сряда, юли 30, 2008

В помощ на антибългарската кампания



Радиоактивни отпадъци, нелегална продажба на оръжие, огромни комплекси по морето... всичко е в кюпа.

Все по-тъпи сценарии — може би има надежда.

Не знам забелязали ли сте колко изтъпяват сценариите, когато медиите трябва да отреагират "спонтанно" на някое събитие и да предават на живо. Спомнете си например телевизионната революция в Румъния. Много се надявам някой да я е записал цялата и някой ден да си я изгледам с кеф. Толкова безценен материал за абсурдно тв шоу накуп, само греби с голямата кофа, транскрибирай и снимай. И накрая може и да вземеш Оскар, а и някоя награда за драматургия.

И те така.

Напоследък гледам няколко особено лоши сценария, скалъпени в последната минута.

"Отвличането".
Добре облечен български бос бива отвлечен, кълцан и измъчван дълго време. После отвличат жена му с откупа. После я пускат без да вземат откупа. Междувременно семейството олеква с около 500 000 евро, от които към 140 000 за благотворителност (!). Опишете официалната версия в киносценарий и се опитайте да го пробутате на някой продуцент. Няма да мине поради липса на реалистичност. Виж ако го преработите на "Никой не краде от дон Г." може и да се получи нещо по-достоверно.

"Хей от запад"
Геополитически трилър с етно-елементи. ЕС кани България да се присъедини, за да я атакува после нонстоп с "антибългарски кампании". Както в едноименната песен, на служба на родината са застанали комсомолци и бойци от тихия фронт, които се отбраняват успешно от бомбите ( пардон, пачките!) с които ни замерват империалистите, дори някои от тях извършват саможертвен подвиг и ги посрещат с голи гърди. Очаквам заинтригуваните продуценти да предложат заглавие "Троянските коне ги убиват" и да сменят жанра на пародия.

"БГ Терминатор"
Локализираната версия за добрия суперробот, който се очаква накрая да излезе победител в изборната патаклама и който срича дезориентиран импровизирани глупости в ефир (за доброто МВР, за подготвяния атентат срещу него...). От километри си личи, че още не му е даден новия сценарий ("Стой там пред камерата, докато измислим нещо!"). Очаквам всеки момент да се появи преработената версия на битовата драма "Ченге на боклука".

Фактът, че сценариите стават все по-тъпи може да значи две неща. Или сценаристите не успяват да отреагират на бързо променящата се обстановка (т.е. не са всемогъщи), или пък на публиката вече и писва от сюжети, съшити с бели конци. Може би има надежда.

понеделник, юли 28, 2008

Свободата е капитал, а не джобни.

Нещо да ви говори датата 11 октомври*?

Неспособните и некадърни правителства винаги имат готова рецепта, която пробутват на народите си — "Откажете се от свободата си, за да ви решим проблемите."

И това ни се пробутва като лек-пенкилер за всичко — за проблемите с интеграцията на малцинствата, за въпросите с авторските права, за проблемите с паркирането и пътното движение, за граничния контрол, за реализиране на свободата на придвижване (и това ако не е ирония!), за здравната реформа и за какво ли още не.

В Македония дори наскоро се направи опит да се въведе регистрационен режим за разходки из природата, за да се реши въпросът с горските пожари.

Винаги ограничението на свободата се смята от правителствата за по-лесната мярка от пълната реформа в някоя област, която да премахне системните причини за съществуването на даден фундаментален проблем. Но какво да се прави, правителствата разсъждават винаги именно така и с поглед към следващия мандат.

Иронията на съдбата се състои в това, че колкото и да жертваш от свободата си, то никога не е достатъчно и никога проблемите не се решават. А дори се и задълбочават.

Включи се в инициативата за радикална и всеобща съпротива на опитите за ограничаване на свободата в България. Не на следенето, не на безразборното събиране на лични данни.

На 11 октомври в столиците в цяла Европа ще има протести. Кликни на картинката за повече информация.







*Бележка за маниаци: Някои по-вманиачени (като мен) знаят, че на 11 октомври 1941 г. е започнала "национално-освободителна революция" срещу "българския фашистки окупатор" през втората световна война. Нищо че самият окупатор не подозира, че убийството на стражаря пред полицейския участък в Прилеп е всъщност революция.

четвъртък, юли 24, 2008

Вълците поздравяваме Станишев

Другарю Станишев, поздравяваме Ви за това, което направихте за България.


Кликнете, моля, на клипчето и се вслушайте се внимателно в текста – за Вас е:



Поздрави
Вълците


До читателите през четци – прочетете поста директно, има ембеднато (вградено) клипче.

До всички читатели: не можах да намеря оригиналния клип на Милена, но на Станишев и този ще му свърши работа, стига да слуша внимателно текста.

Актуализация: Благодарение на Търновеца вече имаме и текста на песента:
Г-н министър-председател, ако имате затруднения с клипчето, прочетете, моля, и текста на песента:

Ревю - Директор на водопад

На крака сме родени със краката твориме,
по познати пътеки всички дружно вървиме,
общо взето щастливи, общо взето нещастни,
домовете ни пълни, но главите ни празни.

От сън уморени по бюрата лежиме,
носим пълни кореми и затова ще тежиме,
с бързината на мравки, но с идеи големи,
всеки се бърка в чужди проблеми.

Припев: Вишист до вишиста,
комин до комин,
пушеци разни,
бял, червен и син.

Животът е труден,
но понякога плах,
наляво да тръгнем,
но със десния крак.

От яйцето със песен валяк път си пробива,
всичко що е природа със асфалт ще залива
магистрали и централи, завод до завод,
Всички дружно вървиме към научен възход.

Искам да бъда директор на водопад!

Актуализация 2: Вълци, с коя друга песен можем да поздравим министър-председателя? Пращайте текстовете, ако ги намерите – давайте идеи, все някой ще ги прочете


И моят коментар: едно време бях хлебарка (по Продев), после станах ненормален (защото се интересувам от досиетата - по Станишев). Вчера ме повишиха във ВЪЛК (защото искам сметка от правителството за доклада – пак по Станишев). Всъщност съм плешив, дебел мъж с очила – с жена и дъщеря и бачкам по 55-60 часа на седмица. Дали Станишев не трябва да ми се извини? Или да му направим една песнопойка?


вторник, юли 22, 2008

Впечатления от морето, Хасково и София

Пресни снимки, правени от Зоя

Грижа за слепите: Светофар в Хасково


Грижа за гладните: На кея в Китен (извинявам се за надписа)


Грижа за автомобилистите: Паркиране в София (близо до зоологическата градина):


И една снимка от Търновеца (благодарско!):
Грижа за автомобилистите: Отново паркиране в София

понеделник, юли 21, 2008

Help: Как се качват снимки във WordPress 2.6?

Ако някой знае – казвайте, че иначе пътеписите ще останат без снимки. Документацията явно не струва, след като в продължение на 2 часа не мога да открия отговора

Към окончателно решение на българския въпрос

Време е да въведем "политически борд" в България (благодаря на Стойчо за термина), т.е. окончателно да се разделим със суверенитета си, в полза на директно европейско управление.

Това е един метод как да живеем по-добре, правата да са ни по-защитени, с по-добро управление, в по-голяма сигурност.

Това може да стане, ако България е първата федерална европейска област, т.е. чрез делегиране на цялата централна власт към европейските структури или да станем територия директно подчинена на институциите на ЕС.

Това ще бъде първата федерална територия, директно управлявана от правителството в Брюксел чрез назначен евро-губернатор. Това и ще разреши до голяма степен проблема за абстрактните пълномощия на европрезидента, еврокомисията и европарламента. Те ще разполагат с територия, където директно да прилагат законодателството си, без да минават през посредничество и без да бъдат заложници на местни интереси.

Спокойно можем да отменим парламентарните избори. Няма да са необходими, при положение че така или иначе гласуваме за европарламент.

Няма да ни е необходим и президент, тъй като така или иначе ще гласуваме за европейски президент. Ще спестим и пари от президентски избори.

На управленски длъжности ще бъдат назначавани граждани на ЕС от всякакви националности, при необходимата прозрачност и демократичност на избора, което поради федералния характер на управлението ще предполага че те са добре платени професионалисти от доста високо качество.

Българските граждани ще бъдат подготвяни главно за служба във федералните органи на съюза, което означава че ще бъдат направени сериозни европейски инвестиции в българското образование, особено в областта на чуждите езици и мениджмънта. Около 10 години след въвеждане на новата система всеки българин ще говори свободно 4-5 от общоевропейските езици и ще бъде доста конкурентен на пазара на труда в Европа, което съответно ще вдигне рязко доходите на населението.

