понеделник, юни 30, 2008

Нощен блог, неясно колко ще просъществува

Все по-тежко ми идва съчетаването на обществено-политическата насоченост на този блог с неща, които ми се въртят в главата, така или иначе, създадох още един блог, който не е ясно ще имам ли сили да поддържам, считайте го за нощния блог на Комитата, където искам да пускам по-задълбочена музика и да разсъждавам над вечните въпроси на живота.

Или както казват някои мои познати — "Твърде много ти е свободното време" ;-)
В известен смисъл това май наистина е така.

Много яко парче за финал на седмицата



Просто си сипете едно от любимото питие, качете краката на бюрото и го пуснете колкото може по-силно, без да се изкривява звукът! Помощникът на Господ подрънква отзад на китарката.

неделя, юни 29, 2008

Курс нагоре!

Анкетата на блога отчита досега трагичен дял на женската аудитория — около 10%. Затова ето малко поезия, която се харесва на читателките (проверена е във фокус група)

Фашист

Когато имам цел
съм непобедим.
Работя неуморно
до момента в който ми писне от всичко
и отново тръгна по безкрайните лабиринти
на Интернета,
където има всичко.
Мразя промяната.
Аз съм един завършен фашист.

Интересен човек

Запознавам се със 18 годишна девойка в ICQ.
Тя ми праща снимки.
Единственото което искам е да си легна с нея,
а тя сигурно е много интересен човек.

Клошар

Това че мириша на афтършейв и парфюм в трамвая
не значи че не съм клошар

Мързел

Разговарям с един много успял човек.
Двамата се разбираме чудесно и мислим еднакво по много важни въпроси,
но мен страшно ме мързи.

Педофил

Покрай НДК обикалят момичета по тениски и потници без сутиени
с къси поли
или умопомрачителни червени шорти.
Възрастта им е някъде около 16-18
Мога да си избера да стана педофил или женомразец.


Блог

Когато имам нещо важно за вършене
пиша в блога,
защото мразя да ме занимават с глупости
точно сега.

Малка анкета за читателите

Тъй като някои от вас ме четат само през четци, да поясня — в лявата колонка на блога сложих анкетка за пола на четящите. Искам да ви знам кои сте, така че моля ви отговорете. Това ще помогне да ви пиша по-интересни материали. Ще има и други анкетки.

събота, юни 28, 2008

Гей парад и някои мисли за дискриминацията.

Репортаж от парада на хората с различна сексуална ориентация (според Наблюдателя, терминът хомосексуалисти е политически некоректен).

Пристигнах с трамвая до моста на НДК в 16.45 и забелязах огромното множество народ върху моста, което сметнах за много добър знак.

Шествието тръгна, а аз упорито се опитвах да се свържа с компанийката, с която се бяхме разбрали да проследим събитието.




Изчаквах трамвая да тръгне, за да направя снимки от началото на шествието, но ватманът също очевидно беше любопитен, така че трамваят тръгна чак след като началото на шествието с плакатите и транспарантите се скри зад храстите в края на моста.

Някакви младежи правеха проблеми зад пейките на спирката на автобуса и въпреки че гледах директно срещу тях не забелязах никого. Само няколко души викаха нещо на висок глас (неразбираемо).







Полицаите очевидно забелязват хулиганите по-добре от мен и
тръгнаха да ги усмиряват


Някой хвърли зад мене това горящо нещо. Не беше димка защото не миришеше хич. А и не разбрах каква е идеята да се хвърля на трамвайната линия.

После не успях да обясня на компанийката къде съм, така че трябваше да изпусна шествието и да тръгна да ги търся. Точно като пристигнах (те бяха на другия край на моста), Боян Расате правел някакви простотийки, полицията ги закопчала, а аз се опитвах със все сили да накарам моите хора да тръгнем ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЪРЗО да настигнем шествието, но някак си все нещо ги забавяше;-)



Това беше тълпата зяпачи, която вместо да последва митинга, беше останала да гледа изцепките на Расате и неговите фенове, и съответното им закопчаване от полицията.



Току що е свършил екшъна с Расате, но зяпачите остават и никой всъщност не се сеща за шествието, което си върви някъде по булеварда през това време.




Успях да засека шествието отново чак в крайната му точка - пред "Червената къща". Видях повече хора с фотоапарати и камери, отколкото протестиращи. Всъщност единствено за хората, държащи транспарантите и един чужденец със знамето на дъга бях сигурен че са от шествието.


Докато се шматкахме из града с компанийката, опитвайки се да открием къде се дяна шествието, попаднахме на няколко големи групи остригани нула номер момчета, които явно имаха голямо желание да се включат в обществено-политическия живот. Не ми стигна куража да ги снимам, най-малкото защото ме беше страх да се простя с апарата. Очевидно съм страхливец.



Некои наблюдения:
Все още живеем в много консервативна държава, пълна със сеирджии. Гей шествието нямаше нищо общо с подобни събития по белия свят, където те се превръщат в нещо като местен бразилски карнавал. Нямаше костюми, декори, музика, интересни транспаранти и пр., което означава че за съжаление, е рано хората с различна сексуална ориентация да празнуват,а все още трябва да се борят за правата си. Определено се чувстват неловко в нашата страна.

Самият аз се чувствам леко виновен, защото се бях замислил каква женска компания да си взема, за да ида на събитието. После се засрамих от себе си. Откога мнението на околните е толкова важно за мене? Отивам така.

Хубаво беше, че беше пълно с медии, камери, фотоапарати, както и с много симпатични журналистки. Някои от камерите ме снимаха и много ми е интересно дали са ме показали някъде.



За дискриминацията. В България отношението е лошо към децата, старците, инвалидите, жените, малцинствата, хората с различна сексуална ориентаци, неизлечимо болните и бедните.

Но дори и на "хегемона" в тази ситуация - хетеросексуалният бял женен православен мъж с деца и с майчин език български хич не му е лесно. Защото около него има поне няколко души от останалите групи, за които трябва да се грижи и закриля.

Дискриминацията, както усещате, насърчава безотговорното поведение.

Блог интервю с Георги Неделчев

Изключително съм радостен, че мога да ви представя интервюто с бившия главен редактор на Playboy България - Георги Неделчев. Жоро разказва за себе си, за книгата, за Playboy, за жените. Дава ценни съвети. Не пропускайте.

За него

Да започнем с наистина важните въпроси. Ще ми пратиш ли списък с телефоните на момичетата от Плейбой, които познаваш?

- Стига те да нямат нищо против – с удоволствие. Но не съм сигурен, че нещата стават само с притежаването на комплект цифри.


- Нов човек ли си, след като напусна списанието? Дали се усещаш че част от личността ти е все още там, в редакцията? Или си изгорил всички мостове с миналото?

- Не съм изгорил мостовете, те са си там - така както са били там и доста преди да поема това списание. В дните веднага след като ме назначиха на тази длъжност често обичах да казвам – ако някой друг притежава по-голям архив от списания, не само Playboy, у дома си, нека да го покаже и с радост ще му отстъпя поста си. Не се намери никой да се конкурира. У нас, образно казано, имам поне два мерцедеса във вид на списания. Ако не и повече. За мен списанията са страст още от малък.


- Какво мислиш за блоговете? На тебе блогът дава ли ти нещо важно?

