябва да се състои в Цхинвали или до Гори. И ако тази колона действително се е приближила до рокския тунел преди това , когато грузинците са открили огън по Цхинвали, още веднъж повтарям, то фактически две колони се движат една срещу друга, и което въобще е най-важното, че всичко в тази война се е случвало, че там практически не е имало директен контакт на едните войски с другите, всички войски са действали с артилерия и авиация.


Грузинците с артилерия и авиация са се опитали да унищожат тази колона, а после и 58-ма армия, която тя се е повявила от тунела, руските войски, обратно с артилерия са избивали грузинците от всички грузински села и видимо, от Цхинвали, и освен това са бомбардирали и грузински градове, така че грузинците са се оказали в ситуация, че ако не оставим Цхинвали, то ще унищожат и Тбилиси. Става дума за такава техника, на която не е възможно да се съпротивляваш. Какво се е случвало по-нататък? Видимо, с не особено големи сили грузинците са влязли в Цхинвали и в съседните села, те очевидно не са се подготвяли за тоа, тъй като са се готвили за война в Абхазия — там са били разположени най-добрите части, втора бригада, а първа бригада цялата е била в Ирак. Тоест, вижда се, че ако тази операция е била подготвяна дълго и по-отрано, и най-добрата грузинска артилерия се е намирала в Сенаки, защото всички са чакали нападение от страна на Абхазия.

А по-нататък се е случило нещо, неочаквано дори за грузинците.

Защото цялото това южноосетинско опълчение, което всъщност си е една такава напълно въоръжена южноосетинска Хизбула, тя някъде се е укрила, в това число и в града.

Доколкото аз разбирам, доста храбро се е сражавал командирът на осетинския ОМОН Пухаев, той е тежко ранен, а тези грузински офицери, които аз разпитвах, казваха, че те не са срещали никаква съпротива от осетинското опълчение, затова пък видели няколко много модерни руски БТР-а, които изглежда е трябвало да се сражават за осетинското опълчение по същата начин, по който да речем самолети бомбардираха дефилето Кодори, и за тази бомбардировка казаха, че че бомбардират абхазките въоръжени сили. Впрочем правя пауза за новините.

(край на първа част. ако имам време и има интерес, ще ви преведа и втора част )

сряда, август 20, 2008

Спектакълът "Велика Русия"

Войната в Грузия върви към край (но кой знае какво кроят лудите в Кремъл), и вече можем да си направим изводи кой какво показа през последните две седмици.

Излишно е да казвам колко съм обезпокоен.

Руската политика си остава комплексарска, базирана върху мечти, а не върху реалността.

Антиреформите на Путин, които трансформираха Русия в ксенофобска авторитарна държава, без свободни избори, почти без независими медии, с нарастваща изолация от света, с политически затворници — всичко това беше направено в името на "ставането от колене" и ликвидирането на последиците от "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век" — т.е. в името на реставрацията на сталинската комунистическа империя и най-вече на нейната военна мощ и статуса и на велика сила.

Това беше подреждането на приоритетите.

Путин и неговите сподвижници може, разбира се, да са просто престъпници, на които демократичните механизми им пречат да правят пари, но може и да са носталгични антиреформатори, които мечтаят за световно лидерство. Всъщност, доколкото са известни подробности за личния живот на лидерите на СССР, за чиито наследници се смятат в днешния управляващ елит на Русия, едното не пречи на другото, а хармонично го допълва.

Лудешки скачащите цени на нефта и газта дадоха възможност на руското ръководство да води икономически неразумна политика и да си "повярва" че времената на Русия като глобален играч се връщат.

Как Русия се преструва на глобален играч? — с имитация на най-силния.

Този спектакъл ("великата сила Русия") се разиграва главно в контролираните руски медии, а главен негов зрител е населението на Русия, което търпи скотския си начин на живот (следете експедицията на Лебедев!), но не може да търпи абстрактни посегателства срещу руската национална гордост.

Интересно, че този спектакъл има и голяма публика фенове в България — домораслите русофили, за които фактът, че Джордж Буш не блести с качества, директно доказва че Путин е "гений". Споровете с тези хора са излишни. От историята е известно, че дори и нобелови лауреати са симпатизирали на човекоядеца Сталин, така че никой не е застрахован от грешки. Историческо нещастие е, че в този момент страната ни се представлява именно от тези хора.