Българското гражданство ще стане общоевропейско (европейски паспорти), което ще позволява изключителна свобода на придвижване по цял свят, плюс сериозни гаранции за правата и сигурността на европейските граждани извън ЕС. Българите няма да се обръщат към собствените си посолства за консулски услуги и друга помощ, а директно към мисиите на ЕС. Българското гражданство ще стане изключително привлекателно в световен мащаб.

Българските граждани ще могат да правят кариери директно в европейските структури, което постепенно ще формира силно българско лоби във властта (това не съм сигурен, положително ли е)

Поради факта, че това ще бъде първата федерална територия, на българска земя ще бъдат изградени много спомагателни европейски институции, като научни институти, хранилища за бази данни, университети и т.н. Университетите, които ще разполагат с ноухау и кадри на световно ниво, ще имат капацитета да стигнат в челната класация на световните университети, докато в момента няма български университет и в ТОП 500 (ТОП 1000?) в света.

Полицейските служби ще бъдат директно подчинени на Европол. Всеки полицай ще бъде изрядно подготвен и образован, с богата правна и обща култура, и ще говори по няколко световни езика. Докато полицейските служби може и да имат проблеми с лобиране и престъпност на общоевропейско ниво, на местно ниво престъпността ще бъде смазана. България ще стане една от страните в които ще можеш да се разхождаш в 3 през нощта в произволна нейна точка без никакъв риск за сигурността.

Съдебната система ще работи изцяло с европейски съдии, и по европейското право.

Въвеждането на еврото ще бъде просто една техническа подробност.

Ще отпадне напълно необходимостта от издръжка на национална армия. Задачата ще бъде поета от европейските въоръжени сили. По съображения от престиж и сигурност, България ще бъде една от най-добре пазените територии в света.

България ще стане притегателен център за всякакви професионалисти, които ще искат да правят кариера в евро-структурите. Това ще реши въпроса с недостига на квалифицирани кадри. Отделно, ще обърне и посоката на вътрешната миграция в ЕС, която ще се насочи КЪМ България. Това ще реши и демографския проблем. Българите, които живеят в чужбина ще бъдат най-мотивирани и най-подготвени да се завърнат в България.

Европейските структури ще доведат със себе си нуждата от перфектна организация и развита инфраструктура, което означава директни инвестиции от федералния бюджет, отлични пътища, ефикасна администрация, образование и здравеопазване според последните европейски норми.

Доверието в България ще скочи многократно, което ще доведе до понижаване на лихвите и на изключително силен поток от чуждестранни инвестиции, които ще бъдат привлечени от свободните територии, квалифицираната и непрекъснато растяща работна ръка, както и от повишената сигурност в бизнес климата.

Местният бизнес ще има възможност да осигури туристически, образователни и всякакви други услуги на най-високо световно ниво и ще намери партньори в най-мощните и напредничави европейски и световни корпорации.

Българският език ще бъде изучаван от множество чужденци, а българската култура ще заеме много по-видимо и по-важно място в Европа, което автоматично означава много повече културни връзки и културен обмен, което ще премести бг културата от европейската периферия в центъра и, като "общоевропейска".

Природата ще бъде защитавана по европейски стандарти.

Името на държавата може да бъде променено, за да не събужда негативни асоциации. Например — "Европейска федерална територия".

Честно казано, не виждам минуси, а се сещам за още плюсове. А вие?

Понеделник — business as usual

Отново ден, в който всичко се повтаря, но в по-тежка форма.

Никола Груевски изпрати поредното си писмо, този път до Барозу. Накратко, това е фронтална атака срещу Гърция, като младият премиер не пропуска да извади от шкафа всички скелети и добре да изтупа от прахта всички позабравени конфликти и противоречия с южната съседка (имоти на бежанци, малцинствени права за македонско малцинство, човешки права), като разчита очевидно добрият чичко-милиционер Барозу да помогне като извие ръцете на съседа Караманлис. Ако това не помогне, да убеди народа си, че Европа е "блудница вавилонска" и че въобще не си струва да се влиза в ЕС. Писмото предизвиква масово възхищение в коментарите. Но и България не е Швеция, както ми напомнят македонските ми приятели, така че този път ще е без повече коментар. (за тези, на които четецът им пречи да виждат flash, тук съм ембеднал музикална илюстрация, 10х Чавдаре)



възрастен йоркширски териер (снимка)


Родителите ми имат йоркширски териер, който не знае, че е малко куче и досега е посещавал няколко пъти ветеринарната клиника за спешни шевове след като няколко пъти е нападал кучета, тежащи поне около 10 пъти повече от него. Това е една от причините никога да не бъде разхождан без каишка, дори в най-спокойна обстановка.

"Липсата на убедителни резултати в сега действащите структури е шокираща и трябват спешни мерки.", се казва в проектодоклада на ЕС за България. Някой пак ще забележи антибългарска кампания. Имам нещо наум по темата.

Чавдар накрая отваря тема, която е много наболяла — за историческите паметници и за мутропаметниците. Градската среда и старата архитектура си заминават със страшна скорост от живота ни, на тяхно място никне мутробарок, мутропаметници, мутрофиси. Защото всеки народ си заслужава средата, в която живее.

През това време дзверът се диви на нелошо облечените бизнесмени, които паркират огромните си коли на три паркоместа едновременно. Щом полицията се разсейва, защо не.

Дмитрий Бутрин, чрез интервюто на един от участниците в класацията на Forbes - Владимир Евтушенков, разказва как изглеждат светът и градът след победата на суверенната демокрация. Какво мисли новият патриций за Москва ("петзвезден хотел"). И докъде ни води културата на имитацията.

Небезизвестният rafter.data.bg вече има своя дума в речника. Щом съм чувал рафтърки от гръцките радиа по гръцките плажове, може би вече е заслужил.

Митко Аврамов коментира стратегиите на десните партии да си служат с аргументи и методи от вчера и дава очевадната рецепта за оздравяване на политическата система. Но това е рецепта, за която засега няма продукти, а и не се предвижда внос.

неделя, юли 20, 2008

2008 г. , Русия, след победата на суверенната демокрация.

...Независимо от благоприятната външна конюнктура, руските селски стопани нямат много шансове да победят в съревнованието със задграничните производители. А и скоро няма да има къде да се оре — за селскостопанските земи се бори и руският строителен бизнес...
Суверенната демокрация в Русия не е оставила обработваема земя? Разсъжденията продължават тук.

петък, юли 18, 2008

Ако бях президент...



Официално издигам кандидатурата на Wyclef Jean за президент, защото предизборната му програма (по-долу текста) ми харесва.

Wyclef Jean - Президент, президент!


Wyclef Jean: If I Was President

Election times coming.
Who you gonna vote for?

If I was President,
I'd get elected on Friday,
Assasinated on Saturday,
Burried on Sunday, then go back to work on Monday.

If I was President, If I was President, If I was President
Instead of spendin' Billions on the war,
I could use that money so I can feed the poor.

Cause I know some so poor, when it rains that's when they shower
Screamin' "Fight the power!" That's when the vulture devours.

If I was President,
I'd get elected on Friday,
Assasinated on Saturday,
Burried on Sunday. Then go back to work on Monday
If I was President, If I was President, If I was President.

I know some soldiers that sleep but they can't dream,
Wake up with screams, sounds of them succeed.
So take this medal of honor for your bravery,
I wish you the best care for you and your family.

If I was President,
I'd get elected on Friday,
Assasinated on Saturday,
Burried on Sunday, then go back to work on Monday.
If I was President, If I was President, If I was President.

But the radio won't play this. They call it rebel music.
How can you refuse it? Children of Moses.

Tell the children the truth, the truth.
It's not all that bling that's dimonds.
Tell them the truth, the truth.
Most of yall wear cubics of zycomians.
Tell them the truth, the truth.
Your soldiers worth more than diamonds.

Yeah, If I was President
All blacks have reperation no segregation
Feed the nation until there's no famine Muslims, Jews, Christians
would all hold hands, every week on the beach party by the sand
Word up, take trips on Air Force One,
No need to bring no homless with no sneaks to Air Force One.

Better schools in the hood, better teachers for the classes,
making money, paying no taxes.

Find the best scientist tell'em come up with an answer, I want the
cure for aids and cancer. But I gotta watch my back sniper gonna
heal with the steel waitin for JFK.

If I was President, If I was President.
I'd get elected on Friday,
Assasinated on Saturday,
Burried on Sunday, then go back to work on Monday.

If I was President, If I was President.

I feel the rain comming let me play the guitar for them right now.
(let's go)
Rescue g's
Yeah!

Нагли са, много са нагли

Нагли са...


Много са нагли....


Представете си ситуация: карате със сериозно превишена скорост, засичат ви и ви спират полицаите. Показват ви радара (издънили сте с поне 50 отгоре) – каква е следващата стъпка?