- За всички е ясно, че те са новата медия, една от медиите на бъдещето. За мен лично той е най-вече отдушник – не само за лични неща и впечатления, но и за акумулиране на интересни новини, клипове и снимки откъде ли не. Смея да твърдя, че не са много хората, способни да агрегират толкова много информация за толкова кратко време и същевременно да я поднасят сравнително достъпно и без излишни претенции. Затова и в крайна сметка има толкова голяма посещаемост – близо хиляда уникални посетители дневно. Колко са посетителите на така наречените “авторитетни блогъри” от блогосферата, които предвидливо са си скрили броячите от сайтовете? При тях влизат не повече от 20-30 човека, от същата тази блогосфера, чешат си езиците в коментарите отдолу и се мъчат да си повдигнат самочувствието. От тази гледна точка мога да кажа, че родната блогосфера е една доста комплексарска територия. Не са много блоговете като твоя например, в които преобладава положителната енергия. Сайтовете, които харесвам, са изброени в блогрола ми. Обичам да ги посещавам лично, а не чрез някакъв RSS-четец, защото ми харесва да гледам цялостния дизайн и оформление, които авторите са предпочели.


Playboy Monitoring за мен е и своеобразен експеримент – наблюдавам какво харесват хората и какво не харесват, кои линкове генерират по-голям интерес и кои – по-малък. Така се усъвършенствам като журналист и редактор. Получавам доста коментари по скайпа и в айсикюто. Апропо, жените като че ли са по-активни читатели и коментатори. Мъжете предпочитат само да четат, гледат и да си траят.




Жените са по-активни читатели

- Защо коментарите на блога ти Playboy Monitoring не са разрешени?

- Отначало бяха разрешени и видях, че се излива твърде много злоба в тях. Почти никаква позитивна енергия нямаше. Не искам да поощрявам хейтърските рефлекси на шепа хора. В сайта ми се публикуват доста снимки на момичета, някои от които са съвсем начинаещи модели. За едно такова момиче няма нищо по-травмиращо от прочитането на злобен коментар отдолу под снимката. В 99% от случаите тези коментари нямат и нищо общо с реалността. Просто завист и злоба от някакви дребни душици, получили самочувствие от факта, че са се сдобили с компютър и интернет. И кой знае защо решили, че мнението им е важно за някого.



За Плейбой

Многократно споменаваш твоите гръцки работодатели в Плейбой. На какво те научиха те? Щеше ли Плейбой да е по-различен ако шефовете бяха испанци да речем? Или американци?

- Научих доста от гръцките си шефове. Ако българските издатели имаха някои от техните качества, нямаше толкова много медии у нас да са чужда собственост. Финансова дисциплина, отговорност, работохолизъм – това са основните качества, с които гърците печелят навсякъде по света, във всички области. Не съм убеден, че едни испанци или американци биха се справили по-добре на българския пазар от гърците. Същевременно, не бих искал никога да заприличвам на тях по отношение на пословичното им скъперничество и двуличие.


Може ли да сравним “Плейбой” с чалгата? Може ли да се каже, че и двете продават само секс, само че в различна опаковка? Има ли реална журналистика в Playboy?

- “Плейбой” е много по-малко чалга, отколкото например FHM или Maxim. Никъде другаде няма толкова сериозни статии и задълбочени интервюта. Или най-малкото по мое време имаше. Част от тях са и в книгата ми – например разговорите с Ники Кънчев, с Ники Николов, с Камен Спасов. Къде другаде си чел толкова добри анализи на неща от българския шоубизнес? Може би в Maxim, между снимките на джиесеми, бентлита и свенливо закрили гърдите си начумерени манекенки?


Това че на корицата на Playboy e имало доста чалга-певици, означава само две неща – че те просто са сред най-красивите жени у нас, и също така – сред най-популярните. На който не му се харесва този факт, да си смени държавата и да отиде да слуша кънтри в Щатите или пък латино в Мексико, или да се кефи на музиката на “Колдплей” в лондонски бар, заобиколен от грозни англичанки. Да видим дали ще се почувства по-интелигентно и възвишено... Аз също харесвам “Колдплей”, но много се кефя и на последната фотосесия на чалга-звездата Емануела за FHM, например...


Имал си власт да забавиш или да ускориш кариерата на много жени. Заставал ли си пред морални дилеми?

- Дилеми чак не бих казал. Никога не съм изневерявал на основни морални принципи и ценности. Не съм злоупотребявал с властта си. Жените са изкушение за всеки мъж, но те са такова не само за главния редактор на “Плейбой”. Това, което е сигурно, е че съм направил повече жени щастливи от повечето мъже – разбирайте го както искате, в пряк или преносен смисъл. За мен няма нищо по-хубаво от това да помогнеш на една жена да се изяви, да придобие самочувствие, да се погледне с по-други очи и да се зарадва от онова, което вижда. Често пъти са ме питали – Жоро, защо го правиш? Защо ми помагаш, каква е твоята полза от всичко това, след като не взимаш процент, нито пък съм спала с тебе? Отговорът винаги е бил – защото не ми коства почти нищо, защото ми е кеф, и защото не съм по тънките сметки.


Гостите винаги се чувстват добре на купоните на Жоро


Има ли много моменти, когато те е било яд, че разочароваш читателите (аз лично бях разочарован от фотосесията на тризначките от Благоевград)? Често ли си се разкъсвал между лоялност към читателите, към моделите и към издателите?

- За тази прословута корица с тризначките съм обяснявал вече многократно. Посветил съм и голяма част от книгата си на тях. Може би не е зле да направиш директна препратка към този текст, вместо да обяснявам отново. (Няма проблем, ето линквам— първа част и втора част) Но, казано накратко – да, предпочетох да рискувам част от репутацията на списанието, за да не изпусна един исторически шанс да покажа от друг ъгъл един биологичен феномен. Също така ще призная, че това беше един естетически компромис в името на търговския успех. И той беше огромен.


С всеки следващ месец от работата ми като главен редактор на това списание подобни компромиси ставаха все по-често явление. Затова и малко след тази своеобразна кулминация с тризначките предпочетох да напусна.


Да го кажем и по друг начин – жертвите, които бях принуден да правя, в един момент започнаха да стават повече от позитивите, които ми носеше тази работа. Давам си сметка, че за страничния наблюдател това звучи абсурдно, но факт. След близо 4 години на подобен пост човек започва все по-малко да се блазни от суетата и все повече да държи на някои други неща.


Разкъсването между читателски интерес, търговски интерес, естетически критерии и лоялност към моделите е неизменна част от работата на главния редактор на “Плейбой”. Аз смея да твърдя, че съм се опитвал да пазя баланс. С просто око се забелязва, че други мои колеги от списанията не успяват така добре да балансират и неизбежно залитат в едната от четирите крайности. А не бива. Само ако се балансира между тези 4 неща, тогава има истински успех.


Консервативни ли сме? Женомразци ли сме?

- Не, не бих казал. По-скоро сме лицемери.


Ако беше женен, когато стана главен редактор, дали щеше да си женен и на края на кариерата си там? Въобще възможно ли е да останеш верен на половинката си, ако си главен редактор в Playboy?

- Аз исках да се оженя точно когато поемах този пост. Жената, която тогава обичах, обаче не пожела. Парадоксалното е, че за отказа си изтъкна именно желанието да запази своята лична свобода, а не толкова изкушенията, пред които аз съм изправен.


Когато съм влюбен, другите жени не ме интересуват. Държа се просто джентълменски към тях и толкова.


Има обаче и такъв момент, и за него също е писано в книгата – жените невинаги оценяват пълната лоялност и вярност към тях. Като че ли предпочитат непрекъснато да ги дразниш и да са на тръни, че могат да те изгубят. Тогава си им интересен, а не когато ги гледаш предано в очите, оглупял от любов. За съжаление, когато съм истински влюбен, аз често оглупявам и това може би е едно от обясненията защо все още не съм женен. Жените бързо се насищат на мъже, които са напълно всеотдайни към тях.