Рецептата на спектакъла "Велика Русия" изисква кръг от съюзници, които да са водени от великата държава - такъв кръг уж има - ОНД, но фактът, че Русия окупира и опустошава част от територията на свой съюзник по ОНД, показва колко струва този съюз.

Русия има съюзник, с който има специални, почти конфедеративни отношения — Беларус, но дори и Беларус не подкрепи руската агресия в Грузия. Русия има и глобални съюзници - Куба, Венецуела и Хамас, но за тях е най-добре да помълчим.

Спектакълът изисква Русия да се прави на сериозна, като "налага мир", да "защитава мирно население" и решава "хуманитарни кризи". Всичко това можеше и да има някакъв реален смисъл, ако същите тези неща Русия можеше да гарантира в рамките на територията си. При положение, че Ингушетия, Чечня, Дагестан и Северна Осетия реално не се контролират от Москва (всяка по свой начин), населението там страда и живее в условия много по-тежки от имитацията на демокрация, която съществува в Москва, то как бихме могли да мислим, че Русия би била способна на конструктивно действие извън границите си. В същия стил Кастро би могъл да опита да установи демокрация в Хаити или пък Кадафи да се бори за правата на политическите затворници по света.

"Защитата" на руските граждани също е част от шоуто. Русия вече продаде 150 000 руски граждани на Туркменбаши срещу газ, по улиците на големите руски градове върлуват расисти, които заплашват всеки, който изглежда по-мургав от останалите (а руската полиция е безсилна!), и в същото време се предприема мащабна военна операция за "спасяване" на 30-те хиляди южноосетинци с наскоро раздадени руски паспорти.

Тези дни в Русия цари разочарование от загубената "информационна война", съпътстваща окупацията на Грузия. Като оставим настрана неадекватната и архаична формулировка, независимите руски интелектуалци стигат до единствено верния извод — руската гледна точка загуби, защото в Русия липсва гласност, откритост на институциите и свободни медии.

Ако искаш световното обществено мнение да те подкрепи, трябва журналистите и международните хуманитарни организации да са там, където се случват нещата. Официалната информация, послужила като повод за агресията на Русия, вече беше официално опровергана — няма никакви следи от "геноцид", освен в официалните изказвания на руските и южноосетинските политици.

Този спектакъл трябва да спре. Радостно е, че НАТО все пак се обедини, и дори старите демокрации, които бяха позабравили какво представлява Русия, със скоростни темпове си припомнят.

Проблем е европейската зависимост от руски газ, която действа на Европа като наркотично пристрастяване. А сегашното българско правителство като верен дилър на Москва се мъчи да увеличи дозата. Срещу съответната частна "комисионна" разбира се.

Странното русофилско племе в България което орева орталъка срещу независимостта на Косово, сега подкрепя без никакви скрупули независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Диалектика.

И защо, ох защо не коментирам Саакашвили, ще ме подсети някой. За разлика от Русия, в Грузия има и свободни медии, и избори, парламент и икономическа либерализация. Саакашвили, като свободно и демократично избран от народа си, носи съответната политическа отговорност. Аз съвсем ясно написах в предния постинг какво сбърка той според мен. И ако грузинските граждани сметнат, че се е олял, могат спокойно да го сменят.

Но това не значи, че трябва спокойно да догледаме шоуто "Велика Русия". Мечката щом играе в двора на съседа, може и насам да се упъти.

PS. Кой спечели и кой загуби от войната може да се разбере по отстъпките, които се правят след края и. Русия май ще освободи днес Ходорковски от затвора, а Беларус вече пусна Милинкевич.

четвъртък, август 14, 2008

Някои съображения по грузинския въпрос



Интересно нещо е войната. Винаги показва истинското лице на участниците и наблюдателите.

Преди близо седмица коментирах настъплението на Грузия срещу сепаратистите в Южна Осетия, като признавам си, допуснах някои грешки.

Тогава направих следните неправилни допускания:
1. Че САЩ и НАТО са били уведомени предварително за акцията на Грузия, и са одобрили всеки един от аспектите и — военен, хуманитарен, политически.
2. Че Русия се ръководи от собствените си интереси, когато взима решения за военна намеса.