Наскоро един български шофьор в подобна ситуация (правил обратен завой на магистрала) беше опитал да даде подкуп на немските полицаи, които са го гонили и хванали след тази изцепка на магистрала в района на Бремен. Резултатът беше такъв, че историята се появи по всички медии, а според мен този човек няма да излезе от затвора още 20г (е, не знам колко точно, но със сигурност, когато излезе няма да му мине през акъла да прави така).


Аналогична ситуация – една контролираща институция хваща Гоце в издънка (карал прекалено бързо и правил обратен завой на магистрала :-)). Е, върнахме се към въпроса: Какво е следващата стъпка?


Има два варианта, които са за съжаление географско–политически зависими:

а) в България е много вероятно, че контролиращата институция (полицаят) ще ти зададе въпроса: „И к′во пра′им с′я?“ .... след което Гоце и полицаят правят ... нещо. Шофьорът е оневинен, а полицаят ... не знам какво му се случва на него


(според българските институции – полиция, прокуратура, съд – Гоце + Стойков+ компания са невинни и не са точили САПАРД)


б) в Германия (Белгия, и т.н. ... нормалната Европа) – гонят те, хващат те и отиваш, където ти е мястото


(ОЛАФ прави доклад за корумпирани държавници, в следствие на което се спира финансирането с европейски средства и се забранява на българската държава да прави такива разходи за своя сметка. Европейската комисия в очите ми става най-големия защитник на моите данъци (аз съм европейски данъкоплатец, ако някой не е забелязал)


в) третият вариант се разиграва в момента:

полицаят ви хваща в издънка и НЕ ви задава въпроса „И к′во пра′им с′я?“. Очевидно ситуацията е нова за българския нарушител, но все пак той вече е прочел за случката на магистралата в Германия и знае, че номерът няма да мине. Какво прави нашият нарушител?

Изобщо не се сеща, че може да напише възражения в акта за нарушението. Вместо това започва да задава въпроси на полицая: Теб, кой те е сложил на пост тука? Я, кой ти е началника, за да заведа дело срещу него? Ти имаш ли право да ме контролираш? Може ли един чиновник да дава политически оценки?

(ДАНС ще разследва ОЛАФ ...:))) , а пък ОЛАФ казаха, че президентът е корумпиран – т.к. президентът е политик, това очевидно е политическа оценка. И нещо друго – всички, получаващи обществено заплащане са чиновници. Което по логиката на нашите нахалници автоматично изключва политиците от каквото и да е разследване – не забравяйте, че и следователите и полицаите получават обществено заплащане, т.е. чиновници са, и по нашата логика те не могат да дават политически оценки.

Само за сведение – всеки човек има право и е длъжен да дава политически оценки „Поэтом можешь ты не быть,. Но гражданином быть обязан “)

Абсурдността на ситуацията се задълбочава и от обяснението на шофьора: Но аз си купих колата при друго правителство!

Шофьор с разностранни интереси – вероятно очаква това да се случи и с ОЛАФ?

Обяснявам на тези, които си мислят, че „всички сме в кюпа“: всеки от нас има инструмента, но не всеки от нас е изнасилвач, нали? И имам подозрението, че даже и да нямаше закон срещу изнасилванията – едва ли много хора щяха да го практикуват.

Ако точката за корупцията на държавния глава е в точка „разни“ – интересно какви ли са основните точки???


Нагли са. Много са нагли.


На мен ми е интересно и друго: Кой е бил този, който е казал на Гоце „И к′во пра′им с′я?“

Понякога географското таргетиране ми идва в повече



Добре бе, не може ли просто да получа това което търся. Аман от "интелигентни" алгоритми

четвъртък, юли 17, 2008

Гърция — Македония: Каквото се повикало, такова се обадило

Редовните читатели на блога ме засипаха с коментари по повод материала ми за втората серия на политическия покер на Груевски (писмото до Караманлис). Оставам си кажи-речи на същото мнение, и, за съжаление, реакциите от Гърция са напълно очаквани (цитирам според вестник Време) —

Гръцкият премиер Костас Караманлис вече е написал отговора на писмото до неговия македонски колега Никола Груевски и най-вероятно отговорът днес ще пристигне в Скопие. В него се очаква да има остра реакция и осъждане на последната мярка, в преговорите за името да бъде включен и въпросът за Егейците (славяногласното малцинство в Северна Гърция).


Очевидно, това е нова техника на водене на преговори, чрез вбесяване на партньора.

Лидерът на най-голямата опозиционна партия в Гърция, Йоргос Папандреу, изяви, че няма нужда от отговор на писмото на Груевски и че Обединените нации (арменският поп! - к.п.) са тези, които трябва да отговорят на писмото и че сътрудничеството с ООН ще бъде от полза и на двете страни. Според него, с тази постъпка Груевски прави лоша услуга на неговата страна и народ.

Опозицията и властта имат възможност да демонстрират единство на нацията, познайте за сметка на кого...

Смятам, че няма нужда да се отговори на всяко писмо, и особено не на писмата изпратени за да се създадат негативни впечатления, да предизвикат национализъм от двете страни на границата без да предложат изход от ситуацията - изяви Папандреу


"Ако може да забравим по-бързо, че Груевски направи такава голяма глупост, която дори на нас нанася щети." Подписвам се с две ръце под това заявление.

Най-далеч в осъждането на Скопие отиде националистическата ЛАОС, която поиска гръцкото правителство да затвори границата с Македония.
Писмото дава козове в ръцете на крайните националисти. Още една причина да са му ядосани в Атина.

Вестник „Катимерини“ очаква нови провокации от страна на Скопие вече на претстоящата среща на децата-бежанци од Егейска Македония и смята, че с писмото македонският премиер минира процеса на преговори за името с Атина.
Писмото било за правата на Егейците? Егейците с много мъки и с немалко добра воля от страна на Атина получиха право да се събират по родните си места. Писмото директно застрашава това право и поставя под въпрос досега извоюваното.

Според „ Та неа“, Атина е обзета от безпокойство, заради въможността от сблъсъци между крайно десните гръцки националисти и децата-бежанци, които се очаква да пристигнат през следващия уикенд в Лерин.
Аха. Какво ли е чувството сам да си сложиш жълт таралеж на червен фон в гащите, което изпитват в момента либералните политици в Атина, които са лобирали за подобряване на отношенията и провеждане на тези събори? Как ще бъдат изтълкувани в пресата евентуални сблъсъци и как ще помогне това на преговорите?


Гръцките медии спекулират (интересно колко наистина спекулират, а колко на Време му се иска да спекулират - к.п.), че помощник-държавният секретар Даниел Фрид е препоръчал на ръководството на Скопие да не поставя такива „неприемливи“ искания и е призовал за колкото се може по-бързо решаване на спора за името. Фрид като неоснователно е оценил искането на Скопие за признаване на македонско малцинство в Гърция.


Реакцията на най-големия съюзник на Македония в момента - САЩ, на това писмо и то точно от човека, който защити македонския език като отделен пред гръцки журналисти, показва още веднъж, че писмото е авантюра, несъгласувана със съюзниците.

Значи да обобщиме реакциите до момента :

— Намалява готовността за компромис от страна на Гърция;
— Остават само най-аварийните резервни варианти (ООН, съдът);
— Влошава се положението на Егейците, възможни са граждански сблъсъци и съответните репресии;
— Надига се крайния национализъм в Гърция (това дали помага за решаване на спора?);
— Досегашния преговорен процес спира;
— Силно намалява поддръжката на съюзниците. И САЩ вече не подкрепят безусловно Македония;
— Гърция получава солиден аргумент, че именно Македония бави преговорите и ще го цитира винаги при подходящ повод.
Това ли очакваше Груевски като реакция на писмото си?

Как Македония смята да се справи със ситуацията, която сама си създаде?

1. С изненада, че Гърция е трябвало да реагира по друг начин и с опит да се представи позицията на Гърция като недемократична, неевропейска и нецивилизована.(този подход досега не сработи, как се очаква да сработи отсега нататък?)

- Вместо Гърция да бъде конструктивна и да преоцени своята политика по отношение на Македония, тя ще продължи с натиска, с изнудването, със заканите и с блокадите към Македония — казва за „Време“ висш правителствен функционер.

Става дума за въпрос, който съществува, за въпрос на уважение към демократичните стандарти, норми и практики, които трябва да почита всяка държава, особено когато става дума за европейска, гражданска и цивилизована държава - допълва македонският правителствен функционер.
Много интересно, след като Груевски смята че е прав да пише такива писма, защо трябва оценката реакцията да е анонимна!? Нека да разберем кой е този европеец и демократ, който прави такива изявления.