Намаля ли броят на приятелите ти, след като напусна списанието? Колко от тях са се опитвали да си изпросят някой телефон на плеймейтка от тебе?

- Има и такъв момент. Докато бях в “Плейбой” ме търсеха много повече хора. Не знам доколко това може да се приема като приятелство. В един момент човек загубва реален критерий кой му е истински приятел и кой – не. Възвръща си критериите едва когато смени работата си. Но тъй като аз винаги съм се занимавал с медии и открай време ме смятат за влиятелен и интересен човек, не бих казал, че някога съм имал периоди на самота.


Телефоните на плеймейтките никога не са били тайна и не съм ги крил, но и никога не съм ги давал току-така. Повечето от тях са момичета, които не се нуждаят от кой знае какво посредничество. А и както вече казах, нещата не опират само до притежаване на един номер.


Изчезвало ли ти е тефтерчето или телефона? Предлагали ли са ти пари за тях?

- Нямам тефтерче. Телефона си не съм го губил. Имам може би над 1000 контакта, не съм ги броил. Губил съм някои номера, но не ми се е налагало да ги търся кой знае колко усилено. В повечето случаи сами ми се обаждат, например за да ми кажат, че имат нов телефон.


На снимки

Има ли разлика в това да си главен редактор в Playboy и на друго място? Само в секса ли е разликата?

- Не знам дали ще ми повярвате, но сексуалният ми живот беше не по-малко интензивен и преди епохата Playboy, а и сега след нея. Списанието носи преди всичко суета. Принудих се да поддържам определен тип лайфстайл и стандарт, които преди до голяма степен презирах или най-малкото игнорирах. Вече трябваше да мисля как се обличам, в какви ресторанти се храня, на какъв транспорт се возя. Не можех да си позволявам неща, които преди съм си позволявал. Когато се стигна до момента да си купувам и кола, не можех да си купя каква да е.


Също така трябваше и много да внимавам с жените, защото би могло да има всякакви провокации. Не бих искал да дискредитирам по някакъв начин институцията, която представлявам, злоупотребявайки с името й. И никога не съм го правил. Налагало ми се е например да отбивам атаките на момичета, които са искали да ме провокират и после да злоупотребят с онова, което би могло да се случи между нас. Имало е и такива, които са си фантазирали някакви неща с мен – че сме правили нещо срещу някакво мое обещание, което не съм изпълнил... Всякакви луди хора има на този свят и за съществуването на някои от тях изобщо не подозирах, преди да се захвана с Playboy.


Какво ще кажеш за мечтата на всяко момче да бъде Хю Хефнър? Има ли такава мечта? Сбъдна ли ти се?

- Доста бизнесмени например мечтаят за имение като неговото, дори се опитват да построят подобни вили. Само че нещата не опират само до имение, нито дори до притежаването на списание или пък модна агенция. За да се превърнеш в легенда като Хю Хефнър, трябва да си преди всичко благороден, щедър, позитивен и спокоен човек. А това се удава на малцина, особено в България.


Аз самият не съм богат и никога не съм бил, по общоприетите норми на тази дума. Но ако богатството се измерва с количеството пари, които си готов да похарчиш за други хора – тогава да, аз съм един от най-богатите мъже в България. Това е и едно от обясненията защо има толкова много жени около мене и не намаляват, въпреки че от 15 месеца не съм шеф на Playboy.



За книгата

Какво те накара да минеш по неприлично дългия, парадоксален и труден път на книгоиздаването, за да ни предложиш тази книга? Само парите на читателите ли те интересуват, или имаш нещо да ни кажеш, което няма как да ни го кажеш по друг начин?

- Знаех, че имам какво да разкажа и какво да кажа. Също така бях наясно, че няма да ми е трудно да я напиша. Все пак имам дългогодишен тренинг като журналист. Може би дори е трябвало да се захвана по-рано с писане на книги. Но ми е липсвала мотивация, отправна точка. Напускането на Playboy изигра тази роля и не ми се искаше да пропусна момента.


Колкото до издателските неволи - да е жив и здрав моят приятел Мартин Радославов от издателство “Милениум” и вестник “Уикенд”, който от самото начало вярваше в успеха на тази книга и направи всичко възможно тя да достигне до възможно най-широк кръг читатели. Хората като него са малко – да подходи без излишна мъжка завист, а същевременно и с търговски нюх. В крайна сметка, от начинанието ще спечелим и двамата, и тази печалба ще е напълно закономерна.


Именно заради тези си качества човек като него е сред най-близките ми приятели. Аз също съм му помагал, с каквото и когато мога, и също мога да кажа, че не изпитвам черна завист към успял човек като него. Просто знам, че успехите му са напълно заслужени и се постигат с доста бачкане.



Книгата. Прочети по-подробно, ако желаеш


Споменаваш много реални случки с реални хора, с известни личности. Не ти ли е идвало наум да украсиш нещо, с търговска цел, дори и със съгласието на засегнатите?

- Не, никога. Аз съм доста горделив човек. Именно и затова не съм толкова богат. Ако не бях така горделив, сигурно щях да съм милионер, това първо, второ - сигурно нямаше да съм напуснал Playboy, и трето - сигурно нямаше да се уважавам толкова и да спя така спокойно.


Все пак, с какво направи компромис, за да се продава книгата по-добре?

-Ами например с корицата й. Тя е твърде комерсиална и създава усещане за по-жълто четиво, отколкото то реално е. Компромис донякъде е и това, че публикувахме откъси от книгата във вестници като “Шок” и “Контра”. Но те и двата са доста успешни примери за “качествена жълта преса”. Ако беше толкова лесно да се правят подобни издания, щеше да има и много други с техните тиражи. А то няма. Дори и за жълтото, за сензационното, се иска усет и акъл, какъвто не всеки притежава. Ето защо в крайна сметка аз не се срамувам, че откъси от книгата ми излязоха в близо милионен общ тираж на 4-те си публикации. В “Уикенд”, “Шок” и “Контра”. Ще ти кажа още един любопитен факт – доста момичета, които бяха чели същите откъси от книгата ми в Интернет, след излизането им в тези вестници започнаха да гледат на тях с много по-голям респект и уважение. Знам, че ти се струва невероятно, но е факт. В България все още е прието да се смята, че Интернет е някаква ъндърграунд-медия, в която всеки може да пусне каквото си поиска. Докато нещо, излязло на хартия, рекламирано и със специални карета, пък било то и в жълт вестник, се приема с много по-голямо уважение и интерес.


За баланса между комерсиално и естетично. Казваш че на две-три комерсиални корици си пускал по една естетична. Винаги ли естетиката отрича комерсиалното? Мислиш ли, че успя все пак някакво твое естетично послание да стигне до читателя на Плейбой. Къде е чалгата във всичко това?

- Вижте, Playboy е списание за десетки хиляди хора. Дори стотици хиляди, ако калкулираме колко човека го разглеждат и четат. Не знам дали си давате сметка колко чудовищна цифра е това. В България интелигентните хора, активните читатели, хората с естетически вкус, които същевременно са готови и да дават пари за задоволяване на потребностите си, са не повече от няколко хиляди. Останалите или имат пари, но нямат изградени критерии и вкус, или пък имат такива претенции, но не искат да дават и една стотинка за тях. Не съществува вариант, в който ти правиш списание с тираж над 30 000 продаваеми бройки и да игнорираш явления като поп-фолка, Биг Брадър или някакви скандали и пикантерии у нас. Сергиите са пълни със списания и книги на интелектуалци и за интелектуалци, които никой не купува и никой не чете. Е, аз предпочетох да си върша работата както трябва, вместо непрекъснато, месец след месец, да доказвам на себе си и на шепа приятели колко съм умен, възвишен и изтънчен.