Но се оказа, че нещата не стоят съвсем така, а съвсем по руско-кавказки — дива импровизация, джигити със саби на коне и танкове и горчиви съжаления постфактум.

Какво стана и ще става в Грузия?

Колкото и да съчувствам на каузата на Грузия, чиито ръце са извивани всекидневно от големия северен "православен" брат (къде си ти, о православна солидарност? май само в тиквите на отделни "интелектуалци", които пишат отворени писма по българските медии. ), вече съвсем ясно се виждат грешките допуснати от ръководството и:

— чисто военни - Грузия така и не установи контрол върху двете стратегически точки в Южна Осетия - село Джава (където се събират всички пътища в Южна Осетия) и Рокския тунел (откъдето руските танкове пресичат Кавказ). Столицата Цхинвали (на границата) няма стратегическа стойност, а само чисто политическа.
— PR — Грузия започна с неправилните оръжия ("Град" не е оръжие за градски боеве, дори да е насочено срещу казармите на поробителя), по неправилния начин (въпреки провокациите, именно тя започна първа настъпление), и по никакъв начин не показа (в началото), че има намерение да пази цивилното население (а такова намерение вероятно е имало, защото Грузия много разчита на световното обществено мнение да защитава каузата си)
— стратегически — оказа се, че зад Грузия няма съюзници в този първи етап на войната. Никой не обича да е съюзник на агресор, дори и с най-благи намерения.
— хуманитарни — колкото и невинни граждани да са загинали в бойните действия, смъртта им е истинска трагедия.

Поради особеностите на грузинската политическа система, вероятно всички тези грешки са допуснати от президента, Михаил Саакашвили. И е редно той да понесе отговорността си. Най-добре на предсрочни президентски избори.

В българската история такава грешка е допускана, точно преди 95 години, на 16 юни 1913 година, когато Фердинанд заповядва българската армия да атакува сръбската и гръцката армия, "за да ги направи по-отстъпчиви". Резултатът е Междусъюзническата война и катастрофалният Букурещки мир, чиято попара още сърбаме. Най-вероятно и резултатът за Грузия ще е подобен — загуба за вечни времена на територии, дори и след като в бъдещето (май не толкова далечно) Русия се е разпаднала на съставните си части и смяна на политическото грузинско ръководство.

Но как постъпи Русия в тази ситуация и какво извлече от нея?

Русия предприе несиметричен отговор, с което показа, че не е надежден международен партньор и не става за миротворец. На ударите на мижавата грузинска армия противопостави цяла мощ на армията си, базирана в Кавказ, а и не само. Какво е несиметричен отговор? Представете си, че в даден малък град редът се поддържа от няколко полицаи (случаен брой). Всеки от полицаите си има район, в който се разпорежда. Сега си представете, че в битова свада между съседи, които делят един и същи двор, се намесва полицаят, отговорен за техния район, който вместо просто да изпълни задълженията си по закон (да раздаде справедливост, да напише глоба и да отправи предупреждение), пребива от бой, потрошава покъщнината и почти не убива единия от тях. След такава ситуация има само два изхода — или рейтингът на полицията пада до нулата и никой вече не спазва закона (щом държат такива хулигани на работа при тях) или прекалилият полицай си отива и става обикновен гражданин, а някои от другите полицаи (вероятно началникът) поема района.

— Русия злоупотреби с хуманитарния проблем — преувеличи броя на жертвите и обема на разрушенията, създаде психоза в осетинското население (северно и южно). Много, много съм покрусен от факта, че мирни жители трябваше да загинат в тази война. Лошият мир винаги е по-добър и от най-добрата война. Но как да класифицираме политиката на Русия, която нагло злоупотреби с трагедията на мирните жители?