2. Със събиране на доказателства в турските архиви — "едни от най-старите на света", твърди вестникът

Това е още една конкретна помощ од Турция в спора с Гърция. - заключава вестникът
Да видиме, колко ще помогнат турските архиви в спора. Аз съм сигурен, че доста информация за Егейците може да бъде открита и в българските архиви и тя ще помогне на истината. Но защо никой от Скопие не се сеща да я потърси?


Време е той да се намеси.

вторник, юли 15, 2008

Вуйчо 2

Това не е втората част на популярна комедия или екшън. Но може да стане ;-)

Просто да ви се похваля, че в 14,30 станах вуйчо за втори път.

Цялото семейство е много щастливо и в добро здраве.

Кибритът не е играчка!

Или как в България се управлява рискът.


Съвременните технологии носят големи блага на хората, но имат и един второстепенен ефект, повишават риска.

В държавите с ефективно управление (и тук не включвам само развитите демокрации, в списъка има и някои развиващи се страни), този риск бива задържан в разумни граници и въпреки/заради повишената обществена чувствителност по въпроса, политическият елит в тези държави успява да се справи с минимизирането на риска.

В държави с неефективно управление (некадърно, престъпно, небрежно), рискът се повишава, което води до катастрофи и аварии.

Кои са рисковите технологии в България, където всяка авария може да доведе до значителни щети и/или човешки жертви:

— Атомна и друга енергетика;
— Металургия;
— Управление на отпадъците;
— Транспорт;
— Оръжие (нарязахме ракетите и танковете, но ни останаха боеприпасите);
— Управление на водните ресурси — реки и язовири;
— Управление на природните богатства — гори, биоразнообразие, замърсяване;
— Химическа промишленост;


Пресметнахте ли вече наум къде не е имало голям инцидент или големи поражения в последните 2-3 години? Може би да се подготвяме вече за следващия, а?

България не само не трябва да разполага с ядрени технологии, защото не може да ги управлява. Вече се чудя трябва ли да разполага и с язовири!

Вече веднъж се чудих има ли смисъл от съществуването на националната държава България. Дали да не я направим федерална област в ЕС? Ама сигурно няма да искат.

Нищо чудно, че Европа не дава на децата да си играят с кибрита.


Политическият покер на Груевски продължава!

Още едно текстче на македонска тематика. Важно е! ;-)

След като посрещна Хунза делегацията, устрои на съдения и оправдания в Хага Любе Бошковски посрещане като на герой, премиерът Груевски написа нахално писмо на гръцкия премиер Караманлис. Какво показа Груевски с тези стъпки:

1. Оспори още веднъж, и то пред целия свят, гръцките претенции за наследството на Александър Македонски и подкрепи невижданата по мащабите си карнавално-пропагандна кампания (с "фаланга", облечена в "исторически" костюми с шлемове, щитове и копия, с расистка аргументация — "вижте колко приличат на нас", "колко са красиви"). Допълнителен щрих е това, че медиите показаха почти пълния си конформизъм (т.е. доказаха косвено, че македонската демокрация НЕ ФУНКЦИОНИРА, което е главно условие за напредък в евроатлантическите структури!) и критични и трезви гласове не бяха чути. Кампанията на практика ликвидира подкрепата (доколкото я е имало) от сериозните научни кръгове в Европа и по света за каузата за приемствеността между Александър Македонски и днешните македонци, което пък свежда спора за името строго извън научната аргументация, само до политическата.

2. Устройвайки грандиозното посрещане на Любе Бошковски, Груевски се солидаризира с действията на Бошковски по време на войната от 2001 г и показа че не уважава европейските институции, за които Бошковски е просто един престъпник, оправдан по липса на доказателства, както и на практика показа, че не уважава Охридския договор като основен документ на консенсуса и помирението в македонското общество. Да не говорим за събуждането на стари рефлекси у членове на албанското малцинство, за които Бошковски беше олицетворението на врага. (Изпращаното съобщение към албанците е — вижте, въпреки че подписахме Охридския договор, ние не сме се променили). Т.е., това е двойна провокация — към албанското население и към евро-атлантическите институции. Албанските претенции няма да закъснеят да ескалират!

3. С писмото до гръцкия премиер Груевски разбуди позабравените конфликти с Гърция още от времето на Тито и Сталин, с което показа, че:
— Не уважава международния ред, който се е установил след Втората световна война в Европа, настоявайки за ревизия в частта, която се отнася до македонско-гръцките отношения.
— Директно атакува гръцката политическа система и гръцката Конституция, поставяйки Караманлис в изключително неизгодна ситуация (или да отстъпи пред "крадците на история и изнудвачи от Скопие", или да втвърди максимално позицията си на преговорите)
— Даде повод на гръцките екстремисти да се почувстват прави, като формулира съвсем конкретни претенции към Гърция и застраши умерените гръцки политици, които настояват за диалог със Скопие.
— Напълно се отказа от поддръжката на България, говорейки в прав текст не за "самоопределение" на славяногласното малцинство в Северна Гърция, а директно с искания за малцинствени права на "македонското" малцинство - образование, употреба на сегашната литературна норма като официален език в някои гръцки общини.
— Позволи си да даде оценка на спорни исторически факти и събития в официален документ.

Тези стъпки върнаха назад и общобалканската сигурност и внесоха допълнително напрежение на Балканите, и то точно в момента когато Европа се опитва да се концентира върху други далеч по-важни въпроси, като енергийните проблеми, Средиземноморския съюз и спасяването на лисабонския договор.

Образно казано, Г. заби един много неприятен трън в задника на ЕС.

Ако всички тези стъпки са част от политическа стратегия - това означава че Груевски е напълно скаран с политическите реалности и се надява на чудо, което да му разреши спора с Гърция, който всъщност е ключовия въпрос за напредъка на държавата в евро-атлантическите структури.

Ако стъпките не са част от стратегия, а са просто случайни хрумвания на премиера-боксьор, това значи, че Македония в момента на практика не се управлява, а е в безпилотен режим до следващата по-голяма криза, както и косвено показва че управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ е напълно неспособна да управлява.

Политическият покерджия Груевски вдига залозите в една война с всички и не е ясно къде ще му излезе краят.

PS. Гръцкият вестник "Елевтерос типос" (цитиран от Фокус), коментира случилото се така (благодаря, Анонименъ):

"Развоят на събитията “запазва” налагането на второ гръцко вето през декември, когато Европейският съюз ще реши за започването на преговори за присъединяване на БЮРМ."
Честито, антични братовчеди!

Ето писмото (подчертаванията и коментарите са мои):

Почитуван Господине Караманлис,

Ви пишувам за две исклучително важни теми, чие решавање убеден сум ќе исправи многу историски неправди, неправди кои се чувствуваат и денес, и ќе го подобри животот на многу луѓе, а секако позитивно ќе влијае на подобрување на односите помеѓу Република Македонија и Република Грција.

Имено, кон крајот на четириесеттите години, за време на граѓанската војна во Грција, неколку стотини илјади граѓани и цели семејства во виорот на војната, во својство на бегалци ги напуштија своите домови, имоти и државата Грција во која беа родени.

Огромен дел од овие луѓе, најголем дел од нив етнички Македонци родени во Грција, дојдоа да живеат во тогашната СФРЈ, поточно во делот на денешната Република Македонија, и останаа тука засекогаш, на што веројатно влијаело и тоа што говореле ист јазик и чувствувале припадност на ист (принадлежност към същия ) народ, македонскиот (спекулация с исторически факти). Еден дел од нив се раселија во други европски држави, како и во Америка, Австралија и Русија, но и оние кои се раселија исто така се најголем дел етнички Македонци, говорат ист јазик со нас, чувствуваат припадност на истата нација, македонската, а поголем дел од нив имаат и двојно државјанство, македонско, и на земјата во која живеат.

За жал, децении (десетилетия) потоа, по нивното напуштање на родните места и живеалишта, дури и откако заврши војната, ним им беше оневозможено, односно забрането да се вратат во своите родни места, во своите родни куќи и на своите имоти. Тоа не им беше дозволено ниту ним, ниту на нивните наследници. Колку што знам, некаде на почетокот на осумдесеттите години, во Грција се донесоа неколку закони со кои на некој начин им се одземаа нивните имоти, и ќе се согласите дека таквите закони не се согласно стандардите на Европска унија, НАТО и меѓународните стандарди за човекови права и за гарантирање на сопственоста.(директна атака срещу гръцката политическа система!) Денеска овие граѓани, сега веќе државјани на Република Македонија, а родени во Грција, се тројно дискриминирани. Прво, не можат да си ги добијат имотите назад, второ, имаат сериозни потешкотии за влегување во Грција и трето, доколку некој од нив сака, не може како и секој друг човек кој се родил и израснал во Грција, согласно грчките закони да има право на двојно државјанство, едно македонско и едно грчко, во услови кога Грција го дозволува правото на двојно државјанство. Имајќи во предвид дека во децениите кои се зад нас, демократијата во двете држави се развиваше, а Вашата држава стана и членка на Европската унија и НАТО, институции каде особено се внимава на човековите права и на стандардите за гаранција на приватна сопственост, очекувам дека Вие како Премиер, ќе превземете мерки за исправање на оваа неправда за огромен број на луѓе со тешка судбина и животен пат.