Да, в колата си слушам джаз, любимата ми група е Steely Dan, но се интересувам и от чалга, ходя в БИАД и не се срамувам от този факт.


В книгата си съм разсъждавал достатъчно по тази тема. Естетичните корици, например тези с Еделвайс, или с Жана Йовчева, или пък с Галя Литова, далеч нямаха такъв успех, какъвто имаха тризначките, Камелия, Зара, Рени, Ан Джи. А пък най-зле продаваният брой в историята на списанието е този с Ваня Щерева – която иначе си беше много хубава и секси на корицата, а и минава за една от най-интелигентните и интересни жени в България. Така че, повярвай ми, не съм пускал чалга-корици просто от инат, или защото съм примитивен селянин, миришещ на лук и вкиснато.





Ваня Щерева и тризначките


За жените

Героят на френския писател Мишел Уелбек от "Разширяване на сферата на борбата", казва че "При съвършената либерална икономическа система някои събираат огромни богатства, останалите живуркат без работа и с недостатъчни средства. В съвършената либерална сексуална система някои имат разнообразен и възбуждащ сексуален живот, останалите са осъдени на мастурбация и самота." Съгласен ли си? Може би това е причината да съществува феноменът "Плейбой"?

- Най-вероятно да. Не виждам нищо лошо в маструбацията. Както казва Уди Алън, това е идеалният секс с някой, когото наистина обичаш. Но “Плейбой” е феномен не само заради голите снимки. Голи снимки имаше и в Hustler, то излизаше на български, но фалира, нали? Penthouse също имаше кратък живот в България. И то не защото липсваха голи фотосесии вътре. Определящото е как поднасяш снимките на една жена, какъв ореол създаваш около тях. Не само картинките са важни за еротичното преживяване на читателя, но и буквичките около тях.


Не бива да подценяваме и този, нека да го наречем, лицемерен момент. Добрата публицистика в “Плейбой” е чудесно оправдание за доста хора да консумират еротиката в него. Хю Хефнър просто е първият, а явно и единствен човек в света, осъзнал достатъчно дълбоко тази истина.


На всяка страница си личи колко обичаш жените. И аз покрай тебе направо се влюбих в Мадлен Пенева, във Венета Райкова (тя ми е стара любов), в Цвети от Асеновград... Наистина с удоволствие четох портретите на много съвременни българки. Българката има ли някакви особени качества, или жените по цял свят са еднакви? Научи ли нещо за жените, което искаш да кажеш на всички, но никой не иска да те чуе? Има ли го в книгата?

- Радвам се, че си доловил това и си го оценил. За мен това е най-голямото достойнство на Playboy по мое време – жените в него бяха не само голи, но и качени на пиедестал. При това без тонът да е дразнещо приповдигнат или нелепо възвишен. Мисля, че съм успял да усетя и опозная всяка жена, която е била представена на тези страници. Затова и толкова много жени искаха да се снимат, непрекъснато.


Сега напоследък доста по-трудно се намират модели за участие в Playmate-конкурса, например. Докарват им ги под строй от 3-4 модни агенции. Затова и през последната година момичетата в списанието гледат сърдито и кисело, сякаш някой им е изял десерта. А в това няма никаква еротика. Просто едни цици и едни дупета и толкоз. Благодарим за тях, но това не е достатъчно...


Колкото до особеностите на българката – тя е продукт на лицемерното общество, в което живее. Венета например, една противоречива личност, истински красива и умна жена, е типичен пример за това. Само защото живя с майка си до 30-ата си година и не контактуваше с достатъчно мъже, накрая си втълпи, че никой няма да я иска, и се омъжи за първия, който я пожела. Сега не е щастлива в брака си, но, пак като типична българка, не се развежда и не се оплаква публично от съдбата си.


Мулатката Цвети също е типичен продукт на лицемерното и патриархално българско общество. Ослепително красива, израснала в малък град, без достатъчно самочувствие, способна да се разплаче при най-малката проява на грубост или натиск върху нея. Момиче, чиято доброта напълно блокира амбициите и прогреса й.


Колкото до Мадлен – тя е друго нещо. Тя е родена принцеса. Не зная доколко нейното съвършенство е генетично обусловено и доколко е вследствие на възпитание и правилна среда. Мадлен не е типична българка. Тя е жена от световна класа.



Мадлен Пенева - последната несподелена любов на интервюиращия


Жестоко ли е българското общество към красивите жени или напротив - несправедливо ги толерира?

- По-скоро е жестоко. Онези, които ги толерират, са малцинство - хората без комплекси. По-голямата част изпитва към красивите жени завист и злоба. Гроздето е много кисело, нали знаеш. И това се отнася не само за хубавите момичета.


Най-добре попитай някои пишман-блогъри в Интернет, които не се умориха хем да следят под лупа всичко, което правя и пиша, хем после да пишат какви ли не дивотии по мой адрес. Питам се аз на тяхно място, ако до такава степен не одобрявам някого или не харесвам нещо, дали ще го следя толкова ревностно? Не мисля че съм такъв мазохист...


Успя ли да промениш вкуса за жени на българина? Или просто го експлоатираше?

- По-скоро го експлоатирах. Но ето, самият факт, че ти си оценил начина, по който са писани някои текстове, означава и че не само съм експлоатирал. Ти не си човек, който би харесвал нещо повърхностно и просташко, нали така?


Убеден съм, че съм помогнал на много хора, и мъже, и жени, да гледат с по-друго око на много неща. Не държа непременно да ги познавам и да получавам някаква благодарност от тях. Знам, че ги има. Пазарният успех на книгата ми е още едно доказателство за това.


Отличниците имат ли шанс при хубавите жени? А шахматистите?

- Аз навремето бях шахматист, а също така и отличник. Не мога да кажа, че съм бил много напред с жените като малък, но пък дойдоха времена, в които до голяма степен съм наваксал. Жените обичат преди всичко самоуверените мъже, по възможност с покритие. Ако пък трябва да избират между самоуверени без покритие и способни, но неуверени, ще изберат първия тип.


Може ли хубави момичета да се намерят в ICQ, въобще в Интернет или всичко там е фалшиво?

- Аз неслучайно имам профил в Sladur.com, за което един нещастен блогър веднъж ми се беше подиграл. Голяма част от моделите за списанието са открити именно в такива сайтове. Почти всеки ден се запознавам с по някое момиче оттам. В скайпа си имам над 300 контакта, в айсикюто – близо още толкова.


Например Николета Лозанова е откритие на фотографката Велислава Каймаканова именно от Sladur. Отначало Ники не можела да повярва, че офертата към нея за пробни снимки е сериозна. А сам виждаш какво ослепително момиче се оказа всъщност.


Николета Лозанова (вляво) с братовчедка си


Напоследък скайпът измести почти стопроцентово айсикюто. Само когато се запознавам с жена над 25 години, тогава вместо скайп получавам добрия стар ICQ-номер.


Като цяло намирам комуникацията по Интернет за много по-пълноценна от телефонните разговори, или пък от срещите “на кафе” в квартална сладкарница, където всеки мълчи сконфузено или играе някаква роля.