Русия обяви 1000-2000 жертви още в първия ден на войната, при положение, че едновременно с това твърдеше, че не знае какво става в Цхинвали. Тази цифра е много лесно да бъде оборена, защото освен ако не става дума за персонални разстрели на местните жители от грузинските въоръжени сили (каквито слухове много упорито раздухва руската пропагандна машина), ранените трябваше да са около 8000. Засега се чува за около 130 ранени военни лица и за две малки полеви болници разкрити в Цхинвали, т.е. Русия откровено послъгва за "геноцида". Русия не разрешава достъпа на журналисти и неправителствени организации до Южна Осетия. Защо, щом "наше дело правое"? Дали не е забранен, за да се "докара бройката" на жертвите? И за да се докаже твърдението за "изравнения със земята" Цхинвали? Горките местни жители.

Въпреки че е ужасяваща, тази хипотеза не е съвсем невероятна.

Русия изпрати прокурори и следователи в Южна Осетия (в съгласие с каква нормативна база?), за да разследват обвиненията в геноцид. Интересно кой ще повярва на руската съдебна система, която се изживява главно като оръжие за справяне с политически противници (ЮКОС, Ходорковски, Сторчак), и като инструмент за оневиняване на истинските престъпници по високите етажи на руската власт.

Да не забравяме, че в Русия вече няма независим съд, честни избори и почти няма независими медии.

Кои са руските умиротворители? Част от тях е известният с много лоша слава (убийства, мародерство, терор) в Кавказ "батальон Восток" (Изток), който се държи като свободна наемническа армия в Кавказ(но финансирана от Москва!) и чийто командир е в лична вражда с президента на Чечения Рамзан Кадиров. И дори е даден за федерално издирване от чеченския президент за криминални престъпления. Това че името му е батальон да не ви заблуждава - става дума за много мощна механизирана част на руската армия.


— Русия ликвидира всяко съмнение за агресивната си природа и влезе в "същинската" територия на Грузия, с което и загуби малкото подкрепа, която имаше в западните медии и западната общественост. С опустошаването на Гори (стратегическо градче, близо до Южна Осетия, разположено на главната магистрала изток-запад в Грузия) и Поти - най-важното и свободно грузинско пристанище на Черно Море, беше даден ясен знак на всички, които граничат с Русия — единствената гаранция за национална ти сигурност, ако Русия ти е съсед, е НАТО! Т.е. вместо да спре разширяването на НАТО около границите си, Русия му даде мощен тласък, с което ще доведе до създаването на "санитарен кордон" около себе си.

— Въпреки че винаги е била строго против независимостта на Косово с аргументите за териториалната цялост на Сърбия, Русия постъпи точно по обратния начин в Грузия, с което показа, че не цени принципите на международното право и че ги цитира, без да има никакво намерение да ги спазва самата тя.

Какви са последиците от това безотговорно поведение:

— За пореден път, и пак по кавказки повод Русия радикализира собственото си население, вдигайки градуса на националистическата истерия (Кой ще плаща, кой ще плаща, а?)

— Тежки времена следват и за демократите и прозападните либерали в Русия. Всеки един от тях сега ще бъде разглеждан като потенциален предател и съюзник на Саакашвили.

— Сериозните западни инвеститори се изнасят в паника от руските пазари, предизвиквайки най-голямото сриване на руския фондов пазар през последните години.

— Украйна получава съвсем конкретни аргументи в ръцете си, в желанието си да ликвидира руското военно присъствие на своя територия (Севастопол) и в Черно Море.

— Кавказ вече никога няма да бъде същият и се появи още една бездънна дупка, където ще се изливат безотчетните руски петродолари.

— Русия вече не може да бъде умиротворител в Кавказ, защото е страна в конфликта.

— Санитарен кордон от враждебни малки държави, всички стремящи се в НАТО, ще обгради Русия.

По всички точки, въпреки уж победоносната война и изкуствено повдигнатото национално самочувствие, Русия загуби.

Загубиха и осетинците - живот, имущество, бъдеще.

Кой спечели? Спечели само управляващата руска върхушка, която ще се разпорежда с още повече безотчетни петродолари.

Интересно ми е, какво става с проруското ни правителство и проруския ни президент, след като окончателно се видяха рисковете от участие в руските геополитически и енергийни проекти (то е почти едно и също). Кой ще поеме сега отговорността за руските тръби, за руските реактори? Кой с какви думи ще ни успокои?

И накрая малко мистика - Гори (родното място на Сталин, в чийто център все още стои неговата статуя) беше окупирано и бомбардирано от армията на Путин — човекът, който се смята разпадането на сталинската империя за "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век".