Во Република Македонија овие граѓани се организирани во повеќе граѓански здруженија и во неколку средби со нив, тие побараа да се обратам до Вас како до Премиер на соседна држава, од која тие се чувствуваат дискриминирани.

Втората тема за која сакам да Ве замолам, а верувам дека Вие со задоволство ќе се ангажирате да помогнете, е признавањето на македонското малцинство во Република Грција, и овозможување на основните права согласно меѓународните стандарди за образование на мајчин јазик (македонски) (македонски - изрично е подчертано!!), негување на културните традиции и обичаи преку различни форми на организирање, употреба на македонскиот јазик во локалните институции во местата во Грција каде тие живеат во позначаен број, и други можности кои секоја демократска држава ги овозможува на сопствените граѓани кои се од етничка заедница различна од доминантната.

Господине Премиер,

Јас верувам дека Вие со добра волја ќе ги разгледате овие прашања, и се надевам дека во разумен период ќе предложите решение за овие горливи проблеми. Јас, и институциите во Република Македонија Ви стоиме на располагање за секаков вид на комуникација по ова прашање, дополнителни информации, а можно е и средба на експертски групи од двете држави кои верувам во еден краток неколкумесечен период ќе ги утврдат сите факти и детали, со кои ќе ги надминеме овие проблеми, кои сигурно ќе влијаат на одржувањето на добрососедските односи.

Сите знаеме дека за решавање на овие проблеми потребна е пред се политичка волја, за која јас верувам дека вие како демократска држава и земја членка на Европската унија и НАТО ќе ја имате. Впрочем, во денешно време, кога се работи за човековите стандарди, гаранцијата на приватната сопственост и малцинските права, не се работи за тоа дали сакаме или не сакаме да ги решиме, туку потребно е стриктно придржување до меѓународните стандарди.

Господине Премиер, јас и Вие не можеме да ја промениме историјата и минатото, но со добра волја можеме да исправиме многу неправди од минатото, а секако дека можеме да влијаеме во креирањето на многу подобра иднина на нашите граѓани, доколку реално и непристрасно приоѓаме на реалните проблеми.

Со надеж на Ваш скорешен позитивен одговор,

Никола Груевски

60 години четене

За колко време можете да прочетете 3360 книги? Ако на седмица четете по една, ще ви отнеме около 65 години.

Колко място заемат 3360 книги?
Ако една книга е дебела 4 см, то 3360 книги биха заели една библиотека, дълга 12 метра и висока 10 рафта. (около 3 метра)

Имаше време, когато разсъждавах дали Интернет е подходящо място за златотърсачи. Т.е. място, където ако посетиш ЗЛАТНАТА СТРАНИЦА ще станеш богат, само с едно отваряне.

Мисля че открих златната страница, само че богатството и не се измерва в пари. А в книги.

По-бързите от вас са се усетили вече, че говоря за богаство от книги.

Съществува торент, който съдържа 3360 тома философска, социологическа, психологическа, инженерна, математическа, художествена и друга литература. За да свалите всичко ви трябват около 30 гигабайта, а за да го прочетете, знаете колко.

Торентът и списъкът с книгите са ето тук.

понеделник, юли 14, 2008

Фаланга, мирно!


За тези, на които македонската тема не им е от най-любимите, моето малко извинение.
За останалите — уникални исторически кадри от посрещането на Пакистанските македонци в Македония!
Благодаря на анонимния коментатор за клипчето

неделя, юли 13, 2008

Добави този блог в приятелските, стани вицепремиер!


Ето още едно доказателство, че животът има по-богато въображение от писателите:
Появи се първият вицепремиер-блогер, който държи блога, който четете, в списъка на любимите си блогове. И това не е Радан Кънев или Господин И, които наскоро оздравяваха политическата система с бира (т.е. опипваха почвата за бирен пуч!), ами Ивица Боцевски, доскоро говорител на правителството на Македония. А от днес - вицепремиер по европейската интеграция. Честито. И който иска да става вицепремиер, да ме добави в списъка с любимите си блогове. На Ивица му отне две години. На късмет е! Честито!

Другият вариант, разбира се, е да бъде представен тук, така че пращайте биографии и статии.

PS. Преправих навсякъде вицепремиер на министър. Очевидно не му е дошло още времето, видях списъка на правителството.

PPS. Отново поправих министър на вицепремиер. Получих нова информация ;-)

Македонски принц на гости на Македония - част 2

ПРИСТИГНА ДЕЛЕГАЦИЯТА НА ХУНЗИТЕ ОТ ПАКИСТАН

Освен на преданията на своите предци, Хунзите не могат да се опрат на друго, по-солидно доказателство за земята, от която вярват че са дошли, преди да се заселят под Хималаите, чак до вчера, когато за пръв път закрачиха по македонска територия. Шестимата представители този народ, между които и членове на кралското семейство, вчера в следобедните часове трябваше да пристигнат на летище „Александър Велики“, след което бяха на прием при премиера Никола Груевски, от 19 часа. За това колко посещението на Хунзите в Македония възбуди обществото, говори фактът, че броят на заинтригувани граждани, които искат отблизо да се запознаят с хората от "покрива на света", които може би притежават ключ за вдигане на завесата, зад която се крие част от нашето далечно минало, е огромен.

На среща с премиера Груевски. Източник на снимката —
официалната страница на ВМРО-ДПМНЕ


Според обявата на организаторите, любопитните ще могат да направят това в петък, последният ден преди заминаването на хунзката делегация, на площад "Македония", където гостите ще отговарят на въпросите на македонските граждани. В четвъртък пък, в съборния храм „Св. Климент Охридски“, ще се проведе литургия в тяхна чест.

На летището, принцът на Хунзите беше посрещнат от гвардията на Александър Македонски в специални червено-жълти униформи (предполагам че червено-жълтата гама е предопределена от сегашния държавен флаг на Македония, не знам дали реално копията във войската на Александър са били жълти, а дрехите червени...) - надписът под снимката мой - к.п.


- Само еден поглед на лицата на Хунзите ще бъде достатъчен за да се убедят гражданите, че този народ има многобройни допирни точки с днешните Македонци - твърди журналистката Марина Дойчиновска, инициаторка на посещението. Тезата за близостта между хунзите от Пакистан и древните македонци беше отворена от нашия лингвист Илия Чашуле, който кажи-речи две десетилетия се занимава с проучване на лингвистичните връзки между македонския език и бурушкия език, на който говорят хунзите.

Идеята, че хунзите са потомци на голямата сватба на Изтока и на Запада, при която хиляди войници на Александър Македонски са се оженили за местни персийски жени, за мнозина звучеше премного фантастично за да бъде истина, други пък, я приеха като желана истина, но факт е, че тя все още няма научно потвърждение. Според Чашуле, „бурушкият език е директен наследник на най-стария балкански езиков слой, по-точно на бригийския език който, пък, бил сроден с древномакедонския и, най-вероятно, с пеонския, дарданския, пък и с тракийския и с илирския. В днешният македонски език имаме такива езикови черти, които потвърждават неговата връзка и със стария бригийски език и с бурушанския.





Същевременно, езиковите проучвания показват, че и в албанския, ароманския и во румънския език имаме такива следи и съотношения“. Тъкмо затова Чашуле твърди, че македонците, мласите, румънците и албанците се братя, със съществени стари общи корени. Една от най-впечатляващите части от теорията на лингвиста за идентичните корени на хунзите и македонците, е неговата интерпретация на значението на народната приказка за Силян Щъркът. „Моите проучвания на приказката за Силян Щъркът казват, че тя би трябвало да се чете и като историческо свидетелство. Приказката е оригинална. В света има типове приказки, които се повтарят, а тази не спада в нито една от тия категории. Значи, тя е нещо друго, в ня има нещо типично само за тези места.

Според мен, приказката за Силян Щъркът е метафорична приказка за преселението. В нея, изглежда, е кондензирана историята за Македония от най-старо време до днес, разказана като поука. Там се говори, че един народ бил силен и единен, но от непочитането на по-старите, бил наказан и поделен - за да бъде една част от него прогонена на края на светя, и дори да биде превърнат в птици", коментираше Чашуле след неговия престой в Пакистан преди няколко години.