За разлика от други сайтове, в Sladur имат стриктна политика спрямо съмнителните профили. Има и такива, например момичета които използват чужди снимки, но са много по-малко, отколкото в останалите социални мрежи. Напоследък има голям бум и в употребата на Facebook – без съмнение най-добре организираният сайт от подобен род в света. Английският език обаче все още си остава сериозна бариера за доста девойки.


Как да си хвана приятелка от “Плейбой”? Само пари ли ме оправят или има начин и без пари?

- Парите няма да са излишни, но никога не говори за тях. Просто ги харчи без да се замисляш, а същевременно бъди умен, забавен и директен. Съветвам те също така да преодолееш неприязънта си към чалгата и да ходиш чат-пат в БИАД или Plazza. Ще установиш, че най-хубавите жени са там, и че не всички са толкова прости, колкото може би си мислиш...


Горното - за парите - също не би трябвало да звучи чак толкова обезкуражаващо. Днес те вече се печелят не чак толкова трудно, стига човек да не го мързи и да има достатъчно амбиции. Но ако ме питаш – мога ли да си остана мързелив и без амбиции, да нямам и пари в наследство, и въпреки това да съм заобиколен от красиви жени – ще ти отговоря, че не, няма да можеш. (Книгата може да се поръча. Заслужава си! - К.П.)

Сред приятели


Всички снимки са от личния архив на Г. Неделчев, освен тези, за които изрично е споменат друг автор.

петък, юни 27, 2008

Текущи впечатления от текущи въпроси

В последно време леко занемарих участието си в блога, че бачкане – много и не мога да отделя последователен един час, за да мога да се „изОкам“ по некои въпроси. Та затова днес ще пиша по малко за много. Да почнем с


  1. Представянето на Алекс и книгата му „Люде, на които не се отваря парашутът“ – мина много добре. Запознах се на живо с Букарски – много приятен и забавен човек, но не прилича на героите си (то и Алеко не прилича на героя си). Подарих един екземпляр от книгата му на наш′те – майка ми, която си харчи пенсията, живеейки лятно време на вилата (на 100 км от София) беше ВЪЗХИТЕНА, баща ми, който прави същото на вилата (харчи си пенсията;-) също беше доволен. Интересно ми беше как различните хора харесват различни разкази от сборника: наистина всички харесват „Фарина“, но за друг харесван разказ всеки споменава различен – на баща ми много му беше харесал разказа за пенсионирането на старшината:-) Очевидно Букарски пише доста реалистично, защото на мен този разказ специално ми мина някак между другото, но за човек, който е минал през тази ситуация, разказът за старшината му казва нещо и вижда в него познати неща.

    Хе-хе, сега се сетих – никой не е споменавал „Алтернативна женска“ ;-) Вероятно никой от читателите не е ходил на платена любов?;-)

  2. Бате Бойко предизвика една дискусия между мен и Търновеца и се надявам, че Търновецът е разбрал позицията ми. Ставаше дума за това, че ББ каза, че му липсва инструментът „жителство“, за да може да регулира населението на столицата. Търновецът, според мен, неправилно насочи критиките си, към „медузата“ – анонимния потребител в чата, който зададе въпросът, чийто отговор от страна на ББ беше, че му липсва споменатия инструмент „жителство“. Строго погледнато всеки има право на собствените си предразсъдъци, стига да не предизвиква катастрофи с тях, но един политик няма право на това.

    Всъщност Бате Бойко е на сегашните си политически, медийни и социологични позиции, защото дава опростени отговори на сложни въпроси. Повече от очевидно е, че отговорът „ако мога да забранявам на новодошлите да идват, ще оправя движението, задръстванията и т.н.“ е лесно-смилаем (защото типично за вида Homo sapiens е да не приема различните от него – тема на друг разговор е защо се е получило така). Същият отговор можете да получите и в провинцията, но вече по адрес на софиянци („изкупиха всичко“, „ живеем с проблемите на софиянци“ – последното ми е особено смешно, защото в момента в София живеят май 25% от населението на страната и хората от провинцията трябва да се радват, че научават нещо за бившите си съграждани/съселяни. Всъщност в София нямаме НИТО ЕДНА регионална телевизия или вестник. Но пък имаме регионално радио – Джаз ФМ).

    Както и да е – темата не ми е за софиянци-несофиянци, защото това е адски глупава тема: хората могат да бъдат делени само на принципа „възпитан-невъзпитан“ или „свестен- кофти“

    Темата е за това, че ББ търси лесно смилаеми отговори, вместо да си гледа работата – София не е първия двумилионен град в Европа, така че да търси оправдание в новодошлите, ако не е форма на расизъм, е форма на управленско скудоумие.

    Искате ли да се хванем на бас, че ББ ще подкрепи и гей-парада, ако забележи промяна в мейнстрийм мнението?;-) Или, че ще го осъди, ако усети съответната посока на мейнстрийм мнението?

  3. Футбол – това не е най-важната тема на живота ми, но последните два месеца някак я направиха актуална

    Темата за футбола може да я разделим на две части: по света и у нас. Разделянето е необходимо, защото едната част е прекалено срамна...

    Да почнем със света, т.е. с европейското първенство. Виках за всичките комшии, както и за обичайния ми фаворит – Германия. Защо Германия ли? Ами защото всичките сте енетелекуалци и викате за разни Италии и вся остальная сволочь. На мача Германия – Турция се радвах за турците как играят, но трябва да призная, че им пожелавах най-искрено и добронамерено да паднат. Искам да кажа – не бях ЗА Германия, по-скоро исках Турция да падне. За тяхно добро е. Помните ли 1994г? Как се радвахме тогава? А как бихме после Германия през 95-а (май) като маче у дирек? Помните ли как се радвахме и тогава? Какво последва обаче? ... зимата на 96/97... месечната ми заплата ми достигна чутовните 4,25 долара... Изобщо – футболните радости в нереформираните държави водят до:

    • забавяне на реформите

    • отказ от реформи

    • регрес

    • мизерия

Докато Германия и да падне и да бие – Меркел ще прави каквото трябва, а не каквото се харесва само. Докато не можем да твърдим същото за Турция или за Русия. Защото самата Русия спешно се нуждае от сериозно поражение, па било то и на футболен терен. След спечелването на Олимпиадата в Сочи, след рязкото поскъпване на петрола и газта, след спечелването на Евровизията – Русия се нуждае от отрезвяване, и то – много сериозно. Защото, ако не спре този запой, който е започнала – такъв гаден махмурлук ще има, че ще се чуди какво я е патило.

Футболът в България – тук ми се ще да цитирам Хайнрих Хайне. Той има едно „пътуване до Париж“ май се казваше. Та една от главите е посветена на германските цензори. Мога да ви я цитирам цялата дословно:

„Германските цензори:

Германските цензори ...................................................................................................

........................................................................................................................................... ...........................................................................................................................................

............................................................................................................................................

............................................................................................................................................

.............................................................................................................................................

................................................................................................... глупаци ........................ .............................................................................................................................................

.............................................................................................................................................

.............................................................................................................................................

..............................................................................................................................................

..............................................................................................................................................

.................................................................................................................................................