Бронзовият идол повика слугата си.

PS. Вероятно текстът ще претърпи още няколко редакции в близките дни.

сряда, август 13, 2008

Кътче забравена история в центъра на София

Минавайки днес покрай гробницата на княз Александър Батенберг, забелязах че вратата е отворена, и не устоях да се мушна вътре (въпреки че бързах).

Не се плаща вход, градинката за съжаление не е добре поддържана, а това видях аз вътре:


Вдясно се виждат имената на градовете, свързани с военните победи в Сръбско-българската война.


Биографията на Негово Височество княз Александър Батенберг, в контекст на историческите събития...



Яд ме е, че не си взех апарата, та снимах с телефона, а и забравих да направя кадър отвън.

Не знам водят ли там туристи, или поне ученици, но това е късче българска история, обвито в зеленина, и недостатъчно използвано в културния контекст на града...

Място да научиш нещо, място да помислиш и да си отдъхнеш.

Разбира се, в никакъв случай не казвам че в двора може да се направи бар или ресторант!

събота, август 09, 2008

Бойкот на Олимпиадата в Пекин!

Сигурно съм един от малкото, които не са очаквали с голямо нетърпение Олимпиадата в Пекин. Че и защо ли? Тая година имаше европейско, и то като че ли ми обра спортния ентусиазъм за годината.

От известно време ми е кофти сигнала на кабелната точно за ефирните телевизии, няколко пъти се обаждах на съпорта на Евроком, ама не много ентусиазирано (и без друго почти не гледам Канала, Битивито и Нова), но днес (вчера) си казах — я да видиме тая работа с Олимпиадата. Гледах, гледах, взе да ми байгънясва от национална китайска гордост, от снежинки по екрана и от овчето блеене на нашите коментатори, та тръгнах да върша други работи.

Тая вечер погледнах няколко снимки и си викам - абе това откриване, защо да не го догледам. Хората пари са давали, шоу са правили, за мен, дет има една приказка, а аз да се правя на отворен. Тъкмо ако го догледам на друг език, няма да се наложи да ги слушам нашите.

Речено — сторено. Отивам на официалния сайт на Олимпиадата. Изненада първа.

Нямам никакъв достъп до видеото на Олимпиадата. (Ubuntu, Firefox 2.0.0.16). Без извинения, без обяснения. Смехотворно е отрязването на достъпа до всякакви други операционни системи, че и да се препоръчва браузър, при положение че задачата с доставката на видео съдържание отдавна е тривиализирана до болка. Изводът е елементарен. Налице е дискриминация.

Интересно е, че положението е подобно в NBC:


Колко великодушно, в списъка с "разрешените" ОС и браузъри са допуснати Mac OS X и Сафари.

И тъй като на Олимпиада случайни неща няма, попаднах на този стар текст в нета, където съвсем конкретно се говори за отрязване на достъпа на част от потребителите до видео съдържанието на Олимпиадата, само с цел промоцията на една монополна фирма и нейните монополни продукти.

А сега да ви цитирам основополагащите принципи на олимпизма:


взети от Олимпийската харта от официалния сайт на МОК.

Превеждам (подчертаванията мои):

Основополагащи принципи на Олимпизма

1. Oлимпизмът е философия за живот, възпяваща и комбинираща в едно цяло качествата на тялото, волята и ума. Съчетавайки спорта с култура и образование, Олимпизмът желае да създаде начин на живот, базиран върху радостта от усилието, върху образователната стойност на добрия пример и върху уважението към фундаменталните етични принципи.

2. Целта на Олимпизма е да постави спорта в услуга на хармоничното развитие на човека, с цел да развива мирно общество, ангажирано с опазването на човешкото достойнство.

3. Олимпийското движение е управлявано, организирано, универсално и постоянно под върховенството на МОК, от всички индивиди и организации, които са вдъхновени от ценностите на Олимпизма. Той покрива петте континента. Той достига кулминацията си при събирането на спортистите от цял свят на великия спортен фестивал - Олимпийските игри. Неговият символ са петте преплетени пръстена.