източник - вестник Време. снимки - вестник Дневник

Тук има една стара полемика за приказката Силян Щъркът. Интересно е, че в полемиката става дума за "народността" на Силян, и за езика, на който говори, който също така започва с Б, което според мен, е твърдо доказателство за връзката с хунзите и бурушеския език.

петък, юли 11, 2008

Македонски принц на гости на Македония


В горещото време слънчасват не само хора, но и цели държави. Поднасям ви тази вълнуваща вест дословно:

"Хунзите, които се смятат за Македонци и потомци на Александър Македонски пристигат на посещение в Македония

Делегация на високо ниво, предвождана от принца Газанфар Али Кан, с титла Мир и принцесата Рани Атика от народността Хунзи, които се смятат за Македонци и потомци на Александър Македонски, факт, който от поколение на поколение се предава 23 века, днес пристига в Македония.

Княжеството на Хунзите в момента е в състава на Пакистан, някогашна Персия, а мястото където те живеят според историческите данни е най-източната точка на кралството на Александър Македонски.

Делегацията, во която пътуват и сестрата на принца, но и техен историк, веднага щом пристигне в Македония ще биде приета от премиера Никола Груевски, а по-късно и от архиепископ Стефан, Охридски и Македонски и от скопския градоначалник Трифон Костовски.

В Скопие делегацията ще се задържи два дни, а след това по план на Македонският институт за стратегически изследвания, по чиято покана и идва в Македония, ще посети Охрид, Битоля, Прилеп, Лазарополе, Вевчани, Гари, а ще има и възможност на Петровден да присъства и на познатата Галичка сватба."


Това (и снимката) беше от Телевизия Сител. В Дневник добавят:


"...Те (хунзите) говорят език, който се нарича бурушески, и който, според лингвиста Илия Чашуле, е директен наследник на езика на бригите, които са били ядрото на древния македонски народ и ядрото на фалангата. От Института планират да извършат и допълнителни генетични проучвания за взаимната връзка, въпреки че определени изследвания вече са правени. Хунзите до 1974 година са били политеисти, но откакто са получили автономия в рамките на Пакистан, трябвало да приемат исляма..."

Но има и още по-радикални вести :

"...Начинът, по който се правят опити да се реши спорът за името на Македония е погрешен, и не е в съгласие със законите на природата. Единственото решение за този проблем е генетичното, смята изследователската колония "Миячки зограф". Според сдружението, конституционното име на Република Македония не произлиза от географската област, ами от македонския народ като негов носител. "Идентичността се открива, изследва се и се развива на системно научно равнище с помощта на генетичните методи и познания", посочва Ана Бобинкова од Сдружението, която добавя, че ще поиска от ЮНЕСКО да се защити македонската генетична идентичност...", вестник Вечер




Благодаря на Търновеца и на Стойчо за идеята.

Мъка, дядо Боже, мъка!

PS. Този пост нека се схваща като критика към правителството и към интелектуалните кръгове в Македония, които подкрепят антично-хунзката истерия. Разбира се, там има и гласове на разума. Развигор, Рокси, дори и Утрински вестник.

четвъртък, юли 10, 2008

Игор Свинаренко — обрязване по руски

Представям ви отличното есе на моя любимец Игор Свинаренко от gazeta.ru, посветено на кандидат–студентските съчинения. В Русия. А може би и не само.

В момента вървят кандидат–студентските изпити, и най-тежкият и най-отвратителният, най-мъчителният и подлият от тях е — съчинението. Иди, мамка му, там, не знам къде, и напиши нещо, не знам какво! И да ми хареса! Изстрел в гърба, удар по паднал човек, плюнка в лицето: руското кандидат–студентско съчинение.

Бих исках да поговоря с тоя човечец, който утвърждава темите на съчиненията. Бих искал да погледна садистката му усмивчица, и да чуя неговото мърморене:

— Паднахте ли ми, гадини, сега аз ще ви мачкам... Какво, лошо ли ви става?! Много сте умни, а? Сегичка, сегичка, ще ви дам да разберете: „Лъч светлина в тъмното царство“! Жена ми беше курва, после се удави, баналност и скука, а вие сега ще се унижавате пред мен! Ще изстисквате от себе си лъжи. А сега аз на вас ще ви дам за ролята на природата у Лермонтов да ми съчинявате. Ето, Немзер (мой колега в Руската литературна академия — И. С.) се оплакваше, че дори като аспирант му е било трудно такива да ги съчинява. Да, ще треперите и ще лъжете, и ще се въртите като въшка на гребен, но ще ми целувате ботушите! Ще ви науча аз вас, да ненавиждате руската литература и литературата въобще, да ненавиждате началниците в университета и прочее, ще ви отуча да се радвате на живота, ще виете, ще храчите кръв и ще мечтаете за момента, когато пораснете, когато също ще хванете някой наивен и беззащитен и ще го накарате да чисти тоалетната с четка за зъби, да си пере партенките, ще се научите за поставяте хората в безизходица, да клякат „рачешката“ (аналог на „да се хванеш за палците“ — бел. Ст.) и да ги биете по бъбреците с тъп предмет! И тогава, сред всеобщата ненавист и чернилка, и безнадежност, и фалш, ще дойде щастието за маниаците и треперещите твари, които не са могли да изпълзят на божия свят, не са могли да обявят публично принадлежността си към сектата на сатанистите, и са принудени тайно и полека да нанасят гнусните си удари... Да задушават всичко добро, да цапат чистото, да помпат своя черен нефт и да помпат цените му, да грабят пенсионерите и да ридаят по всички поводи от щастие.

И ето, децата не спят по цели нощи и се измъчват от кошмари, а безучастните тъпи родители дават чадата си на заколение на този страшен паяк, приличащ на дракон от приказките и дори не се опитват да измъкнат този мизерен Цахес (злобно джудже, обичащо да си приписва заслугите на другите - 10х Спас Колев) от неговата дупка и да съдерат кожата от тялото му.

Дълги години ме мъчи въпросът за съчиненията. Каква точно задача — вероятно — трябва да се решава в миговете на това изпитание? Да се разбере, дали абитуриентът е чел книгите от задължителната програма и колко внимателно, какво е разбрал от прочетеното — така ли? Грамотно ли пише и може ли да се изразява свързано? Ами нека тогава напише рецензия! Разбираем, смислен, сносен жанр, дори прилича на нещо полезно за хората. В списанията, във вестниците, в Интернет тези рецензии всеки може да оцени и да си направи изводите. Нека момчетата и момичетата се пробват в този жанр. Спокойно, без нерви, и е лесно за оценяване! За какво става дума в литературното произведение, за кого, какво ми хареса, а какво не... Съвсем не е празна работа този жанр, далеч не е последна дупка на кавала — колко висшисти си изкарват хляба там, че и надуват бузи от гордост!

Но — не, неизвестно защо това не може да се направи...

Само не се присмивайте, че ето — сатанистите са ни виновни; не ми разказвайте че такива секти у нас няма, и че хората не се обединяват на основата на човеконенавистничеството и желанието за изтребление на човешкия род. Вие така няма да се оправдаете, вие прекрасно познавате същността на албигойската (богомилската) ерес, и манихейството за вас не е празен звук. Да и чисто по житейски ние разбираме, колко съблазнителни за слабите умове са радикалните идеи и как може да пострада всичко наоколо...

Но, навярно, не само в подлостта и в сатанистите се крие работата...

Все пак, трябва да подготвяме децата си за живот като възрастни и да ги пускаме в него. Ето така, за ушите и в студената вода. Нека веднага децата разберат, че в нашия руски живот няма честна битка на рицарски турнир. Ударите ще бъдат в гърба и наградата ще получи не най-добрия боец, а този който има най-много пари. И не мисли да говориш, каквото мислиш — това е най-сигурния път към гибелта. Знай и мисли как по-ловко да излъжеш, за да изглежда убедително и красиво, съумей да изобразиш девственост и безкористна юношеска жар! Имай пари, за да наемеш репетитор, сам ти никога няма да успееш да формулираш витиеватите заплетени глупости и подправени мисли, няма да се сетиш да скриеш рояла в храстите и да се престориш, че той съвсем случайно се е озовал там.

Съчинението — този велик могъщ руски инструмент, с помощта на който в децата се впръсква великото и могъщо византийство — ето я, руската идея, ето я Света София без кръстове, ето го взривения храм на Христа Спасителя. А после следва неговото възстановяване — но не веднага, в никакъв случай, долу здравия смисъл и бързото поправяне на грешките, не — само след всеобщо целуване на пръстена на полумъртвия, сенилен член на политбюро, и след правене на отливки на новите камбани вместо старите — но финансирани от бандитски пари...