...........................................................................................................................“


:-)


Е, все пак да опитам да кажа нещо. Казвам го с пълното съзнание, че половината от вас ще ме заплюят, но ... нали знаете къде ми дреме;-) (откак Буки издаде „Парашута...“ и аз съм станал малко хлевоуст;-)

Та не ми дреме много за реакцията ви, но съм на мнение, че ЦСКА трябва да играе във В-група от новия сезон. И то – независимо от това, дали си плати борчовете или не. Защото страната ни ще има повече и по-добри шансове да се оправи, ако се знае, че даже шампионът може да бъде наказан жестоко за неизпълнение на предварително зададени критерии. Защо спазването на планове и задачи и критерии да бъде само мое (твое, ваше, наше) задължение, а поплювковците от мейнстрийма да не го спазват? По същата причина съм твърдо за спиране на всякакви субсидии и плащания от страна на Европейския съюз

Като утешение за цесекарите мога да заявя: ако ЦСКА играе във В група тази година, аз, който през живота си съм ходил на три мача (на единия бях по служебно задължение – бях преводач на Арарат, когато играеха срещу ЦСКА преди 10-12 години; един път гледах България–Исландия, а първият ми мач в живота беше Левски–Славия, като убийте ме не знам защо този мач се играеше в Панагюрище, братовчед ми (цскар) ме заведе тогава), тържествено обещавам, че ще си купя червено шалче от официалния магазин на ЦСКА и ще ходя да викам за тях, поне на един мач (може да е срещу отбора на Бойко Борисов;-).

Един мач, защото за повече няма да ми е интересно, пък и все пак съм левскарче, а ще вземе да се окаже, че съм бил на повече мачове на ЦСКА, отколкото на Левски.

Идеята ми е следната – ЦСКА трябва да иде във В-група, просто за назидание на Левски и вся остальная сволочь, начело с Гоце: Правилата трябва да се спазват, деца мои.

Ама Хайне е по-добър писател от мене – само с една дума е успял да каже повече отколкото наша милост с цял абзац;-)

  1. Моят идеален свят – По принцип много внимавам, когато си пожелавам нещо, затова ще бъда лаконичен: В моя идеален свят сме здрави – физически, душевно и морално

  2. Искам да изрязя възхищението си от позицията на Радан за гей-парада – и то не толкова, че позицията му е за или против събитието (по принцип не обичам темите за мъже-жени, хетеро-хомо, и т.н. защото са лични) – но Радан има куража да се обади по тема, за която знае, че може да бъде осмян, освиркан, да загуби гласове (все пак Радан е политик) и т.н.
    Аферим на Радан! Защото ББ ,както и предвидих, ще се прави на ощипана мома, докато не разбере накъде духа „обществения“ вятър.
    И ГосподинИ заслужава адмирации заради същото. Нуждаем се от лидери, които не се страхуват да вървят СРЕЩУ масовото мнение, щом е необходимо (btw аз също се отнасям отрицателно към такова събитие, но май вече казах – всеки от нас има правото на предразсъдъците си, но политиците нямат това право – политиците трябва да могат да се опълчват срещу нашите предразсъдъци)

  3. Сега се замислих: може би не точно в идеалния, но в реално добрия свят: Радан е министър–председател, а ГосподинИ – лидер на опозицията, Комитата е президент, а аз съм пазач на фар и имам огромна библиотека;-) (пичове, можете да наддавате за постовете – до 100х лв съм честен, после ... се корумпирам;-) Букарски е трети път носител на Нобелова награда и е дошъл да почерпи по бира на фара; всички, споменати в този постинг са дошли и те да пием по бира, а ББ и Гоце мият колите ни на паркинга на фара:-)



Днес глобализацията приключи такава, каквато я познаваме

1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
Библия, Битие, глава 11


Глобализацията се балканизира (благодаря на Симо за определението). И последният пирон в ковчега и е на наш Гоце и на другаря Путин (разбира се, няма нищо случайно). Светът от днес не е вече същият.

След епохалните решения на ICANN, при неограничен брой домейни от първо ниво (TLD, като .com, .net, .bg и така нататък), ситуацията с ориентацията в нета става невъзможна. Това е началото на края на ситуацията, в която всеки двама души които имат email на планетата могат да си кореспондират. Това е краят и на свободата на словото, каквато я познаваме днес. От днес отново сме пленници на лобитата и "националните" елити.

как ще пътуват мейли от вида komitata@gmail.com до мојотмејл@јанко.анѓелов, а също и до хоремага@село.злокучене, без да има никаква гаранция че тези имена, клавиатурни подредби и езици се поддържат във всяко място по света ?

Оказа се, че лобитата в ICANN победиха и разделиха бащината дружина. Това е историческо събитие, сравнимо със схизмата в християнската църква през 1054 г.

"Дори след 1054 година приятелските взаимоотношения между Запада и Изтока продължават. Двете части на християнството все още не разбират огромната бездна между тях... Спорът е бил нещо, за което обикновените християни на изток и на запад въобще не подозирали", епископ Калистос

Сегашните интернет потребители също не са наясно.

"Загрижен съм за прахосването на нашето TLD наследство за бъдещите TLD потребители", казва Дейв Уоделет (Dave Wodelet), член на борда на ICANN.

"Със сигурност не бих искал бъдещите поколения да погледнат назад към нас с презрение, защото не сме били достатъчно добри пазители на тяхното TLD наследство"

И аз съм загрижен, Дейв. Дори повече от тебе.

Ето ги двете клипчета на нашата дискусия с Григор в retv.bg





ПЪРВА ЧАСТ



ВТОРА ЧАСТ

четвъртък, юни 26, 2008

Да има ли домейн на кирилица .БГ или да няма?


Много интересна дискусия стана с Григор Гачев в retv за това трябва ли да има домейни на кирилица.

Ето тук можете да гледате клипчето (архив- "Булевард България", 24-ти юни, трета част) и чакам мнения.



PS

Ето колко е "незабележима" латиницата по японските клавиатури (10х, Симо)

Симо между другото много добре се е аргументирал по въпроса. Прочетете постинга му.

вторник, юни 24, 2008

Алекс забелязан във Франция

Алекс Букарски е забелязан от френско издание. Подробностите тук.

PS. Да, било истина. Списанието било от ранга на Нюзуик и Тайм за франкофонския свят. Разпространявало се по цял свят. Направо не мога да повярвам!

Бате Бойко в онлайн чат на 25-ти юни от 11.00 до 12.00

Цитирам сайта на Новинар, че така са скрили главната новина, че човек трудно я открива!

Бойко Борисов

След успешното начало на новата рубрика на NOVINAR.NET, вие пожелахте следващият ни онлайн гост да бъде Бойко Борисов. В сряда на 25.06.2008 г. от 11.00 часа само на сайта на вестник "Новинар" на вашите въпроси ще отговаря кметът на София и лидер на партия ГЕРБ - Бойко Борисов.

NOVINAR.NET и неговите гости си запазват правото да не отговарят на въпроси с нецензурно съдържание и неясен смисъл.

От: 2008-06-25 11:00 часа
До: 2008-06-25 12:00 часа

Айде сега, който му се точеше на бат Бойко, има възможност да го разпъне на кръст. И аз съм му приготвил въпросчета, главно по софийските дела...

Не купувай риза, ушита от българин!

Наистина, удоволствие е да се попадне на реклама, направена с толкова чувство за хумор.

клик за по-голям размер



Защо никога не трябва да си купуваш риза, ушита от българин?

Ръчно ушитите ризи са толкова добри, колкото ръцете, които ги правят. И точно заради това Анри Бувоа е нашият главен шивач.

С размер на дланта от само 6 см, само неговите ръце могат да се справят с необходимата сръчност да се ушие риза с 11,347 бода, които държат заедно нейните 19 части.

Анри е от Франция, нация от дребни мъже с малки ръчички.

Те са известни с фини дейности като гравиране и свирене на флейта. Това генетично предразположение може също да обясни защо французите са по-известни със създаваните от тях модни облекла, отколкото със зидарията си.