4. Практикуването на спорт е човешко право. Всеки индивид трябва да има възможността да практикува спорт, без дискриминация от какъвто и да е вид и в Олимпийски дух, което означава с дух на приятелство, солидарност и честна игра. Организацията, администрацията и управлението на спорта трябва да бъде контролирано от независими спортни организации.

5. Всяка форма на дискриминация, без значение към държава или към личност на основата на раса, религия, политика, пол или по какъвто и да е било друг начин, е несъвместима с принадлежността към Олимпийското движение.

6. Принадлежността към Олимпийското движение изисква спазване на Олимпийската харта и признаване от страна на МОК.


Принципите на олимпизма са мъртви, Олимпизмът е мъртъв, а дискриминацията по операционна система и браузър е само симптом. Трябва ли да напомням за Тибет, за филтрирането на китайския интернет, и за хилядите други малки симптомчета на несвободата, тиранията и контрола...

Бойкот на Олимпиадата в Пекин!

петък, август 08, 2008

То не било толкова страшно да лепнеш голям шамар на руската мечка...

Снощи, в 00.00 часа грузинско време, грузинската армия е настъпила в Южна Осетия. Грузинското правителство едва ли щеше да си позволи такава стъпка, ако не беше сигурно

А. Че няма да бъде осъдено от световната общественост,
Б. Че няма да бъде наказано от Русия.

Тъй като САЩ бяха основният лобист за членството на Грузия в НАТО на срещата в Букурещ, може да се очаква, че чичо Сам е поел грижата около А. и освен ако грузинската армия не извърши някакви масови поразии в стил Сребреница или Косово, международната общност няма да се обади. Южна Осетия се намира в международно признатите граници на Грузия, но в момента е в състояние на екстериториалност и се "охранява" от руски войски. (На международната общност и е писнало от суверенните демократи в Кремъл, ама нали си купува газта от тях, използва доста дипломатичен език да си го признае)

Въпросът с Б. е по-интересен. Грузия се намира на Кавказ, икономиката и е силно зависима от голямата северна мечка, огромен брой грузински граждани и грузинци по произход живеят в Русия, а без руските енергоносители Грузия ще изкара на свещи зимата.

Но не само това. Южна Осетия е една от териториите от бившия СССР, взети под покровителството на Русия. Т.е. това е личен и близък до сърцето проект на сегашния премиер и (екс?)президент Владимир Путин. Това е чудовищен шамар за Русия и лично за другаря премиер (президентът засега никой не го слага в сметките).

Ако искаме да си го представим като аналогия със САЩ — представете си как кубинската армия влиза в Гуантанамо, за да възстанови териториалната си цялост, а във Вашингтон цари суматоха.

Историческият момент е изключително неудобен за Русия. Първо, тя се намира в
период на "междуцарствие", и не е ясно точно кой държи властта. Може да се каже, че грузинската атака прави голяаааама услуга на Медведев, защото по Конституция, именно той трябва да вземе мерки, като върховен главнокомандващ. Т.е. мъчният процес на предаване на властта изведнъж трябва да бъде забързан неимоверно. Наистина, всички знаят че Медведев е само пионка на Путин, но и пионките, когато стигнат осмия хоризонтал изведнъж стават царици, нали така ;-) Ето и другарите Павлов и Луканов, който гледат от небето, знаят за какво говоря.

Второ — август месец в Русия е единственият нормален климатичен месец за цялата територия и на практика никой не работи, защото всички са в отпуска. Сега има да се наслушаме на смешни истории на събиране на генерали и министри по световните курорти.

Отделно, премиерът Путин през последните месеци направи няколко сериозни заявки "кой държи хляба и ножа" в Кремъл, но сега изведнъж се налага да се прехвърли доста власт към "номиналния" главнокомандващ и да се спасява спешно имиджът на Русия пред света (а той така приятно си беше нагласил програмата в братски Пекин). Да не говорим, че самият Путин дойде преди много години на власт именно с обещанието да разреши "кавказкия проблем".

Трябва да похвалим грузинците, че таймингът им е перфектен.

Сега Русия има два избора - да започне пълномащабна война с верния кавказки съюзник на САЩ, или да си обере крушите.

Аз предполагам, че ще се стигне до варианта с крушите.