Руското съчинение — това е причастие към някаква общност, това е като най-краткият конспект, като клип: въздигнете се в огньове сини нощи, чичко Ленин, Павлик Морозов, цигари в тоалетната, бой трима на един, искам да бъда в първите редове на строителите на комунизма, колбаси от спец-бюфета, доноси в КГБ, преустройството започни от себе си, доларът по 62 копейки, мъжествено връщане на партийния билет в районния комитет на партията, и нататък свещичка първо в дясната ръка, а после, накрая — в лявата! В лявата, и всичко е наред!

Всичко това трябва да се преживее, при това бързо, както бързо преминава ембрионът стадиите на развитието си от червейче и попова лъжичка и даже по-високо, по-бързо, колкото се може по-рано — дори нека боли.

Кандидат–студентското съчинение — това е нещо като руско обрязване. Много важен обред, макар и не много справедлив.



Комитата — >PS. Ако те интересува литературата, купи си страхотната книга на Алекс.

сряда, юли 09, 2008

Писател с характер

Лятото, изглежда, е време за литературни кавги. След епичната епистоларна битка Господинов — Пасков, за наследството на 68-ма година в България (има го! няма го!), ви представям отвореното писмо на Момчил Николов (български писател, автор на Кръглата Риба, както и на още няколко съвременни литературни произведения, както и човекът, който представи Алекс на премиерата), до литературната критичка Елена Кодинова, по повод статията и Когато писателите нямат характер. Поради проблем на комуникацията с редакцията на изданието, писмото се публикува тук.


Уважаема г-жа Кодинова,

Нямам честа да ви познавам, но вашето писмо силно ме развълнува. Толкова, че ето на – вместо да се напия или да се нашмъркам до синьо, както се полага на един съвременен български автор, аз съм седнал в чудната съботна вечер и ви пиша писма.

Простете - не се представих. Казвам се Момчил Николов и съм съвременен български писател. Не се имам за млад, но според вашите критери по-скоро съм. Женен съм, не пуша , пия рядко, спортувам редовно и работя много. Печеля добре. Скромен и уравновесен човек съм, хобито ми е отглеждане на трева(в смисъл – морава) Искам да се запозная с интилигентна, образована и начетена жена(като вас), с която да не разговарям по никакъв начин за съвременната българска литература и която никога да не виждам. Простете, ставам асоциален, когато не съм под влиянието на поне четири пет наркотика, прокарани с литър водка.

Не искам да говоря с вас за съвременната българска литература и по-други съобръжения. Струва ми се че не я познавате. Улисана в анализ на буквите при Джеймс Джойс някакси сте я пропуснали. Или може би сте я чели, но не помните нито имена, нито заглавия? Празни бели полета, а? Всъщност - права сте - не бива да товарите академичният си мозък с незначителни и провинциални български автори с меки творчески ерекции , когато на света има така възбуждащи титани като Чехов, Толстой или поне Фаулз. Джойс вече го споменахме. Уважавам вашият женски и професионален избор, но все пак – има една подробност която ме кара да се чувствам леко озадачен. В края на вашата статия вие завършвате с похвален призив – да си говорим. Да си говорите, но с кого? Простете, но наистина не мога да разбера с кого точно, да му се невиди, искате да си говорите? С мен ли искате да си говорите, с някой друг ли искате да си говорите, с цялата българска съвременна литература едновремено ли искате да си говорите. Или просто си говорите?

Както и да е – няма да ви досаждам повече с глупавите си и вероятно съвсем неоснователни въпроси. Пък и времето което мога да отделя за написването за това писмо вече изтича. Все пак писател съм – трябва да работя. Чакат ме няколко томчета на Буковски в оригинал, върху които трябва да дращя с мекото си моливче. Разбира се от това няма нищо да се получи, защото така или иначе съм некадърен. Ще захвърля празните бели листове на една страна, мекото моливче на друга и ще потърся спасение в някоя от онези една-две кръчми в които съм известен; Ще заема традиционната си поза на вечно надрусан и\или пиян Фауст и ще зачакам някоя състрадателна фенка да забърше студената ми пот от челото. После разбира се идва ред на невъздържани целувки и страстни пенетрации.

След което се пребирам вкъщи, описвам подробно случилото ми се с мръсни думи, публикувам го в известен столичен вестник, и в резултат на това следващият път когато вляза във въпросната кръчма фенките вече са две. От тук нататък цикълът секс – писане – публикация се повтаря , а фенките растат в геометрична прогресия. Схващате ли?

Би било чудесно ако се нещата се случваха така. Само че фенките не идват толкова лесно, повярвайте ми. И те са чели Буковски. И други неща са чели. За това колкото и да не ми се ще, аз захвърям меките моливчета, сядам си на задника, и вземам че написвам нещо като петстотин страници, в което не говоря нито за дефекация, нито за копулация, а просто за една нищо и никаква Кръгла риба. Примерно. Написвам книга, с която се гордея, защото съм вложил всичко от себе си и знам, че е на световно ниво. Но вече знам и нещо друго – вие няма да прочетете тази книга. А може би трябва, защото тя засяга важна за вас тема. Технологичната епоха – миг преди димът да покрие всичко. Много неща можете да научите от тази книга, но вие няма да си я купите. Защото не се намира на онова рафтче, което ви привлича като магнит. Рафтчето със световната класика. Аз не съм класик.

Аз, слава Богу, съм писател.

P.S

В книгите ми жена доктор на науките със стрии и целулит скоро няма да се появи . Въпрос на естетика.

Момчил Николов

вторник, юли 08, 2008

Мутри в планината

Мутрите едно време пребиваха за това, че например си погледнал по-продължително някоя девойка в дискотеката. Или защото никога не си чувал името на мутренския им бос. Или пък защото не си му дал предимство на пътя, когато ти си бил с предимство. Или пък защото просто не го кефиш.

Но да те пребият в планината пред палатката ти след градушка, това наистина доказва че животът има по-богато въображение от писателите.

Ето цялата история тук. И не забравяйте да разпространите на хората, които ходят по планините, за да могат говедата да слязат от планината и да се заврат в лайната си, където им е мястото. Иван Дръков е името на побойника (слагам го, за да се открива по-лесно от търсачките)

понеделник, юли 07, 2008

Двойна звезда: Лексикон

Двойна звезда: Лексикон

Комитата, нали е човек с разностранни интереси, та е отворил още един блог: Двойна звезда И вътре е сложил Лексикон, на който аз, поддавайки се на натиска, отговарям тук и сега:


Какво е твоето най-ценно притежание и защо?

Ценните ми неща, които НЕ притежавам спят в леглото ми. А ценното, което притежавам се намира под плешивината на темето ми и между ушите ми

На моето нощно шкафче винаги има ...

Нямам нощно шкафче, но до леглото е пълно с книжки с приказки

В хладилника винаги имам ...

Лед

Ако някой надзърне в гардероба ми, ще намери ...

Куфар с 5 минутна готовност за заминаване

Любимият ми спомен от ваканция или почивка е...

Щерка ми се запознава с едни германчета на плажа и си общуват като че ли се познават от години – всеки говори своя си език и се разбират чудесно

Ако имаш три последни желания, какви са те и защо?

Сериозна работа, трябват ми още данни за мислене, напр. след като са последни: след тези желания ритам камбаната или просто изчерпвам квотата си от желания, но все пак продължавам с дишането и другите дейности?

Ако умреш и трябва да се върнеш отново на този свят, като какво/кого ще се върнеш и защо?

Трябва или мога?

Каква е любимата ти храна на улицата?

Има едни пържени картофки на гара Север... (във Виена ;-)

Ако трябва да дадеш съвет на някой по-млад от тебе, съветът е...

Дали ще ме чуе?

На кого се ядосваш най-много?

На най-ценните ми неща (виж горе)

Какво те движи напред?

Може би някой ден ще направя околосветско пътешествие...

Кой малък грях ти носи голямо удоволствие?

Заглеждам мадамите с кеф – пък съм женски татко и трябва да се сдържам все пак

Мантрата, в която живееш е ...

Нито едно усилие не е отишло напразно (не знам дали е мантра, но ми върши работа)

Качеството, на което се възхищавам у другите е...

Благородството

Най-важният човек за мен винаги ми казва...

Винаги казва различни неща

Слушаш ли го?

Очевидно, иначе щеше да повтаря едно и също;-)

Кой си ти?

Горе в главата пише;-) и в подписа долу:-)


Турция с по-европейски нрави от България

Съобщават ми по мейла, че гей-парадът в Истанбул, който се провеждал за
пета поредна година, е минал доста по-културно от софийския - имало е около 3000 участници, включително гости от Палестина и Ливан, и е преминал напълно без инциденти.