Това е също причината защо българите не са известни с техните шивашки умения, тъй като обикновено имат пръсти като салам.

Никога не си купувайте риза, ушита от българин. За най-фини детайли, само купувайте ризи, направени от шивачи с малки ръце.

А на света няма шивач с по-малки ръце от нашия Анри.




български мъже, според рекламата

Моят коментар: Не само пръстите, НЕ САМО ПРЪСТИТЕ на българите са като салами ;-)



Линкът го научих от Търновеца, за което му благодаря

понеделник, юни 23, 2008

Пухкава приказка за непораснали и пораснали...

Удивително, колко силно е взаимното привличане на блогерите и литературата. Вече събрах (и не съм успял да събера всички!) няколко книги от блогери, които чета тези дни с интерес. Друг път ще се разпростирам дървенофилософски по темата, защо аджеба, блогърите и литературата са се вплели един в друг като дупе и гащи, а сега да ви представя първата блогерска книга от моята колекция, ако някой от вас не я е чел.



Пухкава Приказка от Даниела Соколова, a.k.a leeneeann.info или Дачи. (Илюстрации — Деница Пенева)

Имах късмета да прочета голяма част от книгата още докато беше онлайн и (признавам си честно) когато излезе на хартия, нямах кой знае какъв интерес към нея, освен чисто научен. Книжки с картинки отдавна не чета (поне не с такива картинки). Наскоро разбрах колко съм грешал.

Книжката е с отлично, перфектно полиграфично качество, с множество цветни илюстрации. Всяка страница, всяка буква са били предмет на специално внимание от авторката и това си личи. Едно от големите удоволствия в живота ми е, да разглеждам някоя вещ, която е била правена с много любов и то именно с целта да се хареса на МЕН — потребителя, читателя. Това е една от тези удивителни вещи. Достатъчна причина е, за да се купи книгата, дори и ако нямаше нищо друго в нея, освен корицата и отличните илюстрации.

Второто нещо, което приятно ме изненада, беше текстът. Първо, нека кажа, това не е книжка за всеки. Но, ако имате момиченце или момченце в къщи, на което тепърва му предстои да порасне, тази книжка може да е именно това, което му трябва в момента. Това е книга за порастването голям, за откриването на света, за откриването на другите и то именно от гледната точка на жената. Ако момченцата искат да разберат, какво става в главите на момиченцата (а това е важно за мъжете, които искат да имат СЪВСЕМ БЛИЗКИ отношения с пълнолетни момиченца), тази книжка е поетичен начин да го научат. Сигурно и от някой учебник по психология или от по-опитен приятел може да се научи същото, но тази книжка ще ви го предложи по един естетичен и приятен начин.

Като концентрация на мъдрост, първите приказки са почти съвършени. Последните не са толкова концентрирани, но това не значи, че не си заслужават. Може и да си личи, че това е дебютната книга на Даниела, но когато "авторът съблече кожата си и я остави на масата", както казваше един известен американски писател, резултатът няма как да не е добър. Някои думички и идеи може би ще са трудни за разбиране от децата, но пък книгите също узряват с новите си издания.



Поздравления, Дачи!




неделя, юни 22, 2008

Бащи и деца

В сайта на Новинар кипи престрелка между бащите и децата на съвременната бг литература.

"Синът" Георги Господинов обвинява "Нищо не направихте през 68-ма. Завещахте ни срам."

"Бащата" Виктор Пасков отговаря "Направихме каквото можахме, и вас между другото. Най-важното е, че се променихме завинаги"

Нови гласове, нови изстрели...
Право на отговор: Роден през 1968
NOLI ME TANGERE!*
Моята 68-а
Много отворено писмо до Виктор Пасков

Помня разказите на родителите ми за онова време, помня и какво Георги Марков написа. Може и да не са излизали на барикадите, но 68-ма промени живота им завинаги и който не беше пораснал, му се наложи бързичко да навакса. Но това не ни направи живота по-лесен и борбата по-лека след 90-та.

Когато спорят бащи и деца, най-добре е да се оставя място за помирение и разкаяние. И от двете страни.

"Германия, мръсна приказка" беше за мен откровение. "Естествен роман" ме вкара в размисли.

събота, юни 21, 2008

Добри хора са качили участието ни с Алекс при Нед

Нали познавате характера на предаването. Ако вулгарностите и простотиите не са ви по вкуса, НЕ КЛИКАЙТЕ НА ТОЗИ ЛИНК! Съвсем сериозно.

Между другото, да се покажа с Найден и Алекс по телевизията ми беше стара мечта, която взе че се изпълни, доста изненадващо.

За по-обръгналите, КЛИК ТУК

Софийски хроники - 19 юни 2008 г.

Фонтаните не работят посред лято. Защо? Нито тези на НДК нито големия фонтан на входа на Южния Парк


В Южния парк се е пръкнал паметник на княз Михайло Обренович (вдигнат от общината на Белград, но написано скромно само на сръбски), което е доста политически некоректно. Толкова, колкото в центъра на сръбската столица да се пръкне победителят в Сръбско-българската война княз Александър Батенберг. В Сърбия продължава дефицитът на политически разум и уважение към съседите, а в България — излишъкът на сервилност.
Тук намерих новина по темата - сърбите ДЪРЖАЛИ паметникът да бъде именно на княза. Иван Илчев им прави забележка. Съгласен съм с нея.



В България всяка проява на широчина на мисленето, на мащабност, на грижа за естетиката и за пространството на човека, рано или късно се наказва. Широкият и удобен клиентски център на БТК на бул. Вапцаров е превърнат в типичен български "клиентски център" - едно тясно коридорче с три гишенца и влизане през задния вход. Парадният вход е за чиновници, вие какво си мислите...



Забравете за ВСЯКАКВИ удобства за хора с увреждания — стръмно стълбище, тясна врата, вътре няма място за пейки или столове. Добре дошли отново в Ориента!



Багер "благоустроява" нещо в Южния парк. Ще бъда изключително изненадан ако е за добро. Очаквам там да се появи поредното вечно "временно" заведение.




Идиотска ръка е постигнала нещо като инсталация в стила на Кристо в рекичката на Южния парк.



Първи стъпки в софтуера за графичен дизайн и предпечат. Слаб (2) за изпълнението на една добра идея.

четвъртък, юни 19, 2008

Искам нормален транспорт в София

След като нигерийското правителство не можа да се справи със задръстванията в Лагос, то се принуди да премести столицата в Абуджа.
(източник на снимката)


Животът в София се скапва. Няма нужда да си твърде интелигентен, за да го разбереш.

Въпреки евтинията в сравнение с цивилизования свят, в София се живее най-зле от всички столици в ЕС.

Тъй като цените са със сериозна тежест при формирането на този показател, бързото изравняване на цените в София и по Европа означава, че качеството на живот в София ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ СРИВА и то — доста продължително време.

Тия дни по жегите ми се налага доста да пътувам с транспорта (толкова не съм пътувал от студентските години) и да ви кажа право — УЖАСНО Е, ПО-ЗЛЕ Е ОТ ПРЕДИ.

Защо така?

Защото навремето нямаше такива чудовищни задръствания и градския транспорт се охлаждаше криво-ляво, докато се движеше. А сега, стотици хора стоят нагъчкани във фурните на автобусите, тролеите и трамваите и бавно се ОПИЧАТ И ЗАДУШАВАТ В СОБСТВЕН СОС. Изпускайки съответния аромат.

Проблемът със софийския транспорт трябва спешно да се реши. Спешно. Ако искаме да разтовариме улиците и градът ДА ЗАПРИЛИЧА на град, трябва да се върнат хората в градския транспорт. Друга алтернатива няма!