Има и един неблагоприятен вариант — че някой ще се опита да накисне Грузия именно в събития стил Сребреница или Косово или пък да организира партизанско движение. Вече е ясно и кой има интерес от това. Така че да стискаме палци, цивилното население в Южна Осетия да се размине само с лек уплах от събитията. Това е и големият риск, който Грузия поема пред света и пред себе си.

И накрая поуката. И една миниатюрна държавица, с мижави силици, може да залепи голяааам шамар на руската мечка и да постигне целите си (сега, справедливи ли са тези цели или не — не съм много наясно, какво точно искат осетинците за себе си). Без да организира "Година на Русия в Грузия", без да крие протестните митинги и без да пише неизвинени отсъствия на опозиционерите заради батюшката. Просто като си изиграе добре картите и си намери подходящите съюзници.

Можело значи.

Оскар Петерсон: Химн на свободата

Попаднах на едно от любимите ми парчета на пианиста Оскар Петерсон. Той за съжаление почина в края на миналата година, но остава един от най-великите пианисти, които съм слушал. И така:
Химн на свободата:




Имайте търпение да го изслушате до края и ... лека нощ от редакцията:-)

сряда, август 06, 2008

В помощ на кампанията за здравословно хранене...



Браво за смелостта на момичетата. От днес съм на диета...

вторник, август 05, 2008

Достойно поведение в недостойни времена...


Няколко студенти се отказаха от паричната премия, съпътстваща наградата Черноризец Храбър, която вестник Труд се опита да връчи (премията, а не наградата, нали правите разлика).

Историята е следната, както ми е преразказана от участниците. Тошо Тошев получава наградата Черноризец Храбър за "принос към българската журналистика"* (!?), която е съпъствана с парична премия от 10 000 лева. Тъй като и с тия десет хиляди и без тях Тошо Тошев си е Тошо Тошев, той решава да пренасочи паричната премия към отлични студенти по журналистика, като направи нещо като миниконкурс за парите.

Задачата на миниконкурса е била да се напише коментар по актуална тема. Поканени са шестима студенти.

Първият поканен (Петър Добрев) директно отказва и не се явява на конкурса.

Александър Кръстев
се явява и печели част от сумата, но решава да я дари за различни проекти с нестопанска цел, а другите спечелили си поделят сумата с неспечелилите.

Тошо Тошев малко късно се е сетил да спасява реномето си с благотворителност. Всъщност, когато е известно името на даряващия, това не е благотворителност, а PR.

Искам да поздравя Александър и Петър за принципното поведение. С цената на сериозна лична жертва (можеха да отидат на море, например) те показаха на хората, които са изкушени от силата на медиите, че медийната власт има правила и етичен кодекс и с нея не е редно да се злоупотребява.

Надявам се и двамата да имат дълга и успешна журналистическа кариера.

И един джокер за хората, връчващи Черноризец Храбър — друг път просто връчвайте наградата на студентите, а не се опитвайте да създадете добро впечатление в началството.

"Не съм достоен да бъда президент" "Не оправдах доверието като премиер." С нетърпение чакам да чуя и тези две изречения от когото трябва...

———————
* Несъмнено Тошо Тошев и "Труд" имат принос към развитието на вестникарския пазар и журналистиката в България — например чрез подготвянето на кадри, чрез развитието на дистрибуторската мрежа, чрез развиването на рекламни техники. Но това не значи, че автоматично получават право да злоупотребяват с властта, която имат. Точно обратното — когато си пръв и в очите на всички, трябва да си за пример и да бъдеш повече от другите взискателен към себе си. Както един световен шампион може да бъде осъден за пътнотранспортно престъпление, така и един главен редактор и мощният му вестник трябва да бъдат съдени строго от моралния съд на читателите и бъдещите журналисти.

Споделям впечатления в интервю за kafene.bg


Вчера излезе интервюто, което дадох за kafene.bg, където разказвам главно за издаването на книгата на Алекс (Ако още не сте я закупили, веднага си я вземете защото си заслужава), разсъждавам за природата на македонския литературен език и българската книжовна норма, споделям народопсихологични мнения и благославям дистрибуторите на книги в България.

Жустин здраво ме е изчеткала във въведението и в нейния блог, трябва да я почерпя нещо.