Истанбулската община не е разрешила парад на комунистите в самия център на града за 1 май, но е разрешила ЛГБТ парад по Истиклял - най-централната луксозна улица в Истанбул.

Толкова по въпроса — кой е Европа, а кой е Ориент.

Цветните спомени от сивото детство


В нощния блог представям изключителната руска художничка Яна Паюсова, която "разтура" (мк) в Бостън.

събота, юли 05, 2008

Контрареволюцията — четиво за уикенда

Посвещавам на на Емел Етем — бързата работа, Г. Първанов — специалистът по черен PR, С. Станишев — министър председател без портфейл и новият военен министър, както и да му е името.

Това е откъс от книгата на Виктор Суворов — "Записки на освободителя", или защо в условията на контрареволюция и антибългарска кампания пада най-големия келепир.




И продължавайте да четете, докато нашият оркестър изпълни Лунната соната


Разузнавателният батальон на 6-а гвардейска мотострелкова дивизия северно от Прага

Мотоциклета опожариха поради пиянство. Докато си чистеха оръжието, някой донесе шише чешка сливовица и разузнавателният взвод я пресуши на бърза ръка.

Чистенето тръгна по-весело. След дългите преходи промиваха оръжието с бензин. Методът е забранен, но ефикасен.

След почистването на оръжието се събраха да изпушат край кофата с бензин по една цигара. Мерачът от първо отделение хвърли угарката си в кофата и бензинът весело лумна. Зам.-командирът на взвода, старши сержант Мелник, ритна пламтящата кофа. Разузнавачите се разкикотиха. Но кофата, след като се преметна във въздуха, падна върху мотоциклета, чийто резервоар беше отворен — оттам бяха взели бензина за чистенето. По-нататък всичко протече за части от секундата. От мотоциклета остана само черен скелет.

Бяха пили съвсем по малко и тутакси изтрезняха. Веднага се размириса не само на изгоряла гума и боя, но и на военен трибунал и дисциплинарен батальон.

Замкомвзводът се стъжни, дръпна се настрана, седна под една бреза и се хвана за главата.

Пръв дойде на себе си командирът на първо отделение. След като огледа взвода и се убеди, че наблизо няма нито офицери, нито чужди войници, сержантът властно заповяда:

— Взвод, строй се! В две редици — застани! Равнис! Мирно! Чуй ситуацията!

Произшествието беше уплашило взвода и понеже усетиха твърда власт над себе си, хората се строяваха по-бързо от обикновено. Само замкомвзводът седеше под своето дърво и не реагираше на нищо.

— Чуй ситуацията! — повтори сержантът. — Приближила се е чешка кола. Лека. „Шкода“. Тъмносиня. Вътре трима чехи. Хвърлили са запалителна бутилка. Ние сме си чистели оръжието, не сме можели да стреляме. Замкомвзводът не се стъписал и с разглобената картечница цапардосал един от тях по черепа. Светлокос. Те веднага са се омели. Ясно ли е? ЗКВ е наше момче, ще го накисваме ли? Полага му се демобилизация, а той изпълнява тук интернационалния си дълг.

Взводът се разгълча одобрително.

— Повтарям. „Шкода“, тъмносиня. Мъжете в нея са трима. Хвърлили са бутилка. ЗКВ с разглобената картечница е цапардосал един от тях по главата. Те са се измели. Да, още нещо. Номерът на колата нарочно е бил зацапан с кал. И, накрая, ще довтасат комисии, може би дори от специалния отдел. Ще искат да ни хванат в лъжа чрез подробностите. Никой нищо да не измисля! Ще повтаряте само това, което ви казах. Останалото: не помня, не видях, не знам, не обърнах внимание. Ясно ли е?

— Ясно!

— Свободни сте!

— Коля, ей, Коля, не се притеснявай. Може всичко да се уреди. Чувай, Коля. По-добре изпрати един боец при ротния, нека докладва за чехите. При него сега се провежда съвещание на офицерите. А на взвода заповядай да заеме отбрана, все едно че очакваме повторно нападение..

Подир час при взвода дойдоха всички офицери от ротата начело с командира. Ротният, след като огледа мястото, заповяда на войниците от взвода да идват при него един по един. Той стоеше на трийсетина метра встрани от всички и им задаваше по три-четири въпроса. Разговорът с всеки войник се водеше насаме, за да не може никой да чуе нито въпросите, нито отговорите.

След кратък разговор с всеки от войниците ротният викна при себе си командира на първо отделение.

— Времето си го бива, сержанте.

— Тъй вярно, другарю капитан.

— Само че надвечер май сигурно ще завали дъжд.

— Сигурно, другарю капитан. — Сержантът все не можеше да разбере накъде бие капитанът. — Омръзнаха ни тия дъждове.

— Омръзнаха ни — съгласи се капитанът. — С „Шкода“, казваш, са пристигнали, а?

— Тъй вярно.

— А къде са следите? Земята нали е прогизнала?

Капитанът също беше разузнавач и никак не беше лесно да го излъжеш. Но истината е, че и на него не му се щеше да лепне петно на своята рота.

— Виж какво, сержанте, там, където сте подпалили кофата и където тя е хвърчала към мотоциклета, трябва да прекопаете земята, все едно че сте заравяли парцалите след чистенето И да отъпчете всичко наоколо. Инак си дръжте на своето.

— Слушам, да си държим на своето!

— И кажи на старши сержанта да не точи сополи. Ако е фраснал контрареволюционер по черепа, за чий трябва да се притеснява?!

Нито комисия, нито хора от специалните части не се появиха през следващите дни във взвода, явно и без туй са имали много грижи. Ротният командир междувременно написа рапорт за бойните загуби при сблъсък с въоръжени контрареволюционни елементи, поставили се в служба на империалистическите разузнавания.

Командирът на батальона повъртя рапорта в ръцете си и се усмихна лукаво:

— Всичко е наред, всичко ще ти подпиша, ама го напиши на нова сметка, като вмъкнеш, че върху мотоциклета е имало и противотанков гранатомет РПГ-7В. Номера ще ти кажат във втора рота. Тия смотаняци още в Полша го изтървали в едно блато и не могли да го извадят.

Капитанът понечи да възрази, но видя как го гледа комбатът и измърмори мрачно:

— Слушам, ще го препиша.

Рапортът тръгна по инстанците, като всеки път се връщаше за преписване.

Когато рапортът стигна до началника на тила на Прикарпатския фронт, който в края на краищата подписваше всички рапорти за бойните загуби, във въображението му изникна някаква фантастична машина, създадена на базата на разузнавателния мотоциклет М-72. Приказната машина беше въоръжена с картечница и противотанков гранатомет, имаше два активни нощни инфрачервени прицела, далекомер-прицел и радиостанция Р-123. Машината явно е била предназначена за действия в условията отвъд Полярния кръг, тъй като на нея се намирали два нови кожуха, а отзад била прикрепена 200-литрова бъчва със спирт. За съжаление всичко това изгоряло при сблъсъка с контрареволюцията.

Генералът повъртя рапорта в ръцете си.

— Върнете рапорта обратно, нека го напишат отново и добавят ей това. Какво друго има?

— В 128-а дивизия един БТР паднал от мост.

— В резултат от сблъскване с контрареволюцията ли?

— Тъй вярно.

— Така е по-добре. Дайте рапорт.

А заместник-командирът на взвода старши сержант Мелник получи медал за смели и решителни действия при отблъскване на нападение. Дори във вестниците писаха за него.




Не е шега

Клик за по-голямо

Взето от тук

петък, юли 04, 2008

Всички живеем в Америка!



Скоро и на луната!

ЧРД, Америка!

Пей с мен.



А сега чуй как се прави!

четвъртък, юли 03, 2008

Актуален филмов цитат


Най яката филмова експлозия в историята на киното плюс Pink Floyd. Гледай тук

Снимката ми прати Търновецът

Зов за информационна помощ!

Хора, в момента съм в чужбина с ограничен достъп до интернет – мога да чета блогове, но не и всички интернет информационни сайтове. И така: чух за гърмежите тази сутрин в София (по телефона, събудиха ме сутринта), и разбрах, че и летището е затворено.
Трябва да се прибирам тази вечер в София и сега не мога да разбера – отворено ли е вече летището или още не?
Пишете инфо-то като коментар тук – преди да тръгна ще погледна пак в блога за коментари

Актуализация (04.07): Благодаря на всички за отзивчивостта! Летището явно е отворено, но „авиокомпанията“, с която летя вече заслужи репликата:
Другия път – само с Луфтханза!:-)
Ще се наложи да се пише пътепис, а бях решил този път да се скатая;-)

За да не стане грешка в тълкуването – съжалявам, че не летя с Лухтханза, а с тези ...биииип...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)