И тъй като времето на сталинизма и комунизма отмина, за да се случи това, трябва транспортът да е КОНКУРЕНТЕН, т.е. да е привлекателен за използване.

Това означава, че в софийския градски транспорт се нуждаем от спешна реформа!

В няколко точки:
1. Достъпност. До всички точки на София трябва да има бърз, достъпен и евтин градски транспорт. За да отслабне натиска върху центъра. Метрото е част от решението на проблема, но не цялото решение!
2. Бързина. От края на града до центъра трябва да може да се стига максимум за половин час.
3. Разполагаемост и точност. Поради ранното спиране на градския транспорт, центърът се изпълва с таксита, маршрутки и паркирали коли от хората, които живеят и след 23 часа вечерта. Необходим е алтернативен нощен транспорт. Напълно подкрепям инициативата на Богомил. Подкрепете я и вие!
4. Комфорт. По наследство от комунистическите времена, не е прилично да се говори за комфорта на пътниците в градския транспорт. А вече сме 21 век и трябва да говорим за климатизация, удобни седалки, по-ниски платформи и вентилация в превозните средства.

София може да стане по-приятно място за живеене.

Никой да не разчита на администрацията да оправи положението, само защото и тя ползва същите транспорти услуги. Ако на администрацията и писне, тя просто може да премести столицата в Елин Пелин, а ние тук да си врим в казана. Както стана в Нигерия.

Книгата на Алекс вече може да се купи от книжарниците по цялата страна

Книгата "Люде, на които не им се отваря парашутът" може да се купи вече от 5 места онлайн и в 33 книжарници (от вчера и в "Пингвините" и Orange центровете) в цялата страна. Тук има подробности.

По Интернет книгата се предлага в следните сайтове:
"Словото"
"Българска книга"
"Книготека"
"Български книжици"
"Пингвините"

сряда, юни 18, 2008

Ексклузивно! Показвам се по телевизията.

Нямам по-ясна снимка

Тази вечер (18 юни 2008 г.), от 22,00 в Нешоуто на Нед по GTV ще бъде излъчено гостуването на Алекс Букарски при Найден, а на диванчето ще седя и аз, за да помагам с непознати думички и с подробности.

Много моля, хора които се скандализират от неприличен език, да не гледат. Хора, които смятат че обсъждането на сексуалния и автосексуалния живот в ефир е неприлично, също да не гледат. Хора, които смятат, че разглеждането на жените като сексуален обект е неприлично, също могат да бъдат скандализирани.

Очаквам половината реплики да са заглушени с Бип! Бип! Бип!

Снимките минаха много весело, надявам се и предаването да е супер (макар че какво са избрали от час и половина запис за 30 минути предаване, все още не знам).

Споделят се мисли за живота, за жените, за псуването, за литературата, за попфолка, за телевизията, както и се виждат с просто око кратерите в общата култура на водещия ;-)

И чакам отзиви!

22.00 по GTV


Все още търся къде може да се гледа GTV онлайн.. Някой да подскаже!

Моят идеален свят

Гонзо ме включи в приятната пирамидална схема на Жустин. Отзовавам се.

В идеалния свят на Комитата:
1. Разпространителите на книги ме преследват денонощно, за да измъкнат от мен повече бройки от книгите, които издавам и тиражът все не им стига.
2. Щом седна пред компютъра през лятото, навън вали, щом стана — грейва слънце между бели облачета...
3. Всички живеят в бели къщички с червени керемиди, големи веранди и огромни градини. Докато залезът оцветява стените на къщите в червено, в градините се въртят барбекюта, по уредбите се чува класическа музика, а децата тихо играят на шах.
4. Общинските чиновници, кметът и местните депутати обикалят от врата на врата да питат може ли да услужат с още нещо, а изборите току-що отминаха.
5. Щом спра компютъра, чувам само шума на дърветата, птичките и прибоя на океана. ;-)
6. Хората са позитивни, трудолюбиви и инициативни. И аз включително.

И щях да забравя —

7. В идеалната вечер правя любов на "Кашмир" на Цепелин.

Прехвърлям топката на Blondie, Peb, Roxy и Marfi



(ембеднал съм ви клипчето, ако не го виждате в четеца)

вторник, юни 17, 2008

Назначен за опозиция

С известен интерес наблюдавам медийния възход на господин Никой на българската политическо-медийна сцена.

Кой е господин Никой? Редове от неговата динамична биография:

"...През 2002 г. учредил сдружение "Национален клуб по приложна стрелба-Динамик" заедно със сина на някогашното идеологическо величие на БКП Венелин Коцев.

След това интересите му се насочили към енергети­ката. Провалил се в бизнес с японската компания "Мицуи", която искала да пробие в българските ТЕЦ-ове.

Пробвал се и в други ТЕЦ-ове, в АЕЦ "Белене", но все удрял на камък. Интересите му го сблъскали с Богомил Манчев, шеф на Българския атомен форум, чиято фирма "Риск инжене­ринг" е архитект-консултант на "Белене". Гамизов кратко коментира пред "Труд" : "Ние знаем как да се справяме с хора като г-н Манчев".

Движи се с многолюдна тежка охрана, разказва как фир­мата му предпазва големите корпорации от изнудвания на криминални и политически субекти, но не казва кои са му партнь­орите и контрагентите...." (източник)

Така като гледам, господин Никой е биографичен братовчед на Бойко Борисов, и напълно се вписва в определението "добре облечен бизнесмен".

Накратко, господин Никой е това антропологично явление, наричано от някои "мутра".

И ето тук започва интересното.

На господин Никой се дава национален ефир, най-тиражните вестници в България му посвещават цели страници. В качеството му на какъв? Ето например, когато в България стане наводнение, журналистите дават думата на Емел Етем, защото тя е министър по бедствията и авариите, или, за да разберат каква е политиката на САЩ към България, интервюират американския посланик. Посланикът (доскорошният) не страда от срамежливост и си казва, право куме в очи. Определено не спират баща ми с кучето в парка, за да се осведомяват по тези въпроси...

Господин Никой знае какво очаква американският президент от България, за да е доволен!

Той знае и какво очакват от нас американските сенатори, къде се трупат компромати за Първанов и кой ще атакува Бойко Борисов, за да не дойде на власт?!

Защо най-влиятелните медии се връзват на господин Никой?

Но, става още по интересно — ел президенто Гоце и Бойко Борисов му се връзват! Ето аз толкова пъти съм критикувал президента, но нито веднъж не съм чул да ми се върже. А ми се иска!

Защо двамата най-популярни политици на България в момента се връзват на господин Никой?

И черешката на тортата. Някои "десни" политици, общественици и журналисти, които проглушиха ушите на публиката с нетърпимост към бивши генерали, популисти и бизнесмени с неотрязана опашка, са доста толерантни към изявленията на господин Никой. Реакциите са от типа "Не пречете на този съвестен гражданин да упражнява конституционните си права да критикува Президента и кмета. "

Защо "десните" си затварят очите пред мутрагенската същност на този бизнесмен с аналитичен ум? И щом се оставят на този спортен тип да озвучава тезите им, може би и те са стигнали до извода, че целта оправдава средствата?

Ако довчера горе долу си бях подредил по чекмеджетата в главата схема как функционира МОР България (мафиотската олигархична република), днес съм в лек потрес — то било още по-зле.

Ако този човек е "десен" и се ползва с одобрението на чичо Сам, то Радан предвиди появяването му, заради което заслужи една биричка.


Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)