понеделник, август 04, 2008

Още един принос към бренда "България"

Банер
(видян тук), 10х симо




Вече имам и идея за картинка върху слипове ;-)

Със знак № 13 разбира се...

Стига за политика, да поговорим за поезия:-)

Срам ме е, много ме е срам...

Вчера трябваше да посрещам една роднина на летището. Тръгвам с колата и пред кварталния супермаркет на тротоара гледам едно чудно хубаво, чернокосо момиче на около 20-22 години, с червена рокля до към коленете, и великолепни крака – ама наистина великолепни (като асансьори към Ада).
Полите на роклята, съвсем като по реклама за епилатори, лекичко помръдват по краката ѝ (ама крака та дрънкат!).
Долната снимка горе-долу ви показва какво видях за половин секунда, като съм с пълното съзнание, че илюстрацията не е точна (това на снимката е Кристина Агилера, а момичето, което видях, не само че беше чернокосо, но беше и много по-млада и много по красива), но като илюстрация за роклята става:


Нещо такова, но 1000 пъти по-красиво видях вчера в махалата

А сега познайте, защо ви разказвам това? Защото адски ме е срам от мисълта, която ми мина през главата, като видях момичето...

Каква е нормалната мисъл, когато човек види нещо такова на живо? „Жестока мадама“ или „Ебаси мамата“ или „Е, сега ще направя катастрофа!“ (все пак карах колата в този момент) или „Ще се гръмна“ ... „Велика е!“ ... „ Искам да съм отличник!“... и т.н.

Каква беше моята мисъл в действителност? Адски ме е срам да си призная, но си помислих – „тази ползва епилатор“ :(
Отврат...



С този пост искам да направя няколко неща:
1. Да се извиня на това момиче, че съм имал такава гнусна мисъл по неин адрес.
2. Да кажа на всички жени: не позволявайте на производителите на епилатори, дамски превръзки и прочее женски тайни да издават тайните ви. Жените са хубавото в живота – нека остане такова
3. Барак Обама ще ни разгони фамилията на европейците


Почина Александър Солженицин

снимка

Най-големият съвременен руски писател, който преживя няколко исторически епохи и оцеля, за да ги опише в книгите си, е починал само преди 3 часа (в 11,45 московско време) от инсулт.

Ролята на Александър Солженицин в историята дълги години ще бъде предмет на ожесточени спорове, главно заради отношението му към властта в последните години, но той със сигурност остави в съкровищницата на световната литература огромно наследство, което тепърва ще бъде оценявано.

Наистина жалко, че не успя да напише всички книги, които желаеше да напише.

Повече: regnum.ru, newsru.com

неделя, август 03, 2008

Новият Батман

"Черният Рицар" е новият Батман. Според мен това е най-добрият Батман досега. Е може би след първия Батман с Майкъл Кийтън и Джак Никълсън, или след "Батман завинаги" с Томи Ли Джоунс, Вал Килмър и Джим Кери. Тия трите са най-добрите. Сега, кой е най-най добър и кой не толкова е въпрос на допълнителен размисъл.

Предимства: Невероятни ефекти, невероятни сцени (сцената в тунела е пълна класика), отлична игра на Джокъра (определено различен от чичо Джак, но пак страхотен), новият батмобил и бат-мотоцикъла.

С този филм Хийт Леджър определено минава на ново ниво в кариерата си. За съжаление тя приключи преждевременно.

Недостатъци: Нямаше нужда да тъпчат два филма в един. Спокойно можеха да направят два филма. Но това е бял кахър.

Плашещо: Готъм сити вече съвсем заприличва на България.

Фенове на супергероя с ушичките, не пропускайте!



събота, август 02, 2008

Време за терапия

Премиерът изрече някаква безумна реч на Бузлуджа. Обяви пенсионерите и младежите едновременно за приоритет (!), обеща да даде отпор на "старите муцуни" (Барозу?) и "неофашистите" (Меркел?), не каза нито дума разкаяние за корупцията (незначително явление, очевидно) и обеща да спечели изборите догодина (!!!)

Господи, прости му, той не знае какво говори.

Освен от септември да го лекуваме с всекидневни протести, не знам друго какво може да се направи.

Помните когато Виденов кълнеше "чорбаджиите", нали. Е сега беше още по-зле!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)